Влиятелният руски вестник “Комерсант” публикува статия за ( срещу) Ирина Бокова като кандидат на Путин на поста “генсек” на ООН. Сайтът “Биволъ”, който е цитирн в статията, цитира на свой ред “Комерсант” и добавя свой коментар по темата. https://bivol.bg/kommersant-bokova.html
Към коментара на Биволъ не се налага още един коментар на очевидностите. Има обаче някои въпроси, които възникват от (анти)логиката България да издига протеже на Путин и в тази кампания да бъде впряган целият ресурс на бедната ни държав, която иначе е изнудвана от Москва за огромна сума във връзка с провала на проекта АЕЦ “Белене”.
Вече и в самата Русия не крият връзката на Бокова с режима на Путин. Това също ли е резултат на “предателството” на българите, които не желаят Бокова да бъде рекламирана и подпомагана като българска кандидатура , а в същото време да е руска на практика?
Сред тъжните констатации, които се налагат в това отношение, особено във връзка с акцентирането на ролята на българското външно министрество в рекламната кампания на московската кандидатура Бокова, е фактът, че няма значение кой е титулярът на поста министър. Той може да си е позволявал критични думи в отделни случаи по адрес на Кремъл, но дойде ли заповед “по гарнизона” за пропагандна артилерийска подготовка по всички медийни фронтове, зад Бокова се строяват “старите пушки” от министреството. Тяхната “стрелба” заглушава и малкото независимо в това отношение досегашно говорене на министър Митов.
Така беше и при предишните министри начело на това ведомство. Николай Младенов, предшественикът на Даниел Митов, също беше на този пост от позицията на десен политик, който не правеше мили очи на Москва. Но и по негово време, и днес, подчинените му ( явно само формално) се държат по важните за Путин въпроси като истински верни путинисти. Например на всички писма на Инициативата за демонтиране на Монумента на окупационната червена армия МОЧА всесилните чиновници пишат отговори под индиго, които защитават съветската позиция по въпроса. И при Марин Райков, и при Никола Младенов, и при Данил Митов. Авторът лично е показвал на някои от тях арогантния отговор в съветски дух, подписан от подчинени на министъра, но ефектът от това е нулев- да не кажа като от две нули, защото смърди на съветско гниене, с което министрите не могат да с преборят.
Оптимистите и песимистите вероятно могат да поспорят за аналогиите. Оптимистите имат основание да кажат, че съветското положение с несменяемите кадри със съветски манталитет във външното ведомнство не е уникално. Същото е положение и във вътрешното, и във военното ведомство. Песимистите пък могат да им отвърнат, че може и по-лошо да става. Защото зелените човечета на Путин без опознавателни знаци, които превзеха полуостров Крим, поне бяха руснаци. Докато въпросните български ведомства са в ръцете на червени съветски човечета, които дори не се крият. Те управляват де факто , а моментните несъгласия с техния Путин, изразявани понякога от министрите, всъщност служат за прозападен фасаден фон в уж евроатлантическата България.
С пълното съзнание за обвиненията в нескромност, които си навлича , авторът на тези редовете е длъжен да припомни основанието да заеме тази лична позиция ( с която си разваля още повече отношенията с доста влиятелни в държавата фактори). Като директор на БТА, още в начабото на мандата си през 1991 г., вашият автор с един подпис просто зачеркна цялата кореспондентска мрежа от 26 бюра на агенцията в чужбина, подчинена изцяла на предишните служби, заменяйки я с журналисти на свободна практика ( каквато е практиката на западните държави , сравними по мащаби с България- като скандинавските и много други). Едно от първите неща, които направиха реваншистите, настанили се в креслото на директора на БТА след като виновникът за това “безобразие” беше отстранен през лятото на 1993 г., беше да започнат рестраврацията на мрежата постоянни пунктове на БТА в чужбина, включително с реабилитиране на старите офицери на същата им служба.
Смея да твърдя от първо лице, че подобно радикално “посегателство”, макар и да е било временно в периода 1990-1993 г., срещу съветските другари на българска служба, не се случи в нито едно друго ведомство в България. Поради което мога да си позволя да съм критичен към липсата на “последователи” в подобно реформиране на системата до ден днешен. Разбира се цената на свободата и последователността винаги и навсякъде е била висока, а заемащите високи постове в нашата демократична България явно не желаят да я платят.
Разкривате още едно болно място в държавата ни,г-н Инджев-пред външното ни министерство е спуснат траспарант с надпис ЕВРОПА,зад който прозира старият апарат от червени човечета.А министрите не са личностите,способни да платят цената на свободата и последователността (извинявам се за преразказа).Те са едни млади момчета,на които суетата не е чужда,и явно затова са избрани от Кой.
Боян Саръев: Има сили в България, които поддържат разделението на нацията ни;
Йосиф Сърчаджиев: Нацията е разбита, населението е отровено;
Проф. П.Павлов за: Политиците ни доброволно се лишиха от суверенно поведение;
Проруският ястреб Румен Радев гони пилците наесен към ятото на проруския гълъб Борисов
BY ИВО ИНДЖЕВ
Янко Гочев: Съединението на България е извършено въпреки мита за „руската любов“;
И …..
И колко още!?
Колко ли му трябва на българина да проумее, че НЯМА НАРОД, НЯМА ХОРА, НЯМА ДЪРЖАВА НА ТАЗИ ЗЕМЯ, КОЯТО ДА НИ Е СТОРИЛА ПО-ВЕЧЕ ЗЛИНИ ОТ РУСКИЯ народ,РУСНАЦИТЕ,РУСКАТА държава.
И това за съжаление не започнало на оня 9-ти август 1886г. Много по-отдавна е ! И за жалост продължава и днес. И ще продължава и то не въпреки мутрата Бойко а с него и такива като него(защо ли този индивид преди няколко дни се обиди публично на онези които го нарекоха куриер(гълъб) на Ердоган, а не се обиди на оня “почтен” бизнесмен, нарекъл го голубой!?).
И да знаете уважаеми, корабът(фериботът) на неговата възлюблена(не и споменавам името от отвращение, нямам друга причина), онази с банките, ски пистите и вятърните паркове вече плава до Новорусийск. До сега беше дупене на Путин и руснаците,сега очаквайте насиране! А на нас дупе да ни е яко.
Щом казват “глас народен, глас …. “.
А дали е така!?
В хармония с жестоката но дълбока истинска статия на Стопанинът на БЛОГА НИ пускам (без разрешение)но надявам се на разбиране и тук чудесното есе от коментарната част под предишната статия на Росен Йорданов. Същите чувства, еднозначно и мен ме полазват когато си дойда у нас. Дори с много близки, роднини и приятели, с мнозина от тях бяхме на първите митинги на СДС вече не контактувам по причини споделени в препечатката.
“Освен всички други годишнини през тези почивни дни на началото на септември, тия дни се навършват и ТОЧНО 100 ГОДИНИ от съдбоносните исторически събития за България довели до отблъскването на румънските и руските агресори в Добруджа през 1916 г. – т.н. Тутраканска и Добричка епопеи. Не знам как се провеждат честванията, доста далеч от БГ мога само да проследя в медиите какво е състоянието. Изглежда отново че се акцентира единствено върху Тутраканските битки където обичат да се събират родните високопоставени персони и различни видове патриотари, а за Добрич не се споменава почти нищо в официалните медии, оставен е на произвола на съдбата, на вниманието на ентусиасти-историци, маргинализирани журналисти като нашия домакин човъркащи тия теми по блоговете си и на провинциални военни фолклористи опитващи се да пресъздадат някакви събития от онова време забутани някъде из добруджанските полета, далеч от фанфари, камери и микрофони.
Не разбрах дали президентинът ни който се отличи особено с яростна словесна отбрана срещу руската хибридна агресия от последните години е отишъл там на място да отбележи юбилейната годишнина. Като че ли не, нищо не видях в нета, изглежда че му падна сериозно гарда след като го видях това лято заставен да противодейства енергично срещу мисълта изобщо за каквато и да е флотилия обединена срещу руската агресия в Черно море.
За любителя на платноходките и красивите яхти в родното море и черен колан в дисциплината ‘разбиране с простаци’ не питам – той използва всеки удобен момент, вече ежедневно да се просва като изтривалка под руския миризлив сапог (вече е достигнал ниво черен колан и в тази дисциплина) както и напоследък да приема с преклонена главица формата на мека възглавничка под султан-ердогановите терлици (мощно оръжие срещу острия му ятаган).
Питам аз и отговор като че ли е безсмислено да чакам….
Това лято си бях в БГ, цели три пъти, впечатленията ми са не по-различни от времената когато напирахме да ставаме 16-та республика. Не знам как да го опиша но с две думи руските моменти в живота, в обществото, в медиите, в ландшафта и навсякъде като че ли изпъкват все по-ярко от преди. Поне аз така го почувсвувах. Бяхме преди най-верния и обвързан съюзник на ссср за Запада. Сега когато не сме “народна” република а демократична страна и Р-то отпадна от абревиацията ни, оставащите RB eдва ли означават за западняка Republic of Bulgaria. По-скоро са Russian Branch, това е без съмнение, доказано и на практика.
Всичко това при положение че до морето и близко не съм се мяркал, просто феноменът “russo turisto” съм наблюдавал твърде много и по различни места по света, дошъл ми е до гуша и колкото по-далеч от него толкова по-добре…
Едно от посещенията ми беше специално заради юбилея от 40 години от завършване на училище. Не бях се срещал почти с никого от моите съученици през тия години, далече от България не бях участвувал в нито една среща които са се провеждали при други юбилеи. Огромна емоция, чувства напиращи от всичките ти сетива и трудни за овладяване. И точно когато се бях оставил във владението на мили спомени се започна един разговор как положението е много сериозно и напечено, как добре че била русия да ни защити от турската експанзия и всички участват в тия разсъждения много одобрително, как русия си защитила и взела обратно Крим и как путин бил най-голямата работа… След това един от съучениците отправи ясен призив да въстанем и организираме нещо срещу ГЕРБ, вече не се търпяло. Оказа се че бил върл бесепар…
После се започнаха някакви танци, зазвучаха и някакви руски мелодии, вече напълно в унисон с тематиката която се обсъждаше на масата…
Разделихме се (за мен с никаква надежда), обменихме си е-мейли и телефони. На другия ден за капак получих поздравления в моята поща от съученичките с песента “ПОЗОВИ МЕНЯ НА ЗАКАТЕ ДНЯ” – била много хубава…
Не знам кога отново ще си дойда в БГ. Желанието клони към нулата. Ще трябва обаче да се върна все пак и да си събера и прехвърля българския трудов стаж, не е много близко пенсионирането но и ходенето по мъките го изпитах вече на гърба си по този въпрос. Така че ще се върна задължително да работя по въпроса, но като че ли единственото ми желание сега остава да се срещна отново с Иво и да му стисна ръката – нищо друго.”
Posted by Rossen Iordanov | септември 6, 2016, 09:46
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Упорито се “замъглява”, че Съединението води и до изтеглянето и на “генералите” на “освободителката” Русия от окупираното Княжество, но и до абдикацията на Княза. Руският цар е бесен от Съединението на Източна Румелия с Княжество България, поради което “фабрикува” преврат с/у Батемберг, който бяга посред нощ през Дунава, за да остане жив и за да няма пак война. ВЕЧНАЯ ПАМЯТЬ НА Н.В. КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР БАТЕМВЕРГ! Единствения руснак-държавник, който е българофил.
Откупуването на “Задунайска губерния”
“Държавен вестник” Указ № 1144 януари 1884г.
“…Народното събрание прие…КОНВЕНЦИЯ за изплащане от България на Русия разноските по ОКУПАЦИЯТА на Княжеството от Руските…” …32,5 ТОНА ЗЛАТО…
Захарий Стоянов: ” Не разумявам обаче какво честваме на 3 март?!…”
Здравейте г-жи и г-да!
Може и да е встрани от темата, но след честването на Съединението снощи в Пловдив, останах с усещането, че ни готвят партийната секретарка от Плевен – Цецка Цачева за кандидат-президент на ГЕРБ!? Какво е Вашето мнение?
А я вижте странната птица с американско име Форд Нокс но с откровена руска политика как строи в София.
До края на годината в София ще започне строителството на най-високия небостъргач у нас. Той ще се казва Sky Fort и ще се издига на 202 метра височина.
“Инвеститор е компанията “Форт Нокс”, която през миналата година приключи със строителството на високата 126 метра офис сграда Capital Fort, която се намира на бул. “Цариградско шосе” в столицата.
Инвестицията в Sky Fort ще бъде почти 100 млн. евро”