И при политическата ( предизвестена вече в случая) смърт на един човек, както и при нечия физическа кончина, реакциите на опечалените или на зарадваните от развръзката е показателна за истинската картина на отношението към „покойника”, скривана приживе. „Покойната” кандидатура на президента Росен Плевнелиев не остави равнодушни ( с едно голямо изключение на върха на изпълнителната, т.е. на истинската власт).
Да видим кой скърби, кой се радва и кой много многозначително мълчи за заявеното желание от страна на действащия президент Плевнелиев да прекъсне естествения ход на политическия си живот чрез отказ от кандидатиране за втори мандат.
Предсказуемата радост на воюващите с него открито „приживе” управляващи националисти и на опозиционните социалисти не буди нито съмнение нито желание у когото и да било за коментар. Той беше обобщен в очакваната посока днес в телевизионно интервю от представителния за социалистическия ( и социологическия) национализъм прокремълски коментатор Андрей Райчев, поканен да демонстрира за пореден път от малкия екран с голяма аудитория московската позиция – да не би петата колона да остане без инструктаж в своята спонтанна радост.
На интересен се направи отново само известният с нестандартното си чувство за хумор Румен Петков. Той ( също като Райчев) се изказа бащински за Плевнелиев като за „добър човек”, който не бил обаче на мястото си в политиката. Той обаче смирено призова ликуващите си съмишленици да не „ритат падналия” Плевнелиев. Явно това е устойчиво мнение на Петков. По този повод ще направя малко ( повече лирическо, отколкото политическо) отклонение.
Буквално в деня на кончината на бившия вътрешен министър Йордан Соколов, който почина на 22 февруари тази година, Румен Петков е написал съболезнователно писмо до съпругата му със суперлативи за покойника. Изпратил го е по куриер още преди поклонението. С позволението на Ева Соколова цитирам личното послание, в което Петков заявява по адрес на Йордан Соколов ( въпреки дългогодишната политическата вражда с него), че той „никога не е напуснал морала и етиката”.
По-интересно е разделението в Реформаторския блок. Част от нея отново заяви, че важното решение на Плевнелиев е ако не причинено, то поне е повлияно от заявеното пожелание на ДСБ прозападните българи да застанат зад Плевнелиев. С това на практика обвинителите на ДСБ застават в позата на защитници на ГЕРБ, истинския виновник за НЕноминирането на президента за втори мандат. Дали на въпросните реформатори им идва тази позиция отвътре поради натрупаната вътрешновидова омраза в блока или го правят от желание да се подмажат на Началника и да му улеснят живота, оневинявайки го, това не знам. Но и в двата случая е грозно.
Самата ДСБ (почти) самотно изрази съжаление. „Почти”, защото същото направи и ДОСТ на Лютви Местан, който обвини за този развой натиска на пропутинските сили и така на практика се приближи към истината – такава, каквато вижда и авторът на тези редове.
Никой не може да забрани някому да обикне истината (дори и със закъснение), би казал Бойко Борисов, който обича по този начин да обяснява своята безпомощност пред любовта на медиите на Пеевски спрямо себе си, изразявана на приливи и отливи през последните няколко години.
При цялата си многословност ( и по тази тема), Цветан Цветанов, говорещ все повече от името на ГЕРБ през главата на Главния в партията и в държавата свой Началник, избегна старателно нотките на съжаление по повод политическия автонекролог на Плевнелиев. Можеше поне от приличие да пролее една сълза, макар и лицемерна. Вместо това предпочете от сърце да громи врага в дясно – вече в множествено число ( защото стана ясно, че призивът на Радан Кънев да бъде подкрепен Плевнелиев не е бил солова акция). С това Цветанов затвърди успеха на ДСБ в разграничаването от обсебващата му хватка на кадрови питон на десницата, отнасящ се с всекиго в своята подредена джунгла като със зайче, което може винаги да приласкае ( за закуска, обяд или вечеря).
Над тази привидна какафония, подредена в полза на властелина Борисов, самият той величествено мълчи. Поне до момента на публикуването на този текст. Не изключвам да прояви прословутата си гъвкавост и в името на това да се хареса (пак) на всички, да съчетае несъвместимите позиции на упрек към ДСБ и на съжаление за „пропуснатата полза” Плевнелиев да повтори успешния си мандат. Но само големи наивници, каквито, признавам, има доста, биха му повярвали на евентуалните т.н. крокодилски сълзи ( самият израз „крокодилски сълзи” е метафора, подобна на глупавото твърдение за заровената в пясъка глава на жирафа, основана на лъжа , опровергана отдавна от учените: крокодилите не плачат, нито пък щраусите си заравят главата, а става дума за зрителна измама във водата и сред маранята ).
За политика Плевнелиев явно не важи житейското правило „ за покойник- или добро, или нищо”. Хиените се кискат лакомо ( за своите дивиденти) около него още преди да е реално повален.
За финал по тази тема избирам маргиналния по своята значимост принос на борещия се за самостоятелна политическа писта специалист по гигантски слалом между лявото и дясното у нас Георги Кадиев. Той не само каза истината (този път), сочейки ГЕРБ като виновник за „политическото убийство” на Плевнелиев, но и сподели „посмъртно” следната показателна случка от „живия живот” в парламентарното задкулисие: виден гербаджия му споделил веднъж неофициално омразата на партията към Плевнелиев с репликата, че ако има тайно гласуване за прогонване на настоящия президент, то импйчмънтът ще получи 220 гласа в Парламента (което означава 100 процента подкрепа от ГЕРБ при вероятните изключения от страна на гласовете на ДСБ, ДОСТ и един на дисидента в групата на ГЕРБ Методи Андреев), казал гербаджията.
Това е истинската картина на пропутинската нагласа на Настоящото народно събрание, скандализирано от факта, че имаме президент, застанал срещу агресивната политика на Кремъл.
Толкова за чисто личните мотиви на Плевнелиев ( в които иначе не се съмнявам), подплатени с мръсно безличните игри срещу него. При такава „подкрепа”, за която със сигурност е отлично осведомен, как да се кандидатира ( който и да е) човек?
Много сполучливо е съчетанието “социалистически национализъм”. Поздравления!
Известно е, че поне на теория, социализмът и национализмът са несъвместими. Тяхното съчетаване ражда уродливото чудовище “национал-социализъм”, т.е. фашизъм, нацизъм, хитлеризъм и т.н. Май натам върви БСП понастоящем, ако се съди по националистическите изяви на нейните “леви” журналисти.
Радвам се, че в сублимните моменти президентът се държа “както той си знае”
със сигурност е поразбутал кошера на
болшевишките сви*е от герб
сега ми се иска след два месеца да обяви, че се кандидатира. Нищо, че няма да е етично…..
Мислих доста върху решението на Плевнелиев. Първата ми реакция беше негативна – в смисъл, че Плевнелиев дезертира и остава широко пространство за политически отрепки, кой знае защо определяни от широките народни маси /и не само от тях/ като “успешни”. Днес внимателно изслушах речта му, чух и коментарите по повод решението му. Прочетох изказванията на вечния тарикат Райчев, на политическия провинциал Валери Симеонов, поредните интриги на Цветанов, мънкането на кого ли не, включително на сценаристчетата на Слави, безумно неподготвени, на които политическият им хоризонт стига до селската кръчма, и т.н, и т.н. Новината всъщност не е толкова лоша. Първо: Плевнелиев се спаси политически и етически от това да разчита отново на ГЕРБ; това безспорно е освобождаващо. Той знае добре, че ГЕРБ и държавата се управляват от един човек и Цецо е неговият пророк. Парламентарната им група, с малки изключения, е стадо от послушковци, без нужната политическа култура и слаба експертиза. С една дума – налягат си парцалите и си траят, иначе – край с дребните депутатски привилегии. В личното си битие Росен е съвсем друго нещо. Освен това той израсна политически, класата му е напълно различна – като повечето читави политици в БГ, той получи международно признание, докато тук беше оплюван. Това беше най-добре приетият в Европа и Северна Америка български президент. В този ред на мисли – нелепо би било да разчита на Цецо и Цеците. Второ: не може да не си дава сметка, че е припознат и дори обикнат от европейски ориентираните и мислещи хора на БГ, които щяха да се отдръпнат от него заради неизбежните реверанси, които щеше да му се наложи да прави към гербаджийската политическа машина за стягане на избори. Плевнелиев не може да си го позволи нито човешки, нито политически. Той е друга класа. Трето: може би той би бил по-полезен за България на друго политическо място – НАТО или ЕС. Може би от това място би защитил по-добре проевропейския път на България. Четвърто: смятам, че този привидно мекушав човек има силен характер и умее силно и непреклонно да отстоява позициите си. Просто по тези географски ширини доброто възпитание и липсата на агресия се приемат за слабост. Пето: напук на политически всезнайковци и плямпала като Райчев, аз смятам, че позицията му за Украйна, Крим и политическата агресия на Путинова Русия е едно от най-високите достижения на българската политическа култура и достойнство. Нещата, които не харесвах, няма да ги коментирам, защото зная, че в политиката има съображения, които няма как да ни станат известни. И освен това много от грешките му бяха поради наивност. Иска ми се следващият български президент да бъде човек с профила на Лозан Панов. Иска ми се да си отиде времето на хората с “ниски чела и дълбоки джобове”, на байганьовците в политиката. Да дойде времето на Алековците, на политическите войници и рицари.
Офтопик, но и не съвсем- изглежда, тов. посол Исаков още не е приложил челния опит на предшественика си с някои непослушни поданици на Задунайката, но с такава агентура като описаната от Иво и това може да стане. Появата на историята обаче за голямата българска спортистка-жертва на сесесерския гаулайтер- точно в това издание е рядка изненада…
https://www.24chasa.bg/novini/article/5522082
Имам две предположения и няма сила на света която да ме убеди, че греша в тях. И двете са по оста ББ (Бояна-Банкя) Първото е, без “добро” на баце кампанията на пееФските “медии” срещу Президентът Плевнелиев нито е стартира, нито се е развихрила, стигайки неподозирани дори за самите им производители помийни “висоти”, нито ще спре от самосебе си. Второто е, че на секундата в която се яви първият вариант на статията на Иво, “Гербоотводът за московските мълнии Плевнелиев – действащият президент спаси от конфуза бездействащия на прозападния фронт премиер”, банкянското слънце на секундата е звъннал на РП и е “поискал” да изтегли обещаната за 30 юни декларация за отказ за втори мандат щото нали преди няколко дни “заплаши”, че ако го ядосат ще се пусне да прави голям шлем. А че е бил бесен от писаното от Стопанинът на БЛОГА НИ, за мен нула съмнения. Не изключвам даже да е вдигнал кръвното, дежа вю, и “тайно” да са го закарали в правителствената да МУ го мерят.
А сега, няколко “странични” новини. Ватниците наемат пиар компания на омразните им пиндоси, лъвове, титани да им оправят “имиджа” в пробитият им отвсякъде от допинг проспорт. За мен, падение, та падение. Но удавник за сламка се лови. В тази връзка имам две мечти. Да отцепят изцяло матушката от ЛОИ т.г. в Рио де Жанейро и да им вземат домакинството на световното по футбол след 2 г.
http://echo.msk.ru/news/1769330-echo.html
Пространно интервю на генсекът на НАТО пред меката пропутинска газета.ру.
http://www.gazeta.ru/politics/2016/05/20_a_8256761.shtml
И последно, как 10-кратният и кусур по-голям годишен военен бюджет на САЩ и съюзниците им се отразява практически в необявената надпревара на въоръжаване.
Никаква надежда за кацапите.
http://argumentua.com/stati/defense-news-o-novom-oblike-voiny-royashchiesya-drony-sdelayut-vvs-ssha-nepobedimymi
Политическата мръсотия и свинщина в България вече 25 години успешно отстранява всеки малко от малко почтен човек влязъл в политиката. Най-фрапиращ пример за това е Иван Костов вече 22 години (не бих се учудил ако го изкарат виновен и за Втората Световна Война).
Причината е проста: Докато нямаме нов Стамболов, ген.Иван Колев или проф.Александър Цанков русофилистични мърши под името БПЦ, БСП, ГЕРБ, ДПС и вся осталная сволоч ще си дерибейства и ще изкривява понятията “демокрация” и “пазарна икономика”
До Мария
Описали сте и моите мисли, драга Мария…
Стамбо | май 21, 2016, 14:35
Едно име помня случайно – Шишманова, мисля, че беше свързано с треньор по художествена гимнастика отпреди Нешка; загинала при самолетна катастрофа … Знае ли се нещо?
Това, което сте написал е самата истина,г-н Инджев.
Вчера при Цв. Ризова Радан Кънев няколко пъти заяви, че е лоша политическа новина отказът на Плевнелиев да се кандидатира за втори мандат и се обоснова.
Що се отнася до моето мнение, бих гласувал за него, ако се беше кандидатирал, въпреки че не винаги съм одобрявал действията му.
Днес бях неприятно изненадан от липсата на достатъчно ясен и категоричен отпор на Евгени Дайнов, по отношение на опорните точки на руската пропаганда в диспута му с а. райчев по нова.
Ако някой през 1989-90 г. ми беше предсказал как няма да ми пука какво ще илюстрира 26 години по-късно 3-те букви СДС, които скандирахме по площадите, за които плакахме на 10 юни от гняв, срам, обида и мъка за България, плакахме и от радост няколко пъти до поредната ни попарена надежда от поредните сръчни използвачи на “синята идея” за собствени ползи… Горчиво! Да е честито!
https://www.24chasa.bg/novini/article/5522683
По-интересни са ми чисто личните мотиви на бацэ преди пет години да назначи, а сега да не издигне отново Плевнелиев за президент. Откакто вчера прочетох мнението на Огнян Минчев, ме занимава мисълта, че Плевнелиев беше единственият назначен лично от бацэ политик, подложен на невиждан от Иван Костов насам медиен и колегиален дискомфорт. Дали Плевнелиев не е бил от самото начало осведомен за какво го употребяват: за евроатлантическото лице на България (=смокиновия лист за пред света), което всеки полуграмотен бг политик може да обижда публично и всеки учил-недоучил бг журналя може да подиграва безнаказано? И позицията му да е толкова несигурна, че бацэ да може да го отсвири във всеки удобен за него момент? Съмнявам се Плевнелиев да не е знаел от самото начало какво го чака и да е приел правилата на играта срещу някакво тлъсто обещание за след мандата. Доколкото знам, съпругата му – противно на женската психика да се ласкае да е “първа дама” – още в началото на мандата му отказа да участва в шоуто. Защо ли?…
За мен Плевнелиев беше успешен президент, той с времето стана моят президент. Единственият му гаф беше, че не извади на показ безчинствата на предшественика си, но не го виня – всеки има право на страх. Но у мен остава впечатлението, че e напълно зависим от волята бацэва. Явно първоначалният им замисъл е бил след месец-месец и половина да обяви, че поради лични причини няма да се кандидатира втори път, след което бацэ с трагична въздишка да каже: “ето, ние го искаме, но тoй не иска и с това ни принуждава да търсим друг кандидат”.
А сега, поради дадената му от Радан Кънев подкрепа в аванс, Плевнелиев и ГЕРБ се наложи да избързат с постановката, за да не изпаднат в абсурдното положение да обясняват, че “чуждите” подкрепят Президента, а “своите” – не. Затова ходът на Кънев беше правилен и навременен, но той предизвика президента да завърши достойния си и успешен мандат недостойно.
Привидно в страни от темата, но непряко свързано с петата колона, която плюеше по президента.
MH17 crash: Victims’ families sue Putin and Russia
http://www.bbc.com/news/world-europe-36350520
Президента Плевнелиев често е обвиняван че не е проветрил президентството, че не е извадил на показ безчинствата на гоце. Покрай събитията от последните дни аз намерих отговор за себе си – вместо като ББ да се оплаква денонощно от наследеното пред тв камери, Плевнелиев е предпочел просто да си върши работата. Вместо да се рови в калта, Росен Плевнелиев се зае да изведе президентството от блатото като показа на всички как трябва да се държи един политик и държавник.
Разбира се че мръсотията трябва да бъде изровена и наказана, но това може да стане само ако всеки се върши своята работа.
Съжалявам за решението му да не се кандидатира, но много правилно президента Плевнелиев отказа да бъде окалян от безпринципното задкулисие в ГЕРБ. Не е морално Плевнелиев да бъде издигнат за кандидат от своите антиподи.
Приказките и анализите за Плевнелиев бяха до тук. В политиката,както и във футбола, играеш толкова добре,колкото ти позволят другите. Плевнелиев направи толкова,колкто му позволиха. Но не направи нещо повече, въреки че не му беше позволено. Издържа на гнусната кампания срещу него…е,и какво от това…. Надявам се “прозападно настроените българи”,дето Плевнелиев щеше да ги обединява, да проявят здрав разум и да разпознаят възможното. Всичките вайкания ама колко хубаво щеше да стане ако… не работят, на това дередже сме, защото все чакаме да се появи някой обединител и ние да се обединим около него. Не става! Защо очакваме да получим различни резултати след катп яравим все есни и същи неща. Добра стъпка в правилната посока е да се изкара истината. Каквото и да казват,Радан Кънев им разбърка картите, но ще е лошо, ако си останем само с това.
Към Мария:
Напълно съм съгласен с Вас.
Бих искал само да допълня, че през годините на мандата си, Плевнелиев еволюира. В началото беше много неориентиран (казвам, не в смисъл на естествената неопитност на човек, попаднал на необичайна за него нова позиция). Той показваше неясна ценностна линия по координата Кремъл – Запада. Признавам, че откровено се дразнех от неговото танго (две стъпки напред, една назад) и на моменти бях доволен, че не съм гласувал за него. С течение на времето позициите на Плевнелиев постепенно се изясняваха и закоравяваха докато в крайна сметка той се оказа единствения овластен политик в България с категорична западна ориентация. И още нещо – той се оказа и единствения ни овластен политик с цивилизован вид, поведение и обноски.
Тъкмо се чудех, къде се дяна премиерът-Слънце и ето го – изгря в Поморие. С ножица в ръка, за да сложи в някой джоб парче от лентичка. И както се и очакваше, обкръжен от жужащи ‘журналистки’. И отново гневен: Как така президентът Плевнелиев ще бъде отъждествяван като гарант за Евроатлантическата ни посока и избор. И пак се тупна в гърдите, че ГЕРБ/разбирай лично той/ е този гарант. И не пропусна да назове онези ‘негодници от ДСБ’, които били виновни за решението на Президента. А всички знаем откъде духа вятърът и какъв ветропоказател е самият той. А този малък РКънев/по определенията на ЦЦветанов/ как успява да развали рахатлъка на ‘исполинът’ Бойко? Колко ядове, безсънни нощи и вдигане на кръвното. Дали скришом не похапва сланинка и не си пийва ракийка?
За пурите знаем, макар и да не са произведени от присъдружната му Булгартабак. Но нейсе! Те ‘журналистките’ никога няма да го запитат за публикувани афери и негови далавери, а ще му пипат мускула. А дали поне един от трите Папи, галили го главата са намерили един единствен там? Андрешковщината му е ясна. За умността си сам си призна, а и на тези, с които се разбирал. А ние се досещаме и скоро ще разберем и името на новият ‘обединител на нацията’, договорен със старите си съпартийци/първановци с червени книжки.
Какви ли не взаимноизключващи се оправдания ще последват след това, макар че РКънев искаше да му ги спести.
За доброто на страната ни.
Какъв жираф, какъв пясък, каква глава в пясъка (“какви пет лева”). Според израза, щраусът е който си заравя главата в пясъка. Но … освен тази неточност, всичко друга е “в десятката”.
Към Кирил Киров:
Прав сте за жирафа ( такова животно нема, според шопа).
Остава да уточним за щрауса: дали става дума за “ястреба” ( Франц Йозеф Щраус) от Бавария или за друга дебела птица…
Шегувам се, де…
Няма да е честно да се отрича опита на жирафа с пясъка. Синът гледаше ей това видео тази сутрин: https://www.youtube.com/watch?v=6vFnZ20yXo4
Към everyone else:
Бях объркал щрауса с жирафа и го поправих после в текста, но и в двата случая става дума за мараня и ефекта от нея при наведената глава на съществото. Илюзията за заровената глава на щраус е опровергана още от полския професор Гжимек в книгата му “Серенгети не бива да загине” ( ако не греша по памет). Но хората си обичат заблудите и си ги повтарят.
Така е било и така е – Гжимек е прав, Легендата също си продължава; това не означава, че един ден няма случайно да мернем някой жираф със заровена глава.