На днешния 29 май 1989 година Тодор Живков призова Турция да отвори границата си за желаещите да емигрират български турци. За броени седмици България загуби 360 хиляди свои граждани, а Турция се принуди да затвори границите си три месеца по-късно.
Този урок трябва да се припомни на всички, които винят демокрацията за „прогонването” на близо 2 милиона българи на Запад, където очевидно те се чувстват по-добре след десетилетия на живот в затворената, съветизираната, колонизираната от СССР България.
Какво ли щеше да стане, ако по времето на комунизма поданиците на цар Живков от Правец- където днес по наследство се разпорежда мил(ц)ионерския червен клан на Златеви – можеха свободно да избират къде да учат, работят и живеят, след като само за три месеца такава огромна маса хора напуснаха страната? При това стотиците хиляди български граждани хукнаха към една Турция, която по онова време беше в окаяно икономическо състояние след военни преврати и икономическа криза с елементи на дефицит на стоки от първа необходимост ( макар и не толкова остър, колкото в социалистическия ни „рай”).
Ами ако границата беше отворена за всички другари и другарки- дали щяха да изберат страната на победилия социализъм СССР или щяха да се юрнат към гнилия капитализъм, както стана малко по-късно? Колцина щяха да останат да маршируват тук в годините, когато и тоалетна хартия нямаше, а според вицовете нямаше и нужда от нея поради принудителната диета на народа?
По ирония на съдбата тъкмо днес, точно 27 години след призива на Живков към южните ни съседи да отворят границата, следовникът му Бойко Борисов ликува по повод голямото си постижение да затвори лично южната ни границата, през която проникнали цели 60 бежанци, предизвиквайки мобилизация на държавата и нейната пропагандна машина сякаш наистина пълчища завоеватели са ни нападнали. Вместо с рутинни действия по охрана на границата, осъмнахме с шумна медийна реклама на извънредния щаб за съпротива срещу 60-те бежанци, свикан и командван близо до мястото на „бойните действия” от премиера. След което той рапортува, че нямало друга държава в света, която така бързо да е победила чрез подобна операция ( 60 бежанци).
Щеше да е смешно това наполеоновско напъване на нашия генерал от запаса, ако не беше тъжна аналогията с т.н. Голяма екскурзия ( в чието логистично подсигуряване младият каратист от МВР Бойко Борисов лично е участвал) и нейната годишнина с днешна дата. Защото явно се въртим в кръг(ова отбрана)- ту ни пречат „излишните” български граждани заради упоритото им нежелание да се преродят с нови имана, тук пък се браним от бутафорна заплаха на чуждо пришествие.
Начело на борбата с тези вятърни мелници си имаме Дон Кикот, чиято цел е да демонстрира своята храброст, за да го заобичаме електорално като наш закрилник от чуждата напаст. Той се сражава с прогонените и бягащите към\през България по същия „героичен” начин, както неговият прототип Живков воюваше за прогонването на бягащите от режима му български граждани.
Живков ги пускаше (бежанците), Борисов ги спира!
Живков, който се хвалеше, че за 45 години ни бил построил цели две Българии, беше прогонен в крайна сметка ( по заповед от Москва), когато стана ясно, че малко е „попрекалил”. Остава да видим колко още ще го търпят Борисов онези, чиито парични потоци го държат на власт, за да се хвали, че ни строи магистрали, очаквайки за благодарност да го обичаме и слушаме.
Гледаме го, какво да се прави ( нали за това мобилизират телевизиите в антуража му), но чак пък да го слушаме…
Паралелът е убийствен. И за “историческите /анти/герои”, и за хората, които са го преживели, и за нас като народ и общество, което си заслужаваше и най-уродливия комунизъм в Източна Европа, и най-уродливата псевдодемокрация- в онази, обединената, съвременна Европа!
Скъпи Жорж и приятели, като започнахме да следим белоруската тема, ви препоръчвам този симпатичен и полезен сайт. Вижте първо полпотовския еквивалент в броя на жертвите на извергите Берман, . 1/3 от населението Ало-о-о, антифашистите ли са на линия? – това става 4 години преди Хитлер да окупира Белорусия и далеч не достига рекорда на своите идейни треньори!!!
http://naviny.by/rubrics/society/2015/10/29/ic_articles_116_190155/
Справка: този белоруски линк пък го зачуква яко без грес на противниците на тезата за етногеноцидния характер на съветизма с техните парцаливи аргументи, че той не е такъв,защото не такъв е той, тъй като такъв не може да бъде изобщо. Ето специалиста по техническата организация на геноцида над отделни народи, вкл. и над белорусите + Мотя Давыдович Берман. http://protivpytok.org/sssr/antigeroi-karatelnyx-organov-sssr/cesarskij-v-e
Научихте накъде запрашва Александър Хрихориевич, като готов прозападник!
И тогава, както и сега всички тези действия се съпровождат с вдигането на голяма пропагандна тупурдия от бутафорни “патриоти” и “управници” с цел ошашавянето на народонаселението и вкарването му в правилния път.
Винаги съм смятал, че “възродителния процес” е бил възможен само със санкцията на Москва, а много вероятно е и по нейно нареждане. Основанията ми са: 1.тото кратутьо не смееше да проявява самоинициатива. 2.В средата на 80-те години за висшата комунистическа номенклатура е било ясно, че със социализЪма(недоносчето) е свършено така, че няма да се учудя, ако ДС И КГБ са решили да оставят кървяща рана в България. 3.През този период започна вихрено раздаване на жилища на децата на активните борци, като 50% от новопостроените жилища се даваха на тях. 4. По същото време в завод Електроника се организира записване за второ висше в икономическия за инженери, деца на активни борци и настана голяма битка между тях. 5. Появиха се разни укази, банки и т.н. Всичко това говори, че са се подготвяли за “прехода”.
Не гласувам за по-прост от мен, дето е чел една книга, петоколонник, който не искаше да си хвърли партийната книжка 2001г. за да може да стане гл. секретар на МВР и откровен селски тарикат- геройкото.
Иванчо служи като граничар на Калотина-сръбската граница .Питат го,какво ще направи ,ако отворят границата?Веднага ще се кача на първото високо дърво!Така ли и защо? За да не ме прегазят!.
Изясни се meanwhile, че 60-те нещастника са били излъгани (заблудени) от каналджиите, че ще попаднат на територията на Македония, за което са платили по € 200.
Ако знаеха накъде всъщност ги водят, никога нямаше да тръгнат, камо ли пък да плащат пари…
Никой (освен руснаците) не желае да popadne в страната на Борисов. Затова е още по-смешно как той лично варди границите да не би да се намъкне някой неканен.
Получава се нещо като във вица за любимия учител на видния телохранител – бай Тошо, който се криел от агентите на Гешев, които не го търсели.
Прост ,по прост,най проЗ -Бойко Борисов.Селски хитрец,наглец,-Бойко Борисов.Лъжец номер едно на България-надминал по наглост патрона си Живков.Путин го плюе,него дъжд го роси.
Потрошил милиарди европейски и наши пари за некачествено строителство.Унижил не една политическа личност,която е искала да помогне на България.Като почнеш от Костов,минеш през Мартин Димитров,Хр,Иванов,Вучев,та стигнеш до Плевнелиев и Радан Кънев.
Ръката ми никога няма да пусне бюлетина с неговото име или това на слугите му.
В Герб за сега има само две личности с много условности за които ЕВЕНТУАЛНО бих гласувала.Това са Плевнелиев и д-р Ковачев-евродепутат.
Останалото е милиционерски боклук и женки.Женки в истински и преносен смисъл.Скоро се присъедини и една от ДСБ като мръсен парцал да бърше след Калфин.Падение.
Към Кънев
Ако няма достоен евроатлатически убеден независим кандидат за Президент,излезте с самостоятелна кандидатура -независима.Като Ил.Василев,Иво Инджев или други подобни.Молете ги да се съгласят за да запазите честта на европейският българин.
Милиционерът-премиер за 2-ри път на България е всичко друго, но не и Дон Кихот! Нищо “вятърно” няма в дълга, който натрупа пожарникарят – България за годините на неговото “царуване”, по примера на шмекера от Правец ударно задължня! 8 милиарда лева от резерва + 1,5 миларда от здравната каса в първия му мандат и сега 16 милиарда евро!????
Да ни е честито царуването на мутрата-каратист! Какво ли чака държавата България при следващ(ия) мандат на последователя на Винету?!?
“…Турция, която по онова време беше в окаяно икономическо състояние след военни преврати и икономическа криза с елементи на дефицит на стоки от първа необходимост…”
—————
Иво, не знам откъде си почерпил тази информация, но дефицит на стоки не е имало никога в Турция. Родителите ми са били на гости през 60-тте години на ХХ в. в Турция и магазините, дори и в затънтената провинция винаги са били препълнени със стоки. Отделно имам и роднини изселници от предишните изселнически вълни, които винаги когато са идвали в БГ са носели подаръци и храни, които си бяха дефицит в т.нар. “социалистически рай”. В южната ни съседка търговията, инициативността, предприемачеството са от векове издигнати в култ и за турците е въпрос на престиж да предлагат всякакви стоки в изобилие.
Към Anonimen:
Не вярвай на старило, а на патило. За три дни пътуване през Турция към Ливан през есента на 1983 г., имах достатъчно възможности да разгледам страната и да науча например, че с малка рекламна бутилчица уиски или с пакетче кафе, което се смяташе за лукс, можеш да получиш самоотвержени услуги – като измиване на колата в хотела, например.А когато пристигнах в разрушения от войната Ливан и видях първата бакалия на границата, разбрах, че видяното в Турция в магазините е бедняшки дефицит.А че за българите, свикнали на нямане, Турция или Югославия все пак бяха като пещерата на Аладин, спор няма. Въпрос на критерий.
За първи път съм на различно мнение от г-жа Савова. Не знам нищо за Андрей Ковачев; от гербаджиите симпатизирам само на Методи Андреев. Но ако ГЕРБ, Кунева и Лукарски провалят общaта дясна кандидатура, мисля, че ДСБ трябва да издигнат силна партийна такава, за да покажат, че в кандидатпрезидентската надпревара не участват само клоуни. В ДСБ има достатъчно достойни потенциални кандидати: Веселин Методиев, Светослав Малинов, Екатерина Михайлова, Калин Янакиев и т.н. и т.н.
Отношението към бежанците от страна на Българските политици е в традициите на съветско руския тоталитаризъм от времената на Сталин. Предците ни, които имаха хиляди пъти по-малко ресурси от днешната държава, приеха десетки хиляди арменци бежанци. Те биха се срамували днес от нас, а на борисов биха му храчили в лицето. Да, още един факт, който не е за очите на слабохарактерни сънародници, ненавиждащи тези изстрадали хора, сирийците (огромната част от които са мюсюлмани) навремето приемат значително повече арменци от българите. Милосърдието е знак за близост с Господа. То не се интересува от религия, националност и етническа принадлежност. То не е сред националните ни белези днес. Ако някой е доволен от това, да благодари на русия и нейната партийно-подплатена измет в страната.
симпатизант/ка на ДСБ
Всяка малка партия трябва да се опита да разшири влиянието си в обществото,а не да се изолира.Така че,намирам за правилно поведението на Кънев в момента.Що се отнася до ДСБ , това е партията ,която има най последователна евроатлантическа политика,което ни интересува нас избирателите.Разбира се там има вного достойни личности.Ако не беше така аз уверявам ви никога не бих ги подкрепяла.Не съм член на партията,но следя всички изяви на лидерите й.До сега не са ме разочаровали.Разбира се правени са и грешки,но както се казва -линията се спазва.
Следя и изявите на евродепутатите.След Малинов,впечатление с проевропеската си политика ми е направил д-р Ковачев.А и офисът му в София е на ул.Раковски,близо до дома в който живея.Така че,мога да си позволя и лична среща.
Прави ми впечатление ,че много от коментаторите имаме сходни политически виждания,но много малко хора изразяват подкрепа или предложения за водене на политика.
Само с критика няма да стане.Трябва и поддръжка на правилните ходове.Това се отнася и за партии и за личности.
D`accord съм с Bас. Мисълта ми беше ДСБ да издигне свой човек, а не надпарийна кандидатура само СЛЕД КАТО се изчерпат възможностите за обща дясна кандидатура. ДСБ е най-доброто, с което разполага българското политическо пространство и трябва да действа с по-голямо самочувствие според мен. Особено пък ако Борисов, Кунева и Лукарски се излигавят по въпроса за общата кандидатура – което почти нямам съмнение, че ще се случи, за голямо съжаление. Досега са ми поднасяли само неприятни изненади.