В рамките на един ден бивш, настоящ и бъдещ президент се обърнаха с изявления към българските граждани по еднакъв повод макар и с различни правомощия да го направят.
Денят започна в този смисъл чрез телевизионния ефир с Първанов, който ни съобщи как слиза от върха на злополучната си партия АБВ. Гарнира изявата си с яростно нападение срещу действащия президент Плевнелиев, който никога не каза крива дума за своя предшественик при целия информационен и властови ресурс, който държеше в ръцете си.
Отмъщавайки на Плевнелиев заради неговата упорита добронамереност спрямо безобразията на предходното президентско управление, Първанов днес стигна до истерията да нарича ( своя благодетел по линия на благородното премълчаване на престъпните му деяния в периода 2001-2011 г.) не иначе, а “престъпник”.
Защо Първанов полудя до такава степен, че обяви за престъпление отказа на Плевнелиев да състави двуседмично служебно правителство и ядно съжали, че няма време, за да се задейства процедура по импийчмънт на президента в парламента в последните няколко седмици от мандата му?
Отговорът може и да има някаква юридическа канава, но политическото и чисто човешкото обяснение, според мен, е следното: Плевнелиев му позволи да се чувства “велик” и сега Първанов му отвръща на принципа “никое добро не е останало ненаказано”.
Типично е за подлец, който не може да понесе бремето да е бил за известно ( в минало свършено) време галеник на съдбата при обстоятелства, които превръщат галенето му в отблъскващо зрелище.
Макар и “по-обран” , гневът изригна и в дублиращо изявление на новоизбрания президент Румен Радев, чието нахлуване в политиката Първанов си приписа първоначално като свое откритие, преди неговата кака по партийна линия Корнелия Нинова да му затвори устата след арбитража при Путин.
С по-малко патос, но със същото подразбиране, Радев се изяви с изявление по БНТ, в което на практика каза същото, като Първанов.
“Обраният” Радев посочи, че в конституцията няма хипотеза, при която държавният глава да преотстъпи задължението си за назначаване на служебно правителство на друг.
“От своя страна съм твърдо решен да се придържам към Конституцията и ще оглася състава на служебния кабинет след встъпването ми в длъжност”, каза Радев.
“Патосът на добрите намерения не замества закона”, добави той в извънконституционно изявление в ролята на избран, но все пак бъдещ президент, който не би трябвало да се появява както контрапрезидент по държавната телевизия.
Радев отказа да поеме отговорност за съставяне на служебно правителство с аргумента, че му е рано. Но в същото време ползва ефира на държавната телевизия като че ли е равнопоставен по закон действащ фактор в политиката ( какъвто по конституция не е), за да опонира политически на Плевнелиев секунди след появата му в законната му роля на действащ държавен глава в рамките на правомощията му , дадени от конституцията.
Първанов и Радев на практика съгласувано нападнаха Плевнелиев, който – да отбележа отново- щади и двамата дори и в тази ситуация.
“Призовавам политическите актьори да постъпят отговорно в създалата се ситуация и да не търсят краткосрочни ползи, пренебрегвайки разпоредбите на закона. Дългото сбогуване с властта не бива да прераства в конституционна криза”, изрече заклинанието си Радев.
Да потърсим “поне” логиката, ако не законноста, в неговата рецитация на думи, чието значение се обръща по смисъл срещу онзи, който ги изрича.
Нима точно избягването на краткосрочни ползи не е мотивът за отказ от създаване на правителство-еднодневка от страна на Пленелиев?
И що за “конституционна криза” се задава от факта, че България няма да се сдобие с обречен на бърза смърт ембрион на изпълнителна власт, зачената от баща, който си отива от този политически свят броени дни след като отказа да оплоди Майка България с едно служебно недоносче?
Първанов и Радев са театрално разгневени. Това личи от факта, че щадят от критики Борисов, смятан за режисьор на еманципирания от него ( по линия на руската зависимост) Плевнелиев.
И Радев ,и Първанов, и Борисов обаче са в един отбор в битката по отстраняването на еманципирания от Москва и непоносим за Кремъл днешен държавен глава на България. Неговото премахване от поста беше задача номер едно, поставена от Путин. Останалото и останалите са проблеми – еднодневки, които руските им началници винаги могат да разместят на шахматната дъска.
Да обобщя за финал.
Първанов (зло)действа по навик и поради факта, че дългата му политическа кариера прави съзаклятника му Борисов зависим от него на къса руска каишка.
1. Борисов мълчи в полза на проруските крясъци.
2. Първанов крещи ( случвало се е и обратното със същия ефект). Еднакво вредни за България, двамата се допълват за пореден път.
3. Радев имитира своя ментор-откривател Първанов. Прави го по – скоро в режим на свободно падане на самолета, който още не е оседлал, но си мисли, че пилотира.
Кое от тези три неща е по-осъдително ( за да не кажа отвратително), оставям на читателите и историята да преценят.
Няма нищо чудно! Нали и двамата, а и техните съдружници (и клакьори)са от едно и също КОТИЛО, което няма нищо общо с интересите на страната ни (България)!
т.нар. (п)РЕЗИДЕНТ-пенционер го разбирам, защото още не знае на кой самальот са му дали разрешение да се качи- ако въобще му дадат да си нахлузи спасителен парашут- за всеки случай. Още не знае какъв “полетен лист” има . И даже дали ще разрешат да “вдигне някакъв самальот”. Пък бил той и безмоторник.
Но за резидент-шленоносника гоцье няма никакво извинение да се прави на ментор на все още безпилотният “льотчик” от запаса. Няма нужда гоцье да говори от чуждо име , и така само потвърждава неговата всестранна зависимост от БКП, ДС , КГБ , даже още преди да знае къде се намира Дондуков 2. Явно с тази си нагла подлост гоцье иска да извлече някакви лични облаги , като се представя като неформален говорител на р.р..
И цялата тази патардия с поредното служебно правителство в самият край на мандата на Плевнелиев е предизвикана от вожда на гербокожите – винету. Той можеше да изчака р.р. да встъпи в конституционите си пълномощия ,и след това да подаде оставката. Щом иска на всяка цена да има избори, по негови си лични или партийни причини , породени от разногласия вътре в герб.Което е предизвикало и безсмисленото обвързване на президентските избори с оставката на правителството.
И така нямаше да има нужда Плевнелиев да съставя трето поредно служебно правителство , което да застъпва между двата президентски мандата.
Настоящият президент отдадено дължимото на горянското движение. На мен това ми стига.
Ще си позволя отново да изразя очудването си – как този червен плазмодий беше допуснат до средите и секретите на НАТО ?!?!
Случая автомаически се записва на първо място в рубриката “Наивността и глупостта в Държавата Ръ.Бъ.”
Той досега не е познат дори в най-нецивилизованите държави, дори в африканските.
Причината е че и тримата президенти не притежават абсолютно никаква правна култура, с малки изключения за Георги Първанов.
Грешката е определено в Г-н Плевнелиев. Как не се намери никой от правния му отдел, който да му каже, че не бива да се обръща към бъдещия президент, който в момента не заема държавно-правна длъжност и няма право по закон да прави нищо по отношение на правителствената криза. Той няма легитимен(законов) статус, той просто не е юридическо лице. А такъв човек не носи нито права нито задължения към държавата и нейните институции.
Държавния цирк ще предоставя и в бъдеще подобни акробатики, напълно непознати в света.
Пълната бъркотия в БГ през последната половин година СЪТВОРИ Бойко Борисов,отказвайки да издигне или подкрепи г-н Плевнелиев като кандидат президент за ІІ мандат,издигайки кандидатурата на Ц.Цачева за този пост,заявката че ще подаде оставка при несполека на Цачева,подавайки оставката със закъсненение след балотажа,общественото му държание на обиден от несполуката,игрите около възможността за създаване на правителство от съществуващия парламент от сорта:”тука има-тука нЕма”/игра преди години от тришьорите, предлагана на играчи желаещи бързо забогатяване/,всичко това с мотиви ,които Мутрата сама си знае,с вероятност това да е продиктувано от Москва,с оглед внасяне да допълнителна нестабиллност в лагера на “троянския кон”.
Искам да изкажа благодарността си на г-н Инджев най-вече за смелостта му да публикува своите анализи,верни и точни както винаги!Както и да припомня на читателите на блога му,че е получавал многобройни заплахи,включително и такива за живота си!За това наистина се иска смелост!…Да добавя още,че анализите му са търсени от най-аторитетните световни осведомителни агенции!
Г-н Маджаров, изразявам несъгласие с Вас. При този хитър и мълниеносен, непознат, неортодксален, неполитически трик, който комунистите подготвиха, избирането на Г-н Плевнелиев нямаше да е сигурно. Може би разликата нямаше да е толкова голяма между двамата кандидати, но решаващ глас даде този трик.Българчето просто гласува за непознатото ново, което го няма никъде по света, българчето е наивно и веднага захапва нещо, чийто вкус не го знае и след време ще разбере, че вкуса на новото е известен-старото комунистическо.
БЪЛГАРЧЕТО ИЗБРА ЗА ПРЕЗИДЕНТ НЕПОЛИТИК!
Напук на всичко познато и традиционно в цивилизованите страни.
Българчето си казва-вие от другите страни си избирате винаги политици, но ние ще изберем за пръв път за Държавен глава неполитик, досега всички президенти бяха политици, новия няма да е такъв, той с политика не се е занимавал и е независим от доктрината на нито една партия, дори комунистическата.
Но много по-важно за Ръ.Бъ. е някой да
на разбира от политика и по този начин ние българите ще дадем нещо ново ма Света!