Защо борците срещу “русофоба” Плевнелиев се умълчаха

„Рано или късно Русия трябва да се откаже от агресивните действия”, заяви президентът Росен Плевнелиев в компанията на полския си колега Анджей Дуда при посещението му у нас.

 

Вече втори ден руската пета колона в България не е реагирала. Взе да свиква. Това е новината, всъщност.

 

Няма го Румен Петков от АВБ да навика президента заради Русия, както много пъти е правил – включително и по повод онова, което президентът, според него, би трябвало да каже за Русия, но не бил заявил ( за пореден път като задължителна благодарност с век и половина давност).

Мълчи дори и буйната говорителка на руското външно министерство Мария Захарова, упълномощавана напоследък няколко пъти да хока България от руски шовинистични позиции.

 

Изявлението на Плевнелиев не е сред водещите новини на медиите у нас. Май изобщо не е новина.

На какво ли се дължи тази внезапна тишина? Да не би от Москва да е дошла инструкция с прозрението, че колкото повече руски и български пропагандисти нападат Плевнелиев като „русофоб”, толкова повече го превръщат в консолидиращ фактор на прозападно ориентираните българи?

В Москва със сигурност знаят, че митът за проруските българи като мнозинство, разпространяван от техния посланик Исаков в София безнаказано ( защото тези негови изявления са намеса в България, която би трябвало да предизвика реакция от съответните институции тук), е откровена лъжа. Прозападната ориентация на мнозинството българи е видна от бита им, от това къде избират да отидат да работят, учат и живеят близо два милина от нас и също от факта, че няма признаци български русофили дори да хукнат да се правят нещо подобно на Изток в Русия.

Една руска опорна точка с указание тихомълком да се приглуши атаката срещу Плевнелиев е напълно в духа на оттеглената защита за Сидеров от страна на официален Кремъл ( където случаят с туземната „Атака” е даден на концесия на ултрашовиниста Жириновски и неговата банда кресливи „уж” опозиционери).

Спомняте ли си кой нанесе юмручен удар на Сидеров на публично място? Отначало си помислихме, че е истински български патриот, възмутен от предателството да се мазниш на най-мракобесната империя, каквато е путинова Русия. Но се оказа, че юмручното послание е осъществено от върл путинофил. Напомня на символиката с изпращането Рамон Меркадер от Сталин срещу Троцки в Мексико през август 1940 г.

 

И щеше ли българската прокуратура, която търпи безобразията на руската неуправляема торпила Сидеров толкова години изведнъж да се мобилизира и да му потърси сметка със задна дата за проспаните му хулиганства, ако Москва не беше оттеглила закрилата си от дискредитирания си провокатор?

 

Постоянството се възнаграждава в политиката и Плевнелиев го доказа чрез позицията си спрямо руската агресивност. Той създаде прецедент, присъединявайки се като български държавен глава към евроатлантическото говорене и дори бруталната забележка на премиера Борисов с „препоръката” да си „мери приказките” за Русия, не го отказа от избраната позиция.

 

Много пъти много хора са се питали защо Плевнелиев не отговаря на Борисов ( за реакция спрямо по-дребните пудели и на техния лай с руски акцент, да не говорим). Тактиката на премълчаването, последвана от нова стъпка в същата посока, изглежда дава резултати и замества директния отговор. Получава се „ти си лай, Борисов, моят керван върви в крак с евроатлантическото време”.

 

Същевременно Борисов се кле вчера в телевизионно интервю колко прекрасни ( повече от всякога) са отношенията му с Плевнелиев. Явно има причини да не повтаря онази глупост с препоръката към президента да си мерел приказките за Русия- най-малкото вече се прави, че не чува какво е казал Плевнелиев в Полша.

Запитан от водещата на „Лице в лице” Цветанка Ризова за отношението му президента Плевнелиев, Борисов изригна с букет от комплименти, който е повече задушаващ от задушаващите прегръдки, с каквито той обикновено придърпва към себе си всеки, който му е нужен:

„Фантастично като президент. Имаме да свършим още и неслучайно аз казах – нека да мине юни, юли и тогава ще говорим за нашата президентска двойка. Много е важно това, което ще кажа. Защото искам той да си изкара мандата в комфорт, спокойствие, а не като дойде примерно днес, полският президент тук журналистите само да ни питат кой ще е следващият. Той трябва да си свърши работата в комфорт, да се чувства добре. Той свърши много работа и аз съм изключително признателен и считам, че той беше добър президент, много добър президент. И продължавам да го имам за най-голям приятел и очаквам, в зависимост от решенията, които ще вземем юни-юли като партия, той и занапред да остане много близък до нас.”

Нещо повече, премиерът направи плахи намеци, че бил свален от власт през 2013 г. от енергийното лоби, което е синоним на руската пета колона в България.

 

Дали отслабването на руската хватка, свързано с икономическия и финансовия срив на самоизолиралата както никога преди в историята Москва, не стои в дъното на тези процеси у нас? Пак ли ще ни „освобождават” от себе си руските другари поради затъването в собствените си проблеми?

 

Доколко тази глухота на Борисов спрямо изразената от Плевнелиев позиция срещу руската агресивност е премиерска крачка в правилната посока, предстои да видим от развръзката в шикалкавенето около  подкрепата на ГЕРБ за втори мандат на Плевнелиев. На този етап очакванията са песимистични в това отношение защото няма абсолютно никаква логика от една страна да декларираш отлична оценка за действащия президент, а в същото време да не го номинираш за втори мандат без разлика кой и кога ще пожелае да се конкурира с него на изборите.

Пита се в тази доста проста задача: какво чака да се случи Борисов междувременно- да види дали Путин ще закъса още повече икономически и да добие смелост да му се противопостави с подкрепата си за втори мандат на неудобния за Москва Плевнелиев ли?

 

Ясно е, че от името на Борисов не мога да отговоря на този въпрос. А и не си струва усилието, защото той е доказал многократно, че е в състояние да преобърне мнението си наопаки и дори да обвини всички, че са глупаци, щом не са схванали, че не е казал онова, което твърди, че не бил казал.