Кихне ли Москва, София се разболява, шегуваха с нас подигравателно по света по времето на пълното колониално подчинение на България на СССР.
Явно промяната днес не е много голяма. Руският депутат Пьотр Толстой се бил пошегувал само, когато каза (истината), че половината българско Черноморие е купено от руснаци и предстои и останалата част от страната да бъде напазарувана също. Това твърди самият той на третия ден, след като “шегата му” се възприе напълно сериозно в България по простата причина, че се базира на известния факт за разпродажбата на България срещу рубли, но досега Москва не се хвалеше с този успех, а в София се правеха, че не разбират какво става.
Толстой кина най-напред войнство и настана война в София. Сега киха моролюбиво и това вещае мир, по-точно примирение. Война и мир у нас по днешния Толстой. Класика!
Резултат от шегичката на Толстой беше вълнуващ за българските путинофили, които се почувстваха предадени от Москва чрез публичното деклариране на презрението към българите, което е тайна иначе само за малоумните у нас. На русолююбието беше нанесен удар по честолюбието: хем служат вярно на чмуждата си родина, хем господарите им им се присмиват, че са продажници, отнемайки им възможността да продължат да лъжат колко много ни обичали “братушките”, за да оправдаят собствената си раболепност пред тях.
С изявлението си Пьотр Толстой ( вероятно посъветван от високо място), връща надеждата у покрусените русолюбци тук, че “само” е постъпил господарски. Само се бил пошегувал ( в частта за намерението да бъде купена останалата част от България, защото за вече напазаруването шега няма- факт е).
Толстой да не е първият шегаджия на власт в Русия? Например вицепремирът Дмитрий Рогозин час по час се шегува с целия свят- ту с коледни картички, на които са показани руски балистични ракети, които е готов да им изпрати като подарък ( нали е шеф във военнопромишления комплекс на комплексарска Русия). Ту с това, че щял да прелети над Румъния с бомбардировач, щом не го пуснали с граждански полет. Ту пък друго нещо ( една путинолюбива коментаторка у нас каза по местна телевизия, че не бивало да му обръщаме внимание, защото той си бил такъв, малко нещо хулиган, сладурът му със сладур).
На Толстой му е толкова смешно обаче, че отказва да се извини, защото не можел да се извинява за хумора си. Нормално е за един толкова виден руски “аристократ” ( за какъвто го обяви главният специалист по истеризирането на историята у нас Божидар Димитров). Когато си ритнал купичката на просяка и си го настъпил по ръката, няма нужда да му се извиняваш. Той пак ти е благодарен за подаянието.
Ех, какъв кеф, какво облекчение ще настъпи сред русолюбците тук. Ама и някоя рубашка ще трябва да си разкъсат от (само)съжаление, че са побързали да се разграничат от толкова виден шегаджия, който не искал да ги обиди.
Че те не се обидиха! Той нещо не е разбрал. Уплашиха се, че вече дотолкова не им цепят басма в Москва, че ги разголват като роби на пазар. И им пробват зъбите, за да хапят с тях евроатлантическия враг ( както препоръча посланик Юрий Исаков).
А може и да се притеснили както във вица за Пена, която мразела груповия секс, оти мое да я пропуснат в калабалъка.
Шегувам се, де.
Огъстън Твен възбудил всеобщ интерес някъде към 1160 г. Той бил голям веселяк. Най-много от всичко обичал да си грабне старата сабя, да я наточи, да заеме удобна позиция в тъмнината и да стряска минувачите, като ги промушва с нея. Той бил роден хуморист. Властите отрязали горния му край и го поставили на видно място в Темпъл Бар, откъдето да може да наблюдава хората и да се забавлява
“Автобиография”-разказ от Марк Твен. Първата част е като отражение на руската политика. Кога ли ще стигнем и до последното цитирано изречение?
В “такова беше времето” бях свидетел на уникална по изказ и масова по съдържание случка. В гимназията ни гостува делегация на ниско ниво от руската глубинка. Цялото даскало строено и затаило дъх посреща “гостите”. Директорът ни дръпва реч. Която започна “сензационно”. В дружбата на двата братски народа има един-единствен проблем. Огромен. (Нямате си на идея каква мъчителна тишина настъпи.) (Изгоря завалията, помислихме си всички ама да не го отнесем и ние покрай него.) Но др. Димитров, пекан както се изразяват тук-там из нащенско смело и безглаво продължи. Големият спор, кой кого повече обича, ние вас или вие нас никога няма как да бъде решен.
Край на предаването.
Доживяхме заслужени времена когато наследниците на цитираният Димитров, лилпут.инофили на мах, кой платен петоколонник, кой искрен полезен идиот насреща си получават “шегички” които всеки нормален българин би определил като откровени, презрителни подигравки. Ама самообявилите се за русофили си трайкат и скандират:
“Още, още!” Приличат ми на онези анкетирани при соцпроучвания които никога не дават конкретен отговор. Дори и въпросът да е, примерно, за разлика от Стопанинът на БЛОГА НИ във финалното изречение аз не се шегувам, “Какво е по-хубаво, да таковаш или да не те таковат” следва неизменното: “Не знам”.
Трайчо Трайков-Президент!
Право в Десетката, Браво г-н Инджев !
Ни вопъл, ни стон от държавните “мъже”.
Искам да попитам хората, давате ли си сметка, че през пристанище Росенец, руснаците могат да вкарат който си искат в България, примерно спец. отряди, които да ликвидират когото трябва и после да изчезнат като дим!! Абсолютно съм убеден, че няма да бъдат засечени от послушната ни милиция, смело водена от Сервитьорката на русофилите генерал бойка барисова. Защото той дори не е русофил а нещо много по-долно! Той е само тяхна сервитьорка на денонощно повикване, която си назначиха да им сервира половината държава. А утре като я направят президентша и цялата с помощта на другата Сервитьорка параванова.
Едно нещо не разбирам, честно казано. Руският депутат Пьотр Толстой казва истината, а у нас дори комунистите го попържат. Съгласен съм г-н Толстой на 100%. Моето мнение по въпроса напълно се припокрива с неговото. За мен всеки човек който казва истината е достоен за уважение.
– Пошегувахме се и стига толкова. Казал Брежнев и залепил веждите си под носа.
——————
Tа и шегичките на таваришч Талстой едни такива,с особено, национално, специфично руско чувство за хумор…
Сега е важно чудото да не остане за три дни, както винаги става и както на някои “отговорни фактори” им е най-удобно. Няма значение кой политик или анализатор какво ще каже или няма да каже за изцепката на наглата свиня, изказалa една истина на глас. Въпросът е какво най-овластеният политик в държавата Бойко Борисов ще направи. Трябва да се формулират под формата на петиция конкретни искания към него, правителството и парламента Mу, за да спрaт разпродаването на България за жълти стотинки на пут.ин. Може да са си купили (по-точно казано заграбили) половината България, но още не е късно да ги спрем да я заграбят цялата. Стига приказки – време е за действия – СЕГА!
Толстой са го подсетили че “се е пошегувал” началниците му от руските служби и са му прочели конско.Вероятно разговарът е протекъл приблизително така:
-Пьотр,недей да прекаляваш!Бъди по-дипломатичен и не се издавай,защото поставяш в неудобно положение агентите ни в България.Направи изявление че всичко е било шега или ще те изпратим в Сибир.
До Georgi Nikolov:
Георги, и аз да разкажа една истинска случка.
В 10-ти клас на гимназията от училището се организира традиционната екскурзия до “братския” СССР. Първата ни спирка беше в Ленинград (сега отново Санкт-Петербург). Бяхме настанени в хотел “Дворец молодежи” (май така се казваше) – голяма, лъскава сграда, която импонираше на нас – провинциалните деца.
На втория ден прочетохме, че ще има дискотека в една от залите на хотела. Естествено, наредихме се на опашката (огромна) за билети. По едно време дебелата мамаша, която продаваше билети, започна да казва, че те свършват и няма смисъл да се чака на опашката. Някой от нашата група реши да пусне в ход “българо-съветската дружба” и се провикна: “Но мы из Болгарии!” с надежда, че и тук чувствата са така реципрочни, както у нас. Мамашата се обърна, погледна го презрително и каза: “Ну болгары и в туалет нельзя опустить”!
Е, в интерес на истината, отнесе доста майни от нашата група, което пък ми навява мисълта, че като народ трябва много силно да ни обидят, за да се обединим зад някаква кауза.
Много години минаха от тази екскурзия, забравил съм много от нещата, които видяхме, но думите на дебелата мамаша – НИКОГА!
До Александър Цанков.
Благодаря за споделеният спомен. Нищо ново под слънцето. Презират ни, знае се защо, от цялата дълбочина на душите и сърцата си.
Обстоятелството, че само 4% от руснаците, сиреч в рамките почти на социологическата грешка, по наскоро проведено соцпроучване питаят приятелски чувства към българите е показателно очеизваден.
Пишете по-често.