За да се види регреса и реваншизма спрямо прозападната ориентация на България, победила през пролетта на 1997 г. по волята на гражданския бунт срещу метастазите на комунизма, трябва да определим някаква отправна точка или поне разделение на „епохите” в рамките на последния четвърт век.
Инерцията на прозападните настроения в България беше толкова силна, че дори внедряването на московския таран Сакскобургготски с неговото кредо „никога срещу Русия” не можа да препъне българското членство в НАТО през 2004 и в ЕС три години по-късно. Както много често става в човешкия живот обаче, така и в осъзнаването на фактите за настъпилите промени в обществото идва със закъснение, когато болестта вече е напреднала.
Днес в България мнозина боледуват от носталгия по доброто за тях старо време в затвора НРБ – точно като затворник, на когото му липсват реда, сигурността, безплатната храна и уюта на килията.
Символът веро ( на паметта – „веро” се казваше продуктът на родната химия за отмиване на какво ли не, превръщайки се в нарицателно, подобно на думите ксерокс, скоч-тиксо и т.н.) , в главите на носталгиците е дивият капиталист Путин. Привижда им се като строгия надзирател от познатия им затвор заради дивната му руска политика на противопоставяне срещу уж дивия запад, който ни натресе свободата. Дивидентите от което западът получи под формата на „объркани” близо 2 милиона българи, хукнали към пренаселения Запад да работят, учат и живеят, вместо да отидат в необятната, братската, задушевната до задушаване Русия.
За да си дадем сметка докъде сме се докарали трябва да си зададем някои въпроси на основата на собствения си опит.
Можеше ли в епохата на подема на прозападните настроения в България български премиер да се кара на българския президент да си мери приказките по отношение на Русия?
Можеше ли премиер, деклариращ се като десен, собственик на най-голямата българска партия в ЕНП, да декларира също така преклонение пред сваления с вътрешнопартиен преврат от своите другари в БКП вожд Тодор Живков?
Можеше ли ръководството на БСП да организира тур за овации сред носталгиците чрез поклонение в родната къща на изключения от БСП правешки диктатор?
Можеше ли лидерът на победилата на парламентарните избори ГЕРБ, официално декларирана като дясна партия от ЕНП, да предложи публично на лидера на победената току-що БСП Михаил Миков да оглави законодателната власт?
Можеше ли българска парламентарна партия да открие кампанията си за събитие от общоевропейски мащаб, като изборите за европарламент, с антиевропейски крясъци в Москва?
Можеше ли кмет на СДС да държи просъветска реч на откриването на мемориал на умрели на българска земя, но не и във връзка с някакви бойни действия съветски униформени граждани, както това се случи вчера в софийския квартал Княжево?
Можеше ли непрекъснато да никнат нови и нови бюстове, паметници, паметни плочи, свързани със съветски военни сатрапи и други подобни герои от митологията на съветофилството и русофилството, без това да предизвика каквато и да било реакция на уж прозападната власт в България?
Можеше ли полицията да бъде въоръжена с най-модерните си камери за борба с престъпността, платени от руското посолство, за да ги използва именно за следене за политически изяви на български граждани в района на Монумента на окупационната червена армия МОЧА и да арестува всеки, дръзнал да посегне на съветската светиня, разкрасена с цветни лозунги години наред в началото на 90-те години на миналия век преди днес да бъде търкана редовно с верото на паметта от съветски слуги?
Можеше ли политически коментатор, като моя скромна милост, да бъде все по-категорично изключен от ефира на „големите телевизии” ( най-напред от БНТ, вече повече от година, а след това постепенно и от двата други големи канала – че и частни сайтове, уж десни, но контролирани от ГЕРБ и сателитите й, също следват примера им) заради дързостта му да критикува руската политика и нейните рецидиви в България ?
Не. Не можеше нищо подобно да се случи преди епохата на Борисов, хибрид между селянина Живков и градското му подобие му в играта на „бащица” на нацията Сакскобургготски .
Днес обаче не само се случва всичко, описано по-горе, но и вече се възприема за „нормално” в държавата ни. Тя официално е член ЕС и НАТО, но все по-видимо заиграва с Русия. Именно в този контекст Борисов и компания търсят допирни точки за бъдещи общи действия с открито проруските сили в България, отчитайки успеха на приобщаването на АБВ във властта като пилотен проект в безпилотния самолет на Борисов, командван дистанционно от Москва. Ще си поиграят на противопоставяне на президентските избори след няколко месеца, а след това ще поемат курс към…Германия. Защото там управляват десните и социалдемократите в т.н. широка коалиция, което е тайната мечта на Борисов, бленуващ за ролята на Меркел чрез нейното „побългаряване”. Идеална форма за обслужване на руския интерес в България под прикритието на имитацията на германския модел.
Ето това ни чака като претворяване на принципа, дефиниран от династично верния на руско-германските си корени кобург ( в най-лошия смисъл на думата):
„Винаги с Германия, никога срещу Русия”.
Партия-ГЕРБ е новото БКП.И на най-задръстения,му е ясен този факт! Бойко е троянската подводна лодка,създадена от КГБ,за подривна дейност с/у Европа,с цел диверсия и разпад на Европейския съюз.Но съдбата му ще е като на подводницата-“Курск”, и той като нея ще потъне на дъното.Няма демократичен лидер,няма истинска демокр.партия.Всички партии са създадени в Кремъл.Всички политици са руски агенти.Много жалко!Това е голямата истина!!!!!!!!!!
Много навременен текст. Покрай очевидното ококорване на мумията БСП с пенсионерските кошнички и чинийки от подарения за пропаганда от Герб пост на Мая Манолова, аз се замислих за историческа аналогия. Тя е между двата най-откровено просташки режима, управлявали България в интервал, кажи-речи век. Стамболийския и сегашният. Веднага ви давам думата и се съгласявам- простаци – измет на селската измет- са накацалите под правешкия каскет Пеко, Тако, Мако, Дако, Тано, Цоло, Гуню, Пръму, Кътю, Рълю и пр. Само че тези простаци не са напълно свободни в простащината си. Над тях е СССР, още по-нагоре са идеологията и „интернационализмът”, още нагоре марксистките дивотии за „царството на свободата” и пр. Те са администратори на съветския колониализъм. С привилегии -но дотам. И сега паралелите между двата просташки режима. Яки народни хора ги оглавяват, че и откровено парадират с простащината си, с просташкия си език и с примитивните си вкусове, мразят градската интелигенция , никаква ценностна реакция към историята не могат да изразят, защото са невежи, не знаят чужди езици и нямат представа за културата на ЕВропа, затова изпадат в протоколни и преговорни резили, не им пука за парламентаризъм , държавната администрация, дипломацията,местната власт и т.н. гъмжат от назначения на вредни и неуки дилетанти заради партийни ходатайства, фаворитки със селяндурски бекграунд и дебели гъзини шестват нагоре надолу (е, само Сандо една такава нареди да я изтипосат на банкнота от 200 лв!) А- да не пропусна!- и двамата яки народни лидери „много мразят комунягите!”. Сандо ги плаши, че ще ги товари към Сибир, пък Бойко ни разплаква с историята за дядото… Тъй, ама по чудна закономерност, точно през техните управления комунягите червят вратове „в опозиция” и ръмжат колкото да се чуе. Обективен съм- Сандо наследи катастрофа, но с непознаването си на Запада, недалновидността си и малодушието пред най-жестоките врагове на България – Белград и Москва за малко не ни превърна в сръбска бановина или сесесерска република.
Герб е просташка партия, електорално захранвана от между-градско-селския простак. Той има в талашитената си библиотека „Митове на българската история” от БД, слуша „Бела роза”, поти се с Веселин Маринов. И този тип простак „много мрази комунягите”! Мрази ги много, но му е мъчно за вмирисаното профбунгало, обича да припомня милиционерския ред при бай Тошо, жали руските пазари, мъчно му е, че заводът за шлайфане на корабни цилиндри, например, построен вместо в Балчик, в Долно Уйно само по кефа на важен местен другар не работи, щото демокрацията (не икономическата логика) го сринаха… И Любе обича да слуша… Това е гербаджийският тип, който социологически може като нищо да прелее в комунделския на президентските избори, още повече, че жестовете в източна посока от страна на тартора, са ясни. Така че- ако Корнелия Нинова физически се вясна символично край паметника на Тодор Живков, идолът на описания тип гербаджийски простак манталитетно не е мръдвал оттам.
На това доказателство към горното ми писание попаднах след като го изпратих.
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/06/23/2782775_ministerstvo_porucha_putevoditel_bojidar_dimitrov_go/
Съжалявам, че тъкмо беха докарале Семьон Сакса в София и бех на едно место много близо до него и пропуснах възможността да опраа Блъгария.
Абсолютно точно г-н Инджев! Чудя се кога най-после ЕНП ще се стресне и оттегли подкрепата си за имитатора Геройкото.
СИМВОЛ ВЕРО е изключително прецизен етикет. Обобщава смислово целия период на обезверяване, както и отвращението ми от стратегически абортираната, но добре експлоатирана идея за ‘демокрация’.
Пускам изречението в пощенската кутия на Парламента.
Поздравления за статията г-н Инджев!Стамбо,приятелю,изключително си точен и прав,но за наша радост има толкова много простаци,които все още не са разбрали,че Кратуня е техния човек, ако и те проумеят спукана му работата на мислещия човек!За съжаление очаквам много тежки дни в България особено след развитието на ситуацията около “АЕЦ-Белене”вече яко нагазихме в руското блато единствено разчитам на ЕС,но за това темата е дълга и сложна!
Както го е казал автора на този блог – Свобода или СССР! Б.Б. си е чист диктатор, а малко сънародници го осъзнават. В дълбоката провинция даже може да се чуе, че “Костов чрез Радан Кънев иска да дестабилизираа държавата!”
Ето и конкретните плодове на българското русофилство и на вековната любов на Русия към България като към дойна крава:
http://www.faktor.bg/novini/balgariya/76286-temenuzhka-petkova-balgariya-veche-zapochna-da-plasta-dnevna-lihva-za-aetz-belene.html
Като се има предвид, че формулата на Веро-то българските разузнавачи са я взели от САЩ, тъй като на българските химици не им е стигал акъла да създадат подобно нещо за измиване на съдини, заглавието става трисмислено. 🙂