Съветските жертви и България, жертва на съветската окупация и пропаганда

София днес отново е столица на руския шовинизъм в България, който ескалира с всяка изминала година на тази дата поради пасивното съдействие на властта и производните от нейната ( липса на) воля медии.

Колажът, който казва истината за солидарната вина на двата тоталитарни режима за разпалването на Втората световна война, е дело на читател на ivo.bg

9 mai

 

На 9 май в Москва по съветска традиция дрънкат оръжие на Червения площад в памет на събития, от които Кремъл черпи своята легитимност в очите на онази част от населението и света,  която е готова да приема безкритично съветската версия за Втората световна война, наречена лукаво „отечествена”, за да се избегне признанието за съветската вина в нейното разпалване.

 

И понеже цялата съветско-руска пропаганда се крепи на аргумента за съветските жертви във войната, редно е да се запитаме и за другите жертви- например за съдбата на България, превърната в жертва на съветската окупация, последиците от което теглим и днес.

 

Ето два анонса за 9 май от Константин Павлов –Комитата и Милен Радев.

 

http://kafene.net/news_and_analysis.html?fb_33654253_anch=36512195

 

http://de-zorata.de/blog/2016/05/09/71-godini-ot-porobvaneto/

14 мнения за “Съветските жертви и България, жертва на съветската окупация и пропаганда”

  1. Честит празник, европейски българи!

    Щастлив съм, че България отново е у дома си – в Европа и че заема своето заслужено място сред страните от свободния свят.

    ***

    С погнуса узнах от новините, че безсрамни полкове (очаквам по-скоро само отделни отделения) от наши сънародници, страдащи от душевното заболяване съветизъм, се канят да проведат в 26 български града внесеното от шовинистична Русия пропагандното шоу “Безсмъртния полк”. Горките…

    За тази проява, която е обект на подигравки в самата Русия, участниците се набират чрез обяви, предлагащи заплащане (800 рубли за “обикновените” и 1000 рубли за по-одухотворените лица, https://rufabula.com/news/2016/05/08/faces), раздават им се предварително подготвени, еднакво изглеждащи портрети на загинали техни “роднини” и ги пускат по пропагандната пързалка.

  2. Военната мощ на „несокрушимая и легендарная” винаги е била мит. Позорни и неимоверно скъпи са всичките й “победи”. Във Финландската война жертвите, които руснаците дават, са над 350 000 срещу малко над 23 000 финландски (заедно с цивилните).
    Във Втората световна предпочитат да „затрупват германците с труповете на своите войници”, както пише генерал-лейтенант Тодоровский. При положение, че СССР влиза във война три години по-късно, докато Германия вече е воювала с цяла Европа. Абсолютен военен позор! Но ако слушаш балалайките им у нас и у тях, по-непобедима войска не е имало откакто свят светува.
    И в Афганистан, и в Сирия станаха за посмешище и се изнизаха като…
    Вече 70 години нямат друга забележителна дата освен 9 май. Нито икономически, нито социални успехи. 9 май е главното събитие в почти хилядолетната история, която си приписват от Киевска Рус насам. Горчива е съдбата на народа и на ветераните, които живеят от сегашния до следващия 9 май.
    Русия, СССР и сега РФ винаги са имали най-ниския кпд (коефициент на полезното действие) на въоръжените сили в Европа. От 1941 до 1945 г. Червената армия губи по бойните полета 26,9 млн. войници. А общите загуби на СССР достигат астрономическата бройка от 40,1-40,9 млн. души. Загубите на Вермахта са 4-4,5 млн. души, като на Източния фронт за 1 убит германец сталинските войски дават 10 свои бойци. Това е – 1:10! Под гениалното водачество на др. Сталин и на КПСС.
    След „победата” през 1945-а почват да лъжат като за световно. Всичките си поражения преправят на „исторически” съкрушителни битки и операции. При Курската дъга германските танкове ги попиляват, но в учебниците по история пише нещо друго. Същото е и на линията Дубно-Луцк-Ровно (23-29 юни 1941 г.), която като танково сражение по размери е по-голяма от битката при Курск. Поради кьопавото командване на ген. Михаил Кирпонос съветските войски губят над 5 000 танка, включително 893 бр. Т-34 и КВ. Съотношението на силите е 8:1 в тяхна полза срещу леките танкове на фелдмаршал фон Клайст. При Дубно-Луцк-Ровно Вермахтът упражнява тотално превъзходство във въздуха. Щуките изтребват КВ и Т-34. Германците губят 200 танка (5% от общия брой).
    През 1939 г. СССР има 22 000 танка, от които в оперативна готовност са 7 500, т.е. около 30%. Руските танкове нямат радиовръзка.
    Повече трупове и метал – това е рецептата на съветските победи…

  3. “Я знаю, как сильно немецкая нация любит своего вождя, и поэтому мне хочется выпить за его здоровье, — поднес бокал Иосиф Сталин на небольшом банкете после подписания.
    Для немцев это было неожиданностью. В ответ Риббентроп поднял тост за Сталина и советское правительство.
    Сталин поздравил Гитлера с победой над Польшей
    В конце 1939 года в декабре 31-го, Сталин и Гитлер обменялись новогодними поздравлениями.
    Гитлер – Сталину: “Лучшие пожелания личного благополучия Вам, а также будущего процветания народам дружественного Советского Союза”
    Сталин – Гитлеру: ” Дружба народов Германии и Советского Союза скрепленная кровью, имеет все основания быть длительной и прочной”
    Гитлер поздравил Сталина с днем рождения и подарил ему специально изготовленный “Мерседес-Бенц”.
    Сталин поздравил Гитлера с вторжением немецкой армии в Норвегию.
    Сталин лично поздравил Гитлера телеграммой в день взятия Парижа! Назвав это событие «справедливой победой над французским империализмом».

    http://echo.msk.ru/blog/nossik/1762074-echo/

  4. Ще бъде много полезно участниците в т.н. Безсмъртен батальон да осъзнаят безсмислената загуба на своите близки. Тогава мъртвите ще помогнат на живите.

  5. Днес към 13.30 ч.имах ангажименти в близст до МОЧА и хвърлих поглед през улицата към Оня с шмазера. Както се очакваше, под надписа с “признателността” на България към съветската армия-освободителка имаше венци и цветя, но този път в разумни количества. “Благодарни” българи наоколо не се виждаха, като изключим трима цивилни копоя с агресивни изражения, които бяха заели стратегическа позиция за отпор в случай, че някой лумпен се опита да осквени “светинята”.

    С въздишка на облекчение, че поне не станах свидетел на обичайните сърцераздирателни сцени на преклонение пред подвига на издъхналия от препиване руски солдат в България, завих по ул.”Сан Стефано” и тук се започна!
    Първо пред входа на БНТ се сблъсках с Пъпеша, който за разлика от аскетичния, издължен образ на екрана ми заприлича по-скоро на опърпан футболен плондер и явно чакаше с угодническа усмивка лично да посрещне важен за случая събеседник. След него едва не ме повали кряскащ порой от възторжени женщины и мужчины (от тия с двойното гражданство)с децата си, всичките закичени с колорадски бръмбари и букети цветя. Товарищите се питаха на висок глас дали вече е свършил концертът в Руския културен център и трябва ли да тръгват ?! Помислих си: А дано да е за летището и с еднопосочен билет!
    На крилете на тези мечти неочаквано бързо стигнах до Докторската градина, където ме посрещна паметникът на граф Игнатиев, оня, дето бил много щастлив от развитието на “Софийската афера”с Апостола. И той отрупан с цветя и със заплашителни надписи наоколо: Забраненто е влизането в езерото!; Забранено е влизането в тревните площи!; Забрането е късането на цветя!; Забранено е разхождането на кучета!; Обектът е под 24 часово видео наблюдение! и т.н. Нищо чудно, че тази част от градината е винаги безлюдна! Обиколих руския анклав около РКИЦ и тръгнах по една от алеите в парка “Заимов”, където видях за пръв път венец пред доскоро необгрижвания монумент в памет на загиналите във Втората световна война български редници. Заради графитите доскоро беше невъзможно да се прочетат имената на героите ни! Днес паметникът беше измит, почистен от бурени наоколо, а текстът току що бронзиран и видим!

    Нещата, макар и бавно, идват на местата си!

  6. Победата на СССР във войната срещу нацистите е факт. Тъжното е, че България е жертва в тази война. Но не бива да забравяме, че вината за тази жертва не е само на червената армия (с малка буква “ч”). Вината не само на Димитров и на Сталин.
    Вината е и на цар Борис III, както и на неговото правителство, които обявиха ненужна война на САЩ; които вкараха България в пакта на Хитлер; които депортираха евреите от Тракия и Македония; които проспаха възможността да сключат мир с американците и англичаните.
    Не знаем кои от министрите на царя са били съветски агенти, но е сигурно, че има забавяне от няколко дни, което е използвано от Сталин, за да обяви формално война.

    След това вече идва трагедията – убийствата без съд и присъда. Изпращането на заколение на нашите войници да се бият под некадърното ръководство на маршал Толбухин, в резултат на което 35000 младежи загиват, сред тях и хора като Иван Хаджийски!!

    Но не бива да осъждаме само комунистите, защото те се възползват, разбира се, но условията за тяхното идване, са дело на десетилетия на некадърно управление на Борис, Фердинанд, че и Симеончо. Който през 2001 г. повтори некадърното управление на баща си като се съюзи с наследниците на убийците на чичо му…

  7. @СКАРАМУШ
    Благодарение “некадърното” управление на цар Борис ІІІ, България си възвръща отнетата и с Ньойския договор Южна Добруджам; спасява от физическо унищожение всички еврей намиращи се на територията на Царство България (това, което нито една държава в света не е успяла да направи); нито един български войник не е участвувал и не е бил убит във военни действия против СССР и съюзниците им; запазва дипломатическите си отношения със СССР до края на войната (въпреки, че сме съэюзници с Германия); нито един българин не е загинал (за разлика от всички други европейски държави) при преминаването на германските войски през тяхната територия! Може би разрухата и унищожаването на българската държава и населението и е “кадърното” управление (според теб и такива като теб)?

  8. @ СКАРАМУШ | МАЙ 9, 2016, 16:20

    Малка корекция: победата над нацистка Германия е на съюзниците, а не само на СССР. Това че руснаците се опитват да я придърпат (например чрез безумното изместване на датата на германската капитулация от 7-и на 9-и май) за себе си не учудва никого. Руснаците имат проблем с притежателните местоимения “наше”, “ваше”, “тяхно” и “твое”. За тях всичко, което им харесва е “мое”. Така се опитват да прилапат и българската азбука, като я наричат “славянска”, сиреч “руска”, на база голямата бройка на руснаците в сравнение с другите славянски държави.

  9. P.S.
    Извинявам се за допуснатата грешка: Южна Добруджа е предоставена на Румъния с помоща на Русия и българските “русофили” през 1913 г., а не след Ньойският Договор (1918 г.)!

  10. От Европа се чува “Ода на радостта”, откъм Русия – “Ставай страна огромная, ставай на смертнъй бой”

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.