Тъпоъгълните надежди на проволинейните хипоте(ну)зи за някакво триединство на САЩ, Русия и Китай срещу (не)добрата (и наистина) стара Европа, която толкова много пречи на колониалните претенции на Москва за господство на Запад поне на континента, са отчаян вик за помощ от страна на давещия се ( по подобие на късния СССР) режим в Кремъл.
Много му се иска на Путин ( като на Манго от един виц, който много желаел да руча баница), да впрегне Пекин и Вашингтон в своята евразийска каруца. Те , обаче , нещо хибридно се дърпат ( хибридно- в смисъл, че САЩ, а дори и Китай, технологично дърпат напред към епохата на хибридните автобомили, които няма да имат нужда от все по-ненужните в обозримото бъдеще газ и петрол).
Дъпрат се Вашингтон и Пекин при това не в посоката, в която му се ще на московския Манго.
За унизителното смълчаване на Кремъл пред твърденията за китайска заплаха, които показват колко долнопробен е подходът на Путин да се перчи само пред по-слаби противници, пише руският журналист Константин фон Егерт в коментар за Дойче веле.
В резюме- за онези, които няма да си направят труда да го прочетат в оригинал – колегата обяснява очевидното: Лавров, Путин и компания се “дървят” само на слабаци, но на Китай правят мили очи дори и тогава, когато откъм Поднебесната ( както самите китайци са наричали своята империя близо две хилядолетия) идват ракетно-рекетьорски-ядрени съобщения. http://www.dw.com/ru/комментарий-китайские-гвардейцы-кремля/a-37268048
Oще една много добър текст от Аблотия Тенгиз чудесно допълващ както писаното от Иво, така и статията на Константин фон Егерт.
С няколко думи, къде се сдухаха, затрайкаха, снищиха, покриха, “разсеяха” както официалните кремълски власти, така и серт пропагандистите начело с класиците Кисельов и Соловеев пред балистичните ракети Дунфен-41 инсталирани непосредствено пред руската граница.
http://newsua.one/mneniya-blogosfera/rossiyane-zamolchali_-v-tryapochku.html
Като всеки измислен герой и Путинката не се отличава с храброст! Ако има и най-малка вероятност да му се “спече” на д….то веднага ляга ничком пред по-силния! Лакейски му работи!
Противно на отсъстващия антиглобалист Путин, китайският лидер застана твърдо на страната на глобализма на форума в Давос. Глобалистки е и курсът на Европа, какъвто беше и този на САЩ преди Тръмп да се появи с неговия протекционизъм (т.е. антиглобализъм). Най-глобалната страна САЩ (70% от нейния търговския обмен е на ТНК), в момента се ръководи от антиглобалист! Направо не е за вярване! Излиза, че Тръмп и Путин са антиглобалисти, а ЕС и Китай – глобалисти!? Много странна ситуация, предвид на факта, че основния конфликт е между обективния процес на глобализация и инерцията на национализмите!