Руската медиафрения

Системата от лъжи на Путин има четири разлики от обичайната пропаганда
http://news.online.ua/749691/u-sistemy-lzhi-putina-est-chetyre-otlichiya-ot-obychnoy-propagandy-rossiyskiy-zhurnalist/

 

Защо облъчването от медиите на Путин трябва да се нарича медиафрения, а не пропаганда, каква е причината за битките в руския елит, какви са особеностите на кремълската лъжа, и как опозицията може да отвори пробойна в нея, в интервю за ONLINE.UA разказва руският журналист, бивш секретар на Руския съюз на журналистите – Игор Яковенко.

 

НА СНИМКАТА: ИГОР ЯКОВЕНКО

– Как бихте описали медийната пропагандна среда в Русия? Изглежда, че всичко е под контрол, правната база също е променена според нуждите на Кремъл. Най-малко, няма атаки срещу медиите като в Турция. 

– Руската медийна среда няма аналог. Голяма грешка е да я наричаме  пропагандна среда. Това не е пропаганда. Не претендирам за точност в терминологията, но в продължение на три години пиша в колонка с името “Медиафрения”. Защо Путин няма нужда от нови закони? Защото всичко вече е направено и работи. Медиафренията се различава от пропагандата.

Първата разлика: пропаганда е вечен стремеж да се набие в главите на гражданите устойчив мироглед с определен набор от идеи и ценности. Ако вземем комунистическата пропаганда, тя е основана на базата на марксизма-ленинизма. Макар и частично фалшифицирана, тя беше идеен фундамент. Слабостта на съветската пропаганда беше в това, че има текстове и идеи, които могат да се опровергаят. По същия начин, можем да опровергаем расовата теория, и построената върху нея гьобелсова  пропаганда. Путинската медиафрения няма система от ценности, базисни текстове и възгледи. Медийната му система не налага своя система от ценности, а разрушава всяка друга ценностна система, склонява към отказ от всякакви последователни възгледи. В същото време тя е гъвкава, като прахосмукачка, засмуква всичко. Има само една константа – запазване властта на Владимир Путин. Всичко останало може да се променя или да съществува паралелно: пазарна икономика и бесен сталинизъм, либерализъм и възхвала на крепостничеството, нацизъм, популизъм и др. Путинската медиафрения съсипва ценностните системи, логичното и научното мислене. Затова, в най-гледаното време по НТВ върви Кашпировски със своите заблуди. Как може да се опровергае глупостта? Никак. Например, какво може де се противопостави на думите на доктора на историческите науки Вячеслав Никонов за някакво арийско племе, което е слязло от Карпатите и се е заселило по руските равнини?

Второ: режимът на Путин се характеризира с комбинация от лъжи и насилие. Сталин и Хитлер поставят насилието в основата на управлението. Както казва Солженицин, лъжата прикрива насилието. При Путин в основата е лъжата, а насилието – дозирана добавка. При Сталин лъжата е подчинена на репресивния апарат. В путинска Русия няма масови репресии.  Вероятност за репресия срещу опозиционни политици или журналисти има, но тя е персонална, а не масова. А лъжата – тя е тотална. Информационните войски са основната армия на Путин. Именно информационните войски осигуриха нужния фон за войната с Украйна, както и потока от доброволци.

Трето: класическата пропаганда е двустепенна. Първо, някои идеи се предават на лидерите на общественото мнение, а след това, те да ги свежда до масите. Този двустепенен модел в Русия се трансформира, защото лидерите на общественото мнение се назначават. Това не се случва в ЕС, по някакви причини и в Украйна също не се случва. Кой е лидер на общественото мнение в Руската федерация? Това е човек, който често гостува на Владимир Соловьов (води “Поединок” и “Воскресный вечер” по канал “Россия-1”, – ONLINE.UA) или Пьотр Толстой (води програмите “Политика” и “Время покажет” по ОРТ1, -ONLINE.UA). Лидери стават хора, които за колегите си са кръгла нула. Аз не мисля, че писателите възприемат като писател Александър Проханов. Не мисля, че политолозите  възприемат Сергей Марков за техен. Кой е Валери Фьодоров, директор на ВЦИОМ(руски център за изследване на общественото мнение, – ONLINE.UA)? Той не е социолог. Всички са назначени за “ЛОМове” (лидери на общественото мнение, – ONLINE.UA), както някога Анатолий Чубайс раздаваше части от държавна собственост, и различни хора станаха милиардери. И само защото бяха на софрата, където се разпределяше държавната баница. По същия начин, по руската телевизия назначават медийните лидери.

Четвърто: издръжката на медиите с обществени пари и липсата на пазар. За  подкрепа на медиите държавата харчи около $ 1 милиард годишно. Това, всъщност, ликвидира пазара. Например, “Российская газета” получава от бюджета годишно от 3 до 4 милиарда рубли. Това е фантастична сума за вестник. Същото е и при “Всероссийская государственная телевизионная и радиовещательная компания” (ВГТРК — холдинг, управляващ няколко канала, сайта и радиостанции, — ONLINE.UA).

Получава 22 милиарда рубли от бюджета. Russia today – около 18 милиарда рубли. В тази ситуация не може да има никакъв медиен пазар. Няма никаква конкуренция сред журналистите. Журналистиката, на практика, е унищожена. Има отделни журналисти, но няма среда. Има отделни хора, които се опитват да изработят продукт, който до известна степен може да се нарече журналистика. Всичко е изтласкано от медиафренията, която по старому наричат пропаганда.

– Каква е структурата на медиите, като се вземат предвид “самодейните” проекти?

– 90% от средствата за масово осведомяване са държавни или формално са частни. Например, НТВ официално е частна телевизия. Но е ясно, че компания, която е собственост на “Газпром-Медиа холдинг”, не е частна. Или вестник “Комсомолская правда”. Това е частен вестник, но съдържанието му се контролира от държавата. Не че някой им диктува какво да пишат. Не. Но хората чувстват, къде е червената линия, която не бива да се пресича и се придържат към кремълския тренд.Ако вестникът изневери на тренда, рекламодателите ще избягат. Това е пълен финансов контрол над информационния поток.

В останалия 1% може да включим, например, Александър Сотник, Андрей Пионтковский, Аркадий Бабченко. С тях могат да се случат три неща. Първо, такива хора ги убиват. В Русия са убити 320 журналисти. Второ, започват наказателни дела, както срещу Пионтковский. Хората са принудени да емигрират. Третият вариант: те са в “порите на обществото”, както Маркс казва за полските евреи от деветнадесети век. Да, имат някаква аудитория. Но ако сравним аудиторията на Sotnik TV и федералния телевизионен канал – просто са несравними. Ако аудиторията на неконтролиран от правителството ресурс надхвърли определено число, тогава възникват проблеми.

И още – има зони на разрешен плурализъм. Те съществуват като елементи на медиафренията. Например – “Ехо Москвы” или канал “Дождь”. Тези платформи имат право да критикуват правителството, но освен това трябва да излъчват и нещо про-правителствено, за да се разсее критиката. Следователно, и там има медиафрения. Такава медийн конструкциия за промиване на мозъци е много устойчива и силно дебилизира обществото.

– Само в Русия ли действат?

– Не. Работят и с останалия свят, и то силно. Ясно е – не като в Русия, доколкото в Украйна, Германия и балтийските страни няма монопол. Освен всичко, трябва да напомня, че путинската медийна стратегия в Европа не е самотна. Към 1 милиард, похарчени за медиите трябва да се добави и още толкова за подкупване на лидерите на общественото мнение в Европа. Парите се инвестирани за “шрьодеризация” на европейските елити. Трябва да добавим и финансовата подкрепа за разни популисти и националисти в цяла Европа. Между другото, в САЩ се работи по европейската схема.

– Доколко класическите журналистически стандарти могат да защитят хората от постоянните противоречия в думите, да речем, само на Владимир Путин?

– Путинската медиафрения се различава от откровената лъжа. Формално, руските дипломати казват, че говорят истината, а всички останали – не. Но има и друг аргумент – всички лъжат. И това умишлено се набива в главите на гражданите. Във всеки един момент путинските медии могат да заявят –  да, малко излъгахме. С разпънатото момче или изнасиленото момиче,  попрекалиха. За тях това не е проблем, веднага казват: вижте как лъжат в Украйна, Европа и Съединените щати. Основното послание е – няма никакви норми и стандарти. Разрушаване на всички ценности – това е основната идея на Путин. Ето защо, конфронтацията не минава по линията “лъжа против истината”, а между истината и общото отхвърляне на разлика между лъжа и истина. Много по-сложна задача.

При медиафренията съзнанието се води до хаос. Путин прави това във всички измерения. Той хаотизира света и в политическата, и във военната плоскости: разпадане на Европейския съюз, дестабилизиране на Близкия изток, подкрепа за всички екстремисти в Европа. Затова трябва да се  премахне логическото мислене, ценностната структура и да се дезориентират хората. Това създава ситуация, при която путинската лъжа се превръща в правило. Путин казва, че той лично е контролирал анексията на Крим, а преди това казваше обратното. И никой всъщност не протестира, напротив – правилно е постъпил нашият човек, изигра всички.

Путин освободи зрителите не само от логиката, но и от химерата наречена съвест.

– Това е някакъв постмодернизъм.

– Това може да се разглежда като постмодернизъм, но в такава концентрация и вид, които не е имало никъде. В Северна Корея има  пропаганда. Но там ваксинират хората със свой мироглед – идеологията Чучхе. В Русия това липсва. Целта е да се хаотизира съзнанието.

– Има ли слабости в медиафренията? 

– Това е ефективна система. Слабостта и е във възможността от отслабване на инфраструктурата. Санкциите действат. Разбира се, Западът е разглезен, отпуснат и муден, но санкциите и изолацията водят до намаляване на паричните потоци. През миналата година бяха похарчени 72 милиарда рубли за медиите, през тази – 61 милиарда. За някого вече няма достатъчно, някой ще остане без работа. Корупционната баница също става по-малка,  конкуренцията между различните силови структури нараства. Едните започват да арестуват и обискират другите. Трудно е да се спре. Нарастват противоречията между четирите партии във властта: “Единая Россия”, КПРФ, ЛДПР, “Справедливая Россия”.

 – Какви са признаците?

– Започна лов за главата на Медведев. Атакува го силовият блок, контролиращ три партии – ЛДПР, КПРФ и “Справедливая Росия”. Техните покровители – милитаристично-промишлената групировка Иванов-Чемезов(Сергей Иванов – вече бивш ръководител на президентската администрация, Сергей Чемезов – главен изпълнителен директор на “Ростех”, която произвежда военна продукция, – ONLINE.UA), атакуват Медведев. Защо? Парите не стигат за всички. По всички федерални канали върви системна атака срещу правителството. Това е резултат от сериозна борба за контрол над ресурсите. Вътрешната битка може да изложи пробойните в режима на показ. Путинската медиафрения няма да изчезне сама, но ще спре с падането на режима.

 – Според Вас, Медведев сам ли се излага или това са умни намеци към всички, като казва: пари няма, но се досетете защо?

– Медведев е един от най-слабите политици в Кремъл. Той е назначен заради политическата и интелектуалната си слабост. Той е гръмоотвод за режима. Приписват му всички провали. Говори глупости, защото са му в главата. Той не е хитрец. Путин си намери втори човек, който е с няколко нива по-слаб от него. Слабостта на Медведев поддържа тезата за безалтернативноста на Путин. Ако на мястото на Медведев бяха Иванов или Кудрин, щеше да има алтернативата. А фактът, че Путин е проблем за елита – това е очевидно. Но елита не може да каже, че има алтернатива, тъй като вторият човек в страната е пълна нула. Медведев дълго беше на върха, но не успя да създаде свой отбор. Аз не мисля, че на толкова високо ниво все още има хора без екип.

– Войната на “тройката” (КПРФ, ЛДПР, “Справедливая Россия”) срещу “Единая Россия” може ли да помогне на опозиционните “Яблоко” и ПАРНАС да попаднат в парламента след изборите на 18 септември?

– Не. Схемата за изборите е различна. Режимът на Путин е окупационен. Разбира се, има вътрешна борба в окупационната администрация. Най-вероятно, борбата на тройката на Иванов-Чемезов срещу “Единая Россия” няма да доведе до нищо. “Единая Россия” ще запази лидерството. Макар че другите три са още по-голямо зло, тъй като те тласкат страната към война. Въпреки това, войната между фракциите във власт не води до увеличаване шансовете за успех на опозиционните партии. Основният опонент на опозиционните партии стана “диванната” партия. Това са протестните маси, които споделят либералните идеи, но не искат да отидат до урните. Мислят, че участието в изборите е повишаване легитимността на режима. С тези опоненти трябва да се води диалог и да се спори с тях. Да спориш с електората на управляващата четворка няма смисъл, тъй като ценностната им структура е различна. Ясно е, че по парламентарен начин  Путин няма да си отиде. Но и излизането на улицата е малко. Необходимо е взаимодействие между парламента и улицата. Когато те се подсилват взаимно, тогава ше последва мултипликационен ефект, който ще даде резултат.

– След падането на политическия монопол, ще се срине ли и медийният?

– Няма да се разпадне, но ще се дестабилизира и разклати. Защото, ако в руската Дума има проевропейски политици, ще бъде невъзможно да не им дават думата. Представете си фракция с Рижков, Шлосберг, Гудков, Зубов и Явлински. Невъзможно е да не им дадат думата по федералните канали. Ако създадат фракция – това вече е възможност за предлагане на алтернативни гледни точки по федералните медии

Александър Куриленко