Малко чудо в Хелзинки: руска пропагандистка загуби дар ( свободно) слово след въпрос за България

Хелзинки, 5 май 2016

 

В последната дискусия на последния ден на конференцията по повод Световния ден на свободния печат в Хелзинки се опитах  вчера да употребя правото си на свободно слово в рамките на дискусията „Новите граници на дезинформацията”. При толкова интензивна програма и голям интерес от страна на многобройното журналистическо братство обаче това не беше лека задача. И все пак…

 

Както можеше да се очаква, самата тема предопредели въпросите да бъдат предимно към руските представители на трибуната Андрей Рихтер ( руски прфесор и преподавател по медийно право) и Надежда Ажгихина, секретар на съюза на журналистите в Русия. И ако професорът явно се чувстваше неудобно в ролята на защитник на държавата Русия от острите въпроси, които веднага заваляха в момента, когато дадоха думата на аудиторията, то Ажгихина даде най-доброто от себе си и от арсенала на обтекаемите опорни точки на „меката пропаганда”. Както отбеляза още първата журналистка, взела думата, Ажгихина говори общо за проблемите на световната журналистика, каквито наистина има, но с това избягва конкретизацията по тема за руската дезинформационна война.

 

Излишно е да преразказвам размиването на темата от страна на Ажгихина, която рекламираше предимствата на времето на студената война, когато имало ограничения и проблеми, но чак пък до прогонване на журналисти от двете страни на желязната завеса не се било стигало. Водещата на дискусията Джойс Барнатан, президент на Международния център за журналистика ( САЩ), макар да направи чудеса да огради от неудобни въпроси руските гости, не издържа и репликира, че е длъжна да внесе малка корекция в това твърдение. Защото лично тя е била изгонена като журналист от СССР.

 

Нищо не можа да смути обаче невъзмутимата Ажгихина, която беше включила на автоматичен режим на повтаряне мантрата за единствено важното нещо, а именно журналистическата солидарност, професионализма и сигурността на журналистите, които само в лично качество правели пропаганда ( при това от неопитност). Беше много, много прозрачен опит да оневини руската официална политика на отношение на пропагандната война в страната и в чужбина.

 

Ажгихина обаче събуди в мен желанието да се опитам да използвам възможността от няколко секунди за въпрос. Нямаше повече време да формулирам теза ( и все пак ми се получи нещо подобно в крайна сметка). Допускаха се само кратки въпроси, а не изказвания.

 

Първата ми реакция беше да попитам как с връзва твърдението на Ажгихина за професионализма на съветската журналистика и конкретно на „Комсомолская газета” ( в която тя е работила и поради това „скромно” даде точно този пример от миналото) с долнопробната кампания на същия днешен руски таблоид срещу България в серия от кореспонденции на нейното „остро перо” Даря Асламова, специализирала в оплюването на моята страна като пъшкаща под „европейското иго” неблагодарница спрямо Русия ( гарнирайки кореспонденциите си  със снимки на роми, ровещи в някакво бунище). Отказах се заради прекалената конкретика в рамките на малкото време и неосведомеността на аудиторията- тя в България нехае, какво остава на световен форум!).

 

Ето защо реших да формулирам въпрос по един световно известен казус. Онези, които знаят нещо за България, непременно „знаят” също, че тя е по дефиниция държава с проруски настроен народ. Не очаквах присъстващите да цитират точни данни, но успях да привлека вниманието на водещата сред гората от ръце и получих позволение да взема микрофона. Попитах дали руските говорители знаят каква част от българите, поне приблизително, са проруски настроени.

 

Настана тишина. На лицата на руснаците ( включително и на водещ журналист от руския тв Канал едно, който агресивно атакуваше един литовец заради отказа да му да се съгласи, че държавата му е „фашистка” спрямо руското малцинство), се изписа смесица от учудване, неразбиране и объркване. Водеща ме подкани да поясня какво общо има това с дискусията.

 

Обясних: целта ми беше да постигна предсказуемия ефект (  „как смее един българин да ни затруднява, откъде да знаем”) заради клишето, използвано от всички руски коментатори и политици по адрес на България като държава, населена от русофили. Защото само 6 на сто от българите, според социологическо проучване в България ( на „Алфа рисърч” от април миналата година), посочват Русия като пример за подражание, успях да обясня и добавих, че този български въпрос показва, че руснаците са жертва на собствената си пропаганда.

 

Получих, каквото очаквах- пълно мълчание като отговор. Водещата закри дискусията.

 

По някаква случайност имах последната дума в програмата на конференцията в Хелзинки, завършила с Хелзинкската декларация в подкрепа на свободата на словото.

 

Р.S. Надежда Ажгихина е свикнала на друго отношение в нейната си България, където я обгрижва петата колона в лицето но СБЖ, придатък към руското посолство в София, който се явява по служба в подкрепа на московските инициативи винаги, щом му свирне руски посланик. http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=28832

36 мнения за “Малко чудо в Хелзинки: руска пропагандистка загуби дар ( свободно) слово след въпрос за България”

  1. Едно голямо браво! Надявам се да ни разкажете още от кухнята на това събитие. Интересно ми е мнението на другите журналисти за ставащото в България и по-точно за това имат ли си идея за нивата на проруска пропаганда.

  2. То кое ли е “офф топик” в днешно време, но все пак се извинявам, че няма да говоря точно по темата на Иво. Само ползвам неговия свръх-популярен блог да обърна внимание на друго –

    излезе пълната версия на разследването относно номера на Бук-а, свалил малайзийския Боинг. Разследването е проведено от групата Белингкат – хората са се постарали да установят точната установка Бук, която е стреляла по гражданския самолет. Оказва се, че това е Бук с номер 332 от 53-та зенитно-ракетна бригада на Русхата Федерация, базирана в Курск.

    Ето пълната версия на английски – https://www.bellingcat.com/wp-content/uploads/2016/05/The-lost-digit-BUK-3x2_EN_final-1.pdf

    Ето частичен руски превод на разследването:

    https://www.bellingcat.com/news/uk-and-europe/2016/05/03/the_lost_digit_ru/

    Ето пълен превод на руски: https://www.bellingcat.com/wp-content/uploads/2016/05/The-lost-digit-BUK-3x2_RU_final-1.pdf

  3. Браво Иво!
    Много се радвам, КОГАТО ИМ ЗАТВОРЯТ ГОЛЕМАТА УСТА.

  4. За съжаление, тези международни журналистически форуми често се превръщат в говорилни под напора на неудържимия журналистически нарцисизъм, който изяжда голяма част от предназначеното за дускусия и анализ време.

    Фактът, че българският представител е УСПЯЛ да вземе думата си е направо подвиг и някакъв процент късмет 🙂

    Ползата от тези форуми е, че за щастие, там присъстват (без да акцентират толкова на присъствието си 🙂 и изключителни професионалсти в занаята с изострено чувство за солидарност, които от половин дума разбират проблема и могат да дадат ценнен, изстрадан от личен или споделен опит съвет!
    Със сигурност въпросът на българския представител е привлякъл вниманието им !

  5. ДНЕС МОГА ДА СЕ ГОРДЕЯ, ЧЕ СЪМ БЪЛГАРИН И ЧЕ В СТРАНАТА НИ ИМА ЛИЧНОСТ КАТО ИВО!

  6. Иво, не се меси в божията подредба. Господ си знае работата, давайки ти случайно или категорично ДА последен думата. Както и друг път съм цитирал мой даскал:”В живота няма случайности, има неопознати закономерности”.
    Откак разбрах, че набиваш мекият за Хелзинки съм в приповдигнато настроение и въпреки многото работа и битови неудачи нишо не може да ми свали тонуса. Присъединявам се изцяло към думите на СТАМБО!

  7. Ех, г-н Инджев, искрено, ама искрено и от все сърце ви благодаря – само като си представя удължените физиономии на рАЗИЯпитеците след въпроса ви, и денят ми става много по-добър и весел. А след това, като си помисля за “сапунисването” от страна на водещите им офицери, докато правят разбор на “работата” – направо ми се допява. А като се сетя, че заради този провал могат да ги накажат с “никаква заграница”, направо забравям за русифилистичните жаби, крякащи в нашето родно блато…

    Респект!

  8. С очите си имах възможност да видя в самата Русия , в един далечен северен град пребогат на газ и нефт дори известен като център на Газпром… Как едни обикновени руснаци съвсем не от мургаво малцинство, а руси и със сини очи подбират от хвърлени на боклука дрехи …Но по-важното в случая е , че това бяха дрехи на десетки български строителни работници, които си бяха тръгнали за Коледа към България!…И бяха захвърлили мръсни и скъсани работни облекла и обувки! Всичко това преди година и нещо!
    Къде ли е била, тогава умницата Асламова се чудя!?
    Жалко, че не успях да снимам!

  9. Суперрр !
    Поздравления за г-н Инджев !
    Само бих искал да добавя,
    че тези 6% всъщност
    не са повече от 2-3 % !
    Бъдете здрав г-н Инджев !
    За мене вие сте една от опорите
    на демокрацията в България !

  10. О, МАЙКО МОЯ, РОДИНО МИЛА!

    Каква страна сме – пълна порнография!
    Безредие отвред ни обкръжава.
    Бе, че не знам – не знам страна без мафия,
    но не знам и мафия с държава!

    М.Динев

  11. Много ме обнадеждават хора като Вас. Бъдете живи и здрави, цялото срмейство.

  12. Г-н Инджев:

    Познавам до болка това мълчание i.e. професионален тертиплък I AM NOT GOING TO ENGAGE. Все вярвам, че хората в залата/ която и да е избрана група хора – МОЖЕ – да произведе нещо по-добро от мизерия.

    Ако сте късметлия, в края понякога идва човек, който желае да Ви стисне ръката.
    Ако не е имало време за това (хора гонят самолети), то имате огромно количество благодарност от всички нас!

    Стискам ръката Ви! Така подкрепям и себе си.

  13. В Десетката ! Моите почитания ! Господ помага на смелите сърца ! А това себеже ? не беше ли един реликт на усойници от времето на недоразвития “соцялизъм” .

  14. Човекът, независимо какъв е бил- проглежда. Чета статиите ти. Чета и обидите на боклуците. Те винаги реагират по този начин-Който не е с нас….
    Статията върху случаят е върховна.Но случаят не е единствен.Имаме Бокова кандидатура.Имаме европейски лидери и депутати, които не изпълняват интереси на България. Имаме и омаловажаване на интересите на България, сред управляващи фактори.Надявам се да имаш достатъчно енергия да преодоляваш хлевоустите. И да биеш. Защото си професионалист и знаеш как. Успехи!

  15. Браво!
    Време да разберат и нещата извън руското посолство.
    Колкото сме по-далеч от тях,толкова по-добре ще живеем.
    Робството което ни бе наложено от тях ни отдалечи от света най-малко с 100 години!

  16. Удар в десятката,макар че 6% е малко много ,смятам че те не са повече 2-3%.

  17. Прятно ми стана да прочета за реакцията на съвецките ‘другари’ на въпроса Ви. Поздравления Г-н Инджев!

  18. Класика е Ажгихина! Могучий, сoветский артикул! Фучаща неваляшка! Прогрес към агония.
    И като стана дума за руска ‘журналистика’, напомням анекдотичната истина:

    Александр Македонский, Цезарь и Наполеон в качестве почетных гостей наблюдают парад войск на Красной площади.

    – Если бы у меня были советские танки, – говорит Александр, – я был бы непобедим!

    – Если бы у меня были советские самолеты, – говорит Цезарь, – я завоевал бы весь мир!

    – А если бы у меня была газета “Правда”, – сказал Наполеон, – мир до сих пор не узнал бы о Ватерлоо!

  19. Поздравления за OFFTOPIC за това, че публикува информацията за последното разследване относно свалянето на малайзийския пътнически самолет над Източна Украйна. Може би греша, но вчера го гледах единствено по TV+. Г-н Инджев, бихте ли коментирали тази новина? Впрочем, поздравления и за политическия наблюдател г-н Чавдар Стефанов, който вчера бе поканен в тази телевизия да коментира новината и нарече директно Путин лъжец!

  20. След гнусните изяви на валери симеонов, ще станат о.оооо6.Защото има ли някой ,който се съмнява,че е руски проект?

  21. Винаги е чудесно,когато се затвори една голяма руска уста!поздрави!!!!

  22. Приемете моите неуморни поздравления!

  23. По БНТ мучи руски глас като жаден вол от обор. Неадекватни танцьори, мъже със забрадки, жени с калпаци.

    6-ти Май е! Гергьовден и ден на Храбростта!

    Нешка Робева – висш патриот и дежурен хореограф гребе пошло руско и трупа върху съвременното българско. За радост и гордост на 6-те процента с мъртвородени мозъци, останалите стоим втрещени. Смених канала на VH1. Попаднах на Стинг и ми се прочисти душата.

  24. Отличен въпрос!
    Чудя се защо до сега не им е задаван?!

  25. Доста свободен прочит на изследването, според което 54% от българите са положително настроени към Русия.

  26. Към ivhristov:

    Разбира се, че е свободен прочитът- свободен човек, свободен прочит на истината за 6 процента българи, готови да следват примера на Русия.
    Окованите с веригите на суеверното русофилство ( по Димитър Благоев) няма как да направят свободен прочит- те вярват религиозно. Но когато стане дума за избор, избират всичко неруско за себе си и децата си. От туристическия маршрут, през образованието, до емигрирането с цел работа и по-добър живот. За битовите неща ( от колите и компютрите, до дрехите и храните), да не говорим…
    Така че да се отнасяш “положително” към онова, което не желаеш по никакъв начин да ти се случи и на теб , е чиста проба форма на неосъзната ( поради невежество) глупост. То си е като папагалското повтаряне на мантрите на социализма.

    Журналистът Иво Христов, който бълва омраза към либерализма с обидни квалификации по адрес на несъгласните, когото цитирах наскоро, признава , че не може да даде пример за успех на социалистическа държава, но все пак пръска злъч прямо привлекателните за милиони ( вкл. българи) успешни държави. Това е същото като русофилството- фанатизъм, гарниран със снобарията на “лявата” ителектуалщина, която се опитва да внуши, че се бори със статуквото и защитава “трудовите хора”, които всъщност използва за своето вегетиране на чужд гръб.

  27. @ ИВО ИНДЖЕВ | МАЙ 8, 2016, 08:36

    Отличен отговор, г-н Инджев – кратко, ясно и с необорими аргументи!

    Много характерно за умствено и душевно поробените от Русия българи, а и за самите руснаци (дори и за най-големите шовинисти сред тях) е да обичат безумно Русия, но ОТДАЛЕЧЕ. До степен (както наскоро прочетохме тук, в коментарите) да скачат от движещ се с висока скорост, репатриращ ги влак.

    Както и да мразят от дъното на душата си Запада, в когото са безумно влюбени. Патология…

    А на социолозите бих препоръчал: ако наистина искате да измерите отношението на българина към Русия, задайте следния въпрос: “Искате ли да живеете по руски, като руснак?”

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.