Русия и Турция договориха засилване на сътрудничеството в областта на отбраната и разузнаването по време на визитата на руския президент Владимир Путин в Истанбул.
Толкова дълго, първосигнално и кресливо русофилството у нас крачеше с туркофобски лозунги, че е дошло време да попитаме в светлината на новите върхове на руско-турската дружба: какво става, защо млъкнахте, къде ви е яростта срещу всичко турско?
Ето какво става: Русия, тази “братска” славянска и православна държава, превърна с военни средства в свои врагове православните или поне християнските народи на най-русифицираните си бивши съветски републики. Най-напред нападна малката православна Грузия през 2008 г. , а след това през 2014 г. голямата славянска и християнска Украйна. Сега народите на тези две държави са вероятно най-омерзените от Русия, макар да е трудно да се състезават в това отношение с балтийските страни ( чиято съветска окупация никога не беше призната от САЩ )или с Полша, която е била окупрана от Русия и в предишни векове, не само през кървавия 20-ти, през който побратимите Хитлер и Сталин си я поделиха брутално.
Казано буквално, Русия е практически в състояние на необявена война с най-близките си славянски и християнски съседи.
В същото време единствените приятели и съюзници, останали на Москва, които стават все по-близки с нея, са режимът на аятоласите в Иран, режимът на техния клиент в Сирия Башар Асад , а вече и автократичната власт в Турция. Все мюсюлмански братушки (вече и по оръжие).
След като на 23 септември миналата година Путин откри в Москва заедно с турския си побратим по автократизъм Ердоган най-голямата джамия в Европа, сега властите позволиха строителство на нова, пета джамия в рамките на руската столица. Ще бъде издигната в село…Комунарка, част от квартала Нова Русия.
Изпадайки в невъзможност да се възмутят от ислямофилията и туркофилията на своя бащица Путин, българските русофили се правят, че не забелязват възхода на дружбата между вековния ни поробител и дежурния ни освободител ( желаещите могат да сложат кавички на подходящите за целта места в това изречение).
Но все пак трябва да се врещи в полезната за Москва посока и тя е посочена отдавна от Кремъл на петата колона в България: заплахата от бежанците. Те пък са араби, пак неверници, но не и турци, на които Путин има вяра.
Да, не всеки нашенец, изпитващ страх от евентуална бежанска вълна, която би могла да залее България ( пак по волята на Турция, която си дружи все по-всеотдайно с Русия), е непременно мотивиран от желание да услужи и обслужи кремълския интерес Европа да се тресе от страх пред бежанците, за да може това сътресение да води до колкото се може по-полезно за руските планове разцепление в европейските редици. Но се вижда и от самолет ( пък ако ще да е малайзийски бойнг, обречен на взривяване от руска ракета), как рублофилите у нас се напъват да заменят антитурските си изригвания с антиарабски плашила.
А пък премирът-слънчоглед Борисов, който има обичая да се ориентира по руското слъце, за да не отнес на тъмно някой нов шамар ( я от купувач на България, като депутатът Толстой, я на пързалката с българските кандидатури на ООН) вече не мери дружбата с арабите според гъстотата на дюнерджийниците в София, която му показваше до неотдавна колко сме си гъсти с арабския свят. И как да опонира човекът на новите борци срещу арабското предполагаемо нашествие у нас, като това означава да подразни Путин, зает да избива араби в Сирия! Не върви.
Върви си керванът на петата колона и наетите за озвучаване на похода му кучета пак си лаят, само че вече не по фесовете, а срещу въображаемата заплаха от бурките, които са също толкова голяма “заплаха” за България, колкото са днес и закопаните в отломките на българската история от 19 век турски чалми.
Чалмите сега са мода в Москва и ако Путин задълбочи още малко и без това дълбоката си (като пропаст между него и цивизизования свят) мисъл, според която ислямът е по-близо до православието, отколкото православието до западните деноминации на християнството, нищо чудно да видим у нас модно дефиле на петоколонници с чалми.
Ще бъде голям сеир, но няма да е първи по рода си: те си организираха тук монархо-социалистическо управление, та за някакви си чалми ли ще се опълчат на Москва!
Не искам да подсказвам, защото не бих се учудил идеята ми да бъде взета насериозно, но бих посъветвал във връзка с новата тенденция да свикат пак Велико народно събрание- уж заради наболели конституционни реформи, но всъщност както миналия път да се погрижат за актуализацията на националния ни празник.
Чисто руският З март вече изхаби както стана и със съветския 9 септември. 3 март е руско-турска договорка, до която българите не са допуснати поне церемониално да участват.
Би било подходящо да обявим за нов национален празиник 18 август. На тази дата през 718 г. халиф Омар сваля обсадата от Констатинопол и повежда остатъците от разбитата си армия обратно към Азия. Победен е по суша от българския цар Тервел. По този начин ще си имаме най-после национален празник по повод събитие, в което решаващата роля е българска, а не съветска или руска. Пък и за спасители на Европа може да се провъзгласим, угаждайки едномвременно на Путин да кълнем арабите днес така, както сме ги клали някога!
Империята на злото няма вечни врагове или приятели. Има вечни интереси и един от тях е завземането на проливите и екс – Константинопол. Нали се имат за център на православието и новия Рим. Съешаването с Ердоган е временно. Нито Русия се е отказала от проливите нито Турция се е отказала да възстановява Отоманската империя. В един момент пак ще се хванат за гушите защото е неизбежно. България най-вероятно пак ще го отнесе като камериерка ютия. Просто сме на пътя и на едните и на другите. Ако комунягите извадят страната от НАТО с нея е свършено.
Както винаги в десетката!
Браво!
Да бяха си подписали и един пакт за ненападение и то си става направо “Молотов-Рибентроп” в нов /руско-турски/ вариант. В ролята на Полша ще ни предложат нашите русофилистици… хем ще имат избор – кеф ти Сирия, кеф ти Булгаристан!
Само дето това пусто НАТО вбива клин в така необуздано избуялата руско-турска дружба! Иначе биха могли и едно съвмествно военно парадче да си спретнат.
Двамата безконтролни средновековни диктатори путин и ердоган какво ли ще причинят на своите народи?
Ето чудесен анализ за ситуацията с бежанците и нейната употреба в България линк:http://darikradio.bg/bezancite-tema-za-predizborna-upotreba-ili-realna-zaplaha.html#parent=show
Нито един от набелязаните проекти ще може да бъде реализиран, защото парета няма. Няма нито у руско, нито у турско!
Нефт и газ не се купуват, сега рашките щяли да замразяват добивите. Ами като ги замразяват и паретата по трасето замръзват. Освен това, Доган гледа да промуши тръби и от другаде, та да не е зависим от рашите, даваме му добър пример, нали сме комшу, чува се. Освен това, първо се плаща трасето, после идват ЕВЕНТУАЛНО покупките. Само българските „братски“ балъци почти се бяха навили да строят потоците и реакторите и да плащат сметките, преди да направят калкулацията, защото тука има пета колона дето прави продажни шлемове, а там едвали. Добре само, че имаме Европа.
2017 наближава, да използвам лафа на Кристалинка, поживьом–увидем!
А на бас, че в края на краищата султан Ердо ще изтемари курвенската батюшката цар-государь лилипут.ин-162 санти.
Трайчо Трайков-Президент!
Няма да прочетете нищо ново, но текстът е добре написан: “The Realism We Need”, Edward Lucas –
https://www.firstthings.com/web-exclusives/2016/10/the-realism-we-need
Велик Иво Инджев!
Благодаря!
„…възхода на дружбата между вековния ни поробител и дежурния ни освободител ( желаещите могат да сложат кавички на подходящите за целта места в това изречение).”
Аз съм от желаещите да сложа кавички на „ …възхода на дружбата между вековния ни поробител и дежурния ни освободител” и да го цитирам, като Ваш бисер в есеистиката!
В Българското интернет пространство много трудно се открива актуален, не цензуриран и смислен анализ. Заради нас – продължавай!
Blagodaria che vi ima.
Господин Инджев, към адмирациите ми към поредната ви чудесна статия, бих добавил една корекция: Цар Тервел никога не е носил титла хан. Изобщо нито един български владетел не е носил таква титла. Подобна титулатура не е засвидетелствана в НИТО ЕДИН документ, в нито един извор за и от съответната епоха. “Хановете” ни ги натресоха панславистките, русофилски псевдоучени и белетристи – фалшфикатори на българската история. С “хановете” те доскалъпваха руско-панславистките си тези, че ние българите сме някакви азиатски чергари тюрко-монголи, но ославянчени и поради това цивилизовани от “славяно-византийската среда на Европа”. Моля ви, проверете тези неща. Големи наши историци като доктор Ганчо Ценов е разобличил всички панславистко-русофилски измами.
Към КАТОЛИК:
Хан е титла на татарите и турците. Всичките ни владетели от 165 год до Борис носят титлата КАН. По-точно КАНАСЮБИГИ.
Най-се изкефих на изречението за вековния поробител и дежурния освободител. Все така напред! А кото Джуджи и Ердоган диктаторчета много. Скоро ще им свият и на тях сармите, след 19 януари 2017.
Тервел, на мен ми е пределно ясно чия титла е титлата хан. Само че и титла кан никога не е имало в нашата титулатура. Канасюбиги е нищо незначещо ала-бала сложено като заместител на титлата хан. Всъщност въпросното канассюбиги е една оплетена маскировка на “княз от бога”. Освен това, както казах, в старите източници, автентичните пределноя сно е дадено какви титли имат нашите владетели нито хан, нито пък наскоро изобретената канасюбиги (преди псевдоисториците – русофили-панслависти пишеха за ювиги хан, моля ти се). Цар, княз, архонт, крал, това са титлите на нашите владетели.
Към КАТОЛИК:
До Борис, във всички стари български документи и надписи, открити и запазени, върховното ни държавно звание предадено с гръцки букви е KANACYBIГI. Не вярвам към КАН ОМУРТАГ да са се обръщали с царю, кралю, князе, архонте, а в същото време той да носи медальон, толкова интимна и свещенна вещ, на която е изписано само едно единствено нещо CANESYBIГI. И още нещо. Престолонаследникът на КАНА се е наричал КАНАРТИКИН, а неговите най-близки държавници КАНА БОИЛА КОЛОБЪР, КАННА ТАРКАН. Мога да продължа още, но ще завърша като посоча, че уважението на БЪЛГАРИТЕ към КАНА е било толкова голямо, че кръщавали децата си с неговата титла. Предполагам, че сте чували за едно хубаво БЪЛГАРСКО женско име-КАННА.