Текущият бюджетен дефицит е много по-висок от планираните от президента 3%, и е все по-трудно да се покрива със пари от Резервния фонд. Фондът може да бъде изчерпан през първата половина на 2017 г. Правителството харчи повече от 2 трилиона рубли годишно от фонда. През януари 2017 г. в тази сметка ще останат едва 900 милиарда рубли. Надеждите на правителството за приходи от приватизация и дивиденти от държавните фирми не се оправдаха – предупреждават експерти от Standard & Poor’s.
Инвеститорите едва ли ще поискат да купят руски активи, които ще бъдат предложени за приватизация, смятат експертите. Те твърдят, че за руското правителство ще бъде трудно да намали планирания дефицит. Очакванията са за увеличение, прогнозира агенцията. Допълнителните приходи трябваше да са от приватизацията на големите държавни активи. През 2016-2017 гг., министерството на финансите очакваше между 1 трилион и 1,5 трилиона рубли от приватизацията на дялове в държавни компании.
“Намаляването на стойността на активите на развиващите се пазари се дължи на края на суровинния супер цикъл, ускорено от въвеждането на санкциите, ще доведе до по-слабо желание на инвеститорите да придобиват руски активи” – отбелязва Standard & Poor’s .В допълнение, в агенцията се съмняват в реалното увеличение на дивидентите. По този начин, надеждата в дивидентите от държавни фирми и приходите от приватизация може да не се оправдаят.
“В резултат на лобиране от държавните компании, реалното увеличение на изплатените дивиденти може да бъде много по-малко отколкото се очаква. Смятаме, че е малко вероятно в краткосрочен план да има данъчно увеличение в суровинния сектор”.
Министерството на финансите също е разтревожено за състоянието на държавния бюджет. “Виждаме, че средната годишна цена на петрола днес е съвсем различна – 37-38 долара за барел от началото на годината … за тази година очакваме около 40 долара. При тези обстоятелства приходите ще бъдат със 700 милиарда рубли по-малко, отколкото заложихме в бюджета”- заяви министърът на финансите Антон Силуанов. Това означава, че бюджетният дефицит ще бъде с 420 милиарда рубли повече от първоначално предвидения.
Като цяло, през първата половина на 2016 г., дефицитът е 4,3% от БВП, което е значително повече от предвидените 3% от руския президент Владимир Путин. “В сравнение със същия период на миналата година дефицитът нарастна с 2,2% от БВП. Това се дължи на факта, че приходите са намалели и са в размер на 15,1% от БВП, преди всичко от по-ниските с 30% петролни и газови приходи. Като цяло, приходите са намалели с 12%, а делът на нефтените и газови приходи са намалели с 36%”- обясни Силуанов.
Според Сметната палата, само за първите пет месеца на тази година в сравнение със същия период на 2015 г., федералните бюджетни приходи са намалели със 717.3 милиарда рубли или с 13.4%. Приходите от петрол и газ намаляват със 788.5 милиарда рубли (31.9%). Ръстът на приходите от петрол и газ е 71.2 милиарда рубли (2,5%).
Министерството на финансите предлага “много внимателно” да се изразходва бюджета през текущата година. “Харчовете от Резервния фонд … ако бъдат превишени, няма да са с много – не повече от 2,2 трилиона рубли, при условие, че бъдат реализирани всички решения по приходите, които правителството прие и ще предложи коригиране на бюджета за текущата година” – отбеляза министърът на финансите. Под тези “решения”, в министерството разбират, включително приходите от приватизация и дивиденти от “Роснефтегаз”. Въпреки това, дори и с това “много внимателно разходване”, до края на годината фондът може да остане с не повече от 900 милиарда рубли.
Някои решения на властите на фона на задълбочаващата се криза изглеждат парадоксално. Така, през 2016 г., когато властите могат да използват резервния фонд, те се отказват от индексация на пенсиите, а през 2017 г., когато фондът ще е изчерпан, ще ги индексират. “Премиерът, на конгреса на “Единна Русия”, заяви, че през следващата година при подготовката на бюджета ще бъде осигурена индексация по действащите в момента закони ” – каза Антон Силуанов пред сенаторите.
Както е известно, според руското законодателство, пенсиите се индексират на 1 февруари според инфлацията за предходната година. Но през 2016 г. пенсиите за неработещите пенсионери са индексирани само с 4%. Действителната инфлация през 2015 г е 12,9%.
Властите така и не приеха окончателно решение за индексация през тази година, обещавайки да разгледат такава възможност въз основа на резултатите от първата половина на 2016 г. През 2017 г., обещанието е за индексация от 5,9%.
Въпреки това, при намаляване на резервите и спад в приходите, тези ангамжименти, очевидно, много трудно ще бъдат изпълнени. Като едно от решенията, Министерството на финансите вижда възможност за допълнителни заеми на вътрешния пазар. “Ако почувстваме необходимост от допълнително привличане на ресурси, средствата, които ние не успяхме да привлечем от външните пазари, ще заемем на вътрешния пазар” – каза за агенция RNS финансовият министър. Той уточни, че в този случай, заемите на вътрешния пазар ще бъдат в рубли в размер, съответстващ на сумата на неполучените външни заеми. Тази сума е 1,25 милиарда долара.
Властите ще трябва да търсят изход от бюджетната криза не само за сметка на замразяване на разходите и вътрешното кредитиране, но и чрез увеличаване на приходите. За това периодично пише и западната преса. В края на миналата седмица, Bloomberg, позовавайки се на източници в правителството, пише за възможно увеличаване на данъка върху добавената стойност, като същевременно се намаляват осигурителните вноски. Източниците на Bloomberg коментират, че тази данъчна реформа ще донесе на хазната 9 милиарда долара. За още една възможност – увеличаване на данъчната тежест, по-рано писа и Wall Street Journal. През май, позовавайки се на източници в кабинета, изданието съобщи, че руските власти обмислят възможността за увеличаване на данъка върху доходите на физическите лица и ДДС след президентските избори през 2018 г.
Последиците от изчерпването на резервния фонд ще бъдат тежки, смятат експертите. “Вероятното стопяване на фонда от 3.6 трилиона рубли в началото на 2016 г. до 900 милиарда рубли до края на годината, по мое мнение, ще подейства отрезвяващо при формиране на разходната част на бюджета за 2017 г.”- предполага заместник-директорът на “ФинЭкспертиза-Капитал” Емилия Сибирева. Изчерпването на фонда ще доведе до нуждата от сериозно съкращаване на повечето бюджетни разходи, съгласен е директорът на Центъра за икономически изследвания на Университет “Синергия” Андрей Коптелов. На първо място ще се орежат разходите по пера “Националната икономика”,”Образование” и “Жилищно- комунално стопанство”. “Най-добре защитени до изборите през 2018 г., са “Социална политика” и “Здравеопазване”. “Национална отбрана” и “Национална сигурност и правоохранителна дейност”, могат да бъдат намалени незначително” – смята Коптелов.
“За допълнителни приходи може да се използва и приватизацията, увеличаването на данъчната тежест, включването на “печатницата” и вътрешното кредитиране. Не са изключени дори и външни заеми, въпреки че възможностите явно са ограничени”- изброява доцент Владимир Колмаков от Руския икономически университет “Г.В.Плеханов”.
Ръстът на бюджетния дефицит ще доведе до увеличаване на заемите, но ще е все така трудно да се привличат “външни пари”, сигурен е генералният директор на одиторска компания “Увереность” Максим Гладких-Родионов. “Увеличаването на външните и вътрешните заеми за покриване на дефицита може да подейства като катализатор за нарастване на инфлацията през 2017 г.” – напомня Сибирева.
“Нежеланието да се приватизират държавни компании по “днешни” цени и трудностите с привличането на чуждестранни заеми, оставят само един вариант – увеличаване на данъчната тежест и рязко съкращаване на разходите” – заявява Коптелов.
В същото време, според някои експерти, намаляването на фонда не бива да се драматизира. “Така нареченото изчерпване на фонда не е сериозен икономически проблем” – сигурен е бившият президентски съветник Андрей Иларионов. РФ – това е само част от международните резерви на страната – заедно с Фонда за национално богатство (ФНБ) и другите резерви. “Точното разпределение на всички валутни резерви по отделните им части (сметки, фондове) е резултат от субективни бюрократични решения на суверенна. Дори Резервният фонд да бъде разделен на части, напълно изчерпан, закрит, обединен с ФНБ, прехвърлен в друг фонд, няма никакъв специален икономически смисъл (нито криза, нито бедствие, нито велика победа) в това “- смята Иларионов. За това, според експерта, говори и общият размер на международните резерви и тяхната динамика. На 17 юни, обемът на международните резерви достигна почти 400 милиарда долара. Според Иларионов, дори и при увеличение на бюджетния дефицит до 5% от БВП, финансирането му(на дефицита) за сметка на международните резерви ще стигне за 7 години.
http://www.ng.ru/economics/2016-06-30/1_res_fond.html
Още по темата още от миналата година: http://www.dnes.bg/redakcia/2015/01/30/boleznenoto-riazko-vloshavane-na-jivota-na-pensionerite-v-rusiia.252968
Путин и руснаците все още не разбират, че с окупацията на Крим си вързаха воденичен камък на гушата, които ще ги удави!
Не остава много време на дребосъка да се прави на велик кормчия! Империята на злото ще се сгромоляса от икономическа немощ! И мястото й е историята, за назидание на народите! Само дето никак не обичаме да се учим от историята??!
Достоевски за руската завист към българите:
“Спомняте ли си, господа, как още през лятото, още дълго преди Плевен, изведнъж навлязохме в България, появихме се на Балканите и онемяхме от негодувание. Е, не всички, дори не и половината, а много по-малко, нека веднага си признаем — но все пак възнегодуваха доста хора и се надигнаха гласове. Първо на кореспондентите от армията и веднага след тях гласове в нашата преса, най-вече в петербургската. Това бяха пламенни гласове искрени, пълна с най-добродетелно негодувание… Така стана, понеже притежателите на тия гласове бяха тръгнали, както се знае в цял свят и особено у нас, да спасяват угнетените, унизените, смазаните и изтерзаните. Помня, че още преди обявяването на войната бях чел в наши най-сериозни вестници предвиждания за шансовете в предстоящата война и за необходимите разходи и излизаше, че безспорно, „навлизайки в България, ще бъдем принудени да изхранваме не само нашата армия, но и умиращото от глад българско население”. Лично съм го чел и мога дори да посоча къде съм го чел; та с така изградена представа за българите ние тръгнахме от бреговете на Финския залив и на всички руски реки да проливаме кръвта си за тях – поробените и изтерзаните, и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя, плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия — и ще се бием за вярата на поробените! „Как смеят!” — кипнаха мигновено оскърбените сърца на някои освободители, лицата им пламнаха от обида. „Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво, даже май не ни се и радват! Не ни се радват на нас! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накриво!…” И се надигна врява. Чуйте, господа, как смятате: получавате ненадейно невярна или неправилно разбрана от вас телеграма, че някой ваш близък, ваш приятел или брат лежи болен, ограбен е или влак го е прегазил или нещо от тоя род. Зарязвате всичко и хуквате при горкия си брат и изведнъж срещате човек, по-здрав и от вас, седи си на масата, обядва, с радостен вик ви кани да седнете и се смее на вашата фалшива тревога, на станалото qui рго quo. Не е толкова важно дали обичате или не особено тоя човек, но нима ще му се разсърдите, задето не е бил ограбен или сгазен от влака? Ще му се разсърдите за червените му бузи и за това, че той с такъв апетит яде и пие вино? Естествено, няма. Напротив, би трябвало дори да се зарадвате, че той е жив и по-здрав от вас. Разбира се, човешко е да се ядосате малко — но не за това, че влакът не му е отрязал краката! Та нима ще станете от масата и ще тръгнете да пишете дописки и анекдоти за него, да петните неговия характер и да вадите наяве недостатъците му…А с българите се постъпи тъкмо така. „Ха, та у нас и заможните мужици не се хранят така, както тоя поробен българин.”
Ето тук е “заровено кучето” на бюджетния дефицит на Путиностан!
Икономически санкции до пълния фалит на Русия!
Още малко остава.
Както се казва – “Да би мирно стояло, не би чудо видяло!”
Русия ще я погълне собствената и вековна лакомия.
Да продадат Крим на България!!!
Позвънили в Московската стокова борса:
-Днес кои са най-евтините тапети за стена?
-Рублите…
http://krizis-kopilka.ru/archives/33150
Санкциите може и да не са най-бързия начин да поставиш една икономика на колене-но дават ефект макар и не веднага. Лично аз съжалявам руския народ, защото те основно са принудени да плащат заради ръководството си-разбирай Путин и неговата клика. Продължава ли така в един момент наистина ще колабират. По време на Гражданската война на Щатите, Северът е блокирал пристанищата на Юга. Е, имало е ефект, не незабавен, но катастрофален по-късно. Как мислите е бил наречен планът за тази блокада? Нарекли го “Анаконда”