Научаваме, че и тази година леви, националистически и русофилски организации се канят да честват „ден на победата“ пред помпозния „паметник на съветската армия“ в София.
Във връзка с това, напомняме на честващите, че ПСА няма нищо общо с края на Втората световна война. Доколкото това съоръжение изобщо може да се нарече „паметник“, то увековечава не победата във Втората световна война, а така нареченото „освобождение“ на България на 8-9 септември 1944 , както съвсем ясно е написано на него – там пише „На съветската армия-освободителка, от признателния български народ„, а не например „На съветската армия-победителка на фашизма, от признателното човечество“ или нещо подобно, както се опитват да ни внушат.
Отделен въпрос е доколко събитията през септември 1944 могат да се нарекат „освобождение“, като се има предвид, че към онзи момент България не е била окупирана от никого, на нейна територия не е имало чужди войски, управлявала се е от демократично прозападно (не прогерманско) правителство, което е водело преговори за примирие със западните Съюзници, вече е било прекъснало отношенията с Германия и се е готвело да ѝ обяви война.
Що се отнася до отношенията на България със СССР, до 5 септември 1944 двете страни не само не са били във война помежду си, но и са поддържали ПЪЛНИ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ. България не е участвала във военни действия срещу СССР. На 5 септември 1944, СССР (чиито войски вече са на българската граница) скъсва отношенията си с България, обявява ѝ война, и три дена по-късно войските му навлизат на българска територия и я окупират. Това не среща абсолютно никаква съпротива от българска страна – по изрична заповед на легитимното българско правителство. Не са водени сражения, не са дадени жертви от съветска страна. Съветската окупация на България продължава три години, дълго след капитулацията на Германия. Именно тази окупация, довела и до установяването на комунистическия режим, въпросният режим определяше като „освобождение“ и именно на нея е посветен ПСА.
Всякакви чествания пред ПСА фактически са възхвала на тоталитарния комунистически режим и на сталинистката окупация на нашата страна, поради което настояваме да не бъдат допускани от властите. Също така напомняме, че този обект не е нито военен паметник, нито съветска/руска собственост, нито културна забележителност. Това е тоталитарен символ, прославящ чужда военна агресия срещу нашата страна, обозначаващ зависимост от Москва и разделящ българското общество, поради което настояваме да бъде демонтиран незабавно.
Инициативен комитет за демонтиране на паметника на съветската армия в София
Малко се знае за тях, но дължим ПОКЛОН ПРЕД ДОСТОЙНАТА ПАМЕТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ОФИЦЕРИ И ВОЙНИЦИ в Шумен, изправили се срещу нашествието на варварската сган!
http://www.mediapool.bg/balgarskiyat-ofitser-ne-predava-orazhieto-si-news210951.html
Прочетете тази илюстрация на максимата
“Le style c’est l’homme même…”- върши работа и като много тежка диагноза.
http://offnews.bg/news/Politika_8/Borisov-darzhi-lektciia-na-reporterite-kakvo-da-go-pitat-video_628942.html
Привет,г-н Инджев!Точно,ясно и просто казано!Трябва да си пълен идиот ,за да не разбереш логиката на нещата за които говорите!А такива за съжаление у нас не липсват!!!ПОЗДРАВИ
Казвайки А- НЕ на позорището утре пред МОЧА трябва да призовем за Тотален Бойкот и на “парадът на железата” , това по Иво, по случай неюбелейната 71 год. на т.н. “Ден победа” по “американската” БТВ.
ДГД от една долна, мръсна гад и на едните и на другите!
http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/73130-da-izlachvash-direktno-parada-na-9-may-pred-kremal-e-provokatziya-i-hibridna-voyna.html
“Le style c’est l’homme même…”
Да, дошъл съм тук в неделя, почивен ден, а вие кои сте, че да ми задавате въпроси ?
“L’Etat c’est Moi”
По един вохровски патрон на едно българско лето Господне (71 в барабанния пълнител плюс 1 в патронника),сиреч 1944+72=2016.
И по Чехов,накрая,слезли долу, майката и момиченцето ще ръкопляскат на тате за якото му изпълнение с миньорския пневматичен чук…
МОЧА ке падне.2017.
Защото те са “социалисти”…
А ние, “хората” – безсилни ?
признателния български народ„, – непризнателните все още са малцинство!