Знаете ли защо никога не си поръчвам в ресторант често предлаганата капама или нещо забъркано в тъмно тюведже, което иначе винаги е вкуснно да си сготвиш в къщи? Защото знам още от времето на соца, че бесто в тази манджа измамниците слагат останки от онова, което дрги не са дояли. Срещу тази стара соцпрактика от “заведенията за обществено хранене” няма гаранции и днес.
Същото се отнася и до продуктите на миналото в претоплените манджи в менюто на повечето български медии, които ни сервират порции с отдавна изтекъл срок на годност, но с висока степен на гадност.
Твърде банално е да пиша ( пореден) текст като реакция на ( поредната) медийна изява на предсказуемия като емблема на московската пета колона в България Андрей Райчев. Заради относително новия контекст на рашистко-тръмписткото “аргументиране” на подобни колаборационисти, обаче, си налагам да отбележа и днешният му опит да излъже аудиторията на БНТ ( не само с вчерашното, нагласено откъм риторични въпроси проучване на неговата агенция за всенародната радост от работата на служебния кабинет, подгряващо кампанията на БСП).
В публицистично предаване в т.н. дискусионен формат, каквото БНТ не може да организира без задължителното присъствие на нефициален говорител на руския интерес, Райчев се опита да употреби американския президент в адвокатската си пледоария, за да докаже колко отратително нещо са санкциите срещу Русия, твърдейки, че Тръмп ( също) бил противник на тези санкции. Наложи се опонентът му Нено Димов да му каже директно, че лъже след като на два пъти го поправи и припомни, че Тръмп е поиска Русия да върне Крим на Украйна.
В крайна сметка Райчев благоволи да се съгласи с истината, но подхвърли, че преди това Тръмп бил искал свалянето на санкциите.
Уважаващ себе си човек , още повече “общественик”, би се сконфузил когато не само го хванат в лъжа, но и го принуят да си признае, че лъже. Но срамът от това да бъдеш хванат в лъжа не е познат на такива, като Райчев, за които целта оправдава средствата ( вложени в тях). За тях лъжата е легитимно оръжие в пропагандна война, която Райчев прогнозира, че тепърва щяла да се разраства. Той ли не знае!
И се питам за кой ли път: ако искаме от политиците, съдиите, прокурорите, висшата държавна и местната администрация да носят някаква отговорност за щетите, които нанасят поради нехайство или злонамереност, защо това правило не се разпростира върху лъжците, някои от които вече трето десетилетие отровителстват демонстративно от телевизионните екрани без да търпят каквито и да било негативи за своя рецидивизъм.
Едно от обясненията е в наложената инерция на безхаберието, съчетана със слугинажа спрямо “неотразимите” дежурни събеседници в медиите. Там едни невидими за публиката готвачи, които упорито притоплят вчерашната манджа, не си дават труда да разнообразят менюто, а карат по познатия им списък на принципа на най-малкото съпротивление с едно главно съображение: да си нямат главоболие с началството, което също е зависимо от по-голямото началство в държавата.
Нещо такова констатира сп. “Икономист”, което с британска ирония определи волята на избирателите в България, довела до преизбирането на Борисов за премиер през 2014 г. със заглавите си : “Още веднъж от същото, моля”.
От чужбина могат да ни се подиграват колкото си искат, но тук гълтаме медийната супа, която ни сервират със старите продукти, събирани от чиниите на онези, които вече веднъж са си платили. Консуматорите не само не протестират, но наистина си поръчват още веднъж от онова, което единствено ни предлагат. Като няма взискателност, мошениците ще продължават да ни баламосват и да ни пробутват старите мръвки в новия гювеч.
Държавните медии както и всички партии без НОВА РЕПУБЛИКА водят война с Българите. Тя се води по всички правила на изучаваните едно време методи и способи от времето на Студената война, прилагани и дообогатени от съвтЦките( руските) служби.
Няма ляво, няма дясно. Има ЗА и ПРОТИВ БЪЛГАРИЯ. Да помогнем русия да си ходи при робството, а ние при НОРМАЛНИТЕ държави.
Днес цял ден деца, младежи и възрастни хора поднасяха цветя на паметника на Васил Левски, а ученици в гвардейски униформи стояха на почетна стража. Обичта и почитта към саможертвата на Апостола на свободата ни беше спонтана и затова изключитeлно вълнуваща!
И на това свято място, в това свято време от годината, някакъв смотан човечец обикаляше сред притихналото множество и скрито раздаваше листовки от името на някаква паравоенна
Гражданска инициатива за СУВЕРЕНИТЕТ на БЪЛГАРИЯ и ДЪРЖАВИТЕ НА СВЕТА
Позивът призовавше на 3 март всички да се присъединим към някакво Национално шествие “БЕЗСМЪРТНАТА ЧЕТА”( по модела на руския “Безсмертный полк”) до паметника на Цар Освободител пред Народното събрание по случай Освобождението на България от турско робство, защото днес нито една институция не споменавала думите “турско робство” и ОСВОБОДИТЕЛКАТА РУСИЯ. В ръцете си ( пак по руския модел) да сме държали портрети на загинали родственици и на Освободителите ни, воювали в Руско-турскта Освободителна война.
В края на т.н.”възвание” организаторите-рублофили с обидно нахалство се обръщаха към българите с “Братя и сестри”, елате, защото който не почитал Освободителите и историята си, рано или късно, щял да изчезне!
(имаше и мейли и мобилни за контакт с организаторите)
По-подходящо би било направо да публикуват адресите и сайта на Руското посолство, за да бъде ясно за петоколонниците, които ще отидат на шествието на “БЕЗСМЪРТНАТА ЧЕТА”, КОЙ точно е организаторът.
г-н Инджев , току що свърши филма по БНТ по разказ на Николай Хайтов , с участието на Филип Трифонов!
Прекрасен филм , и прекрасен сюжет.
След това влязох в блога Ви да прочета по коя тема сте писал днес.
Невероятно , то съвпадна с това което гледах във филма!
Видях и майстора , и Райчевките-колюви подстрекатели и ходжата.И дано както във филма и както казвате и Вие , |”лъжецът си признае” , а можещите да са на почит!
Крайно време е !
Великият Хайтов го е описал!
…………………..
Николай Хайтов
Изпит
За едно кацарство аз съм се трепал шест години! Две години ходих из гората, докато науча от кои дървета стават хубави дъски; една година се учих само да цепя, една година — само да дялам, две години — да рендосвам и сглобявам, и тогава, за да те признаят за майстор — даваха ти да направиш каца с вързани очи. Дванайсет майстори кацари, а ти в средата, каца работиш с вързани очи! Като я направиш — пълнят я с вода. Капне ли капка — оставаш си чирак, не капне ли — опасват ти майсторския пояс и си готов майстор.
Тоя изпит беше тежък, но какъвто изпит сетне ми се случи, няма да го забравя никога!
Шест месеца имаше, откакто майсторския пояс бех завързал, ала работата не вървеше. За шест месеца бех направил пет ведра и това си беше алъш-вериша, ако се не смятат три-четири копани, платени с извара. Ако не беше майка ми гъби да бере и да вари — нямаше какво да се яде. Баща ми — стар и болен — работа не можеше да върши. А пък съм и ерген. Идва ми време да се женя.
Не щеш ли, тъкмо в това време един ден идва Кара Сулю Бялковски от Хамбардере и ми казва: „Да ми направиш една каца да събира триста оки извара, само че да мога да я огребвам, като се наведа, с пръсти. Можеш ли?“
— Мога! Защо да не мога?
— Триста оки и да се огребва?
— Триста оки и да се огребва!
— Започвай — заръча ми Сулю. — На Костадиновден я искам вкъщи!
За пари не отвори нито дума. Качи се на коня, отиде си и чак тогава ми мина през ума, че в неговата заръка има нещо не в ред: каква ще е тая каца, хем триста оки извара да събира, хем като се наведеш — да стигаш дъното й с ръка? Да се стига дъното, трябва да е плитка, а за да може плитката каца да събира триста оки — трябва да е горе-долу колкото висока, толкова и широка.
Отивам при баща си и го питам:
— Тъй и тъй, заръчаха ми такава каца, какво да правя?
— Ако си майстор — вика баща ми, — ще я направиш! Не я ли направиш, ще ти излезе лошо име, а името на майстора е главното!
Започнах аз да правя кацата. Труд не жалих, направих я каца и половина, като ти кажат — точно! Колкото широка, толкоз и висока — чамова каца с бели като сирене дъски! Сто пъти премерих може ли дъното й да се огребва с ръка — може! Разглобих я на дъски, натоварих я на мулето и леви-десни — право в Хамбардере. Сглобих кацата в двора на Суля и тъкмо я стегнах в обръчите — ето ти стопанина. Като видя кацата — зарадва се, но като я пипна и напипа дървените обръчи, загуби му се кефът и се намръщи.
— Майсторе, кацата е хубава, ала обръчите й не струват!… Може ли такава голяма каца, дето ще събира триста оки, с лескови обръчи да се крепи? Свършило ли се е желязото на тоя свят?
— Като слезеш в града — викам на Сулю, — купи си обръчи и ме извикай да ти ги сложа, а сега — карай с дървените! Дървените са по-яки от железните!
— Яки-слаби, искам я с железни, инак хората ще кажат, че Кара Сулю немал пари да си направи каца с железни обръчи, та я направил с лескови.
Докато се разправяхме ние със Суля, насъбраха се в двора и жените, и децата му, и комшиите му, и ходжата. Дива махала, не видели каца триста оки да събира — събраха се да видят. Въздимиха чибуците около нас, загладиха брадите и зацъкаха!
— Бре-ей, каква каца! Ама че кацище! Ако беха обръчите железни — еша си нямаше да има!
Пита Кара Сулю ходжата какво ще каже.
— Тия лескови обръчета — вика му ходжата, — ако държат кацата, докато я търкулнеш в зимника — пак добре!
Обяснявам на ходжата, че ако лесковите обръчи са от припек сечени, ако са в мъзга цепени и са в дъждовна вода киснати, те са много жилави и яки.
— Като ни гледаш помаци — вика ми ходжата, — да не мислиш, че сме и ахмаци? Изтъркаляй кацата на двора, ако обръчите й останат здрави, аз брадата си ще обръсна ей сегичка!
Хванаха ме дяволите.
— Ходжа, аз ще търколя кацата, ала дворът ми се вижда малко! Ще я пусна да се търкаля оттука надолу към дерето! Ако се пукнат обръчите — халал да ви е джумбуша, ако ли останат здрави — хубаво да знаеш: ще те обръсна!
— Обръсни ме! — казва ходжата.
Видяха агаларите, че работата се затяга, сбутаха ходжата в ребрата, но той ги сряза:
— Оттук надолу камък, ако се претърколи, става на парчета — камо ли каца. От кацата му няма да остане — вика — и треска!
— Добре — казвам. — Дайте ми вода!
Донесоха ми едно ведро, плиснах ведрото да се хубаво намокрят обръчите, а след туй станах и претърколих кацата до ръба на пропастта. Като погледнах, брате, надолу към Хамбардере, като видях оня увес и ония камънаци, щръкнали по него, и реката, дето се мяташе и млатеше долу в дерето, рекох си: „Бог да прости хубавата каца!“ Ала не дадох вид. Изправих се, бутнах кацата и се обърнах да не гледам. Чу се едно „бу-ум!“ и дълго време нищо. Пак едно „бу-ум!“ и пак тишина. Летяла кацата, докато да падне втория път, и тогава почна едно тропане и търкаляне, заехтя онова Хамбардере, като че ли планината се събаря.
Кози имаше отсреща, подплашиха се. Звъннаха чанове и тюмбелеци, кучета се разлаяха, хора почнаха да викат от срещните махали: „Кацата отиде, кацата-а-а-а!“ „Цяла, значи, е кацата“ — мина ми през ума, обърнах се и видех как плясна в реката кацата, изгуби се, след туй изрипна цяла-целеничка, бяла, хубава каца и започна да кръжи с водовъртежа, да се блъска в камъните на брега и да гърми. Удари се в единия бряг: „ба-а-ам!“ Подрипне към отсрещния „бу-ум!“ Засуче я водата към скалата: „дум-дум“ — топове сякаш стрелят и гърмят. Ходжата пребеля като платно. Агаларите гледат в земята, а на Сулю па̀ра започна да излиза от главата — шапката си бе свалил и главата му димеше като вжежено торище.
— Лягай да те бръсна! — викам на ходжата.
— Не барай ходжовата брада! — замоли се Кара Сулю. — Двойно ще ти платя! Няма ли брада — няма ходжа!
— Да е мислил ходжата одеве! Дайте бръснач!
Нямало бръснач.
— Донесете ми ножица!
Обадиха се агаларите:
— Тройно ще ти платим кацата! Недей!
— И петорно да ми я платите — от брадата на ходжата се не отказвам.
Хванаха се двама-трима за ножовете.
— Назад!
Писнаха жените и децата — ройнаха се, а пък аз се улових за брадвата.
— На трески ще ви нацепя!
Сега като приказвам — става ми страшно, ала с тогавашната шашава глава — пет пари не давах за нищо. А и право имах: езика си дето не прехапах от зор, докато изчукам тая каца, а те, маскарите, да ми я връщат и на това отгоре да се подиграват с майсторията ми и с труда ми!
— Сядай, ходжа! С брадвата ще те обръсна, но ще те бръсна!
Свалих на мулето семера, накарах ходжата да седне, донесе ми Карасулювица ножицата и започнах. Косъм по косъм съм го стригал! Вади пот текнаха зад ушите на ходжата, ала не спрях. А докато стрижех, долу кацата гърмеше ли гърмеше: „ба-ам, бу-ум, бу-ум, ба-ам!“ Хората — накачили се на дуварите и покривите — гледат. Агаларите, забили очи в земята, не смеят да ги повдигнат, а Карата само ме гледа в ръцете.
— Майсторе, стига бе!
А като видя, че дялнах и последните косми — хвана си лицето в ръцете и — заплака:
— Немаме си вече ходжа! Немаме си ходжа!
Качих се на мулето и тръгнах:
— Сбогом, агалари! Да запомните кой е майстор Лию и кога сте го взимали за подигравка!
Никой не рече нито „сбогом“, нито „със здраве“.
Начесах арнаутската си краста и си тръгнах с радост на душата, че майсторското име не посрамих. За пари ми дойде на ума чак като наближих село. Баща ми — стар и задух имаше, като се закашляше, търсеше къде да се подпре, но беше ме страх от него. Защо? За какво? — не мога да ти кажа, ала щом в очите ме погледнеше, ставах кротък като агне.
Нейсе, дойдох си вкъщи. Щом вратата хлопна, и баща ми излезе да ме срещне. Няма „добре дошъл“, „добре заварил“.
— Продаде ли кацата?
— Не!
— Защо?
Разправих му каква е работата. Нищо не сбърках и не скрих.
— Лягай на земята! — вика баща ми. — Тръндафило! (Тръндафила се казваше майка ми.) Донес ми, казва, палицата, дето чукаш гръстниците!
Донесе палицата майка ми, затвориха пътната врата, а баща ми захвана да ме чука с палицата по дебелото, отзад. Удари пет-шест пъти, но се задъха, даде я на майка ми да бие и започна да брои, докато наброи до десет.
— Ставай — казва, — главанако, да те прегърна! За щуротията вече си получи пая, но затова, че си остригал брадата на ходжата — аферим! — И ме целуна. — Мъж си! Тая есен — казва — ще те годим!
— А пари? — вика мама.
— Има ли майсторлък — вика баща ми, — парите сами ще дойдат.
Както баща ми каза, така и стана. Не беха минали два дена от стригането на ходжата и дойдоха от Хамбардере на Голем Мехметя средното момче и крив Салих.
— Ела в селото да си хванеш кацата! Агаларите ще ти платят, само да си я изтеглиш от вира!
Преди още да наближа Хамбардере — чувам: „ба-ам, бу-ум!“ — бие кацата в бреговете като тъпан. Агаларите ме чакат.
— Ето ти парите за три каци, ала махни я от реката да не гърми! Децата се плашат, а ние трета нощ не можем да мигнем.
Хвани я, но как? Хамбардере — девет боя врязано в камънаците, пени се, грухти, фучи и от пяна не може да се види кое камък, кое вода! А пък водовърта, дето кацата влетя в него, тъй рендосал бреговете, че не може да се припари: увес и отляво, и отдясно, гущер не може да се закрепи, камо ли човек!
— Давайте — казвам — въже!
Развиха от едно магаре фортумата и донесоха въже. Вързаха ме с единия му край за кръста, а другия го хвърлих в ръцете на мъжете. Казах им лека-полека да спущат, а като вържа кацата, да ме изтеглят заедно с кацата.
За спускането — спуснаха ме. Намерих се в котела до коленете във вода и тогава, да ти кажа, се уплаших: кипнала водата като жива, хем фучи и ври, хем като бясна се върти. Синьозелена, господ я знае има ли дъно или няма! А пък аз във вода не съм се топил от кръщение и не зная нито да шавам, нито да плавам! Викнах да спуснат въжето, за да видя има ли дъно. Натопиха ме до гуша — няма дъно! Викнах да ме изтеглят — не чуват! Бучи водата, но и те като че ли се правеха на глухи. Стана ми ясно: ще им се да ме удавят. Има двама Лиювци в мене. Единият вика: „Лию, връщай се, тия зян ще те направят!“ Другият ми шушне: „По-добре смърт, отколкото срам!“ Рекох: „Вторият ще слушам“, и викнах на въжарите здраво да стискат, а пък аз пуснах краката си да плуват във водата, та като мине покрай мене кацата, да я вкопча с краката.
Кацата кръжи с водата и аха-а — вече наближава. Дигнах тогава двата си крака да я вкопча, ала потурите ми хубаво се напоили и вместо краката нагоре да се дигат, падат надолу. Мина кацата — замина. Бре! Ами сега? Потурите ще се свалят, инак работата лоша. Смъкнах потурите, а отгоре писнаха жените — имало зад мъжете и жени. Разлетяха се една насам, друга нататък и се не видяха една с една. Зачаках кацата отново, дочаках я и наистина я хванах. Попритеглих я с ръцете си и завиках да ме вадят.
Почнаха ония да изтеглят въжето, но сещам аз, че колкото повече теглят, по-тежко става. Кацата — напила се с вода — станала пет пъти по-тежка отпреди. Вдигнаха ни на два пръста над водата и въжето спря.
— Теглете бре!
— Не можем! — чува се отгоре. — Тежко!
Потеглиха още педя и половина и спряха. Събраха сили и потеглиха отново, но на две-три педи от водата пак спряха. Погледнах нагоре да видя какво става и тогава забелязах, че въжето, както се трило на козирката на скалата, до половина се протрило. Пукат вървите, вися, дето се вика, на косъм. „Айде, Лию, да те видиме сега какво ще правиш? Ако пуснеш кацата, ония могат да те вдигнат и тогава ще е добре, но ако въжето се скъса и паднеш във водата сам, без каца?… Ако пък висиш с каца, тогава пък е сигурно, че въжето ще се скъса и ти ще се намериш във водата.“
„С кацата или без нея? Решавай! Решавай, че вървите се късат!“ Реших: „Ще се държа за кацата.“ И се развиках:
— Донесете друго въже, че това се е протрило! Бързайте, че отидох!
Разшаваха се горе и един тръгна към село за въже. Ала да знаеш само как вървеше? Ба-ав-но, като буболечка, а пред очите ми на метър и нещо вървите пукаха една след друга. Докато да извикам, че падам — намерих се във водата. Натопи ми се главата, плясна пяна в очите ми, ала кацата не пуснах. Горе взеха да викат:
— Удави се, удави се!
Но видяха, че изплавах заедно с кацата и завикаха отново:
— Жив е, жив е! Тичайте за въже!
Докато да дойдат с въжето, каквото се е преживяло във водовърта, да се не случва нито на приятел, нито на враг! Кацата мазна, държа я едвам, на това отгоре разиграла я водата, та се мята като бесна! Хакне се в единия бряг, а че литне към обратния и не гледа дали няма ръцете ми да се пречукат. А удари ли ме в ръцете — водовърта ще ме лапне на една глътка: усещам я водната бургия как в джендема й се ще да ме забие. По едно време дойде ми наум да възседна кацата, за да мога да я управлявам. Сетни сили дето имах, криво-ляво ги събрах, възседнах я и се понесох върху тая бесна каца, на това отгоре и без гащи.
Гракнаха сто гърла: „Аферим!“ и „Ашколсун!“ и тогава чак видях, че по двата бряга на реката сума свят се е събрал. Едно ме тровеше, докато стисках с краката разигралата се каца: дали обръчите ще остискат? Дали няма да се скъсат баш когато е най-страшното? „Чумберчета мили, баюви — замолих се, — дръжте се, баювите, и ма спасявайте!… Дръжте се и ма спасявайте!“
Хем се молех, хем и стисках и работех с краката. Фукне ли кацата към брега, аз протягам краката и вместо да се блъснат кацата с камъка, блъснат се камъка и моите крака и кацата се връща във водата. Най-сетне донесоха въжета и ги спуснаха. Вързах с едното кацата, а с другото и себе си — как ги вързах, аз си знам — и тогава се провикнах:
— Тегли-и!
Изтеглиха кацата. След нея — и мене. Ходилата ми — в кръв. Кожата по коленете ми — обелена. Дадоха ми гащи, качих се на един катър и — хайде в Хамбардере. Един ми води мулето за оглавника като на хаджия, а зад мене текнала върволица от стари и млади — краят й не може да се види. Влачат и кацата. Настаниха я агаларите в двора на джамията и обявиха:
— Селска ще бъде, тука ще седи!
Питат ме дали съм съгласен.
— Съгласен съм при едно условие: да се покачи на кацата Кара Сулю и три пъти пред събралите се хора да извика, че дървените обръчи са по-добри.
Качи се Кара Сулю и не само извика, ами и от него си притури:
— Селяни, млади и стари, ако майстор ги направи, дървените обръчи са най-добри! Дървените обръчи са най-добри!
Платиха ми кацата, на това отгоре дадоха ми вълна, мед и восък, та се събраха три товара за една нищо и никаква дънеста каца. Като ме видя баща ми с товара и му разправих защо съм в чужди гащи, очите му ей такива се опулиха.
След това тръгнаха мераклиите един след друг каци да им правя, разви се алъш-вериша, аман казах от мющерии и от пари. Стари майстори хората прекрачваха и при мене идваха, ако че имаше тогава майстори в тоя край повече над сто и двайсет!
Сто и двайсет, ала никой не беше яздил бесна каца в Хамбардере и не беше стригал ходжа.
Николай Хайтов
Вижте докъде ги докара съдружникът и партиен авер на Лайчев-кънчо Калъпа.
Българйо, за тебе те умряха!
http://www.dnevnik.bg/sviat/2017/02/18/2920543_gallup_international_tvurdi_che_pri_napadenie/
“Полша приветства американските войници”
https://www.youtube.com/watch?v=BWTBC86mxjI
Ний пък приветстваме руските освободители, еей, нищо не разбирате вий, от запад и от изток, нищо, паметници им правим, с хляб и сол ги чакаме отново. Начело с президента и останалите, да им запечатаме Крим при тях и им купуваме пушкалата во век и веков…
Заседание на МС.
-Г-н Борисов, много ни критикуват от ЕС! България била вече чак на 113-то място по свобода на медиите…
-Спокойно, Рашидов!
Взел съм мерки!
Разпоредил съм се на всички телевизии, когато дават репортажи за г-н Путин,
да не хвалят и мен.
Казах!
Хора,не спирайте да говорите,не спирайте да търсите факти и доказателства,проповядвайте и говорете непрекъснато пред незнаещите,нечетящите и незаинтересованите!Васил Левски е правил точно това!А какво да проповядвате, е ясно- посочване на заразата от Североизток, донесла най-големите злини и бедствия сполетявали нашата невероятна и древна страна-България.
Може ли някой да каже НОВА РЕПУБЛИКА антикомунистическапартия ли е ,или не.
@ОГНЯН ГЕОРГИЕВ
Драги Огняне, не придирям на ничий литературен вкус и те ценя като съблогър. “Велик” обаче Хайтов може да бъде само за ТВ СКОТ. Достатъчно се шушукаше за кражбите му през соца-на архивни документи, етнографски съчинения на местни интелигенти и т.н. За самите “Диви разкази” също се знае, че са мародерствани в големи части от фолклористки записи, вкл. “Мъжки времена”. За наглите кражби на тоя литературен мародер и политически мошеник са писали много хора, даже през комунизма уволняват Дърева, която хваща крадеца. Ето някой друг линк, в Гугъл под “хайтов плагиат” са десетки.
http://www.blitz.bg/article/34284
Само че по-отблъскваща от Хайтов е хайтовщината. Виждаш, че точно тя днес триумфира в атаки, волэны, каракачаны, в бабаитското зъбене пред цивилизования свят. При това българското не е нашето заслужено място в европейската култура, а само комплексарското “Бамааааа-муу, голяма работа сме туй, българите, дай ни чобанлък, кошари, булки да крадем от къра, бимаааа-и на тъз култура и ЕВропа! Сега ни дай да бием и да гоним мигранти, бааахмаааа-им, само Путин шъ ни упрай”!
Това е Хайтов и хайтовщината. Ти къде го виждаш в политиката днес, ако не беше се преселил в отвъдното? Къде е синът му? С тумбата рублопатриоти, разбира се! Толкова.
Току що под прозорците ми мина шествието за генерал Луков.Този път имаше много хора според мен над 2000 души.
Аз съм запозната от малка с историята на ген.Луков от близки,които го познават от времето когато е бил министър на войната.
Няма нищо общо с хитлеризма.Просто е истински патриот,основател на легионерското движение за запазване на България от разграбване,защото не сме имали право на армия.
Като министър на войната превъоръжава българската армия скрито от Антантата.
Лозунгите,които скандираха на марша бяха националистични и в мен пробудиха безпокойство.Да не се възползуват определени елементи.
Напоследък ме гони някаква безсъница и реших да погедна малко българска телевизия, на запис естествено.
Може ли някой да ми обясни по каква причина това нещо Андрей Райчев непрекъснато коментира нещо. Защо го канят? Бяха го курдисали с Каролев да коментира СЕТА. Поне стана ясно, че Райчев коментира нещо, което не само не е чел, а дори не знае за какво става дума. Те и журналистите обикновено неподготвени да задават въпроси, но това не пречи на Ана Цолова да коментира.
Попаднах на Радан Кънев в студиото на “Събуди се”. Ами тя водещата само дето не му хвърли един бой, така му се накара. И не мога да разбера каква е тази мода да говорят всички едновременно и вместо коментари се получава наддумване. Ето пова върви в момента по телевизиите, вероятно и по радиата – наддумване, кой кого ще наддума.
Също попаднах и на Колю Колев при Жени Марчева. Не запомних името на другия поканен, но КОлев непрекъснато го прекъсваше и се опитваше да го заглуши. Там ставше въпрос за нахлуването на внуците на номенклатурата в политиката. Били образовани в пристижни университети. Кой можешеше да отиде да се учи в пристижни университети, дори и след като отвориха границите. Сега ни излизат с номера, вижте колко били образовани. Приятели, работата не е добре.
Чели сте вече речта на СЕНАТОР ДЖОН МАККЕЙН, сигурно като мен- няколко пъти.
Виждате ли, че силата на ВЕЛИКИЯ ПОЛИТИК е в истинското звучене и значение на думите и вярата в тях!
ПОКЛОН, БОГ ДА МУ ДАВА ЖИВОТ, ЗДРАВЕ И ЕНЕРГИЯ В БОРБАТА СРЕЩУ КРЕМЪЛСКОТО ЗЛО!
http://www.faktor.bg/hlyab-i-pasti/95386-otkazvam-da-priema-kraya-na-zapada-otkazvam-da-priema-smartta-na-nashiya-svetoven-red.html
… И сравнете това силно слово с просташките скудоумия и канцеларско каканижене-90% от изреченото в българската политика днес!
Полковник Андлей Лайчев, с неговия Галоп или Гопак, наречен под прикритие “Галъп” (да подлъже лапни-мухите у нас и американците, че социологията, водена от Държавна Сигурност, се е американизирала вече), подобно на “историка” Пантата на Андрей, не е нищо друго, а поредния комунистически екскремент в дизайна за запълване и на тази част от обществoто – “социологическо-проучвателната”. Ако не бе системата на комунистическо издигане на кадри, и той щеше да е една непозната нула, какъвто си е всъщност, независимо от умишления имидж чрез медии, и нищо нямаше да го спаси – най-малко в страната на истинския Gallup – с разпространяваните му тъпизми, винаги в полза на червения цвят, т.е. на комунизма и Русия, каквато е плиткомозъчната школовка на всички тях.
Таварищите социологпатолози практици райчо кънчев и стойчо андрейчов, заедно с теоретикологът им “прафесор” и.христов започнаха съвсем директно да прилагат челният опит от гасударите си в социологопатологията в задунайската губерния.
Няма никакви санкции ,които ЕС, САЩ , Австралия, Япония и т.н. да са налагали на РайхSSия. Санкциите са наложени на главатарите на путлеристката хунта. Няма дори ЕДНА санкция наложена върху едно единствено предприятие ,което не е свързано с военните престъпления на путлер. Просто няма такова.
Докато гасударят на социологопатолозите наложи действителни санкции на цели отрасли от ЕС, внасящи стоки в бандитустана му.
От всичко се вижда ,че спрямо ЕС има наложени санкции, докато от ЕС спрямо РайхSSия, няма въведени никакви санкции.
И за да има реципрочност в санкционирането ТРЯБВА ЕС да наложи ТОТАЛНО ембарго на РайхSSия , осибено за вноса на нефт, газ и ядрено гориво.
Няма смисъл путлер да въвежда санкции, а ЕС да не е въвела никакви санции през последните 3 години.
Поредна годишнина – 16-та – без незабравимия Гошо Минчев!
Пресконференция на НОВА РЕПУБЛИКА за изпълненото от герджиковото птавителство.Смях . Ама аз не знаех че овчи е още в Лукчо а пък министрите на пресконференциите на правителството ги било страх да произнесат името на пеевски . А бате бойко много ербап ама казали от масква да не пипа овчи и той изпълнява. Е наложи му се да лъже, щом началника заповядв.https://www.novarepublika.bg/single-post/2017/02/17/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%A0%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D1%81%D0%BA%D1%80%D0%B8-%D0%9F%D0%B5%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%9E%D0%B2%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%B2-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%8F
Ако сте гледале внимателно цялата пресконференция на Тръмп онзи ден, обърнете внимание на начина, по който Тръмп описа действията на правителството на Обама, по-специално дилетантските им многобройни и предварителни съобщения за планираната атака срещу Мосул в Ирак, вследствие на които превземането на града е станало по-трудно- Тъй като точно тази дилетантска демократична обамовска администрация в това число Хилари Клинтън допусна двама от най-големите световни диктатори на нашето време – Башар Дьо Сад и Адолф Путлер да се установят в Сирия и да избият хиляди невинни хора, ТРЪМП ИМ ГО КАЗА ДИРЕКТНО В ОЧИТѝЕ 0 ЗНАЕТЕ ЛИ КАКВО БИХ ИМ КАЗАЛ НА РАШЪНИТЕ ПРЕДИ ДА ИМ СВЕТА МАСЛОТО – НОТИНГ НОТИНГ НОТИНГ!!!!! НОТИНГ ТУ РАША , САНКЦИИ И БЕЛ ЛЕП ЛИ? ЧЕР М— Х..-
До г-н Огнян Георгиев
Моля, преди да наречете Н.Хайтов “велик” и то тук, в този блог, информирайте се, прочетете, поразровете се и ако Ви е възможно, замислете се и …се извинете. Ще Ви подскажа само един факт: той е един от духовните убийци на Яна Язова и крадецът на нейното творчество. Приятно преоткриване на истината!
Кажи истината и бягай!
Критикувай смело и хващай пътя за село!
“Русия признава “паспортите” на “ЛПР”-“ДНР”.
“Порошенко отхвърля”.
http://world.24-my.info/poroshenko-on-putins-recognition-of-passports-of-the-terrorists-this-is-another-proof-of-the-russian-occupation/
http://korrespondent.net/ukraine/3809556-rossyia-neofytsyalno-pryznala-pasporta-ldnr-smy
Колкото повече русоблизци има в района ни, като любимия ни Червен президент Румен и бланкетните министри, толкова повече е улеснена империалистическата мисия на Русия да къса чужди територии и проваля битието на страните край нея, налагайки им дълги агонии.
Проклети да са всички като нея и престорените нашенски лакеи, дето все се правят на “от Европа” и “от НАТО”, а работят за нейната кауза и срещу България!
За ген. Луков като български военен с неоспорими заслуги и авторитет имам мнение, близко до това на г-жа САВОВА. Факт е, че към него са особено изразени симпатиите на Хитлер (подаръци и т.н.), факт е, че е типизиран като възможен български фюрер от немското разузнаване и дипломация. Това обаче не прави автоматично ген. Луков хитлерист и нацист. Вярно е, че като човек от своето време и твърд антикомунист са му въздействали идеологиите на националсоциализма, фашизма, безпартийно-корпоративния авторитаризъм и т.н.но нищо не свидетелства, че ако би взел властта, щеше да установи тоталитарен режим.
А за Луков марш- въпросът не е еднозначен.
Първо-знаем, че тези бръснати глави от Полша, Германия, Унгария и т.н., които гастролират като гости на българските си съмишленици на марша, в момента са най- фаворизираните любимци на Путин из цяла Европа.
Второ- въпросът за двойните стандарти. В една демократична държава право на ненасилствени демонстрации в името на каквито и да е идеи и каузи има всеки. И питаме- защо Луков марш се забранява, а ексцесите на комунистически екстремисти, путински нощни вълци, носенето на сурата на изверга че гевара, вербалните нападения на тази нагла и агресивна измет над мирно протестиращи срещу позора на МОЧА хора като нас тук в блога не само не се наказват, а и се поощряват от властите?
И трето- дали някоя европейска институция или посолство биха протестирали, ако организираме шествие
в памет и възхвала на Виолета Бохор Якова и Митка Гръбчева? Нищо подобно, ще ни хвалят и ще спечелим овации от радикалните леви феминистки, начело с колежката на двете убийци и терористки Анджела Дейвис!
Д-ката ЛЪЖА отново ни занимава със своето КУЛИНАРСТВО.Словослагателя Лайчев ни вкарва в филми на Хичкок,без да ги е Гледал,сигурно е екстрасенс-др.райчев,ех другари,нищо ново под рашкото слънце на путин,мизерията на рассия си е сърбайте ВИЕ-ПУТИНОФИЛИ-РУСОФИЛИ,но не за наша СМЕТКА-НАРОДА на БЪЛГАРИЯ.Корнелия наследниците на твоИте БРАТЯ-комунисти,подготвени на запад,трябва да практикуват в РАССИЯ на ПУТИН,а не в загниващия ЗАПАД,нещо не се вързва с вашите ИДЕИ-КОМУНИЗЪМА.
До Сия,
Лайчев, божо, мконстантинов и прочие “разбирачи” по какво ли не ми напомнят за бълдъзата. Чете, гледа, интересува се от доста неща, по част от тях звучи компетентно но не може, нормално, да бъде това което навремето в младежките си години в компанията ни на шега наричахме-“енциклопедия на морето”. Обръщайки се веднъж отчаяно към баджо поне във футбола където за добро или лошо съм инвестирал много време и минавам за подготвен над средностатистическото равнище на народонаселението да не “спори” с мен, той с досада ми “светна”: “Тя може да обясни всичко и най-вече това от което нищо не разбира”.
Та и посочените тримца, де да бяха само те, са от горният бранш. На всичкото отгоре нямат капацитет а и голям мързел ги гони. РезИлтатите са очеизвадни за интелигентната публика. Която е пренебрежимо малка. Останалите кълват на мах. Искат си тошовизма в “модерният” вариант-баце и кремълското джудже да ги “спасява” от гаджалите, мигрантите, брюкселските зелки, натовци и т.н. и т.н..
Да поменем Васил Левски и обесването, на 18 февруари 1873 г., само 35 годишен:
Васил Левски е Апостол на Българското Априлско Въстание и на Българската Свобода, а не на «освобождаване» от Русия!
Левски е искал, прокламирал и организирал България да се освободи със собствени сили, чрез подготвяне и въстание на населението. И е казвал “Който ни освободи, той ще да ни и пороби!” Той не е призовавал «Руснаците да дойдат». Той е бил с общонационално и европейско, ако може да бъде наречено днес така, съзнание. Друг апостол, Цанко Дюстабанов от Габрово, е произнесъл с гордост реч преди да го екзекутират след Априлското въстание, която е съборила фесовете на съдиите, и е говорил единствено за България в контекст на Европа.
Също така, не е много сигурно, че Левски е бил предаден. Това е теза, подшушната най-вероятно от Русия, през нейните служби на нашите служби, да бъде вкарана в учебниците и образователната система. За да можем да се самоунижаваме, да се гледаме нихилистично, но бъдем офче-благодарни на окупаторите, изобретени като «месии-освободители». Когато Левски е арестуван и отведен в София, скоро се е създала съзаклятническа група да отвитни релси на влака по пътя до Цариград, докъдето е имало приказки, че ще бъде изпратен. Имало е и други усилия да бъде спасен.
Днес паметникът му в София продължава да е нарочно 15 пъти(!) по-нисък от доминиращия в столицата, т.е. и в цяла България, най-висок паметник на окупаторите от 50 метра. Никоя друга нация няма да допусне паметта на основните й национални герои да бъде оставена по такъв начин, включително централни улици и обекти да бъдат именувани на пияните руски казаци, а на Левски и други да бъдат именувани второстепенни сокаци!
В София, столицата, липсва и паметник на на Хан Аспарух, основателят на Българската държава, което той с дошлите българи е направил поне няколко години преди датата 681 г., също внушена. За това пишат в дебели книги чужди историци – не руски – но нашите “историци”, като Пантата на Андрей са първо действащи офицери от Държавна Сигурност, и никога няма да съберат различно мнение.
https://www.facebook.com/aleksandrkushnar/posts/811410809006962
Alexandr Kushnar
Паспорта ЛДНР — это уже не какие-нибудь шутки про “ихтамнет”, а прямое свидетельство того, что здоровье кремлевского пациента стремительно ухудшается. Ни юридического, ни практического смысла в признании этих смехотворных документов несуществующего государства — нет. Во всяком случае, с точки зрения здравого смысла. Следовательно, последний окончательно покинул хозяина, в то время как его бывший владелец (живущий “в своем мире”) на нервной почве решил, что будет полезно: а) прикрыть этими псевдо-документами зады наемников и кадровых военных РФ, которых “нет” на Востоке Украины (толку в этом не больше, чем в селедке с молоком, учитывая, что США досконально осведомлены обо всех телодвижениях РФ в донбасском гнойнике, так что никакими бумагами их не провести на этой мякине); б) подразнить мюнхенское комьюнити, на которое наш запертый в охраняемом бункере международный изгой приглашен не был.
В отличие, между прочим, от Петра Порошенко, раздававшего визитки на этой Мюнхенской конференции направо и налево — в том числе Майку Пенсу, который не то, чтобы первый, но и не второй чиновник в иерархической лестнице официальных американских лиц. Встреча украинского президента с вице-президентом США была отнюдь не рутинным жестом: по ее итогам Белый дом сделал вполне конкретное заявление, которое стало очередным дипломатическим “шоком и трепетом” для путинской администрации, спешно вычеркивающей имя Трампа из скрижалей пропаганды. Одновременно с этим в Мюнхене одно за другим звучали слова как в поддержку Украины, так и в пользу укрепления обороны Запада от российского хулиганства — именно хулиганства, ибо для полноценной агрессии у Москвы попросту нет ресурсов, как показывает эскалация под Авдеевкой, а также недавние заявления американских военных о том, что хлам вроде “Виктора Леонова” — это демонстрация “слабости” и “отсталости”.
Трудно представить себе большее унижение для российского тирана, чем диспозиция, при котором тот демонстративно оставлен за бортом международной дискуссии, где участники обсуждают, по большому счету, лишь два вопроса: а) о том, какой высоты должна быть стена, спасающая евроатлантическую цивилизацию от зарвавшегося военного преступника, б) по каким часам приглашать на европейский ковер его “шестерок” вроде Лаврова. Бессильную злобу деспота усиливает тот факт, что фундаментом антипутинского альянса стали те, кто еще вчера воспринимались как пророссийские агенты в Белом доме.
СТАМБО
Опасявам се,че ДС и Петата колона/Гестапото,Шаренкова и сие/,както заграбиха Стефан Стамболов и името на Зах .Стоянов по същият начин ще употребят и името на ген.Луков.
За целите на националистическо движение подобно и обърнато към Русия.За тях няма нищо невъзможно.
Уважаеми Стамбо, признавам думата велик е прекалено силна.
Би следвало такива думи да се употребяват по пестеливо , но аз бях под въздействието на филма и особено от артистите.Имаше една простоватост , една обикновеност, битност ,земност, което ми харесва.
В същото време си мисля , че сме си същите , както тогава , така и днес, само опаковките са различни-това исках да кажа и с коментара си по – горе.
Що се отнася до Хайтов , признавам си пресилих думата , но не мога да бъда и негов съдник, защото съм никой!
Стамбо , желая ти хубави мигове и все така аргументирани коментари!
Към d.savova:
Да, името на Захарий Стоянов отдавна е употребено от тях- така се казва издателството на бившия гл. редактор на “Дума” Иван Гранитски. Взеха от Ботев названието на вестника му “Дума”, а след това и името на автора на “Записките” си присвоиха…Ботев, Стамболов, Зах. Стоянов- трима доказани с отношението си към Русия “русофоби”, са поробени в днешно време от онези, които наричат българолюбието “русофобия”.
На въпроса на АНТИКОМУНИСТ:
„Може ли някой да каже НОВА РЕПУБЛИКА антикомунистическа партия ли е ,или не.”
НОВА РЕПУБЛИКА, е по антикомунистическа
от всичките ОФ-ДС-та/РБ, ДС-ПФ, ДС-ДПС-та и т.н/
Както и от Джуровистите БСП,
И от Живковистите ГЕРБ!
Колкото до дребните забележки, ще отбележа :
„ Всеки светец има минало ,
И всеки грешник има бъдеще!”
Друг път повече разяснения по въпроса.
ОГНЯНЕ, не си никой, а достоен и умен човек, който е харесал в Хайтовите разкази това, което наистина е добрата им страна. Самият Хайтов е по-друго явление, това исках да кажа. Благодаря за добрите думи!
Г-ЖО САВОВА, под казаното от вас се подписвам, само че ДЕ ГИ нашите десни лидери и десни интелектуалци по тези теми?
Цяла България разбра каква е НОВА РЕПУБЛИКА,само Издислав не разбрал.Нормално е: От менте оригинал не става каквато и марка да му сложиш.
Ако ще ми излизаш с номера че НОВА РЕПУБЛИКА не са писали в програмата си отговора е: Чакат теб с твоята партия да се коалираш с тях за да представиш идеите си.
Дотогава си пинчера на блога
Госпожо АНДОНОВА,
Няма за какво да се извинявам и на кого, не съм причинител на нещо лошо с конкретния коментар!
Всъщност, знам неща от биографията на Николай Хайтов ,но не всичко и в големи подробности.
Вероятно Вие знаете повече!
Но си припомнете , колко филми и театрални постановки са правени по сюжети от Николай Хайтов!
Махнете от този списък “Козият рог” ,за да не се почувствате твърде смешна!
SIМEON
Издислав ли не знае кои са НОВА РЕПУБЛИКА.Знае и още как,само че такава му е задачата да се прави на умрела лисица и да бръщолеви врели некипели,които никой не ги чете.Да разводнява нещата.Много говорене и нищо казване.Познавам ги от онова време.Тъпи ченгета.