С(ъ)ветската чистка на главозамаяния от успехите Ердоган

Ако трябва да перефразирам Бърнард Шоу и афористичния му рекордно кратък коментар за един спектакъл в Лондон, който той коментирал само с думата “защо?”, за обявеното от Ердоган военно положение в Турция трябва да добавя “сега”.

Защо сега? Защо седмица по-късно, а не в разгара на събитията, започнали на 14 юли? Нали ден по-късно, буквално само часове след бунта на юнгите, капитанът на кораба Ердоган и неговите привърженици в Турция ликуваха, че са смазали бунта? Сега се оказва, че нещо не е наред с ликуването, щом се налага да се налага извънредно положение в момент, когато всички са единодушни, че Ердоган е постигнал целта си да прави каквото пожелае за налагане на едноличната си власт.

Ето малко статистика, поместена в OFFNews, която показва мащаба на безпрецедентата разправа на диктаторстващия президент, наричана у нас с красната съветска дума “чистка”:

“Чистката, която турският президент Реджеп Тайип Ердоган започна след опита за преврат, продължава усилено, като вече обхвана и сферата на науката и образованието.

След като уволни 15 000 директори и над 1500 ректори, Ердоган уволни 21 000 учители и забрани на турските учени да напускат страната на работни посещения и призова тези, които са извън страната, да се върнат. Учителите са и с отнети разрешителни за преподаване.
Уволненията са заради предполагаеми връзки с духовника Фетуллах Гюлен, който е сочен от турските власти за организатор на провалилия се опит за преврат.
Властите са поискали от ректорите „спешно да проучат ситуацията на всички учени и административен персонал”, свързани с организацията на Фетуллах, като ректорите трябва да докладват най-късно до 5 август за положението на своите подчинени.
В рамките на няколко дни бяха уволнени около 50 000 души, като срещу 10 000 от тях вече са предприети съдебни действия.
Сред уволнените са 6000 военни, 9000 полицаи, 3000 магистрати, 103 генерали и адмирали, 100 души от разузнавателните служби, 614 служители на жандармерията, 370 журналисти от държавната телевизия, 1500 служители на финансовото министерство, 246 представители на местната власт.

Турското министерство на отбраната е започнало разследване срещу всички военни съдии и прокурори в страната, а 262-ма военни съдии и прокурори са отстранени от длъжност.
Близо 10 000 са вече задържаните след опита за преврат, като сред тях са двама военни съветници на Ердоган, над 6000 военни, 492 сътрудници на Дирекцията по религиозните въпроси, 100 полицаи, над 700 съдии и прокурори, над 250 сътрудници на канцеларията на премиера, 650 граждани.”

Излиза, че колкото повече “чисти”, толкова повече “мръсници” открива сред елита на нацията Ердоган, който определено доказва отново как избран от мнозинството гласоподаватели политик може да изкове от принципите и приказките за защита на демокрацията ятаган срещу нея. Може, ако си присвои правото на разправа със сила по силата на неписания закон на правото на силата.
Не искам да съм добър пророк ( от името на добрите- защото, кои са добрите в това противопоствяне, ако изключим гражданите с проевропейски и прозападни нагласи изобщо, натикани в нишата на мишата дупка на мълчанието), но в своята чистка Ердоган рискува да се изцапа дотолкова, че да събуди ответна реакция на други желаещи да почистят Турция от самия него и диктаторските му наклонности.
Историята на съветските чистки показва, че за да бъде наложен със страх и масов терор редът, желан от диктатора, спиралата на насилието трябва да бъде подклаждана до безкрай. Всяко отслабване на пружинта, както стана с “перестройката”, води до откат. А в Турция- вероятно до контрапреврат на този контрапреврат. Светска, антисветска – звучи все като съветска чистка. Съветсткият прототип всъщност е претендирал за светски, антирелигиозен характер на насилственото “превъзпитаване” на обществото.

Ердоган води страната към задънена улица. Вместо да намали репресията след нейните зашеменяващи мащаби, той ескалира натиска върху своите реални, мними или потенциални противници. А сред тях няма как да не е “укротената” чрез унижение армия. Макар една четвърт от генералите да са арестувани, останалите около 300 от тях ( като онези на Термопилите, които нямали накъде да отстъпват пред пълчищата на Ксекс и в крайна сметка спрели с цената на живота си похода му?) едва ли са очаровани от перспективата да треперят в очакване на арест в луксозните си вили по подобие на другарите на Сталин от ЦК в Москва.

А от Москва Путин реабилитира покаялият се свой събрат по автократизъм. Изпраща му послание да се справи колкото е възможно по-бързо със ситуацията. Разбира ги тези работи той! Познайте от първия път с кого бърза да се срещне Ердоган най-напред в тази ситуация – ако си помислихте за Путин, познали сте. ТУК.

Ердоган бърза, отдалечавайки Турция бързо от и без това близкото до невъзможност членство в ЕС, а вече и евентуално от участието си в НАТО, както намекна държавният секратар на САЩ Джон Кери. След брекзита, макар той да не води до приятелство на Кремъл с Великобритания, дори напротив, мисълта за такъв атлантически развод топли сърцето на Путин, чийто гуру по руски шовинизъм, съветникът му Александър Дугин ( недопускан дори в левичарска Гърция), се оказа на посещения в Турция ден преди началото на чистката по съветски образец, организирана от Ердоган на вълната на удобния за целта патрав преврат.
Не ме разбирайте превратно за преврата: не беше “добра идея”, факт. Най-малкото заради това, че даде на Ердоган казус бели, повод за война при това най-вероятно с мълчаливото поощрение на онези, които сега осъществяват масовите арести. Това е нещо като масов кютек, предизвикан от готови за него побойници, въоръжени с брадви под дрехите, успели да си изпросят шамар от честолюбив, но обречен на заколение скандалджия.
Само че Турция е прекалено голяма, (международно) важна и витална страна, за да бъде обърната с хастара нагоре дори и чрез решителната бруталност, демонстрирана от Ердоган, опитващ се да зачеркне десетилетията на светско развитие. В известен смисъл, Турция е нещо като Великобритания за ЕС: опърничав по дефиниция член, за когото винаги са правени изключения в организацията заради неговата тежест на количествения кантар ( например по въпроса за окупацията на половината Кипър през 1973 г., която се “радва” на отказа от легитимиране в самата атлантическа общост, но се преглъща в името на турския принос на споменатия кантар).
Уникалното в случая с настъплението на Ердоган срещу наследството на светската държава на Ататюрк, трябва да се признае, е в това, че в Иран подобен успех беше постигнат преди 37 години чрез революция отдолу, помела най-могъщия владетел в региона. Докато в случая с Турция наблюдаваме синдрома на Хитлер- избран от мнозинството от народа “спасител”, мачка от името на избирателите си другата половина от него.
В руския език, с който тук си служим в описанието на събитията в Турция, поради нещастието да сме част от съветската традиция, има още една дума във връзка с чистката: “перегиб”. Означава нещо като “прекаляване”. Употребява се за пръчка, която се чупи след прегъване. Сталин я използва в своя статия във в. “Правда”, за да даде сигнал, че масовият терор е дошъл малко в повече на огромната му империя и касапите трябва да си починат, за да не вземат да унищожат прекалено много работна ръка.

Разбира се, в духа на кървавата перверзия, съветският диктатор описва терора и ликвидирането на свободното селячество ( една толкова кратка, възникнала само преди поколение традиция в Русия по онова време!) като “ успех”, предупреждавайки своите екзекутори да не се главозамайват от “успехите” в чистката. http://ria.ru/spravka/20150302/1050369165.html
Остава да видим как ученикът на Сталин и Хитлер в Турция ще продължи да радва своя аркадаш Путин. “Перегибът” с навиването на пружината на масовите репресии в Турция не вещае нищо добро за нейното близко бъдеще, с което турският президент си играе хазартно в името на собственото си оцеляване на върха вулкана, който му се привижда като Олимп.