Понеже в българската публичност се завъртя метафората за референдумите като „атомното оръжие на демокрацията”, възниква въпросът: не трябва ли да бъдат взети мерки за ограничаване на достъпа до това оръжие за масово поразяване, което не пощади дори родината на демокрацията Англия?
Делегирането на права на политиците да решават стратегически важни решения за отделни държави, за междудържавни съюзи и за бъдещето на човечеството дори, има две основни предимства пред „атомната бомба”, задействана анонимно от „името на народа”.
На първо място , чрез представителната демокрация се филтрират ( без да адвокатствам на овластените грешници за тяхната „безгрешност”) емоциите на случайното и неинформирано гласуване. Но, което е по-важно, от политиците може да бъде търсена отговорност, включително съдебна, за последиците от техните решения. Това обстоятелство е важен възпиращ фактор за превенция срещу катастрофални глупости от страна на хора, които знаят, че могат лично да пострадат и не могат да се скрият зад анонимността на „народната воля”, изразена чрез прякото гласуване на референдум.
И без това е спорно доколко няколко процента преднина на мнозинството от гласувалите граждани гарантират справедливостта и правилността на посоката, предопределена на парламентарни избори. Каква е гаранцията, че това мнозинство е на прав път- оценката със задна дата на свършеното от страна на народа ли, подлежащ на медийно и политическо промиване на мозъците от страна на управляващите ли? Да, това е компромис, по-добър от който не е измислен в стремежа към договаряне между народа и неговите пълномощници във властта. При цялото му несъвършенство този механизъм е за предпочитане пред безкомпромисното гласуване на също така манипулирани до степен на зомбиране хора, зарибени за пагубни каузи, изстрелвани в орбитата на общественото внимание от популисти с апетит за власт, която не могат да получат по друг начин.
Предизборните политически кампании трудно могат да бъдат оприличени на рицарски турнир, но все пак в тях се явяват с имената, физиономиите и биографиите си живи хора. Докато референдумът е пряка стълба за превземане на крепости в сблъсъка между две анонимни маси хора на принципа на черно-бялото противопоставяне, подстрекавани от инициаторите на братоубийството без опасност за сваляне от власт или от пиедестала на популизма на принципа- ако мине, мине.
Просветеното малцинство почти със сигурност и почти навсякъде разчита знаците на политическия небосклон по-добре от масата гласуващи, но няма как по дефиниция да му бъде дадено да се разпорежда с управлението без това да доведе до обществени катаклизми от страна на пренебрегнатите. Това е прозрял още реформаторът Солон в древна Гърция през 7-6 в. пр. н.е., когато е бил поканен да предложи изход от задънената улица с постоянните бунтове на плебса срещу аристокрацията. Неговият предшественик Дракон ( време е „говорещите глави по телевизора” да забележат, че става дума именно за „дракОновски мерки” с това ударение върху О, а не за някакъв дракон) предложил смъртно наказание за всяко престъпление в Атина, но се провалил с гръм и трясък. Законотворецът Солон посъветвал аристократите да преглътнат участието на плебса във властта, като се въведе правилото на гласуването „един човек, един глас”. Така създал прецедент, валиден след това в Рим, а днес и навсякъде, където властта е сменяема чрез избори.
Ако обаче в древна Гърция е ставало дума за едно миниатюрно общество, белязано от познанства между участниците в него и от скрити механизми за регулиране на баланса на интересите на двете страни, при днешните комуникации, прозрачността и достъпа до океана от информация, в който се давят огромни маси хора със съмнителни умения в плуването, пряката демокрация, лишена от филтъра на политическата представителност, наистина се превръща в „ядрено оръжие” в ръцете на популистите, готови да се възползват от „ядреното копче” по още по-грозен начин за егоистични цели от „стандартните” политици, подлежащи на някакъв контрол.
Ти, читателю, наистина ли вярваш в „колективната мъдрост” на „народа”?
Не стигат ли масовите изстъпления на едни части от народа срещу друга, каквито са гражданските и религиозните войни в Европа през вековете, избликът на „народната мъдрост” чрез болшевишкия погром върху най-голямата държава в света и десетилетните му поражения върху десетки други държави и народи? Какво да кажем за лекотата, с която бяха насъсквани стотици милиони невежи китайски младежи по време на „културната революция в Китай” срещу всеки, различен от тях?
Посягането към „ядреното оръжие” би трябвало да е точно толкова крайна мярка от възпиращ характер, каквото е не\упортебата на самото атомно оръжие, поставено под контрола на националните правителства, военните съюзи и международните договори.
Примерът с Великобритания е пореден повод да се замислим над „милитаризма” на желаещите да се възползват от оръжието за масово поразяване в условията на демокрацията , включително заради факта, че британският суверен се произнесе по въпрос, който далеч не засяга само и единствено народа на тази отделно взета страна. Една от причините ядрените ракети, бомби и снаряди да си стоят в силозите много поредни десетилетия след Хирошима е в осъзнаването и признаването на факта, че пораженията му са трансгранични, бумерангови, глобални. Каквито могат да бъдат и референдумите.
Заразяването с лъчевата болест на референдумите и вторичните трусове от задействаната ядрена бомба на британския референдум тепърва ще изостри апетитите на авантюристите по света. Най-опасното е, че този път те няма да се видими злодеи, застрашаващи с тероризъм и война чужди държави и граждани, а ще действат тъкмо там, където демокрацията е издигната в култ. И ще използват атома за уж мирните цели на пряката демокрация в нейно име и срещу нея едновременно.
Освен ако излъчените на демократични избори демократични лидери не се съгласят да обмислят възпиращи мерки срещу безконтролната употреба на „ядреното оръжие на демокрацията”.
Силно, много умно и силно, годподин Инджев!
Свалям Ви почитателно шапка за отличния анализ!
Брилянтен текст, Иво ! Референдумите не бива да се превръща във въжето, което демокрацията сама си изплита, за да бъде обесена западната цивилизация от евроазиатските варвари.
Спорът, кое е по-добре, решенията да се вземат от податливите на промиване мозъци
или от склонните да извършват “медийно и политическо промиване на мозъци”
е на нивото на спора, “кое е било първо – яйцето или кокошката”!
Не е ли очевадно, че само повдигането нивото на хората (образователно, икономически, културно), води към правилни решения?
Но кой се нуждае от свободни хора?
Чърчил сигурно е имал предвид точно това, което Вие, Иво, сте изложили в статията си, когато е казал – “няма нищо по-лошо от демократичния избор, но нищо друго не е измислено” !!! Демократичният избор носи много разочарования и грешки, но все пак е ДОНЯКЪДЕ НАШ ИЗБОР!!!
Шапо! Шапо! Шапо!
Единствената нация доказала способноста си да борави безпогрешно с “ядреното оръжие на демокрацията” е швейцарската.
Наш приятел-българин работи в световно известно архитектурно бюро в Лондон. На другата сутрин след фаталният не само за Великобритания четвъртък без да обели и дума за избора на местните всичките негови колеги до един са се почувствали задължени да се извинят на Иво, така се казва нашият човек за лошият избор на сънародниците си. При това нито един не и намекнал, че ще действа в посока на прогнозата на баце.
Трай си бе, тъпако ненагледен. Защо трябва да е чувстваш длъжен за всичко да вземаш отношение за да го профанираш.
Бил съм дете в дотинейджърска възраст. Баща ми пуснал ББС. Коментират току що преминалите парламентарни избори. В окръг до него вот откак се гласува на острова винаги е печелил консерватор. Този път щастието се усмихва на лейбърист. Питат за мнение провалият се кандидат на КП. Никога няма да забравя лаконичният му отговор: “Това е демокрацията”.
Ех бочко, ти си най-живата, нагледна илюстрация на един от принципите на Питър. Колкото по-висок е поста ти, толкова повече лъсва нивото ти на некомпетентност (глупост).
За жалост търсенето на отговорност от политиците е най-вече в сферата на вероятностите. Сещам се за чаушеску, саддам и кадафи – всичките свършили по горе-долу идентичен начин, но не и след незеависим съдебен процес в който вината им е доказана. В уж демократичните държави не се сещам за процес срещу премиер министър за лошо политическо решение. Но се сещам за един фарс в уж най-утвърдената демокрация днес – САЩ – където един явен престъпник – госпожа клинтън е вероятният нов президент (според Руди Джулиани – бивш прокурор – тя е престъпила поне 19 члена на наказателния закон). Но ще бъде спасена от нищоправенето на администрацията на Обама, който ни остава да се чудим ‘що стана с лицето на Америка.’ Огромната разлика между принципи и дела, думи и действия и постоянно манипулирене на общественото мнение в полза на бъдещи изборни планове е истинското атомоно оръжие, използвано от политиците днес си има обратна страна – то е една от най-сериозните причини за идването на популисти на власт – тези които не се церемонят поне с думи да проявяват политически некоректност и директност която хората често възприемат като обсщание за възмездие и възстановяване на справедливост, нормалност и т.н. И още нещо – нека не забравяме как Обама ‘омагиоса’ американците с крещящи и префърцунени популистки лозунги. Той не се свени днес да обвинява Тръмп в популизъм, така както сергей ватмана днес не се посвени да изписка че само той социалиста може да води Европа. Заблудата се оказва все по-дълбока и въпреки че е пълно с информация, която човек може да анализира и съпоставиа в турсене на истината, малко са тези които са способни да правиат това, а още по-малко са тези коит могат и искат да говориат публично за проблема.
По добре от г-н Инджев не би могло да се говори за референдума-ядреното оръжие на демокрацията.
Обезпокоително е защо учени,социолози,политолози,психолози,психиатри….мълчат по този много важен въпрос. Дали не взимат отношение,защото го смятат за маловажен или защото се боят да се противопоставят на популисти и манипулатори-сили на деня!
Какво тогава да очакваме от обикновенния гражданин,без високо образование,притиснат от всекидневие,слабо информиран (но манипулиран),освободен от реална и морална отговорност.В повечето случаи гласуващ в референдума,ръководен от някаква лична или нагнетена отвън емоция.
Историята е пълна с примери,когато народът се е подвеждал и е тръгвал след погрешни и даже престъпни каузи.
Според мен,референдум трябва да се прави от народ,доказал правна и морална култура и то по местни и очевидни проблеми,които по някакви причини не са решени.Важните за всички решения са длъжни да взимат упълномощените управляващи,които трябва да отговарят реално за тях,а не да се крият зад вота на народа.
Моля да бъда извинен, че ще си позволя да се самоцитирам!
Ето какво писах януари, 2013-та в този блог, по повод референдума за АЕЦр Белене:
“… ВСЕКИ РЕФЕРЕНДУМ, както и всяко решение взето от и от името на НАРОДА, носи в зародиш този белег – на самонадеяна безотговорност, продиктувана от гарантираното, макар и измамно чувство за безнаказаност! Поради което не може да претендира за нравственост, за морал!
От тази гледна точка съждението: „Глас народен – глас Божи” е богохулство! Както и, по мое мнение, оръдието на престъплението – Кръста Христов! Защото лишено е от здрав разум и каквото и да било основание, превръщането на позора човешки в тотем! Но това е друга тема.
….
На БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, „книжници и старейшини” отново спретнаха референдум! И оглушително му нашепват „правилния” отговор – „жизнено важно е да бъдем ядрена държава”. И „енергиен център”! „Иначе – на свещи, а токът – пет пъти по-скъп”!
Знам, че не бих могъл да заглуша „нашепването”, нито да убедя когото и да било в правилността на позицията си. Но, бих искал да обърна внимание на онези българи, които определят себе си като вярващи в Христа и дори на онези, които само се съмняват, „че има нещо” – всеки референдум не е нищо повече от капан, поставен от хора алчни за пари и власт! Внушаваните нравственост, безпогрешност и безнаказаност, на решенията, произтекли от народа, са привидност!
И в предстоящия референдум грешното решение ще бъде наказано! И жестокото наказание ще падне не само върху взелите решението и върху техните деца! Не – изкуплението ще вземе своя дан и от децата на техните внуци!”
ИСУС ХРИСТОС Е БИЛ ИЗПРАТЕН НА СМЪРТ ЧРЕЗ РЕФЕРЕНДУМ!
Do ULIAN.Ostavi Obama,Klintan,Trump i tem podobni.Pogledni tuk u nas BORISOVTZI I SIE se razporezdat s jivota i bitieto na bulgarina i s durzavata kato ce li e tiahna sobstvennost. Pishi za Bulgariia- ostavi na mira USA, koito i da e prezident amerikanzite niama da umrat ot glad .Dokato u nas vsicko vurvi sus glavata nadolu,dokato spomenatite gore nashi upravnitzi LIJAT MIRIZLIVIIAT zadnik na KAFIAVATA SIBIRSKA MECKA.Pomisli i u nas PREDSTOIAT IZBORI!I.IC…..oIL
Стигаме и до един друг въпрос-не трябва ли тези, които ни управляват да са наистина хора на които им пука за държавата? Но как да познаем кои са те? Да кажем, да спрем от участие в изборите и референдумите хора малограмотни и без определен образователен ценз. А в този случай няма ли това да е дискриминация? И почваме да се въртим в омагьосан кръг. Искам да завърша с приблизителен цитат на една мисъл на Яне Сандански, когото уважавам наравно с Левски-“Образованието най-сигурно гарантира просперитета на отечеството. Отваряйте училища”
Аз викам Путя да попита подчовеците искат ли да си върнат Изт. Европа… Па що само източна
Повече от съгласен, и кибрит не трябва да се дава на децата, камо ли такива оръжия.
Предлагам обаче сега да видим кой е тоя народ чийто даже не по детински наивен, а доста “невеж“ електорат се оказа заблуден, измамен и поставен в крачка от безотговорните и жадни за власт “популисти“ чийто “финт“ този път мина?
Без претенции за изчерпателност, само някои по-важни моменти:
– Прозрял за необходимостта от създаването и създал Magna Carta още преди нещо като осем века…
– Устоял не само на тежките анатеми от католическата църква в борбата си за църковна независимост, изстрадал психологически, физически и духовно деспотизма на Henry VIII c такива брутални и кървави страници от Историята си като обезглявяването на Томас Мор и Анн Болейн, изпил, макар и с тежки конвулсии но до дъно всички кървави реваншистки коктейли натресени му след това от Bloody Mary за да съхрани обаче кълна на Идеята за независимост и да разцъфти после той и се разгърне до такива висоти и мащаби при Elizabeth I, че да даде тоя пръв средновековен но мощен тласък не само на Британската Империя но и на цялата Човешка цивилизация.
– Родител или прародител на Авторите на Common Sense и Declaration of Independence, без анализ за неимоверното им значение за целия свят и всички народи
– Народът извършил Индустриалната революция, а с нея дошъл и до Идеята за и до сформирането на първите синдикати и с най-богат опит в синдикалните борби в света
– И най-накрая – един от малкото народи не допуснал на своя територия да изкласи никакъв фашизъм, никакъв комунизъм или какъвто и да било друг тоталитаризъм и водещ от самото начало и до сега непримирима борба с тях по възможностите си.
Списъкът може да бъде продължен от съблогърите….
На мен ми се струва най-малкото прибързано да се определя този електорат, наследник на такава богата политическа история и традиции като “невеж“ политически и виновник за препъването на младите си и “много образовани“ (в какво питам?) свои наследници в стремежа им към Обединена (в какво?) Европа…
Доста кощунствено е хора, които са избрали бодигарда на Тато, сикаджията ББ за министър председател, търпят му простотиите, отглеждат го, охранват го, някои му предлагат жените си, да връзват кусур на други народи, камо ли пък на англичаните. Гледам днеска по телевизиите разни тьотки, като папагали, досущ като папагали отгледани в клетки повтарят едни и същи простотии и раздават оценки за народа на Великобритания, прости им боже простотията, техния Бойко ще ги накаже.
…прости им Боже простотията, техният Бойко ще ги накаже.
Цитат на седмицата:
“при днешните комуникации, прозрачността и достъпа до океана от информация, в който се давят огромни маси хора със съмнителни умения в плуването”.
@Rossen Iordanov, съгласен съм с вас, с Петър Наков и с Ulian. И тук в Щатите медиите за масова дезинформация се опитват да пробутат номера, че младите, “образованите”, “умните”, “културните”, са за Хитлери Клинтън, а старите, глупавите, които работят и издържат всичката паплач, изброена по-горе сме за Тръмп.
От друга страна разбирам и съфорумците, които смятат, че ЕС е една гаранция срещу амбициите на пу.кин и на петата колона в България. Но това дали е така? Харченето на европейски пари е една от причините бб и гербаджиите да се държат още на власт. Какво направиха брюкселските бюрократи, за да спре меката инвазия на България от стотици хиляди руски колонозатори? Утре, ако тези колонизатори се превърнат в зелени човечета, с какво ще им се противопоставят импотентните еврочиновници?
И още едно нещо, не мисля, че трябва да правим сравнение между свободен референдум и изсръпленията на болшевики и маоисти, които няма да разберат какво е свободно гласуване, дори и да ги ухапе по задника.
Иво, анализът/разсъждение на първата част на заглавието (ядреното оръжие на демокрацията)е впечатляваща. От личен опит знам колко опасно нещо са мнението/решенията на болшинството.(Hикога не съм била наясно откъде идва тази дума – от “бол” (тур) – много, болшевишко нещо или “bull”).
Мисълта ми е,че “международният контрол” също се нуждае от подобен анализ. Кой точно международен контрол досега се е оказал ефективен? Ядреното споразумение с Украйна да си предаде атомното оръжие, например, нали уж беше гарантирано не просто международно, а се ангажираха велики сили. Е,и какво, срещу хулиганското поведение май няма демократични методи. Според мен една от слабостите на демокрацията е, че тя е за хора с добра воля, които съзнателно искат да се поддържат ред и справедливост и да се подчиняват на правила. Да видим ООН на какво прилича. Сигурна съм, че един твой анализ на тази тема ще ни накара да се замислим.
@ULIAN:
Ако съм разбрала правилно, сте специалист по американските работи. Бихте ли дали линк към информацията, че Хилъри Клинтън има точно 19 нарушения по НК? За мен лично е по-интересно как в България се спазват законите и изобщо българските ни равоти. Останах с усещането, че тук, в България всичкое цъфнало и вързало, тече мед и масло, народът живее добре и сега американците и англичаните са ни кахър.
Аз лично не се притеснявам за англичаните, защото си имат механизъм как да се оправят с референдумите. какво им пречи да си насрочат нов, защото разликата е в рамките на статистическата грешка. Парламентът им трябва да вземе окончателното решение и призивите на Юнкер да си подавали молбата веднага са признак за нервност и паника. В дългосрочен план, според мен, този референдум ще има положителен ефект не само за Англия.
В нашата семейна социология аз бях единствената, заложила на “нездравия” разум и спечелих. Сигнал за това беше избора на кмет за Лондон.
Бъдете здрави!
“Ти, читателю, наистина ли вярваш в „колективната мъдрост” на „народа”?”
Айде сега, всички знаем, че народа е съставен предимно от малоумни. Ако проведем в България референдум с въпроси от типа – искате ли минималната заплата и пенсия да бъдат съответно по 1000 и 500 евро, искате ли да има 4 дневна работна седмица и искате ли да има контрол върху цените както преди 1989 – и с България е свършено.
Do: I. Ivanov
България не е и няма шанс да бъде модел за подражание – причините са много и повечето са очевидни. Нормално е в една страна с много ненормалности като нашата от много дълго приемани спокойно от мнозинството да се очаква да продължава да пълзи по корем и да кърви. Аз съм реалист. Боли ме, обаче, че един силен модел за целия свят, на който и ние можехме да се опитаме да подръжаваме е подкопан вероятно необратимо. Това е трагедия.
Смятам, че при избори гласът ти трябва да тежи пропорционално на данък общ доход, който си внесъл като физическо лице в държавата. Все пак този, който издържа тази държава, трябва в по-голяма степен да определя бъдещето ѝ.
До Светозар: Проблемът ми се струва не е в това, че твърде много хора участват в изборите, за да бъдат ограничавани било то на приниципа на който предлагате, по местожителство или другояче, а в това, че от липса на реална политическа алтернатива повечето хора просто не гласуват и остават всичко в ръцете на тези които правят това срещу заплащане.
Ако от 100 гласуващи, 51 са пълни идиоти, останалите 49 могат да бъдат и …. Нобелови лауреати
Проблем е,че между правомощията на пряката и представителната демокрация няма ясно очертана граница.
За пряката, т.е. референдуми, нека има! Но до ниво махала, квартал, село.
Каквото решат, то си е за тях, останалите може само да вземат пример или да се майтапят.
От тук нагоре има държавни институции, които да решават и да си носят атговорността.
Наистина брилянтно и поучително слово на Иво Инджев, поздравления!
Ето в тази насока на отгласа от британския референдум трябва да бъдат коментарите по нашите медии. А те сякаш подклаждат огъня под котела на разни националисти….
Дали Референдума е Оръжие или Инструмент, може да се спори но да оставим това на тези, които си изкарват хляба с политически разговори. Аз лично мисля, че няма как Народния Глас да бъде оприличаван на Оръжие, защото дори и Народа да сгреши в очите на някой наблюдател то той би сгрешил най-вече ако е подведен от своите си избраници в Парламента, чиято роля е да го информират честно и почтенно. Тези, които не желаят Народа да има право на избор, наистина може и да виждат Референдумите като Ядрено Оръжие, особено ако то е насочено към тяхното в много случаи не малко имущество осигуряващо им живот на графове и лордове.
Както беше спомената малка демократична Швейцария е намерила начин Народния Вот да бъде използуван правилно и това показва, че не Народа е виновен а тези, които би трябвало да управляват държавата. Те трябва да носят задължението за управлението на държавата по волята на народа, защото в крайна сметка това е смисъла на Демокрацията. В България това изобщо не се случва, защото на Народния Вот се гледа като на Ядрено Оръжие! По-добре политиците да си гушкат дебелите комисионнички, да се правят на по-умни и по-знаещи и да лежат на главата на Българина, като му шушнат приспивно заклинания, докато Той потънал в кал и пот дърпа тежкото рало, за да им изхрани, изучи и облече разглезената, мързелива, ялова челяд.
Дракон (името на древногръцкия политик) е с ударение на а-то — Δράκων. То е еднакво с думата „дракон“, със значение дракон/змия, етимологията е от глагола δέρκομαι, който означава виждам, наблюдавам.
Според гръцкия календар Драковците имат имен ден на 11-ти ноември когато е свети Дракон (Αγίου Δράκωνα) http://www.eortologio.net/pote_giortazei/%CE%94%CF%81%CE%AC%CE%BA%CE%BF%CF%82