Царе са червендалестите ездачи на статуквото да пришпорят троянския си кон по нанадолнището! Това се случи в края на изтичащата седмицата с публикуването на първото социологическо пророкуване за загуба на Цачева на втори тур от нейния побратим по русофилство Румен Радев.
За онези, които ще ми опонират на твърдението, че с прогнозата си червендалестите шамани от ГАЛЪП са подпалили моторетката на Борисов, който ядно се разбръмча без (друга) видима причина, ще припомня едно рядко по своята откровеност признание на шефа на социологическата агенция Адрей Райчев ( апропо, нали обещаваше да спре да се занимава със социология- явно както и във всичко останало, “може да му се вярва” и в това отношение).
В сутрешния блок на Нова телевизия Райчев съобщи, че е бил поканен от премиера да го съветва ( заедно с други шамани от сой) как да постъпи с втората кандидатура за върха на ООН Кристалина Георгиева.
Какво търсят Райчев и Кънчо Стойчев в кабинета на премиера, ако той не вярва на прогнозите им? Или изведнъж Борисов се е превърнал от монологичен автократ в демократ, за когото опониращото мнение е велика ценност?
С признанието си Райчев направи за смях Цветан Цветанов, който заяви, че ГЕРБ си имали собствени проучвания, които били различни. Защото Цецо няма как да обясни при това положение защо не вярва(т) на “кънчовците”, както ги наричат коментаторите с присмех по форумите, но въпреки това самият вожд иска пак да им чуе лъжите в интимна обстановка. Може би Бойко и Цецо прилагат стария метод за ориентиране от времето на НРБ, когато истината можеше да бъде научена от обратния по смисъл прочит на “Работническо дело” и по тази причина се допитват уважително към Райчев и компания?
В суматохата около изстрела на ГАЛЪП ( дали ще се окаже фойерверк за мобилизиране на подкрепата за Цачева, ще видим), една подробност остана в периферията на вниманието на небрежния ползвател на (дез)информация. В обяснителната част на съобщението за социологическото проучване галъпчетата ласкаво похвалиха претендента за третото място в надпреварата ( и пряк борец срещу доближаването на Трайков до балотаж) Красимир Каракачанов, че говорел “езика на народа”.
На пръв поглед това потупване по пагона изглежда като косвен упрек към Цачева, която за разлика от своя вожд не говори “езика на народа”, а на канцеларията, в която е преминал живота й. Всъщност интригантите от агенцията подстрекават националистите, за каквито се представят поклониците на руската нация и управляващите в Русия нацисти, да размахват плашилото на “циганизацията”. На Румен Радев е отредена друга, “възвишена” роля на обединител – не случайно от ГЕРБ му отговарят със същото, като наблягат на изпитаните призиви към “национално единство” ( под което се подразбира всички да приемат да бъдат осиновени от Цачева като “майка” на нацията). Но от самолет се вижда, че печелившият антицигански вот е ниша, заделена за Каракачанов, за да може да набере достатълно височина и от такава позиция да продължи лупингите, предначертани от московските ръководители на политическия трафик в предизборното небе на България.
Каракачанов няма нужда от тази похвала пред строя, но му я прват за всеки случай- да не би някой да не е забелязал как си изпълнява задължението. Той козирува и се старае достатъчно. От репортажите за неговите изяви из страната ясно се дочува лозунгът, върху който Сидеров изради възходящата си пътека към парламента от самото начало на “Неговата борба” под мотото “борбата срещу циганизацията и циганската престъпност”.
Какъв е шансът на Трайков срещу това оръжие на масовото поразяване на масово поразените от омраза мозъци? Да каже “аз пък обичам циганите”?
Реформаторите, ако искаха да спечелят на ВСЯКА ЦЕНА ( от омразата срещу циганите) трябваше да пуснат по тази печеливша писта своя министър Петър Москов. Само с едната закана да спре линейките за циганските гета рейтингът му скочи и надхвърли за отрицателно време като с овчарски прът летвата на пъдаря в класаците Бойко Борисов. После одобрението за министъра се спихна, когато взе да се оправдава за антициганския си изблик като някакъв либерал от центъра на София ( изразът е тъкмо на Москов, сякаш не е избран тъкмо от такива “презрени” либералчета, за каквито пък говори Андрей Райчев) .
Срещу коректния тон на Трайков, който не се занимава с “циганизацията” , а с някакви си обещания за цивилизацията и ориентацията, която сме избрали да следваме, имаме хибридно положение, бликащо от руските лаборатории. То се нарича Красимир Сидеров.
Презумцията в стратегията на дублирането и степенуването на проруските кандитури е прозрачна. Който и от тях да спечели, все ще е добре за Москва. Разликата ще е нюансите и в дълбочината на поклоните им към Путин.
Красимир е пуснат по утъпканата от троянския Сидеров пътека на главоломния му успех през 2006 година, когато достигна до балотаж с Румен Радев…, а, пардон- с Георги Първанов ( също представян като “обединител” на нацията под руското знаме). После Сидеров пропиля събраната подкрепа с демонстрациите на лусозен живот, с пиянските си истерии и хулиганските си прояви, заради които се наложи един по-едър от него путинофил да му направи публично внушение за смирение с юмрук в главата. При настаналото след това сътресение ( в петата колона на Москва) пред скоби беше изваден Красимир, който сега обикаля България заедно със Сидеров като жив класик на путинофилството, който дисциплинирано е направил крачка назад след въздействащото юмручно послание на Москва.
Сидеров намали междувременно децибелите на звуците, които издаваше при преклонението си пред Русия. Той вече пледира за равнопоставеност в отношенията с нея ( по линията Изток-Запад), вместо за безпрекословно евразийско приобщаване на България към “руския свят”. Поддържащата му роля служи по-скоро за припомняне, че не е невъзможно Красимир да повтори успеха му от 2006-та.
Красимир не пропуска да си плати задължителната проруска лепта, но залага предимно на онова, което от ГАЛЪП наричат “езика на народа”: езика на омразата към циганите, съчетавана с любовта към всичко руско. Тази хибридност на Красимир Сидеров е главното оръжие за препъване на Трайчо Трайков, единствената прозападна кандидатура в това неравно състезание.
Както виждаме от последните часове, хибридните крепители на проруското антициганско статукво вече са спрягани като алтернатива на реформаторите в правителството. В този слух за намерение на Борисов да извърши подобна рокада с руски офицери ще да има доста истина, щом президентът Плевнелев днес сметна за неохдобимо да предупреди, че не желае да види националистите във властта и се произнесе, че патриоти има във всички партии, докато националистите могат само да навредят.
Страхотен анализ. Само една поправка. Болен Лидеров стигна до втори тур срещу папка гоце през 2006г.
Трайчо Трайков в никакъв случай не трябва да напуска сегашният формат на тематиката, език, стил и тон на кампанията си. Нормалноста, интелигентноста която излъчва, доказаният му европеизъм, демократичните му възгледи, безспорният професионализъм, един от малкото класни технократи на високи управленски позиции няма как да не дадат висок резултат.
Трайчо Трайков-Президент!
Чудесно! Поредната отлична статия на журналист №1 в Република Бълтария! Прословутата „българщина” на нашенските маргинали, вече окончателно се конституира (формално и реално) като РУСОФИЛСКИ АНТИЦИГАНИЗЪМ. Последният има за свое „острие” безподобния Болен Лидеров. А яката основа на всичко, което лъже, маже, краде, бие и убива, е разбира се многоподобната БСП във всевъзможните й метаморфози като Атака, ПФ, Герб и т.н. Скучно е да се изброяват. Само Реформаторите правят единично изключение в тази върволица от псевдоподобия на политически субекти. Но да се надяваме, че в случая качеството ще се окаже от решаващо значение.
За съжаление, русофилският антициганизъм е намирал „прекрасна” почва за своето развитие, не от вчера. Той е израсъл и разцъфтял по нашите земи, в историческо сътрудничество с русофилската туркофобия и ксенофобия, изобщо. Разбира се, форми на расизъм виреят навсякъде по света. Но русофилският характер на тези форми у нас, си е чисто нашенски, уникален, неповторим специалитет, който няма подобен на себе си по целия свят.
Да се надяваме, че историческият късмет, който България извади през последните две десетилетия да стане член на НАТО и ЕС, в края на краищата ще я спаси от русофилията, въпреки порочната привързаност на голяма част от нейното население към тази напаст.
Извън темата, един материал на ‘France24’ от петък:
http://www.france24.com/fr/20161014-reporters-video-ukraine-donetsk-republique-sous-perfusion-russie-armes
На английски: http://www.france24.com/en/20161014-video-reporters-donetsk-dependent-republic-russia-ukraine-weapons
За “сезонът на палачинките”, предателите и страхливците:
http://frognews.bg/news_120914/Otvoreno-pismo-do-Boiko-Borisov-Sezonat-na-palachinkite
Отличен анализ. Всичките “патриотични” партии, са хибридни творения на Кремъл- заедно с ДПС/в един момент ВСИЧКИ ДЕПУТАТИ НА ДПС, БЯХА ОТ ДС/.Не случайно са сътворени така-чрез уж “противопоставянето” им се провокират страстите, а не логиката и най-лесно се манипулира и взаимно се съживяват. Абсолютно по същата схема Кремъл сътвори и ГЕРБ/гръбнакът на всичките им окръжни структури са ДС или изпитани милиционерски кадри/- уж да се противопоставя на БСП, а всъщност да я реанимира, тъй като и за червените бабички вече е ясно , че няма как борците срещу капитализма да бъдат и милионери!
Две думи за „първообраза”-БКП. Въпреки , че се изучаваше някаква фалшива „ История на БКП” и ежегодно ходят на Бузлуджа, въпреки постоянното манипулиране от „историците” , „интелигенцията ” и „журналистите” , фактически БКП никога не е била българска партия, а творение и оръдие на болшевишкия Кремъл, под крилото уж на Коминтерна. Затова извършиха в София 1925г. най –кървавия в света атентат, с над 500 ранени, над 200 убити, между които 13 генерали-повече от загиналите във всички войни, които България е водила. Затова след 9.9.44г. избиха и социалисти и социалдемократи /а уж са им основатели и имали над 100г. история/. Затова и след това системно ликвидираха и тези, които показваха и най-малко неподчинение на Москва-Трайчо Костов, ген. Анев, Горуня и т. н./…
БКП=БСП=ГЕРБ=ДПС=”Патриоти”=МОСКОВСКИ МЕКЕРЕТА!
Трайчо Трайков- среден пръст за всички мекерета!
Тепърва започва да се ражда автентична българска партия !
Дано Трайков има сили и нюх, да различи истинските от „менте” сподвижниците си , за да не допусне оглавяването /обезглавяването/ както беше при СДС…
Това е една от тайните на нашият безкраен преход…
Извън темата! В събота след обед се запознах с член от блога на господин Инджев. Невероятен иродиран- познаващ материятя на старата БКП ,човек интелегентен и точно по темите пишещ. Благодарен съм на господин Инджев за запознанството ми с БЕЗ НИК ,нека всички да бъдат като този посочен от мен блогаджия. Тук разбрах че няколко имена на пишещите коментари са може би от едно и също лице. Няма дя се учудя че тези които се заядаха смен преди месец са тези лица или това лице. Мисля че блогът на господин Инджев гъмжи от МЕКЕРЕТА или това е едно МЕКЕРЕ с няколко имена!IIC…..oIL.
Към I.Ivanov:
Уважаеми г-н Иванов,
Обобщенията по адрес на коментаторите в този блог като “мекерета”, характерни за коментатора “антикомунист”, който явно не се обижда чак толкова от факта, че се налага често да се разделяме за определени периоди заради упорития му навик да се опитва да командва тук ( след което си измисля нов ник), са нежелателни. По подразбиране. Но съм сигурен, че разбирате.
Никой никога не е оспорвал информираността на “антикомунист” по темите, по които пише, но това не му дава правото да се опитва да модерира блога и да настоява всички да следваме мантрата да не се отклоняваме от неговото “учение”, според което всички грешим, когато назоваваме злото иначе, освен с етикета “комунист”.
Не ставайте адвокат на тази мания, моля. Защото тук не “гъмжи от мекерета”. “Гъмжи” от достойни хора, много от които познавам лично. Това, че лично сте се запознал с човек, който твърди обратното, няма как да промени истината за качеството на пишещите в блога коментатори.
Ако смятате, че нещо греша, запитайте се защо “антикомунист” не си направи собствен блог и не проповядва там, а паразитира тук сред читатели със сходни на прокламираните от него виждания.Щом е толкова обсебен от единствено вярната истина за света, според него, не би трябвало да има проблем в днешно време да си създаде собствена платформа за нейното пропагандиране, а не да се опитва да ме спечели ( понякого с похвали) като рефер в един мач, който той смята за свое право да играе на мой терен.
И накрая: всеки от нас е уникален под слънцето, но никой не е незаменим. Онези коментатори, които искат да доминират тук, са свободни да си намерят място под слънцето, но не и да претендират да светят заслепяващо за останалите. “Заплахите”, че някой щял да спре да пише или да чете блога, могат само да ме развеселят поради факта, че “заплашващият” не си дава сметка каква услуга прави на всички чрез прилагането на механизма на естествения подбор в природата ( на блога)
Много ми се иска малкото останали съвестни журналисти в БГ да търсят интервюта с колегите на руския депутат Толстой. 100% колегите му са същите шовинисти като него. Да се чуят техните мнения за БГ и българите е най-добрата, истинска и силна агитация в полза на про-европейски президент на България като Трайков.
Благодаря на господин Инджев за това което е написал към мен. Тук става на въпрос че аз нареках лица или лице с назованието МЕКЕРЕТЕТА или МЕКЕРЕ. Аз не искам да обидя някой, но исках да обърна внимание за моите предположения че в блога има хора които веднага се намесват и нападат определени лица които пишат обективно. Аз не зная кой е “антикомунист” и не ме интерисува, но тук отвъд океана това което четях в блога ме е карало да уважавам статиите ви и коментарите на вашите на хората които пишат. С уважение!IIC…..oIL.
@ I.Ivanov
“иродиран” от (цар) Ирод ли произлиза?
Виж ако беше “ерудиран” или най-правилно “невероятен ерудит” е друга тема….
До уважаемият И.Иванов.
Не искам да вземам ничия страна, нито да ставам адвокат на Иво. Въпреки че, за кратък период съм бил регистриран и като такъв. Прекрасно е, че намирате в Без ник една толкова интелигентна личност. Наистина, по дадени теми той е изумителен ерудит. За мен за да бъде по-комуникативен и по-убедителен в тезите си пречи му едностранчивият подход да тълкува всичко на пистата комунизъм-антикомунизъм. Де това да беше проблемът на България и в частност на нас. Може да ви прозвучи странно но не мога да си кривя душата. Аз ревностен партиен секретар не съм засичал в нито една от местоработите си през ерата на соца. А съм сменил доста. В най-лошият случай, отнемай къде, декларираха с неособено убедителен тон и слаба аргументация вярност към Партията когато трябваше да вземат отношение към злоба на деня. Примерно, обявяване на военното полжение на 13 декември 1981г. в Полша. Ше кажете-какво толкова е станало. Да, ама точно на “трудовата площадка” минава основната част от ежедневието и с малко усилия секретарите на ППО-тата имаха механизма да разбиват съдби. Не съм бил в никакъв случай дисидент. Но бях точно от онова “мълчаливо мнозинство”, последното по Солженицин което успяваше да се “изхитри” но да кривне от Линията на Партията-Майка. Това открити партийни събрания, партийни учебни години, заклейменя на “неформали”-категорично без мен. Единствено с удоволствие ходих на съботници и бригади щото съм работар. Така де, “никой не е съвършен”. Толкоз по “личната история” съотносима към писаницата ми сега.
Подходът на Без ник към много от останалите коментатори в БЛОГА НИ е меко казано дразнещ. Намирисва осезаемо на менторстване и както пишат по соцмрежите даване на наклон на мненията на останалите. Сигурно, понякога изказаните от другите мисли, вкл. и мен, говоря през очите на Без ник, да не звучат достъчно мотивирано, да има грапавини в стила, изпускане на нерви но повярвайте ми в огромното си мнозинство пишещите тук биха били украшение за всеки демократичен форум претендиращ за обществена значимост.
Гостувал съм лично на Иво и бях потресен, когато сподели, че много негови колеги водени не само от идеологическа непримиримост но най-вече от професионална завист, БЛОГА НИ постоянно е в тройката на най-посещаваните, твърдели, че дори сам си пише повечето коментари. Абсурдно, нали. Защото си давате сметка, че внушението което сте си съставили след срещата с въпросният коментатор тук звучи зловещо.
Надявам се, че още веднъж, при това запазвайки ненакърмимо доброто си мнение за Без ник ще намерите сили да отхвърлите безпочвените обвинения към “МЕКЕРЕТАТА”.
Между другото, доколкото съм разбрал, Вие сте в Чикаго. Там от около 25 год. е базиран мой съученик, голям приятел по същото време-Пейчо Пецанов. Много активен беще след “избухване на демокрацията”. Това в кавичките е по Йоло Денев. И то на правилната страна. Освен това е запален цесекар. Ако случайно се знаете, поздравете го изрично от мен.
Най-искрено Ви желая всичко добро и до нови срещи тук. А защо не и някой ден в обозримото бъдеще на живо.
До Георги Николов.Жоро благодара за написаното от вас,аз винаги съм уважавал това което споделяте тук в блога на господин Инджев. Аз не исках да обидя някой, но тук пак се получи това което споменах. Пак се нахвърлихте та даже и за право писните ми грешки коипо допускам.Все пак благодаря на всички!IIC…..oIL.
“Kоипо” да се чете КОИТО!IIC…..oIL.
Уважаеми Г-н Инджев,
Благодаря Ви че се обръщате индиректно към мен и респективно към моето участие във Вашия блог.
Има някои неща,които ги казвате съвсем правилно,но повечето не са такива.
Думата “мекере” я използвам само към комунистите,при това сравнително рядко.
Но за да не се стига до заблуда у някои читатели ще бъда пределно сериозен и ясен.
Аз всъщност не знам превода на думата на български,но допускам,че знам смисъла й.
Мекерета за мен в България са всички,които живеят с убежденията, че комунистическия режим е нещо добро и че Съветския Съюз е освободил България през септвмври 1944г.
Твърде е възможно да има и друг вид мекерета,но аз не коментирам и не визирам тях.
Приел съм ,че блога Ви е антикомунистически и антисъветски и логично антуруски,и никой не е в състояние да ме разубеди в това.Който иска нека да го квалифицира по свои критерии.
Трето,аз съм четящ и пишещ тук почти от самото начало,когато го създадохте.Имам изключително добронамерено отношение към него,Вас и всички коментатори,приемам нещата,които съвпадат с моите разбирания и не приемам тези,които не попадат в моите граници на знания ,убеждения и морал.
Накратко казано;
ПРИЕМАМ ВСИЧКО ,САМО ДА НЕ Е КОМУНИСТИЧЕСКО.
Аз съм роден ,израсъл и избягал от комунистическа държава и комунистическа пропаганда и до края си това убеждение не може да бъде променено,без значение как се самоназовават българските комунистив момента.
Да,за определени периоди Вие ме блокирате от достъп до блога,но както виждате аз не Ви се обиждам,не Ви ругая,не Ви иронизирам,не Ви обиждам…Имате воля-тук съм,нямате воля-няма ме.
Вие сте домакин на блога,Вие преценявате посоката и дозата на Вашето госторприемство…Не се сърдя на никого и на нищо в живота-аз съм последовател на Ейн Ренд и се считам за обективист.
Смущава ме едно единствено нещо,което ще Ви попитам в прав текст:
Действително ли не сте установил моята добронамереност към Вашата кауза,толкова ли е трудно на такъв ерудиран човек да установи категорично дали коментатора с ник “Антикомунист” уважава каузата Ви,или е неин противник.Ако съм противник,аз няма да изразявам съгласие поне с три четвърти от написаното тук.
В границите на всяка добронамереност може да се намерят и грешки,но това не я променя.
Не си спомням дали съм го писал или загатвал,но преди години една моя близка от Пловдив(няма живот без Пловдив явно) ми каза също в прав текст:”….(името ми),не съм чела досега такава оценка за книгите на Иво,каквато правиш ти,да не би да сте колеги,приятели,съученици,съседи…,аз знам от медиите доказани негови близки и колеги,които не са изразили поне една десета част това,което ти,но в същото време не съм забелязала абсолютно никаква реакция от него,но не само от негова страна,абсолютно никой от неговия блог не каза,абе Антиком,ти може и да си прав за книгите на Иво…”.
Жената използваше и други по-емоционални квалификации,които не са уместни за официален текст.
Казвам й,Вили,аз не познавам Иво Инджев,тя мълчи и каза само “каквоооо…”.Аз казвам,аз го знам,както всеки в България го знае,но не го познавам,нали разбираш каква е разликата…
Тя казва “остави…,нищо не знам…”
Продължавам-абе Вили,кой съм аз,напълно непознат,че Иво Инджев да ми обръща внимание и да изразява благодарности на моя милост,тук са стотици коментатори.Тя пак повтори “остави,остави,както и да е…”
Този епизод е непълен отговор на Вашите думи ,че “Антикомуниста” “…се опива да ме спечели(понякога с похвали) като рефер в един мач…”
Г-н Инджев,тук напълно отвхвърлям казаното от Вас.
Такъв приом в моя живот не съществува,по-скоро Вие сте спечелили моето доверие и балгодарност,че разбрах много неща от книгите Ви.
Твърдял съм го поне 50 пъти,бих го казал и още 50 пъти по 50,че те действително трябва да се изучават от всеки честен човек.
Сега даже като че ли се засрамвам,чувствам се неловко,че Ви “хваля”,но я ми посочете коя друга дума да използвам,че да не Ви като “похваля,целейки спечелването Ви”.Нали разбрахте къде живея повечето време,аз ако съм поискал да се свържа с Вас,бих се опитал да го направя,но кой съм аз,кой Вие.Аз съм …..хайде да не казвам.
Дори моите антикомунистически убеждения да не се приемат от Вас за верни и обективни,защо е нужно да ме иронизирате и да изразявате неприязън.
Молих Ви Вас,молех и някои опт колегите тук съвсем чистосърдечно и добронамерено да се опитате да направите разлика между двете категории “комунист” и “русофил”.Това че аз не намирам абсолютно никаква разлика,съвсем не означава,че точно моето мнение е правилното.
Но пък факта,че досега не само на блога ,но и в цяла България абсолютно никой не се опитал да направи политическа,историческа и публицистична дисекция на тези категории говори индиректно,че аз не съм далеч от истината.
Освен книгите Ви,напълно съм вманиячен от факта на фотгорафията,която сте поствал на сайта.
Колко журналисти,сайтаджии,блогаджии и др. държат Мочата в София като лого на своя блог.Един вид “марка реджистрата”.
Аз съм консервативен манияк и няма за кога да се променям,пък и не искам,какво биха казали моите авери “Антикомуниста от “антикомунист” вече е станал “антирусофил””.Смешно и обидно….
А на мен в живота ми е нужно само едно “анти”.
Пък и за съм “антурусифил”,задължително трябва да съм “русофоб”.А не съм и не мога да бъда…..
Следва….
Жоро пак ще подчертая.Извинявам се на всички ако съм засегнал някой,а също ина господин Инджев!IIC…..oIL.
До И.Иванов, приемам безусловно извиненията Ви. На всеки може да се случи.
Ако съдя, че не ми отговорихте дали познавате Пейчо Пецанов, допускам, че отоворът е не. Бихте ли ме посъветвели как да се опитам да го намеря. Доколкото знам цесекарите в Чикаго са организирани в общност. Някакви координати.
Благодарство в аванс.
“Господи, пази ме от приятелите- от враговете аз ще се пазя сам…”
Странна работа. Само след един разговор с “Без Ник” = “Антикомунист” = “Панам” = “Лолита” = “Донка Георгиева”, г-н Иванов е готов да заклеймява хора, пишещи тук от години под едно име (мнозина дори под истинското си). Досега давахте вид на разумен човек на възраст, зaтовa съм изненадан/а, че се оказахте толкова лековерен и податлив на манипулации. Жалко за вас (не за блога).
Като човек, който също като вас живее в чужбина и се интересува какво става в България, ще си позволя да ви посъветвам да не се отказвате да следите този блог, включително коментарите (дори тези на широко осведомения по всички БКП/ДС-въпроси “Без Ник”). Защото по-верен българоезичен компас от тази медия няма – знам го от 10-годишен опит.
C уважение:
“симпатизант/ка на ДСБ” (допреди 5-6 години “бивш/а седесар/ка”).
мвро, сидеров и сие не са само против малцинствените българи, а и срещу мнозинствените българи , които обаче не са били толкова големи патриотари като тях ,а са предпочели временно да отидат да си търсят щастието в чужбина, и за назидание сега няма да получат правото да гласуват “патриотично”:
http://www.faktor.bg/84151-patriotite-plashat-s-otteglyane-na-podkrepata-ako-padne-tavana-za-izborni-sektzii-v-chuzhbina.html
Ще си позволя да споделя нещо лично от времето на комунизма. Израсъл съм в 100 % комунистическа среда. Родители – комунисти, роднини (и от двата рода) – комунисти съседи – комунисти, учители – комунисти… Бях на 10 години, когато баща ми, ми даде, да прочета някаква захаросана биография на Сталин. И той стана за мен пример за това, какъв трябва да стана, щото около себе си не виждах достойни. По това време ни учеха, че в България, СССР и др. се строи комунизъм т.е. развито комунистическо общество, от хармонично и всестранно развити личности. Този комунизъм, ни каваха, ще победи в света през 1980 г. Никога, дори и за миг, не съм се чувствал хармоничен и всестранен. Имах ясна представа, колко несъвършен съм. Затова бях объркан, откъде ще се вземат такива съвършени хора. Още повече, че бях силен ученик и спортист, т.е. един от най-подходящите за такова общество. Не след дълго, осъзнах диаметралното разминаване между това, което се говореше официално и реалното съответсвие на действителността. В 8-ми клас дадох израз на бунта в моята душа, възбуден от лъжите, в които минаваше всеки всеки ден и час от живота ми. Оставих косата си дълга, не се подстригах, независимо от заплахите, че ще ме изключат от училище. Не ме изключиха, въпреки, че развалих крайно отношенията си с класната си, която до този момент гледаше на мен, като на свой син. Може би, защото бях силен ученик, а може би и заради родителите ми – комунисти. Учудващо, баща ми, който ме наказваше преди и за по-дребни неща, и беше категоричен, направо яростен противник на дългокосите, този път не направи нищо. Продължих да нося дълга коса и в математическата гимназия, и като студент. С дълги коси вече ходеха много момчета.
През далечната 1986 г. моят комшия, 7-8 години по-голям от мен, един септемврийски ден ме изненада, идвайки у дома, засмян до ушите, носещ някаква папка с документи, канейки ме да стана комунист. Стъписах се. И през сън не ми е минавало това, което ставаше. Само 3 секунди обаче ми трябваха, за да му кажа: ами, аз не искам да ставам член на Партията. Усмивката му замръзна, червенина заля врата, бузите и ушите му. Объркан повече и от мен, той се прибра, но, не през уличната врата, откъдето дойде, а през двора – нямахме ограда между дворовете ни. Майка ми, която беше организатора на това събитие, дойде при мен и плачейки, през сълзи, занарежда: те ще те накажат, те ще те накажат… Пък аз и викам: и за какво ще ме накажат, че не искам да стана член на твой‘та партия. Бях й ядосан. Като повечето жени, тя беше аполитична. Години по-късно ми сподели, че е станала комунистка от страх. Родена в Гърция, тя завършва гръцко училище. Говори български, но е могла да пише само на гръцки. Изгонени от Гърция след Втората световна война, тя, вече жена, идва с родителите си в България и започва работа в някаква фабрика. Един ден ги събрали всички работещи, раздали им листа и моливи, и им казали да си водят записки по това, което ще им кажат. Малко след това, седящият до майка ми изкрещял: шпионин, сочейки написаното от майка ми върху листа й на гръцки език. По това време да те обявят за шпионин, си е било истински страшно. Затова с помощта на баща ми, комунист, тя става партиен член. На последните й избори в нейния живот я придружавах, защото не можеше да ходи сама. Преди да тръгнем към избирателната секция й казвах: ще ти сложа синята бюлетина, пък ти си казвай на комшийките, че си гласувала с червената. Тя ми отвръщаше: вярвам ти, за каквото кажеш, за това ще гласувам.
Баща ми, който преди да стане комунист, е бил ремсист, отказваше неколкократно да стане активен борец. Какво е казвал на съпартийците си, които от неудобство го канеха, не знам, на мен ми каза, че никога няма да бъде заедно с някои от тях. В края на 1991 г. имахме тежък семеен разговор. Аз и по-голямата ми сестра гостувахме на родителите ни. В спора между мен и баща ми, относно комунизма и демокрацията, сестра ми – член на БКП/БСП, след като баща ми я помоли да застане на негова страна, стана от масата, дойде зад мен, постави ръцете си върху раменете ми и каза:
– Татко, аз съм с брат ми!
На баща ми очите се напълниха със сълзи. Погледът му замръзна. Плачеше без глас. Брадичката му трепереше токова силно, че всеки момент ченето му можеше да изпадне. Бях го виждал толкова развълнуван преди, само веднъж: в деня, когато му съобщих, че има внук.
През пролетта на следващата година, баща ми се самоуби.
Българин
Изнервени са, че Трайков, а не Каракачанов ще отиде на балотажа, иначе за какво ще впрягат всичките пропагандни про-МВРО/анти-РБ троянски кранти? А щеше да е толкова по-естествено, ако ГЕРБ/РБ бяха издигнали Трайков като общ кандидат за президент на българските партии в ЕНП…
Драга Симпатизантке,
Не си спомням да съм влизал в спор с Вас последно време,но искам да потвърдя Вашата информация за моие никове като абсолютно вярна,ако някой се опита да Ви противоречи,бъдете сигурна че ще го пратя по дяволите.
Смущава ме само Вашата наивност,впрочем разсеяност да не установите досега, че еедно от образованията ми е инженерно-техническо.
Не е етично да говоря за себе си в хвалебствен смисъл,но само с Вас ще споделя,че съм изучавал компютри още през 1972г.,когато това беше “дисциплина ЕИМ”-Електронно-изичислителни машини.Тоест машни ,които броят,изчисляват.
Схеми “и”,”или” и пр. И език Fortran,Algol,PM и др.
И импулсни генератори-тригери,блокинг-генратори,мултивибратори,броячи и др.
Е,на основанието на това самопризнание,бихте ли могла да се досетите дали самия аз бих ли могъл да се досетя как с такава точност сте фиксирала моите никове,даже сигурно има още няколко,които аз не помня,нито пък Вие сте забелязала.
Дайте да бъдем толерантни и почтени…
Ето,аз си признавам никовете си , Иво Инджев също ги посочва,но откъде накъде и Вие сте ги установила. Има само два начина,но утре ще Ви ги кажа.Засега лека нощ….
Да не се окажем колеги само при това в чужбина….
Г-жа Савова,все пак на една дама не й отива да държи такъв тон към непознат човек,особено да го обвинява в комунистически манталитет,просто е неетично това.Ето ,запиатйте се само,защо в моите стотици коментари никого тук не съм оприличил на комунист.
Съгласявам се безборй много неща,а някои не приемам,но не си спомням никого да съм оприличил на комунист тук.Нито на русофил,нито на русофоб,ляв или десен,патриот или интернационалист.
Кажете какво трябва да направя че и аз да мога да се държа като Вас,засега това не ми е по силите.
Всеки честен човек винаги се учи на нещо непознато,дайте ми съвет ако обичате,ще остана благодарен.
Ами като не ме четете,как стигате до извода че съм комунист и пиша кухи фрази.
Впрочем може пък и да сте рпава,няма смисъл от нищо,резулъатите се виждат навсякъде.
Уважаеми г-н Николов,отговорих Ви сравнително бързо по отношение на Вашия познат от Пазарджик,но поради напълно неизвестни причини,отговорът не се появява на страницата.
Над 60-годишния Пейчо работи от доста години като лимо-такси-шофьор и всички около него са ОК,има и къща….
Въобще много честен човек и голям майтапчия….
До Без ник, голямо Благодарство. Той е! Ако може някакви координати да установя връзка с него ще бъда честит.