Превод за ivo.bg Васил Костадинов
Снимките могат да бъдат видени в линка към оригиналния текст в края на превода, но не се препоръчават за хора със слаби нерви
Военный преступник Василий Кононов перед смертью
Военните престъпления на съветските партизани в Беларус, Прибалтика и Финландия
На 1-ви април 2011г. умира Василий Кононов, бивш съветски партизанин, осъден в Латвия на лишаване от свобода за престъпления, извършени от него територията на републиката по време на войната от 1941-45гг.
Процеса срещу Кононов, който излежава две години и подава жалба до Европейския съд по правата на човека, предизвиква огромен резонанс в РФ.
Официална Русия всячески подкрепя Кононов, както вербално – чрез изказванията на лидерите на страната, така и с практически действия: наема му адвокат, организира демонстрация пред латвийското посолство в Москва и плаща за погребението на военнопрестъпника с парите на руските данъкоплатци.
В каква е обвинен Василий Кононов?
Европейският съд намира доказателства, че Кононов, командвайки партизански отряд, дава заповед за унищожаването на мирните жители на Малие Бати. Партизаните подозират старейшината на селцето в сътрудничество с германците и издаването на партизанския отряд на Чугунов, който е разстрелян в един хамбарите.
Сутринта на 27-ми май 1944г.
Отрядът се разделя на шест групи, всяка от които унищожава по едно от шестте семейства, живеещи във фермата. Сред разстреляните и изгорени живи са и три жени, едната от които – Текла Крупник – бременна в деветия месец. Тя се опитва да избяга в гората, но е заловена от партизаните и хвърлена през прозореца в горящия си дом, където изгаря заедно с разстреляния си съпруг.
На следващата сутрин, жителите на съседното село намират в пепелищата изгорения и скелет до скелета на нероденото и дете.
Макар съветската и днешната руска пропаганда да изобразяват партизаните като добри, “благородни и безкористни борци против фашизма” избягали в горите за да отмъщават на окупаторите за техните зверства, реалността е коренно различна.
Военните престъпления на Кононов и хората му не са изключение, а само едно от многото подобни зверства, извършени от съветските партизани по време на войната.
Много от партизаните, включително отряда на Кононов, са диверсанти, хвърлени в германския тил по директиви от Москва за прилагането на тактиката на изгорената земя, според която лишаването от подслон и дори унищожаването на мирни жители е необходимо, ако нанася щети на врага.
Например, точка първа от заповедта на Върховното главно командване №0428 от 17.11.1941г., гласи:
Да се разрушават и опожаряват изцяло всички населени места в тила на германските войски в дълбочина от 40 до 60 километра и на 20 – 30 км вдясно и вляво от пътищата.
За унищожаването на населените места в указания радиус веднага да се включи авиацията, широко да се използва артилерия и минохвъргачки, разузнавателни екипи, скиори и партизански диверсионни групи, снабдени с коктейли Молотов, гранати и взривове.
Някои партизански зверства са рутинно фиксирани от германската окупационна администрация и компетентните съветските органи, а част от тези записи все още са в архивите:
“2-ро управление на СД. Командирът от тайната полиция и Хауптщурмфюрера на СД в Пинск.
05.04.43 бандитите са отвели от село Мукошин шивачката Кравчук.
Момичето по-късно е намерено мъртво в гората – главата, гърдите и цялото и тяло бяха накълцани.
Очите му бяха извадени. Половият орган беше изрязан.
Какво е накарало бандитите да се отнесат така с момичето – не е известно.
Двамата бандити бяха застреляни в квадрат 19 – горе вляво е сестрата на един от полиците “.
РГАСПИ. Ф. 69. Д.824. Л.20-23.
“В нашия район действа 7-ми батальон от бригадата на Сабуров.
Партизаните от този батальон се занимават с нечувани грабежи, бандитизъм и пиянство, обикалят селата с германски военни униформи.
Разстрелват жителите бягащи в гората”.
Съобщения и кореспонденция на НКГБ и ЦПШД 01.43г.-12.43г РЦХИДНИ.
Не е учудващо, че руските власти не искат да отворят архивите дори и след 70 години!
На 21 юни 2004г., полският историк Богдан Музиал пише във Франкфуртер Алгемайне Цайтунг:
“В борбата срещу партизаните в Беларус са убити, без да броим убитите евреи, до 350 хиляди души”.
Тези престъпления са добре проучени.
Въпреки това, почти непознат е факта, че твърде често и партизаните извършват жестокости спрямо местното население.
Те също всяват ужас в цели райони, опожаряват села и градове, убиват цивилни, извършват наказателни експедиции.
По този начин, населението е между чука и наковалнята.
Някои селища, като град Налибоки, на 120 км от Минск, са “усмирявани” последователно и от германците, и от партизаните.
Но ако германците арестуват и разстрелват само подбудителите на размириците, партизаните убиват наред. На 8-ми май 1943г., партизаните нападат опорният пункт на организираната от германците самоотбрана.Убиват 127 цивилни, включително деца, изгарят постройките и откарват около 100 крави и 70 коня.
Отбелязвам мимоходом, че клането в Налибоки е дело на партизанския отряд на Туве Белски за това, че местното население сътрудничи на вярната на полското правителство в изгнание Армия Крайова и не иска да се подчинява на партизанския център в Москва.
Холивуд снима филма “Defiance”(Съпротива), с незабележими разлики от съветската пропаганда за войната и героизира командващите отряда братя Белски, което предизвиква протеста на поляците, смятащи Белски за главорези и убийци на мирни граждани.
Особен проблем е изхранването на партизаните. Те се снабдяват с храна и облекло от местното население.
По време операциите за доставка, партизани често се държат като обикновени мародери, поне така ги възприемат хората. Реквизират женско бельо, детски дрехи, стоки за бита – предмети без приложение в гората. Но пък могат да бъдат разменени за алкохол или да се подаряват на партизанките.
Повечето операции на партизаните не са насочени срещу германските окупатори, а срещу реални или предполагаеми колаборационисти и техните семейства, както и срещу всички, които се отнасят добре към германците и са анти-съветски настроени.
А кои са анти-съветски настроени, партизаните решат сами.
На дневен ред са разстрелите, изнасилванията и грабежите. На 22-ри февруари 1943г., отрядът на Михайлов убива в село Чигринка, Могилевски район, източно от Минск, около 70 цивилни.
В репертоара на тази група има грабежи, изнасилвания и екзекуции.
Според съобщение на висш офицер от Червената армия, направено през юни 1943г., отрядът на Бати, действащ на около 200 км от Минск, “тероризира цивилното население”.
По-специално, на 11-ти април 1943г., те:
“Разстрелват невинни семейства на партизани в село Сокочи – жена и 12-годишният и син, чийто по-голям син- партизани загинава по-рано, и жената на друг партизанин и двете и деца – на две и на пет години”.
Друг доклад посочва, че през април 1943г., партизаните от отряд “Фрунзе”, действащ на север от Минск, разстрелват по време на “наказателна операция 57 души”, включително бебета.
Някои партизански отряди изгарят едновременно няколко селища, като комисар Фролов и партизаните му, опериращи в района на Витебск.
През април 1943г., те превръщат в пепел много села, убиват “мирните жители и други партизани”.
Това не е изключение.
Изгарянето на села и екзекуциите на жени и деца са често явление.
Ето писмо, изпратено от читатели на белоруския вестник “Наша нива” през 2000г.:
“Живеехме в село в Западна Беларус.
Някъде през петдесетте години, когато ходех на училище, казах вкъщи, че германците са изгорили село Борки. Тогава майка ми ми каза, че селата Старожевщина и Борки са изгорени от партизаните. В Старожевщина нямахме роднини и не знаехме подробности. В Борки е живяло голямото семейство на брата на майка ми, а в малка ферма до Слоним е живяла сестра им. Партизаните често са ходили до фермата и са оставяли там ранените си.
Успяха да ни предупредят, ако имаме роднини в Борки – “Да бягат!”, но беше война, шест малки деца …Семейството остава в Борки.
“Самоотбраната” не пуска партизаните в селото от гората, но те влизат откъм града.
Когато съпругата на чичо ми вижда, че двама партизани идват да подпалят колибата им, тя ги посреща с думите:
“Момчета, не палете колибата – имаме шест дечица в землянката!”
Един партизани стреля във въздуха и избутва майката на шест деца с думите: “Изчезни, кучко!”. Вторият го поправя: ” Така ли се бие, ето така се прави!” – удря жената с приклада, след това застрелва белоруската майка на шест деца и подпалва къщата им.
Вероятно, убиецът е жив и до днес получава привилегии като ветеран.
Но подобни военни престъпления нямат давност.
Интересното е, че умишленото избиване на жени и деца само защото са били членове на семейства на “полицаи”, и до днес се приема от бившите партизани като нещо нормално и неподлежащо на осъждане.
Ето как да оценява участието си в екзекуциите на жени и деца бившият партизанин Яков Исаакович Шепетинский:
“Семействата на полицаи също ли бяха унищожавани?”
“Не винаги и не навсякъде.
Но се случваше често, защо да крия… лично на мен не ми беше жал.
Те палеха живи нашите еврейски дечица, разкъсваха ги на парчета, така че защо да ми е жал за потомството на полицаите?
Убивахме целият полицейски род, до крак.
Око за око …
Убийството на цивилни, роднини на предатели, през жестоката партизанска война, е нещо почти нормално …
Знаете го и без мен. Мнозина просто не искат да говорят за това …”
Но добре известно е, че партизаните унищожават не само семействата на полицаи.
Според финландски документи, цитирани от Веико Еркиля (Veikko Erkkilä, 1999), във Vaiettu sota, Arator Oy, ISBN 952-9619-18-9, във Финландия, съветските партизани убиват двеста цивилни, предимно жени, деца и старци.
Един от известните случаи е нападението на съветските партизани на фермата Ламсанкюля, при което партизаните набутват селяните в дървена къща и я изгарят. Загиват седем цивилни, включително две деца на шест и три години.
В село Laanila, в северната част на Финландия, на 4-ти юли 1943г., съветските партизани стрелят по хотел и по камион, в който пътуват цивилни и убиват повече от 10 души.
Вместо да търсят и наказват военнопрестъпниците сред партизаните, властите на бившия Съветски съюз открито репресират тези, които публикуват истината за престъпленията на партизаните. Като журналиста и местен историк Виктор Хурсик, който в книгата си “Кръвта и пепелта на Дражно”, описва унищожаването през 1943г. на беларуското село от отряда на Израел Лапидус.
Партизаните нападат селото и стрелят безразборно, колят и изгарят живи мирните жители.
Показанията на оцелелите са потвърдени от документи от Националния архив на Република Беларус.
Историята за зверствата на партизаните в Дражно получава широка публичност, когато в средата на април 2008г., активисти на Беларуското Доброволно Сдружение за Защита на Паметниците на Историята и Културата поставя мемориален кръст в памет на зверски убитите цивилни от това село.
Кръстът престоява на оградата на католическото гробището на село Дражно само няколко дни.
Политикът Вячеслав Сивчик, свещеникът Леонид Акалович и журналистът Виктор Хурсик, които поставят мемориалния знак, са осъдени на 15 дни арест, кръста е изровен и откаран с трактор в близкото село Залуже.
Ето какво казва един от свидетелите на клането:
“Изстрелите ни събудиха към четири сутринта на 14-ти Април 1943г.
Мама извика: “Дечица, горим!”. Излязохме голи на двора, гледаме: всички колиби горят, стрелба, викове…
Хукнахме да се спасяваме към градината, а мама се върна в къщата, искаше нещо да вземе. Сламения покрив на колибата вече гореше. Лежах, не се движех, мама не се връщаше.Ообърнах се, десет души, дори и жени, я пронизваха с щикове и крещяха:
“На ти, фашистка свиня!”.
Видях как и прерязаха гърлото.
Катя, сестра ми, стана и молеше: “Не стреляйте”, показа комсомолската си карта. Преди войната тя беше пионерски лидер, предана комунистка. Партийния билет и партийната книжка на баща ни бяха зашити в палтото й. Но висок партизаните с кожени ботуши и униформи се целеше в Катя. Аз закрещях: “Чичко, не убивайте сестричката ми!”. Чу се изстрел. Палтото на сестра ми се обля в кръв. Умря в ръцете ми.
Винаги ще помня лицето на убиеца.
Спомням си, как пълзях.
Видях, как трима партизани хвърлиха в огъня съседката Фекла Субцелная и бебето и. Фекла не пускаше детенцето от ръцете си.
По-нататък, на вратата на горяща колиба, лежеше старицата Гриневичиха, обгоряла, облята в кръв …”
Нелицеприятната история, в която партизаните са представени като престъпници, Виктор Хурсик не смята за журналистическа сензация.
Дали само аз знам за тези факти?
Във всяко село ще ви разкажат шепнешком, как партизаните са грабили, убивали за дрехи, храна или просто така са пиянствали и изнасилвали.
Много факти, фиксирани от служителите на специалните отдели на партизанските отряди и бригади, се съхраняват в архивите.
В тази история, аз съм само трансалтор. Само озвучавам факти, които са добре известни.
Единственото, което изглежда сензационно при днешните обстоятелства – в Беларус въпреки официалната гледна точка за партизанското движение, изведнъж се появи различен прочит…
Но все още сме много далеч от възможността да се издигне паметник на безименната селянка, чийто съпруг се бие на фронта, а партизаните разграбват двора и.
В село Хозанинки, Пуховичски район, командира на отряд Писарчик застрелва майка и дечицата и, защото изтормозената от изнудване жена просто не издържала…
В Русия и Беларус, и дори в Украйна, все още са много далеч от това да наричат престъпници и да осъждат партизаните, извършили престъпления и да ги съдят за деянията им.
От всички бивши съветски републики, засега, справедливостта плахо се опитва да възтържествува само в Прибалтийските държави.
Николай Иванов
http://fakeoff.org/war/voennye-prestupleniya-sovetskikh-partizan-v-belorussii-pribaltike-i-finlyandii
Изобщо не съм изненадан, но както и у нас тия престъпници се радват на привилегии големи пенсии като активни борци вместо да бъдат осъдени за престъпленията си .
Изверги! Болшевиките винаги са били изверги!
И днес пак са същите – и нашите русофили и как се отнасят към тях:
http://glavpost.com/post/9apr2016/blogs/82205-vadim-fulmaht-v-gorlovke-rulit-glavnokomanduyuschiy-ussr.html?utm_source=glavpost&utm_medium=internal_linking&utm_campaign=best_posts_under_post
Вижте документа “Приказ” на Стрелков (във филма в 9:10) относно смъртната присъда чрез разстрел за командира на рота на опълчението на ДНР – Славова Дмитрия Георгиевича, с прякор Болгар, (нарочно пиша името му на “майчиния” му език).
Така постъпваха и с комунистите, потърсили убежише в Русия и намерили смъртта си в лагерите на Гулаг или незнайно къде.
Присъдата му е:
За мародерство, въоръжен грабеж, отвличане на човек, изоставяне на бойните позиции, прикриване на извършените престъпления – това е направил нашия “герой”, отивайки уж да се бие за своите “руски братя”.
Партизанските командири са лично дигани със самолети и доставяни във специалния влак на Климент Воршилов, с цел да бъдат инструктирани от него, а всъщност да му правят компания на водка и сельодка и скъпи московски курви и да бъдат инструктирани как да режат гърдите на жените по същия начин по който ужким била отрязана на Зоя и Шура. Всичките тези золуми са вследствие на съществуването на най-терористичното държавно образувание – туморът ЕСЕСЕР днес мимикрирал до РАшън Федерейшън, затънал в престъпления. Всъщност така нарачения “нов съветски человек” е унищожен и частично взет в плен при превантивното нападение на Германия над есесер на 22 юни 41 година когато умира елита на Червената армия. След това Сталин импровизира с пандизчии и кагебисти. След войната прибира останалите живи пленници и ги затрива по ГУЛАГ. Така днес в тази държава остават предимно пандизчий и чекисти, един мильон такива бяха пуснати от Първанов и Марин да заселят нашето Черноморие и да го узурпират. Можем ли да предполагаме как ще се държат тези другари при подобни ситуации на тези от 44-45 година?
Po4ti vsi4ko napisano i komentirano po-gore e istina.
Bil sam dostata4no dalgo v Rusia i dostata4no iasno razbrah, 4e tova sa istini, koito se znaiat ot vsi4ki rusnaci, belarusi i ukrainci. Pri navlizaneto na nemskite voiski, te sa posreshtani v Ukraina i Belorusia s cvetia, hliab i sol. Tova e vbesilo Moskva i te sa sformirali grupi ot SMERSH, koito sa prehvarliuani v nemskia til oble4eni s nemski uniformi i zada4ata chrez jestok teror da sabudiat v civilnoto naselenie omraza kam nemcite. Ne sa uspiali izobshto da zabludiat niakoi, zashtoto nai-malkoto s pianskite si glavi sa prikazvali na ruski. 4erven teror oshte edin pat.
Izvinete za latinskite bukvi.
В youtube има един хубав филм – “Операция Гроза “, в който са показани такива факти.С тъга си мисля, че този филм няма шанс да бъде излъчен по българска телевизия, а би трябвало.
През 1982 година разговарях с един дядо от с.Войника.Та той ми каза че непосредствено след 9 септември 1944 г.е бил отвлечен от партизаните които са били на власт. Искали са откуп от него и баща му.Блозките му успяват да съберат пари само за него,а баща му го убиват.Пред известно време четох ,че в Михайловградско и Врачанско е действал такъв партизански отряд, специализирал се по отвличания за откупи.
Комунистите навсякъде по света са еднакви – крадци, разбойници и убийци-садисти.
Към изброените в статията ужаси можем да добавим и геноцида у нас след Окупацията и ужасите, ставали в ДНМ на Лъвов мост, в следствените арести на ДС и в българските концлагери.
А споменатия Василий Кононов може да бъде сравняван със садиста Атанас Премянов, обичал да изкормва жертвите си живи и да закача червата им по дърветата.
А червените кхмери на Пол Пот, унищожили чрез изтезания една трета от сънародниците си в Камбоджа? А комунизма на Мао с четиридесет милиона жертви?
Комунизмът не е идеология, а психическо заболяване.
Крайно време е престъпленията на нацизма и комунизма юридически да бъдат приравнени в цял свят.
Отбелязвам, това което пишете е ужасяващо. Погледнах в нета и открих блог, където е доста добре описано това.
http:://grigorsimov.blog.bg/politika/2010/11/25/otrovnite-mitove-koito-ni-razdeliat-bkp-i-prevratyt-na-9-iun.640573
Няма да цитирам по разбираеми причини.
И каква е разликата между тези “партизани” и ислямистите сега? Според мен ислямистите са ученички в сравнение с комунистите.