Във връзка със статията “Хлъзгавата генералска писта на руските интриги в България” в ivo.bg от вчера, 20 август 2016 г. https://ivo.bg/2016/08/20/хлъзгавата-генералска-писта-на-руски/, коментаторът Стамбо направи следното допълнение днес:
Чудесен коментар, само определението на ген. Фичев като русофил, не е коректно. Той е възпитаник на Роберт Колеж, владее и ползва свободно 11 (!!!) езика, ТВЪРД СТАМБОЛОВИСТ, той е сред най-активните в контрапреврата срещу рубладжийските предатели-детронаторите на АЛЕКСАНДЪР БАТЕНБЕРГ, след падането на СТАМБОЛОВ е дискриминиран от рубладжийския лагер, а СИМЕОН РАДЕВ го е описал като хард русофоб:
…От гърмежите се набра голяма тълпа. Фичев, буен човек, сега съвсем освирепял, искаше да насили вратата на консулството /руското/ и да сече….
Къде сега такива български офицери?…
И още от най-жестоката глава в СТРОИТЕЛИТЕ:
IV. ВОЙНА С НОТИ МЕЖДУ КАУЛБАРСА И РЕГЕНТСТВОТО
Опасението от смущения, което прозира от това окръжно на д-р Стоилова, бе предизвикано от многобройни донесения за агитацията на руските агенти между населението: установено бе, че в някои русофилски центрове се приготовлявали скандали за изборния ден. Присъствието на руски поданици в големите градове, които изобщо служеха на консулствата за агенти, усложняваха значително положението (ЗА КОЯ ГОДИНА ГОВОРИ СИМЕОН РАДЕВ, СЯКАШ ЗА 2016!!!) , тъй като поради режима на капитулациите полицията не смееше да действува спрямо тях енергически. Трябваше да се внуши на тях, че тоя път властите няма да се шегуват. Но за да няма повод Русия да се счита обидена, на 27 септември Начович отправи до всичките агенти една нота, с която ги молеше да предупредят поданиците си да стоят настрана от изборната борба. Той добавяше, че „чужденците, които биха се намесили в изборите, ще бъдат екстернирани“.
ЕТО РУСОФИЛЩИНАТА В ДЕЙСТВИЕ:
В провинцията изборите минаха безбурно. Само в Дупница стана едно кърваво приключение; но по жестокост и по грозота то надминаваше всичко, видено досега в нова България.
Скандалът и тук биде започнат от русофилската партия. Той бе скроен отпреди няколко дена. От околните села бяха доведени още вечерта най-буйните хора, на които бе дадено наставление как да действуват. Планът се изпълни точно. На часа осем сутринта, когато се съставляваше бюрото, селяните, събрани наоколо, почнаха да дигат шум и да викат: „Нечеме избори! Сакаме Русия.“ Народният представител Грънчаров стана да възразява; в това време тълпата, предвождана от агитаторите, отиде да нападне участъка, дето неколцина русофили бяха арестувани. Първия път стражарите успяха да я отблъснат; но тя се повърна пак, въоръжена със сопи, с камъни, с револвери, нахълта в участъка със сила, грабна арестуваните и ги доведе триумфално на изборното място. Между туй Грънчаров се вдигна пак да държи речта си, но тълпата не искаше да слуша никакви увещания и заглушаваше думите му. Дрезгавите гласове на агитаторите ревяха: „Нечеме старите депутати. Те правиха война със сърбето и сакат сега да се биеме с Русия. Заради ним плащаме данъци, а Русия данък не взима.“ Разярена, тълпата нападна сега бюрото, чупейки каквото й паднеше на ръка. Членовете на бюрото избягаха: някои се скриха в околните къщи; други се пръснаха по лозята. Едно отделение от десет войници довтаса след това, но тълпата ги посрещна с камъни, принуди ги да отстъпят. Тогава тя се упъти отново към участъка. Стражарите я посрещнаха с няколко залпа, дадени във въздуха: това я ожесточи още повече, без да я уплаши. В участъка тя намери околийския началник Димитров, почна да го бие, смъкна го на улицата. Тук стотини ръце се спуснаха да го разкъсат, викайки: „Дръжте го бре, още не е псовисал!“ Полумъртъв, доведоха го до телеграфната станция, качиха го горе, пак го свалиха. Ужасната процесия продължи сетне към реката. Хванаха Димитрова за краката и го повлякоха. Той бе вече в безсъзнание. Униформата му бе раздрана; от всички страни на тялото му шуркаше кръв; главата му бе разглобена: тя отскачаше по калдъръма и мозъкът му се пръскаше по улицата. А тълпата, полудяла от яростта на разрушението, ревеше: „Да живее руският цар!“ Когато стигна до каменния мост, тя хвърли своята жертва в реката. Някой забележи: Още не е умряло проклетото куче!“ Но той бе вече издъхнал. Почнаха се сега гаврения с трупа. „Как си, г-н началник?“ — викаше един. „Русия нечеш, а?“ — подхвърляше друг. Трети се оплакваше: „Изедохте ни веке! Оня ден финансовият ни зема 150 гроша. Нá сега левове!“
Тоя разговор с мъртвеца трая няколко секунди.
Сетне побеснялата сган тръгна да дири другите врагове на Русия. В една къща до училището се бяха скрили народните представители Хр. Зограф и Х. Грънчаров, учителят Папукчийски. Тълпата ги намери на тавана, хвърли ги на пода с главата надоле и ги доби със сопи. На Грънчарова забиха ножове в главата, разпориха му корема. Някой извика: „Гледайте бре колко е той набрал от нашата пот!“
И после ме карат да повярвам в пряката демокрация; в мъдростта на суверена! Да повярвам, че “Глас народен – глас Божи!”…
И да скандирам в захлас: “Бъл-га-ри – ю-на-ци!”
Престъплението в Дупница по време на изборите за Велико народно събрание през есента на 1886 г, което е трябвало да избере нов български княз ня мястото на абдикиралия княз Александър I съставлява една от най-ужасните страници в историята на българското самоизтрибление, наречено политическа борба /борба по нашенски, така както я разбираме, по байганьовски, до ден днешен/. С риск да си навлека нечий гняв обаче, искам да допълня някои щрихи от този случай, тъй като нарушенията, които са съпътствали изборите /по-скоро подготовката на изборите, тъй като там фактически избори не са се състояли/ в Дупница, и не само там. Нарушения е имало и от двете страни. Не оправдавам кървавите изстъпления, а вероятно рискувам да ме засипят с обиди, но искам да спомена един факт, който вероятно е нажежил напрежението в Дупница в утрото на изборите и е използван по безсъвестен начин за подстрекаване на насилия. Този факт е следният, може би основният /правя още веднъж напомнянето, че нищо не оправдава варварските сцени на насилие и погром!/: Единият от кандидатите на Стамболовата партия, не си спомням, Грънчаров или Зографов, е бил посочен за член на изборното бюро /?/.Това предизвиква и протестите, прераснали в подклаждане и осъществяване на престъпно насилие. Процесът по повод кървавите изстъпления в Дупница продължава чак до началото на ХХ в.При тези избори е дадена още една жертва – свещеник Ангел Чолаков от с. Голямо Конаре, Пловдивско, ако добре си спомням Оставям коментара на онези, които разбират от спазването на законите по време на избори. Както се вижда, нарушаването на законите продължава и до ден днешен, само похватите са по-перфидни.
Путинофилството у нас е на повърхността, може да се пипне. Щеше обаче да го отмие реката на времето, ако го нямаше и в цивилизованата Европа. Там никога не са били принципни докрай, гледано е пазарно, пардон, глобално. Необятен пазар натам, нефт и газ – насам… Каква Чечня, каква Грузия, алъш-веришът и спокойствието са с предимство. Относно България – изглеждаше ми направо, че са ни похарчили в някоя нова Ялта. Нулева подкрепа срещу рублофилството, все едно сами си го търсим. Европа дава милиарди за страни като нашата, по най-различни програми, но у нас част от тях потъват в джобовете на путиновите слуги – няма кой да каже копче…Мирише на тънки сметки, чак вони. Да вървят едни потоци там, едни течни дружби да заливат самото сърце на континента, пък периферна България -мечката да я яде. Много тъжно.
“Не менъ, не менъ, а СИМЕОНУ РАДЕВУ поклонъ доземи!”
Но, да се замислим, колеги- това става 7 години след възторзите “Здравствуйте, братушки!”, след надеждите, че Русия няма да се превърне в новия ни поробител, а ще бъде наш покровител сред Великите сили. Не премълчаваме, че тези нагласи поне до 1881-83 г. (и благодарение на пропагандата на тогавашната 5-та колона) са силни и преобладаващи в обществото, да оставим и чисто психологическите ефекти от големината на територията, имперския блясък и т н.. В тези години съвсем малко, единици са българите от елита (като д-р СТОЯН ЧОМАКОВ, ГРИГОР НАЧОВИЧ, ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ, ДИМИТЪР ПЕТКОВ-СВИРЧО), на които вечната и неизменна хищническа агресивност на Русия като ВРАГ №1 на БЪЛГАРИЯ е била напълно ясна. Но срещу руските попълзновения в решителния момент застават в борба на живот и смърт българи с руски периоди и епизоди в живота си – като СТЕФАН СТАМБОЛОВ, като ДИМИТЪР ПЕТКОВ-лично удостоен от Государя, много български интелигенти, които владеят добре руски, познават руската литература.
И те дръзват да постъпят така без никакви международни гаранции, в полупризната васална страна, пак заклещена между челюстите на двете имперски чудовища!
Е, какво заслужава днес нашето жалко поведение като недостойни потомци на тези достойни българи отпреди 130 години ?
Продажник като румэн радэв, който намери да изплаче рубладжийската си душица пред руски сайт, тогава би отнесъл незабавно куршума-днес се гласи за държавен глава.
Мечтата ми е :Роналд Рейгън- после 2 “STELT” излитат от самолетоносач в средиземно море ,прелитат ниско над Кремъл пускат колкото трябва бомби и край! Имаше “империя”, няма ” империя”! След това ще ми бъде любопитно ,на “КОЙ” ще се изповядват -Винету,Доган,Гоцето,и останалата сволач от 5тата шибана колона, питам аз? Ще има ли АЕЦ”Белене”, “Южен поток”, след това копелета руски?
РАЗРЕШЕТЕ ДА ВЪЗРАЗЯ
Уважаеми господин Инджев,
Уважаеми Стамбо,
Спорната фигура на ген. Иван Фичев е показана в благоприятна светлина в кратък отрязък от знаменитите „Строители на съвременна България” на Симеон Радев, но като офицер и военен историк ще си позволя да привлека вниманието ви към следните факти:
1. Ген. Фичев подписва секретните военни протоколи от договора ни със Сърбия с „особено мнение”. Което е достатъчно, за да бъде приета сръбската теза, че част от Македония ще бъде делена, че главните сили на Българската войска ще бъдат дислоцирани в Източна Тракия, докато към Македония ще се насочат твърде малко. С тези решение на Фердинанд, на правителството и на Фичев нашите сънародници в Македония фактически са изоставени без защита срещу сръбския произвол.
2. Заедно с останалите военачалници и политици ген. Фичев приема идеята на сръбските и на гръцките ни душмани при спорове между съюзниците при подялбата на освободените от Османската империя земи да бъде приет арбитражът на руския цар. С което България сама се напъхва в капана, подготвен от руските дипломати-българомразци.
3. Като истински военен бюрократ Фичев неведнъж сковава инициативата на полевите командири при бляскавите победи на българските войски срещу османлиите през лятото и есента на 1912 г., като изисква решенията им за активни бойни действия да бъдат съглазувани с Генералния щаб и лично с него. С този подход се забавя настъпателният темп на атакуващите Първа и Трета армия преди неуспеха при Чаталджа.
4. Ген. Фичев подписва „с особено мнение” и заповедта на цар Фердинанд, наречена престъпно безумие, на 18 юни 1913 г. да бъдат атакувани съюзниците-разбойници, без войските ни да са достатъчно готови, без да са изчерпани дипломатическите канали за въздействие, без да е търсена помощта на западните държави и без да е използван обещаният от Русия арбитраж.
5. На конференцията в Букурещ през 1913 г., където срещу победена България се изправят трите й съседки (Сърбия, Гърция и Румъния) с неутолими апетити към исконни български земи, началникът на Генералния щаб ген. Фичев е в състава на нашата делегация. Тогава пристига телеграма от София, че в Кресненското дефиле е обкръжена 10-хилядна гръцка войска, в чийто редици е и престолонаследникът Константин. Този последен коз би могъл силно да охлади наглостта на гръцката делегация, предвождана от Венизелос. Но българските войски, обкръжили гръцките нашественици, са били командвани от помощник-върховният главнокомандващ генерал Михаил Савов, който е и автор на операцията. Между Савов и Фичев тлее дългогодишен конфликт. Воден от дребнава завист и злоба, Фичев скрива телеграмата и не я поставя върху масата на преговорите. С което лишава българската държава от вероятен излаз на Бяло море.
„СОВЕТСКИЙ” СПОРТ ПО БНТ или ЩЕ СТАНА АМЕРИКАНОФИЛ
Предполагам, че повечето българи следят Олимпиадата от екрана на т. нар. българска НАЦИОНАЛНА телевизия. Не знам колко е национална, но че е проруска съм повече от сигурен.
То не бе тръшкане, че „непобедимите” руски атлети ги нямало на олимпиадата, че ако в овчарския скок бяха участвали такива лигли като Исинбаева, класирането щяло да бъде друго и пр. Лице с небългарското име Манченко взе интервю от „изключителната” путинофилка Елена Исинбаева и само дето не й разцелува подметките.
Преди олимпиадата Исинбаева се разрева пред Путин, че я дискриминирали, след като забраниха на препомпаните с допинг руски атлети да участват в игрите, но сега изглеждаше твърде доволна, че са я уважили с някакъв административен пост.
Коментаторчета като Ники Ибришимов (чест и почитания за чудесния журналист и демократ Иван Ибришимов, но отрочето му е истински съветски боклук!) примират от възторг, когато руски борци, боксьори, футболисти или други спортисти надвиват някого. Що не отидат да работят в „Советский спорт” или в ТАСС?
Кифлите, коментиращи художествената гимнастика, постоянно хвалят рускините и раздуват грешките на българските момичета. Смятам, че нашите гимнастички бяха ощетени от съдийките, но това е мое мнение. Ако слушаш кифлите-коментаторки, от руската школа по-добра няма и всички спорни оценки в този не съвсем истински спорт са безспорни.
Преди два дни се игра полуфинал по баскетбол между САЩ и Испания. Испанците се бориха, колкото можаха, направиха приличен мач, но нямаше как да елиминират далеч по-класните американци. Нищо подобно не се чу от екрана. Някакъв човечец пищеше от възхита при всеки кош на испанците, щеше да припадне от точките на испанската звезда Пау Гасол, но не каза и две добри думи за чернокожите виртуози, които вкарваха както си поискат, когато си поискат и можеха да бият с далеч по-солидна разлика. Българското коментаторче гледаше и анализираше някакъв друг мач.
Такива телевизионни мекерета са в състояние да превърнат и най-заклетия противник на САЩ във върл американофил.
Но ако търсим корена на поне 90% от злините, които се стовариха върху света от 7-8 години насам, той е ясно посочен в този убийствен коментар за поразиите на супербездарника в Белия дом, проклятието над САЩ и свободния свят, наречено Барак Хусеин Обама. Моля, обърнете внимание, че това не е четено по консервативните NewsMax и Fox News, не е публикувано в още по-консервативните Chicago Tribune, The Washington Times или New York Post, а в една, хайде, с оглед на американските категории бивша много лява (нейният престъпен позорцентро
http://www.mediapool.bg/tsenata-na-bezsilieto-news253118.html
(извинявам се, изстрелях поста неволно) – с оглед на американските категории бивша много лява (някога е наричана “Правда” на брега на Потомак”, нейният престъпен позор- пардон!- слава – е Уотъргейт) , днес-лево-центро-центро-центро-центристка трибуна- “Вашингтон Поуст”.
Наистина-ПРОКЛЕТИ ДА БЪДАТ всички, чиято безотговорност, невежество, снобизъм, простотия, омраза към Америка, политически кретенизъм, морална низост и социално късогледство натресоха в Белия дом този фъни-некадърник, а лишиха САЩ и света от силата, твърдостта и увереността в борбата срещу злото от Пхенян до Москва, която несъмнено щеше да увенчае с пълна победа ДЖОН МАККЕЙН-един истински ген. ДЪГЛАС МАККАРТЪР НА НАШЕТО ВРЕМЕ!
Дали и днес не е / би било така, както е било преди: ‘А тълпата, полудяла от яростта на разрушението, ревеше: „Да живее руският цар!“’
Към Борислав:
Нито пороя от думи, който използвате, нито огромните усилия които полагате не само тук, а във всичките си коментари, са в състояние да ни отклонят и ни накарат да забравим, че най-голямото зло за БЪЛГАРИЯ е било и си остава русия. Казвате, че днес „…похватите са по перфидни.“ Това разбира се не е вярно, поне съдейки па вашите. Похватите, с които си служите, са използвани за първи път през 1873г. в опит да се прикрие ГОЛЯМАТА истина и да се измие ГОЛЕМИЯ позор на безчестието. Такива си остават и до днес.
СБЪРКАНИЯТ ЧИП НА ПЛЕБСА
За обидчивите нека да не бъде „плебс” – нека е демос. Или, още по-добре – суверен.
Само че, как така се сдоби този пълнолетен и претендиращ за вменяемост суверен с правото на истината от последна инстанция, сиреч с непогрешивост, без да носи /поне моралната/ отговорност за последствията от взетите суверенни решения. Къде дават така – права без отговорности. Откъде тази безсрочна и неограничена индулгенция?!
Как се получава така, че:
– Хем претенции за Ортодоксално християнство – хем непрочел Библията и ненаучил поне „Отче наш!”;
– Хем с кръст на шията – хем богомил, хем дъновист хем какво рекла вещерката Ванга /и вместо анатема –„ православен храм „Вангелия”/;
– Хем благороден по дух и великодушен – хем „Я не сакам я да съм добре- сакам Вуте да е зле”;
– Хем гордост и „Свобода или смърт” – хем „ Преклонена главица остра я сабя не сече”;
– Хем трудолюбив и пестелив – хем не ще да работи земята си /върнатата/, щото не му дали трактор, а България – страната на БМВ-тата и МЕРЦЕДЕС-ите;
– Хем състрадателен и великодушен – хем „циганите – на сапун!” и „емигрантите – вън”;
– Хем иска лап-топът му да е ДЕЛ, колата му да е „баварка”, хладилникът му да е „АРИСТОН”, а пералнята – АЕГ – хем „си сака Русията”;
– Хем си сака Русията – хем не ще да емигрира в Сибир и се реди за зелена карта;
– Хем се реди за зелена карта и праша децата си да учат в „Гейропата” – хем мрази неистово Америка и „гнилия Запад”?!
Хайде и малко хумор! Без да знае човек заглавието и главния герой, ще си помисли, че всичко това има да върши тези дни някой дипломат от ранга на Кисинджър, а не един смешен, безкнижен и некомуникативен в нормална дипломатическа среда субект. Особено ме разсмя, как журналистът -ибрикчия го вижда като “посредник между Европа и Турция”. Посредник една мутра може да бъде само между бандите на Макарона, на Бидона, на Бизона и на Триона- от името на бандите на Гръкляна, на Тупана, на Буркана и на Глигана.
https://www.24chasa.bg/novini/article/5721267
Песен за путин х..ло:
г-ца/г-жа/г-н ДИВИЗИОНЕН ЛЕТОПИСЕЦ, вие се титулувате “офицер и военен историк”, но имате големи фактически грешки във фактите ,които сте изложили:
1. Българската армия води военни действия срещу Османската империя през ЕСЕНТА на 1912г и ЗИМАТА на 1913г, ане през “ЛЯТРОТО и есента” на 1912г..
2. в Кресненското дефиле е блокирана почти ЦЯЛАТА гръцка армия – над 100 000(СТО ХИЛЯДИ!) войници.
3.Разбира се ген Фичев има своята вина , за изхода на Балканската и Междусъюзническата войни, но това са войни против всички съседи и едва ли наКОЙ на негово място ещял да ги спечели, особено когато зад всичко това седи “братушковата” империалистическа Русия, която спира устрема на българската армия към Цариград! Това е истинската причина – Русия. Защото руските империалисти разрешават България да настъпи до Мидия-Енос, не повече! Цариград е за Русия, тя не го дава!
П.П. А четвъртата ви опорна точка е преписана директно от пропагандистките източници по времето на комунизма и поддържана и до днес от рублофилите на туПлерь! И е директно българофобска!
до БАЛЕТИСТ-ЧУКОХВЪРЛЯЧ,
г-н БАЛЕТИСТ-ЧУКОХВЪРЛЯЧ, по принцип худ. гимнастика е субективна “спортна дисциплина”. Т.е. е един от онези “спортове” ,които водят своето начало в сссрь и соц.лагера,. Със същото основание може да се въведе и “спортна дисциплина” – художествен балет. Същото е положението със зимните игри. Всякакви танцови двойки, тройки……Всичко само, за да могат “братушките” от сссрь да получават повече “медали” от субективни оценки, в добавка към медалите от допинга.
А, онзи ден имаше дори огромен скандал с ирландски боксьор, който беше “победен” от поредния руснак в платен мач.
Трябва т.нар. олимпийски игри да се опростят , и така и разходите за игрите ще намалеят. туПлерь “изхарчи” над 50 млрд. долара за “игрите” в Сочи.
А с по-малки разходи , олимпийски игри ще могат да се провеждат и в по-малки страни.
П.П. А за колективните спортове , като футбола, олимпийските игри са даже в повече. Едва завърши Европейското, а започват и всякакви континентални и държавни първенства и турнири.
Но всичко е деньги и шоу. И денги…..без шоу,но с рушвети.
Поздравявам феновете на раззия на лилипут.ин-162 санти за “блестящит успех”, това по спортният МУ солташак мутко. 4-то място в Рио по медали. С над 50% намаление по БДЖ спрямо омразният им безспорен ЛИДЕР Пиндостан. Та, в тази връзка искам да кажа на рус(и)филистиците от спортната редакция на “националната” БНТ, че мразя от сърце и дуща при това напълно безплатно И заради подлоги като тях ватниците и същевременно съм по “задължение” защото е единствената реална сила която винаги им противодейства фен на Ю-ЕС-ЕЙ. Как само смачкаха фасона преди малко на балканската им по-малка сестрица на финала при мъжкият баскетбол. Мен обаче ме изкефи най-много невероятният екипен дух на янките. Плюс атмосферата. Млади хора с изключителна жизненост умеещи да изпитват върховна наслада от страхотният си професионализъм. Еле, чорлавият Джордан с шоуто си на пейката ме изпълни с положителна енергия поне за цялата предстояща седмица. А на всичкото отгоре си нямат горките, ни скрепи, ни рим-ове разни. За това пък са пълни господари на съдбите си.
Уважаеми г-н ДИВИЗИОНЕН ЛЕТОПИСЕЦ,
Благодаря за изчерпателните исторически данни! Плюсове и минуси, бяло и черно, възходи и падения си има всеки човек, въпросът за ген. Фичев беше, дали може бъде окачествен като “русофил”.
Поздрави и почитания,
Уважаеми Стамбо,
Открих още нещо у Симеон Радев за ген. Фичев:
” …когато на 17-и сутринта тръгнахме за заседанието, на което, както бяхме предизвестени още вечерта, трябваше Майореску (25) да обяви със съгласието на нашите врагове сключването на примирие, достигна ни на вратата на хотела един от секретарите, който, махайки една току-що дешифрирана телеграма, ни каза радостно: “Добри известия от фронта” Но Фичев грабна от ръката му тая телеграма, тури я джоба си, без да я прочете, и каза: “Не може да има добри известия от една армия, командвана от Савова и Радкото.”
Той прибави даже към името на армията едно прилагателно тъй грозно, че не желая да го кажа тук. Тая сцена е запечатана в моя спомен и неведнъж съм я разказвал като пример на помрачението, до което лошите чувства могат да докарат един човек…”
Безспорен е фактът, че българското командване не успява да реализира успеха си в Кресненската операция на дипломатическото поле. И то по вина изцяло на ген.-майор Иван Фичев – единственият висш офицер член на българската делегация в Букурещ. Не всичко около неговата дейност по време на Балканските войни е перфектно.
През 1912 г. ген.-майор Иван Фичев участва в преговорите със Сърбия при сключването на военните конвенции в хода на подготовката за Балканската война. Там капитулира под руския дипломатически натиск и подписва фатално споразумение със Сръбския генерален щаб, давайки възможност цялата сръбска армия да действа в Македония, а целокупната българска – в долината на р. Марица. Така развързва ръцете на сърбите и гърците да окупират Македония – “ябълката на раздора” в Междусъюзническата война.
В добавка ген. Фичев не оставя никаква военна охрана по границата с Румъния, от което тя, въпреки своя неутралитет в Балканската война, няма да пропусне да се възползва. През 1913г. Румъния шантажира България и получава даром с помощта на Русия Силистра на 26.04.1913г. Месеци по-късно в хода на войната със Сърбия и Гърция същата тази Румъния нахлува в оголената от към войски Северна България. С “разбойническия” марш на своите войски, достигнали в юли 1913 г. чак до Враждебна Румъния забива нож в гърба на беззащитна България. И това е още една непростима грешка на ген. Иван Фичев.
Същият трябва да отговаря пред историята и за други свои грешки като спирането на настъплението за цели три дни на българските войски след успешната операция при Люлебургас – Бунархисар през октомври 1912 г. , за късното влизане на нашите войски в Солун на 27.10.1912г., съобразено първоначално с намесата на сръбския генерал Степанович, командир на II-ра съюзна армия, в чийто състав е 7-а Рилска дивизия, за провала на Чаталджанската операция на 5.11.1912 г. , за недостатъчната ресурсна осигуреност на войската, довела до това хиляди български войници да умрат от тиф и холера.
Чак до края на живота си през 1931 г. ген. Иван Фичев счита себе си за непогрешим военен гений. Затова безуспешно се опитва да осъди през 1914 г. за клевета легендарния български офицер Борис Дрангов, дръзнал да го критикува със статиите си от 1913 г. “Военни недъзи”, “Военно-нравствено тровило” и “Военни въпроси”. Б. Дрангов е оправдан и в двете дела, но изпада в немилост. Изпратен е да служи в провинциални градове. Забавят и повишението му в чин. Така висшите офицери русофили си отмъщават на своите критици.
През 1913 г. тези генерали като Радко Димитриев, Иван Фичев, Никола Иванов, Стилян Ковачев и Иван Сарафов са най-овластените в България. Те фактически ръководят войната срещу нашите врагове. Командват армии, дивизии и полкове. Планират и ръководят цели операции. Тези генерали-русофили проиграват шансовете на България да спечели войната. Поведението на ген. Иван Фичев в Букурещ е финалът на тези усилия България да бъде разгромена, победена и заличена като държавата от враговете й.
Драги ДИВИЗИОНЕН ЛЕТОПИСЕЦ
тази книга на СИМЕОН РАДЕВ- “Конференцията в Букурещ и Букурещкия мир от 1913 г.” е, може би, най-трагичното четиво в историята на българската дипломация.
Там, сякаш, всички са грешни с грешките на герои от трагедия.
Към ДИВИЗИОНЕН ЛЕТОПИСЕЦ:
“През 1913 г. тези генерали като Радко Димитриев, Иван Фичев, Никола Иванов, Стилян Ковачев и Иван Сарафов са най-овластените в България. Те фактически ръководят войната срещу нашите врагове. Командват армии, дивизии и полкове. Планират и ръководят цели операции. Тези генерали-русофили проиграват шансовете на България да спечели войната. Поведението на ген. Иван Фичев в Букурещ е финалът на тези усилия България да бъде разгромена, победена и заличена като държавата от враговете й.”
Надявам се, че това Ваше истинно обобщение ще стигне до най-затънтеното ни селище, за да няма вече човек, който да не знае, че причината за нанесените унижения, беди, жестокости и трагедии върху БЪЛГАРИЯ, е русофилството. Да знае и помни, и никога повече да не позволява русофили да управляват държавата ни, ако иска той и децата му да се радват на уважение и благоденствие.
Моите уважения!
до ДИВИЗИОНЕН ЛЕТОПИСЕЦ,
г-ца/г-жа/г-н ДИВИЗИОНЕН ЛЕТОПИСЕЦ, от всичко което сте дали като източник не може да се каже ,че ген.Фичев е изявен русофил, както един Р.Димитриев например.
За професионалните му възможности може да има аргументи за не съвсем правилни действия. Но много от тези аргументи се привеждат постфактум, след войните.
П.П. Сигурно като летописец сте запознат/а с фактите ,че Османската империя предлага мир , когато българската армия приближава Цариград? И едва ли ген.Фичев сам отхвърля това възможно предложение за мир.
Вие казвате за недоговорените клаузи със Сърбия, но с нея поне имаме Спорна и Безспорна зона на интереси, докато с Гърция НЯМА никакви дори начертани зони, нито граница – НИЩО! Явно цар Фердинанд и цялата армия и политиците са бързали.
А също така Гърция предлага мир в началото на 1913г. с определени очертания на границите , като има спорни моменти само за Солун, но и това предложение не е прието.
Както виждате Османската империя и Гърция излизат с предложения за мир , защото зад тях не стои руският империализъм и те са готови на конкретни предложения и отстъпки, защото не са въвлечени в пълна степен в руските планове за империалистическо придвижване към проливите и Цариград.
Докато Сърбия и Румъния са директни оръдия на руската империалистическа агресивна експанзия. И те не се договарят , и не могат да се договорят с нас, те действат под заповедите на императора, той определя техните позиции за преговори, и насърчава(когато му е изгодно!) сръбският и румънският шовинизъм срещу България.
Общата гръцко-сръбска граница е стъпка към плана на императора за проливите и Цариград и париране на възможни претенции на Австро-Унгария за експанзия на юг , към Черна гора и Албания. Но отнема Македония от България. Цариград пък е крайната сел на всички императори още от времето на ПетърI и неговите наследници.
в последният ред да се чете
……Цариград пък е крайната ЦЕЛ на всички императори още от времето на ПетърI и неговите наследници.
Моите почитания, господин Тинков!
Не се наемам да споделям специализирано мнение относно действията на ген. Иван Фичев, вероятно там са оказали влияние много фактори и намеси. Единственото правилно съждение, и то потвърдено от трагичната ни историческа участ е, че руската намеса тук, наложена чрез русофилството, е основната причина на перманентната ни несретност.
Преди да изкажа повода за почитанието си към г–н Тинков, бих желал да отбележа изявата на Tervel, като заключителен акорд на горната рубрика „Надявам се, че това Ваше истинно обобщение ще стигне до най-затънтеното ни селище, за да няма вече човек, който да не знае, че причината за нанесените унижения, беди, жестокости и трагедии върху БЪЛГАРИЯ, е русофилството. Да знае и помни, и никога повече да не позволява русофили да управляват държавата ни, ако иска той и децата му да се радват на уважение и благоденствие.„
Господин Тинков, това за чипа вече е аксиома, пределно вярна, макар и на много от нас да дава горчив усет на обидчивост.
Ето, дори при критиките на ген. Фичев прозира тази българска черта на злоба и неприязън към опоненти, дори когато това отношение води след себе си последствия важни за страната на която служи, дори клетвено.
Този чип може да се промени, да кажем дори по–тактично, облогороди. И точно поради това ни е необходима Европа.
Имаме дори и пример от първа величина!
Нашият цар Борис трети. Роден тук и възпитан с пълното съзнание на отговорност към този народ, който е трябвало да ръководи. И е ръководил мъдро, като е толерирал всичко което е било полезно за страната.
Ето само неговият цитат (по смисъл), че неговите военни са германофили, министрите му англофили, населението русофили, само той е българофил!
И като говорим за чипа, изглежда, че щамповката му е била централно европейска, по родителска линия.
От тази гледна точка, някои числят първите седем години, в което има много истина, но и гена може да окаже положително вляние.
Макар, че от чуждото попечителство са нанесени големи увреждания, има шансове за обрат.
Говорейки от личен опит, когато българинът е поставен в подходящи условия, без вмешателство, когато сам е отговорен за собственото си благосъстояние, постига почти всички свои цели.
Предпоставките са, трудолюбие, честност, бистър ум съчетан със способностите които е развил или желае да развива в определена област.
Предпоставките са налице, или могат лесно да се възтановят. Това го показват много българи, коити в момента работят, независимо по какви съображения, извън България.