Последният път, когато българските медии обърнаха внимание на финландския премиер Юха Сипиля, поводът беше сензационното му пътуване с граждански авиолинии в тоалетната на самолета, понеже нямало място за него.
http://www.standartnews.com/svyat-europe/premierat_na_finlandiya_leti_v_toaletna-311147.html
Едва ли днес биха цитирали думите му, с които тази сутрин откри най-големия годишен форум на световната свободна журналистика, организиран за пореден път след срещата във Виндхук през 1991 г., родила едноименната декларация за свободния печат. Юха Сипиля направи връзка между факта, че Финландия е сред най-малко корумпираните държави в света и фактът, че страната оглавява класацията по свободно слово на „Репортери без граница” шеста поредна година. Пряка връзка, каквато в българския случай също има, но с обратен знак.
На конференцията по повод Световния ден на световния печат 3 юни, в която тази година участват двойно повече гости в сравнение с миналата година, присъстват 1200 души, съобщиха организаторите.
Фактът, че авторът на тези редове е единственият поканен българин ( ако не броим Ирина Бокова, която беше първият официален говорител на конференцията в качеството на генерален секретар на ЮНЕСКО) , не е радостен за никого в България. Щеше да бъде добре тук да има група български свободни журналисти, представящи група български свободни медии. Но оценката на организаторите явно съвпада с онова 113-то място по свобода на медиите, което отрежда на България същата тази класация на „Репортери без граница”.
Повтарям: не е повод за радост обстоятелството, че тук практически отсъства българската журналистика, представена само от автор, пишеш в единственото наистина свободно медийно пространство в България, каквото е интернет.
Иронията тъкмо моя милост да бъде единственият официално поканен журналист от България, който да изслуша встъпителното слово на Бокова, оставям за размисъл на онези, които схващат финландското чувство за хумор. То се прояви от самия разкрепостен начин, демонстриран от водещите на церемонията. Нямаше и помен в поведението на двамата финландски журналисти на подиума на знаменитата Зала Финландия (известна на цял свят като средище на световни по своя формат и значение конференции) от подмазвачеството ( и поклоните към спонсорите), до болка познато у нас. Със самочувствието на истинските домакини колегите репликираха с лека ирония всеки властник на микрофона ( без Бокова, която не каза нищо, с което човек може да се пошегува, а с нищото нормалните хора не се шегуват).
Сред аплодиращите разкрепостените коментари на водещите журналисти, освен премиерът, бяха президентът на страната и кметът на Хелзинки.
Двудневният форум в Хелзинки продължава. Очаква се да приключи с Финландската декларация за свободата на печата. Какво ли ще съобщят на българската аудитория непоканените български медии?
Нека позная: в най-добрият случай, българският потребител на (дез)информация ще бъде уведомен за изказването на Бокова като част от рекламната й кампания по пътя към върха на ООН, накъдето я тика Кремъл с безкритичното ( меко казано) (съ)участие на медиите в България, които следват посоката, зададена им от властта.
Заслужено сте там и заслужено сте сам 🙁 Благодаря за честния и критичен поглед, преглед и (съ)участие!
Изключително притеснителен е този факт, че един единствен български журналист – Иво Инджев, е припознат като носител на свободното слово в страна, член на Европейския съюз и НАТО. Очеизвадно е, че на тази територия просто мястото не е в Европа, ако и да се намира там географски.
Да, свободата на словото и нивото на корупцията са неразривно свързани. Именно затова Зимбабве и Русия са прогнили от корупция от най-горе до най-долу, за разлика от Финландия и Нова Зеландия например. За да се кичи с прозвища като европейска и цивилизована държава, България трябва да бъде поне сред първите 100 държави по свобода на словото – това обаче, както знаем, не е така. И май скоро няма да бъде.
“ЮХА СЕПИЛЯ ФОРМУЛИРА В ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ ВРЪЗКАТА МЕЖДУ КОРУПЦИЯТА И СВОБОДАТА НА СЛОВОТО. КАКВО ЛИ БИ МОГЪЛ ДА КАЖЕ КОЛЕГАТА МУ БОЙКО БОРИСОВ ( АКО ИМАШЕ КОЙ ДА ГО ПОПИТА)?”
Нищо не може да каже баце защото за него е кауза пердута системното мислене. Да върже едното с другото-отнюдь, жаме, никогаж.
Иво, арабията, само това (по-долу) да беше написал оставаше завинаги в историята на журналистиката, сатирата, литературата:
“Със самочувствието на истинските домакини колегите репликираха с лека ирония всеки властник на микрофона ( без Бокова, която не каза нищо, с което човек може да се пошегува, а с нищото нормалните хора не се шегуват).”
ВЕЛИКО!
Е-е-е-е! Как така не са поканили Прасчо, бе! Успелият млад мъж! Господин 10! Нищо не разбират тези задръстени финландци! 🙂
Поздравления Г-н Инджев! Заслужено признание за вашия професионализъм. България би била друга ако свободата на словоте бе факт. Но може ли това да се случи в държава, в която хората са масово продажни, готови на всякакви компромиси за всякакви облаги по всяко време. Нека не виним само журналистите, те са част от едно доста пропаднало общество, което отдавна е изгубило или забравило смисъла на словото свобода, може би поради това или поради слабия си характер не може да се бори за нещо което не разбира.
Поздравявам Ви господин Инджев. Поканата за Вас е признание за свободния дух на България,когото Вие олицетворявате.
Поздравления, господин Инджев!
Вие опровергахте пословицата, че една птичка пролет не прави.
Радвам се за Вас/нас , г-н Инджев.
Поздравявам Ви , мислейки си ,че родолюбивите и свободни хора в България имат само Вас в журналистиката … а можеше и вас да нямат , като се има пред вид съотношението Свободни/инертен мат`рял…То от нищо – нещо не се ражда .А за “нищтото” – като за мъртвите…
Зад този форум стоят толкова много организации, че комсомолският фалш би се озорил да стигне до края на списъка.
Вълнуващо събитие. Ще проследим рефлексиите за него, които ще бъдат публикувани на по-късен етап. Чудя се, дали други участници са проявили навременна щедрост и са завели своите читатели там, така както г-н Инджев го направи.
Към Иван Лозев:
Междувременно научих за присъствието тук на една българка от Лондон ( така ми казаха нови познати тук, вероятно работи за международна организация) и един доста известен българин от София, който очевидно е от антуража на Бокова, поради което се спотайва.
Повече по-темата- евентуално след приема на външния министър Ерикки Туомиойа тази вечер…
Live web-streaming of the World Press Freedom Day main conference:
http://www.unesco.org/new/en/communication-and-information/resources/multimedia/webcast/
Изключително много се радвам за Вас на признанието, което получавате за брилянтната си и невероятната журналистическа дарба и публистична дейност.
Бокова на форум за свободния печат, е като Бокова на джаз-фест в Белия дом.Такава сатира, направо гротеска.
Първо поздравления г-н Инджев! Много се радвам на успеха Ви! Второ: Слава Богу светът нито започва, нито свършва с България или с премиера й. По света има много свестни и мислещи хора, които не казват на черното бяло. Браво на финландците, че не се мазнят на така наречената “българска журналистика”.
Поздравления, господин Инджев.Това е едно заслужено признание за вас и вашият прекрасен блог,където много от нас усещат,че не са сами сред вълци
Заслужени поздравления,от мен и моите близки,г-н Инджев!Марга
Поздравления Иво! Едва ли може да има по-голямо признание към твоята личност и журналистическата ти дейност от тази покана (единствената за Български журналист), освен може би Нобелова награда за журналистика! Същевременно, тъжната констатация за държавата ни е, че съвсем заслужено заемаме последните места в класациите за “репортери без граница” или по “свобода на словото”!
Не е съвсем по темата ако не изключим временният триъгълник Лайнарова-Хелзинки днес- Палмира, вчера, сега, утре. Четейки долната новина на Скай нюз си спомням как на едно друго място на елементарният ми въпрос към троловете при “освобождаването” на Палмира от асадистите за сметка на идилци попитах колко са жертвите от двете страни (убити, ранени, пленени, дезертьори). Последва пълно мълчание. Просто са си играли на оная чудесна игра от детството ни- “стражари и апаши”.
http://www.focus-news.net/news/2016/05/03/2233894/sky-news-islyamska-darzhava-i-bashar-asad-sa-v-satrudnichestvo-ot-godini.html
И още едма знакова новина. Ледът се пука г-да съдебни заседатели.
Испанския съдия стяга примката около обкръжението на кремълският гном.
http://www.dnevnik.bg/sviat/2016/05/03/2753779_ispanski_sudiia_izdade_zapovedi_za_arest_na_priblijeni/?p=0#addcomment
Бойко Борисов каквото и да го попиташ винаги ще излъже! Освен лъжи и хвалби по свой адрес милиционерът-премиер друго не говори! Вече 17-18 години! И още има “журналисти”, които да му дават микрофон??!?
Това е изключително попадение и оценка на безспорните качества на журналиста Иво Инджев.
С изричната му покана на този световно признат форум на световния свободен печат и свободната журналистика, му се отрежада едно заслужено място. При това поканата му не се съобразява нито с някаква институция, нито със служебен пиетет, който той би могъл да представя, а е просто декларация на една заслужена свободна журналистика, въпреки трудностите му с държавността.
И на всичкото отгоре е поканен в страна, която е сред най-малко корумпираните държави в света и която оглавява класацията по свободно слово на Репортери без граница!
Standing Ovation, господин Инджев!
БРАВО, ИВО! ГОРДЕЕМ СЕ С ТЕБ!
Поклон и цвете пред паметника на МАРШАЛ КАРЛ МАНЕРХАЙМ от всички нас!
Според мен има и връзка между корупцията, свободата на словото и демокрацията като цяло и това как се движи премиерът на една страна – дали в брониран джип като улична мутра или с градския транспорт както повечето си избиратели.
В България очевидно става въпрос за първия случай.
Не само че се радвам, а изпитах и гордост! Браво! Напълно е заслужено това внимание и високата оценка за труда на народен будител!
Заслужено признание за Вас г-н Инджев!Мисля си,че вие сте единственото звено,което може да свърже България и Финландия в едно изречение!
Примера с тоалетната е показателен,един премиер пътувал за малко, друг си останал в нея завинаги!
Към Стамбо:
Специално за теб си направих фотосесия с паметника на Маршала. Не само хотелът ми е на минути разходка от него, но и преди малко се връщам от вечеря в Museum of Contemporary Art Kiasma на бул. Mannerheiminauko 2, т.е. в сянката на внушителния паметник. Не се чукнах с присъстващата на приема Бокова.
А дали разкрихте покрилия се в антуража?
Към alex davidov:
О, да,знаех и преди. Даже си махнахме от разстояние на приема, на който се появи и Бокова ( БокОва, както всички- явни русофоби до един- я наричат от микрофона, когато й благодарят за присъствието). Присъства, докато българската журналистика отсъства…
Към alex davidov:
Имам си руска връзка, но сме я “отиграли” по коренно различен начин…
Направих си труда да наснимам паметника на руския император Александър II , когото са увековечили и тук поради това, че е дал някои права и свободи на финландските си поданици. На паметника обаче няма никакви надписи с благодарности. Пише просто Александър II . Добавена е годината на въпросните реформи- 1863-та г.
На главата му беше кацнала чайка и гръмко прокламираше нещо. Сигурно е русофобка. Този път не съм виновен аз ( макар да снимах комбинацията, признавам).
Прави ми също впечатление, че няма никакви паметници и знаци на благодарност към Червената армия, която е дала стотици хиляди жертви за освобождаването на Финландия от нейната свобода.Докато ние пращим от монументална благодарност за освобождаването ни от свободата без да се пипнали с пръст червеноармеец.
Големи неблагодарници са тия финландци. Сигурно поради това чупят световните рекорди днес по висок жизнен стандарт!
Много ми е интересно кое е това лице, но уважавам коректността ВИ
А как бихте оценили мащаба му и мястото,което са му отредили финландските ни приятели,спрямо нашия
Споделям впечатлението Ви изцяло!Почти се чувтсвах виновен,че не изпитвам никаква благодарност и почти никакво уважение към повечето руснаци!
Изключителни коментари, страхотни реплики на Иво.
Дет реват феновете им когато любимците им влязат в голеада: “Още, още, още”.
Черпя всички с преливащият от сарказъм примесен с умерен оптимизъм форум на меката пропутинска медия Газета.ру по повод призовките на лилипут.иновите лейтенанти в Испания.
Започна обратното броене за началото на края на джуджи1.
Ето го обещаният линк.
http://www.gazeta.ru/social/news/2016/05/03/n_8588105.shtml#comments
Не мога да сдържа усмивката си, като си представя момента, в който Бокова е научила за присъствието ви 🙂
http://vlada.io/russia-and-russians
Ех! С тези неблагодарни финландци ми напомнихте едно ненатрапливо откъм автора ,но всеказващо фотосравнение откъм стандарта на живот на същите с с градчета “освободени ” от коренните си жители от армията на червените през 1939-40г. Материала завършва също с ирония:
Виды финских городов, завоеванных Россией в 1939-40 гг, вызывают лишь недоумение — ради чего их «освободили» от коренных жителей? И почему отличие от нынешней Финляндии столь велико? Опять климат виноват? 🙂
БРАВО! ПОКЛОН!
Поздравления, Иво! Как да не се гордея, че те познавам? Единствен в България свободен журналист! Не е малко,все трябва да се започне. Нали и най-дългият път започва с първа крачка. Предполагам, че сега телевизиите ще се изтрепят да те канят за интервюта, но ти си организиран човек и ще си направиш график къде и кога да се появиш в ефир.
Още веднъж – да ти е яка клавиатурата!
Браво ,г-н Инджев
България заслужава да бъде представлявана от Вас.
Ежедневно влизам в блога Ви,да чета статиите и коментарите към тях.Удоволствието е мое.
Гордея се със себе си ,че съм направила правилният избор за свободна журналистика.
Поздравления г-н Инджев! Сигурен съм, че ако интернерта го нямаше, никоя медия у нас не би “съгрешила” да пусне Вашите коментари и анализи.
Благодарим Ви, че Ви има!
Към Сия:
Ха-ха…Ако не те познавах, можех да пропусна иронията ти за телевизиите, които сега ще се изтрепят сега да ме канят. Напротив, моите колеги най-много още повече да ми се ядосат.”Тоя за къв се мисли, бе!, голем праз!”.
Смешното е, че , съдейки по себе си, те си мислят, че ме наказват, като гледат да ме натикат в маргиналния ъгъл, но тази тяхна солидарност с властта им играе лоша шега. Не схващат, че така ме легитимират именно в качеството, което ми отказват- подчертават моята независимост, вкл. от тяхното благоволение да ми “дават трибуна”. Не могат да си представят, че не с боря за нищо подобно.
Използвам случая на желаещите да използват блога ми за някакви лични или платени цели на омразата, че имам пълното право да не им помагам. Ако целта им е “само” да ми напишат нещо гадно или “просто” обидно , то би трябвало да се радват, че са успели, но си остава за мой прочит- нали се обръщат към мен, значи са постигнали целта си. Но не съм мазохист и нямам намерение да ги популяризирам- гадостите им отиват в коша, където им е мястото. И не ми пука, че това им се вижда “цензура”. Ако ли пък държат да споделят това свое(?) мнение с публиката, пространството гъмжи от възможности. Да си го развяват другаде. Изобщо, още от малк обичам да си подбирам приятелите и събеседниците.Не се натрапвам никому, но и не позволявам да ми диктуват живота. Това не винаги е било възможно, но с цената на някои малки лишения съм си извоювал голямото право бъде избирателен в общуването в днешното си амплоа. Ако бях политик или платен журналист, който е длъжен да се съобразява с работодателя си и публиката, на която шефовете искат да се умилква, щеше да е друго. Но изборът на събеседник тук е изцяло мой. Самопризнание за глупост е фактът, че обявяващи ме за нищожество държат да се изкажат тъкмо в нищожния ми, пак според тях, блог.
Ще повторя за пореден път: и най-демократичната редакция на света не е длъжна да публикува безразборно мненията на своята аудитория. Иначе нямаше да е “редакция”, а някаква автоматична пощенска кутия, за да не кажа кош за отпадъци.
Това се отнася дори и за онези, които се подписват с име ( дали то отговаря на действителното е друг въпрос).
Само един пример: упорита коментаторка си мисли, че може да си прокарва тук мнението след като смята, че съм платен от американците. Ами да им пише на тях или на когото иска. На мен ми стига да знам, че с тази клеветническа мисъл се натрапва, за да не влизам в диалог и да й покажа вратата. Но тя”не схваща”, продължава да досажда…
Апропо, по повод нищожността на блога: посещаемостта премина 29 милиона и след някой друг месец ще отбележи малък юбилей.
Към аlex davidov:
Били сме колеги в “Свободна Европа” 5 години. За мен присъединяването му към екипа на Бокова е падение. Не ритам паднали.
Поканта е заслужено признание за най-талантливото и честно българско журналистическо перо!
Г-н Инджев, поздравления!
Останете си трън в обувката на маршируващите…
Със здраве!
Спомням си за “прочелия една книга ” мин председател, който си позволи в ефир, да ви обижда и то трикратно,и от другата /добрата/страна ,честта , която Ви е оказана – единствен представител на българските медии на световен форум на свободния печат.Аз мисля, че той е “и-от”,не само, защото си позволява, вземайки се за Зевс, да се намесва от премиерското си кресло директно в ефир.А ето и доказателството
“Цензурата в България е със средства от ЕС
През април тя разпространи специален доклад за България, в който обяви, че в страната през последните 10 години е налице влошаване на състоянието с независимостта и плурализма на медиите и че тук цари “мека цензура” с цел стесняване на достъпа на българите до информация.
Това се постига основно чрез раздаването от властите на държавни средства на медии срещу благосклонно отразяване на дейността им, се казва в текста. При липса на алтернативни приходи част от медиите промениха редакционната си политика и почти не обръщат внимание на професионалните стандарти.”Освен това събраните свидетелства сочат, че повечето от средствата идват от еврофондове по линия на разяснителни кампании. Подобно финансиране има за цел да популяризира законите и стандартите на ЕС, които защитават свободните медии и изрично забраняват дискриминация при разпределянето на държавни пари в медиите. Но в доклада се изтъква, че това изобщо не е така в България.”
Браво и се гордейте.Заслужавате го.
Благодаря за жокера,г-н Инджев!
И аз свалям шапка и ви поздравявам, и както казва по-горе една колежка, да ви е “яка” клавиатурата!
А завистниците – нека гният от завист!
Поздравления за голямото признание на вашият талант,родолюбие и професионализъм,г-н Инджев.Аз имам мечта….
Ситуацията е била уникална:провидението събра в Зала Финландия Бокова с най – големия си критик журналист Иво Инджев! Както се казва “и да искаш, не можеш да го измислиш”, а още по-трудно – да го осъществиш.
Поздравления и от мен, г-н Инджев! Чест за Вас, срам за Бо(й)кова – коскоджамити шефка на юнеско, непомръднала малкия си пръст да освободи журналистическото слово в държавата, която представлява. Но какво говоря за срам – всеки знае, че комуниcт срама няма.
П.П.: Много добре казано, г-н Радослав Андреев: “Останете си трън в обувката на маршируващите…”.
Радвам се от все сърце за Вас г-н Инджев! Chapeau! – както казват французите! Защото това е едно много стойностно признание за Вашите качества като журналист! И явно няма други като Вас в тази държава!