Беше въпрос на време – на много студено време…
Мъжкарската традиция с леденото хоро на Йорданов ден доведе днес до счупен крак на един човек и до логичната хипотермия на друг. Дано да се размине без онова, което следва след втора степен преохлаждане, чиито еквивалент е опасната за живота втора степен изгаряне ( например при ходене по жарава или след неудачно прескачане на огън по Игнажден).
Някои традиции са хубаво нещо и трябва да бъдат грижливо съхранявани. Но не всички и не на всяка цена, нали? Или нещо греша (пак)?
Традицията от “турско време” с окървавения чаршаф след първата брачна нощ спазваме ли я ( или традицията тази нощ да се полага първо на феодала, собственик на младоженците, както е било преди векове в просветената днес Западна Европа)?
Ако се огледаме, светът е пълен с (погребани) традиции поради бясното галопиране на прогреса, при който практически, морално и етично непригодните към нашето постомодерно и технологично глобализирано всекидневие навици и традиции отпадат от каруцата, за да се качат на днешните влакове, прекосяващи континенти със скоростта на вчерашните самолети.
Ние обаче си умираме да си разравяме традициите, при това далеч не най-заслужаващите реанимирането. Това е компесаторен механизъм за усещането, че нещо не е наред с нас при шеметното ни приобщаване към глобалното село.
Защо се съмнявам в това колко е хубаво да се е поощряват младите мъже да се (пре)охлаждат в ледената януарска вода питайте лекарите- ако посмеят да се опълчат на патриотарската превъзбуда, толкова политически модна в наши дни.
Няма да се връщам към традициите на канибализма, за да илюстрирам тезата си. Макар че не мога да не посоча съществуващата и днес традиция милиони жени да бъдат насилствено обрязвани. Тя готината ли е, щом е толкова вкоренена и защитавана дори от жени?
А традицията на измъчването на кучета чрез така нареченото “тричане” в някои части на България?
Подозирам, че най-много ще ми се ядосат на написаното младите и юначните. Трябва да им пропомня традицията да целуват ръка на по-старите по разни поводи. Те спазват ли я днес или ще се ругаем на тема “дъртак”?
Апропо, преди да ми се накарат и за възприемането на разни традиции със западен етикет в днешно време, бързам да припомня колко “традици” ни натрапиха за 45 години чуждо абсолютно господство. Вземете например традицията да се крещи “горчиво” по сватбите, когато подпийналите сватбари държат младоженците да впият устни пред всички, за да им е сладко- това си е руски внос от съветско време.
Като споменавам сватбите, да припомня и друго: по онова съветско време се опитаха да наложат традицията цялото сватбарско шествие да ходи на поклонение пред монументите на окупационната червена армия, за да благодари за окупацията, наричана освобождение. Сиреч, налагаха традицията на поклонението и преклонението пред силата, лъжата и силата на лъжата.
Но да се върнем към традицията с кръста и ледената вода. Има я и не става дума да бъде “забранявана”. Но ескалиращото героизиране на горещите глави, готови на преохлаждане, едва ли съответства на вайкането от “липсата на истински мъже” и фертилна недостатъчност, от която страда нацията, застрашена от демографска катастрофа ( ако не е сполетяна от нея вече). Да не говорим, че и оглавяваната от “истинската българка” ЮНЕСКО допринася за всичко това с анонса, че е готова да канонизира обичая като световна забележителност, ако сигналите по линия на международната организация са верни, а не са плод на поредното преувеличение от страна на комплексирани хора, жадни за “10 секунди слава”.
Разбираемо е да поискаш юнаклъкът ти да бъде забелязан (поне) веднъж в годината- особено, когато има толкова желащи да тиражират сензацията със средствата за модерна комуникация, обърнати към съживяването на “мода” от 17-ти век. Отдавам наплъно заслужено дължимото на храбростта да се подложиш на риска от преохлаждане, но не мисля, че това е най-добрият начин да се “прочуеш” и да “станеш изестен” на всяка цена.
Само се надявам човекът, който е пострадал от замръзването в Калофер, да не стане жертва на това подгряване на традицията ( била изпратена линейка за него, която пътувала към мястото на “произшествието”- а защо не е била на място, нима не се очаква нещо подобно да се случи при минусовите температури?). Защото правилото, че никоя традиция не си заслужава човешкото жертвоприношение, е нещото в което вървам без оглед на ругатните, които ще отнеса за своята убеденост от страна на патриотарите.
Много дълбок и искрено човешки текст!
До сега не бях се замисляла по тези въпроси.Винаги се е говорило,че който се топне в ледените води ще бъде много здрав.Но май пропагандата и бабаетлъкът са по-големи.
1. Репортажите от Калофер траяха часове, репортажите от некадърността и безсилието на премиер,агенции,служби и десетки “държавни софраджии” беше смотвано в епизодични няколкоминутни откъси.
Шофъор чакащ на Дунав мост каза дословно: “В Румъния няма проблем, България – само проблем”
Добре че Сибир, Аляска, Нова Скотия или Финландия не гледат български телевизии – да са умряли от смях на нашите “арктически” -10 градуса и 30 см. сняг.
2. Първия губернатор на Бенгалия като научил за местния обичай вдовиците да бъдат изгаряни живи на погребалните клади на починалите си съпрузи криминализирал обичая. Недоволни местните изпратили делегация която му обяснила че това са традиции и те няма как да не ги спазват.Отговора на губернатора: “Няма проблем,традициите в кралство Великобритания са хора които причиняват такава насилствена смърт да бъдат СЪДЕНИ и бесени”
(До няколко години обичая престaнал да съшествува).
След ГЕРБ и коалицията им с БСП и ДПС нито традиции,нито метео-апокалипсис могат да са нещо страшно или възмутително
Със сигурност на някои от тези “българи-юнаци” са им се преохладили “орехите”, ама смеят ли да кажат, зер нали са такива “юнаци”!
Много ми е интересно, след като леденото хоро в Калофер било традиционно за града, играл ли го е Ботев? Дет’ се вика, да покаже мъжка сила, па и за здраве? Хмм?!
Тя, патриотарщината, не се е спряла пред милиони човешки жертви, та пред едно измръзване ли ще се спре?! Правилно и своевременно ни предупреждава г-н Инджев. В началото е много забавно и дори весело, по различни поводи (не само на Йорданов ден) да се вика у-у-у!, а-а-а! Ура-а-а! Правили са го и в други страни, по-цивилизовани от нашата за ознаменуване на различни героизми и юначества от патриотично естество. Тук таме някой пострадал – нищо работа! Важното е да се поддържа националния дух.
Ама национализмът мирен не стои. Докато е в единствено число (един, наш, роден национализъм) – все някак си е готин. Но той вземе, че се размножи. И докато се усетим – ето ги и национализми при съседите. Получават се национализми в множествено число, от които човечеството нищо хубаво не е видяло. Само страдания, войни, кръвопролития, жертви, разруха! И то само заради една граматическа грешка, от която уж хубавото, вземе че стане от лошо по-лошо.
Преди години, един ветеран – участник в битката при Дойран, разказваше как престанал да бъде патриот: „ Уж ние победихме англо-френците, а накрая те нас ни взеха в плен. Поради лошата храна при българското началство, бяхме станали на кожа и кости. Някои измряха, други едва кретаха. Но англо-френците излязоха културни хора. Започнаха да ни хранят с месо, кажи речи всеки ден. За един месец си стъпихме на краката и така оцеляхме. От тогава, не искам и да чуя за патриотизъм. Културата е над всичко.”
Ветеранът говореше за култура, но всъщност имаше предвид най-обикновена човещина, която англо-френците са притежавали, именно заради своята култура. А на българското началство тази човещина е липсвала пак по културни причини.
В крайна сметка въпросът е „Патриотизъм или Култура?”
Политизиране от страна на Бокова,която ще си остане в историята на тази организация като едно недоразумение и дори грешка. Тук смърди на кариеристки опити за политически дивиденти от една наистина опасна традиция.Кой ли ще ги извлече, кой ли ще бъде предложен за комисар? С цената на хипотермията..
Нека не се измества фокуса от истинското наследство, което е успяло да ни съхрани. Това не са нито църквата,нито религията, нито държавниците, нито UNESCO. Това са хора като Ботев и Левски, Любен Каравелов, Стефан Стамболов, Захари Стоянов, Панайот Хитов. Наблюдавайки дребните спорове около Карловските хора, зимния апокалипс, лютеници, запад и изток, псевдо патриотщини и юнаци се замислям,от долу нагоре, за българските революционери, в чийто вени е изкипяла революцията, с чиято кръв е постигната свободата и с чийто интелектуален труд успяваме да запазим самосъзнанието си. Нима едно хоро е по-голямо “(не)”-материално културно наследство от стихотворението “Борба” ? Нима сме наистина толкова дребнави,за да спорим за един танц в ледено студена река? Дори да е архаичен, патриархален, какво показваме и “да трябва да се съхранява”, пред кого трябва се доказваме демонстративно и защо? Пред UNESCO и Бокова ли? Пред света ли? Каква смелост и псевдо гордост е това?
Абсолютно съгласен.
Навремето, баща ми ми обърна внимание на онова ненашенско “горчиво” от сватбите. Той твърдеше, че е имало подобна българска закачка, когато някой зевзек се е провикнел посред сватбата – “Куме, виното ти е кисело”. (имало е традиция кумът да доставя виното за сватбата). Та, тогаз, хем за да подсладят виното, хем да преодолеят срама, младите са дарявали една целувка пред хората.
Абсолютно съм съгласен с написаното от г-н Инджев!
Според мен в тази традиция прозира тежка комплексарщина.
Прав сте,много сте прав г-н Инджев!По-малката беда е,че нЕкой патреОт ще Ви ругае,но-голямата е,че гласа Ви няма да надмогне пустинята,поне засега!
Да добавя и мое мнение по темата. Медиите също са част от леденото хоро в Калофер. Преди няколко години не се знаеше много за този местен обичай и след обичайните сензационни репортажи (в т.ч. и с Антон Хекимян) нашумя много. Не спомогна ли и медията БТВ чрез чалга шоумена Слави за полуляризирането на чалгата даже и сред хора които не си падат по такава музика?
скоро имах спор с русофили, че западния свят “унищожил” индианците в Америка. Празните глави не проумяваха, че 96 % от жертвите са покосени от нетипични болести за тях (грип и подобни) и новите заселници са били шокирани от планините от човешки черепи – “традиция” да почиташ богове, да празнуваш, чрез масови обезглавявания. Така и нашите пиянски оргии нямат нищо общо с божественото на този ден преди две хилядолетия.
http://shop.historynet.com/collections/frontpage/products/military-history?utm_source=historynet&utm_medium=footer
В новините на Нова телевизия, които гледах днес, в репортажа за идиотското хоро, в кадър за кратко се видя и онзи примат Динко, който беше гордо заявил, че който не го харесва, не е българин. Този питекантроп не знам дали сте виждали как пише, но е потресаващо и отвратително. Такива са днешните патриотари от първия до последния и ги толерират и ги правят на звезди по медиите и т.н.
http://gospodari.com/%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D1%8F%D0%BC%D0%B1%D0%BE%D0%BB-%D1%83%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-video115867.html
@ Мирослав Георгиев
Уви, не са само грипове и жервеници. Един смразяващ образ стои при мен. Голият гръб на млада индианка, дълбоко нашарен от камшици. Тялото й е така обезобразено, че за да има някакъв шанс да се омъжи, младата жена е пришила върху белезите цветни мъниста. Добавила болката от иглата към голямата болка. Но… колко могъщ е духът на тази жена, опитала да прикрие присъствието на насилника с настояването за красота (живот).
И тук ще помоля Вашите ‘русофили’ (сигурно са мълчали одобрително дотук) да погледнат тази информация:
https://www.culturalsurvival.org/news/canada-agrees-reparations-all-residential-school-students
http://pm.gc.ca/eng/news/2016/12/15/statement-prime-minister-canada-advancing-reconciliation-indigenous-peoples
И нека ‘русофилите’ Ви намерят аналогична информация от сайта на руското правителство – за репарациите, които в момента Русия изплаща за всички зверски убити, измъчени, унизени, в много случаи ликвидирани и за историческата памет хора.
Ако успеят да открият каквато и да е информация за ‘исторически каеща се’ Русия, която (забравете репарациите) поне се опитва да се извини на някого за нещо, веднага черпя ‘русофилите’ по един шот eux de vie, пардон, eux de cologne (съобразено с алкохолната им парадигма).
–
За много години на всички!
Връщам се от север с много сняг.
да се чете ‘жертвеници’
През 1996 деветима души намериха смъртта си в ледените води на Тунджа на Йордановден (вж. линка по-долу).
За мен феномена с фиксациите в отдавна забравени или полузабравени езически или интегрирани в православието езически ритуали и обичаи има елементарно обяснение с психологията на човека: когато хората преживяват проблеми, една част от тях се опитват да ги преодолеят, забравят и продължат напред, докато друга част, след като не могат да се справят и да постигнат мир със себе си, се отказват да вървят напред и се затварят в себе си (при някои се проявява и обратния ефект – стават сприхави и агресивни) и започват да се вторачват в миналото, когато проблема просто не го е имало, били са млади и красиви и всичко е било цвят и рози. И колкото по-големи проблеми имат, толкова по-назад се втрачват и не виждат че светът върви напред и се променя но те отказват да се променят с него и искат да живеят в настоящето и миналото, но не и в бъдещето.
http://www.blitz.bg/article/1460
Традицията е хубава,но това което виждаме е някаква пародия, някво реалити шоу! Спомням си като дете с какво нетърпение ходехме на реката и никога не съм виждал пияни младежи да играят хоро в реката!
Успех на всички през новата година.
http://www.coldwatersafety.org/ColdShock.html
Интересна логика. Ако изпаднеш в заблуждението, че западния свят е “унищожил” индианците в Америка, си русофил. А аз се чудех защо са толкова много!
Роден в Калофер Аз съм на 92 години и никога подобна измислена преди десетина години “традиция”не е съществувала в Алтън Калофер. Богоявление беше хубав очакван религиозен празник. Калоферци се събираха на моста при църквата Свети Архангел предвождани от свещениците на трите енории в града. Пристигаше и символичната четата на Христо Ботев( като Ботев беше бай Коно Крачанов убит на 9.9.1944 г. от партизани).След тържествена молитва най-възрастния свещеник отец Балиев хвърляше кръста в предварително подготвения вир. Десетина калоферски младежи се хвърляха в студените води на Тунджа, предварително затоплени, но не пияни, в пивницата на бай Недю Кърпачев. След това, уловилия кръста, посещаваше всяка къща за да честити празника и героя получаваше подарък кравай и дребни парички. Ние децата чакахме кръстниците си за да получим украсеният кравай с някое петле от “небет шекер” и да ни умият лицата. Това беше истинският християнски празник Богоявление.
След чудесното есе и допълващите темата коментари по повод народните обичаи и еволюционното им претворяване… Честит Иванов Ден и Честит Имен Ден, Иво Инджев! Да сте жив и здрав! Обичаме Ви и Ви четем с удоволствие в нашия дом, в Минск.
Към Бисер Стоянов:
Пониже имам щастието да получа много поздрави от много читатели на блога, но не мога да отговоря на всички поотделно, искам да благодаря на Вас и чрез отговора ми тук на всички за поздравленията!
Признавам, че откровеното Ви представяне ( по име и място) ме впечатли донлънително….Поздрави още веднъж!