Ще си позволя да споделя нещо лично от времето на комунизма. Израсъл съм в 100 % комунистическа среда. Родители – комунисти, роднини (и от двата рода) – комунисти съседи – комунисти, учители – комунисти… Бях на 10 години, когато баща ми, ми даде, да прочета някаква захаросана биография на Сталин. И той стана за мен пример за това, какъв трябва да стана, щото около себе си не виждах достойни. По това време ни учеха, че в България, СССР и др. се строи комунизъм т.е. развито комунистическо общество, от хармонично и всестранно развити личности. Този комунизъм, ни каваха, ще победи в света през 1980 г. Никога, дори и за миг, не съм се чувствал хармоничен и всестранен. Имах ясна представа, колко несъвършен съм. Затова бях объркан, откъде ще се вземат такива съвършени хора. Още повече, че бях силен ученик и спортист, т.е. един от най-подходящите за такова общество. Не след дълго, осъзнах диаметралното разминаване между това, което се говореше официално и реалното съответсвие на действителността. В 8-ми клас дадох израз на бунта в моята душа, възбуден от лъжите, в които минаваше всеки всеки ден и час от живота ми. Оставих косата си дълга, не се подстригах, независимо от заплахите, че ще ме изключат от училище. Не ме изключиха, въпреки, че развалих крайно отношенията си с класната си, която до този момент гледаше на мен, като на свой син. Може би, защото бях силен ученик, а може би и заради родителите ми – комунисти. Учудващо, баща ми, който ме наказваше преди и за по-дребни неща, и беше категоричен, направо яростен противник на дългокосите, този път не направи нищо. Продължих да нося дълга коса и в математическата гимназия, и като студент. С дълги коси вече ходеха много момчета.
През далечната 1986 г. моят комшия, 7-8 години по-голям от мен, един септемврийски ден ме изненада, идвайки у дома, засмян до ушите, носещ някаква папка с документи, канейки ме да стана комунист. Стъписах се. И през сън не ми е минавало това, което ставаше. Само 3 секунди обаче ми трябваха, за да му кажа: ами, аз не искам да ставам член на Партията. Усмивката му замръзна, червенина заля врата, бузите и ушите му. Объркан повече и от мен, той се прибра, но, не през уличната врата, откъдето дойде, а през двора – нямахме ограда между дворовете ни. Майка ми, която беше организатора на това събитие, дойде при мен и плачейки, през сълзи, занарежда: те ще те накажат, те ще те накажат… Пък аз и викам: и за какво ще ме накажат, че не искам да стана член на твой‘та партия. Бях й ядосан. Като повечето жени, тя беше аполитична. Години по-късно ми сподели, че е станала комунистка от страх. Родена в Гърция, тя завършва гръцко училище. Говори български, но е могла да пише само на гръцки. Изгонени от Гърция след Втората световна война, тя, вече жена, идва с родителите си в България и започва работа в някаква фабрика. Един ден ги събрали всички работещи, раздали им листа и моливи, и им казали да си водят записки по това, което ще им кажат. Малко след това, седящият до майка ми изкрещял: шпионин, сочейки написаното от майка ми върху листа й на гръцки език. По това време да те обявят за шпионин, си е било истински страшно. Затова с помощта на баща ми, комунист, тя става партиен член. На последните й избори в нейния живот я придружавах, защото не можеше да ходи сама. Преди да тръгнем към избирателната секция й казвах: ще ти сложа синята бюлетина, пък ти си казвай на комшийките, че си гласувала с червената. Тя ми отвръщаше: вярвам ти, за каквото кажеш, за това ще гласувам.
Баща ми, който преди да стане комунист, е бил ремсист, отказваше неколкократно да стане активен борец. Какво е казвал на съпартийците си, които от неудобство го канеха, не знам, на мен ми каза, че никога няма да бъде заедно с някои от тях. В края на 1991 г. имахме тежък семеен разговор. Аз и по-голямата ми сестра гостувахме на родителите ни. В спора между мен и баща ми, относно комунизма и демокрацията, сестра ми – член на БКП/БСП, след като баща ми я помоли да застане на негова страна, стана от масата, дойде зад мен, постави ръцете си върху раменете ми и каза:
– Татко, аз съм с брат ми!
На баща ми очите се напълниха със сълзи. Погледът му замръзна. Плачеше без глас. Брадичката му трепереше токова силно, че всеки момент ченето му можеше да изпадне. Бях го виждал толкова развълнуван преди, само веднъж: в деня, когато му съобщих, че има внук.
През пролетта на следващата година, баща ми се самоуби.
Българин
Българин, много силно! Четейки и аз си спомних доста неща. Помня как тодар правешки на Х конгрес на партията ни обеща през 1980 да живеем в комунизЪма. А после, двадесет и нещо години по-късно Ал Гор ми обеща, че през 2000 г всички ще сме умрели заради глобалното затопляне, което пък по времето на споменатия вече Х конгрес беше глобален ледников период.
Да,разказа е изключително правдоподобен и затова без никакво съмнение е антикомунистически.
Самоубиха се действително няколко комунисти,включително един поет,който действително е бил терорист от комунистическа банда.
Точно до това води лъжливия комунизъм,впрочем освен лъжлив,друг комунизъм не може да съществува.
Разказа на Г-н Българин попада в моите убеждения и преживявания и ще разкажа за пръв път в живота си първата картина на комунизма,която е останала в детската ми душа,досега не съм споделял с никого това в писмен вид.
Но преди това…Затова казах и казвам,приемам всичко,което го има в живота,но не приемам нищо комунистическо,това просто е невъзможно,както е невъзможно да пропуша цигари и да пропия бира.Всичко живо около мен пие бира,включително жена ми,дъщеря ми,сина ми,колеги,но аз не мога и не мога.Опитвах дори навремето и бира от Кореком-холандска и западногерманска,но нищо не се получи.Един ден ще склопя очи без бира,без цигари и без комунизъм.Организма ми не ги приема тези неща….
Комунизмът води само до трагедии,той разрушава човешката душа,той култивира всичко нечовешко,той унищожава човека-справка: разказа на колегата.
Посвещавам моята автентична детска “история” на младежа,който не е подозирал какво ще му се случи и че след 71години за пръв път неговата трагедия ще бъде написна някъде.
В края на 50-тте години майка ми ме водеше всяко лято преди да почна училище пък и после след 15 септември при нейните родители в нейното село.
Точно до къщата на нейните родители жиевеше самотна , висока,стройна и подвижна жена и всеки ден плачеше ,беше облечена изцяло в черни дрехи,включително забрадката,която я намотаваше поне два пъти под брадата.Никой не идваше при нея и всеки ден идваше при баба ми и абсолютно всеки ден(обърнете внимание драги читатели,всеки Божи ден) плачеше така жално,че извиваше,радваше ми се по косата и ми викаше “сине”.
Много често когато си беше у тях все нареждаше и кълнеше някого.Дни,седмици,месеци,години….Питах баба ми защо баба Дена плаче,получих единствено краткия отговор “за нейното момче”,което е починало преди години.Понякога когато тя плачаше,плачех и аз без за знам защо.Тогава баба ми майка ми,когато баба Дена идваше взеха да ми казват да изляза някъде или до комшийските деца.Но моята съпричастност към скръбта на баба Дена да стоя по-често с нея,защото все ми се радваше.
Един ден става нещо,което направо ме изненанда.Минава по улицата един среден на ръст човек и в същото време баба Дена излиза с рязко отваряне на врата на къщата( такива къщи местните хора ги наричаха “плетарки”-действително плетени дървета ,клони и земя,може и глина да е било) и започва да ругае на висок глас “човека”.
Ето част от думите й,които впоследствие много пъти съм ги чувал при следващите му минавания .
” Как не те беше срам бе,мръснико мръсен да ми затриеш единственото дете бе,какво лошо ти беше направил,как можа да го убиеш на спане,Господ да те убие,бел ден да не видиш и подобни,да пукнеш дано….”
Влизаше обратно в собата и плачеше до захлас.
И аз дете,което нямах понятие от комунизъм разбрах,че детето на баба Дена(умалено название от Младенка) е убито от минаващия човек.
Влизам вътре,отивам при баба си,плача(както в момента,когато натискам клавишите на компютъра) и я питам,ама бабооо защо този човек е убил детето на баба Дена мааа,кажи ми бе бабоооо…
Баба ми започва да плаче и съм запомнил тихия й глас “Немой да ме питаш сине…”.
Щом като баба ми ми казва да не я питам,това означаваше за мен,че не трябва да питам никой друг.
Идва майка ми една събота,аз я гледам,иска ми се дя япитам, тя пита мен,пита баба ми какво се е случило,аз казвам на баба ми “бабо кажи на мама”.
Този кратък разговор не мога да го предам,защото не е за предаване,все пак това е обществен сайт и не бива…
Като чу майка ми какво съм видял и чул,тя ме притегли към сбе си и през сълзи само ми каза “това не е за теб,ако видиш пак този човек,иди в двора зад къщата и не слушай баба Дена…”
Оказа се че майка ми е израснала с убитото дете на баба Дена и пак спирам…нямам думи…
Оказа се ,че детето на баба Дена е бил младеж на около 20 години ,върнал се е от фронта през 1945г.,комунистите го арестували,били,съдили и осъдили на смърт.В деня на разстрела повеждат смъртниците,но разрешават последно свиждане с близките им.Приятелката му се приближава и му дава букет цветя,но в тях е имало ножка и тя успява да му намигне.Той я напипва и му ставя ясно,че идва последния му шанс за спасение.Прерязва въжето,с което са му вързани ръцете и използва удобен момент и побягва.Милиционерите дори в първия момент се изплашват и не знаят какво става,никой не може да допусне че е възможно това,стрелят ,но напразно.
Милицията организира няколко дни търсене,но безуспшено.Сина на баба Дена се крие и след два дни се приближава до селото,но не влиза в него.Помолва негов съселянин да отиде до майка у и баща му и да им каже че се е спасил от разстрела и ще бяга през границата.Моли да му изпратят дрехи,храна и пари колкото могат.
Така и става,но след предателство,комунистите са информирани и глутнициата им се приближава до овчарсаката кошара,в която спи момчето.
“Човека” разстрелва сина на баба Дена на мес(т)о.
Не бива никой да остава с впечатление,че тялото е предадено на родителите му за погребение….
Има още подробности,които не са толкова важни.
След кратко време бащата умира,остава само баба Дена,други деца нямат.
Минават години,един ден идвам на село и поглеждам към къщата им,нещо ме преряза,нещо усетих и веднага питам баба ми как е баба Дена.Отговор не получих,а плач.За пръв път видях тогава дядо ми да плаче,той каза само “нема баба Дена вече сине”.
Не бива някой да остане с впечатление,че комунистите са приключили с мърсотиите си към този дом.
След известен период идвам на село и какво да видя-плетарката на баба Дена я няма,няма и оградата,няма портата,няма я и кошарата.
Вече съм напълно осъзнал идиотизма на комунизма,но не подозирах че той е неизмерим.
Комунистите са разрушили абсолютно всичко от имота на семейството и имаше само подравнена площ с трева.
Дядо ми очакваше че ще ги питам защо и преди да направя това да стане ми каза със сълзи на очи “нищо не питай сине,никой нищо не знае и никой нищо не пита”.
Починаха след години баба ми и дядо ми.Майка ми се пенсионира и дълго оставаше на село.
Звъни ми един ден и ми казва,че на мястото на комшиите започва да се строи къща…..
Няма да казвам,кой е купил имота и кой строи къща,нека всеки се досети.
За всеки случай звъна вчера(15 окт. 2016) на мой приятел от детските години и го питам за къщата…..
Да,там е,но….и техните собственици не видяха добро….
Мога да предложа на тези,които ме наричат лъжец името на селото и единствения останал жив съсед на баба Дена който я помни-поне 75 годишен е.
Не знам дали има задгробен или предгробен живот,втори или трети,но докато не склопя очи на тази земя,винаги осътавам съпричастен към скръбта на баба Дена и винаги ще проклинам тези зверове,които са по-жестоки и от най-големите…
Ще проклиням и тези зверове,които лъскат и осветяват паметниците им,а че са зверове и те,поне за мен няма съмнение.
Нали помините един млад и висок комунистически звяр,който скъса един плакат на един човек пред Софийския Моч.
Този смрадлеж е съвременния български комунистически младеж…
Моля само уважаемата публика да не ми казва,че е “русофил”.Може русофил,с комунизъм се напил…
Трагедията на социализЪма с живковския задник (извинете, но не мога да напиша “лице”) е ужасяваща. Не само заради съдбата на самоубилия се човек, който е вярвал в Партията, в Идеята, в това, че “утре животът ще бъде по-хубав”, че “септември ще бъде май”, а то стана “май-май”.
Не само заради това, че България изостана с 45 години назад, но и 100 години встрани – на североизток.
Не само заради това, че хората нямаха НИКАКЪВ избор къде да отидат да учат, защото, простете г-н Инджев, но нима е избор да идеш да учиш в МГУ, след като в света има Лондон, Париж, Берлин, Харвард, Йеил, Масачузетс, Станфорд, Принстън, Колумбийския университет в Ню Йорк…
Но и заради това, че унищожиха, а и продължават да унищожават нормалността сред хората.
Много от членовете на БКП наистина са вярвали, че “великата” партия ги е водела към светлото бъдеще. Жалкото за загубените поколения за многото наистина хубави неща, които са били унищожени през 1944 година. За край-нещо забавно-изгониха ме да не ходя на манифестация на 24 май 1986та, защото бях с джинси, а други панталони нямах. Голяма услуга ми направиха-говоря за Чернобил.
Потресена съм от тази изповед!Толкова нищожно нещо са болшевиките и болшевизмът.Успяват да извадят всичко на-лошо от човешката природа.Така е,защото безгрешни няма.Аз също съм израснала в комунистическо семейство,погребах дядо си с “промито”съзнание.И все пак,на него тракийския селянин не можаха да му омаскарят любовта към земята,на която беше започнал да се труди от 8 годишен.Асъщо и мъката му,когато я гледашезапусната и “келемя”.Тази любов и мъка се предаде на мен и брат ми.Заедно с еснафщината(в най,най-хубавия смисъл на тази дума),която се характеризира с грижата за дома,семейството,училището и църквата.Да затрият това не е в способностите на руските роби и нещастниците-българските им подражатели.Не е достатъчно да имаш най голямата по територия държава,стига ти парченцето,за което можеш да се грижиш и да да обичаш.
Нямам право да давам съвети на свободни и умни хора.Но,все пак, нека писалият статията не изпитва угризения на съвестта за това,че са били различни с баща си до края.Този човек е имал силата и достойнството да се освободи от плен.Да бъде човек в тресавището на нишожните!
Имам чест да те познавам /макар и виртуално/!
ШАПО!
Трябвало е да пожалиш човека и честно казано Аз не бих споделял това пред хората! Да го докараш до самоубийство ?!? За съжаление всички станаха жертва на една огромна измама. СДС сините не можаха да реализират възстановянето на България и сега точно заради тях думата Демокрация буди погнуса в много хора. Можеше ли СДС да не дава подслон на ченгетата ? Питам можеше ли ??? Направихте Христо Бисеров сив кардинал ?!?! Безумие , Безумие! В момента РБ е пълен отново с червени мини. Няма нормални личности в Българската политика и скоро не виждам да се появят сред тая хищна и просташка пасмина натегачи, луднали за власт!!!
Така беше.
Много ми се иска да вярвам,че Изповедта на г-н Инджев е искрена и без скрит подтекст за признание за всичко сторено и написано от него през последните почти 27 години,от страна на онези,подали се на внушението,че Инджев е лъжец и подставено лице не ДС!Лично аз декларирам,че му вярвам!Той се е доказал като патриот във възрожденческият смисъл на думата.Искам да Ви пожелая,уважаеми г-н Инджев,да продължавате да бъдете “маяк” за българите,желаещи независимост/преди всичко от Русия/и просперитет на Отечеството ни ,в унисон с европейските и световните стандарти за демокрация!
Kакто “мъдро” се изрази навремето добри христов джуров-лазар, “такова беше времето”. Само дето не уточнява от коя страна на барикадата или позиция на войор е трябвало да избереш.
“Минало, незабравимо”, ли?
И имам една чисто човешка молба. Никой да не се изживява като съдник.
Трайчо Трайков-Президент!
Нека и аз разкажа.Бях на 4 години,когато от село татко ни доведе в София,мен,сестра ми и майка ми.Татко беше войник,аз го познавах само от снимка на стената.Беше млад , хубав,много работлив в село до преди казармата.Там бил много сръчен и дисциплиниран,пишел на майка ми как отлично се представял,но си мечтаел по-бързо да си дойде на село, да работи в ТКЗС заедно с баща си.Не си дошъл в село 3 години.Казали му един ден,че ще замине за София и ще работи в МВР.Не искал,но по съвет на майка ми,баща му и неговата майка -приел. Щели да бъдат независими,защото всичко ,което изработвал ,давал на баща си и той разпределял парите.След години се смееха на неговото писмо до майка ми ,в което пише – и ти ще станеш софиянка. Стана. Настаниха ни в най-буржоазния и богат квартал на София,до Докторската градина,10 семейства в една прекрасна къща.Трябва дълго да я описвам-красота,представете си малък дворец , подреден с вкус и любов.10 семейства от ‘кол и въже’,от цяла България,селяни и техните деца. Това откъсване от корените ме тормози до ден днешен.Около нас по улицата се рзхождаха дами със шапки,чадърчета,красиви тоалети,мъже с бомбета,любезни и добри.Бяха баби и дядовци на моите съученици.Ходех у тях,живееха в по една стая,с натрупан багаж в коридорите,другите стаи бяха заети от други селяни , къщата беше тяхна. Чудя се и до днес как успяваха да са толкова спокойни и добри към мен,въпреки раните си.Видях,обаче и омраза -една майка щом ни видеше със сестра ми в техния двор ни биеше през краката с пръчка и ни гонеше. Все се чудех защо,но отдавна осъзнах какво става.Питах татко какво работи,а той отговаряше,че работи на бостана.След смъртта на Сталин той не искал да сложи траурна лентичка,която раздавал негов колега,не обичал такива неща и даже заради лентите на моряците не станал моряк,а мечтаел за това.Колегата му докладвал,че отказва да сложи лентичка и става страшно-ние търсим враговете навън,а те били сред нас,събрания за изключване,за уволнение.Един началник го извикал и му задал въпрос,ако види,че се давят в една река Сталин и баща му ,кой ще спасява първо/казал му да внимава с отговора/ и татко ми отговорил правилно. Това го спасило.Детството ми е тъжно и ще бъде горчиво в душата ми до край. Това е малка част от видяното и преживяното,сигурно всеки има много за говорене и писане,но е свързано с болка , ненужна болка от великото преселение на селото към града и късането на корените ни.
И малко встрани. Най-сетне Радан Кънев публично се усети с кого си има работа. Нека “черната работа” по кампанията на Трайчо Трайков и Съби Събев се поеме от него и по вертикала надолу. Останалото ще си дойде с времето само.
“Абе, бай Х.й ти с кого се държиш така, бе. Това да не ти е махалата, това да не са ти 90-те години?!”
Това заяви лидерът на ДСБ Радан Кънев в сутрешния блок на “Нова телевизия” по адрес на премиера Бойко Борисов, който в петък свика срещата на правителството с подкрепящите го партии по повод текстове в Изборния кодекс, заради които се стигна до напрежение.
С голямо уважение,Г-н БЪЛГАРИН!Просълзих се.Нямам по-силни думи от Вашите.Аз съм от това поколение.Зная!Така беше!!!Отново-с уважение!Марга
Ние израстнахме,възпитавани като еничари-от детската градина започваха с внушенията,чавдарчета,пионерчета,комсомолци.Учителите ни караха да четем измислените партизански истории-в градската библиотека класическите книги бяха малко и никога не бяха налични.Отникъде информация,само заглушаваните станции по радиото,което беше и опасно-в къщата(с5 стаи)освен “хазяйката”живеехме три семейства.Баща ми,с три деца,уволнен от работа защото бил син на кулак(какъв кулак,със 100дка земя и 6 синове и дъщери?)стана партиен член,ругаещ под носа си.Да,такова беше времето и затова не укорявам хората за предишният им живот,стига да не са вършили мърсотии,важно е дали сега мислят правилно.
Ще цитирам един позив, разпространяван по време на Тошизма в София: “Комунистите са чужди агенти у нас!”. А днес, всичко що е рашиоактивно: полютици, медиоти, луКОЙлисти, арестократи копротуристи, психопатриоти и тези дето носят икони, а под расото пагони, са виновни за прогресивното, съсипващо обедняване на България. Разпознайте ги! И знайте, че те са палачите на Пламен Горанов и на всички нас.
В това непредвидимо предизборно време, когато дори Борисов разбра, че положението му никак не е “розово”, ЗАЩО ЛИ спешно долетя банкерът Соловьов, първи вице президент на ВТБ,УЖ за розговор във връзка с незаконната сделка за Виваком и то с ЧАСТНИЯ си самолет!
Какво ли пък толкоз “частно” докара банкерът 🙂 ?
http://frognews.bg/news_121017/Putin-besen-za-skandala-s-Vivakom-Solovjov-ot-VTB-speshno-pri-Borisov/
търкалянето на русия обратно към комуницма и СССР е все по-успешно: https://themoscowtimes.com/articles/russian-state-doubles-economy-presence-over-past-decade-55529
Още радостни вести за здравослолвното състояние на матушката на бсп, герб, атака, абв, дпс, т.н. патриоти и други подобни евразийски котви на шията на България: http://imrussia.org/en/analysis/economy/2638-sergey-aleksashenko-%E2%80%9Cgrowth-in-public-consumption-cannot-be-expected-this-year%E2%80%9D
Честен комунист???Все едно ДЕВСТВЕНА
ПРОСТИТУТКА!!!!
Драги Българин,
Присъединявам се изцяло към казаното от Н. Николова и нейния призив!!!
От краткия Ви разказ разбрах че баща Ви е бил преди всичко порядъчен човек!!!
От един друг коментар разбрах че едно момче е било убито от едно животно, което е съвсем възможно да не е било комунист…
И в моето семейство имаше подобни напрегнати разговори, както е било по всяка вероятност в много, много семейства.
И на мен ми бяха необходими точно толкова секунди да им кажа твърдо НЕ, София, 1984.
Няма да си правя характеристика. Напуснах страната 1988 година защото много “обичах” онзи строй. Познавам доста такива мои последователи които също по тази причина минаха границата каде по рано каде по късно, а някои от тях оставиха костите си там.IIC…..oIL.
Всички май имаме такива преживявания – на унищожени човешки съдби.Дядо ми по време на войната, на път за Америка, остава в Германия, където работи за хляба на семейството си.Оцелява във войната, но при завръщането си в България го вкарват комунягите в лагер и там умира, уж от инфаркт.
Невероятна изповед на БЪЛГАРИН.Но не е за пренебрегване и написаното от БЕЗ НИК!IIC…..oIL.
Б.Б. и компания стават все по-опасни. В последните седмици не мога да се отърва от интуитивното чувство, че вече са ни обещали на Русия (в частни разговори с Путин)както БКП навремето ни предложи за 16-та република…
– Менье са ма на джипа вързували и двайси киломьетра по пъта тътрали… – Така си спомня “възродителния процес” бай Ахметь (бай Метко), арматурист, бивш миньор, българин – мохамеданин от село Кочан, Гоцеделчевско.
– Тъй бьеши, нали та намьерихме ни жив, ни умрял, на пъта – важьето са бьеши претрило, та си останал ей тъй – на пъта, да си умрьеш кату кучи – тъжно додава неговия “побратим” (т.е. човек, спасил му живота), бай Георги.
– Цалият в синини бьеши, в овчи кожи го льекувахми, дойдье у сазнание на другиа день, а фелшерчето го е страх, страх, страх да помогне, – ша ма накажат, вика, не ти е работа…
– махва с ръка другият “побратим” – бай Мурадь и с напевния родопски говор заговарят за други работи …
—————————-
Този разказ чух от работниците, построили моята къща.
Това са живи свидетелства на хора, преживели ужаса на комунистическия терор.
Кротки, добри, скромни хора.
Работят на строежа от тъмно до тъмно 20 дни.
После за 10 дни си отиват у дома, за да насадят тютюна, да окосят ливадьето, да приберат картофите – от тъмно до тъмно.
Повечето работят със синовете си – мълчаливи, свити и притеснителни, отрано пораснали деца.
АПОЛО,
И Вие явно сте от скоро тук,че ника Ви не ми е познат.
Малка реполика към Вашия коментар-всички партии,които се създадоха и пререгистрираха бяха комунизирани -във всяка от тях комунистите имаха свои агенти-без изключение.Уникален пример е ДПС.Това се потвърждава от предаването на Г-н Евгени Михайлов и Г-н Л.Канов.Интервюирания беше от турския етнос и беше категоричен-всички от ръководството на ДПС са били комунистически агенти,не може на такъв природно интелигентен и честен човек да не му се вярва.
За голямо съжаление и СДС е било профилактирано с комунисти,най-известен беше Румен Воденичаров,както и Бисеров и стотици мръсници,затова сега няма истински политици,а дръвници,водени от най-дървения,при това генерал,в простащина вечно заспал.
Филма няма край,комунистите са навсякъде и най-отгоре…
Аз съм на 300г.С мен са се случвали неща преди да се родя. Дядо ми , на когото съм кръстен, е кръстен на баща си, убит месеци преди раждането на дядо. Шетал със Стамболов, през турско и след това, и няма начин да дружиш с луда глава и да ни те се случат всякакви неща-дори да те застрелят.
В един род има всякакви /огледайте се/ и добри и лоши, но всеки за себе си! Който е маскара си е той такъв, а не всички са маскари!
След раждането ми съм се наслушал и нагледал на какви ли не неща.Но общо взето съм бил отличник и средностатистически комсомолец, та макар и „черна овца”…
До срещата ми с моя духовен баща/лека му пръст/, един от първите „строители” на концлагер „Белене” И тогава започнаха да ми се случват още повече и хубави и лоши неща в още по-големи мащаби.
Но се чувствам като най-големият късметлия и най щастливият човек на земята! И мисля, че всеки трябва да чувства себе си като такъв… Наскоро ми се случи нещо неприятно и най-голямата внучка/отдавна не в тийнейджърска възраст/ми казва:”Дядо, как можеш да се смееш!”-„Миличка, аз отдавна съм на тази възраст, че и керемида да падне на главата ми значи съм жив и благодаря на Бог,че ми е обърнал внимание!”
Определям себе си като „Тома неверни” и като „темерут”-
Но днес ме разчувствахте и ме направихте още по-щастлив. Толкова много човещина на едно място ,като че ли не съм срещал.Благодаря ви приятели мои, и най-много на стопанина на блога, който ви е приютил!
Бях решил да ви споделя една тайна на „баща ми”, с която ме убеди да не се паля много, да няма „нищо лично”/повярвате ми, имам мнооого лично/ и всичко това е кьор-фишек, ако не се бориш с идеологията и системата. И една случка, след която ме достраша да прочета досието си в ДС, а се задоволих само с „индулгенция”По- младите не знаят, но в първите години на демокрацията срещу заплащане/тогава не малко за джоба ми/даваха бележка, че „няма данни” да си бил сътрудник на ДС, с която можеш да си избършиш задника, но явно целяща алиби за тъмносините СДС-главатари, както се оказа по-късно.
Докато не стигнах до коментара на АПОЛО. Толкова цинизъм и арогантност съм срещал само в питащите „А какво ще кажеш за разстреляните ястребинчета?”Какво можеш да кажеш за разстрелян-който и да е, още повече деца! Огромно съжаление! Но питащите въобще не ги интересува отговора, а зад тях да скрият злодеянията си…
Та и другаря АПОЛО много добре знае – СДС не можеха да не дадат „подслон” на ченгетата и ,че никой не се е „разочаровал” от демокрацията ако е разбрал за какво става въпрос, а не, че е баница на трапезата.Но той присъства в блога цинично да манипулира и да си върши работата, която явно му доставя удоволствие. Един от многото ми недостатъци е, че не можах да се науча да псувам и да ругая. И все пак-АПОЛО/и подобните му/-ДА ГО ДУХА!
Благодаря все пак и на АПОЛО, че ме направи жив и събуди звяра в мен, та макар и без коса, без зъби и сурнещ си чехлите.
А на останалите-обичам Ви! Благодаря Ви, че Ви има!
Извинявам се за многословието, пенсионерска работа.
И ще Ви досаждам, докато ме търпите и…докато мога…
Такова било времето ли?
На единия ми дядо бяха взели ателие и магазини. На другия ми дядо земя и гори. В целия ми род никога не е имало и един комунист. Ние бяхме враговете на народа.
Нима трябва да се извинявам, че мразя цялата болшевишка паплач?
комунисти и руснаци – варвари навеки
Г-н инж. Маджаров,
Вие проверихте ли какво сте написал преди да го поствате,ако не,прегледайте коментара си и открийте грешката,няма да Ви е трудно.
Разбира се,може и всеки друг да установи грешката,всеки греши…
За съжаление, в тези години много противопоставяне имаше и особено в семейството! И жертвите са най-различни!
А през същото това време комунистите с куфарчетата са действали и то бързо, защото са знаели какво се случва…