Бавно и полека, обадиха се вече няколко човека…
Расте грамадата в ivo.bg от свидетелства за руско-съветските свинщини във фермата НРБ- прототип на “Фермата” ( книгата на бившия комунист Джордж Оруел, разбивач №1 на митовете за комунизма сред западните интелктуалци).
Ето какво пише (днес, 15 юни 2016 г)., Нели в ivo.bg
Случай от първа ръка:
Около първомайските празници на 1986 посетихме родителите на съпруга ми в района на сегашната Козлодуйска община. Заради отпуск по майчинство не манифестирах задължително.
Посетихме свекъра ми в болницата в Оряхово. Той беше активен слушател на ВВС и Дойче веле. Шепнешком ни информира за аварията в Чернобил. На съседното легло лежеше съветски специалист, работещ в АЕЦ Козлодуй.
Реакцията на възмущение не закъсня.
Според думите му, това било империалистическа инсинуация. Съветската АЕЦ не можело да аварира. Започна да ни обижда, дори заплаши с милиция… Комично изглежда от разстояние на времето, но е показател за състоянието на гласността в онези времена…
П.C. Никого не съм призовавал да споделя в ivo.bg. Но май лавината се отприщи.
Лавата е толкова гореща, че, ако трябва, ще направя крачка назад от вулкана ( давайки преднина на подобни свидетелства пред моите собствени статии), за да продължа да давам думата на желаещите да изригнат.
А на притеснените от жегата , които оспорват автентичността на споделените тук истории, в аванс предупреждавам, че имам обратна връзка с авторите на разказите.
Още по темата от днес:
Илиев пише на 15 юни в ivo.bg :
Мой роднина по времето на комунизма замина да работи в Коми за 5 или 6 години договор..дърводобив! Трябва да е било 75-78год. Цял живот е спортувал и в бил доста едър и корав Българин (съдя по снимки ) отива в Коми и се връща с три язви на стомаха и не повече от 45-50 кг живо тегло…
От него знам с какво са ги хранели: буламач и половина. Как са им давали хапчета всяка вечер за които са им казвали, че били витамини.
Малко след завръщането си прави три кръвоизлива от язвите и го пенсионират като до ден днешен си е 50 кг и вечно болен. Винаги, когато сме говорили, ми е казвал, че най голямата му грешка в живота е заминаването му в Ссср…
И още от Европееца:
Баща ми е бил на бригада в Киев и Москва през 86-та. Искал е да снима празните рафтове на ЦУМ-а. Но като ги видели с фотоапарати двама цивилни полицая ги асистирали до изхода…
Изключително итересни разкази! Следя ги с голям интерес. Поздрави за авторите и най-вече на г-н Инджев за идеята!
Искам да разкажа тук и една история която е на моя съседка много любим мой човек -почти като майка . Тя нямаше деца – но човек влюбен в природата – витален – със свободолюбив дух. Правехме страхотни преходи в планината и си говорехме с часове. Няма да забравя през 1982г. – веднъж се ПРЕСТРАШИХ да я попитам защо си няма деца – би била страхотна майка ? Какъв беше момичешкият ми ужас ,когато след доста въздишки и сълзи и пак сълзи, ми сподели доста грозна тайна . Като 19 годишна при нахлуването на руснаците в страната е била изнасилена от двама- офицер и войник .Че е била с вътрешни кръвоизливи и т.н.
Едвам я е спасила някаква фелдшерка, но за цял живот си остана стерилна. Когато оцелява – отива да се оплаче при народната милиция -предупредена е била да не си отваря устата повече – каквото било – било. Остават сираци с по- младата й сестра, която 10 г. след това успява да избяга през Триесте в Съединените щати . Леля В.К. почина през 2010 на 84.Беше първият ярък антикомунист който срещнах в младият си живот. Мир на праха й ! Години по-късно , когато се озовах във Федералната Република ,от разкази на половин уста от различни хора от военното поколение пред съзнанието ми се оформи зловеща картинка .
Г-н Инджев, не ви ли хрумва, признавам не разбирам от създаване на сайтове и поддръжката им, да направите някаква паралелна рубрика в този сайт за такива спомени. Бъдете сигурен интересът ще е огромен. Нещо като “антиносталгия” в управлявано заливащата ни от медиите “носталгия”. Ще бъде полезно и за младите, които нищо не знаят за онези времена и само слушат пъшканията на дядовците си как кебапчето било 7 стотинки, а ракията 16! Ще получите много неподправени истории, интересни и за вас и за нас. Лично аз ще споделя само една. Беше някъде в началото на осемдесетте, работех като конструктор в русенската корабостроителница.Началникът на конструкторското ни бюро/16 души/ беше възрастен инженер от преди девети, непартиен член, поради което тази длъжност бе таванът му. Нищо не знаехме за миналото му, той не споделяше, просто си гледаше задълженията и се дистанцираше от всичко останало. Един петък ни събира и съобщава, че в събота ще пристигнат на приятелско посещение в Русе няколко съветски военни кораба и има заповед на директора 6 души от нашето бюро да присъстват с букети цветя на посрещането. Всички започнаха да пъшкат и да обясняват какви важни ангажименти имат за съботата и тогава шефът каза за да не се разправяме помежду си най-добре е да теглим чоп. Шест души от нас изтеглиха късата клечка, останалите ликуваха. И тогава шефът след като се успокоиха страстите каза, никога няма да забравя присмехулните отблясъци в иначе строгия му поглед, ” и според заповедта другите 6 души от бюрото трябва да се явят в неделя с букети цветя на пристанището за изпращането на моряците от братския Съветски Съюз!”
Шапо за Нели, Илиев и Европееца за свидетелствата им!
Съгласен съм напълно със Стопанинът на БЛОГА НИ да продължи темата при нови мнения обогатяващи “тъмната” (досега)и малко позната в публичното пространство страна на българо-руските отношения на лично-битово основа.
Приканвам също г-н Илиян Митков и ко да споделят и те своята г.т. . Обещавам им, че лично и начело ще им “ходатайствам” пред Домакина да бъдат публикувани в коментарната част. Само да не се увлекат в спомени илюстриращи желязното правило от соц-а. Колко време е необходимо да свалиш рускиня. 1 час да я отделиш от групата и 5 минути да я вкаращ в леглото. Гларуските подвизи са категорично извън темата на БЛОГА.
Това, което става тука много ми харесва!
Поздравления, Иво!
Чета във в.*24 часа* на първа страница, Румъния и Украйна прелагат на България съвместно с НАТО общ флот за отбрана в Черно море.
Нашето недоразумение наречено Министър председател Б.Б. отвръща ,че не иска да има война.Това е за отбрана бе глупако.
Чети историята ,руснаците два пъти са навлизали в територията на България през 20 век и са я нападали със всички последствия.
Добре че е Плевнелиев да съдействува за изграждане на база на НАТО в Атия.Иначе да чакаме руските войски на Орлов мост.Че ни беше малко от 1944 г.
Сега по темата за свинщините на руснаците.През 80-те години приятеля и съученик на брат ми поетът Григор Ленков беше награден за най добър превод на *Онегин*. Неговият превод на Онегин наистина е впечатляваш.Превеждаше и Есенин.Замина за Ленингряд да си получи наградата и там го убиха.Не разбрахме имаше ли разследване.
Така че,далеч от *матушката*.
Ужасяващи истории наистина. Гурбетчиите в Русия са десетки и дори стотици хиляди но е добре да се каже, че те отиваха там за печалба по собствено желание, (така както са отивали и в Либия, Ирак, Мароко и т.н.) защото в България, за да си купиш кола и апартамент трябваше да помагат и дядо и баба и още много хора. Партията уж се бореше за Благото на народа а всъщност го превръщаше в крепостен мужик обречен да тегли ралото в нивата на местния Партиен секретар. За да си купи скромната Панелка, Българския закрепостен Мужик трябваше да плати от 10 до 15 хиляди лева, докато производствената цена на тази панелка беше 2-3 хиляди. Освен всичко Партията третираше тези Панелки като свои. Например в нашия случай, Другарите ни поискаха по 3000 лева отгоре за всеки апартамент от общо 48 бр. една година след като имахме натурални актове и си бяхме платили всичко. Просто Идиотите се събрали и решили, че ще увеличат цените на строителните материали с една година назад. И тъй като Българския Мужик е роб, той няма право да протестира за този Грабеж! Дори ни осъдиха в Името на Народа, защото никой не искаше да плаща. Това се случи с много Панелки в България точно 80-те години а Бай-Тошо го пазеха едни борци със сплескани уши и не пускаха хората да му се оплачат. Той дори не се заинтересува от това.
А колкото до Руския Гурбет, Баща ми също е бил там 30 месеца. Само, че в Оренбург. Строяха завод за Панелки. Е ще трябва да ви разочаровам. Не се е върнал 45 кг. Пращахме много колети със храна и т.н. Казваше ми, че се е запазил със Божия помощ и защото успявал да си намери Грузинско вино и пържоли, за да издържи на тежките условия и студа. Чувал съм доста истории, като например, че руснаците си купували бира в найлонови торбички. Или пък, че вечер след 22 било много опасно да се прибираш пеш. Имало доста пребити Българи. По-интересното е че Руснаците почти не работели. Всъщност работели до 11 часа сутринта. След това пращали някой за Водка а те почвали да играят черен петър. След като дойдела водката се напивали до козирката и отрезнявали чак следобяд, колкото да се приберат. Дори веднъж един руснак толкова бил пиян, че сам отрязал тръбата на която бил седнал и се потрошил много зле. За Щастие, Слава на Бог, Баща ми се прибра в добро здраве и със спестени пари но никога не пожела да се върне обратно там. Имаше Българи които стояха и по 5 години но имаше и такива, които и няколко месеца не са издържали. А някои правеха и търговия. Руснаците не знаеха какво е това Дъвка или пък Дънки. Децата им чакаха Българите да дойдат и да им дадат да дъвчат викайки “Дядя дай жвачку”!
По щастливо стечение на обстоятелствата бях в Париж, когато гръмна Чернобил. Френските медии алармираха моментално. Три дни не можах да се свържа със София, за да алармирам нашите. На четвъртия след 3 мин. Разговор, връзката прекъсна. Едва след седмица успях да ги предупредя. А те милите се радваха на марулките…
Да припомня,че имаше един певец – Петър Чернев, когото съм запомнил главно като изпълнител на песента “Партизани”. Той беше завъртял бизнес с Йосиф Кобзон и през 1992 година заминава за Москва да си търси парите, които му се били полагали, но вместо това загива при много съмнителна автомобилна катастрофа. Ако някой знае подробности, може да сподели.
И аз се възмутих от изказването на Б. Борисов за съвместния флот. После, като се замислих, реших, че може да е изцепка за вътрешна и източна консумация, а когато се стигне до вземане на решение (т.е. когато тане Меркел попита директно “Сакаме само да знаеме….?), може и да не е толкова серт…
А колата на Петър Чернев я врахлита самосвал с пиян шофьор на централен булевард, ако не се лъжа. Не съм чак такъв познавач на руската действителност, за да преценя дали това е било съмнително обдтоятелство или ежедневие в онези години.
съветски свинщини с днешна дата:
Преди два дни Европейската футболна централа наложи глоба от 150 000 евро на руския футболен съюз и заплаши отбора на Леонид Слуцкий с изхвърляне от Евро 2016 при повторни хулигански прояви на привържениците им на “Стад Велодром” по време и след срещата с Англия.
“Санкциите са за предизвикване на масови безредици, използване на пиротехника и расистки обиди”, поясниха тогава от УЕФА.
Снощи обаче имаше нови сблъсъци между руснаци и англичани в Лил, където “Сборная” загуби с 1:2 от Словакия втория си мач на европейските финали.