Събитията в българската политика ме настройват философски. Напомнят ми какво нищожество съм в рамките на вселената, населена от величия. Човек трябва да си знае мястото и е успокояващо, когато си го намери.
Щироко разпространено е схващането, че твърде много хора у нас, ако не и всички, са убедени, че стават за нещо. Включително за президент. Може да съм някакво уродливо изключение от тази нормалност, но си признавам: не ставам.
Не бих могъл да премълча като президент да ме гълчи един недоучил рекетьор, преуспял в политиката чрез всеядност, лъжи, напористост, равняване на простотията на избирателя ( в която често няма равен) и прочее качества. И не бих премълчал, ако ми заяви, че съм сгрешил, правейки се на ястреб в отношенията с Русия. Щях да му кажа на това гълъбче да си затваря човката. Та нали съм ястреб! Но това няма как да стане, защото не ставам за (такъв ) президент.
Не ставам и за министър, от когото се изисква да бъде статист в постановките на премиера, чрез които началникът да изтъква себе си или себеподобните си примитиви.
За кмет пък съвсем не пасвам в същата картинка. Министър все пак е нещо по-малко. Той е слуга на премиера, избран от него. Докато кметът е слуга на народа по дефиниция- избират го (уж) мажоритарно, но се отчита на боса, който го е посочил. Мафиотска работа. Не ме бива в нея, какво да се прави.
За депутат пък съм направо противопоказен. Как да скрия негодуванието си, че пак същият началник ме нарича “моя депутат” при положение, че съм се клел като представител на народа?
За евродепутат, макар да ми е предлагано не веднъж да се кандидатирам, отказах от сърце. Пак по същите причини, но и поради разбирането, че дори в Брюксел не мога да се крия от самоотвращението си да върша неща, от които да се срамувам. Справка: даже уважаваният от доста уважавани граждани с демократични убеждения евродепутат Андрей Ковачев е мобилизиран да брани незащитимата кандитура на Цецка Цачева от антикомунистически позиции. Какво остава за останалите, които никак не са уважавани, освен донякъде от спонсорите им в политиката, които се отнасят уважително към своите протежета, за да не издадат зависимостите им.
В СЕМ, за където най-изненадващо един виден политик наскоро ми предлагаше да ме кандидатира (?), без да си направи справка със закона за лустрацията, дори да исках да се крия от собствената си непригодност да ставам някакъв фактор в началническата йерархия, ми е забранено да се пъхам ( и слава Богу, не обичам да лъжа себе си, какво остава за околните, че върша нещо полезно, докато си клатя краката).
И за много други подобни постове не ставам. Вероятно по тази причина толкова много хора се излъгаха да гласуват за моята несъстоятелна фигура като за “Човек на годината” през 2010 г. Явно са забелязали доколко не ставам за нищо- най-много да ставам за човек. Да не ставаш за нищо (друго) в тази държава е забележително!
НА СНИМКАТА: Авторът с един друг човек ( снежен, на който е автор), декориран със сирийското знаме в знак на наивна солидарност с жертвите на Асад в една война на унищожение срещу собствения му народ, която е на път да се увенчае с успех благодарение на братската помощ на големия му побратим Путин.
Извън жестоката злободневност този текст има едно място- В УЧЕБНИЦИТЕ И ХРИСТОМАТИИТЕ ПО ЕСЕИСТИКА, ако някой реши да прави такива!
БРАВО, ИВО!
Не би било лошо да попълнят един тест на МЕНСА за да знаем с кого си имаме работа.
През изминалите 27г.не беше извършена
лустрация и декомунизация!
Символите на зависимост от окупаторска
Русия-Альоша и МОЧА не са премахнати.
Коалицията “РБ” , да е “дясна” и колко ли
да е “дясна”, като повечето и лидери са
свързани с БКП, и са били във висшия
ешелон на властта преди 1989г?
И да попитам:Трайчо Трайков не беше ли
министър в първото правителство на ГЕРБ?
Не беше ли рамо до рамо до Б.Борисов?
Да е ” десен”, колко ли да е “десен”?
Назидателният тон на Борисов към Плевнелиев по адрес на любовта към Россия вероятно е подразнил Президента. Плевнелиев ще направи изявление в петък. Очаквам да повтори призива си от 17.09., че всеки кандидат-президент трябва да се определи по линията за-против анексията на Крим.
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/09/17/2828649_plevneliev_kandidat-prezidentite_da_zaiaviat/
Не очаквам обаче пряка реплика към Борисов. Изглежда Президентът избягва публичното и ярко противопоставяне на Борисов. Но напрежение има – това е видно! А може би пък ще има и по-ясна конфронтация между Президент и премиер по линията про-анти Путин. Интересно!
Поклон за текста! И в силна, човешка солидарност със снежния човек.
Кого люби борисов: http://storage1a.censor.net.ua/images/c/c/2/2/cc22824c53be8a04c0bff0519fd5eaea/original.jpg
Поздравления за брилянтното есе! И какъв оптимистичен финал! В България човеците са ВЕЧЕ двама! Та макар единият да е снежен…
Иво е съзимерим само със себе си! Невероятен журналист, аналитик, демократ, европеец и на първо място-ЧОВЕК!
За това винаги е блестял със собствена светлина.
Трайчо Трайков-Президент!
I to kakav 4ovek!!!!
Pozdravlenia za dostojnata pozitsia.
ШАПО!
До АС/ДС
И все пак добре е, че геройкото сгреши като сложи за министър Трайчо Трайков, защото сега Белене щеше да се строи и едни яки пари щяха да текът насам натам в джобовете на енергийната мафия. Освен това даде старт на възможността за проучване на българска територия за нефт и газ. Да припомням ли, че неговата позиция беше ЗА проучвания за шистов газ. Нужна му беше още около 1 седмица за сключване на договор с Турция за газова интерконекторна връзка, която дейност беше светкавично прекратена лично от геройкото след отстраняването му. Не си мислете, че е лесно да се управлява такава тежка, комунистическа и шуробаджанашка структура като Министерство на Енергетиката и Икономиката по това време. Имам около 18 години в НЕК като инженер и съм наясно с много неща. Ако си мислите, че един министър е нещо като юнак на бял кон, който като извади сабята и ще оправи всичко за отрицателно време, просто не сте на ясно. Време е нужно. Всичко става стъпка по стъпка.
За мен Трайчо Трайков е много по десен от всички гербаджии взети заедно и много “свръх чисти анти комунисти”, които с лопата да ги ринеш след 1990г. Затова стигпахме до тук, да е толкова трудно да останем лоялен и почтен член на НАТО и ЕС.
Последното изречение да се чете: Затова стигнахме ……..
Симпатизирам на Реформаторския блок,но съм разочарован от тяхната недостатъчно твърда и последователна позиция срещу безобразията на рубладжиите,управляващи(и уви,продаващи)България.Бих постъпил в партия,начело на която е достоен човек и истински патриот като господин Инджев.
Поздравления г-н Инджев за позицията! Ако си спомняте Веселин Вучков той беше в ГЕРБ и си тръгна на 11 март 2015г. тъй като видя, че е просто статист и не може да прокара тъй нужните реформи в МВР. Уважавам го за постъпката му да си подаде оставката, не само като министър, но и за напускането му на парламента. Постъпка на доблестен човек!
“Не бих могъл да премълча като президент да ме гълчи един недоучил рекетьор, преуспял в политиката чрез всеядност, лъжи, напористост, равняване на простотията на избирателя ( в която често няма равен) и прочее качества.”
В десетката!
Което навежда на въпроса, що за човек би се съгласил доброволно да е подчинен на “недоучилия рекетьор” или както твърдят грамите от американското посолство – търговец на амфетамини, нелегално производство на акцизни стоки и ортак с най-големите бандити на прехода? Нима цялото обкръжение около Борисов не са знаели с кого си имат работа? Знаят разбира се, не са чак такива глупаци, но са съгласни на всичко за власт и пари. Точно това качество му трябва на човек, за да го издигне комунистическата мутра за президент, не ли?
И аз се старая да бъда просто човек,като вас г–н Инджев,дано да успея поне малко…Благодаря за чудесния текст,дано го прочетат възможно най много хора.
Господин Инджев,
(пропускам нарочно думичката уважаеми, която по моему Ви принадлежи, НО)
С тази си самооценка, причинявате голяма скръб на всички онези, които оценяват Ваша милост, точно поради тези Ваши качества.
А те, всичките акрибично изброени от Вас като самооценка за неподходящност, са точно основните изисквания към личноста, която трябва да поеме и заеме президентския пост.
Бих казал, жалко за нас, за България, че всичко читаво и свестно, точно поради тази нечовешка съпротива, напуска или се отказва от това по някаква форма да стане спасител на нацията.
Разбирам трудностите и опасностите, но ако не се заблуждавам, поне сега времето е друго, има демократични препятствия, които биха могли да се задействат с помоща на Европа и свободния свят. Плюс това, ако не се лъжа, в ръцете на президентската администрация е и службата за охрана. Освен това, сега ситуацията не е като при комунистическата диктатура на Живков(ците), въпреки, че пак ако не неговите помощник–сатрапи, то техните отрочета, още ни командарят.
Това съждение за Иво–президент, ако си спомняте предишни мои коментари, съм изказвал тук, защото има смисъл, понеже имате точно необходимите качества. Точно поради това, си позволявам да Ви опонирам и съжалявам, че този Ваш коментар не го обявихте преди изтичането на срокът за регистрация на кандидатите.
Може би тогава всички в блога Ви, плюс (по моя преценка) още много голяма част от българите с мислещи на раменете си глави, биха предизвикали един ураган за Вашата подкрепа.
Сега само ни остава да се молим да не получим някаква форма от генерал радевци, или поне да ни даде Бог, да получим Трайчо.
Всъщност точно обратното в България всеки става за Президент на Републиката, но само родените в България и над 40 може да бъдат избрани. Всичко е въпрос на отговорности и задължения.