В днешна Русия Втората световна война, наричана по съветски образец Велика отечествена \юни 1941- май 1945\ , за да се избегне признанието за сговора между Хитлер и Сталин през първите две години на световния конфликт, е главен резервоар за помпане на великоруския шовинизъм. Никой да не оспорва съветския принос за разгрома на Германия, но Москва продължават упорито да увъртат за съветското сътрудничество с германските нацисти и да се възмущават от разкритието на Виктор Суворов в неговите книги, че всъщност Сталин е бил изпреварен от Хитлер в намерението му да нападне пръв Германия – нещо, което не оправдава Берлин, но и поставя Москва в светлина, която никак не изнася на руска пропаганда, приемник на съветската.
Във връзка с годишнината от 22 юни 1941 г, когато Вермахтът нахлува в СССР и заварва неподготвената за отбрана, готвеща се за нападения съветска страна, припомням част от доказателствата за истинските намерения на измамения Сталин, публикувани в книгата на Виктор Суворов „Денят М”.
Въпросът за произхода на Третия стратегически ешелон, надявам се, е ясен: ПРЕДИ ГЕРМАНСКОТО НАХЛУВАНЕ ГРАНИЦАТА НА МНОГО МЕСТА Е БИЛА ОТВОРЕНА и много хиляди граничари са бил изтеглени в тила, където именно били организиран трите репресивни армии.
Остава въпросът за предназначението на цял фронт чекисти. Да стрелят изотзад по настъпващите войски, за да се сепнат кръшкачите? Може би. Но за това съществували заградителните отреди, създаден преди германското нападение във всички съветски армии и корпуси. Заградителните отреди на НКВД органично влизали в състава на войските и от Първия, от Втория стратегически ешелон. За да си представите мощта на заградителните отреди, ще цитирам една статистика. Тази строго поверителна справка е адресирана до „народния комисар на вътрешните работи на СССР и генерален секретар на Държавна сигурност другаря Берия“. Само три машинописни страници, които има сведения за разстрелите в Червената армия през първите непълни четири месеца от войната. Става дума не за всички разстрели, а само за разстрелите сред военнослужещите, спрени от оперативните хайки и заградителните отреди. Справката започва с думите: „От началото на войната до 10 октомври т.г. Специалните отдели на НКВД и заградителните отреди на войските на НКВД за охрана на тила са заловили 657 364 военнослужещи, изостанали от частите си и забягнали от фронта. От тях оперативните хайки на Специалните отдели са заловили 249 969 души и заградителните отреди на войските на НКВД за охрана на тила — 407 395. Специалните отдели са арестували 25 878 души, останалите са сформирани в бойни части и изпратени на фронта. По постановления на Специалните отдели и по присъди на военните трибунали са разстреляни 10 201 души, от тях пред строя — 3321.“ По-нататък следва статистика на арестите, разстрелите изобщо и разстрелите пред строя по различните фронтове. От статистиката излиза, че най-много са арестували на Западния фронт — по 1000 души месечно, 4013 души за 4 месеца. На същия фронт и разстрелвали най-много — 2136. Вероятността да оцелееш след арестуване е под 50%. А най-често разстрелвали пред строя на Северозападния фронт — 730 души през първите непълни 4 месеца война.
Справката е подписана от заместник-началника на Специалния отдел на НКВД на СССР комисаря от Държавна сигурност 3-ти ранг Милщейн. Този документ бе представен в Конституционния съд на Русия като един от обвинителните документи за престъпната дейност на комунистическата партия.
От документа излиза, че през всеки от първите 111 дена от войната на фронта са разстрелвали по 92 военнослужещи, включително по 30 души всеки ден са разстрелвали пред строя на частите и подразделенията. В тази статистика влизат само спрените от Специалните отдели и заградителните отреди. Статистиката не включва онези, които са били арестувани на бойните си постове. Да речем, на 22 юни в района на град Гродно е свален самолет от 207-и бомбардировъчен авиационен полк, екипажът загинал, останал жив само картечарят радист младши сержант А. М. Шчеглов. Той се завърнал в полка си (авиогарнизонът в Боровское, Смоленска област) на 28 юни, „бил арестуван от органите на НКВД и разстрелян за измяна на родината“ („Красная звезда“ 26 юни 1991 г.). Това вече е съвсем друг вид престъпление и съвсем друга статистика, несвързана със заградителните отреди и оперативните хайки на Специалните отдели. Този случай (и хилядите подобни) не са от категорията „изостанали от частите си и забягнали от фронта“, тук случаят е тъкмо обратен — младши сержантът се добрал до родния си полк… Някой ден ще бъде публикувана статистиката на разстрелите на завърналите се в своите части. Но дори и статистиката на разстрелите на изостаналите еднозначно показва, че оперативните хайки и заградителните отреди са се справяли с възложените им задачи и не са се нуждаели от помощта на Третия стратегически ешелон дори в критичната обстановка на общото отстъпление, паниката и бъркотията. В „освободителна“ война Специалните отдели и заградителните отреди още по-малко биха търсили помощ от Третия стратегически ешелон. Въз основа на тази статистика смятам, че Третият стратегически ешелон в състав три армии на НКВД се е формирал не за разстрелване на войниците от Първия и Втория ешелон.
А може би чекисткия фронт са го сформирали за смазване на съпротивата в „освободените“ територии? Не е изключено. Но за целта в състава на Първия и Втория ешелон се намирали десетки мотострелкови дивизии на НКВД с танкове, гаубична артилерия и с всичко необходимо за установяване на социална справедливост.
Главната задача на Третия стратегически ешелон била друга. Преди всяко „освобождение“ от 1939–40 година граничарите се разделяли на две неравни групи: едните оставали на границата и се използвали в първия ешелон на нападението като елитни диверсионни отреди и групи, а другите се изтегляли в тила и се вкарвали в бой чак през най-последния етап на „освободителния поход“, закрепвали успеха на армейските формирования и пристъпвали към охраняване на новата граница. Именно така били разделени съветските гранични войски в средата на юни 1941 година…
Така правели и германците. Разузнавателният бюлетин на Щаба на Северозападния фронт №02 от 21 юни 1941 година съобщава за дейността на германските войски по границата на Източна Прусия: „Охраняването на границата и наблюдаването на нашата граница са възложени на полеви части… На цивилното население е предложено да се евакуира във вътрешността на 20 км от границата“ (ЦАМО, фонд 221. Опис 1362. Папка 5, с. 27).
При германците всичко е като при нас, но мен ме смая не съдържанието на документа, а номерът му. Нулата се въвежда за поверителните документи. Двете нули — за строго поверителните… От началото на всяка година номерацията се възобновява. Тогава защо на 21 юни се получава едва вторият разузнавателен бюлетин? Началникът на разузнаването на окръга веднъж седмично слага новия разузнавателен бюлетин на бюрото на командващия окръга, а при изостряне на обстановката — всеки ден. Защо тогава номерът е толкова малък? Ами защото на 19 юни от Прибалтийския военен окръг вече се бил обособил Северозападният фронт със свой собствен щаб, разузнавателни и други отдели и заживял свой собствен живот, и се заредили номера на заповеди, разузнавателни бюлетини и други документи от самото начало 1 от 01 и нагоре. И на 21 юни 1941 година полковник Карлин вече се подписва в документите като помощник-командващ СЗФ (Северозападния фронт) по ПВО (ЦАМО, фонд 344, опис 5564, папка 1, с. 62). И във всички останали окръзи изселването на населението, оттеглянето на граничарите и заменянето им с полеви части означавали, че Червената армия вече е във война, вече е разгърнала фронтовете и е поела границата с изключение на някои участъци и пропускателни пунктове.
Адмирал Ю. А. Пантелеев си спомня как няколко дена преди 21 юни му докладвали за положението във Финландия: „финландските граничари и цялото местно население са се изтеглили във вътрешността на страната… Границата е отворена… Но това е война!“ (Морской фронт, с. 27).
Абсолютно правилен анализ на ситуацията. Само че не е ли ставало съвсем същото и на нашата територия? Разликата е само в това, че финландското население напуснало граничните райони доброволно…
Насилственото депортиране на стотици хиляди хора от граничните райони, унищожаването на собствените ни гранични заграждения, оттеглянето на граничните войски и формирането на три чекистки армии зад двата стратегически ешелона на Червената армия не са просто признаци за война, това е самата война в цялата й великолепна неизбежност, с първите десетки хиляди жертви измежду нашите си съветски мирни жители на граничната ивица. Тайната мобилизация била стигнала твърде далеч. Неотвратимо и скоро след оттеглянето на граничарите от държавните граници е трябвало да настъпи Денят „М“.
Аз пък съм на мнение, че войната, специално Руско-Германската, трябваше да бъде спечелена от Германия защото стана така че заради тази мнима “победа” на червено-кафявите руски нацисти, почти цяла Източна Европа беше под комунистически чадър и раковите метастази на комунизма, както и на фашистката кагебистка московска хунта, имат разсейки къде повече, къде по-малко, в почти цяла Европа! За сравнение, доброволците воювали на страната на Германия са били в пъти повече от тези на руската страна, защото за тях това е била войната на цивилизования Запад срещу източните варвари.
Смразяващи кръвта истини е написал г-н Инджев.Всеки път се убеждавам че тази държава не е държава.Кой ги е правил тези руснаци? С кои племена са се омешали та са станали толкова кръвожадни, уродско-изродски,кретенско-олигофренски,не обичащи ближния,без паметно-алкохолишки,варяги,мръсно,миризливо,оскотяло животно наречено -руснак! Който приема себе си за русофил значи се оприличава като описаните по горе! С тези изостанали хора ли офицер- Велизар Енчев ще ни побратимява? От къде накъде и как изчисли че българите сме -82% русофили? Нещо си в грешка бе гнусен тъпак.Близо 3000 000 българи възираха на запад, и нито един за Русия. Само правителството,парламента,всички партии,полиция и армия сте русофили. И само вие ще си останете тук. А може би това е тайната завера м/у вас агентите на Путин и КГБ. Да се разсели и изгонят българите за да остане България само територия и на местото на българите да заселят маймуните-руснаци! Ама като дойдат ония ми ти диви орди,пияната сган няма да простят на никому.Първи вас “русофилите” ще ви разстрелят.Защото и врагът мрази доносниците ,предателите,родоотстъпниците!
А днес, руските мърши са открили някаква “братска могила” на някакви “загинали” руски войници!!!
В що за държава живеем???
А някакъв кмет от РБ пък дръпнал и благодарствена реч!
“Кмет на Реформаторите обяви, че СССР ни е освободил от фашизма”
http://www.faktor.bg/novini/balgariya/76190-ot-kogo-tochno-ny-e-osvobodil-sssr-gn-reformatorski-kmete.html
Попитали МОЧА:
-Защо шумкарите не се казват хайдути,а партизани?
-Защото едните се борили СРЕЩУ турското робство,а другите се борили ЗА руското робство..
Казански българин и Аспарухов българин спорят:
-Руският цар Иван Грозни страшен ли бил или грозен?
-Абе,с една дума-изрод!Убил сина си…
ПРИКАЗ О ВВЕДЕНИИ КРАСНОАРМЕЙСКОЙ КНИЖКИ В ВОЙСКОВЫХ ЧАСТЯХ И УЧРЕЖДЕНИЯХ В ТЫЛУ И НА ФРОНТЕ
№ 330 7 октября 1941 г.
Введенная приказом НКО № 171 в 1940 г. красноармейская книжка п. 7 этого же приказа отменена для действующей армии. Ввиду этого красноармейцы и младшие командиры оказались на фронте без документов, удостоверяющих их личность, а наша дивизия, которая должна являться замкнутой крепостью, неприступной для проникновения посторонних людей, превратилась на деле в проходной двор.
Противник воспользовался этим беспорядком и в некоторые части Красной Армии заслал своих людей, одетых в наше обмундирование.
В одной из дивизий Северо-Западного фронта была обнаружена и расстреляна группа из 7 человек таких людей, засланных противником с шпионско-диверсионной целью.
Не может быть сомнения, что при полном отсутствии документов, удостоверяющих личность военнослужащих, такие факты имеются и в других частях Красной Армии.
Далее, не может быть сомнения, что немало болтающихся людей в тылах дивизий и армий, одетых в красноармейскую форму, являются агентами противника, передающими сведения о наших частях, борьба с которыми невозможна по причине отсутствия документов у бойцов Красной Армии, чтобы можно было отличить наших людей от агентуры противника.
И, наконец, отсутствие на руках документов у отправляемого на фронт пополнения и убывающих с фронта по эвакуации больных и раненых бойцов и младших командиров лишило возможности органы снабжения проверять их обеспеченность обмундированием, оружием, снаряжением и другим видом довольствия.
В целях исправления допущенной ошибки, обеспечения частей от проникновения враждебных элементов и упорядочения учета личного состава Красной Армии приказываю:
1. Немедленно ввести во всех частях и учреждениях Красной Армии как в тылу, так и на фронте красноармейскую книжку с фотографической карточкой владельца, согласно объявленному образцу.
Приказ НКО № 171 от 20 июня 1940 г. отменить
2. Красноармейскую книжку считать единственным документом, удостоверяющим личность красноармейца и младшего командира. В красноармейскую книжку заносить прохождение военнослужащим военной службы и получение им от военного ведомства предметов довольствия (оружия, снаряжения и обмундирования).
3. Красноармейские книжки выдавать красноармейцам и младшим командирам с момента зачисления их в часть. Книжки выдать командирам или заместителям командиров рот, эскадронов, батарей и команд.
Начальникам штабов войсковых частей по проверке записанных сведений прикладывать к книжкам гербовую печать части.
4. Красноармейские книжки выдавать строго по спискам под личные расписки красноармейцев и младших командиров.
5. Наличие у красноармейцев и младших командиров красноармейских книжек проверять: в частях, находящихся в тылу – ежедневно на утренних осмотрах, в боевых частях – при первой возможности, по усмотрению командиров рот, но не реже одного раза в три дня.
6. Каждому красноармейцу и младшему командиру красноармейскую книжку постоянно иметь при себе. Красноармейцев и младших командиров, не имеющих красноармейских книжек, задерживать как подозрительных и направлять в военные комендатуры для выяснения личности.
7. Красноармейские книжки выдавать на все время службы красноармейца и младшего командира в Красной Армии.
При переводах из одного подразделения в другое или в другую часть красноармейцам и младшим командирам сохранять красноармейские книжки при себе, предъявляя их по новому месту службы.
8. Командирам рот, эскадронов, батарей и команд о всякой перемене по службе красноармейцев и младших командиров, о выдаче и сдаче получаемого ими военного имущества отмечать в книжке не иначе, как в присутствии красноармейца и младшего командира, которому принадлежит книжка.
9. При увольнении из Красной Армии красноармейские книжки сдавать через командиров подразделений в штаб части для уничтожения. Взамен красноармейских книжек увольняемым выдавать военные билеты.
10. Ввести в действие объявляемую при этом “Инструкцию о порядке заполнения и ведения красноармейской книжки”.
11. Независимо от красноармейских книжек, вести в ротах, эскадронах, батареях и командах установленные именные списки по учету личного состава и суммарные арматурные списки по учету военного имущества, выдаваемого красноармейцам и младшим командирам в индивидуальное пользование.
12. Главному интенданту Красной Армии в 15-дневный срок изготовить и обеспечить действующую армию и внутренние округа красноармейскими книжками утвержденного мною образца, а также дать указания войскам о порядке изготовления фотографических карточек.
13. Инспекторам родов войск и служб, а также всем прямым начальникам при посещении подчиненных частей проверять наличие у красноармейцев и младших командиров красноармейских книжек и правильность их ведения.
Народный комиссар обороны СССР И. СТАЛИН
Знамето на Хитлер е червено.
И на Сталин е червено.
Хитлер е управлявал от името на работническата класа, партията на Хитлер се е казвала работническа.
И Сталин е управлявал от името на работническата класа, неговата система на властта официално се е наричала диктатура на пролетариата.
Хитлер е мразел демокрацията и се е борел с нея.
Сталин е мразел демокрацията и се е борел с нея.
Хитлер е строял социализъм.
И Сталин е строял социализъм.
Хитлер е смятал своя път към социализма за единствено правилния, а всички останали пътища за извращение.
И Сталин е смятал своя път към социализма за единствено правилния, а всички останали пътища — за отклонение от генералната линия.
Хитлер безпощадно е унищожавал съратниците си по партия, които са се отклонявали от правилния път — такива като Рьом и неговото обкръжение.
Сталин също безпощадно е унищожавал всички, които са се отклонявали от правилния път.
Хитлер е имал четиригодишен план.
Сталин — петгодишни.
При Хитлер една партия е била на власт, останалите — в затвора.
И при Сталин една партия е била на власт, останалите — в затвора.
При Хитлер партията е била над държавата, партийните вождове са управлявали страната.
И при Сталин партията е била над държавата, партийните вождове са управлявали страната.
При Хитлер конгресите на партията са били превърнати в грандиозни спектакли.
При Сталин — също.
Главните празници в империята на Сталин са били 1 май, 7–8 ноември.
В империята на Хитлер — 1 май, 8–9 ноември.
Хитлер е имал хитлерюгенд — млади хитлеристи.
Сталин е имал комсомол — млади сталинци.
Официално са наричали Хитлер фюрер, Хитлер — вожд. Извинете, Сталин е бил наричан вожд, а Хитлер — фюрер. В превод е едно и също.
Хитлер е обичал грандиозните съоръжения. Той е проектирал в Берлин да се изгради най-голямото здание в света — Домът за събрания. Куполът на зданието е с диаметър 250 метра. Главната зала е трябвало да побира 150–180 хиляди души.
И Сталин е обичал грандиозните съоръжения. Той е проектирал в Москва да се изгради най-голямото здание в света — Дворецът на съветите. Главната зала при Сталин е била по-малка, но пък цялото съоръжение е било много по-високо. Зданието с височина 400 метра е било един вид постамент, над който се е извисявала стометровата статуя на Ленин. Общата височина на съоръжението е 500 метра. Работата по проектите на Дома за събрания в Берлин и Двореца на съветите в Москва се извършва едновременно.
Хитлер е планирал да разруши Берлин до основи и на негово място да построи нов град от циклопични съоръжения.
Сталин е планирал да разруши Москва до основи и на негово място да построи нов град от циклопични съоръжения.
За Германия Хитлер е бил външен човек. Той е роден в Австрия и почти до момента, когато идва на власт, не е имал германско гражданство.
Сталин е бил външен човек за Русия. Той не е бил нито руснак, нито дори славянин.
Понякога, много рядко, Сталин е канел чуждестранни гости в своя кремълски апартамент и те са оставали потресени от скромността на обстановката: обикновена маса, шкаф, железен креват, войнишко одеяло.
Хитлер е наредил да публикуват в пресата снимка на неговото жилище. Светът е останал потресен от скромността на обстановката: обикновена маса, шкаф, железен креват, войнишко одеяло. Само че сивото одеяло на Сталин било на черни райенца, а Хитлеровото — на бели.
Същевременно на уединени места сред приказна природа Сталин е издигал доста уютни и добре защитени резиденции-крепости, които изобщо не са напомняли отшелническа килия.
И Хитлер на уединени места сред приказна природа е издигал непристъпни резиденции-крепости, не е жалел за тях нито гранит, нито мрамор. Тези резиденции изобщо не са напомняли отшелническа килия.
Любимата жена на Хитлер, Гели Раубал, е била 19 години по-млада от него.
Любимата жена на Сталин, Надежда Алилуева, е била 22 години по-млада от него.
Гели Раубал се самоубива.
Надежда Алилуева — също.
Гели Раубал се застрелва с пистолета на Хитлер.
Надежда Алилуева — с пистолета на Сталин.
Обстоятелствата около смъртта на Гели Раубал са загадъчни. Съществува версия, че я е убил Хитлер.
Обстоятелствата около смъртта на Надежда Алилуева са загадъчни. Съществува версия, че я е убил Сталин.
Хитлер е говорел едно, а е вършел друго. Както и Сталин.
Хитлер е започнал да управлява под лозунга „Германия иска мир“. След това завзема половината Европа.
Сталин се е борел за „колективна безопасност“ в Европа, не е жалел за това нито сили, нито средства. След това е завзел половината Европа.
Хитлер е имал Гестапо.
Сталин — НКВД[1].
Хитлер е имал Освиенцим, Бухенвалд, Дахау. Сталин — ГУЛАГ.
Хитлер — Бабий Яр. Сталин — Катин.
Хитлер е изтребвал хората с милиони. И Сталин — с милиони.
Хитлер не се е окичвал с ордени, и Сталин не се е окичвал.
Хитлер е ходел с полувоенна униформа без отличителни знаци.
И Сталин — с полувоенна униформа без отличителни знаци. Ще ми възразят, че после Сталин е бил привлечен от воинските звания, от маршалските лампази и златните еполети. Така е. Но Сталин си е присъдил званието маршал през 1943 година след победата край Сталинград, когато е станало окончателно ясно, че Хитлер е загубил войната. В момента на присъждането на званието маршал Сталин е бил на 63 години. Маршалската униформа облича за пръв път по време на Техеранската конференция, когато се е срещнал с Рузвелт и Чърчил. В случая ние не можем да сравняваме Хитлер и Сталин просто защото Хитлер не е доживял нито до такава възраст, нито до такива срещи, нито до такива победи.
А в останалото всичко съвпада. Сталин е без брада, но с прочути мустаци. Хитлер е без брада, но с прочути мустаци.
Къде тогава е разликата?
Разликата е във формата на мустаците.
Има разлика и в това, че светът смяташе действията на Хитлер за огромни злодеяния. А действията на Сталин — за борба за мир и прогрес.
Светът ненавиждаше Хитлер и съчувстваше на Сталин.
Хитлер е завзел половината Европа и целият останал свят му е обявил война. Сталин е завзел половината Европа и целият свят го е приветствал.
-Виктор Суворов, “Разгромът”
Цялата писана руска история – а тя е писана от XVIII век насам – представлява смес от непрекъснато променящи се измислици и лъжи.
Включително и историята на Втората световна война, наричана в СССР/Русия Отечествена, поради посочените в статията причини.
В концлагера НРБ до 1989 ВСВ също бе наричана Отечествена, но тя беше такава само за съветските граждани, поставени от Червената армия /РККА/ тук на власт – Гошо Тарабата и прочее национални предатели.
Всъщност България и българите успяха да се опазят от участие във ВСВ до безпричинната съветска окупация на 9 9 1944. След което натрапените комунистически управници на бърза ръка за половин година успяха да пожертват 35 000 български офицери и войници /плюс поне още толкова българи, избити без съд в станата/ за чужди интереси. Повтарям – за чужди интереси, защото според Парижкия мирен договор от 1947 България беше “победена държава”/???/. За разлика от Италия например/???/.
Много обичам този откъс от “Последната република” на ВИКТОР СУВОРОВ.
Кой на кого крои кюляфа с първото нападение, е ясно!
(Контекстът: В дните преди 22 юни 1941 г. съветските военни топографски карти на брой 200 000 000 листа (!) са струпани във вагони на границата. Защо са там? Всеки служил знае за какво служат и кога се раздават.)
Но възниква въпросът: защо е трябвало да се превозват картите до крайграничните райони?
За това, че са изработили толкова много карти, генералът не бива да се разстрелва, но за това, че ги е прехвърлил към границите — да се разстреля! Голяма ли е разликата: нищо не си вършил преди войната и не си приготвил карти или картите са изработени, но си ги изпратил там, където те всичките наведнъж били унищожени? Резултатът е един и същ: карти няма и затова катастрофите се зареждат една след друга, затова войниците гинат с милиони, затова отстъпваме град след град, затова даваме територия с милиони квадратни километри и население — с десетки милиони.
Защо Кудрявцев не е бил разстрелян за толкова неразумното разпределяне на картите?
Ужасно обичам нашите генерали и някои военни историци. Това са много особени хора. Могат да ти обяснят и най-сложните проблеми просто, разбираемо и достъпно „неоправдано са били разположени“. И толкоз. И проблемът отпада. И дискусия не пламва.
А аз приканвам моя читател да си представи ситуацията, да си въобрази как е могло да се случи това.
И тъй, идва непосредствено преди германското нападение генерал-майор Кудрявцев при прекия си началник армейски генерал Г. К. Жуков:
— Георгий Константинович, решил съм да прехвърля всичките ни запаси от карти чак на германската граница!
— Браво бе! Добре си се сетил. А защо, Марк Карпович?
— Ами ей тъй, Георгий Константинович, хрумна ми.
— И никаква причина ли не си измислил?
— Затруднявам се, Георгий Константинович, по цели дни и нощи мисля, никаква причина не ми идва наум. Просто реших да ги изпратя всичките и там да ги държа. Без това да е наложително. Без причина. Всичките двеста милиона. Та германецът, като удари, всичките карти наведнъж да му паднат в ръчичките. Така ли е?
— Така е, Марк Карпович.
— Та аз да дам ли заповед, Георгий Константинович?…
— Действай, Марк Карпович. Прехвърли всичките ни запаси от карти чак на границата. В непосредствена близост!
Смешно ли е?
Но тази ситуация не съм я измислил аз. Измисленият от мен диалог пряко произтича от официалната версия на родния ни Генерален щаб: ей тъй взели и ей тъй неоправдано закарали всички карти на границата. Без причина.
Големите началници в Министерството на отбраната, в Генералния щаб, във високите научни учреждения хем самите петдесет години се правят на глупаци, хем ни предлагат да повярваме, че генерал Кудрявцев е бил пълен идиот. Главата на най-добрата военнотопографска служба на света, самият той — най-добрият военен топограф в световната история, целият окичен с ордени от главата до петите, изневиделица взел, че погубил всичките резултати от дългогодишен труд, лашнал всички карти право към германската граница. И дори забравил да измисли причина защо това е нужно.
Добре, ще повярваме на официалните историци: Кудрявцев е идиот.
Но те ни предлагат да повярваме, че и Жуков е бил пълен идиот. Именно началникът на Генералния щаб Жуков отговарял за всички карти. Без негово разрешение дори хиляда тона карти, дори една композиция, дори един вагон с карти не може да бъде насочен към границата. Иска се подписът на Жуков. Или в краен случай — устното му нареждане. Но Кудрявцев изпратил всички карти на Червената армия на границата, а Жуков пет пари не дава. Жуков хабер си няма с какво се занимават пряко подчинените му генерали.
Интересното е, че самият Жуков е описал в книгата си сума какви ли не дивотии, посочил е хиляди имена, дати и факти, които смело е можел да прескочи: те на никого не са интересни и нямат нищо общо с темата, а въпроса за топографските карти, за които отговарял лично, Жуков заобикаля с вихрен артилерийски маньовър. В предложенията за награждаване с пълководчески ордени това се формулира така: смело и решително той заобиколи огнището на съпротива, за да не бъде въвлечен в изтощителни боеве.
И нито един официален историк не се осмели приживе на Жуков да му зададе неудобния въпрос за топографските карти. Но и след смъртта на Жуков въпросът не бе повдигнат. Колко благородна ярост стоварихте, доктори и кандидати, върху мен и моя „Ледоразбивач“, а по-добре щяхте да постъпите, другари, ако бяхте вложили тази ярост във въпросите си към великия пълководец. Не аз, а той допуснал да бъдат изтребени и осакатени десетки милиони души, защото нямало карти, просто поради това, че топографските складове „неоправдано били разположени в непосредствена близост“
Нескромно,но ще допълня блестящия Виктор Суворов.
В Москва, на Лубянка се намира най-високата сграда на всички времена-от прозорците и се вижда директно Сибир…
Kum KLIUKAR.I HAIDUTITE sa bili KRADTZI I RAZBOINITZI no i PARTIZANITE ne sa bili po dolo ot tiah.Samo edno shte kaja i do sega na PARTIZANITE VNUTZITE I PRA VNUTZITE produljavat da DO OBIRAT RODINATA NI.Do kato HAIDUTITE SA NAPADALI bogati turgovtzi iTURSKI kervani i ot obranoto sa davali na bedni hora.Do kato tezi vtorite BOKLUTZI i do sega IZPIRAT KRADENOTO po CUJDI BANKI I CUJDI DURJAVI.Nikoi ot tiah ne e napravil edno darenie za da se znae ce e napravil edno dobro,ako ima nacin biha iznesli i prodali DURJAVATA ni za da dovurshat deloto NA DEDITE si. Mrusna KOMUNISTICESKA PASMINA!I.I C…..oIL.
THEROCK, приятелю, нищо няма да се случи на невежия ИДИОТ- “реформаторски” кмет! Та той просто подражава в русолизниченето на лидера си!
Вече отдавна точно тук в блога заявих на реформаторите, че вместо моя глас и гласовете на най-добрата част от българското общество, ще получат дедовия. И го заслужиха, защото се оказаха неспособни за силни политически жестове и действия, дребни, кариерни, малодушни и слаби нагаждачи! Не съм оптимист и за президентските избори! Знам само, че дори ако срещу кандидат на Герб, който не е Андрей Ковачев, застанат не гоцэ, кальфын и волэн, а самият Жириновски с Рогозин, пак ще грабна “Хускварната” от гаража, за да клъцна ръката си, която може да се подлъже да гласува за криптиран рубладжия.
Г-н Инджев цитираните спомени на адмирал Пантелеев са някаква грешка! Финландия влиза във войната на 26 юни и то след съветски бомбардировки на нейни летища и градове! Една много интересна статия за осъдените от военните трибунали през войната http://www.solonin.org/article_217-tyisyach-kaznennyih-chudo
Итак, всего за годы войны военными трибуналами было осуждено 2.530.683 человека. Два с половиной миллиона. Из них “только” 994.300 человек были военнослужащими. (стр. 736) Полтора миллиона осужденных военными трибуналами – гражданские лица. Те, кто из Новой Зеландии, поймут эту цифру (1,5 млн. гражданских лиц, осужденных военными трибуналами) так, что мирные жители толпами нападали на военные объекты, убивали солдат и офицеров, взрывали мосты и дороги в прифронтовой полосе – и вот поэтому-то властям пришлось бороться с разгулом “пугачевщины” при помощи скорых на расправу военных трибуналов. Но все было совсем по другому.
Из 217 тысяч казненных 135 тысяч (10 дивизий) – это военнослужащие, 82 тысячи – гражданские лица.