На днешният 12 декември се навършват 65 години от едно събитие, което съветската пета колона и нейните днешни мутанти парадоксално биха искали да бъде забравено, макар да става дума за голяма нейна победа. На този ден в Сливенския Балкан е разбит горянският отряд “Бенковски” на Георги Търпанов, срещу който са хвърлени стократно превъзхождащи сили на милицията, армията и доброволци на комунистическия режим. http://www.faktor.bg/novini/balgariya/89108-komunisticheski-satrapi-razstrelvat-11-goryani-ot-slavniya-otryad-na-tarpana.html
Парадоксът петата колона на Москва да не желае да се хвали с онази своя победа е от една страна продиктуван от тактиката й да премълчава изобщо съществуването на горянското движение, наложило се като упорита въоръжена съпротива срещу съветизацията и комунизацията на България почти до средата на 50-те години на миналия век.
От друга страна, както съм споменавал в книгата “Течна дружба”, ожесточената съпротива на антикомунистите в онази неравна битка в Балкана, от която успяват да се измъкнат десетки обкръжени горяни, вбесява неимоверно командващия операцията Вълко Червенков. Българската марионетка на Сталин бърза след смъртта му да го предаде при промяната на вятъра в Москва, нареждайки не само бърза десталинизация в България по новия съветски калъп, но и премахването на хилядите собствени бюстове и картини, “украсяващи” болшевизираната междувременно съветска колония. Преди това обаче в знак на преклонение пред окупаторите и за благодарност за подарената от тях власт Червенков ускорява плановете за покриване на България със съветска монументална символика.
Гонен от призрака на горянството след битката срещу четата на Търпанов, Червенков нарежда да бъде прекроен проектът за паметник на Червената армия в столицата. В първоначалния план се е предвиждало той да бъде далеч по-скромен по мащаб и на вид. Но насъбраната в Сливенския Балкан злоба катализира в българския Сталин желание да бъде демонстрирана колкото се може повече вярност и да се внушава колкото е възможно повече страх от силата и могъществото на съветските покровители. Това е довело до израстването на мегаломанския монумент със заплашителните размери и символика.
Делото на Червенков, след неговото детрониране по заръка на Кремъл при смяната на неговия стопанин с Хрушчов, довършва Тодор Живков. Именно той открива монумента на рождения си ден на 7 септември 1954 г. в качеството на новия вожд, ръкоположен през същата година за Първи секретар на ЦК на БКП. Неговият внук Тодор Славков демонстрира мутацията на приемствеността като заплашва народния представител Методи Андреев , че щял да му “забие един юмрук в гадната мутра” заради това, че е внесъл в наши дни закона за забрана на комунистическите символи.
Законът, впрочем, който все пак беше гласуван на първо четене, отлежава в популисткия фризер на ГЕРБ и не е известно дали изобщо ще бъде предложен за окончателно потвърждение на второ гласуване в рамките на това Народно събрание. Неофициална справка на пишещия тези редове показва, че факторите от ГЕРБ, от които зависи придвиждаването на въпроса, правят всичко възможно това да не се случи.
Идат избори. Популистите на Борисов не желаят нито да губят остатъчната подкрепа на някои подведени от тях антикомунисти, нито пък да мобилизират съпротивата на своите подобия от червения сектор в българската политика, за които не толкова комунистическата, колкото чисто съветската символика е политически и екзистенциален въпрос на живот и смърт от първостепенна важност и днес, както по времето на Червенков.
Скромната ми прогноза е, че Борисов ще нареди да се протака с приемането на закона и горещият картоф най-вероятно ще бъде прехвърлен в ръцете на следващия парламент ( освен ако в продажността си Борисов не стигне дотам, да нареди гласуване и бламиране междувременно). Пък там – каквото сабя, т.е. московският ятаган покаже…
Срамната за днешните поклоници на съветската окупация “тайна”, свързана със самото съществуване на въоръжено антикомунистическо съпротивително движение, стърчи над главите ни, забита като копие на завоевател в сърцето на българската столица, на което е написано: докато виждате и търпите това, вие сте покорен народ ( ударението в думата покорен можете да сложите по избор).
Самата дата на откриването на паметника говори много – не толкова чрез “съвпадението” с рождения ден на вожда Живков, колкото чрез факта на отдалечеността във времето от събитието, на което уж е посветен монументът- Втората световна война. Поводът е друг. Той е чисто партиен и днешните закрилници на комунстическите тайни се опасяват, че това може да се разчуе и така да лиши от “легитимност” съветските монументи у нас.
Прекършването на българската антикомунистическа съпротива е истинската причина за ударното застрояване на покор(е)ната България с благодарствени знаци за окупацията. Българите масово са я отхвърляли. Били са сред най-непокорните измежду покорените от Сталин народи. Докато на БКП\БСП и техните дублиращи структури у нас им се иска да си останем със “славата” на най-верния сателит на Москва.
В есето си “Любовта към големия брат”, убитият ( също на рождения ден на Живков) писател Георги Марков описва настроенията на българите преди прекършването на техния дух ( за което именно тържествуват партийно съветските монументи у нас и днес) и настъпилата след това апатия:
“ Струва ми се, не мога да твърдя, единственото масово чувство, изразено от българския народ спрямо друга държава, е това спрямо СССР, и то, най-меко казано, е чувство на неприязън. В своето вътрешно отрицание на всичко съветско българските граждани проявиха неприсъща тям пристрастност. Дори интересни явления в съветското кино през петдесетте години бяха отминавани от българския зрител с ненавист и презрение. Българските читатели показваха пълно пренебрежение към съветската литература. При много мои срещи с читатели почти непрестанно, било открито, било езоповски, ми беше подхвърляно колко неинтересна, долнокачествена била съветската литература. Стигна се до нихилистично отричане дори на на безспорно крупни постижения на съветската класика. Българските власти прикриваха това чувство с отчети за организационни мероприятия, като колективно четене на съветски книги или колективно ходене на съветски филми. В маса училища учиници съзнателно не искаха да учат руски език. Отношението към съветската наука също бе предубедено презрително. За това много допринесе развилнелият се руски шовинизъм при Сталин, когато узнахме, че не Гутенберг бе измислил печатането, че не Лавоазие бе измислил закона за съхранение на веществото, че не Стивънсън бе измислил локомотива, че не Маркони бе направил радиото, а цяла галерия от неизвестни дотогова руски гении бе свършила тая работа много по-рано. Всичко значително на този свят бе измислено от руснаци. И хората в София казваха, че и Адам и Ева сигурно са били руснаци. Великоруският шовинизъм в онези години променяше историческите факти най-произволно, сякаш да докаже някакво расово превъзходство на съветските хора.
Трябва да кажа, че в своите антисъветски чувства мнозина граждани в България не вярваха, че Гагарин наистина е летял в Космоса. Докато не дойде категоричното потвърждение на чуждите радиостанции, чувах множество мнения, че полетът в космоса е бил трик. Точно в годините след развенчаването на култа към личността сякаш всеки даваше израз на своето истинско чувство спрямо СССР.
В производството, според мен съвсем заслужено, лошата слава на съветските машини идваше от тяхното лошо качество.
– Тоя съветски боклук го хвърли в реката!- викаха работниците един на друг и сякаш бяха щастливи , че долнокачествената бормашина или преса им даваше основание да изразят презрението си към СССР. С течение на времето огромното мнозинство от българските специалисти писнаха срещу съветското оборудване на предприятията и до голяма степен наложиха внедряването на западни технологии. Присъствието на съветските съветници в разни области също бе повод за ирония.
– Ако искаш съвет, иди да съветваш със съветския съвметник!- тази тавтология беше израз на твърде определено чувство.
Висши служители на външната търговия неведнъж се оплакваха от арогантността на техните съветски партньори. Техническите специалисти не искаха да имат взимане-даване със съветски съветници. Особено силно бе разочарованието на млади комунистически идеалисти, които заминаха да се учат в СССР веднага след войната. Мнозина от тях по-късно ( когато можеше да се говори срещу Сталин), изведнъж изляха напластяваното чувство на горчивина и разочарование. Няма да забравя колко смаян бях, когато видна партизанка ми декларира, че била ужасена и потресена от онова, което е видяла в Москва…
Бил съм на много мачове, футболни, баскетболни, волейболни, когато публиката е освирквала и дюдюкала срещу съветски спортисти дори при не много сериозни нарушения. Стремежът на съветските футболисти, особено в първите години след войната, да постигнат победа на всяка цена и с всички средства доведе до презрението и и ненавистта на цялата българска публика, включително партийната. “Кучкари”, “секирджии”, “касапи” бяха епитети, с които никой друг чужд отбор не е бил удостояван. Българските запалянковци особено ненавиждаха съветските отбори, защото вярваха, че резултатите от мачовете с тях са предварително нагласени. В София дълги години се разказваше, че загубите на българските футболисти от съветските на две последователни олимпиади са били “по заповед”. Поради яркото антисъветско отношение на българската публика се стигна до период, когато гостуванията на съветски отбори бяха напълно прекратени.
Всеобщото антисъветско чувство в България беше най-ярко демонстрирано в пероида след 1956 година. Тогава сякаш единодушно се стигна до отричане на всичко съветско. Дори и в най-партийните среди се смяташе за неуместно да се славослави СССР и да се говорят хубави неща за съветската наука или технология. Спомням си добре, че когато разказвах пред високопоставена партийна компания за чудесния филм на Тарковски “Иваново детство”, всички ме слушаха със снизходителни усмивки, сякаш се опитвах да правя евтина политическа пропаганда. Друг път, когато на връщане от Москва казах, че съм си купил съветско радо, пак партийни другари подметнаха: “Щом искаш да си имаш радиоточка”.
Радиоточки се наричаха високоговорителите, които предаваха програмата само на Радио София.
Но нека тука подчертая, че цялото това отношение се отнасяше до съветската държава и нейнте атрибути, но не и до хората в СССР. Спрямо тях българите обикновено изразяваха чувство на съжаление. Движещите се в стадно единство съветски туристи из България биваха посрещани по-скоро със съчувствие и жал.
– Те са по-големи нещастници и от нас!-казваха хората.
Ето че се мъча да си припомня поне един мой познат от всички хора, с които животът ме беше срещал в течение на толкова много години, за когото мога да кажа, че е обичал искрено СССР. Странно, но може би единственият, у когото имаше проблясъци на пободно чувство, беше моят най-добър приятел, поетът Стефан Цанев.Но струва ми се, че той обичаше някакъв друг, негов си Съветски съюз, който беше много, много различен от истинския. И това се вижда от забранената му поема за Съветския съюз. Освен него не помня нито един ( включително първи партийни ръководители и служители на Държавна сигурност), който да е изразил този вид любов, за която говорим. Слушал съм много славословия за Съветския съюз, добри и лоши оценки за разни неща, декларации за фанатично следване на съветските постижения, клетви за вярност до гроб, но никога не съм доловил чувството на топлота и обич, което характеризира любовта. У най-отявлените привърженици на СССР съм откривал определено чувство на безпокойство и напрежние, когато се е говорело на съветска тема. Нормално всеки я избягваше, което едва ли беше доказателство за любов. Може би най-поривистото обяснение на отношението към СССР бе декларирано от мой познат, важен служител във важно ведомство, който веднъж каза:
– Всичко, което имам, всичко, което съм, го дължа на СССР. И въпреки това някои работи не ги разбирам!…
Постепенно антисъветската вълна стихна и чувството на ненавист премина в апатия. За огромното мнозинство от хората България е “продадена” на СССР завинаги и докато съветската държава съществува, нищо не може да бъде променено. Интересът към СССР, позитивен или негативен, също изчезна, сякаш българите се стараят да забравят съществуването му, както инвалид се мъчи да забрави липващия крак. Но това не е никак лесно, защото СССР е задължителна част от българския живот и твърде осезателно напомня за своето съществуване”.
Георги Марков, “Любовта към големия брат”, “Задочни репортажи за България”, изд. Гутенберг, София, 2005 г., стр. 487-490
Ето за това “напомняне” за СССР, което и до днес доминира над българския пейзаж в уж освободилата се от съветския колониализъм България, става дума, когато говорим за необходимостта от премахване на комунистическата, т.е. съветската символика от публичното лице на страната ни.
Неизгодните сделки, които е направила България с Кремъл,посоль Макаров определя като сериозни крачки напред в руско-българските отношения:
http://www.faktor.bg/novini/balgariya/89133-borisov-ruski-poslanik.html
Втори опит за пратя коментара си понеже не го виждам в раздела “изчаквателен режим”.
Долу МОЧА!
Докато не бъде премахнат, каквото и да означава това, никога няма да повярвам, че сме страна-член на ЕС и НАТО. Та, ние нямаме нормално гражданско общество. Вместо като един да поискаме демонтажа на тотема на мракобесието, повечето се правят, че на никого не пречи.
Пречи и то как. Пречи да скъсаме пъпната връв с мечока от североизток. Вековният причинител на всички злини в историята ни.
Благодаря на Стопанинът на БЛОГА НИ за включването на общирен пасаж от “Задочни репортажи за България” на Големият Георги Марков.
Чел съм десетки пъти цитираният текст и понеже съм свидетел на късните години на отрицанието на всичко съветско и последвалата апатия която сред определени части на народонаселението премина дори постепенно в някаква степен на преклонение пред съветското, особено в областа на спорта и “легендарните” жигули, друг е въпросът доколко бяха made in sssr.
Изчислено е, че 30 години робство могат да пречупят и най-жилавият народ. Стокхолмският синдром е успешно екстраполиран до степен първите свободни избори на 10 и 17 юни 1990г. да официализират мъчителите стояли на власт 45г. благодарение на щиковете на съветската армия. Чийто най-ярък изразител у нас бе, е и докога ще бъде не мога да гадая, е чудовищната доминираща над всичко грамада в центъра на столицата ни.
В Америка и Амстердам, и не само там, както знаете, се плаща за секс. В България това нещо, сексът, се прави от любов към Русия, после към Съветския съюз, после пак към Русия, и със самата Русия, преди и след Съветския съюз и по време също!
На запад, Америка, Амстердам и не само там, това се прави в регламентирани публични домове. На изток, България се прави почти същото. Идват, правят секс с теб, и ти им плащаш! Я чрез АЕЦ Белене, я чрез нефтопровод, я чрез устието на Ропотамо, я чрез морските си курорти, я чрез планинските, я чрез Топлофикация, я чрез мобилните оператори, я чрез твърдите, течни и газообразни горива, я чрез каквото те си поискат, защото всичко е тяхно. Ти също си техен! И това, ужким твоето, в което те си правят платеният от теб секс, също е тяхно
А те искат всичко! И си го вземат! Ти им плащаш с левчетата си. Защото ти им трябваш в две състояния: такован и беден!
Да, освен това и глупав!
Не ти е гот, но нямаш избор! Родил си се тук, „на изток от рая”.в България. Публичният дом на дивия Изток! Идват дивите евро – азиатски левичари, таковат те отвсякъде, а ти им плащаш за усилието! И го правиш с благодарност! Защото са ти „освободители“!
Те са тези, които са те освободили от усилието да мислиш!
Те са тези, които са те освободили от собствената ти История и от опората в Миналото, Традицията и Вярата!
Те са тези, които са те освободили от смисъла на настоящето!
Те са тези, които са те освободили от национално чувство, от смисъл на Живота, от убеждението, че Животът и Човекът са ценност сами по себе си, без да ги пълним с идеологически простотии! Животът би бил ценен за теб поради простата причина, че си жив, обаче си освободен от тази причина! Защото ти не си жив! Ти съществуваш, за да произвеждаш каквото и да е, за да ти го вземат те! Сиреч, да те освободят от него!
Свободният човек винаги е нещастен. Заради „освободените”
Господин Инджев, напишете за съдбата на Паметника на червената армия в Белград. В края на 40-те след разрива с Москва, сърбите без много, много да се церемонят, го разрушават. А там са се водили военни действия със жертви. В днешни времена чак се чуват гласове за възстановяване на този паметник в Белград.
ББ вече ги компенсира за всяка историческа форма на антисъветизъм.
http://clubz.bg/48128-poslanikyt_na_rusiq_blagodari_na_borisov_za_%E2%80%9Eznachitelnite_krachki_napred%E2%80%9C_v_otnosheniqta
Защо сред първите държави предложили помощ за пострадалите от бедствието в Хитрино НЯМА НИТО ЕДНА “СЛАВЯНСКА ,ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНСКА ДЪРЖАВА”????
Ей тъй от кумова срама, както се казва!
Защо ,както при всички бедствия досега у нас , “братската ,славянска ,православно християнска ” Русия си трае и не се сеща с нещо да подпомогне на пострадалите????.
Нали съвсем скоро ни гепи чрез рекета Белене над ЕДИН МИЛИАРД ЛЕВА НЕУСТОЙКИ
Колко точно го е казал Георги Марков,ненавиждахме Съветската държава и след 70-те години,когато разбрахме,че няма да се отървем от нея я гледахме с апатия.
*Филмът хубав ли е или съветски* ,*Руска бракма* това беше определението.
Масово ненавиждахме всичко съветско -руско.И до сега подсъзнателно съм против руските спортисти,въпреки,че те не са виновни.
Ненавиждах М.Горки/като папагали го учехме непрекъснато.Намирах го за фалшив и бездарен.
Друго беше Бунин,Куприн,Есенин ,но те не се изучавахме.
Скоро отвориш една антология на съветски разкази,но то не се чете,такъв примитивизъм лъха.
В интерес на истината Шукшин,Трифонов,Рибаков съм ги чела и са ми харесали.
Когато на улицата или в чужбина чуя руска реч изпитвам меко казано досада-*пак ли те*.
Не искам да живея наблизо с тях.
От тогава та до днес България я кара все с политици българомразци подчинени на русия. Тиквения бос днес се обяснявал на руския посланник/подривник за ситуацията в хитрино. Изметта антибългарска си има име и адрес – от позитано до централите на герб, атака, пФ, абв и т.н. и т.н.!
През соц. периода полска учителка задала домашно на учениците.
Свободно съчинение на тема:
“Защо обичаме Съветския съюз?”
Едно момиченце попитало майка си:
“Защо обичам Съветския съюз”
“Как може да говориш такива неща!
Те са нашите поробители”
Момичето попитало баща си:
“Защо обичам Съветския съюз?”
“Те са убиици и грабители. Не може да ги обичаме.”
Момиченцето попитало и други хора и получило подобни отговори.
Тогава то написало в домашната тетрадка.
“Обичам Съветския съюз, понеже никой не го обича”
Сарафов, а може ли да кажем, че русофилите са руски националисти, щом желаят и се борят за господството на руската нация над всички и всичко в България ??
Искам и да дам линк за една хубава статия за Горянството. Бог да прости! Биха се за народа!
https://novotopoznanie.com/gorani-patriots-of-bulgaria-why-forget-them-comfortable/
Не е точно по темата, но е интересна статия
Foes of Russia Say Child Pornography Is Planted to Ruin Them
http://www.nytimes.com/2016/12/09/world/europe/vladimir-putin-russia-fake-news-hacking-cybersecurity.html
За съжаление днес доста сме се отклонили от идиличната картина на антисъветизма, описана от Георги Марков. И в двете посоки. Май от една страна е избуяла прослойка, сляпо възхищаваща се на путинизма. А от друга нормалните хора все по-рядко се придържаме към правилото да не пренасяме омразата към режима в Москва върху обикновените граждани.
След Танковия погром 41 г. когато загина новее съветски человек, трудно може да се очаква нещо смислено от тази осакатена нравствено, морално, умствено и физически държава, която живее вече повече от 50 години с угнетяващата мисъл, че е проляла реки от кръв ЗА ТОЯ ДЕТО ДУХА, тоест за да заволи жаждата за кръв на своите комунистически управници и собственото си его на комунисти-мечтатели, както се опитваха да ни внушават от зимната Олимпяда в Сочи назобените с кагебиски допинг спортни трегери. Подобно на Детектора на Лъжата, трябва да бъде разработен и Детектор на руснака, коюто да открива психичните отклонения на Стокхолмския синдром на тези другари. Показателен случай за това, което представляват горепосочените се разигра и с мое участие до скайлауджа на летище Франкфурт на Майн, където сменях самолети и поради големия престой почивах в скайлаунджа на Делта заедно с двама колеги от Командването на ЮЕсАрми ин Юръп. Лаунджа там не е много голям в сравнение с Хитроу или Мадрид, но е остъклен и отвън един рашън ни гледаше как нагъваме безплатни сандвичи и пие отбрани шотландски скочове и напави жест да изнесем нещо за него и за семейството му отзад, което посочи. Аз награбих колкото сандвичи можах, имаше и шишета водки вътре, но се въздаржах, предпочатох десерти различни и плодове, донесени от нашжите Западни Колонии по целия свят. Когато изнесох тези работи наън, рашъна ми каза на завален английски че не можел да ги вземе, защото някакъв от неговата група го следил и щял да доложи “нагоре”, можело да стигне и до Путин пък се били изръсили навънка на вендинг машините по пет евро за шише минерална вода, затва да съм ги занесял тези работи в ей онова буклуджийско кошче, а той после щял да си ги вземе оттам, но да не му ги давам лично, да не разбери Путлир, щот той са водел в някакъв Безсмъртен полк, а не в Безплатен такъв. На мен ми се стори тъпо да направя това, което искаше от мен, особено като знаех, че моите колеги от базата в Рамщайн ме гледат отвътре, и затова му казах, че ще ида да пусна в буклука не храните, а 100 британски паунда, да си купи и той нещо с парите с образа на кралица Елизабет, която може и да е далечна роднина на някои негов заклан руски цар. И така успях да мина метър и в двата случая. Казах му че това е от благодарност за двойното освобождение върху тялото на майка България и за мумията на Гьорги Димитров, която ни правеше туристическа дестинация като Луксор в Египет.
Не може да пропуснем и тоа цитат:
——
На площада пред драгалевската кръчма се появява някакво автомобилно чудовище. Това е последният модел на „Ферари“, с муцуна, почти докосваща земята, и четири блестящи ауспухови тръби, щръкнали отзад. Колата е боядисана в яркозелено, пресечено от лимоненожълта лента. Вътре мъж на средна възраст с левантинско лице се е облегнал удобно назад, пуши лула и самоуверено гледа нагоре към планината. Чудовището спира за малко на площада, като продължава внушително да ръмжи.
Народът от кръчмата изскача пред вратата. Аз и един приятел от киното се опитваме да обърнем неговия москвич надолу, та дано запали по инерция. Ала видели спрялата зад гърбовете ни чужда кола, ние унизено преставаме с усилията си да заставим проклетия москвич да се раздвижи. После се присъединяваме към народа пред кръчмата. Почти всички са излезли с чашите си и дълбокомислено гледат чудовището на „Ферари“.
— Брей, да му се не види, какви автомобили почнаха да правят руснаците! — изтърсва многозначително моят съсед бай Генади.
По лицата на повечето пиячи преминава странна светлина.
— Като я погледнеш тая пущина, ще разбереш, че са я правили само в Москва! — продължава в същия тон един нисичък мустакат кооператор.
— И тоя, дето я кара, е руснак — забелязва друг. — Погледни му златните копчета на ръкавите, лулата, часовника… Чист руснак…
— Аз ти казвам, Боньо, че нито американците, нито германците, нито французите… никой не може да направи такова нещо! Само братята!
И сега един от тях се обръща към моя приятел, чийто москвич не щеше да запали, и му казва:
— А бе, Киро, колко пъти ти казах да не си купуваш автомобил от италианците!
Чуждата кола изчезва зад завоя по автострадата към „Алеко“, пиячите се прибират в кръчмата, а аз и Киро възобновяваме бутането на москвича.
Удоволствие е да се четат такива статии,коитоо провокираха по съвсем логически път антикомунизма у много антикомунисти на сайта.
Оказва се,че антикомунизма е жив и здрав,но не се изявява спонтанно,а само по даден повод,което е много погрешно….
Но на въпроса-заглавие има само един отговор,два не могат да бъдат.
Ето го отговора:Защото “Петата колона в България” са вички комунисти и техните производни.Точно те избраха за президент съветско-руски резидент.”
Т.нар. “пета колона” е създадена от съветските комунисти върху гърба на безмозъчните български комунисти.И никога последните не са се отказвали от този статус(на петоколонаши).Както безборой пъти съм казвал и ниото еднин път не съм опровергаван,всеки български петоколонник е комунист.Никакви изключения!
Българските комунисти имат и ще имат винаги това идиотско коленопреклонение към Русия,независимо кой управлява там.Дори да се създаде отново Руска империя,това няма да промени нищо у българското комунистическо нищожество.
Или пък руската държава да се нарече Руска Антикомунистическа Федеарция,пак същото,отказ от русоблизането у българското комуне не може да настъпи.
Ако Русия сега върне обратно на Украйна полуостров Крим,българския комуноидиот ще адмирира руснаците,или пък ако върне Карелския полуостров на Финландия.Дори да върне и България на Турция,българското комуноидиотче пак ще се радва и ще подкрепя Русия.Ако последната организиара терористични групи,каквито организираше Съветския Съюз по времето на ВСВойна,бг-комуниста ще се включи в тях.
Ако Русия избие 700 българи( по приемра на СССР) ,които са част от поне 15-тте хиляди българи живеещи в Русия,чувствата на българското комунистическо нищоженство няма да се променят…И така до края ,който не се вижда.
Това е скромния ми отговор на скромния въпрос в заглавието на материала.
И точно по тази причина,новия Български резидент е Руски резидент.Той априори дава живот на българската Пета колона,която е построена върху Българската държава.
При нас на времето всичко беше много просто. “От съветското по добро няма”
По времето на “късния соц.” социалистическите (комунистически) “меринджеи” (началства) решиха че трябва да произвеждаме електроника на световно ниво само със съветски интегрални схеми (чипове). На всички инженери беше ясно че с тези чипове тип “Издялано в СССР” (презрителна перефраза на “Сделано в СССР”) електроника на световно ниво не се прави но бяха поставени пред свършен факт защото нямаше твърда валута за закупуването на американски или японски такива. Затова и произведената електроника “на световно равнище”, изнесена към великия СССР показваше масови дефекти и екипи от инженери стягаха куфарите и стояха седмици наред да поправят дефектиралите устройства. Това подбиваше самочувствието на българските инженери, които бяха изпратени да защитават марката “Издялано в България” не по тяхна вина.
Поздрави
@АДРЕНАЛИНКО
Чета и не мога да повярвам на очите си: един български офицер, представител на България в НАТО става келнер на един бушмен от русия пред очите на натовските си колеги и не чувства това като резил, а дори ни се хвали тук, където най-малко се очаква да намери такива, които биха направили това, което той е извършил!
България за съжаление има такива представители в НАТО, а какво остава за останалата част от населението?!
Между другото: не е зле да си пооправите правописа български!
Вижте как хубаво го е казал, набеденият за “българофоб” (“Боже, колко мъка има на този свят, боже”) Уинстън Чърчил:
“Ако една страна, между войната и позора избере позора, тя получава и война, и позор”.
Долу иде реч за Беларус, но с малко напрежение, горе-долу, с приближение, в общи линии, петоколонците и полезните идиоти, во главе с най-добрият продукт на КОЙто трябва, баце и нас натам са ни засилили. Със съответните “особености” които в случая са нищо повече от подробности от пейзажа.
http://politkuhnya.info/avtorskie-blogi/pervyi-belorusskii.html
Има руснаци и руснаци. Същото е валидно и за всички останали националности. Избягвам да обобщавам и донякъде “разбирам” (влизам им в положението), тролският “успех” с изтриването в тубата на финала на култовато парче на Boney M “Распутин”: “Oh, those Russians”.
За това и давам думата на 4-ият Олимпийският шампион по биатлон Александът Тихонов разпарчетосал държавната допингова програма за фалшиви шампиони и нейният главен “куратор”, пръв приятел на лилипут.ин още от времето на детските махленските банди мутко.
Шапо за такива руснаци!
https://www.gazeta.ru/sport/news/2016/12/12/n_9445967.shtml
трудно е БОРИСОВ да се откаже от РУСКАТА ХРАНИЛКА на ПУТИН ,човекът ДЪРЖАВА ,,може,, всичко,от него по ВЕЛИК няма,на ,,ТИ,,с ПУТИН,разкрачен пред ЕС-,,обединител,, на НАЦИЯТА .ТАЗИ ВЛАСТ е негова и на НИКОЙ друг-ЕВАЛА-ХЕРО.
От линка на Георги Николов попаднах на следната статия:
http://tass.ru/mezhdunarodnaya-panorama/3856958?utm_source=gazeta.ru&utm_medium=referral&utm_campaign=exchange_gazeta
Може би в днешна Русия не е так плохо, щом като Сноудън предпочита доживотен престой там пред 20 години в щатски затвор?А Оливър Стоун започва от полезен да се превръща в безполезен идиот…
До Димитър относно Адреналинко (с извинение към г-н Инджев, че си бъбрим тук):
Въпрос на гледна точка.
Приемам логикото на Вашия коментар, но би могла да се каже и следното:
1. Келнер не е унизителна професия. Напротив – помага на хората да се нахранят.
2. Да помогнеш на изпаднал (материално или духовно) не означава, че се превръщаш в негов слуга.
Той папата мие краката на кардиналите, та наш офицер да не помогне на руски ли?
Хибриден президент в хибридна операция СРЕЩУ България
Капитан I ранг о. з. Васил Данов
http://www.faktor.bg/politika/hlyab-i-pasti/89238-hibriden-prezident-v-hibridna-operatziya-srestu-balgariya.html
“Следователно, към 1 август т. г. бе извършено въпиющо нарушение на закона: политически заговор с участието на руски геополитически стратези, на наследниците на терористите, взривили храма „Света Неделя” и на висш български офицер. Би било редно министърът на отбраната и служба „Военна полиция и Военно контраразузнаване (ВКР)” да изпълнят задълженията си: да предложат лицето Румен Радев за дисциплинарно уволнение от армията и да сезират Военната прокуратура!”
Мястото на Моча е на гробищата, защото думата паметник идва от съществителното памет. В най-лошия случай можем да си го “Запазим” в музея на тоталиталното изкуство. Нищо лошо няма в това. Но мястото му в Княжеската градина е все едно да направим обществена тоалетна зад опашката на коня. Или по-лошо – помийната яма на София да е пред Народното събрание.
@КАРАИВАНОВ
Да, пропуснал е само да му измие краката и да изпие водата!
‘В День Конституции задержаны активисты, читавшие Конституцию’:
http://www.svoboda.org/a/28172196.html
БСП и компания сънуват, че ще дойде сюблимния момент, в който градския часовник в Плевен отново ще започне да пее:
“Славься, славься, наш Русский Царь!
Господом данный нам Царь-Государь!”
Предлагам на всички, които сме погнусени от избирането на новия президент да го наричаме с прозвището, което прочетох в последния “Стършел” – президент Хвърчилков. Ще му отива.
Не,Уважаема Здравка,няма по-здраво определение от познатото определение: “Президент-Руски резидент”.Забрвих кой го даде, но всякакви опити за други квалификации са безпомощни пред посочената.
Здрав термин-здрав смисъл-здрава квалификация!!!!!!!!
За русофилистици:
“Лошият” Европейски съюз дарява – натъртвам дарява 10 000 000 Евро за възстановяване на трагедията в Хитринo причинена от алчността на съвременните бг другари капиталисти; колко пари дава путинова русия?къде им е братската,славянска солидарност.
Военният пенсионер Хвърчилков.
Съгласна съм и с двамата – военният пенсионер Хвърчилков вече президент-руски резидент. Точно, ясно и уви -вярно.
“В 1969-м СССР получил от экспорта зерна 443 миллиона долларов, в 1972-м впервые импорт превысил экспорт, а в 1989-м баланс был минусовым на пять миллиардов долларов. По всей сельскохозяйственной продукции минус был еще существеннее — 21,7 миллиарда долларов.”
В линка се описват “прелестите” на сАвеЦкият райХ:
https://inforesist.org/v-sssr-vse-zhili-v-dostatke-i-byila-stabilnost-glavnyie-mifyi-o-zolotom-veke-pozdnem-sovetskom-soyuze/
Същото беше и “положението” и в колониите на СССР. И след като в края на 80-те СССР е внасял за 22 милиарда тогавашни долара селскостопанска продукция , то ОТКЪДЕ е идвала? И дали не е идвала от колонията НРБ? На която “великият” СССР “плащаше” с “предводни” и “конвертируеми” рубли?