С всички сили се опитах да не се произнасям по въпроса за смъртта на Фидел Кастро така, че да не прозвуча като кубински беглец от комунизма, който има всички основания за своя гняв към миналото и на радост от кончината на символа на кубинското тоталитарно страдание. Пък и хорът у нас прозвуча напълно траурно, как да се впишеш с други нотки- разваляш благата скръб на плачещите.
Ако сложим на българския кантар реакциите в публичното пространство не е трудно да се забележи кое натежава: преобладават спомени, пълни с умиление към униформения брадат “революционер”, за когото блогърът Павел Николов припомни, че си е умрял брадат защото е обещал да се обръсне само тогава, когато революцията му постигне целите си.
Най-силното оръжие в рекламата на кубинския Тодор Живков е т.н. безпристрастна оценка под мотото “хайде да не говорим лошо за покойника”, макар да е знайно, че за фактори, определящи живота и смъртта на милиони хора, от ранга на Кастро, това хуманно човешко правило да не важи. Няма как да запушиш с подобен “аргумент” устата на безбройните жертви на режима, избрали съседните САЩ за своя втора родина с риск на живота си.
Провокиран съм от една такава миролюбива инициатива без алтернатива. Държавният ни архив предоставил ( т.е. едва ли не “разсекретил”) снимки от посещение на Кастро в Ямбол в далчния за днешните млади хора 20 век. Постигната е една напълно миролюбива, държавническа визия за един войнстващ фанатик, потънал до брадата в кръв ( но вражески класова, нали!) диктатор. http://offnews.bg/news/Obshtestvo_4/Kastro-i-Todor-Zhivkov-v-IAmbol-1972-g-snimki-ot-arhiva_641290.html#ad-image-0
Комунистическите вождове обикновено не си цапат ръцете лично с убийствата на “класовите врагове”. Сталин може и да е направели малко изключение в младостта си като обикновен бандит, обирал банки. Но като той, така и пролетарските богове от рода на Ленин или Мао, са вършели зверствата си с ръцете на специалисти по масовите убийства, наети за целта. Такъв е бил за Кастро Че Гевара.
Преди да се върна конкретно към Кастро припомням щрихи от потрета на садиста, с чиито лик обичат да се кичат младежи у нас и по света без да имат представа кого разнасят на гърдите ( и в сърцата) си.
През декември 1964 г. Че Гевара гръмогласно обявява в ООН: „Да, разбира се, ние екзекутираме. И ще продължим да екзекутираме, КОЛКОТО Е НЕОБХОДИМО”. https://www.youtube.com/watch?v=HqAvuiyzz5k
Изследване на Харвард доказва, че до началото на 70-те години на миналия век в Куба са разстреляни 14 000 души, което на глава от населението би означавало три милиона разстрела в САЩ. А „човекът”, който нарежда екзекуциите и поема отговорността гордо пред ООН за това, е същият този „симпатяга” Ернесто Че Гевара ( изпълняващ “революционните указания” на вожда Фидел).
Че Гевара ръководи разправата с 6 годишното антикомунистическо въстание в Куба и носи отговорността за разстрела на 4000 кубински селяни, които бранели земята и имуществото си от насилствената колективизация по съветски образец. Безумието на Че Гевара, доказан садист от участието си в разстрели на непълнолетни, става ясно дори на СССР, който помага с оръжие, средства и инструктори на кубинските комунисти да смажат упоритата съпротива в държавата, която преди „революцията” е имала по-висок жизнен стандарт от Австрия и Япония. Чак през 1964 Москва „отлъчва” садиста Че и това го обрича на личен провал, тъй като веднага губи доверието на кубинските тайни служби и Кастро. Този успех СССР постига по най-простия начин: просто му спира финансирането и той започва да се умилква на Кастро за своите следващи мисии- този път в Африка и Южна Америка, където намира кончината си.
Само през първите три месеца на своята „революционна дейност” в Куба Че Гевара е подписал 400 смъртни присъди, свидетелства кубинският прокурор Хосе Вилясуо, избягал от кървавия ужас. Изповедник на жертвите на име Яки де Аспизу твърди друго: че за същия период по заповед на масовия убиец са разстреляни 700 души. Познайникът на Гевара, кубинският журналист Луис Ортега, пише в книгата си „Аз съм Че”, че „героят” с баретата изпратил лично на смърт 1 892 души.
„Разсекретената” лична кореспонденция пази мил спомен за деянията Му с неговия почерк: „Скъпа моя, аз съм в кубинските планини, жив съм и съм жаден за кръв”, гука той в писъмце до съпругата си Хилда Галдея през 1957 г.
В друго, съхранено за историята писъмце, този път до татко му в Буенос Айрес, блудният син си признава момчешката слабост: „ Татко, искам да ти призная, че в този миг разбрах колко много обичам да убивам”.
А сега малко и за истинския Фидел, както фамилиарно го наричат тук неговите духовни събратя и сестри. Историята му от близо век живот не може да бъде разказана лесно в няколко изречения, но избирам да я илюстрирам със статия в американското списание “Тайм”, посветена на касапина Че, но разказваща също за затворите на Кастро. Ако някому се стори необективно да се позововам на американско издание, нека си спомни колко пъти е аплодирал, когато същото отрежда на Путин мястото на най-влиятелен лидер в света. Да си припомни и практиката на руско-комунистическата пропаганда да намира и вади пред скоби отделни пбликации от престижни западни медии, когато на Москва й изнася- казвам Москва, което по подразбиране означава същото и за петата й колона в България. TheButcher of La Cabaña, The real Che
С какво обаче Кастро се е отличил от всички останали комунистически диктатори през рекордната си във времето диктаторска кариера? С това, че обичаше да се прави на “човек от народа” ( и да благоволява да играе баскетбол с простосмъртни в България)?
Не, Кастро е убиец не само по смисъла на своята ръководна роля на мосовите убийства. Той лично е играл ролята на екзекутор. Как да не го “обожаваш”?!
НА СНИМКАТА: Кастро лично екзекутира “класов враг”
“Фидел Кастро най-сетне пукна.”
http://istinata.bg/?p=1316
Още по темата на съвеЦки от Юлия Латинина.
Социализм, проиграв реальности, выиграл битву за умы интеллектуальной элиты. Вот, абсолютное большинство современной западной элиты – левые. Они не называют себя «социалистами», но, на самом деле, они являются социалистами. Поэтому каждый современный уважающий себя западный либерал знает, что до революции нищей Кубой правил коррумпированный диктатор Батиста, которого свергли правильные повстанцы, переименовав это в «Остров свободы».
Так вот я должна была сказать, что это вранье, потому что до 1959 года Куба была одна из самых богатых стран Латинской Америки с самой высокой капитализацией фондового рынка. Чтобы было понятно, ее ВВП в 1959 году был больше подушевой, чем в Японии, и больше подушевой, чем в Италии. Понятно, что Япония и Италия были тогда бедными странами, но, все-таки, речь шла о стране Латинской Америки.
Сразу после революции были полностью национализированы все предприятия, было полностью коллективизировано сельское хозяйство, и после этого экономическое процветание Кубы закончилось. До конца Советского Союза Куба жила на советских дотациях – она получала приблизительно 6 миллиардов долларов в год. После краха СССР в этой стране, в которой плюнь и вырастет, наступил голод, физический голод – голодали люди как во Вьетнаме после победы Хо Ши Мина, где тоже с полей собирают 3 рисовых урожая.
Карточки действуют на Кубе до сих пор. Каждый кубинец имеет книжку с карточками. Есть bodega – это казенный магазин, в котором надо отовариваться. Выглядит он совершенно точно так же, как выглядели стандартные магазины в Советском Союзе в середине 70-х годов, то есть пустые полки, на которых застенчиво ночует какая-нибудь банка с сайрой и какое-нибудь масло, ну, правда, не подсолнечное, а какое-нибудь другое. Значит, что было понятно, как выглядят карточные нормы: 5 яиц в месяц.
Еще одна яркая примета Острова свободы – это автопарк 50-х годов. Дело в том, что машины оставались в частной собственности. Собственно, так же, как и в Советском Союзе. И их владельцы, те, которым повезло, до сих пор пользуются теми машинами, которые они купили во время кровавого и страшного Батисты. Как они поддерживают их на плаву, это совершенно невероятно, потому что это поддерживается там чуть ли не с помощью деталей от чайников и бог еще знает, чего. Потому что кто имеет машину, тот очень счастливчик, потому что сейчас на Кубе увеличился поток туристов и, вот, можно возить этих туристов, можно зарабатывать деньги для того, чтобы купить еду на рынке.
Вы спросите, каким образом в XXI веке 6 с лишним миллионов населения добровольно мирятся с такой жизнью, которая остановилась в 1959 году и ухудшилась по сравнению с 1959 годом? Ответ: с помощью пропаганды и репрессий. Причем, первоначально упор был на репрессии. Еще в 60-х годах параллельно со строительством социализма начала строиться система концентрационных лагерей. Я должна сказать, что это всегда с социализмом так. Его построение обычно начинается с построения концентрационного лагеря и обычно им же и заканчивается.
Кубинский ГУЛАГ назывался UMAP. В него попадали люди, которые отказывались добровольно в кавычках заниматься работой на благо революции, те, кто были против коллективизации. Также в него попадали гомосексуалисты, адвентисты седьмого дня и свидетели Иеговы. Это официальный список. Но, на самом деле, конечно, попадал, кто угодно. Кстати, очень часто католические и протестантские священники.
Одно время лагеря насчитывали 350 тысяч человек. Это при том, что население острова было тогда 6,4 миллиона человек. Значит, я напомню, что советский ГУЛАГ в 1953 году – это на 190 миллионов населения 2,5 миллиона человек. То есть кубинское соотношение было выше, переплюнул Фидель Кастро товарища Сталина.
А на воротах, кстати, лагерей было написано в подражание Аушвицу «Работа сделает вас людьми», «Arbeit macht frei».
Не все попадали в концентрационные лагеря. Вот, есть страшный диктатор Пиночет, который, согласно различным левым комиссиям, комиссии Реттига, удалось им с трудом наскрести 3 тысячи человек с небольшим, убитых при Пиночете по политическим мотивам. И при этом в эти 3 тысячи человек они включили, например, несколько сотен боевиков, террористов Левой революционной организации MIR. Они включили правительственных солдат, убитых этими боевиками. Ну, по политическим же мотивам? И они включили в это число даже прохожих, которые случайно погибли во время организованных MIR терактов.
Вот, любителям этой страшной статистики будет любопытно узнать, что организация под названием «Архив Кубы» даже в суперзакрытой тоталитарной Кубе, не так, как комиссия Реттига, к которой приходил каждый человек и говорил «Вы знаете, может быть, а мне вот там вот… Вот, я что-то слыхал».
Так вот, в суперзакрытой тоталитарной Кубе она задокументировала 3615 революционных расстрелов плюс 1253 внесудебных убийства, и речь идет о доказанных случаях. Потому что Черная книга коммунизма оценивает количество расстрелов в 15-17 тысяч человек, а вообще оценки безграничный разброс – есть оценки от 4 тысяч человек до 33 тысяч человек. И правой рукой, и главным палачом этих революционных расстрельных бригад был кумир левых всего мира Эрнесто Че Гевара.
Вот, я думаю, что каждый романтик, который носит майку с его физиономией, должен быть знаком со словами этого кубинского Дзержинского. Цитирую: «Чтобы послать человека на расстрел, суд не нужен. Революционер должен стать хладнокровной машиной для убийства, движимой чистой ненавистью». Впоследствии Че Гевара героически умер. Менее известный факт, что вообще тот факт, что Че Гевара отправился в Боливию, был связан как всегда с борьбой бульдогов под ковром, потому что лидер должен быть один, спаситель должен быть один – либо Кастро, либо Че Гевара.
Значит, речь идет не о тайных казнях, потому что речь идет о публичных расстрелах. О них были сняты ролики о многих, крутили в кино. С большим энтузиазмом относилось к ним население. Ну, вот, как сейчас вы можете смотреть, как игиловцы рубят головы публично, и часть населения относится к этому с большим энтузиазмом.
В провинции Гуантанамо с кубинской стороны находится 94 (прописью девяносто четыре) тюрьмы, условия содержания в которых, вы знаете, не предусматривают ни Кока-Колы, ни халяльного меню, ни даже, представьте себе, мороженого. Там люди висят, а не сидят, и там их заживо едят черви. А всего свободная Куба насчитывает около 300 тюрем. При кровавом Батисте их было 12. При этом кубинские тюрьмы совершенно современное западное правозащитное сообщество не интересуют. Как я уже сказала, социализм провалился в истории, но победил в умах. Я как-то, вот, не помню, чтобы правозащитники инспектировали эти тюрьмы, хотя, надо сказать, их, конечно, еще и не пустят.
Мисля, че грешите, г-н Инджев. Чел съм книгата на Умберто Фонтова “Истинският Че” и там никъде не е описано Фонтова да е бил някога съратник на Че. Най-малкото, защото е роден през 1954 г. Той заедно с родителите си избягва във Флорида, както хиляди други кубинци. Но не е бил никога съратник на Че.
И още по темата от Големият Лебановски- легендарен форумец с който се имам от един футболен форум. Изключителен ерудит както сами ще се убедите от текста му по-долу.
http://kafene.net/news_and_analysis.html?fb_33654253_anch=37044370
Публичните образи на двамата главорези Кастро и Че Гевара нямат нищо общо с действителните лица. Те са изцяло продукт на литературата, киното, изобразителните изкуства. В епохата на романтизма от началото на 19-ти век “дивакът” е носител на добродетели, той е олицетворение на хуманизма и е отрицание на буржоазната скованост и лицемерие. В средата на 20-ти век ролята на “романтичния дивак” се даде на така наречените “революционери”. В общи линии рамката на романтичния герой е следната- млад, красив, мъжествен, нещастно влюбен и задължително прецакан от социалната несправедливост. Основни представители на романтизма от 19 век са предимно френски и италиански творци. Същото е положението с романтичните послания от средата на миналия век- френски и италиански писатели, художници, актьори, режисьори, музиканти, журналисти, до един симпатизанти на местните комунистически партии се изтрепаха да възхваляват новото “дивачество”, олицетворено от тези двамцата. Хемингуей също даде едно мощно рамо на митологемата. Фактът, че впоследствие се самоуби, се коментира единствено и само в алкохолен контекст. Обсесията по El komandante и Че на по-възрастната част от публиката е формирана още тогава и тя е изцяло емоционално аргументирана. Днешните невръстни левичари имат възприятия за двамата главорези не по-горе от картинките на Анди Уорхол- изглежда добре и е cool, става за щампосване и във всички случаи се ограничават само до външното, никаква преценка за същината. Нужно ли е да споменавам, че до скоро и Ал.Ципрас се явяваше пред обществото с тениски на Че, даже едно от децата му се казва Ернесто, кръстено на оня хубавец. В заключение искам да кажа, че вината на западноевропейската интелигенция от преди 50 години за моралната деградация и разруха на сегашното поколение е много голяма. Мотивирани къде от идеализъм, къде от обратното му, тези хора причиниха огромна щета на човечеството. Всеки един от тях, поименно трябва да бъде споменаван и категорично да бъде осъждан. “Няма орхидеи” за вас господа.
Между 70 -80 години на миналия век моя приятелка (завършила испанска филология в СУ) замина за две години на работа в Куба. Когато се прибра говорихме много за живота там. На мой въпрос дали е истина, че Фидел пътува в открита кола и дали тя го е виждала отговори положително. След кратко мълчание ми сподели: “Още с пристигането ми ме предупредиха, че ако видя джип с Фидел в него, трябва да застана неподвижно, да не правя никакви движения с ръце, защото се стреля без предупреждение от охраната, която стои права с насочено оръжие към четирите посоки.”
Пукна звярът Кастро.Искам да напиша това,защото през 1975 г бях командирована в кубински завод да внедряваме наши продукти.Колегите ни там ни гледаха като успели вече в живота хора и питаха с тъжни очи дали и те ще се оправят като нас.
Те не знаеха,че ние нямаме пукнат долар на връщане през Мароко и престой един ден да си купим вода да пием – така са ни *оправили*.Магазини в Куба нямаше,а и пари не видях.Основната храна беше в стола боб и пържени банани.По един път в седмицата и пилешко.Хората бяха с подути кореми и ни казаха,че има много психични заболявания.Природата беше фантастична ,но ние се чувствувахме като бедни хора отишли на посещение при по бедни от нас.
Хотелът Хавана либре строен от американци беше занемарен.Настаниха и един взвод войници.Никакъв Че Гевара,никаква революция не се споменаваше.Нямаше с какво да се гордеят.Заведоха ни и в Тропикана,където имаше програма и сервираха коктейли на открито в една екзотична градина.Работническите колективи се водеха организирано.Нямаше свободен достъп Там портокалите са само за сок.Заведоха ни и в къщата на Хемингуей.Бяха тъжни и угрижени .Това си спомням.А заводът беше строен от американци,прибори Бекман и електроника,каквато ние още нямахме в България.
Към Иванова:
По принцип сте права да реагирате. Опитвам се да следя и сравнявам съвпадащите псевдоними и да преценявам дали има злоупотреба с писането от чуждо име. Бих могъл да предложа на дублиращия автор да си смени ника, след като се уверя кой е първи по време. Когато има антагонистично разминаване в позициите при един и същи ник е ясно, че става дума за опит за измама. В случая, струва ми се, е по-скоро съвпадение на популярна фамилия. Надявам се дублиращият автор да прочете това и да избере друга възможност- всеки , ако е “себе си”, би искал да не го бъркат с друг.
Към ГТ:
Прав сте, допуснал съм грешка , смесвайки Фонтова с друг, наистина бивш съратник на Че Гевара. За щастие това не променя същината на написаното от Фонтова, представен в книгата като “дълбок познавач и страстен разобличител на кубинския комунизъм”.Преводът на “Истинският Че Гевара” е на Огнян Дъскарев и направен по бестселъра на Фонтова от 2007 г. ” Истинският Че Гевара и полезните идиоти, които го обожествяват”.
Без да разбирам от политика, Фидел Кастро е имал 50 години да проведе своята политика. Резултата е плачевен, което е ясна илюстрация на погрешността на идеите, престъпността на изпълнителите и духовната нищета на ръководителите.
Останалото е промиване на мозъците.
Иначе бих си мълчал, но за съжаление има субекти които са поклонници на такива сатрапи и с радост биха повторили престъпленията на българска земя.
Това не може да се игнорира просто така.
Снимката е илюстрация на военно престъпление.
Човекът е паднал на земята. Очевидно в безпомощно състояние. Лицето предполагаемо Фидел Кастро стреля леко скучаещ. Очевидно не е заплашен с нищо и не се страхува за живота си. Поради това не може да пледира за самозащита. Освен това е очевидно че не се изпълнява смъртна присъде. Видимо Кастро се явява и съдия и изпълнител което е недопустимо от правна гледна точка.
Кастро е учил право и е длъжен да зане това. Следователно има на лице утежняващи престъплението обстоятелства.
Иво, за пореден път, my hat off!
Един живот няма да ми стигне да разбера хората, които се възторгват от изчадия като ФК. Забелязах обаче, че повечето поклоници на такива личности не го правят искрено – правят това, което смятат, че се очаква от тях. Фидел си отиде, но за беда фиделчетата останаха.
Познавам един кубинец, младеж на моите години, който 17 годишен е успял да се добере до американския бряг. Дори не мога да пиша за това, кожата ми настръхва и очите ми се пълнят със сълзи. Иначе патките от БТВ обясняват каква страхотна страна е Куба и как кубинците умеят да се веселят.
Пак ще кажа, че проблемът са фиделчетата!
Благодаря ти за този пост, вече си мислех, че нещо не ми е наред – ами не мога да се затрогна за кончината на ФК.
Спомних си посещението на Фидел Кастро във Варна. Всички училища бяха изкарани (под строй) по централните улици, за да се образува непрекъсваем шпалир по маршрута на кубинската делегация. Бяхме инструктирани щом приближи кортежът да скандираме името на госта: “Фидел! Фидел! Да живее революцията!” Раздадоха ни цветя и знаменца, да ги махаме възторжено.
Фидел Кастро, облечен (както винаги) в зелената си военна униформа и Тодор Живков, стигащ едва до рамото му, в сив костюм, баха седнали в открита лимузина. Когато чу възгласите “Фидел!Фидел!” Кастро стана прав и започна да поздравява гражданите с широки кръгови движения на ръцете (необичайни за нашите ширини 🙂 и също започна да крещи в опиянение “Фидел!Фидел! Вива ла революцион!”. Тодор Живков беше принуден също да стане и да маха отегчено на плебса с познатия на всички ни “събран” жест (поклащане на китката).
Спомням си, че всички бяхме много доволни, защото заради Фидел Кастро училищата нямаха занятия и всички се насочиха към Морската градина!
Нагълтал съм се с много инфо за брадатия убиец. Гледал съм интервюта с потърпевши от т.нар. революция, успели да избягат от острова на свободата. Потресен бях от едно интервю, в което бе разяснено как главореза Ел Че искал да прави Куба индустриална страна с помощ на СССР, но Никита Хрущов му казал да си отглежда захарната тръстика, защото за друго не става. После “посъветвал” Фидел да прати Ел Че да сее революция в Африка, където не са успели да го заловят, защото съветския резидент не дал точни координати на ЦРУ. В Боливия обаче нещата са били много добре организирани и са го пречукали.
Черешката на тортата обаче ми се струва това интервю, в което дясната ръка на Пабло Ескобар разкрива за трафика на дрога за САЩ с активното участие на братята Кастро. Разбира се, освен с идеологическа мотивация да наводнят гнилия запад, е падала толкова валута, че Делян Пеевски изглежда фукария 🙂
Понеже думата е за революционни режими – един много забавен меморандум на CIA от 21 ноември, 1967 г. върху отношенията между Куба и СССР: http://nsarchive.gwu.edu/NSAEBB/NSAEBB67/gleijeses8.pdf
Няма надежда за революционно напомпаните с кастро и ленин, но дано поне фланелките с номера ‘S’ и ‘M’ прочетат текста на г-н Инджев. И учителката по история ще спре да си чопли носа в материала за XX-тия век.
През 1985 г.СССР внася от Куба 3.685.000 тона сурова захар за 3.312.053.000 рубли при общ внос от Куба 4.140.100.000 рубли т.е. 80 % ОТ ВНОСА Е ЗАХАР.Останалото е ром,цигари,пури,никелова руда и цитруси.Това е,тропическа колония.А NBS прави през 1949 г. цветна телевизия в Куба.А разплитането на наркотрафикатната им мрежа започна с арестуването на Панамския Нориега,продължи с контрабандните диаманти от Ангола,там изгърмяха 4 Фиделови генерали,явно играели са солово.
За любителите ще добавя,че през същата 1985 г.Куба е внесла от СССР 19995 тона картофи ,7888 тона пресни зеленчуци,68.897.000 кутии месни консерви.
Ямбол винаги е бил много изпростял град. Тези дни пък кошера се буни и от националистически вълни – против бежанците, против студа през зимата, против горещината през лятото и т.н.
Доколкото знам Сидеров е родом от там, може би и това ще е повод за гордост след години.
Надявам се г-н Инджев да изтрие последния коментар на Alex.de.
Изключително грозно е да се отъждествява цял град с единични индивиди, родени там.
Аз съм от Ямбол и се обиждам силно от горното.
Не знам дали форумците тук си спомниат но преди повече от четвърт век в бългаия имаше една вална от туристи кам лазурните брегове на братска тогава Куба..
Мога да кажа с гордост сега че биах един от щасливците да се окажа ф пенливия зародиш на тази вална .За мое голямо нещастие обаче трибаше да изчакам известно време за да се пребория с ниакои тънки формалности до като се насладия на прелестите на този езотичен остроф Тези формалсти биха от типа на тези “един трябва да се сдобие с документи доказващи че е “Бял Човек” казано сторено Първото ми посещение от двадеситина последвали беше наи фчеПетляваЩо защо ??? Някои от моите съратници ще се впуъснат ф такива обеснениа как след разпадането на велкиа ссср помощите на които бат Фидел разчита наи много пресахват Тои стоически отстоява на тези предизвикателсва итнт и тнт
Аз от друга страна мога да обобщиа моите впечетления от парвото ми посещение на острова на бат Фидел с факта че проституките струваха от 1 до 2 долара зависи как ще се спазариш това беше за една вечер но портиера на хотела триваше да ти обеснива че ти трибват още десет долара на горе по веригата а тиа си беше много яака верига сещате се докаде достигаше
та така ф продалжение на десетилетиа мои приятели продалжават да посещават пиштните лазуни брегове на този магически остроф но се оплакват от тарифите ….бат Фидел на предсмарно легло обещал тарифите да не се качват след неговата коняина а да останат завинаги по 150 конвертабле песо
за незапозназнатите с измислената валута че един конвертабле песо е = 1.45 ЮСА долар
за бат Фидел
почиваи ф Мир
“Респект”
ИНДЖЕВ,…Я СИ НАПИШИ ТУРСКОТО ИМЕ ЗА ДА РАЗБЕРАТ ВСИЧКИ КОЙ СИ,И СЛЕД ТОВА ГОВОРИ ЗА КАСТРО !!! ЗАЩОТО ЕВРЕЙТЕ СЕ НАПЪВАХА НАПРАЗНО 60 ГОДИНИ ДА ГО НАВЕДАТ,А ТИ …
към Ямболлия: и аз съм от Ямбол, но това не ми пречи да наричам нещата там с истинските им имена – Фрустрация, апатия и ксенофобия!
Преди 89та Ямбол беше стабилен бастион на комунизма, а сега е един чалга-град в който всеки простак може да прави каквото си иска понеже на никого там не му прави впечатление. Затова сега и нацита се пръкнаха там и протестират против бежанци, каквито там няма никакви. Допреди година ямболлии ругаеха циганите за всичко лошо под небето, сега изведнъж лошите станаха бежанците. Интересно кои ще са следващите набедени? Може би марсианците ще им пречат тогава. Това имах предвид като казах изпростял град и държа на думите си. Нормален човек трудно свиква да живее в такава отровена среда и затова и половината град (по-разумната му половина) избяга на запад.
Към ИВАН ТОНЕВ:
Правя компромиса да ти публикувам част от бртвежите, за да се види, че единствето между антисемитизма, комунизма и прочее фобии по национален признак е един “ясен симбиоз” на фашизоидността.
путинейрос ТОНЕВ, ЩОМ знаеш турското име не г-н Инджев – ПУБЛИКУВАЙ го!
И какво общо има между “турското му име” и гнусният садистичен изрод кастро.
ТИ си напиши путинско кагебисткото име с което те водят ,като агент на повикване за ПЪЛНО обслужване на собствениците ти на Лубянка.
Сигурно са те наименовали с кубинското “кРасто” , хем ти подхожда, хем и ти сам си си го заслужил , като кастровски лумпен-дебил.
Има една мисъл на Кастро: More than 820 million people in the world suffer from hunger; and 790 million of them live in the Third World. Fidel Castro
Read more at: https://www.brainyquote.com/quotes/authors/f/fidel_castro.html
Имате ли предтстава в третия свят какви са били размерите на глада, на измиранията от глад, на скотския живот, в каква степен е била експолатацията. Например за Китай съм убедена, че в момента живеят по-добре отколкото преди комунизма. Статията е Кастро по повод смъртта му, не трябва в по-голямата част от нея да се споменава Че Гевара, за който съм съгласна, че е садист.
Левите идеи сами по себи си не са лоши, нали? Особено за силно неразвити общества.
Никога няма да забравя как по време на соца в компания някакъв десар от изчислителният център на меверето върнал се пресен от островът на НЕсвободата ни разправяше за първият “конфликт” между фидел и че. Случката се развива през пролетта на 1962. фкр е поканен в ссср на официално посещение. Целта е да му “избистрят” идеологическата мътилка за да превърне страната си в най-предният бастион на комунизма срещу империалистическа Америка. Преди да се качи на самолета, той на всеослушание инструктира за последно изпълняващият и длъжноста началникът на затвора в Хавана ечг. Затворът е препълнем с политзатворници. Междувременно, гевара е получил съвсем справедливо прозвището “Касапинът на Хавана”. Инструкциите на вожда завършват с повелята: “И да няма кръв”.
Връща се от масква и първото което научава е, че в тюрмата се е отворило много място за бъдещи жертви на режима. Иска обяснения от дясната си ръка: “Нали разпоредих да няма кръв”. С усмивка, любимецът на прогресивната планетарната младеж обяснява: “Кръв наистина няма. Избесихме ги”. И какво прави загриженият за гладуващите по света кастро. Повищава гевара, правейки го и министър на икономиката.
Кой разбрал-разбрал.