Първанов нахлузи шапка-невидимка на българските медии повече от аналогичнта ушанка на Путин в Русия

Една от сатиричните сентенции на Радой Ралин, която обяснява защо посредствеността е на власт ( при комунизма), гласеше следното:

 

„Момчето

 

Как да сложим начело- много е чело!”

 

В този смисъл виждаме, че и в посткомунистическия период у нас има приемственост.

 

В Русия Путин доказа обаче друго:

 

„Как да не го сложиш начело- свири на виолончело!”

 

Изпадайки в обяснителен режим ( все пак- въпреки самочувствието си на самодържец, който не дължи никому обяснение), Путин не отрече близките си отношения с подставеното лице в офшорните му далавери виолончелиста Ролдугин. Напротив, бил горд с това свое приятелство и се радвал, че кръстникът на детето му, човекът, който го е запознал със съпругата му навремето, се „опитвал” да върти бизнес. Властелинът на Кремъл опроверга по този начин и твърдението, че „музикант къща не храни”.

 

Но да се върнем ( години назад) у нас.

 

Българският действащ президент Първанов също действа(ше) с подставени лица. Изобличил съм го в книгата си „Президент на РъБъ”. Собственикът на двата мезонета, предназначени за синовете на Първанов като подарък от оръжейния търговец Маджуков ( спонсор на кандидат-президентската кампания на Първанов и получател на държавно отличие от неговите високопоставени ръце след това), се казва Владимир Лазов. Фактът, че има „нещо нередно” в неговото придобиване на двата мезонета беше подчертан ( неволно, което означава и глупаво) от самия вътрешен министър Румен Петков, най-довереното лице на Първанов и днес. Изпращайки полицейски патрул на посочения от мен на 8 октомври 2006 г. в предаването „В десетката” адрес от екрана на БТВ Румен Петков даде най-яркото доказателство, че не Владимир Лазов е истинският собственик. Приложил съм и снимка на полицейския патрул пред оповестения от мен адрес.

 

Съзаклятниците в далаверата са имали какво да крият, макар никоя медия ( с изключение на ”Капитал”, на които обаче също им „свиха сърмите” след изтичане на информация за техния интерес към темата), не „прояви интерес”. Скандалните косвени доказателства бяха подсиленои от факта, че държавният глава се издаде колко го е заболяло с нарочна декларация по случая, заклеймяваща питащия журналист.

 

Припомням тази стара и посипана с пепел ( от гузните ни медии) история, за да направя аналогия с оправданията на Путин. За разлика от него Първанов никога не бе поставен в такъв обяснителен режим. Никога!

 

Понеже Слави Трифонов е събрал подписи за референдум по тема, която го интересува, мен пък ме интересува друго и пак ще го попитам задочно: защо не пожела да ми предостави стоп кадър от предаването си, в което му гостува първата другарка на републиката Зорка Първанова, а съпругът й се вижда в публиката с двамата си (очевидно) най-близки приятели – пернишкия предприемач Владимир Лазов и неговия съгражданин , митничарят Венци Деянов. Кадрите са виден от стотици хиляди зрители и перничани безпогрешно са разпознали Лазов и Деянов, който точи врат да не би случайно камерите да го пропуснат в близостта му с президента.

Ако през онзи октомври 2006 г. Първанов беше вече на балотаж със Сидеров за втория тур от президентските избори и медиите на теория могат да се оправдаят, че не са подхванали историята с мезонетите, за де не се възползва от нея Сидеров, то поради какво причина същото направи и Слави Трифонов през 2010-та, когато го чаках два дни да реши дали да ми представи кадрите и накрая да ми заяви невероятното- че нямал такъв архив?!

 

Да припомня какво се случва с бизнеса на строителя Лазов ( който и днес е в тайни от „слепите медии”, но близки бизнес отношения с Първанов, известни например на всички в Белчин баня в радиус от много километри около луксозния хотелски комплекс на величието от Сирищник). Година, след като по документи ( публикувал съм и нотариалният акт), Лазов става собственик на двата мезонета, същият катапултира невзрачния си бизнес в нещо като геометрична пропорция при печеленето на държавни поръчки от гледна точка на техния обем. Данните са от сайта на „Регистър за обществени поръчки”, някои от които с начислен ДДС, други- без. За сравнение таблицата започва с 2005 – та, т.е. година преди Лазов да услужи на Първанов с името и данните си ):

 

2005 –та: възложени контракти на фирмата на Лазов 2 броя на стойност 694 967 лв.

 

2006 –та: възложени контракти на фирмата на Лазов 2 броя на стойност  1 472612 лв.

 

2007-ма :възложени контракти на фирмата на Лазов 3 броя на стойност 4 400 960 лв.

 

2008 –ма : възложени контракти на фирмата на Лазов 6 броя на стойност 8 466 650 лв.

 

2009-та : възложени контракти на фирмата на Лазов 2 броя на стойност 13 687 957 лв.

 

Този скок от около 20 пъти в рамките на няколко годни нарекох в книгата си „Рекордите на Ганьо” .

 

Що се отнася до другия герой и близък приятел на президента, митничаря Деянов, неговият случай е още по-дискредитиращ. Същият подарява на Първанови автомобил пред доста свидетели на своята вила през лятото на 1996 г., когато Георги е вече вторият в най-голяма партия в страната БСП, устремил се към върха й. По-късно, когато Първанов покорява и държавния връх, митничарят Деянов се измъква от правосъдието ( след многобройни финтове, включително и чрез предоставяне на фалшиви болнични) по обвинение за присвояване на държавни средства в особено големи размери.

 

Интересно, дали и Първанов, както Путин, е горд с приятелите си? И ако е горд, защо на 9 май 2010 г. , пристигайки от Парада на победата от Червения площад, отиде направо на сватбата на сина на Лазов в Панорамата на НДК при пълна секретност и драконовски мерки за сигурност на НСО, забраняващи каквито и да било снимки ( освен на най-близките сватбари – това се случва след като вече бях разгласил истината за близостта на двете семейства)? Нима един баща не би трябвало да се гордее с приятеля си президент на сватбата на сина си, а и Първанов, ако нямаше какво да крие, защо ли би наредил цялата тази мафиотска криеница?

 

Отговорът е очевиден, както  фактът, че жадните за сензации медии отново се направиха на „дръж ми шапката” и не „забелязаха” тържеството в центъра на София, забележително ако не с друго, то с мобилизираната на крак държавна охрана.

 

Оказва се, че на българските медии шапката-невидимка по отношение на президента Първанов е нахлупена по-здраво на очите на т.н. четвърта власт, отколкото е ушанката в руския случай.

“Всичко в хотела е суперлуксозно, има външен и вътрешен басейн. Цените пък са като в Брюксел. Кафето и сокът са по 6 лева, а ползването на външния басейн струва 12 лв. Отделно обаче се плаща за шезлонг, чадър и други екстри. Касовата бележка от питиетата пък показва коя е фирмата – собственик на хотела. По документи базата се стопанисва от „Тера Инвестмънт” ООД. Според справка в информационните масиви тя се управлява от 30-годишния Петър Иванов и 56-годишния Владимир Лазов. Последният фиктивно се води собственик и на два мезонета на столичния булевард „Гоце Делчев”. Според коментарите обаче апартаментите всъщност са на Георги Първанов и са му подарени от оръжейния търговец Петър Манджуков. Информацията за апартамента е на журналиста Иво Инджев, която той разтръби, преди да го уволнят от бТВ преди 5-6 години”. ( svobodata.com)