Хипотезата за българско участие в общ черноморски флот, в който българските кораби и без това участват по дефиниция в рамките на НАТО, превъзбуди до такава степен проруските сили в България, че те започнаха истинска „борба за мир” без същият с нищо да е застрашен от тази мъртвородена приказка за неродения Черноморски Иванчо и вражеската му нагласа срещу Дядо Иван.
„Борбата за мир” има дълбоки корени в НРБ, която на глава от населението беше сред най-въоръжените държави света . И до днес бомбите на онзи милитаризъм гърмят – в преносния смисъл ( в главите на едни другари и другарки) и в буквално отношение дори, както знаем от титаничната битка по обезвреждането на трупаните с десетилетия плодове на комунистическата мания за запасяване с бомби в количества, обратно пропорционални на бебешките колички например, които бяха сред дефицитните стоки заедно с какво ли още не по времето на „най-справедливия строй”.
В името на мира и миролюбивата политика на партията, по пътя към комунизма и по стъпките на съветските братя, в НРБ се произвеждаха рекордни количества оръжия за износ (на мир) в т.н. трети свят- навсякъде, където прогресивни главорези имаха нужда от нашата безкористна подкрепа срещу световния империализъм. Сума ти банди, претендиращи за национално-освободителни движения, размахваха знамена със символа на онова, което внасяха от България: АК 47. За някои победители във войните за зависимост от СССР тази символика се превърна в държавна. Как да не се гордеем с този факт!
Автомат Калашников присъства в гербовете на Зимбабве, Източен Тимор, Буркина Фасо, Конго, както и в емблемата на ливанската групировка „Хизбула“. А в Мозамбик е поставен не само на герба, но и на националния флаг на страната.
Когато СССР, флагман на миролюбивото човечество, миролюбиво се спомина, в България примирено научихме, че в името на мира сме източвани десетилетия наред с оръжейни доставки, които никога няма да ни бъдат изплатени. Тези лоши кредити постепенно бяха забравени на принципа „битият –бит…” Проявихме прословутото си миролюбие под формата на примиряване със свършените факти.
Нито едно „освободително движение” не доведе до просперитет на държавата, която така неистово освобождаваше. Съответно на босия ( дори и да е победител) и цървулите му не можеш да вземеш. Така си останахме със затихващите въздишки на примирението пред грабежа, на който бяхме подложени в името на мира.
Днес обаче, разчитайки на забравата, въоръжени до зъби с руска пропаганда нашенски „борци мира”, отново разравят томахавката на войната за мир. Който не е с тях, е войнолюбец. Досущ като познатото ни болшевишко твърдение „ който е против нас е фашист” или по-модерното „противниците на русофилите са русофоби и американски подлоги”.
Руската лула на мира, с която са се напушили нашите миротворци, явно им пречи да забележат, че на хоризонта няма никакви български военни гемии, които биха могли да навредят с нещо на истинската им родина отвъд Черно море. Не забелязват дори абсурда да бранят могъщата ( в техните, горди с това могъщество очи) Русия от пренебрежимо малката ( пак в техните очи) България. Хем се радват като дете от НРБ на портокал колко била могъща и непобедима тяхната Русия, хем кършат пръсти колко ужасно би било да й навреди същата тази невзрачна България( че чак да я заболи Русия, както казва русофил № 1 в България Бойко Борисов).
Но приказката за ( неродения Иванчо, Иван Глупака и прочее) за това е приказка: да приспива на лягане децата. У нас здравомислието си е полегнало, откакто го налази монархо-социализма на онзи „симбиоз” (по Сергей Станишев) между открито промосковската БСП и прикрития й пратеник Сакскобурготски.
Какво ли ще установим, когато някой ден се събудим?
Атаката на родните мужици срещу европейския път на страната ни, започва да става прекалено нагла. Разбираема е паниката им, от една страна чичко им Путин притиска яко, от друга парите от потоците спряха, от трета виждат неизбежния фалит на родната им руска мать, от четвърта виждат, че НАТО и ЕС не са играчка от която могат само да се смучат фондове. Въобще започнаха да съзнават ясно, че връщане назад в Евразия, просто няма как да се получи.
Всичко това ги води до паника и безумна ярост, но късно е товарищи, каквото и да се случи от тук нататък, вашето време неотменно отминава. Идват възродените млади българи, учили и работили в чужбина, заредени с не манипулирана от вас информация, усетили завинаги предимствата на “Свободния свят”. Не си помисляйте даже, че те ще ви разрешат занапред да разигравате казачока си и да цапате страната ни с потъналите си в съвеЦка кал ботуши.
След прочитане на чудесният текст на Иво си спомних крилатата десидентска мисъл за миролюбието на най-хуманният и справедлив строй на всички времена и народи.
Ако трябва, камък върху камък няма да оставим в името на опазването на мира.
След като болшинството от българите се разочароваха от осем годишното пребиваване във властта на сакскобурготски и го отстраниха, гласуването за неговият екскремент геройкото, подготвен съвместно с гоце, доган, бриго и т.н. показва, че опростачването е успяло.
Според скромното ми мнение, в прорускияте сили в Европейска и Натовска България участват преди всичко комунистите и кадесарите от високите етажи и наследниците им, които загубиха привилегиите си като московски наместници в полуробовладелската, полуфеодална НР България.
Това са същите тези хора/?/, които искат излизането на страната ни от ЕС и НАТО и връщането и в московска орбита – в т. нар. Евразийски съюз на сатрапа Путин. Където се надяват да получат същите привилегии /на фона на всеобщата народна мизерия/, каквито имаха в концлагера НРБ. Само и единствено срещу националното си предателсво и верността си към дивашка Русия.
Това може да се брои и за трети опит – след 1962 и 1973 – за унищожаване на българската държава и вкарването и в Руската педерация, тогава СССР.
Ето част от тогавашните привилегии /факсимиле/:
“Функциите и задачите на УБО, произтичащата от тях непосредствена близост на ръководството му до лица от висшето партийно и държавно ръководство през обследвания период са довели до практическо откъсване на тази дейност от обсега на вътрешноведомствения контрол, осъществяван в МВР. Стигнало се е до подчиняване на някои от дейностите му изцяло на личните интереси на конкретни лица от висшите сфери на партийното и държавното управление.
Показателни в това отношение са издирените по оперативен път и съхранени осемнадесет тома отчетни документи бившето Министерство на външната търговия /МВТ/, от които е видно, че по сметка № 513 на УБО на името на …………… са били правени поръчки за закупуване на леки коли, части за леки коли, лекарства, облекла, бельо, мебелировка, домакински уреди, битова техника, и др. Всички пратки са били спешни и за целта са се използвали търговско-икономическите служби на НРБ в Западна Европа, Азия и Америка, като експедициите са се извършвали обикновено безплатно чрез БГА “Балкан”. За доставките на някои поръчки са се използвали специално командировани служители. Почти всички доставки са били на адрес: МВТ…………513. Поръчките са правени в периода от 1975 г. до 1988 г. и са били предназначени за определен кръг лица от бившето партийно и държавно ръководство. По тази сметка са разходвани десетки милиони валутни лева…”
Веселин Ангелов, “Премълчани истини”, С. 2005, стр. 317.
@Georgi Nikolov.
Спомням си, че докато сменях пелените на бебето, вървеше по телевизията някаква агресивна риторика за борбата за мир, която слушах с…гърба си да кажем. Но нещо много ме е стреснало, защото се обърнах към телевизора и му “отговорих” (обикновено не разговарям с ТВ!!): Виждам, че такава борба за мир ще падне, че камък върху камък няма да остане. Години по-късно, като се поотвориха нещата, пак от телевизора казаха за известен интелектуалец, май американец, който направо ме цитира. Срам замене и досега не му знам името. Така че тази борба за мир е “впечатлила” много хора. А кото гледам “борците за мир” с пяна на уста, ме побиват тръпки. Да вземем тия борци да си ги изброим поменно. Явно добре плащат,защото навалицата голяма.
Бъдете здрави
Не е по темата – Московското училище по менижмънт. За тези, които не четат на английски, смятам че и снимката е достатъчна.
https://www.bostonglobe.com/ideas/2015/01/04/russian-science-amazing-why-hasn-taken-over-world/u61VuLiq3lJiyIMY0OLZ7N/story.html
училището – ясно. Нека някой да ми каже къде е Менижмънта, респективно,как ще се “менажира” борбата за мир.
Този автор го открих едва днес. Радвам се като чета хора с позиция. Иво, с твое позволение –
http://www.fakel.bg/index.php?t=5315
Тези лоши кредити постепенно бяха забравени на принципа “бития-бит…”
Само за протокола.
Това бе втората стъпка в изпълнение стратегическата цел на БКП-олигархията:трансформация на политическата мощ в икономическа./Първата бе година преди това,когато “генералите” всъщност прецакаха правешкия хитрец с т.н.задгранични дружества/”пощенски кутия”/.
Та тези лоши кредити-“хуманитарен” принос към световното революционно движение бяха уредени от СДС чрез ЗУНК/Закон за уреждане на несъбираемите кредити/,малко над млрд.под диктовката на Костов,Венци Димитров,Пушкаров,Мичковски/С какво ли се занимават сега?/Напълниха се банките с книжни болони,които комсомолеца Жан продължи да помпа с напечатани хартийки.Докато кредитните “генерали” спукаха балона.Горкият Жан-така и не разбра какво се случва и как така пенсиите станаха 3 долара…
Третия етап приключи с т.н. приватизация.Но нали са тъпи и мързеливи-виждаме резултата от “бизнеса” им.
Между другото,яросната съпротива срещу съдебната реформа е поради това,че не могат да виреят в законна и конкурентна среда.Когато не се стрелят помежду си/Луканов,Илия Павлов,Кюлев…/московските и софийски червени кланове си съсипват или крадат бизнеса законно чрез прокуратурата…
Във връзка с “борбата за мир” Когато Хрушчов го свалиха от власт се пусна в публичното пространство,че са го направили треньор на борците за мир.
“Напушените с лулата на мира” (браво И.И. за сполучливата алегория) се борят само със собствения са народ.
Докато Европейските нации, уреждат държавите и икономиките си радвайки се на постиженията на светлия човешки ум, нашите Другарки и Другари, гледат само откъде да Откраднат и Продадат някое парче от Родината си поднасяйки лъвския пай на Мрачния си Ненаситен Гасудар в Масква. Не ги спира нито гледката на ровещите в боклука наши сънародници, нито превърнатите в пенсионерски резервати села и градове. Не ги спират пустите детски градини, ясли и училища. Не ги спира издевателствата над умиращите болни в ужасните болници напуснати от младите и кадърни лекари и превърнати в убежища на безкрупулни вампири. Милостта в нажежените им от алчност сърца отдавна се е изпарила оставяйки много празно място за бликащата им омраза към сънародниците им. Към “мат’ряла”, който им пречи да осъществят най-съкровените си мечти родени в черната им душманска душа.
Така е, Панайоте, тук някъде, прочетох една мисъл на “фашиста” Бандера, която гласи: не са ми страшни руските въшки, а украинските гниди. А българските гниди? Те чет имат ли. И все борци за мир.
За мен е станало отколе ясно, че българинът е покварен. От кога точно, не мога да кажа, но трябва да е някъде по активното време на Ал. Стамболийски или непосредствено при неговото премахване.
Знам само, че моят баща партийно симпатизираше на земеделците. Може би защото произлизаше от село, но тогава кой ли друг би могъл да произлезе от нещо друго.
Селото и трудолюбието в него са били пословичната българска стабилност, съчетани с честност и съпричастност в бедите. Така съм го слушал да говори, така и ме е възпитавал.
Слушал съм за България преди „девети септември“, за сравнително добрият живот непосредствено преди него, за добрият и далновиден цар…
Нямах никаква представа за нещата, за репресийте след тази дата дочувах смътно и винаги под сурдинка. Също и за обстановката преди, защото искаха да ме предпазят. Повтаряше се непрекъснато на никого да не се доверявам и да не споделям какво е мнението на семейството ни. Въпреки, че не разполагах с факти и доводи за едно грозящо ни унищожение, приемах и следвах предупрежденията, защото макар и току що пристъпващ в този свят и строй забелязвах, че и други мои връстници се държаха подобно.
Приказките за сияйното бъдеще, което трябваше отдавна да сме изковали, за аксиомата „ всекиму според нуждите, и всекиму според възможностите!“(да се дава и изисква), приемах с детската си лековерност като нормално и честно. Също както по–късно и за перманентните борби за мир и срещу войните, които незнам защо, пустите му империалисти все подклаждха!
Пред очите ми е примерът на пословичния Павлик Морозов и някакво дете от приказките на Каралийчев (предполагам), което кореше дядо си, че се делел като шугава овца и не влизал в колектива (текезесето).
И най–коварното е, че с всички тези неща се пълнеха главите на първолаците и подрастващите, които си нямаха хабер от живота извън тази лагер–държава по съветско–руски образец.
Това, което и в момента много българи не осъзнават е, че точно тази колективизация прекъсна гръбнака на младата България, която е имала потенцияла и е започнала да създава едно поколение на истинските й строители.
Прекъсната беше основната връзка към средата, която е давала живителната й сила и която я е държала горда и изправена.
От там нататъка, са се произвеждали и плодяли само плужеци и страхливци.
В днешните дни сме привидно свободни, но за какво е нужно на едно стадо свобода, когато то в голямата си численост е научено да се снишава пред репресийте и гладът, да раболепничи пред окупаторите и подлеците. И за най–голямо съжаление, пред продаждната интелигенция в него!
Поуките от всичко дотук са, че времето лети! Избори ще дойдат скоро, и то не само за нов държавен глава а и за ново правителство.
Въпросът е, знаем ли кой да изберем и дали този, които бихме желали да го изберем, знае за това?
В момента се занимаваме с правдиви критики, но според моето скромно мнение, това е направо недостатъчно. Защото като да не е Бойко и партията му, кой да е тогава?
Примерно, пак по мое мнение, за министър–председател най–годен ми се струва Илиян Василев. Също така пригодни за бъдещи министри (на същите постове) в едно ново прогресивно правителство се оказаха принудените да дадът оставка министри на правосъдието и МВР, както и сегашните военен министър и държавен глава. Това са хора, които с действията и безстрашието си се доказаха, че са годни за това!
Мо има много оставащи въпроси, особено за български граждани, които не са в България. Примерно къде може да бъде поставен Радан Кънев и много други?
Това, че някой произлизат от семейства с комунистическо членство, не е съществено, защото такива бяха времената, както вече разправих и за да се изучиш и да постигнеш нещо в йерархията, трябваше поне да си членувал в младежката организация ДКМС. Иначе резултатът от кривия макарон, пример даден от Плевнелиев.
И така като заключение, може би се натрапвам в частния блог на господин Инджев, но в момента само тук виждам възможност да изразя едно честно мнение и пиша това с надеждата да получа съответните отговори.
Господин Инджев, напишете Вашето мнение по въпроса и моля Ви, дайте простор на една дискусия, която ще бъде истински плодовита за България!
Най–добре в подробна статия, за да са забележи от всички и за да не се следят архиви.
С уважение
Б. Витев