Руската катастрофа- в цифри и по данни на руската статистика

ПРЕВОД ОТ РУСКИ ЗА ivo.bg ВАСИЛ КОСТАДИНОВ

         “Ръководството на страната се основава на погрешни данни за икономиката”
              Икономистът  Григорий Ханин обяснява измамните данни на официалната статистика

Статията “С труд не можем да разберем Русия” ( “Огоньок” N 3 от 2017 г.), която обяснява ниската производителност на труда, предизвика голям читателски интерес. Сериозни учени като Григорий Ханин, професор в Сибирския институт по народно стопанство  и Дмитрий Фомин, доцент в Новосибирския държавен университет по икономика и управление, коментираха статията. Те вярват, че официалната статистика, на която се основават и държавните органи, както и авторите на публикацията в “Огоньок”, не отговаря на действителността.

Публикуваме тяхното писмо до редакцията.

“Списанието Ви алармира за изоставането на РФ в производителността на труда. Обръщате внимание и на остарялата производствена база в Русия. Въпреки това, позицията на авторите е отслабена от факта, че данните им се основават на Росстат, която украсява реалната икономическа ситуация, по примера на Централното статистическо управление на СССР. Ние направихме алтернативни оценки на макроикономическите показатели от началото на 70-те години за Съветския съюз, а след това и за Руската федерация, основавайки се на много по-достоверни показатели за съветската и руската статистики. Това ни позволява да коригираме оценките на Росстат. Разликата в производителността на труда между Русия и развитите страни в статията е много подценена. Ако вместо съмнителните данни приемете истинските, ще окриете разлики в 5-7 пъти, а често и до 10 пъти по този показател.

Авторите силно подценяват нивото на деградация на физическия капитал. Ние направихме алтернативни изчисления на амортизацията на дълготрайните активи на Руската федерация за 1991-2015 години, предвид реалната стойност на основния капитал през този период и предишния – по времето на СССР. Те показаха, че през 2015 г. размерът на амортизация на основните фондове е 64.4%, вместо 49.4 на сто, както посочва Росстат … За по-добро разбиране на проблемите ни, към деградацията на физическия капитал трябва да добавим и деградацията на човешкия капитал. Добавяме и катастрофалния спад на образованието от 70-те години до наши дни. Проблемът с преодоляването на изоставането на производителността на труда на Русия е изключително сложен, изискващ огромни усилия и жертви от цялото общество … ”

“Огоньок” помоли един от авторите на това писмо – Григорий Ханин – да обясни какво не е наред със статистиката, с която боравят всички – от държавните органи до обикновените граждани.

– Каква е разликата в данните на официалната статистика и вашите прогнози за макроикономическите показатели за развитието на Русия?

– Според  дългогодишните изследвания, които проведохме заедно с Дмитрий Фомин, БВП на Русия между 1992 и 2015 години, не се е увеличил с 13.4 на сто, като казва Федералната статистическа служба, а е намалял с 10,2%. Производителността на труда в Русия е намаляла с 30.1 на сто, вместо официалния процент – 9.2 за тези години. Основните производствени активи (сгради, машини, стругове, оборудване и други, участващи в производството на стоки) са намалели с 29,2% по балансова стойност, а официалната статистика твърди за растеж от 50.9%.

– Как си обяснявате това разминаване?

– Официалната статистика неправилно отчита основните производствени активи. Физическият капитал, най-важният ресурс на икономиката, заедно с човешкия капитал определя нивото на  развитие и влияе на динамиката и размера на БВП и други макроикономически показатели. Нито един друг показател в  статистиката на Съветския съюз и Русия не е манипулиран толкова. Този показател е много сложен, проблеми с него има в много страни, дори и в Световната банка, която прави своите изчисления въз основа на официалните данни на всяка страна, включително и на Росстат.

– Колко важна е погрешната оценка на основните фондове?

– На първо място, подценяването на дълготрайните активи при инфлацията, която в СССР и Русия винаги е имало, води до преувеличаване на тяхната динамика, защото старите и новите активи се оценяват по различни рубли, старите – в скъпи, новите – в евтини. Всичко това се отразява в подценяване на на амортизацията и себестойността на продукцията. И, следователно, печалбите са преувеличени.

– Следователно, нямаме представа за реалното състояние на икономиката ни?

– Да, и това е проблем, който съществува още от края на 20-те години, когато фондовете, според моите изчисления, са били подценени почти 2 пъти. Съответно, не са се вземали предвид средствата, които са изразходвани за възстановяването им, и увеличените разходи за производство. През 30-те и 40-те подценяването, въпреки някои отраслови преоценки, продължило да расте. Едва през 1960 г., беше направена обща преоценка на дълготрайните активи, но и тя съдържаше много грешки. След нея, с продължаващата инфлация, грешката при изчисляване на стойността на дълготрайните активи продължи да расте и към края на 80-те, беше 4,5 пъти. Към 2015 г. по наши изчисления, фондовете бяха недооценени 7,3 пъти.

В съветската икономика се изкривяваха всички данни характеризиращи динамиката на производство, ръста на националния доход, включително и стойността на дълготрайните активи. Малко по-надеждни са данните за количествата произведена продукция (тонове, брой и т.н.), тъй като са в основата на планирането.

– Когато през  90-те години преминахме към пазарна икономика, проблемът не беше ли  отстранен?

– В началото на 90-те години рускате статистика прие международните стандарти. От недостатъците на съветската статистика, като че ли се отървахме, но изникнаха други. През 90-те години имаше няколко опита за преоценка на дълготрайните активи, но статистическите данни за динамиката им се оказаха грешни.

– Какъв, според вашите изчисления, е мащабът на бедствието?

– Пълните изчисления за периода 1991-2015 гг., завършихме едва през тази година. Признавам: резултатът ни изненада. Искам да подчертая, че нашите изчисление не претендират за абсолютна точност (такова понятие в макроикономическата статистика – няма), но сме сигурни  в обективността на данните. Например: обемът на дълготрайните активи (включително амортизацията) към 2015 г. е намалял в сравнение с 1991 г. около 2 пъти (този показател се различава от общата балансова стойност, която се основава на първоначалната стойност на активите, към които се добавят разходите за модернизация , бел. – “Oгоньок”). Това е много повече от загубите през ВСВ! Тогава спадът е 33.5%. И още едно число: загубите за дълготрайните активи в руската икономика, като се вземе предвид тяхното износване през последните 25 години, са 422,5 трилиона рубли. Това е руският БВП за последните пет години. Съкращаването на дълготрайните активи е в резултат на по-малкото капиталови разходи през  постсъветският период в сравнение с амортизацията. Въпреки това, Федералната статистическа служба не отчита това и се опитва да ни убеди в обратното: физическият капитал се е увеличил от 1991 г. с 51 процента. Това коренно променя оценката за рентабилността на икономиката, тъй като значително се увеличава амортизация. Според нашите оценки, в първите години на 21-ви век, в резултат на преоценката, големите отрасли на преработващата промишленост завършиха с огромни загуби, докато секторът на услугите на пазара беше много печеливш. Но, ръководейки се от официалните данни за доходите, данъчните власти събираха данъци основно от губещите сектори, задълбочавайки техните финансови проблеми, и събираха минимални данъци от отраслите в сферата на услугите.

– Как изглежда икономиката ни днес?

– Да започнем с факта, че половината от дълготрайните активи все още са налични. Трябва да отбележа, че в някои отрасли, те се използват по-добре – там пазарната икономика се отрази благоприятно. Най-голямото свиване на дълготрайни активи се наблюдава при производството, докато в сферата на услугите имаме нарастване. В същото време, две индустрии бяха създадени отново и с чужд капитал – пивоварната и сладкарската. Услугите от 1991 г. са се увеличили около два пъти. Това важи и за частния сектор – търговията на дребно и едро, общественото хранене, търговската логистика, хотелиерството и туризма, поддръжката на автомобили, частната медицина, комуникациите, информационното обслужване и т.н. В държавните сектори – здравеопазване, наука и образование, спорт и физическо възпитание,  жилищни и комунални услуги, пътните съоръжения – дълготрайните активи намаляваха, но не толкова, колкото в индустрията. В съветската епоха наблюдавахме диспропорция – акцент върху тежката промишленост при неразвита сфера на услугите и потребителските отрасли. Сега имаме  свръхразвити пазарни услуги и недоразвит  инвестиционен сектор на икономиката.

– Как през тези години, според от вашите изчисления, се е променяла динамиката на БВП?

– Все още не сме достигнали нивото на 1991 г. в съпоставими цени, докато Росстат показва нарастване с 13%. През 90-те години Росстат дори надценяваше спада на БВП, тъй като не отчиташе реално сивата икономика. Реалният БВП през 90-те беше по-висок, отколкото изчисляваше Росстат. Но от друга страна, през 1998-2007 гг., официалната статистика силно преувеличаваше ръста на БВП – 82%. Според нашите оценки, растежът е само 48%. Подемът в началото на века, допълнен от повишаването на цените на петрола, се дължи на използването на резервите на производствените мощности и работната сила, формирани през 90-те години. Но към 2007 г., тези възможности за растеж бяха изчерпани. И неизбежното се случи – първо застой, а след това – спад в икономическия растеж.

– Какво да кажем за официалните данни за инфлацията, и там ли не всичко е наред?

– Точно така. Подценяването на нивата на инфлацията, макар и грубо, определяме като разлика между динамиката на БВП според Росстат и нашата оценка. Тази разлика годишно е приблизително два процентни пункта. Вместо, да речем, 5% годишно – реално е 7%.

– Защо е нужно точно изчисляване на инфлацията?

– От това зависят социалните разходи – пенсии, надбавки и всякакви други плащания, с които държавата трябва да компенсира хората за инфлацията. Освен това, държавата има и инвестиционни разходи, които също трябва да отчитат инфлацията. И ако това не се взима предвид или се прави неправилно, парите за нови проекти не стигат, което се случва много често.

– А оценките на чуждестранните експерти за икономиката на Русия по-точни ли са?

– Не, те грешаха, защото техните изчисления се базираха на данните на Росстат. През 90-те години те решиха, че след като Росстат прие международните стандарти, не се налагат корекции. От друга страна,  Световната банка наблюдава 200 държави и физически не може да преизчислява всяка икономика.
– Казвате, че производителността на труда е 5-7 и дори 10 пъти по-ниска, отколкото в развитите страни. На какво се основават тези данни?
– Има два вида икономисти – макроикономисти и отраслови. Има два начина на изчисляване на производителността. Първите правят оценка на ценовите показатели, вторите най-вече на натуралните. Първите изчисления по-често с грешни заради съмнителните коефициенти при преизчисляването на рублите в долари. Но, ако вземем натуралните показатели за отделните сектори, тогава ще получим различни резултати. Например – петрола. Разделете обема на производството на броя на хората, заети в тази индустрия, и ще получите изработеното от един работник. По същия начин – в металургията, машиностроенето, селското стопанство и във всички отрасли. След това, сравнете с другите страни. Ето как стигнахме до резултата, който ви показваме. Оценката е получена от множеството секторни публикации в руската икономическа литература.

– Как оценявате състоянието на човешкия капитал в страната?

– Ние претърпяхме огромни демографски загуби през двадесети век. Войни, глад, емиграция … Според моите изчисления, загубихме 70-80 милиона души. Нашите загуби засегнаха основно  интелектуалната част от населението – тези хора по-често умираха във войни или емигрираха. От четирите живи наши сънародници – носители на Нобелова награда, трима работят в чужбина. Добавете и влошаването на качеството на средното и висшето образование, което се наблюдава от 70-те години на миналия век.  Плюс дебилизацията на населението чрез СМИ, особено чрез електронните. Често ходя в библиотеката в Новосибирск, една от най-големите в Русия. Залите са почти празни, библиотекарите са повече от читателите. Наскоро бях в Баварската държавна библиотека. Просълзих се: огромна зала, дълга почти километър, пълна с хора. В най-голямата книжарница в Новосибирск ще видите 10-15 клиенти, а в Мюнхен – седеметажна книжарница, 200 души около рафтовете избират книги или седят, пият кафе и  обсъждат нещо, разговарят …
– Може ли да се преодолее изоставането спрямо развитите страни?
– Това е немислимо … Представете си, че сте на старта, а конкурентите ви са с 5 километра преднина… Разберете, правителството се основава на погрешни данни за икономиката, подценява дълбочината на проблемите. Налице е илюзия, че е възможен подем в  икономиката без сериозни разходи. Пресметнахме, че в цени за 2015 г. за запазване на дълготрайните активи и техния растеж с 3 на сто за година, са нужни 14.6 трилиона рубли инвестиции. Плюс 900 милиарда рубли – оборотен капитал. В развитието на човешкия капитал – образование, здравеопазване, научни изследвания – е необходимо да се инвестира 10.3 трилиона рубли. Всичко – 25.8 трилиона рубли годишно – една трета от нашия годишен БВП.
– И нищо не може да се направи?
– Възможно е да се съкрати разликата. За тази цел е необходимо да се преразпределят доходите в полза на натрупването на физически и човешки капитал при най-нуждаещите се. Но дори и това ще изисква огромни усилия. Може, например, да се преразпределят доходите, да се съкрати социалната диференциация при децилните групи от сегашните 30:1 до 6:1, до показателите в повечето страни от Западна Европа. Но това ще изисква много, много години.