Купуването и продаването на номера за заблуда на избирателя е повече от позволено

“Едва ли гражданите на България биха подкрепили втори експеримент и биха върнали БСП на власт”, заяви при последния си опит за автореклама пред БНТ Цецка Цачева, апелирайки към некомунистическия ( или антикомунистическия?) електорат в България по добре изпитаната формула на успеха, експлоатирана по този начин вече 10 години. Именно благодарение на този шантаж Бойко Борисов успя да се окопае в политиката като вечен победител на всякакви избори. Ще успее ли и този път лъжливото другарче?

Няма да се опитвам да прогнозирам, дали въпросните граждани ще откликнат на този повик и ще спасяват неспасяемата по своята неадекватност кандидатура на ГЕРБ в лицето на Цачева, но е ясно, че нейното “едва ли” по-скоро излъчва отчаяние, отколкото увереност в победата.

Да се върнем години назад, когато не вярвахме на очите си как гражданите се върнаха към килята с познатия си надзирател, от която буквата Н беше изкъртена от табелата и беше останало да пише на входа й само РБ.

Най-фрапиращият пример ( и за чужденците, не само за наивниците между нас) бяха изборите през 1990 година, когато се прочухме в качеството на единствената бивша съветска колония в Европа, в която другарите и другарките се завърнаха във властта още на първите многопартийни избори.

Само година, след като демократично мислещите граждани все пак излъчиха свое крехко мнозинство и още по-крехко ( както се видя скоро) правителство, гражданите от отбора на КГБ им спретнаха преврат. Разбиха през есента на 1992 г. демократичното управление и монтираха за премиер с мандата на ДПС съветник на самия баща на СДС Желю Желев, а на практика  командният център на управлението  беше базиран в търбуха на проруската корпорация Мултигруп, зинала да погълне всичко в България- от Атлантическия клуб, до най-тлъстите хапки от трупа на социкономиката.

Трети по време удар в същата посока, но може би първи по значимост заради 10 годишния ефект от него, беше победата на социалистическия бос Георги Първанов на президентските избори през 2001 г. Надробената тогава попара, подправена с наивността на гражданите, сърбаме с постсъветската лъжица и днес. Победителите на предходните парламентарни избори се оказаха “разбити авари , а разбитите от тях само 4 години по-рано червени другари- на Путин аватари.

Ами последвалата веднага след това мажоритарната подкрепа на гражданите ( че и на селяните) за мадридския съюзник на БСП и ДПС? Някой можеше ли само година-две по-рано да очакава успеха на експеримента с възцаряването на монархо-социализма с инкрустирани в чалмата му елементи на султанат, т.е. монархо-соц-султански триумвират?

Самият Борисов нахлу във властта с калните кубинки на пазвантин на правешкия диктатор. Това предвидимо ли беше? Гражданите не само го преглътнаха, но дори го прегърнаха, преодолявайки с лекота гнусливостта си към дебелите вратове, пуснати да вилнеят по улиците на България в първите години на демокрацията, за да заместят милицията, прегрупирана в гръбнак на заякващата организирана престъпност. При това го преглътнаха и прегърнаха заедно с набързо скованата от царските отломки табела Граждани за европейско развитие на България.

Както се вижда от тази малка разходка в близкото минало в горичката на гражданската подкрепа за глупостта, която не “ходи по гората, а по хората”, здравият разум изобщо не е доминираща величина в решенията, които суверенът взима.

Може(ше) и да е иначе на тези избори, ако единствената прозападна кандидатура, срещу която са противопоставени 20 подставени аватари на Путин, имаше решаващ превес по логиката на факта, че България е член на НАТО и ЕС, а не е евразийска губерния. Може(ше), но “едва ли”.

В този смисъл, дали гражданите ще дадат победата на др. Цачева или на нейния годеник др. Радев по силата на зле прикрития брак по сметка между различните крила на московската пета колона у нас, за сплотеното семейство от групата на 20-те ( кремълската Г-20 в България) това няма особено значение. Важното за московското началство е президентската корона да бъде отнета от “русофоба” Плевнелиев и да се върне в семейството на Г-20. Това беше поставената цел, заради която Гражданите за европейско развитие на България за пореден път играят ролята на основно прикритие, докато на БСП е поверена хоругвата на главния руски проповедник.

Като става дума за женитбата между близки роднини, каквито по своето поведение и генезис са неразличимите в посланията си Цачева и Радев, уродливият резултат за потомството от това кръвосмешение е гарантиран.

Според заложените параметри, посигурени от дългогодишната политика на слагачество пред Путин от страна на гражданина Борисов, вероятността пунитофик(с)ацията на българското президентство да бъде осъществена е по условие 20:1.

Апропо, за протокола: велика глупост е забраната да се “агитира” ( т.е. да се пише по такива теми например) в деня за размисъл.

Какво да направим със словото в интернет, независимо дали е писано вчера или се появява днес? Да го изтрием ли? Или по заповед на Министерството на мисълта да забраним на гражданите да го четат и да си мислят разни неща според прочетеното в деня за размисъл?

Казаното от Цачева вчера пред БНТ “агитира” днес, направо се моли на гражданите за подкрепа в деня за размисъл. Желаещите да се трогнат могат да си наизустят молбата и утре, в деня на изборите.

Ползвам правото си на отказ да се съглася с призива да задълбочим агонията на България, натикана в задънената улица на изборите без реален избор извън Г-20, като мярка срещу опасноста старият отряд на московската пета колона да вземе щафетата обратно от своите амортизирани другари от ГЕРБ.