Не ме разбирайте погрешно, ни най-малко не се радвам на нещастията, които ще сполетят британците и не казвам, че си ги заслужават. Но не мога да се въздържа да не възкликна, че в родината на капитализма, където от близо две столетия вилнееха безнаказано теориите за борбата с него, бумерангът се завърна за първи път чрез гласовете на хората във Великобритания, вярващи в модификацията на тези съвременни метастази на марксизма, поднесен като смесица от антиглобализъм , антиевропеизъм и вяра в победата на „обикновените хора” над проспериращата част от обществото.
Този извод се налага от синтезирания коментар на емблемата на евроскептицизма (и на българофобията – нека нашите путинисти не забравят това , докато днес сe поздравяват с победата) Найджъл Фараж . Победата на сепаратистките настроения на референдума изглежда вече взе да го плаши още от първите часове на труимфа му с предизвикателството пред необходимостта да бъдат осъществени розовите обещания при Брекзит. Но въпреки това е валиден коментарът му от последните часове преди оповестяването на окончателните резултати от референдума:
„…това е победа за истинските хора, победа за обикновените хора. Борихме се срещу многонационалните компании, срещу големите търговски банки, рещу голямата политика, срещу лъжите, корупцията и измамите и днес смятам, че честността и вярата в нацията ще победят”.
Да ви напомня тази реторика на нашенските пропутински „националисти” и техните антиевропейски, антиглобалистки алабалистики?
Бумерангът на теориите, които десетилетия наред бяха приложени на практика върху поразените от съветската хегемония и съветския колониализъм в Източна Европа източноевропейци, се приземи в съвременния му вариант на мястото, откъдето срещу нас го захвърлиха Маркс и Енгелс.
Каквото и да означава напускането на ЕС от Великобритания в европейския контекст и в глобално отношение, сравнимо с българския опит, на мен днешният 23 юни ми напомня на българския 10 юни 1990 г. Тогава за оставането на България в постсъветската орбита и в полза на посткомунистическата агония гласуваха мнозинството българи, предимно по-възрастните, от малките населени места и по-ниско образованите. Досущ както това днес се случва във Великобритания с победата на по-възрастните и по-необразованите над по-младите и по-образованите, каквито са 70 на сто от гласувалите за оставането в ЕС .
Ако в други европейски държави треперят от мисълта за ефекта на доминото по отношение на регионални сепаратизъм, то ние сме длъжни да се страхуваме от тази косвена победа на Кремъл, заложил на разединението на Европа.
Москва, която се дави в собствените си проблеми, може да се почувства окуражена да продължи да се опитва да дестабилизира България, която е най-слабото звено от ЕС. Видно е от руските аплодисменти към поклоните на премиера Борисов на Изток, където го хвалят за апетита му да преговаря сепаративно по корупционните руски енергийни проекти в рамките на една отслабена Европа.
Русия би трябвало да се срамува, че причини на Крим нещастия с откъсването му от Украйна, но днес ще има своята малка компенсация чрез сбъдната мечта на Путин да види реална пукнатина в ЕС, макар че тя едва ли е заслуга на яловите му опити да въздейства чрез пропагандата си на британците- те си имат своята инерция по това нанадолнище от самото зараждане на общоевропейския пазар. Достатъчно е да споменем симптоматичният отказ на Лондон се да се откаже от националната си валута в полза на еврото.
Ето какво се случва реално днес, докато Кремъл ликува за нещастието на проевроепейските британци. В анексирания от Русия полуостров Крим, както се вижда от безпристрастната сравнителна таблица на цените на хранителните стоки от първа необходимост, някои от тях са вече до 5-6 пъти по скъпи в анексираната от Русия територия, отколкото в Украйна. http://ru.krymr.com/media/photogallery/27814172.html
Със съжаление трябва да отбележа, че в рамките на по-малко от век британците не за първи път извършват голяма политическа грешка от международен мащаб и от демократични позиции. Демократично упълномощеният от народа премиер на страната Невил Чембърлейн угажда на Хитлер и отива на крака при него, за да подпише на 30 септември 1938 г. т.н. Мюнхенски договор –заедно с френския колега Деладие- узаконяващ германското заграбване на чешките Судетски области и присъединяването на Австрия. Чембърлейн се завръща триумфално у дома, размахвайки пред кинокамерите текста на сговора с уверението, че той щял да гарантира мира в Европа.
После…После се налага Чърчил, самотният глас в британската политика, който се е обявявал против приспивното безумие на тази политика, да спасява Великобритания.
Интересно ще бъде да видим как британският парламент, в който мнозинство имат проевропейските сили, ще отиграе ситуацията с референдума. Дали в него не се крие някой нов Чърчил? Защото в т. 50 от европейския договор от Португалия не се уточнява как точно се осъществява напускането на ЕС от една държава. Имаме основания да очакваме остра съпротива от страна на привържениците на оставането в евросъюза, които също са проекция на народния вот.
Колкото до реакцията на София, нямам съмнение, че тук отново ще треперят за парите от фондовете, които Борисов и компания използват за политическа автореклама чрез проектите , осъществявани с европейски пари. Вън от съмнение е също, че това треперене ще бъде употребено от Кремъл, където са добре запознати с адреналина на страха от евентуална загуба на европейския финансов кокал в София. И макар самият руски премиер Медведев да призна в прав текст пред гневни граждани в Крим, че Русия просто няма пари, колкото за един морков с български адрес винаги ще се намерят такива – нашите лакомници, когато огладнеят, ще бъдат доволни и от по-малко морковче.
Какво можем да направим ли? Ами поне да ги изобличаваме. Дано повечко български глави уврат за факта, че само с моркови ( на трапезата на управляващите, споделена в разпределянето на порциите с и техните опозиционни съзаклятници ) не може да управлява вечно.
Апропо, в рамките буквалистиката чрез статистиката и във връзка с горната метафора: Великобритания е европейски лидер в производството на моркови и българските сезонни работници имат принос в тяхното вадене. Сега те са застрашени да вадят кестените от огъня на сепаратизма и ксенофобията. Така че сънародниците, които ликуват тук по повод резултата от референдум там, ще трябва да обяснят защо са толкова щастливи от надвисналата беда над главите на десетки хиляди български икономически емигранти, превърнали се в главен финансов донор за България като цяло и за семействата им тук в частност.
С вълшебните думи ” В името на народа!” и ” Цялата власт на народа!” бяха постигнати най-нечовешките резултати за човека в историята на човечеството.
Лондон, подводницата на Вашингтон… Цитирам Шарл де Гол… Който не допускаше Англия в ЕУ
Социалните държави стимулират увеличаване процента на мързеливите глупаци – гласувалите за Brexit са нискообразовани , безрабони и пенсионери.
Всъщност, да си говорим за шокиращ ход от страна на Великобритания, говори само за един твърде бегъл и спорадичен поглед над политиката й. Кралството винаги е поддържало семето на евроскептицизма, за да е готово в определен момент да извади моркова Brexit от почвата на ЕС. Но какви са икономическите алтернативи за британците сега? Кремъл протрива доволно ръце, но не от днес – Русия напомни за себе си и за незачитането на международното право и отношения – именно в период, в който Европа е твърде разклатена, а Америка – с поизчерпан ресурс и позиции, но също заплитаща и разплитаща конците на дипломацията от бекстейдж-а. И точно тук се ражда едно съмнение, което малцина изразяват – дали английската алтернатива не е свързана с американско ръкостискане. Исторически сме виждали и това, неведнъж. Припомняйки и още нещо – идеята за Transatlantic trade and investment partnership – икономическата прегръдка между Европа и Америка, която срещна немалка съпротива и скептицизъм сред европейците, понамали набралата инерция и това за сега изглежда по-скоро невъзможно и неполезно за европейските политически интереси. Дали пък отговорът на Америка не е този? Европа винаги е била центърът, в който големите сили от източния и западен ъгъл са засичали своите интереси и контраинтереси. Наивно е да гледаме само към Русия, опасно е да гледаме само към Америка.
Референдумът е шамар за комисията в Брюксел и прескъпата говорилня – Европейски парламент.
Откъснатите от реалността институции носят вина за настоящото сътресение. Последствията ще се отразят на икономическия и политически живот в целия свят.
Причините, поради които британци искаха да напуснат ЕС, остават.
Относно еврофондовоте: само един факт: Кралството е вторият по големина на вноските нетен донор в ЕС след Германия. Ерго………?
Брилянтен, Иво,kакто винаги, сега си надскочил себе си – благодаря ти, благодарим ти за анализите, за всичко, което правиш. бъди жив и здрав, нека има повече оптимизъм и хумор.Помагаш ни да изобличаване и да носим по -високо знамето!
Великобританците го направиха и от пословичната си арогантност и наглост.
Сега да берат плодовете от недалновидният си ход.
Сигурен съм, че това ще е за доброто на ЕС!
Българите определено ще усетят Много Сериозно излизането на Обединеното кралство! Дали това ще се отрази на изборите у нас ?! Дай Боже, да се намери и един Български Чърчил! Дай Боже това събитие да отрезви Европейските бохеми и ги накара да седнат и помислят как Баба Европа да се превърне в Млад Юнак. Много събития се превърнаха в показатели за слабостта на ЕЮ и силните нации не биха се поколебали да го напуснат, за да запазят силата си и корена си. Европа застаря много осезателно но за сметка на това се превърна в добро място за развитие и размножаване на неевропейски нации с много различна култура и съвсем друго ниво на развитие. Всичко това осезателно тревожи дядовците и бабите виждайки как техните внуци постепенно се губят в морето от Африкански, Азиатски и Арабски младежи. Ако не променят ситуацията, няма да се учудя ако след 2 години видя подобен Екзит в някоя скандинавска държава (или блок от такива) и дори в Германия. В уж много хуманния призив за съжителство на много култури се крие огромна опасност, така както не може зеленчука да се развива в съжителсво с диви растения, които овощаря класифицира като Плевели! Европа е завладяна от неразумни прекалено отворени и безотговорни политици, които съвсем по детски си играят със стихии, които не познават, поради прекалената си задоволеност и разглезеност. Погледнете само как реагират на заплахата от Русия! Нима Европа не може да се защити сама ?? Наполеон два пъти е влизал в Москва! Германците и те бяха на косъм да го сторят. Русия е съжалявала много пъти, бита от Европейски войски но във времето, когато Европейските нации бяха силни! За съжаление тези, които казват, че силна държава се прави от силна нация са постоянно атакувани но според мен не много разумно. Има голям смисъл в развитието на нацията създала държавата си а не в нейното отслабване и заразяване с имигранти, чиято философия на живот в чужда държава, коренно се различава от философията на живот на народа живеещ в родната си държава.
Тепърва много ще се изоговори по темата с брекзита…
Нека започна с това, колко от познатите ми путинофили са искрено щастливи от този геополитически фрапантен абсурд – всички. Да, точно всички – точно колкото е точния брой на неудачниците които познавам. За тях ЕС ни бил цоцал, бил ни сринал и незнам-си-к’во-си още като грехове. Но Ваньо тихо премълчава дето майка му пере дърти задници в Италия, а на Цецко баща му бере зеле в УК. И двамата са много над нещата, те са играчи, а техния плейграунд е “Витошка”, ъф коурз! Ако още нещо ги обединява, то е че ще бъдат дважди по-щастливи да видят, как европейския пазар срива изгражданото с десетилетия от мен. Трето което ги обединява – и двамата са абсолютно зад идеята и тук да си спретнем подобен референдум за да покажем мидъл фингър на еврогейовете. И двамата имат по поне един гиф на смартфоните си с лика на таткото на народите и любчт страстно всичко Руско, нищо че не могат средно сложно изречение да си преведат от братския език без чичко гугъл. И да – и двамата ме гледаха тъпо след един телефонен разговор с контрагенти от масква – свободен Руски, пък еврогей по разбирания…
По темата за брекзита – ще спомена само три абсурдни за мен факта като въпроси:
1. Защо никоя медия, в крайна сметка, не попита защо тоя вот бе направен в един напълно стандартен РАБОТЕН ден. Всички много добре знаем, кой с какво се занимава в един стандартен Четвъртък според ценза си…
2. Питам – кой сега ще успокои азиатските пазари? Някой поема ли тази отговорност (и не просто да си хвърли оставката). Даже не питам за Канада, ЮАР и дай нататък в комънуелта…
3. За същия този комънуелт, дето стана дума – отсега-нататък ЕС ще може ли самостоятелно да договаря, да речем, вноса на никел и стомана от Австралия (и без посредничеството на нейно владичество)? Тези и подобни дейности, кой ще ги компенсира финансово и с политическа отговорност? Боби Джонсън, който бе отвят от едно “паки”? Или Сър Найджъл с големите лозунги и банджото?
Мога и още въпроси да задам, но първо ще изчакам медиите да разширят възгледите си!
http://www.bbc.com/capital/story/20160623-brexit-will-you-pay-more-for-the-things-you-love
Винаги се намират лоши хора, които използват невежеството за лични нужди. Както е казал Чърчил “Демокрацията е най-лоша форма на управление, но друга не е измислена:(((” Вероятно Чърчил е имал предвид точно това гласуване на британците:((( За съжаление, мнозинството от хората в една държава парадоксално гласува ВИНАГИ срещу себе си !!!
Няма да излезе от ЕС. А за аналогията с 1990, не знам за тях, но у нас тогава, след изборите усещах една гузност у голяма част от гласувалите за комунистите.
Както обикновено и както си следва, Стопанинът на БЛОГА НИ е прав. Борис Джонсън вероятно си е дал сметка за обтекаемоста на чл. 50 от Лисабонският договор и бърза-бърза да предложи да се тупка топката бавно-бавно за излизането на Великобритания от ЕС. Докога, един Господ знае. Най-вероятно докато баце-та по Европа го навият, че има далавера в “командването” на Брюксел щото ония повече приказват, изискванията им са формални но еврата реални.
Оставка на Недоразуменията Юнкер и Шулц!
http://focus-news.net/news/2016/06/24/2259718/boris-dzhonsan-nyama-nuzhda-da-se-barza-s-napuskaneto-na-velikobritaniya.html
Великобритания и досега не беше един напълно истински член. Пълноправен но особен. Надявах се обаче днес да прочета или чуя нещо за ПРИЧИНИТЕ за Брекзит, но от всички страни продължават да се леят пропагандните черни прогнози колко лошо ще им е тепърва на британците и как бил опасно нарастнал и дори надделял популизмът. Въобще да се дамгосва всяка набрала мощ и консенси идея с медийната щампа «популизъм» стана повсеместно и затова издава единствено слабост на ответната страна да изтъкне тежки аргументи. А пък в ЕС си били отдъхнали че нямало повече да си имат работа с “високомерните“ британци които спъвали всеки ход на съюза. Ами че какво по-хубаво от това – сега под вещото и вече безалтернативно германско ръководство ЕС го чакат все по-далечни и недостижими преди това хоризонти. Това би трябвало да ни радва а не да ни безпокои и огорчава. Или с две думи «здравият разум в ЕС» става все по-здрав !!!
Обаче има и други мнения….
Само едно от тях:
http://www.telegraph.co.uk/business/2016/04/08/it-is-germany-itself-not-a-brexit-that-will-destroy-the-eurozone/
И тъй като стана дума вчера отново за дилемата «Със или без Германия» и «срещу или заедно с русия» и понеже не очаквам Обединеното кралство сега да скочи на врата на русия и да се запрегръща с нея, то днес може да обявим че е ден на голяма победа за движението «Никога с Германия, винаги срещу русия»!!!
Аз лично съжалявам само че ЕС губи един много силен член в качеството му на ключов елемент във вътрешносъюзната опозиция на “ръководната роля на Германия”. Жалко !!! A че Великобритания, без ръководната роля на Германия няма да пропадне в пропастта трябва да сме сигурни.
За обикновените хора не очаквам никакви сътресения.
Благодаря, г-н Инджев, за коментара по темата. Очаквах го с нетърпение след резултатите от референдума тази сутрин. Аз доста рядко пиша коментари в блога, но пък затова го чета постоянно. Днес обаче реших, че мога да напиша няколко реда.
Аз живея в Уелс, най-бедната и неразвита част на Великобритания, и като такава, се облагодетелства с най-големи помощи от ЕС в сферата на инфраструктурата, образованието, земеделството. Огромна част от бизнеса в Уелс е пряко и напълно зависим от свободната търговия с останалите европейски държави. И въпреки това, Уелс днес с лека ръка гласува за излизане от съюза. Интересно е да се отбележи, в потвърждение на статията на г-н Инджев, че провинциалните територии с по-малко образовано и също така застаряващо население са гласували за излизане. Докато по-големите градове (като Кардиф), населени с предимно млади хора, заради множеството университети и с работната сила, с огромна разлика в процентите са гласували за оставане в ЕС. Тъжен е фактът, че по-младото поколение британци (и в това число имигранти от България, Испания, Румъния, Франция и много други) ще трябва да живеят сега и да изпитат последствията от този съдбоносен избор. Аз лично през последните 6 години се облагодетелствах напълно от възможностите, които Европейският Съюз ми предложи- завърших образованието си в Уелс, подпомогната на 2/3 с пари от ЕС, в момента съм спонсорирана изцяло с европейски пари за научни изследвания за докторантурата си и за мен днешният ден е почти апокалиптичен.
Въпреки това, смятам, че сега ЕС е длъжен да отговори на британците с авторитет и строгост и да покаже, че този избор няма да остане ненаказан. Британците трябва да бъдат накарани да почувстват лично (в това число и всички ние имигранти от ЕС) последствията. И се надявам, че това ще е урок за останалите страни-членки (особено тези, в които в момента вилнеят популистки и националистки партии, политици и евроскептични настроения) и ще предотврати други референдуми и допълнително отслабване на Европейския Съюз. Особено във времена, когато агресори от изток дебнат и целят разединение на нашия континент.
http://frontalno.com/%D0%B6%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B2%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD-%D0%BE%D1%82-%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD/http://frontalno.com/%D0%B6%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B2%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD-%D0%BE%D1%82-%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD/http://frontalno.com/%D0%B6%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B2%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD-%D0%BE%D1%82-%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD/http://frontalno.com/%D0%B6%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B2%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD-%D0%BE%D1%82-%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD/http://frontalno.com/%D0%B6%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B2%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD-%D0%BE%D1%82-%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD/http://frontalno.com/%D0%B6%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B2%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD-%D0%BE%D1%82-%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD/http://frontalno.com/%D0%B6%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B2%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD-%D0%BE%D1%82-%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD/http://frontalno.com/%D0%B6%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B2%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD-%D0%BE%D1%82-%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD/http://frontalno.com/%D0%B6%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B2%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD-%D0%BE%D1%82-%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD/http://frontalno.com/%D0%B6%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B2%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD-%D0%BE%D1%82-%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD/http://frontalno.com/%D0%B6%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B2%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD-%D0%BE%D1%82-%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD/http://frontalno.com/%D0%B6%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B2%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD-%D0%BE%D1%82-%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD/http://frontalno.com/%D0%B6%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B2%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD-%D0%BE%D1%82-%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD/
Брилянтна статия! Най-точните думи, които съм прочел относно Брексита до момента! Поздравления!
Часове след обявяването нарезултатите говорих с мои колеги в UK.
Образовани, над 40, с добър социален статус. Оказа се че всички са гласували за напускане. Те дълбоко са убедени, че ще преминат през трудности, но ще се оправят след няколко години и ще живеят по-добре от днес.
Според мен нищо страшно не се случило. Европа трябваше да се събуди за да види реалната заплаха от русия на путин. Ако този референдум не я събуди, то очевидно ни чакат тежки времена.
Ще направя една неприятна аналогия-с присъединяването на Шотландия през 18ти век се налива гориво на колониите, които се отцепват и стават Съединени щати. Да допуснем, че Англия наистина напусне ЕС-последното още не е сигурно, а Шотландия изпълни заканата си да остане. Тогава автоматично се връщаме във времената веднага след Уилям Уолъс към края на 14ти век, когато Шотландия става отделна монархия. Както се казва нищо старо не е забравено и нищо ново не е научено. Преди месеци кметът на Лондон заяви, че излизането от ЕС ще стабилизира лирата. Е, днешният срив до нивата от 1985та година да Ви прилича на стабилизиране?
ПОТВЪРДИ СЕ ПРАВИЛОТО:
“НЕ РАЗКАЗВАЙТЕ ВИЦОВЕ НА АНГЛИЧАНИТЕ В СЪБОТА ЗА ДА НЕ СЕ СМЕЯТ НА СЛУЖБАТА В КАТЕДРАЛАТА В НЕДЕЛЯ”
ДИМИТРОВ
Великолепен текст, силни коментари! Ще споделя спомен преди 16-17 години. В една източноевропейска столица имах късмета да присъствам на дискусия с ВЛАДИМИР БУКОВСКИ-един от онези живи руснаци, заедно с ВИКТОР СУВОРОВ, към които изпитвам огромно уважение, чета и препрочитам често , и за които важат думите на ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ „Петимни сме да посрещнем такава Русия!” И уважението ми не е само като към борци срещу съветизма и метастазите му, нравствени и смели хора, и блестящи политически писатели. Че евразийският ГуРУ Ал. Дугин ( има съвсем „случайна” връзка и с ГРУ в случая, татко му генерал е един от шефовете, но самият Саша е дисидентсвал като радикален антикомунист, който открито заявява, че “плюе по паметника на Илич”, като руски старообрядец и фашист от края на 70-те/80-те ) да не би да е глупав човек? Че във фанатичните му писания не личи ли виртуозност на зловещата геополитическа мисъл, че биографиите му на световни консервативни и антикомунистически мислители като М. Елиаде и Л. Евола не са ли най-доброто, писано за тях изобщо, че английският му не е ли като за лекция в Оксфорд? БУКОВСКИ и СУВОРОВ не само ценят нас, източноевропейците, българите, но и посочват, че излекуването на прословутата „руска душа” може да стане само (освен със западна тояга!) , ако тя отхвърли имперската мания и погледне света с очите и ценностите на малката, но човешки уредена Източна Европа на собственото дворче. И така- дискусията вървеше, еврооптимистите от тази част на света, още опиянени от падането на комуната, рисуваха близкото евроинтеграционно бъдеще. Тогава Буковски каза, че ЕС неминуемо върви към разпад, защото – цитирам точно- „на Изток, в създаването на Съветския съюз победиха болшевиките, а на Запад- в ЕВропейския съюз- меншевиките”. Разликите, колкото и важни за всекидневния живот на хората, са между два вида бюрократизъм и колективизъм. Днешната кретенска „политкоректност” е мека версия на марксистките „еманципации” на „експлоатираните класи”, само че не „работниците и селяните”, а жени, деца, расови и етнически малцинства, сексуални „алтернативности”, заплашени от расизми, ейджизми, сексизми и т.н. въображаеми левичарски идиотизми- но не във варварските сатрапии на Ким или ИДИЛ, а в мразения от левите идиоти Запад. Не ни хареса паралелът, тогава спорих(ме) с него. И сега мисля, въпреки авторитета на БУКОВСКИ, че нищо равноценно на евроинтеграцията не можеше да бъде предложено на Източна ЕВропа и България. Но… писал съм неведнъж тук за „путерингите” като тумори на ЕС. Кой би последвал благи, гладки и сладки политически нули като евробюрократите-„лидери” – кой се сеща за Романо Проди (комундел бетер Мишо Миков), за бившия маоист, после „десен” Барозу, да не говоря за днешните ?! Кой караше „десния” Ж.К. Юнкер онзи ден да ходи на крака при Путин? Да му услади в аванс днешната радост? Неслучайно споменах точно Дугин в консервативния интелектуален контекст. Не се съмнявам, че колегите от блога разбират защо.
Мисля, че е твърде рано и невъзможно да се оценят последствията от този референдум. Например: как ще реагират Шотландия и Ирландия? Изобщо с референдумите трябва много да се внимава поради ниската образованост и компетентност на по-голямата част от обществото. Този референдум, според мен говори за липсата на ярки и смели политици, които да бъдат водачи, а не да чакат обществото да води.
Пример за абсурдно допитване беше референдума за Белене. Как биха могли българите да оценят икономическите, технологичните и екологичните последствия от такава централа!
Смятам, че случая с референдума във Великобритания е аналогичен.
Всичко казано тук за наглостта на др. Бокова е вярно, но става ли ясно, Иво и колеги, чий все пак е този текст, къде е пулбликуван и т.н.?
http://www.faktor.bg/novini/svjat/76361-obama-otkaza-prisadena-ot-bokova-nagrada-za-mir-na-yunesko.html
Към EN ROUTE:
В последните месеци следих зорко кампаниите на двата лагера, водени главно от Дейвид Камерън за оставане и Найджъл Фараж и Борис Джонсън за излизане от ЕС. Впечатление ми направи подхода и използването на изкривени истини и неверни факти, с които кампанията на тези за излизане си служеше. Досущ като в приомите на българските медии, крясъците на английския Сидеров и лондонския Тръмп надделяха над здравия разум и успяха да убедят мнозинството, че те сами са си по-добре и Европа само им вреди. Само за пример: видяхме по улиците камиони на Британската партия на независимостта (UKIP), облепени с огромни снимки на бежански поток от границите на Сърбия, които са се запътили, по думите на Фараж, директно към Кале и Великобритания. На мен това ми миришеше на пропаганда и сплашване.
Още повече, че в кампаниите и на двамата прозираше пределно ясно волята им за взимане на властта.
Оказа се, че Великобритания може да вземе решение, което по своята стойност се приближава изключително плътно до всички решения вземани от управляващите у нас след 2001 год. Посещението на Дейвид Камерън до южната ни граница изглежда е повлияло върху това. Ами ако беше отишъл на Черноморието?
Това решение обаче със сигурност ще има благотворителен и оздравителен ефект върху самата Британия, върху ЕС и върху нас. Бентът на простотията и популизма се скъса и те ще се оттекат със страшна скорост. Трябват ни лидери и нищо друго! Такива като Чърчил и Маргарет Тачър, като Роналд Рейгън, като Аденауер. Като Стефан Стамболов у нас. В моя край говорят, че такъв вече се е появил, дори външно приличал на него. Вгледайте се особено внимателно след 09.12.2015год.! Със сигурност ще го различите или по-скоро ще ги различите и повече никога не залагайте/гласувайте за простотията и популизма, ако уважавате себе си. Идват избори. Да помогнем на кралството и ЕС, и да си поднесем най-големия подарък за всеки БЪЛГАРИН.
СВОБОДНА, НЕЗАВИСИМА и БЛАГОДЕНСТВАЩА БЪЛГАРИЯ!
А може би на законопослушните Англичани им омръзна да имат една и съща визитна картичка – тази на ЕС- с беззаконната, корумпирана и обслужваща мафиозно-кагебистки интереси България. Силата на всяка система се определя от най-слабото й звено. Шапка им свалям на Англичаните за избора да откажат да се приравняват с България на борисов.
Браво г-н Инджев, точно и ясно резюме на всичко! “Путинските” фенове наистина са побеснели от радост, не е ясно дали заради плиткоумието им или заради някой транш от обезценени копейки. Но е вярно, че английското оскотяло( в смисъл затъпяло) общество си докара лоши години живот в бъдещето. Изхождайки от резултатите на гласуването по години е ясно, че младите ще страдат заради слабоумието на възрастните! Дано в България обществото не е толкова слабо в интелектуален аспект все още, за да може да оцени силата на юмрука, който ЕС трябва да натресе в мордата на Велико(вече не толкова)-Британия. Юмрук, който да им отнеме комфорта от икономическите спогодби с ЕС, свободното придвижване и т.н. За съжаление всички ще страдаме, но понякога за да оцелеем по-силни-трябва да се преодоляват трудности.
Камерън предаде Обединеното кралство за своя собствена политическа полза- да остане лидер на торите. Цял ден гладам индекси. Всичко се срути почти. Да беше само паунда им… ‘Замина’ и франка, и еврото… Путин пък тръгнал преценки на кило да дава. Мизерник!
Към ROSSEN IORDANOV, добър коментар с който съм почти напълно съгласен.
Това което искам да добавя е да не забравяме че все пак този референдум има препоръчителен характер и в UK крайната дума винаги има короната. А ако Шотландия и Северна Ирландия решат да се отделят заради различията си Англия (все пак шотландците не се отделиха преди именно заради страховете им от излизане от ЕС) това едва ли ще се хареса на кралицата.
По важното е както Росен казва е макар и инспириран от силно популистка кампания за оставане е че грешките и проблемите на ЕС най-сетне се поставиха на масата на европейските бюрократи. Така че ако има проблем той е не по-малък и за останалите в ЕС държави. Ето и още една силна статия по този въпрос от Алекс Алексиев: http://bulgariaanalytica.org/2016/06/23/защо-брекзит-и-защо-сега/
Лично Путин е заповядвал на Абрамович и други агенти на КГБ да купуват гласове.
През последната седмица доста медии погледнаха Тачър през оптиката на ‘Брекзит’. И факта, че през последния четвърт век голяма част от британците споделяха нейната (от края на 80-те години) критика към ‘дириджизма’ на ЕС. ‘Шпигел’ публикува интервю с биографа й – Чарлз Мур. Дали Тачър щеше да допусне този референдум да се случи? Тук E. Gavrilov е прав – както за липсата на визионери в европейската политика, така и за референдумите. Последните често са най анти-демократичното оръжие на демокрацията. Апропо, голяма част от гласувалите за напускане демонстрират същата липса на rationale, както и голямата част от гласувалите за оставане. Снощи отворих “Statectaft” (2002) на Тачър, за да си припомня основанията й тогава. В предговора попаднах на едно изречение, което ме развесели с точния си, основателно хаплив език: “In a democracy we first have to win the votes of the electorate before we strut the world stage – unless we are European Commissioners.”
Мислено в перспектива, след като отмине времето на есхатологичните мишления (икономики и пазари решиха да треперят), може пък да се окаже, че това тъжно за мен (отвън споделям някакъв непрактичен, идеалистичен евроцентризъм) решение на британците може да има оздравяващ ефект върху ‘европейския проект’. И Rossen Iordanov е прав – Великобритания няма да пропадне в пропастта.
Стамбо, аз също търсих материала, но не успях да намеря нищо, нито с гугъл, нито с яндекс на руски, не знам дали съдържанието на статията е вярно, но ако не е, Фактор със сигурност се излагат.
En Route, да ви кажа право, надявам се, че БРЕКЗИТ ще бъде отклонен, че няма да мине в парламента и изобщо няма да се стигне до активиране на прословутата точка 50 или както там се наричаше.Иначе никакво събуждане няма да видим, а точно обратното, Европа ще се мъчи дълго време в тежки преговори с Великобритания и изобщо няма да и е до Путин и руската агресия.Притесняваме и че това е много сериозен удар по амбициите на Украйна за членство в ЕС.Съюза ще има нужда от време да се отърси и да се съвземе след удара, който му бе нанесен в гръб, няма да е лесно.А и представете си, че се случи немислимото, което изглежда все по-възможно и Тръмп стане Президент на САЩ, тогава вече ще ни харижат на Путя барабар с Унгария, Гърция и Словакия.
…нЕкои сАобрЪжения относно „брекзит”:
1.Дълга работа!Да не се окаже,че накрая излизайки…остават…
2.Голяма мандра са това еврофондовете.И понякога не можеш да разбереш защо субсидиите/примерно за земеделците/за френцузите са едни,за гърците са други, за българите –трети…
3.Отбранителна сигурност.Извадете САЩ от НАТО и до един път познайте, освен в Крим и Украйна,къде щеше да си разиграва коня Путин…
4.Външна политика.Смеем се на”координацията м/у ББ и Президента.Чуйте какво говорят Оланд,Меркел,Орбан…
5.Заслушайте се каво говорят за Северен поток и какво за Южен поток/Солидарност с Украйна…/
6.Голяма говорилня!Много неработещи закони.Говорим за МОЧА, а те осъдили комунизма.Голям праз!Защо не преписаха Закона за денацификация-като,че от комунизма не са пострадали десетократно повече и не продължава да трови душите на хората!Но нали трябва и вълкът да е сит,и агнето цяло…
7.Много ръждясали чаркове и неработещи механизми.То не бяха доклади,то не бяха препоръки…
8.Говорим за секретарките и тоалетната хартия в българския парламент.Ами в европейския…
9./и още малко популизъм/Голяма софра за хрантутници!И не само за Бареков и Станишев,прочул се с мързела си/без ден трудов стаж преди премиерстването си…
…10.Твърдо съм за ЕС,но има много трески за дялане.Не знам дали точно с британска тесла…
Понеже съм на село, всъщност исках само да кажа:”Всяко зло-за добро!”…
Преди малко по CBC: водещият Tom Allen ме разтърси от смях с избора си на музикален поздрав за брекзитците. Разлистваше вестници по време на предаването, учуди се, че британците изглеждали доста щастливи на снимките… и реши да ги поздрави с Прокофиев WALTZ SUITE/HAPPINESS (FROM CINDERELLA). Ако познавате тази част, ще разберете и неговия фин хумор.
твърде елементарно е да се приписват заслуги на Фараж и да се принизяват истинските проблеми в ЕС
АНГЛИЧАНИТЕ СА ВЕЛИКИ ХОРА! Да не им берем ядовете. ЕС без Великобритания е “като тяло без глава”. Разбира се, че ЕС ще загуби повече от брекзит, отколкото острова. Да не говорим за такива нещастници като нас. Британците винаги могат да заменят ЕС с далеч по проспериращите Канада, Австралия, Южна Африка, Индия, Нова Зеландия и др., но ЕС няма с кого да заменят Великобритания. Поставете се на мястото на един горд англичанин и си представете какво преживява, като гледа как недолюбената бабичка (има и по точна дума) си прави селфита с разни арапи нашественици, все едно е някаква мома-въртиопашка от затънтена провинция…Погледнете карикатури като Юнкер, Оланд, Бойко – да ние с нашите комундели сме обречени извън ЕС, но в Англия няма паметник на Тато, на който комундели да носят цветя, нямат Цацаратура, която да участва в разграбването на банки, но имат МАГНА ХАРТА от 13в. …, така, че да не ги мерим с нашия аршин!
Ето какво излезе в GoogleTrends днес в 11 ч.:
“What is the EU?” is the second top UK question on the EU since the #EURefResults were officially announced
https://pbs.twimg.com/media/Cltl4jFWEAEbnun.jpg:large
Ясно се вижда, че и във Великобритания просветеното малцинство (умните и красивите) е жертва на морето от невежи.
Така че, какво да кажем за резултата от британския референдум?
Слочайнос? Не мисла!
И Brexit, и походът на Тръмп към върха са световна закономерност.
Време е за въвеждането на интегрален избирателен ценз…
Според мен, англичаните ще се оправят въпреки грешното решение да напуснат ЕС, а ние никога няма да успеем да ги стигнем, дори и след правилното решение да се присъединим към Европейския съюз.
Един от добрите политически анализатори каза, “който предвиди какво ще направи Германия следващите 20 години, ще предвиди историята на света” и “ние наблюдаваме най-вече Германия”!
Това че Британия иска да напусне ЕС според мен, е реакция към политиката на Германия, която все повече се опитва да радели европа по “платежен признак”, и да я управлява като единна.
Няма как да има единен пазар, след като Меркел преди две години “си направи” минималната часова ставка 8.25 евро, а южните народи бяха обвинени за “мързеливи”?
Няма как да има единна Европа, когато Меркел обвинява Гърция/държавата с най-големият флот в света/, че взела “много пари на заем”, а в същото време Люксембург има външен дълг над 3000%, а Франция и Белгия са с над 240%?
Няма как да има единна Европа, когато налагаш санкции на враждебна държава, а същото време създаваш Северен поток 2, а онзи ден започваш да строиш завод за Мерцедес в подмосковието? В същото време обвиняваш Балканите, които са част от Европа, за “слаборазвити”!
Няма как да има единен пазар, когато банковото кредитиране за граждани в ЕС е тотално различно, разделено по признаци наложени от Германия, която реално държи в ръцете си “печатането на пари” и така се грижи само за себе си! После се питаме защо само руснаци били купили имоти по черноморието ни? Защото само руснаци имат “такива” пари/крадени/ в КЕШ! Не може в Германия кредитиране за имот или къща да е под 3% фиксирана за 30 годишна лихва, а в БГ да е над 10% “плаваща”. И за тези разлики в условията е “виновна” именно Германия, която си “мисли” че е “локомотив”! Може и да е локомотив, но си тегли само нейните вагони.
Няма как да има ефективен ЕС с фиктивни президент и външен министър на ЕС, и една сюрия евродепутати, които са абсолютни некадърници, като знам качеството на българските Станишев и Бареков и подобните им, и получават баснословни месечни възнаграждения, което си е чиста законна кражба на пари от европейските данъкоплатци!
“Опасността” идва от Германия, и отново добре че са агличаните, за да алармират! Някак си имам усещане за “повторение” на историята! Можели да очакваме нов договор за “ненапанение” между пРУСИ и РУСИ???
Дано този път БГ не сгреши! Хубаво ще е да сме приятели с Гърция, все пак “как се прави сирене” сме се научили от тях!
Моите размишления по казуса Великобритания ме водят до изводи, които ме водят до заключението, че нещата ще бъдат насочени в правилната насока.
Правилна, защото нашият ЕС от край време се беше превърнал в една вехтошарница, където се депонират стари и вече непотребни вещи. По–скоро мутри, които съответните страни е нямало как да ги изхвърлят.
Само за пример, Станишев и Бареков от българската страна. При германската също са много, десетки. Не е нужно да ги споменавам, за да не обременявам аудиторията.
Мисля, че основното при този дебат са различието между новото и старото (закостенялото и немодерното), които беспокоят една част от населението, неспособно да се справи с предизвикателствата на времето тангиращи образованост и разантния напредък на техника и информация.
Показателни за това у нас са критиките относно демокрацията и Европа, жест в който се разпознава бездействие и немощ. Реакция изразяваща– аз лично не желая да мисля за себе си, защото съм свикнал други да го правят и предпочитам, както робът (в преносен смисъл) да е онеправдан, ама със сигурен къшей макар и силно оглозган кокъл.
Показателно е, че британските противници на съюза, по статически данни, принадлежат към старото или необразованото поколение, забравило или незнаещо, че техните предтечи преди стотина и кусур години са чупели парните машини, защото са ги считали за виновниците на безработицата им.
Интересно, англичаните все още имат и държат на това, да притежават старите си парични единици, еталоните за мерки и теглилки, начина на движение, да не говорим за кулинарното им изкуство, което е традиционно лошо.
По мое мнение, те едвали ще напуснат ЕС, защото както се подочува, ще получат огромен „вътрешносемеен“ скандал с техните отрочета и нехаещите бизитипове, които не са си направили трудът да отидат да гласуват а сега втрещени наблюдават реакцийте.
Предполагам англичаните ще бъдат принудени от собствените си сънародници, да преосмислят вота.
Ще има според мен и една положителна страна при европейците.
Сега те ще забележат насъбралият се боклук от празноглавие в ЕС–ръководетвото.
Дано да могат да го поизметът, което хич няма да е лесно, защото ако беше така, разните му станишевци и барековци, можеха да бъдат изметени още в собствените им страни.
В Германия, която е моторът на Европа, също ще настъпят промени. Меркел ще има основание, както на времето с ядрената енергия и примерът Фокушима, да се отрече от алтруистичните си позиций относно мигрантите и Турция. Разбира се, в полза на сънародниците си и заради останалите европейци, ще може без да губи лице, да позавърти кормилото и да „оправи“ посоката.
Как го каза Гаук, една също голяма личност, (по смисъл) да се вгледаме в колективното и да оставим личното да се „самооправя“?
Абе Йоахим, как да го оставим, като това личното, при повечето обществени личности се отнася до кредото им „всеки мисли за себе си, само аз за мен!“
Ами така мислеше и приятеля на Боко, Камерон и виждаш какъв гаф изтипоса.
Но да сме оптимисти. Бездействие има, то е вредно за Европа, до поне не се действа и в посока да се спират санкцийте!!
Към Тенко
Благодаря за линка и още повече за сайта в който вече прочетох и други интересни мнения. Но тъй като откакто се помня се отнасям изключително резервирано към опити да ме убеждават свръхнастоятелно колко ще ми е зле ако не направя нещо си, предпочитам да видя и алтернативата. Това не е мой патент а всеобща стратегия на обикновените хора (пък били те и невежи, тъпаци, глупаци или дъртаци) да се защитят от масираната безогледна и отблъскваща пропаганда. Не е ли това което им се случи и на британците?
Ето още едно интересно мнение извън катастрофисткия поток от материали, който сме принудени да храносмиламе през последните месеци и според което ще им е добре и на едните и на другите след развода…
http://www.vox.com/2016/6/21/11974600/brexit-eu-euro-disaster
Поздрави !!!
Благодаря на г-н Инджев за интересния текст!
Поздрави за коментарите на Росен Йорданов, Everyone else, WalkingTall, Тенко!
По повод консерваторът Невил Чембърлейн искам да спомена, че грешката му спрямо Хитлер е ерес, споделяна от всички правителства в Европа по това време – повечето от тях социалистически, които, жалейки /с право/ за съдбата на “горките немци” след Версай, и бъркайки милосърдието към тях със затварянето на очи към провокациите на Хитлер, му дават карт бланш за втора серия на Първата световна.
Пък и, шеговито – кои подписват Мюнхенското споразумение?
Даладие – радикалсоциалист
Хитлер – националсоциалист
Мусолини – фашист /бивш социалист/
Чембърлейн – джентълмен /и будала/.
Ясно е за всеки, че когато един джентълмен е в компания с толкова много социалисти /а и французин!/ ще бъде изигран. /За компенсация на французите, ще напомня, че позицията на Посланик Кабан по Брексита беше най-честна!/
Сега от много места се лее зле прикрито злорадство по повод Брекзит, заедно с анти-британския настроения, и за пореден път се чудя, кой налива в мелницата на този сантимент, и защо като че ли за българина най-големия враг, империалист и душманин е Мъгливия Албион? Питам аз, и отговор…
Според мен основният губещ от излизането на Великобритания не е самата тя, а Обединена Европа. Перспективата “friend- foe” на доста хора tuk е тотално объркана, дори външният министър на Германия Франц-Щайнмайер, сега страдащ за Брекзита, доскоро заклеймяваше НАТО, че “правило паради на границата с Русия”, и “предизвиквало” добрият Путин
Да, сега предстои една дълга говорилня по темата.
А на мен лично на ум ми идва една простичка, семпла по формата си поговорка:
“Господ като реши да погуби някого, първо му взима ума.“
Да де, кой да им е виновен на англичаните, Велика сила, владяла колонии из цялото земно кълбо…
Всички европейски националисти са на руска издръжка.
Видях коментара на walkingtall и затова се чувствам длъжен да уточня нещата.
Трябва да се прави разлика между Брутен външен дълг и БРУТЕН ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ.
Брутния външен дълг е задълженията на държавата, банките и частния сектор към нерезиденти спрямо произведеното в икономиката.
Брутния държавен дълг е дългът на държавните институции, като самият той се дели на вътрешен и външен.
Това е най-честата грешка при плюенето от страна на путлерастите и е добре хората да не се принизяват на тяхното неандерталско ниво.
В коментара си господина е написал, че Люксембург е с външен дълг над 3000%, а Франция и Белгия са с над 240%.
Всъщност за 2015 г.:
Държавния дълг на Люксембург е 21,4%
Държавния дълг на Франция е 95,8%
Държавния дълг на Белгия е 106%
Държавния дълг на Гърция е 177%.
Колкото да Брутния външен дълг, трябва да отбележа, че той е само едната страна на монетата, защото освен пасиви винаги има и активи, Спокойно може Брутния външен дълг да е и 3000%, след като активите на държава, банки, фирми и частни лица към външни субекти е примерно 4000%
Колкото до Брекзит, достатъчно е да се предизвикат предсрочни избори и ако там, партиите искащи Брекзит спечелят, то да се пристъпи към излизането на ЮК от ЕС. Но това мен лично ме съмнява и предполагам, че партиите искащи оставане в ЕС ще спечелят с огромно мнозинство, особено след звучните шамари от спада на паунда и призивите за независимост в Шотландия и Северна Ирландия.
Искам да отбележа, че голяма част от гласувалите за Брекзит са индийци, пакистанци и т.н. афро-азиатски пришълци, виждащи в прииждащите от източна Европа конкуренция за работа и най-вече социалните помощи… Те са и основният таргет на популисти като Фараж.
Ако англичаните се оставят на такива отрепки да им определят политиката, то е по-добре да излизат от ЕС.
До RON:
Прекрасен, ясен и кратък анализ. Съгласен съм и с изводите, които правите.
Поздрави!
Към глупостта на Невил Чембърлийн от Мюнхен 1938 бих добавил и глупостта на Уинстън Чърчил от Ялта 1944, когато за няколко от любимите си уискита ни продаде на Сталин на една салфетка.
Нале сте я виждали:
“Bulgaria: 25%:75%”?
И после дойде комунистическият геноцид.
@ Ron
Нямам желание да сверявам процентите. Доверявам Ви се, на Ваша отговорност.
По отношение на това кой, как, защо е гласувал: скъпите социолози не си свършиха добре работата. И ние стреляме напосоки, като да нацелим общите маси не е проблем.
Но ето Ви едно от тези мнения, оказали се в групата на “индийци, пакинстанци и т.н. афро-азиатски пришълци”, която споменахте: http://www.andrewlilico.com/2016/02/10/what-could-be-the-prize-from-brexit/ Обективно погледнато (без изобщо да е нужно да се съгласим с пишещия), ?част от гласувалите за излизане британци не го направиха от дивотия или желание да се усладят на Путин.
Оценям слабостта на романтичния момент, но посочената реакция е позитивен дразнител. Дава ми основание да търся и очаквам по-добрите разсъждения, както и воля да се мисли конструктивно по отношение на идващите години – и на UK, и на Европа. Не обезателно политически нацупени, като побъркани варива във five bean chilly.
Тези дни се навършват точно сто години от масовите атаки на британските войски срещу българската армия на Южния фронт. Когато сме посяли няколко хиляди англичани в пясъка от Солун до Битоля.
Знам, че е извън темата до някъде, но това е национална и родова памет, позволете! Ще цитирам дядо си /участвал като военен лекар във войните 1912 – 1918/:
“На Великобритания и грешките винаги са били Велики”.
Затова сега се кефя на английската глупост. Няма да излязат от ЕС, но урокът ще им струва много милиарди. Както се казва – акъл парасЪ! За поука, един вид.