Чета днес, как Бойко Борисов се присетил да говори за липсата на кремвирши, бананова каша и банани по вина на социиалистическото управление преди десетилетия. Този път казва истината. Но как се връзва тя с възторга му от Тодор Живков, който бил построил толкова много, че никога нямало да го стигнем?
Откъде другаде е бил изпомпан ресурсът за въпростото строителство на “две Българии”, с което Живков и неговите следовници толкова се гордеят, ако не от българското село?
Мнозина съвременици днес се се вайкат за демографската криза и обезлюдяването. Но не могат или не желаят да посочат корените на явлението в зората на насилствената съветизация на България, когато от лицето на земята ( българската) биват насилствено изтрити 1000 български села, а 2 милиона селяни са принудени да се заселят в пакрайнините на градовете, за да извършат диктуваната от идеологията на комунизма “индустриализация”- разбирай “военизация”, чиито проритет са бетонът за военни съоръжения и метали за оръжейното произвоство по съветски лиценз.
По това минало плачеше досега Борисов с изказванията си за постиженията на НРБ при управлението на Живков. При това самият той обича да се причислява по-скоро към селяните, защото знаел как се вадят картофи и прочее неща от областта на кърските умения на българина, които “онези” от жълтите павета ( т.е. граждани за истинско европейско развитие на България, които не харесват неговия фалш) не знаели как се вършат. Те, според него, си живеели добре в града и “преди”.
Демагогията на Борисов е толкова отблъскваща, че се привлича с уж нейната противоположност в координатната система “ляво – дясно, стига да приемем баснята, че Борисов е десен, а от БСП са леви.
По-отблъскваща е само истината за това какво представляваше комунизмът, на който дължим споменатите по-горе най-трагични проблеми на България днес ( вчера и от десетилетия), като демографската криза и обезлюдяването на цели региони в страната.
Колкото и днешните лъжци да се опитват да замажат спомена за това как селска България, състояща се от самоиздържащи се от столетия семейства, успяващи да изнасят и в чужбина продукцията си, фактологията няма как да бъде променена. В този смисъл статията на “Дойче веле”, в която се припомня погромът над българското село след съветската окупация, връща надеждата, че долнопробната рашистка пропаганда за днешното “европейско иго”, което било унищожило селското ни стопанство, допринася за тържеството на истината.
Как съветските колхози съсипаха българското село
Близо хиляда села изчезнаха от картата на България при комунизма, а градовете се напълниха с лишени от собственост селяни. Разсекретените документи на ДС правят възможен и такъв прочит на сталинската колективизация.
Дойче Веле
Съветският трактор „Сталинец“ от края на 40-те години е тежал четири пъти повече от внасяните преди това германски трактори. Но точно неговата безсмислено голяма маса се оказала много полезна за изпратените от комунистическия режим в селата агитатори, които трябвало да убеждават земеделските стопани доброволно да дарят земята, добитъка и инвентара на изгражданите по модела на съветските колхози ТКЗС-та.
Освен изселванията и затварянето в лагери на непокорните, като доста „убедително“ се утвърдило едно специално издевателство за публично сплашване: къщите на селяните, които отказвали да се превърнат от стопани в послушни надничари на комунистическия режим, били опасвани със стоманени въжета, а след това дърпани от въпросните съветски трактори, за да ги поразтресат малко.
Наблюдаващите отблизо наказателните акции активисти на колективизацията услужливо подавали на ужасените стопани за подпис декларация за „доброволно“ влизане в местното ТКЗС.
Независимо от бруталните методи за пролетаризиране на „буржоазното“ село, акцията за лишаване на селяните от собственост и повторното им, след края на османското владичество, закрепостяване отнемат на режима 14 години.
Мизерията и огромните тегоби принуждават два милиона души да се преселят от селата към градовете в търсене на минимални условия за оцеляване във фабриките и строежите на провежданата по сталински образец допотопна индустриализация.
Подчиняване на селото
Апологетите на завземането на земята и труда на българските селяни от комунистическата номенклатура и до днес тръбят, че благодарение на българските колхози –ТКЗС и АПК – животът на село се бил подобрил, а механизацията спасила селяните от тежкия труд.
В монографията си за колективизацията и социалната промяна в Северозападна България, историкът Михаил Груев доказва, че обитателите на селските райони по време на комунизма са платили огромна цена за „благините“ на народната власт. Вероятно много малко българи знаят, че за да се прокара електричество в селата, техните жители са били принуждавани сами да правят електрическите стълбове – в рамките на така нареченото „самооблагане“. Допълнително всяко домакинство трябвало да предава по 5 кг медни съдове за жиците до дома му.
Всъщност истинският терор за подчиняване на селото започва с обезглавяването на политическата опозиция през 1947 година. Още по време на инсценираните процеси срещу лидера на антикомунистическата опозиция Никола Петков и неговите земеделски съпартийци, крепеното от щиковете на окупационната съветска армия марионетно управление издава постановление, с което се реквизира цялото зърно на производителите.
За да не измрат селяните от глад, като сталинския Голодомор в Украйна 15 години по-рано, свитата на Георги Димитров в Министерския съвет милостиво отпуска на селяните по 600 грама пшеница и 200 грама царевица на ден. Година по-късно държавното „изкупуване“ (безпрекословно изземване по минимални цени) на зърно, фасул, картофи, фуражи, месо, кожи, вълна, мляко и т.н. достига непоносими за производителите размери. В сила е принципът да се изземва най-много от най-предприемчивите и заможни стопани, наричани по съветски образец кулаци.
Масовизацията на терора
Кулминацията в гоненията срещу селото достига с решението за „масовизация“ на колективизацията от месец юли 1948 година. За целта партийният велможа Титко Черноколев съчинява чудовищен план за тотална война с нежелаещите да влязат в ТКЗС средни и по-заможни стопани.
За претворяването му в действие е използван целият апарат на комунистическата диктатура, а мерките срещу непокорните са най-разнообразни – от изселвания, затвори и лагери, до непоносими данъци върху къщите и имотите, които трябвало да принудят поне 200 000 кулаци да изоставят всичкото си имущество по селата и да отидат да работят като надничари и каруцари по строежи, мини и фабрики.
Съпротивата в селата и засилващото се горянско движение накарало властта да преразгледа някои от най-драконовските мерки. На малка част от насила вкараните в ТКЗС им е било позволено да го напуснат. Достатъчно било да се съгласят земята им да остане за псевдокооперациите. Под угрозата за налагане на жестоки глоби, “освободените“ трябвало задължително да полагат труд на “общите“ ниви.
Въпреки това терорът срещу селото продължава чак до края на 1962 година. В доклад на ДС от март 1951 г. за допуснатите „извращения и безобразия” при изграждането на ТКЗС в с. Раброво край гр. Кула се посочва, че отказалите да подпишат заявление за членство в кооператива са били заставяни да вадят по 10 кубически метра камъни.
Плодовете от колективизацията
Заченатата с нечувани насилия „социалистическа модернизация“ на българското село започва да дава отровните си плодове още в края на 60-те и началото на 70-те години. Обезлюдяването на селските райони десетилетия наред тече с невиждани в световната демографска история темпове от 2-3% ежегодно, а в някои райони то надхвърля 4% .
Разкъсаната вековна връзка между селяните и земята-кърмилница заедно с мизерните заплати и пенсии от 30 лева на месец икономически демотивират бързо застаряващото селско население. Кражбите от „общото“ стават ежедневие – далеч преди съвременните набези по полетата.
От 1980 г. до края на комунистическия режим селското стопанство на НРБ окончателно минава на дотации и търпи ежегодни загуби от над 800 милиона лева, сочат отчетите на БНБ. Когато в края на 1989 г. новият първи в БКП – Петър Младенов – нарежда да бъде спрян всякакъв износ на български храни за „братските“ страни, за да не се допусне глад в разпадащата се НРБ, корифеите на социкономиката Андрей Луканов и Огнян Дойнов с почуда му отговарят: „Какво да изнасяме? Че ние вече нямаме натури!”
Страната, която някога е била прочута в цяла Европа със своето селско стопанство, в края на комунизма се оказва вносител на най-необходимите за населението хранителни продукти и селскостопански суровини. В редица случаи те идват от Полша, където обединената съпротива на селячеството и католическата църква осуетяват в зародиш плановете на местните сталинисти за тотална колективизация.
Днес полското село процъфтява стопански и демографски, а България продължава да внася значителни количества полски домати, картофи, ябълки, лук, месо и млечни продукти. Съвземането на българското селско стопанство става факт едва след влизането на страната в Европейския съюз и благодарение на фондовете на Общата земеделска политика на Обединена Европа.
И селяните станаха граждани
Колективизацията има и още един немаловажен ефект – масовото преселение в градовете на милиони селски жители погребва създадената след Освобождението уникална градска култура. „Българските градове се оселянчиха“, пише историкът Михаил Груев по повод на повсеместно възникналите бетонни гета, заселени с бивши селски жители и техните наследници.
Баснята че Тиквата е десен (по Иво Инджев) важи само пред путерингите (по Стамбо) от ЕНП и дивотиите които натвори Тиквата по селата от 10 години бяха само за крадене на еврофондове.
От 263 общини в България около 185 са селски общини. Комунизма отсече корените на хората за да забравят рода си защото “който няма памет за миналото,няма бъдеще”.
След Първата Световна Война селото е спасило България от глад и е изплатило репарациите и задълженията на България към победителите.При създаването си “Райфайзени” е преписало буквално дословно устава на Добруджанска Кооперативна Банка – ЕДНА от финансовите институции на кооперативите в БГ (да НЕ се бърка с ТКЗС или АПК)
След 1944а комунистите откраднаха от хората земята и инвентара така както и през турско робство не са го правили.ВСИЧКО откраднаха на хората – поминък, собственост. ЖИВОТА им отнеха.Комунистическото селско стопанство се крепеше на безплатните бригади от войниците, на смешно заплатените ученически и студентски бригади и доброзорните бригади от “работническия пролетариат”.От 1983а внасяхме не какво да е а: боб?!?, лук?!? и други традиционно български селски продукти.Към 1990-та САМО 20% от селата са имали канализация. От последните 10 години в ЕС и 6 години управление на комунистите от ГЕРБ и комунистите от БСП+ДПС към 2015а 670 села са обезлюдени,а канализация има в не повече от 49% от селата.Цели райони са БЕЗЛЮДНИ и МЪРТВИ.
Огромната част от селското стопанство е на ниво латифундии от 17 век.
А е толкова просто и елементарно: Създаване на инфраструктура, канализация, Интернет в селата. Програма по подобие на Програмата на Атанас Буров 1931а година с ВСИЧКИ икономически стимули измислени от него. Спиране на перверзния all-inclusive за циганите и оземляване чрез т.нар. пустеещи земи от Държавния Фонд на желаещи(а които не желаят – спиране на социалните помощи).
1992а превеждах на гражданин от САЩ дошъл на бизнес посещение и по съвместителство споделяше опит и идеи за преструктуриране на едно АПК. Когато се наложи да преведа “пустееща земя” – не можах, просто няма такава дума в английски език.Вечерта на чаша питие се опитвах да му обясня значението на думата и до изпращането му на Аерогара София 10 дни по-късно нито аз успях да му разясня този БГ феномен, нито той успя да вдене как така може да има такова нещо
P.S. Имам една огромна молба към младите хора четящи блога: Ако имате време прочете книгата,ако не – изгледайте филма “Хайка за вълци” – заслужава си
ПРЕДЛАГАМ ПОЛЕЗНО ЧЕТИВО ПО ТЕМАТА НА КОРНЕЛИЯ НИНОВА И ВСИЧКИТЕ Ѝ СЪМИШЛЕНИЦИ – КОМУНЯГИ-РУСОФИЛИСТИЦИ. ПОЛЕЗНО Е ДА ИМ СЕ ОПРЕСНЯВА КЪСАТА ПАМЕТ. ДОЛУПРИЛОЖЕНИТЕ ЦИТАТИ СА ИЗВАДКИ ОТ ОЦЕНКАТА НА ТЕХНИ ПАРТИЙНИ ЛИДЕРИ…
От Доклада на ПЕТЪР МЛАДЕНОВ пред Политбюро на ЦК на БКП, от 11,12,1989:
“ /…/ … – Прогресиращ икономически спад;
– Остри диспропорции в икономиката;
– 40-45 на сто от производствените фондове са амортизирани;
– Нарушени са основни народно-стопански баланси;
– Стремително е нараснал външният дълг – над 10 милиарда долара;
– Нараства пропастта между паричните средства на населението и стоките и услугите;
– Абсолютно намаляване на конкурентоспособността на българската икономика;
– Мощности, които тежат като воденичен камък на националната икономика – обекти, които издържа цялото общество;
– Замразени и унищожени милиони декари земя – от традиционален износител България стана ежегоден вносител на картофи, фасул, зеле, лук, фуражи и други селскостопански продукти, струващи стотици милиони долари;
– Замърсени с химикали плодородни полета;
– Бистри води са отровени и черни, а въздухът в много градове е направо опасен за здравето.
Ето такава е в най-общи линии социално-икономическата ситуация в България в края на 80-те години, която образно можем да характеризираме като прединфарктно състояние…”
От изказване на Андрей Луканов, направено на 03,01,1990, по време на първата среща от подготвителните преговори между БКП и новосъздаващата се опозиция, за организиране на “Кръглата маса”. Луканов все още не е избран за премиер на РБ. Току-що регистрираният СДС е от шепа хора водени от Ф. Димитров и в програмата й изобщо отсъстват планове за домогване до властта. Идеята стига до реформиране на БКП и изграждане на “демократичен социализъм”. Още тогава самият Луканов /безспорен лидер в БКП/ дава ясна и категорична оценка за състоянието на българското земеделие, вече доведено на прага на тоталната си разруха от комунистическото управление.
“ /…/ Аз съм свидетел, както и всички, на многото постановления по селския въпрос до сега. Какви резултати дадоха те? Никакви. Защо? Защото поражението е вече толкова дълбоко, че аз самият не мога да си представя как ще бъде полезно едно решение и какви полезни мерки могат да се приемат сега.
/…/ Но, другари, защо тогава една идея, едни хора, които с цената на много неща са отстоявали тези неща и които преди години са казвали: недейте по този път да разсипвате селото и селското стопанство, защо да не им се даде заслуженото,не друго, а да им се даде гласност кой е бил на правилния път тогава и кой е бил на погрешния път. Аз съм от тези, които не са се борили за никаква власт. Аз съм посветил живота си да не стигнем до това положение, до тази безизходица.
/…/ Аграрният въпрос, не само сега, но и в цялата човешка история е бил най-трудният. Имаме селски войни. И в болшевишка Русия се сблъскаха най-напред с него и затова днес плодородната украинска земя и т.н. не може да изхрани съветкия народ. Защо? Защото се тръгна по погрешен път.
/…/ Все пак основата си остава нашата плодородна земя, която е занемарена, унищожена екологически и за която никой до сега не мисли какво става с нея и да я спасим от отравяне, а хората от отчуждение от тази земя. /…/”
От изказване на Жан Виденов пред 42-я инзвънреден конгрес на БСП от 21-22,12,1996, обн. в.”Дума”, бр. 303, от 23,12,1996, стр. 7 и 8:
“ /…/ … Много бързо забравихме, че още в края на 80-те години страната вече беше в остра икономическа криза… Бяха вземани огромни кредити от чужбина за чиста консумация от населението…за притъпяване на недоволството му…
/…/ В онези години, които на много хора днес изглеждат златни, беше натрупан огромен за мащабите на страната ни дълг…
/…/ Вземаха… кой от където и колкото може, без всякаква мисъл кога как и дали ще се връщат! Ограбваха се с предизвестие няколко бъдещи поколения…
/…/ През май и юни /1996 – бм/, вместо с кризата и с необходимите реформи… се занимавахме с безсъдържателни ултиматуми за излъчване на силни правителства!”
Смазващо… Добавям само детайли от “културата”, която паразитираше над трагедията на българското село. С едно достойно изключение- “ХАЙКА ЗА ВЪЛЦИ” на ИВАЙЛО ПЕТРОВ, тази “култура” се изразяваше в следните линии и тенденции.
1. Към 60-те идиотщини от този сорт ставаха вече за пародии, както е у Радой Ралин.
Нова народна песен
Ихухуу-у-у-у! Ихаха-хаха-а!
Ихухуу-у-у-у! Ихаха-хаха-а!
Кой не знае, кой не знае
Пенковата Кера, Пенковата Кера?
Дето люби, дето люби
Цветко комбайнера, Цветко Комбайнера.
„Цветко ми е, Цветко ми е
във труда начело!
А пък Пенко, а пък Пенко-
пръв кулак на село!
Ихухуу-у-у-у! Ихаха-хаха-а!
Ихухуу-у-у-у! Ихаха-хаха-а!
2. Следваха лигавщините на соцреалистките тулупи караславови, драскалови, шопкини, джагари и още куп вече по-сръчни шмекери, да не ги споменавам, които изляха тонове крокодилски сълзи за това колко тежко му било на селянина в града, а никой не каза, КАКВО МУ БЕШЕ НА ГРАЖДАНИНА ДА ЖИВЕЕ СРЕД ТАЗИ СЕЛЯНИЯ! Тази тумба номенклатурни драскачи все за щурчетата на къра нощем, сърпа на тати си сабахлем и мотиката на баба си по икиндия ревеше, ама си тропаше трандафорите по “Царя” , гледаше да се уреди в правешката авджийска дружинка и се протягаше в блока на “Незабравка” близо до сесесерското пасолства, има хас!. Върхът бяха “Корените” на тариката Васил Попов- там се появяват и дарагие съветски специалисти, таваришчите дошли да учат болхарыте как да строят екокатастрофата Девня…
3. Накрая идваха и пишман философи, “народопсихолози”, моралисти и други дърдорковци- селяни с професорски титли и партийни книжки. Те оплакваха загубата на селото, ама нещо не си спомняха, как като комсомолски псета са го колективизирали и как са тероризирали свестните работливи хора.
Защото селските комуняги са били 100% калтаци, мързели и простаци, които и на 2 магарета сламата не могат да разделят, но чули, че в ссср взели от богатите и дали на бедните.
Но най -страшното е, че тази сган завеща ето това, което осмърдява България до днес и което ЦВЕТАН СТОЯНОВ ИМАШЕ КУРАЖА ПРЕЗ 1959 Г. ДА НАРЕЧЕ:
ШАЯЧЕНАТА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ
Къде ще се скриете, мои бедни приятели? Няма къде да се скриете! Миризма се носи из цялата страна, миризма на шаяк и спарено тяло! Виждате ли чистите чаршафи наоколо – на всеки един е легнал човек с потури! О, кой ще отвори прозореца, за да влезе вятърът, великденският вятър, пречистителят, който ще издуха вонята от ъглите и ще спаси измъчените ноздри? Кой ще изгони неканените, които направиха от културата одая?
Все по-натъпкана става одаята, а те влизат, нови и нови, сами и на групи, със стотици и с хиляди – неизброимите, неудържимите, шаячените интелигенти! Името им е легион – като скакалци, като термити нахлуват те и заемат всяко кътче! Една тъмна, понесена джунгла, една лавина, за която няма спиране, техният строй се множи от ден на ден. Няма нужда да говорите с тях, за да ги познаете. Тези буцести черепи, тези окосмени челца, тези малки свински очички, тези чепати печенегски туловища – не сте ли ги гледали до насищане и пренасищане! Какви умчета се крият зад тях, тесни като килери на стара къща! Какви мозъци, съставени само от плоскости и ръбове! Не дай Боже да сте наблизо, когато започнат да ги напрягат, да промишляват по някой проблем, да обсъждат – тогава от оскъдните им гънки се вдигат изпарения и шаяченият мирис става толкова силен, че може да ви задуши!..
Те са прочели една брошурка за Опарин и знаят тайната на живота; те са зазубрили няколко конспекта и разбират що е единство и борба на противоположностите; те могат да ви докажат, че светът няма начало и няма край; те са научили, че зад всеки възторг стоят икономически отношения. Всичко им е ясно, на тях, шаячените интелигенти – или, ако не им е ясно, то поне са уверени, че скоро ще им се изясни, стига само да проверят какво пише по въпроса в учебника. А учебници те имат в изобилие – още с парите от първата заплата са ги купили и наредили в новата етажерка, там до прочутия червен абажур, който напомнял Чеховски разказ – може би, защото и от него лъха същият ужас на пошлостта. И ето, че миг след това те, които до вчера не са виждали четка за зъби, ви говорят за цивилизация. Те, които знаят от пази боже до помози боже, ви учат как да разбирате Гьоте. Речникът им е от сто думи – започва със “значи” и завършва със “специфика”. С него те ще ви изкоментират всяка мъдрост. Развлечени, нахални, космати, самоуверени, те носят своите гурели из библиотеките и изложбените зали, сочат с пръсти, мръщят се, кашлят и раздават оценки. “Всичко това е за нас – казват те – и ако не ни харесва, не може да съществува”! Но те не са само публика, те станаха и – прости ми Господи! – създатели, та дори и командири на културата! Малцина ли са се възкачили върху диригентските пултове, за да размахват геги? Колко месарски ръце галят пепелницата от слонова кост преди да напишат върху ръкописа “Да се поправи”? Преклонете се и се смирете, своеволници – пред вас е великото жури на простаците, то ще ви съди и ще ви дава равнище!
Някой ще възрази сигурно, че думата “простаци” не е точна, че тя трябва да се отнесе към друга категория. Но, извинете, думата е тъкмо на мястото си! Напразно се мъчат да изменят лексиконите и да коват нови смисли на старите, познати прозвища, за да не ударят те там, където трябва… Хората знаят много добре на кое се казва простащина, те не са забравили чак дотолкова българския език. И хиляда социологически есета да се напишат, те няма да обезмирисят шаячения интелигент – защото той и само той е истинският, страшният, устременият, войнствуващият простак. Той не притежава дори свежия смях на варварина, той е тъп и сериозен като глинен африкански идол, като чукундурите, които доскоро е вадил от бащините си ниви!
Ще попитате откъде идва, кой извор го изригва от недрата си? Да, страшното е, че идва от народа! Той бе същото тихо и наивно дете, което преди малко седеше в ниската класна стая, под лавиците, където мирише на дюли, и от стената вдъхновено гледа Ботев. Каква сила го преобрази и отнесе аромата на дюлите? Ботев би се изплашил да го види сега. Неофитовци и априловци щяха да се обърнат в гроба, ако можеха да го усетят, него, питомеца на днешното училище! Но те са мъртви и той си служи безнаказано с техните имена, гордее се, че е продължител на паисиевата линия! Той е насочил като пика своята диплома. “Народът ме е изучил – ечи гласът му, – за да уча вас”! Затова, разбира се, националното му е винаги на устата – но не истински националното, а онази лъжлива затвореност, която той е оградил с плетища. Толкова знае – от село до Голо бърдо, там е пасал козите, там е вселената. И толкова трябва да знаят всички, за да му бъдат равни, за да могат да клекнат заедно на припек да люпят слънчогледово семе, да си гледат немитите крака, да душат вкисналия си козяк, да си разправят говедарски анекдоти и от време на време патриотично да се провикват: “У-бре-де-бре”! и “Льох-мари-майчице”! Това било родното, земята, която ни давала сила като на древния Антей. Шаяченият интелигент би изрязал всички крила, за да осигури тази земност.
Защото за него любознателността е първороден грях. Ако някой рече да погледне оттатък баира, той ще се смръщи и ще го покаже с пръст: “Аха, ето го родоотстъпника”! Кой разправя там, че Амазонка била по-дълбока от Искъра? Що е това Амазонка? Я дайте да го видим тоя другар! – и вече е готов да говори за предателство. Своето скудоумие той нарича родина. Тъпченето в пръстта – жизненост. И върховната му добродетел е неговото мръсно бельо – понеже, видите ли, е нашенско, баба му го е тъкала ей тук, на пруста…
Но кого ще излъже той, че идвайки от народа, е едно с него? Та от народа са дошли толкова много неща, които са му били чужди, защото той създава всичко и всякакво! Нали после сам той ги е изхвърля от себе си и ги разтъпква с крак? Ах, тази лъжлива принадлежност, която се мъчи да се родее с шаяка! Това демонстриране на калта под ноктите, с което се иска да се напомни за чернозем! Не, народът не може да се отъждестви с такава смет! Народът, който достигна кристални висини на чувството и съзерцанието и ги предаде в дивните стихове на песните си; който с най-простички бои направи дори от килимите си цветни приказки, който вряза чистотата на душата си в дървени иконостаси, достойни за всички луври и ермитажи; народът, който можа да стопли с човечен хумор мрака на вековно страдание, да почувствува музиката на неуловими нюанси, да открие с две думи мъдрости – бисери; народът, който се втурна със свещена жажда към светлината, който късаше от парчето хляб, за да купи книжки на малките си, който още преди двеста години разнасяше стока от Мюнхен до Етиопия и гледаше света с големи любопитни очи; народът, чийто шаяк, и най-груб, и най-дрипав, никога не мирише – истинският, великият, дълбокият, създаващият народ по-скоро ще изчезне, но няма да нарече свои шаячените интелигенти. От него те са взели само външния пласт и дори него са превърнали в карикатура. Не на народа са деца те, а на обстоятелството; плодът на преходното време, което наред с героите и красотата си изхвърля на бял свят и изроди; нечистотията на големия разлив. Те нямат нищо общо и с партията, макар че някои от тях са се окичили със значки и членски книжки – та не им стига бичия устрем и цялата еднопосочност на мъничките им мисли, а искат и с тях да си пробиват път! Истинската партийна интелигенция е чистота и богата душевност, многостранност и търсене, тя изстрадва всяка истина, за нея марксизмът е дълбочина, а не букварче с две фрази за делник и две – за празник. И тук шаячените интелигенти са само пяна и мътилка, болест и проклятие; те са голямата, срамната, жилавата като бурен опасност!..
И може би затова най-жалко и болно е, когато ние не я виждаме, когато добри, изтънчени, даровити между нас се правят на слепи или вече са наистина ослепели и търсят призраци в пространството, срещу които да проявяват енергията си и да размахват дървени мечове. Не разбират ли те, че в момента има един враг? Не усещат ли, че той ги притиска с безбройните си кореми? Че гласът му е изпълнил целия въздух? Че трябва свещена война, за да се спре този прилив? Или може би по-лесно и по-приятно е да търсиш призраци в пространството?
Къде ще се скриете, мои бедни приятели? Няма къде да се скриете! Миризма се носи из цялата страна, миризма на шаяк и спарено тяло! И все пак аз вярвам, че ще задуха великденският вятър, пречистителят, че вълните ще изхвърлят на брега пяната на прехода. Защото нито една култура, и стара, и нова, не може да търпи нищожеството. Но вие естети-рицари, търсители на красотата и правдата, които ще излезете тогава от хралупите, ще можете ли да кажете с чиста съвест: “Ние воювахме за този ден, дори когато мушкахме другаде”?
В Полша 72% от земята беше частна,18% кооперирана и 10%държавна.По селата децата в едно семейство бяха 3-5 ,след Албания имаха най-голяма раждаемост в Европа.През 1986 внесохме 120000 тона картофи,като от ноември месец се превозваха с хладилни камиони.Пресметнете колко ни излизаше кг картофи.Внесохме и 20000 тона лук.За да платим тези”девизни”стоки поляците изискаха плащане с акумулатори и гуми за електрокари,стоки,които иначе ни докарваха западна валута.Но демографската катастрофа на селото ни не можем да компенсираме.И морала не можем.
СКЪПИ СТАМБО,
Всяко споменаване на ЦВЕТАН СТОЯНОВ е светъл момент за мен. Един от най-влиятелните интелектуалци в моите ранни години.
Трагичното е, че написаното в 1959 г. резонира силно и днес.
ЕДРИТЕ ЗЕМЕВЛАДЕЛЦИ И АРЕНДАТОРИ УНИЩОЖАВАТ БЪЛГАРСКИТЕ СЕЛА. НЯМА ЖИВОТ ОТ ТЯХ. И НА ВСИЧО ОТГОРЕ ДЪРЖАВАТА ГИ ПОДКРЕПЯ В ГЕНОЦИДА СРЕЩУ СЕЛЯНИТЕ. ЧУВСТВАМЕ СЕ НА КВАРТИРА В ТЕХНИТЕ ЗЕМИ, КОИТО ОГРАЖДАТ СЕЛОТО. НЕ МОЖЕМ ВЕЧЕ И КОЗА ДА СИ ОТГЛЕЖДАМЕ. А БИБЛИОТЕКАРСКОТО ТВОРЕНИЕ ГЕРБ ДОРИ ПОИСКА ЗЕМЯТА ПЪРВО ДА СЕ ПРЕДЛАГА НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯТ АРЕНДАТОР, И АКО НЕМУ ХАРЕСА ЗЕМЯТА НИ , ТОГАВА ДА ИМАШ ПРАВО ДА Я ПРОДАДЕШ НА БРАТ ТИ . БЕЗГРАНИЧНА КОМУНИСТИЧЕСКА ГЕБЕРАСТКА НАГЛОСТ , ДОРИ ГО ГЛАСУВАХА ЗАКОНА НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ . ТУРЦИТЕ НЕ СА БИЛИ ТОЛКОВА НАГЛИ НАВРЕМЕТО !!!!!! !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! (Депутатите от ГЕРБ оттеглиха в сряда промените в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, които задължават собствениците да предлагат земите си за продажба първо на арендаторите. Това е станало на заседание на парламентарната земеделска комисия. За отпадането на текста, който предизвика остър сблъсък в парламента и обвинения към управляващите в лобизъм, съобщи по-рано през деня земеделският министър Мирослав Найденов.)14 юли 2010
НЕОБХОДИМО Е ДА ВЪВЕДАТ МАКСИМАЛНО ДОПУСТИМИ ДЕКАРИ ЗА ПРИТЕЖАНИЕ И ОБРАБОТКА НА ЗЕМЯ ,ЗА КОИТО ДА ИМА СУБСИДИИ.. НАД ТЕЗИ ПОЗВОЛЕНИ ДЕКАРИ ДА СЕ ВЪВЕДАТ ЯКИ ДАНЪЦИ И ДА СЕ СПРАТ СУБСИДИИТЕ. САМО ЗА ПРИМЕР- ПО ВРЕМЕТО НА СТАМБОЛИЙСКИ Е БИЛО РАЗРЕШЕНО В СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ 500 ДЕКАРА И 250 ДЕКАРА В ЮЖНА. ЗА ВСИЧКО НАД ТЕЗИ ДЕКАРИ -ДОСТОЙНИ ДАНЪЦИ ЗА КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ЗЕМЕВЛАДЕЛЦИ И АРЕНДАТОРИ. САМО ТАКА ЩЕ СЕ ОСИГУРИ ПОМИНЪК ЗА ХОРАТА НА СЕЛО И ЩЕ СЕ СПАСЯТ БЪЛГАРСКИТЕ СЕЛА ОТ УНИЩОЖЕНИЕ .
До СТАМБО ФЕВРУАРИ 26, 2017, 19:25:
Дълъг коментар, но ме остави без думи, които да добавя. Поклон с дълбоко уважение.
Селяните работеха за един кибрит,а звеноводите крадяха като за световно,другарите ги ,,пазеха,,били специалисти-завършели във великия СССР,нашите братя отговаряха по партийните задачи спуснати от сесесерето,стояха на сянка и заглеждаха по-красивите кооператорки,кой коя ще покане на вечеринка за свое развлечение,червени господари,учат се по-другарски на обностки-селски тарикати,малко бандюги си падат по-съветски образец.Накрая се напиваха като казаци на волге и в кереча.
Чета и ми се реве от мъка , от ярост , от гняв от омраза …всичко това го виждам и в моето родно село преживели са го моите дядовци и виждам как селата си отиват безвъзвратно с големите си училища ,читалища … За съжаление не виждам как ще се възтанови тази разруха …Уважаеми съблогъри стамбо, г–н Тинков,simeon ,судоволствие чета вашите коментари…
“… еврогражданина Борисов …” – това е евфемизъм, нещо като дървено желязо! Какъв “еврогражданин” може да бъде един лакей на руските (му) господари властващи в Кремъл??!
Като е за унишожено земеделие и глад на една процъфтяваща преди аграрна страна- ето го и световният шампион в тази основна комунделска дисциплина. Стана дума онзи ден за него. Това е дъртият кретенясал вампир Мугабе – вижте партито за 93-я му рожден ден, масрафът струвал 2 милиона евро (!!!)
…”Има едно нещо в София, което се нарича Университет по библиотекарски и информационни технологии, където хора, свързани с бившата ДС, подготвят кадри за цялата информационна система на държавата. И много последователно ги пласират – започвайки от тайните служби, минавайки през всички институции, свързани с информационно управление и е-правителство. Така че в България е изградена друга мрежа – от хора, които се готвят да презаредят държавата, контролирана от ДС, в следващия технологичен формат.
Това, което се случва в Америка, става и в България, просто не се чува. Има виц за София. “Защо в Черна гора се опитаха да направят преврат, а в София не? Ами няма нужда…”, заяви Христо Иванов.
Да добавя към Димитър.
Ако има някакъв бизнес по селата и малките населени места (гледане на животни, магазинче, заведение) то той се държи от бивши полицаи или военни в съдружие с техните деца. В заведенията обикновено се знае това е на герб, това на бсп, това на дпс. Добиването и строенето на тези заведения никой не знае как е станало. Зад гърба им стои правосъдието,владяно от путински- пеевски консорциум който може да легитимира или скрие всяка кражби на движимо и недвижимо (държавно,общинско, частно). Не ясно дали някога през годините е имало такъв нагъл грабеж. Не случайно автора многократно е посочвал кой е началника на герб. А че герб, бсп , дпс, абв , патриотите,рб2 го доказа гласуването и оставането във властта за промяна на съдебната система. А другото е даването на службите ни на концесия на сараите (Атанас Атанасов от НОВА РЕПУБЛИКА). Гореспоменатите партийки си затраяха и отвориха вратата на россия. Затова единствената партия е НОВА РЕПУБЛИКА, която може да ни спаси.
Фалиралите през 2016 година фирми са два пъти повече в сравнение с кризисната 2008 година – данни на Агенцията по вписванията.
Cпад в броя на заетите с около 20 хиляди души.
Гарантирано от ГЕРБ
Г-н СТАНЕВ, основният грабеж е станал през 50-те години ,когато стана “национализацията”, “колективизацията” и комунизацията на всички държавни структури, като се създадоха и още много други бюрократични хранилки за “партийните” другари.
След 1989г. просто формализираха официално грабежа след 1944г., който дотогава се водеше , като “държавна” собственост, а де-факто си беше партийна частна собственост, която продължава и сега да се разделя между клоновете и клонингите на БКП и ДС(ДПС,БСП,НДСВ,ГЕРБ…!), заедно с КГБ-истката мафия, която препира парите си тук,и преди, и след заграбването на властта от Путлер.
Особено след 2001г., когато плащахме високи цени за нефта и газа, голяма част от петродоларите трябваше да се изперат. И една от перачниците за това е НРБ. Оттам е и голяма част от ресурса , с който “партиите” си купуват изборите, а другата част е от обръчите и “обществените поръчки”.
Драга г-жо Тодорова,
Не аз, не аз, а блестящият есеист и интелектуалец ЦВЕТАН СТОЯНОВ, който си отиде на 41 г. под обвиненията, че е “космополит” и дори- “английски шпионин”, заслужава поклона!
EVERYONE ELSE, поне го почетохме, за съжаление- с актуализирана картина на диагнозата, която той изрече за “шаечената интелигенция”! Тя се е на власт и не е помръднала нито в мислене, нито във вкусове, нито в методи да не пада от власт.
Отговор: основният грабеж да, но това че не знаем какво става днес не значи че грабежът е малък. Без действащи институции, ние можем да видим една много малка част от този грабеж. Но знаем ли какво става( стана ) с измамите с имоти , с концесии, с ДДС, със строителство по обществени поръчки, с безимотни роми със задължения за милиони, за купуването на пътя край морето на Дюнит, заменки кон за перо от кокошка и много други кражби на имоти с фалшиви документи. Пък итримата бедни младежи купили имотите на дипломатическия корпус в София. И всичко това от джоба на трудолюбивия българин, от най-големия инвеститор(работещите извън страната ) и от нашата територия с най-ценната ПРИРОДНА И ИСТОРИЧЕСКА ДАДЕНОСТ.
Съвземането на българското селско стопанство става факт едва след влизането на страната в Европейския съюз ???
Първо ако разрешите една забележка, въпреки, че зная колко са неприятни, защото другата страна се обижда.
Не може да има Българско село без Българи!!! Защо? Защото земеделие не се учи за два дни и земеделието не е работа на неграмотни комунисти, чиито бащи са били още по-неграмотни и най-прости ратаи. А точно те владеят земеделските кооперации. Още по-малко пък е работа на разцъфтелите цигански колонии, които просто използват селото, за да живеят евтино но нямат никакви селски навици! Повярвайте ми познавам ги много добре. Те си живеят стария живот. Цял ден се мотаят в къщи а вечер се качват на каруцата и правят рейдове с цел плячка. Ако ги попиташ Що така бе господа грях е да се краде, ти се хилят и викат А не е ли грях да седиш гладен!! Крадат масово храна за животни и си гледат с нея в къщи телета. Да не говорим за другите неща. Осякоха масово дърветата по полето и какво ли не още, за да опустеят полята. Тези хора никога няма да станат това, което е уседналото Българско население с хилядолетни традиции в земеделие, животновъдсто, любов към природата, характер, общности и т.н.
Имам чувството, че някакси гражданите не могат да схванат, че точно големите Графове , Благородници предпочитат да живеят на село и да си селянин изобщо не означава простоват псуващ човечец, който блъска с мотиката по цял ден. За съжаление комунистите изгориха до пепел всичко до което се докоснаха а това което срутиха е градено с векове!!!
Г-н СТАНЕВ, едва ли съвсем не знаете какво става? Грабежът си продължава, без прекъсване. Една порочна система не може нищо друго. Но през 50-те години са поставени основите й. До 1989г. формално цялата собственост(капитал!) е “държавна”, но фактически е притежание на кремълските начальници на БКП, т.е. е едновременно партийна и колониална собственост на КПСС, а самата БКП беше само колониален надзирател и колониален изпълнителен персонал грижещ се за тази чужда колониална и партийна собственост на КПСС.
БКП не можеше да я признае за своя, макар да се водеше формален собственик на т.нар. “държавна собственост”.
А след 1989г. контролът от КПСС и КГБ поне формално изчезна(но зависимостите все пак си останаха!), което позволи на БКП да трансформира тази “държавната собственост” в частна собственост на някой особено “отговорни колониални другари”. И за да се поддържа тази заграбена собственост , и да се умножава – трябва да се продължава с грабежа ,както през предишните 70 години. БКП и нейните клонинги не могат да вършат нищо друго.
Към грабежите трябва да посочим извършените две обмени на парите-чиста конфискация,както и държавните заеми,облигацийте от които имам и досега,наследство от родителите.
Убеден съм че камъните за циганите са в моята градина.Затова казвам да бъде спрян ол-инклузива за циганите, но това не означава автоматично да бъдат оземлени САМО циганите.Има много млади хора които по принуда или по желание искат да започнат нещо на село, но нямат база или финанси за това и точно програмата на Буров е направила България със селско стопанство номер 1 в Европа и то КОМПЛЕКСНО а не само в един бранш на селското стопанство.Относно кой на какво бил научен – човек не се ражда научен и си има начини за озаптяване на наистина трагичното положение: микс от стимули и принуда (иначе казано: тояга и морков)само че там проблема е комплексен и касае както охранителната дейнос т и правомощията така и Наказателния Кодекс в частта му за час тнасобственост, самоотбрана, притежаване на оръжие и т.н. Другият момент е кооперирането (но не ТКЗС или АПК).
Преди да се издигне в култ “малцинственото” положение на циганите мнозинс твото от тях нямаха голямо желание да са цигани.
P.S. По принцип не е хубаво да се бъркат реакции и “засягане на другата страна”.Тоя комунистически номер “да доказвам че не съм камила” още едно време са ми го прилагали в милицията така че отдавна му знам противоотровата,само че тук не е милиция и който прави провокации ще си понася и ответните реакции.
В частност: За селско стопанство ли, за икономика ли, за развитие ли – само с лозунги не става.СССР 70 години, България 45 години – доказа се че НЕ става.Става с микс от материални/финансови стимули и принуда+правораздаване и възможнос т да си защитиш собствеността.
Но БЕЗ икономика/финанси – НЕ става(в най-добрия случай става ама за кратко).
Така че “промяната на мисленето” може да стане СЛЕД като си направил улици в селото, канализация,Интернет, транспортен достъп до общинския център най-малкото заради административните услуги и най-вече с икономически мерки ОСОБЕНО в отрасли които изискват много ръчен труд (градинарство, лозарство, етерични култури, животновъдство на дребен рогат добитък + биволи (а не крави), биоземеделие, овощарство).
И на последно,но не позначение място: Оскотяването по селата не е само запазена марка на циганите. Липсата на перспектива, мутризацията на изкупуването на продукцията са много по-страшни от циганите
не мисля, че темата е коментирана коректно. Вярно е че в името на комунистическата идеология и създаването на пролетариат се е предприела Колективизация. Но също е вярно, че хората не искаха и това, което е сега в момента в Аграрния сектор. Искрен радетел съм да се спрат час по-скоро евросубсидиите, за да се види цялата безмисленост на сегашната система(изградена изцяло по модел на Мозер и прегърната от червените едри капиталисти). Ако сегашната система е успешна и тн, то тя щеше да изправи недъзите от Колективизацията. Напротив, проблемите са още по-дълбоки и жестоки, граничещи със завръщане към феодализма и крепостничеството.
СТАНЕВ+Krasnoselski: 100% съгласен с всеки от вас,добавка от мен: 1996а “Орсовките” и изгорелите пари на кооперациите в половин дузина “Агро” банки, воглаве с Веска Мeджидиева
Бъдете живи и здрави и да ви има и знапред
@СИМЕОН
За оскотяването и опустошаването на селата – МНОГО ТОЧНО! – МУТРИЗАЦИЯТА НА ПАЗАРА, МУТРИЗАЦИЯТА НА ИЗКУПУВАНЕТО НА ПРОДУКЦИЯТА. Същото чувах от производители, които в един момент захвърлиха земята си, след като бяха хвърлили средства и усилия там. Хората си върнаха нивите, започнаха да култивират (разказвах веднъж за бабата, дето започна да сади аспержи като луда; червените скакалци ги бяха забранили, обявили ги за ‘буржоазен зеленчук’ серсемите). Помня и как картината на софийските пазари започна да се сгрозява, мутрите изкупиха всички маси, вдигнаха цените, а производителите имаха две ‘възможности’ – или да продават продукцията си за жалки стотинки, или да я изхвърлят.
Много тъжна е тази тема.
Еveryone else, Аз зная и други истории. Във всяко село ги има. Зная и добри и лоши. Слушах интервю с нашия артист Мариус Донкин, който каза: Тези хора идиоти ли са или нарочно го правят? А,… време е да си отворят очите всички! Отговора е и двете! Затова и бяха избрани от Дявола за негови слуги. Ако можехте да видите това с очите си щяхте да скочите и да стане голям смут, обаче ние хората сме низша раса спрямо Божията ерархия. Затова и всеки път, когато поискаме нещо голямо за себе си ставаме плячка за ловците.
Да успокоя и Симеон. Не съм чел коментарите му (колкото и това да е невероятно за егото му) и не съм искал да хвърлям “камъни” в градината му… И честно казано предположението му, че съм милиционер или нещо подобно, надхвърли и най-смелите ми фантазии, които уж не са малки.
Селото, колкото и да искате не може да се поправи само с канализация и асфалтиране на улиците. За да ти е хубаво на село, трябва има атмосфера и живот, където да се потопиш. Едно време като малко дете не исках да ходя на село. Не ми харесваше! Но ако можеше да върнем времето назад, да го видя така, както дядо ми и баша ми го познават, бих бил щастлив. В България липсва каквато и да е визия сред управляващия “vip” “елит” за добър живот на Българина. Те самите не се чустват Българи а преди всичко слуги, които бързат да си напълнят торбичката, докато могат! С устата си казват Аз съм Българин а със очите си и сърцето си бленуват за тежко имане и победа над враговете им а не виждат, че най-големия и кръвожаден Враг ги е направил свои ученици и любовници! Затова и нашия истински Спасител Христос е казал, без мен вие сте обречени!!
EVERYONE ELSE : Ако мога да заема една фраза от теб:Луканов,Петър Младенов и Лилов – плъховете на прехода които изгризаха България.
Прехода стaна по техен модел за да може всички с по-малко от 2 мозъчни гънки в главата (и те с брадва сякани) сега да плещят че Мозер, Ф.Димитров и разбира се Иван Костов са виновни
Тази статия от DW излезе и по други български сайтове. Там коментарите са основно “това е лъжа”.
Чета и ми става все по-тъжно. От една страна ми се иска да хвана сопата и въведа ред, но от друга знам, че насила хубост не става, пък и тези мрънкала по златните времена, с какво са заслужили да ги “оправям”?
Не! Това не е егоизъм! Това е природният закон за еволюцията и оцеляване на най-приспособимите видове.
Дейностите които развивам са свързани и с града и с аграрния сектор и имам преки впечатлания,затова съм бесен на тази тема:
А жителите на Северозападнала България (виден партизански край, дал множество видни партийци начело с непрежалимия ТЖ) дано най-сетне направят връзка между сегашното си дередже и упоритото гласуване за комунистите в продължение на близо 20 години след промените.
Резултатa от “сполукатa” + “гарантирано от ГЕРБ”
За унищожаване на българското село може много да се говори.От началото на -50 г. на миналия век.След смазване на частните промишлени предприятия се пристъпва към ликвидиране на селското стопанство.С такава жестокост и нетърпимост са смазани предприемчивите стопани ,че до девето коляно да не се сетят да създават със земеделие.Помня изкоренените овощни градини и лозя,които им пречели,а всъщност всичко е направени от завист,злоба и чувство за унищожение по съветски модел.Отвръщението в хората е пълно и затова почти няма възстановени стопанства или предприятия от бивши предприемчиви фамилии.Ликвидира се най важната за развитието черта на българина -предприемчивостта.
Всичко попадна в ръцете на бившите мързеливци-комунисти,милиционери,мутри.Трябва да минат поне пет поколения ,за да се възстанови равновесието.
СИМЕОН:
ДА.
И докато брадвооформените с x2 мозъчни гънки напяват из форумите, НЕПРЕХОДНИТЕ ПЛЪХОВЕ НА ПРЕХОДА се разхождат на свобода, като Р. Овч.
Трудът на селянина е благословен,макар тежък и непредвидим.Една градушка и си без реколта.Когато си обработвал добре и се роди,пък е удоволствие и удовлетворение от тежкия труд.А този труд изисква и любов.А любовта към селскив труд се попива и просмуква в човека от невръстно дете.А земята на село беше взета от хората по съветски модел,хората натирени в града и деца на село няма.Няма и в държавата,Корнелия казва демографска криза.Ами да,криза,но в направи комунистическата партия.И безсрамно,по комунистически искат пак да управляват…
Както много пъти съм казвал,казаното от умните българи преди десетки години е валидно и днес,така е и със есето на Цветан Стоянов.
Аз не знаех че такова нещо е напиасно през 1959г. Интересно дали е публикувано някъде…
Но изказвам балгодарност на Стамбо за публикацията
“Речния способ” и тук е налице,няма никакво съмнение!
Докато се занимаваме с нашите селури, изпуснахме годишнината от убийството на Борис Немцов…
http://www.mediapool.bg/moskovskite-vlasti-premahnaha-memorial-na-lobnoto-myasto-na-boris-nemtsov-news260709.html
Към Krasnoselski:
Като изразявам изцяло съггласие с духа и буквата на коментара, искам да се похваля с един личен успех срещу пустата градушка.
Миналата година построих просто, но ефективна конструкция от забито в земята арматурно желязо и дървена рамка върху него, които наметнах с мрежа срещу градушка в момент на отсътвие през лятото,когато стихията би унищожила малката ни, но ценна доматена реколта на нашата вила в Балкана. Оказа се, че съм се оказал ( съзнателно повтарям заради “изненадата”), единственият наоколо, който си е предпазил доматите от градушката, която беше унищожила насажденията наколо. Бях признат за “голям хитрец” от онези, от които съм се учил и се уча в отглеждането на разни зеленчуци. Не за друго, а защото местните бяха уверени, че в този сезон вече не можело да има градушки, но моя млост взе, че не повярва на прогноза за времето. Градският ми скепсис, оказа се, донесе някои селски ползи.Както се казва, философията на Декарт може да бъде полезна и у наше село.
Не е скепсис а интуиция, обаче не е лесно да се повярва и осъзнае. Духа на човека има много тайни качества, които са полезни и се получават от развитието му и в предишните животи. Апостолите са виждали болестите на човека и са ги лекували с голи ръце, защото са получили дарове от Светия Божи Дух. Когато духа расте, той придобива още много качества и затова е казано, Не трупайте земни богатства а духовни. Духовните богатства отварят пред човека един съвършено друг свят в който той не е сляпо и слабо треперещо същество а могъщ и мъдър владетел на земното царство.
Стамбо, поклон за “Шаечна правда”. Благодаря. Не съм подозирал навремето, че има автори, като Цветан Стоянов. Моите роднини добре са се грижили, за да ме запазят. Единственото, което не исках, беше да съм далеч от политиката. Разумно и ефективно, но само ме запази честен и умен. Комунист не можех да бъда – и според самите комунисти. Остава само носталгията по миналото време …
Поправка: във втория ред вместо ….не исках …, да се чете исках. Извинете.
Много забавна и поучителна история, г-н Инджев! Дали същотото лято няма да влезе в селския летопис като: ‘абе онова лято, когато софиянецът запази доматите от градушката…’.
Да това го знаем тези ,които все пак сме се интересували от истинската история на България ,а не измислената , която учихме .Моят дядо е бил потърпевш от ,,доброволната ,, колективизация. Само не разбирам защо Бпорисов е виновен , а за оная партия , истинския виновник …нищичко!
Борисов е виновен по 2 направления:
1. Дойде с обещанието че виновниците ще получат възмездие каквото и да означава в неговата глава
2. Ако не бяха крали толкова много от ПРСР,ако не бяха загубили над 1 милиард евро заради мерки по които не може да се краде,ако бяха усвоили парите по Околна среда в модул канализация и ако РЕАЛНО беше разкарал кадрите на ДПС от Фонд Земеделие досега щеше да има условия мечта за развитие на селото
3. 7 години вече са на влас т. Да се върнат хора на село не с тава за година-две, но все отнякъде трябва да се започне.До момента нищо не е направено освен словесни изхвърляния
Неведнъж съм казвал че освен политически страхливец,Тиквата е икономически идиот
Борисоф дойде с обещанието че виновниците ще получат възмездие каквото и да означава това????
Уважаеми господа Блогари нима забравяте че тои успя да сабори барбекюто на Доган
А Сидероф опъна крака на балкона в Варедеро с кубинска пура
Това не лесна работа да мастубираш ушите на гласоподавателите сас заперетнати ракави и потно чело
Българската държава прилича на един много болен остарял човек. Правиш му Байпас, обаче му се обаждат камъните в бъбреците! Трошиш ги, обаче после ще го удари подаграта или ще го хване пнеумония. Ако пък успееш горе долу, да го оправиш идват местните мангали и телефони измамници и му ограбват пенсийката и спестяванията.
Внуците му отдавна си живеят в някоя далечна държава а европейските му братовчеди си имат по-важни проблеми от оцеляването му. Съседите му пък си точат зъбите за нивите му.
Ако сте гледали филма Властелина на Пръстените, втора част. Белия вълшебник Гандалф идва при Краля на конния народ Теоден и го намира побелял, остарял, загубил сина си, сгърчен в трона и бълнуващ кошмари. А до него Грима, съветника змия, който му подсказва, какво да мисли и говори. Това е България сега! Хваната в магията на Кремълските шамани. Съветвана и направлявана от слугите им, предателите от петата колона. За да си върне силата и трябва същото, каквото се случи с Теоден!
Извинявам се исках този последния коментар да е в последната публикация за 3 март!