Може би трябва се гордеем, че “нашият човек” Пьотр Толстой, прочул се от седмица насам с хулиганската откровеност на признанието за целенасоченото изкупуване на България от руснаци, изглежда забелязн и възнаграден за голямата си победа над смачканото българско самочувствие със също така голямо повишение. Посочен е лично от Дмитрий Медведев, личния наместник на Путин начело на управляващата партия “Единная Русия” , за заместник-председател на новия състав на Дума.
Знам, знам…Ще ми опонират, че връзката между повишаването на новоизбрания депутат с хулиганския манталитет и антибългарска му акция не може да се докаже ( “по документи”, така да се каже). Обаче е ласкателно за нас, българчетата, да видим с какъв новоигряващ великан на руската шовинистична политика си имаме работа. Обърнал ни е специално внимание. Значи не сме толкова маловажни, все пак?
Е, има едно малко косвено доказателство, че не ще да е бил съвсем незначителен партиец, щом БНТ избра тъкмо него да интервюира на излизане от една московска избирателна секция миналата неделя. Така или иначе, вече си имаме знаменосец на българофобията в Русия на вико, видно място в руската политика. А това е заявка за нашата по-нататъшна значимост в плановете на Кремъл за малка, но май доста значима за Москва България.
Впрочем това не е първият руснак със заслуги по българска линия пред Кремъл, който бива възнаграден за антибългарските си постижения. Припомням, че за добрата си работа бе награден и руският посланик Александър Авдеев. Той направи много за задържането на България в руската орбита в условията на пълзящия преврат в София срещу правителството на СДС, заменено без избори с кабинет на проруската групировка “Мултигруп”, свързан с огромната контрабанда на руски горива в огъня на югославската война. С отчисленията от тази контрабанда се създаде българската организирана престъпност. Лицата, свързани с нея, са иснитските кукловоди на толкова спорния преход към пазарна демокрация зад крепостните стени на НАТО и ЕС, където от Русия е отредена на България ролята на троянски кон.
Авдеев беше изпратен в уж незначителната България от доста знтачителния ( направо многозначителния) ранг на заместник министър на външните работи на Русия. Смени на поста стария генерал от КГБ Виктор Шарапов, надзиравал партийния преврат срещу Живков през ноември 1989 г. Съответно в България се “случи” нов преврат- този ът срещу правителството на СДС. Както и срещу социалиста Жан Виденев, отказал за изумление на руснаците да продадегазонопреносната система на Русия. В резултат на което му спретнаха вътрешнопартийна завера. Смениха го с по-сговорчивия ( меко закано), Георги Първанов, чиито възход напомня на появата на Путин на политическата сцена от нищото.
В рамките на мандата на Адеев беше препъната прозападната ориентация на България. Свалени бяха двама премиери- един прозападен, Филип Димитро. За “баланс” един (недостатъчно явно, по мерките на Москва) проруски.
Специално отстраняването на Виденов заради прегрешението да не отстъпи газдопреносната система на Русия е първото доказателство в най-новата ни история, че разделянето и владеенето на България не минава по остта ляво-дясно, а според ориентацията Изток-Запад. Москва не вярва на поклони, ако не са достатъчно дълоки.
Трети премиер беше убит в края на пребиваването на същия посланик. Андрей Луканов беше разстрелян показно след яростен спор с бореца за изгодата да бъде безспорен руски фаворит в България Илия Павлов. Скандал между формалния собственик на Мултигруп и неформалния лидер на руската пета колона Луканов се е състоял в Москва през лятото на същата година ( както съм писал в “Течна дружба” – една от многобройните истини, съобщени от моя милост, срещу която никой не възразява от години наред ).
Павлов живя цели 7 години преди и на него да му затворят устата с олово. Посланието е ясно. Няма желаещи да “ровят” в тази опасна тема, в която “ръката на Москва” държи спусъка на заплахата.
Минавайки през тези три трупа ( превръщането на марионетката на Москва Любен Беров в четвърти политически труп като преходен премиер след преврата от 1992 г. също е в тази сметка) , Авдеев се завърна триумфално в Москва. България беше в руини от съсипването на банковия сектор, превърната в световен рекордьор по инфлация.
България беше дестабилизарана до революционна крайност. Това явно беше отчено като отлично постижение. Авдеев беше повишен в ранг първи заместник-министър на външните работи и изпратен на почивка като посланик в Париж ( където най-случайно като посланик на България се озова по същото време и Ирина Бокова, за която добре запознатата с българската действителност Луиз Оливър написа в таен американски доклад, изтекъл в Уикилийкс, че е била “много близка” до Авдеев, преди да бъде номинирана през 2008 г. лично и безалтернативно от Първанов за Генерален секратар на ЮНЕСКО).
През 2006 г. Авдеев се катери още по-нагоре,хоценен от новия вожд в Кремъл. Става министър на културата на Русия, назначен от Путин. А културата, както знаете, заедно с ( проруското интерпретиране на) историята, са двата публично стърчащи стълба на руското влияние в България ( “невидимите” за пълните със “зелени човечета” български институции подпори на петата колона са други- огромната руска корупционна зараза на първо място и в това отношение символиката в изявята на Пьотр Толстой, свързана с пазаруването на българи, е повече от цинична имперска плесница).
НА СНИМКАТА ( в. Капитал): Последният шеф на КГБ Леонид Шебаршин пали цигарата на Авдеев след пресконференция в София на 1 май 1995 г. ( посещението на Шебаршин беше отразено с телешки възторг от българските телевизии, които не можеха да си го поделят в обгрижването в своите коментарни рубрики)
Историята с кариерното израстване на Авдеев за заслуги в съсипването на България е поучителна за новата звезда в короната на кремълския шовинизъм Пьотр Толстой. Ще следим с трепет нейната траектория и ще се гордеем по български, че сме наторили с покорството си и нейния възход.
А като стана дума за общото между Путин и Първанов, възникнали начело на Русия и България от политическото небитие, ще бъде полезно за любознателния читател да хвърли бегъл поглед върху това как Путин се превърна в “спасител” на огромната Русия от миниатюрната Чечня и беше легитимиран пред възхитените от твърдата му ръка руснаци. Текстът е на руски, но доколкото 55 на от лексиката в съвременния руски език е българска ( както признават руски учени http://reconkista.ru/russkiy-yazyik-dialekt-bolgarskogo/, а снимките говорят и без превод достатъчно, четивото е достъпно дори и за русофили, които не могат да сглобят едно изречение на руски, но разбират достатъчно, за да се възхитят на своя кумир в Русия.
Браво, Иво!
Прекрасна аналитична статия с дълбоки, станали непреходни, за съжаление, корени на ренесанса на течната дружба след “избухване на демокрацията”. Последното, по одиозният Йоло Денев.
Трайчо Трайков-Президент!
Точен директен анализ.В предишен материал писахте г-н Инджев за отвоювания си с много борба личен”остров”- вашия блог. Моите уважения за това. В същото време е тъжно, че достойните журналисти са изтикани и изтиквани към “острови” на свободната мисъл и творчество. Няма да се примиря с това.
Към Христов:
Има достатъчно “примирени”, така че с Вас ставаме повече.
Троловете обаче не могат да се примирят да се посяга на техния фетиш Русия и след статията за Гагарин, на която дори не съм автор, направо бяха мобилизирани да се опитат да ме удавят в храчки. Както виждате, не успяват. Още шавам и няма намерение да се примирявам.
Абсолютно точно г-н Инджев. Ж. Виденов удържа газопреносната ни система да си остане българска, но след години станишев и геройкото на практика я предадоха допускайки “Газпром” да има 100% монопол на преноса и мижави приходи за България от това.
Чудя се ще се събудят ли все пак някога българите, за да успеят да направят първите крачки в правилната посока. Ще ни е по-лесно , ако ЕНП ни помогне и изобличи герб като партия менте европейка.
Как Евгени Михайлов и Пьотр Толстой разкриха политическата принадлежност и политическите убеждения на Президента на Република България Г-н Росен Плевнелиев.
Много хора и комунисти се чудеха дълго дали той е комунист или не.
Категоричен отговор дават по свой начин ,независимо един от друг един българин и един руснак,които не се познават и няма никакви изгледи да се запознаят.
Отговорите ги дават по ралзичен повод и с временна разлика от няколко седмици.
Една от легендите в Българската кинематография,публицистика ,телевизия и журналистика несъмнено е Г-н Евгени Михайлов.
Навремето разобличи първия комунистически президент на България,а сега разобличи настоящия комунистически президент,казано в синтез,той не е постигнал два различни резултата,защото и в двата случая става въпрос за президенти-комунисти,които според нормалната човешка логика не могат да бъдат определни за положителни личности.Защо?
Г-н Михайлов обнародва кратка и точна информация за големия и съвременен комунистически функционер Г-жа Ирина Бокова.Невероятно елегнатно и кавалерски той припомни на българската и световна общественост портрета й-убедена комунистка и проруска маша(казано в елементарния смисъл на думата).
Тя е кандидат за Председател на ООН ,издигната от Република България.Подкрепена е категорично от Президента г-н Плевнелиев.
Ето го триъгълника,който играе ролята на лакмус:
Евгени Михайлов
Ирина Бокова
Росен Плевнелиев.
Несъмнено Г-н Михайлов е антикомунист,
Несъмнено Г-жа Бокова е комунистка,
Логично и належащо е Г-н Плевнелиев да застане на страната на един от двамата-да подкрепи поне единия- комуниста или антикомуниста.Негово право и прерогативно задължение.
Да допусне някой,че г-н Плевнелиев не е запознат с цитирания документ-портрет на Г-н Михайлов е наивно и нелогично.Колко хора в България предоставят такава точна информация за г-жа Бокова.Следователно и съвсем основателно,всеки разумен българин е убеден,че Президента е запознат с предоставения портрет на Г-жа Бокова.Нито хората,нито комунистите се опитаха да отхвърлят като невярна информацията на Г-н Михайлов.Дори органа на комунистическата партия в-к “ДУМА” не каза и едмна дума против тази информация.
Втори извод-абсолютно всички в България са съгласни с констататцията на Г-н Михайлов,че Г-жа Бокова е категоричен и несъменен комунист.
Повтарям-абсолютно всички български граждани са убедени в правотата на Г-н Михайлов.
И сега лакмуса се потапя в Президентството-как ще реагира Г-н Плевнелиев.Отговорът е известен и логичен,Той реагира като информацията на Г-н Михайлов игнорира и комунистката Бокова фаворизира! Така тойсъвсем логично като комунист се експонира.
Всеизвестна е истината,че комунист бива подкрепян само от комунист.И няма никакво значение в какво направление,важното е да се подържа познатото “Българо-Руско течение”.
Втория лакмус бе приложен от чужбина,впрочем Русия съвсем не е чужбина за българската комунистическа дружина.
Руски политик-депутат изказа такава перспектива за териториалната цялост и принадлежност на България,че ако Държавния глава не бше комунист и проруснак веднага щеше да реагира на изказването на споменатия руски простак.
Какво направи Президента на Република България по този уникален безпрецедентен руски цинизъм-прояви своя вече доказан комунизъм-мълчание,президентско мълчание към руското влияние.
Нека всеки читател на сайта на Иво Инджев да вникне дълбоко в душата на Президента и да го оцени-служи ли за доброто на България,или на руската постоянна пледоария….