Лавината от спомени за съветското колониално минало на българите, което- отдавна твърдя, е предопределящ фактор за днешните беди на травмираната България- продължава в ivo.bg.
Позволявам си да отбележа и друго: тъкмо живелите сред съветските колонизатори в България и в СССР българи са най-добре запознати с техния имперски колониализъм. Време е днешните зомбирани путинофили да проумеят, че да си бил в СССР никак не е повод да си влюбен в него, а по-скоро обратното ( поне за българите с чувство за достойнство, лично и национално).
Ето какво споделя читател за „любовта” на българите към светските другари. Разказът му напълно потвърждава написаното по темата от Георги Марков, убит в Лондон заради възгледите си на „антисъветчик” и антикомунист. Георги Марков припомня колко дълго българите са мразели и бойкотирали всичко съветско в България до един момент на прекършване, когато настъпило униние и примиряване- нещо, което е далеч от онази любов, струяща от снимката на целуващите се Брежнев и Живков.
Димитър Колев Димитров
Лично аз ще споделя само една( история).
Беше някъде в началото на осемдесетте, работех като конструктор в русенската корабостроителница.Началникът на конструкторското ни бюро/16 души/ беше възрастен инженер от преди девети, непартиен член, поради което тази длъжност бе таванът му. Нищо не знаехме за миналото му, той не споделяше, просто си гледаше задълженията и се дистанцираше от всичко останало.
Един петък ни събира и съобщава, че в събота ще пристигнат на приятелско посещение в Русе няколко съветски военни кораба и има заповед на директора 6 души от нашето бюро да присъстват с букети цветя на посрещането.
Всички започнаха да пъшкат и да обясняват какви важни ангажименти имат за съботата и тогава шефът каза за да не се разправяме помежду си най-добре е да теглим чоп.
Шест души от нас изтеглиха късата клечка, останалите ликуваха. И тогава шефът след като се успокоиха страстите каза, никога няма да забравя присмехулните отблясъци в иначе строгия му поглед, ” и според заповедта другите 6 души от бюрото трябва да се явят в неделя с букети цветя на пристанището за изпращането на моряците от братския Съветски Съюз!”
Потресаващ е разказът на Мила Новак за съветските изнасилвачи. Той пък е потвърждение на друг подобен случай ( с който съм емоционално свързан от първа ръка) със съветско изнасилване, макар и с „щастлив край” ( защото групово изнасилената германка успява да роди години по-късно все пак 2 деца и дори да доживее до повече от 90 годишна възраст, въпреки тежките последствия за тялото и душата й в детска възраст).
Мила Новак:
„Искам да разкажа тук и една история която е на моя съседка, много любим мой човек -почти като майка . Тя нямаше деца. Беше човек, влюбен в природата , витален , със свободолюбив дух.
Правехме страхотни преходи в планината и си говорехме с часове. Няма да забравя веднъж през 1982г. се ПРЕСТРАШИХ да я попитам защо си няма деца – би била страхотна майка. Какъв беше момичешкият ми ужас ,когато след доста въздишки и сълзи и пак сълзи, ми сподели доста грозна тайна . Като 19 годишна при нахлуването на руснаците в страната е била изнасилена от двама- офицер и войник Била е с вътрешни кръвоизливи и т.н.
Едвам я е спасила някаква фелдшерка, но за цял живот си остана стерилна. Когато оцелява , отива да се оплаче при народната милиция. Предупредена е била да не си отваря устата повече – каквото било – било.
Остават сираци с по- младата й сестра, която 10 г. след това успява да избяга през Триест в Съединените щати .
Леля В.К. почина през 2010 на 84. Беше първият ярък антикомунист, който срещнах в младият си живот. Мир на праха й !
Години по-късно , когато се озовах във Федералната Република ,от разкази с половин уста от различни хора от военното поколение, пред съзнанието ми се оформи зловеща картинка .”
И едно допълнение от Емил към споделеното вече от него за преживелиците в Стари Оскол, СССР – този път за саламите с подкуп , ваденето на зъби с клещи и други красоти от времето на СССР:
„ Преди да отпътувам за Русия, преминах обстоен медицински преглед,също и при зъболекар.Зъбите ми бяха напълно здрави.
След 10месеца престой в Русия абсолютно всички пломби ми изпаднаха.
Българите там си вадеха зъбите между тях си. Или с конец, завързан за вратата, или с клещи един на друг.
Ако искаш да си купиш салам без да дадеш рушвет, не ти дават. Продавачката те пита: “Магърич будет? Давай адин трайак.Чак тогава получаваш салама.
То пък един салам! Като го сложиш в тигана и залепне, и го извадиш на парченца. Затова нашите работници слабееха.Тежка беше работата, а храна никаква.
И сега ситуацията там е почти същата. Ако не ми вярваш ( към опонент, коментиращ в блога- бел. ivo.bg), разходи се до Русия, пък после напиши два реда в блога на г-н ИНДЖЕВ. А, да не забравя…преди тръгване изтегли се на кантара!”
Едно време в страната, дето никой не знаеше как и колко диша свободния човек беше на мода вица: Когато двама мъже се целуват тайно, това са гомосеки (гейове), а когато двама мъже се целуват публично, това са генсеки (генерални секретари). А ако започна да се “изливам” по повод страната на строящия се комунизъм, се страхувам, че ще наруша добрия тон на коментарите и ще използвам изключително нецензурна лексика.
В онези колониални години имах доста познати и състуденти, които отидоха да следват в ссср.
За моя неприятна изненада те всички се върнаха … други хора.
Тук те бяха съвсем нормални, доста симпатични, силни в учението, далеч не посредствени, даже бих казал, в някаква степен елитни български младежи.
Върнаха се много променени, като че ли съвсем други хора.
Не преувеличавам, а сега си давам сметка, че статистически всички, без изключения нещо се чалнаха!
Някакво всеобщо затъпяване, неподвижност в мисленето, “задръстеност”, както казвахме на жаргон. При тях бе настъпила някаква преждевременна възрастност, някаква неестествена сериозност и скованост, сякаш бяха вече с мислене на пенсионери. Някаква студенина лъхаше от тях, някаква роботска неемоционалност. До степен да се съмнявам поединично в тяхното ментално здраве, но днес виждам, че това се отнася за всичките ми познати от тази категория. Постъпки и поведение на нездрави хора. С намалена работоспособност и чувство за отговорност. Развалени бракове, странни връзки със странни хора. И това не са само мои пристрастни наблюдения. Колегите, вече в службата, се отнасяха със съветските възпитаници не чак като към прокажени, но внимателно и със споглеждане.
“Тоя няма да свърши работа, затова ти ще вземеш задачата, че е спешно” – се изпускаха началниците ми, а пък аз се радвах, че разчитат на мен.
С близки приятели вече след преврата си казвахме: “тия са ги инжектирали с нещо затъпяващо, за да не изпъкват сред съветските си колеги? Някакви нацистки експерименти? Някакви ужасяващи манипулации с медикаменти?”…
Страшно!
Но и да не е така, може би онази действителност им е подействала деградиращо, с видимо личностно влошаване , съвсем очебийно и плашещо.
Сега като гледам “ватата” във всичките й прояви на зоологическа омраза и агресия, липса на рационално мислене, емоционална и психическа травмираност, си викам – ето го резултата от 100 години болшевишко издевателство над човека.
Лятна ваканция, седми или осми клас, 1975-76 година, плажът на Варна. Един от съучениците ми започна работа на водните колела, като задълженията му бяха изтеглянето им на пясъка и помагане на клиентите при качване и слизане.Две семейства руснаци, наеха колело, отдалечиха се много от стоянката, надвишиха определеното време от едн час, забавляваха се на надигащите се вълни, въпреки сигналите на спасителите и вдигането на червен флаг, забраняващ всякакви плавателни средства на плажа.За капак вълните ги преобърнаха, а те оставиха колелото във водата и си легнаха невъзмутимо на хавлиите.При направената им от нас, няколко хлапета, остра забележка, че никой не е длъжен да обикаля плажът, да прави сложни гимнастики в бурното море за да изправи водното колело и би следвало или те да го върнат на място, или да ни платят, една от жените ,с ярко колхозническа физиономия, ни обясни учудено: Ние ви даваме толкова пари и ракети да се защитавате, вие си позволявате да ни искате глоба!
На фона на другите туристи, с които всяко лято бяхме в непрекъснат контакт-чехи (до 1968), поляци, унгарци-по нагли, невъзпитани и с учудващо самочуствие от раздаващите значки казаци, нямаше- няма и сега.
Спомените са наистина ужасни.Не знам как са се съхранили хората пострадали от насилието.Убедена съм в истинността на разказите.Има си нещо мракобесно там….
Само недоумявам ,как може да има хора които оспорват и се съмняват в жестокостта на комунизма.И как пък всички където грачат в негова защита един се не мръдна да емигрира в Северна Корея!Наистина питам защо?Защо се изнесоха да печелят по Западна Европа и САЩ?
Защо не в Русия?Там са славянски братя,православни комунисти и не са прости западняци или американци .Поне някой от предано любящите Русия да отговори преди да ни залива с простотии.За мен защитата на един такъв строй е жестокост и студенокръвие спрямо жертвите .Явно комунизма си е просто характер ,манталитет ,знам ли….Но е зло.
“Георги Марков припомня колко дълго българите са мразели и бойкотирали всичко съветско в България до един момент на прекършване, когато настъпило униние и примиряване…”
Прекършването в България и в цяла Източна Европа става в края на 1956 – когато Западът не спасява Унгария. Тогава спира и въоръжената съпротива срещу съветизацията в поробените от СССР територии – най-вече в самата Унгария, България, Румъния, Полша, Белорусия и Украйна. Има достатъчно литература по темата.
Разказ на пловдивската ми баба с род от 1680 /починала през 1997 на 90 години/:
“До 1956 американците ги чакахме всяка сутрин. Толкова обещания даваха по радиото, че изобщо не вярвахме, че ще ни изоставят. 10 години преживявахме страданията с вяра. Пречупването и унинието дойдоха, когато осъзнахме, че са ни предали.”
Затова – в името на дедите ни и в името на свободата /”За свободата си човек се бори всеки ден”./ – не трябва да спираме да пишем!
Все някога комунизмът ще доживее своя Нюрнбергски процес. За него ще трябват живи свидетелства. Ето ги – те се трупат тук! И изобщо не вярвайте на палачите – “да затворим станицата, да не ровим в миналото и вината поемаме само с мезета”. От този семеен и партиен цинизъм до Генерален секретар на ООН е една милимунда разстояние в името на безнаказаността, нали?.
От нас зависи.
По повод “Да затворим страницата” още през 1990 бях посъветвал другарите да отидат в Израел и там на място да кажат “Затворате страницата на Холокоста!”, за да видим какво ще им се случи.
Същото отношение трябва да имаме и тук към масовите убийци не в името на расата, а в името на класата.
И то на коя класа? На класата на националните предатели – руските проститутки като Тодор Живков и Бойко Борисов.
http://clubz.bg/40986-borisov_turciq_rusiq_i_edna_flotiliq_v_cherno_more_pylen_tekst
Нови доказателства за любовта на руснаците-НЕК осъдена да залати 500 млн за Белене. Няма отърване… от мечешката прегръдка. Русофилите – рубладжии, невежи или нацонални предатели -изберете сами.
Не е по темата, но съм наистина бясен!
Националният ни медия любимец РАПОНЯ от Банкя е отказал създаването на общ черноморски щит на южния фланг на НАТО, съобщават източници от Румъния и Турция.
Tова е втори отказ на страхливия лоясал милицейски плъшок трето поколение, известен и като Тиквоций Великолепни, Баце Репата, Винету, Филията с мас и пр. Първият е бил в началото на юни т.г.
Ако не беше високата румънска визита и изявлението на турския президент Ердоган, матрялът така и нямаше отново да чуе и думица по въпроса. Зер, не бива да сърдим “братушките” и “началника путин”! Медийна свобода по милиционеристански!
Така РАПОНЯ се нареди в кохортата на най-вредни за България същества и видни рубладжийски петоколонци, редом с яшар замфиркьов-Тато, андрей карлович, иван лилавия лаборант, др. близашки, румэн запалката/фонтана, бранимир ботэв, гоцэ триперо, свэтлана шарэнкова, митя гэстапото и др. курешарски.
Има обаче и няколко добри новини:
1./ Маските паднаха окончателно, и най-пламенните герберасти вече би трябвало да видят, че Тиквоций се явява главен путиняк на републиката и основен защитник на интересите на рАЗИЯ в РъБъ;
2./Шило в торба не стои, на лъжата краката са къси, а от цървул трандафор и от милиционер демократ не стават;
3./Предстои да видим поредния “бальшой цирк”, след като краят на гърба на Баце Репата бъде наритан от всичките европейски и натовски фактори, за които той сам се хвали, че са му “големи приятели” (congratulations, нали се сещате).До края на деня или най-късно утре след шутовете РАПОНЯ ще си присвои авторството на идеята за черноморския щит и като Главен Европеец и Велик Атлантик на Милиционеристан дори може да отреже в ТВ кадро лентичката на нов команден център и да измляще по бузите некоя мома ГЕРБаджийка в народна носия, която пък да му даде леб, сол и китка;
4./ Относно реакциите на рубло-русифилитиците съм леко раздвоен. От една страна, няма как да минем без обичайното свинско-павианско квичене против лошия НАТО, Гейропата, Пиндустанът и великите ни славяно-православни “друзя и братя”. От друга, ловя бас, че ще се лее шербет какъв велик държавник и политик и РАПОНЯ и колко мъдро е постъпил с отказа да ни защити срещу евентуални зелени туристи, пристигащи у нас на къмпинг с Т-70, АК-47 и СУ-24;
5./ Преди да е изял евро-шутовете по седалка, ТИКВАТА може и да заплаши превантивно единствените ни достойни министри Ненчев и Митов, зер, да не вземат някое патриотично, европейско, самостоятелно решение, с което да провалят туристическия сезон на рагиновци, бранимир ботевци и разни очи.
Иначе, въобще не се чудя защо пред Парламента и МС още няма тълпа вбесени граждани, които да подирят сметка на главния страхливец на републиката.
Но поне се надявам на следващите избори той и партията му да наберат не повече от почетните 8-10% от гласовете. Щото матрялът в Милиционеристан се лъже не повече от два пъти…
Респект на Стопанина!
Шапо за Димитър Колев Димитров и Мила Новак!
to be continued
Силни свидетелства и коментари от последните дни. Поздрав за инициативата!
За да има мир – комунягите в Сибир!!!!
Не желая заради рубладжии като Борисов да купувам виза от руското посолство,за да отида на българското(бивше)Черноморие!
За какви исторически корени говори Тиквата – не му ли стана ясно, че САМО Русия ни е нападала и искала унищожението на БЪЛГАРИЯ.Нападала ни е точно и по море.Разрушила е Варна и Балчик, убила е мирни хора.Само наличието на германски подводници ни спасява от по-голямо унищожение.44-та г. СССР обявява война на България, която не е късала дипломатически отношения и не е воювала срещу нея.Избиват десетки хиляди хора тогава по особено жесток начин, за да наложат античовешкия си строй.Боко си е руска подлога.И тоя милиард за Белене,е заради другата руска подлога – Гоце.Защо не видят какво става в Лукойл- да им спретнат една проверка и да си прихванат милиарда от неплатени данъци и ще има и да ни плащат.Така е под знамето на свинските опашки.Срам и позор за руските подлоги, водещи страната ни към пропаст.
Помните ли вица “Цялата пара отива в свирката на локомотива и затова съветският влак стои на едно място?”
Това е то. Всичко отива за реклама и нищо не остава за ядене. Остава само за пиене. СССР/Русия – една голяма лъжа и тъжна картинка… Даже и Светая светих – Кремъл – не са си построили сами. Италианци са им го проектирали и постоили. Което не пречи да бъде представян като нещо изконно руско. Нещо като азбуката.
Какво е реалната Русия ли?
Реалната Русия е монголското робство и остатъкът от него, германската династия Романови /които 300 години се опитват да ги направят хора, но не са успяли/, ГУЛаг, Гладомор, КГБ и БОМЖ-и /бездомници Без Определено Место Живеене/, спящи под мостовете и над шахтите за парно. Да не забравя крадлето Путин и гимнастичката Мария Захарова. И самогона – дървесният метилов алкохол, правещ се от настъргана брезова дървесина.
Какво да очаква човек от страна (СССР), чийто химн в четири реда съдържаше четири лъжи?
Союз нерушимый республик свободных
Сплотила навеки Великая Русь.
Да здравствует созданный волей народов
Единый, могучий Советский Союз!
1) Съюзът не е нерушим – станахме свидетели на неговото разпадане,
2) Републиките не са свободни,
3) Съюзът НЕ Е създаден по волята на народите,
4) Съюзът НЕ Е единен.
Към Снощи:
Супер!
Мислех си, че световният рекорд по декларирана лъжа с малко думи, позлатени при това, е български.
Три лъжи в надписа на МОЧА :
” На съветската армия освободителка, от благодарния български народ”
1. Няма “съветска армия”, а Червена армия към 1944 г.
2. “Освободителката” е окупаторка.
3. Благодарна е петата колона БКП, а не българският народ.
Ами БКП?
1. Не е българска. След 1944 ЦЕЛИ ПЕТ български премиери са съветски граждани – Димитров, Коларов, Югов, Червенков и Станишев. Министрите са около 20.
2. Не е комунистическа. Какъв комунизъм през 1891?
3. Не е партия, а ОПГ – Организирана престъпна група.
В няколко поста по темата имаше позоваване на текста от “Широка страна моя родная”, нека го припомня:
Широка страна моя родная,
Много в ней лесов, полей и рек!
Я ДРУГОЙ ТАКОЙ СТРАНЫ НЕ ЗНАЮ,
Где так вольно дышит человек.
Искрено вярвам на хората в СССР, които са казвали това. Но според мен истината е в третата строфа. Действително, съветският човек не е познавал друга страна, пък и е нямало как да стане това. На него му е било забранено да отиде дори в друг град, камо ли в друга страна!
@СТРАШНО
Може би зависи къде и с каква цел е бил човек в СССР. Аз съм израсъл/а сред хора, които са получили част от образованието си в Ленинград, и не съм установил/а y тяx нищо от физическите, моралните и психическите дефекти, за които пишете. Te ca ми pазправяли, обаче, че мизерията била голяма, дрога се продавала на всеки ъгъл, рускините пиели колкото руснаците, колетите от родителите на нашите никога не пристигали, хората ходели със стари, скъсани и разкривени обувки и т.н., и т.н. Но самите потърпевши са се върнали от този “рай” съхранени духовно и физически, единствено в работата им правели забележки заради многото русизми, които употребавали, иначе било много престижно да си завършил СССР, а и това никак не било леко и половината чужденци се отказвали още в началото (по-глезените от тях вероятно и заради теснотията и мръсотията в общежитията). Факт е, обаче, че никой от познатите ми не изпитва носталгия към прекараното в СССР време и няма желание да отиде пак там, дори по повод кръгли годишнини от раздаването на дипломите или друго. Нито пък си е пратил децата да учат там. Русофилията на тези хора се изчерпва с харесване на руската култура и руските им приятели от онова време. Убеден/а съм, че българин може да стане русофил в другия, отрицателния смисъл на думата, само срещу заплащане или от пълно невежество.