Вчера получих изненадващо ( защото само два-три пъти ми си случва на година най-много) предложение от Нова телевизия да коментирам намерението на свищовските управници да закичат града с още един- този път огромен- паметник на руския император Александър Втори. Може би бяха забравили ( поради това, че отдавна не сме си общували), че отказвам да приемам т.н. дискусионен формат с явните русофили, които не са нищо друго, освен поклоници на чужда държава. Бранят я от моя милост с лични нападки. В резултат на това други се явиха тази сутрин на екрана на БТВ, а единият от тях заяви ,че имало “трима души в Свищов” , които не приемат въпросния паметник. https://nova.bg/news/view/2017/03/31/178064/раздор-заради-паметник-на-цар-освободител-в-свищов/
Първият ми въпрос във връзка с най-новата проява на русофилско нахалство в България е дали президентът Радев, БСП и Бойко Борисов ще вземат отношение към този казус , както се произнесоха в един глас за желанието на общинарите в Копривщица да променят статута на града и категорично им възразиха, че този въпрос не е от компетенцията на местните хора поради националното му значение. Защото издигането на подобен руски данайски дар от съответния мащаб и символика не е и не може да бъде някаква местна атракция – някаква руска версия на Дисниленд, макар че точно това заяви в телевизионен репортаж днес един общинар, заявявайки, че руският колос от метал щял да привлича повече посетители в града. Ами да помислят тогава за някаква откровена голотия – тя поне привлича безотказно по природно естествени причини любопитсвото на един от половете, а другият пол ще има повод за скандали и така шумотевицата ще бъде гарантирана заедно с туристопотока от зяпачи!
Вторият ми апел е към логиката на случващото и се към онова, което не се е случило. Що за порив е напънал през 2011 г., тайно от нас, българчетата, скулпорът Зураб Церетели, известен с раболепието си пред “достолепието” на днешния руски несменяем автократ Владимир Путин, да вае специално за България паметник на един руски император, когото ( или който- в зависимост дали говорим за паметника или за статуята му) явно не приемат в самата Русия. Там му се гневят, защото е продал Аляска на Америка, а нищо чудно някои да смятат, че титлата “свободител”, с която го кичат заради указа му от 1861 г. за премахване на руското робство в Русия ( известно още като крепостничество), се носи незаслужено от него. В този смисъл, това е статуя “мигрант”, която ни предлагат на нас, защото не я желаят за себе си.
Като казвам “някои” в днешна Русия, имам предвид носталгиците по онова време, когато Александър Улянов, братът на Ленин, убиецът на Александър Втори, е бил на почит зарази този “подвиг” и е увековечен от Маяковски в това негово качество. Със следните пламенни думи на възторг от делото му на терорист:
В подготовка на за цареубийство е хванат
братът на Улянов,
народоволецът Александър.
Убиеш един
А следващият бесен
В злодействата ще надмине своите предтечи
И Улянов Александър беше обесен
В Шлиселбургската крепост далечна.
Тогава Илич седемнайсетгодишният
Каза сурово-
От клетва войнишка по-твърд бе гласът:
-Брате, ние идваме, да те сменим,
ще победим,
но ще вървим по друг път!
Това руско болшевишко отношение към Александър Втори се споделя напълно от съветизираната българска пета колона на Москва, чиито виден представител Васил Коларов отбелязва в предговора на книгата “Авантюрите на руския царизъм в България” следната позиция ( поощрявана по онова време от Сталин) за истинските имперски цели на руско-турската война:
“Завладяването на България трябваше да бъде извършено “по незабележим начин” и при това така, че да изглежда като “сбъдване на желанията” на самия български народ.
Оттук неизбежно произтичаха търсенията на царизма на нужната му българска “общественост”.
И както виждаме днес, поне в това отношение, пророкуванията на иначе проваления в своите оценки и предвиждания комунизъм в България, са повече от валидни към днешна дата, когато живеем в епохата на путинисткия царизъм. Той стимулира подмолно своята българска “общественост” за целите на проруската пропаганда.
Това се случи неотдавна в град Стрелча. Там кметът Иван Евстатиев ( обитател на ареста по обвинение за изнасилване на непълнолетна девойка към днешна дата) се изсили в любовта си към Русия до степен, че при откриването на бюста на съветския маршал Жуков, причинил с методите си на водене на война смрътта на толкова руснаци, колкото малцина русофоби са успявали през вековете, че мобилизира представителни части от българската ( натовска!) армия да маршируват почетно по площада на града, обявен от същия Евстатиев за “малката Москва”. Нещо подобно май се иска и на управниците на Свищов.
Третия въпрос, който се натрапва от извънредното изобилие на паметници в почит на Русия и СССР в България, е простичък: не са ли достатъчно тези стотици “ топоними” на руско-съветско господство в паметникостроенето, по което отдавна сме световни шампиони? Съветската част от тях беше наречена от скулпора проф. Любомир Далчев в писмо до в. “Труд” от 28 юли 2004 г. “жалони на робството”, но и настървението, с което тук се борят нашенците да жалонират България – сякаш вече не е направено предостатъчно в превръщането на България в храм на поклонението към руски генерали, пропагандатори и прочее руски дейци от 19 век, включително чрез наречени на тях безчет улици, площади и т.н. също робува на ненаситността във все по-пълното задоволяване на нуждите на Кремъл от още и още българска благодарност, каквато няма да срещнете нито във Франция към двукратните американски освободители от германците, нито в Италия, където френският император Наполеон Трети дава решителен тласък с военната си намеса на националното освобождение на италианците от австрийското иго.
Самият, прочул се напоследък тук генерал Решетников ( когото отдавна наричам неофициален генерал-губернатор на България), не веднъж ни е хвалил, че нямаме равни в това отношение и че сме единствената страна в света, в която има Национално движение “Русофоли”. Или нашите чуждопоклоници не могат да се наситят и искат още, още и още поклони към днешна Москва заради нещо, с която тя в наши дни няма нищо общо като заслуга ( ако говорим за руските жерттви, почетени отдавна
стократно и дори преувеличавани многократно с цел да се чувстваме още по-благодарни за тях).
Четвъртият въпрос, произтичащ от горния, е какво налага дублирането на паметниците на безграничната ни благодарност на места, където вече това преклонение е маркирано по подобен начин. Идете на нос Калиакра и ще видите два паметника в прослава на руския адмирал Ушаков на разстояние от няколко стотин метра ( макар да е по логично да се запитаме, защото по времето на Ушаков, когато Русия е воювала с османците, и през ум не й минавало да освобождава “братушките” , а се е присетила едва след десетина подобни войни, през които е смазвала всеки български порив за самостоятелна борба против чуждото владичество).
Сега и в Свищов искат да повторят, и потретят съществуващата монументално изразена благодарност в града лично към чуждия владетел, но в още по-голям , направо гигантски размер.
Петият въпрос е свързан с питането дали наистина става дума за “българска инициатива” , както и да се нарича измислената за целта фондация с български адрес, след като създаването на скулптурата датира от преди близо 6 години, но едва сега се появява щедрото предложение да бъде подарена като пореден аршин, край който българчетата да се чувстват дребни и смирени, както това се случва със съветските грамади в София, Пловдив и Бургас с техните чудовищни размери, смазващи всичко българско наоколо със своята имперска импозантност.
И накрая, но не по значение, трябва да се запитаме, как така оглавяваме световните класации по усещане за неудовлетвореност като хора, обявяващи се в допитванията на социолозите за “нещастни”, което неминуемо е оценка за качеството ни живот под управлението на съответните български власти и белег за постравматично посткомунистическо мърморене ( не и срещу онези, които ни натрапиха комунизма). А в същото време се оказваме най-багодарните на планетата спрямо чужда държава хора, включително и по отношение на съветската окупация, която със златни букви в центъра на столицата определяме като “освобождение”.
На факта, че при подписването на договора между двете воюващи евразийски империи на 3 март 1878 г. , превърнат в днешен национален празник, не е поканен нито един представителен на българската нация ( и с това сме наистина уникални в света, празнувайки подобно събитие без българско участие), отчаяните русофили тропат в отговор с крак: тогава все пак е зачената българската свобода, казват те тържествуващо.
Оказваме се единствените същества на планетата, които празнуват не рождения ден на своята свода, с която България е бременна чак до успешното й раждане на 6 септември 1885 г. чрез Съединението на българите в противоборство с Русия, а зачеването си на датата, на която главният преговарящ от руска страна Николай Игнатиев е нагодил да съвпадне церемонията, за да се подмаже на императора си именно в деня на годишнината от неговата инагурация на руския трон. Това е подмазвачество, което, както виждаме, се предава на поколенията и то не на руските, а на по – руснаците от руснаците, каквито обитават днес България, намислили да се покажат като такива, приютявайки една гигантоманска скулптура на чужд владетел, нежелан(а) в собствената си държава.
Към всичко това трябва да добавим неопровержимият факт, че настъплението на руското влияние тук , чиито успех всеки може да измери с резултатите от президентските и парламентарните избори, е съчетано с все по-голямо отстъпление назад в историята, където услужливите чуждопоклоници у нас намират опорни точки в мисията си да служат на интересите на въпросната чужда държава. Допреди малко повече от четвърт век тази главна опорна точка беше 9 септември ( и временно и Сталин, а после остана само Ленин да стърчи по площадите ни). Но залезът на комунизма върна летоброенето на проруската аргументация към 3 март 1878 г. Със стъпки , като тази в Свищов, Петата колона на днешна Русия изпълнява задача за затвърждаване тази тенденция.
Констатацията за (про)руския марш в България не е само моя. Прозряха и на Запад и дано не е късно! Ето какво пише германското издание “Ди Велт”:
“Наскоро държавата членка на ЕС България замени прозападния си президент с промосковски настроен, а при последните парламентарни избори проруски партии спечелиха толкова гласове в повече, с колкото се сринаха западно ориентирани”.
Като стана дума за Германия, там археолозите откриха не отдавна статуя на римски имретатор, която е била издигната на източния бряг на Елба. Това преобърна представите за границите на римската империя, за които се смяташе, че са минавали по западния бряг на реката. Империите имат навика да маркират границите си със статуи на своите императори. Това ли искаме да допуснем на северната си граница?
В сайта “Площад Славейков” можете да получите допълнительна информация и визуализация за руския кич, който ни се предлага от един брат-близнак на нашия Вижди Рашидов , но в катгорията “гигантска пластика”, обслужила досега днешните руски властелини ( и доказани мафиоти), като московския кмет Юрий Лужков, началника му Путин ( който му би шута) и техния възторжен певец и чест гост на путинофилската публика у нас Йосиф Кобзон.
СНИМКА: Кичът на Церетели, документиран в сайта “Площад Славейков”
Бившият кмет на Москва Лужков като суператлет…
Новият Цар Освободител в Свищов – гигант от склада на Церетели
ОЩЕ по темата за руския данайски дар за Свищов:http://www.faktor.bg/bg/articles/rusofili-porobvat-po-putinski-svishtov-s-osem-metrov-pametnik-na-imperator-aleksandar-ii
Много хубави въпроси но както си му е реда у нас всички фактори ще се разсеят. Кой в битноста на платен петоколонник, кой кат полезен идиот, а самият баце “залисан” по формиране на кабинета и ревностен битов русофил за пред публиката, в действителност пръв комисионер по “големият член” това по авера МУ папка гоце няма и да научи за събитието.
Аз имам още по-добра “оферта”. На мястото на МОЧА, паметник на самият лилипут.ин. В раззия вече го разлибиха. От 32 коментара за невероятната подкрепа на която се ползва ввп няма нито един положителен. Но у нас как само го тачат, как МУ се възхищават на “многоходовките” и си мечтаят и у нас да се пръкне негово копие. И така. Първо статуята, после, КОЙто си трЕбЕ.
http://echo.msk.ru/news/1954772-echo.html
И понеже в брилянтната статия на Иво се споменава Аляска любопитно четиво.
http://www.dnevnik.bg/sviat/2017/03/30/2945372_zashto_ruski_poslanik_podkupi_vestnici_v_sasht_da/
Иво Инджев ми е много интересен като пита защо след като България е буквално оцвъкана с паметници на българо-съветската/руската дружба, продължават да пристигат нови? Ами, елементарно… Както правилно отбеляза Виктор Суворов това са маркировки, с които комунистическия звяр казва: “жив и здрав съм и това е моя територия”. С новите паметници звярът просто отново си препикава територията. За да не си помисли някой, че България наистина е станала страна от ЕС и НАТО. Не е, и ще го разберете когато от Москва щракнат с пръсти и кажат “Излизайте, изпълнихте си задачките”.
Прекрасна статия! Точно в десетката.
Само, нека отбележа някои фактологически неточности в нея, които не отнемат нищо от стойността й:
Цар Александър Втори е убит през 1881 г. при атентат в Петербург, но в този атентат Александър Улянов не е замесен. Улянов е съучастник в опит за атентат срещу Александър Трети, планиран да бъде извършен точно в датата на шестата годишнина от убийството на предшественика му на трона – на 1 март 1887 г. Опитът е неуспешен, така че царят остава невредим, а Улянов е осъден на смърт и обесен. Александър Трети умира от естествена смърт през 1894 г.
Ох, кога ли тези теми ще бъдат предмет на праймтайма в разширен формат, поднесени от достойни журналисти като авторът тук.? Когато се освободим. Да се обединим за борба.Първа точка : запазване на НОВА РЕПУБЛИКА.
Мисля си че ако успеем да съхраним НОВА РЕПУБЛИКА следващата стъпка е медия под контрола на НОВА РЕПУБЛИКА с чуждО ( европейско, американско) финансиране и със чужда юридическа защита.
Не е по темата.
Танчо, наборе, Приятелю да те разсея малце от “приятелският огън” с опоненти-съмишленици. Аз се надградих но струва ми се, че и най-плодотворната дискусия в един момент се изчерпва. За това ви предлагам тема, далеч по- изчерпателна от новата ни история. Или по-точно откак руският крак официално е стъпил у нас. Разгледана в контекста на меко казано “влиянието” на руско-съветската-руска “разведка” картината е умопомрачаваща.
На сАвеЦки диалект е но е писана на популярен език и с лек напън на мозъчните гънки всичко се разбира.
Приятно четене.
http://solidarizm.ru/txt/trura.shtml
Миналата година след сума далавери, далаверки, машинации и гадни номерца всичко где беше против синия кмет на Свищов – Станислав Благов се емна да го сменя и се обединиха от кол и въже – БСП, ГЕРБ, Патриоти и цялата останала паплач и докараха па направиха кмет човекът на БСП дето до тогава беше на такава длъжност в едно от свищовските села. И резултатите както се вижда не закъсняха. Последните 6 години явно знеха, че Благов нямаше да им позволи да си дигнат този резил, но сега пътя е чист. Днес в Свищов после и в други градове…
Отлична статия с аргументирана позиция на г-н Инджев!
Споменаването едновременно на Цар Освободител, Маяковски и Ленин ме подтикна да споделя две „ абсурдни” твърдения на мой приятел /лека му пръст/ зет на един от най –ерудираните в миналото ни османисти /спирам за него до тук/, които май ще се окажат накрая истини.
БЪЛГАРИТЕ СА ОСВОБОДИЛИ МУЖИЦИТЕ ОТ КРЕПОСТНИЧЕСТВОТО! Втората е за т.н. ВОСР, но за нея друг път.
Сега конкретно/ и съвсем накратко и схематично/ за т.н. Цар Освободител.
Всеки нормален ще се съгласи, че не можеш да дадеш на някого нещо , което ти не притежаваш! Няма значение за какво става въпрос- дали хляб да го нахраниш, или свобода !
Та след оттеглянето от България на руският пълководец Иван Иванович Дибич-Забалкански, който всъщност е немеца Ханс Карл Фридрих Антон фон Дибич /също като Екатерина Велика, всъщност немската принцеса София фон…/хиляди семейства /най вече от сливенският регион, отиват с Дибич в Русия/1829г./. Един от тях е Добри Желязков- Фабрикаджията , донесъл от Русия восъчни калъпи на английски станове. И не само турците немедлено не му отрязали главата, но след като построил ПЪРВАТА фабрика на балканите, Султанът сключил договор да му облича аскера!
Но какво да прави Александър II с хилядите български семейства, които по никакъв начин не могат да се „интегрират” в робовладелческата /крепостническа / Русия? Идващи от възрожденски Сливен, Котел, Жеравна, Елена, живеещи в красиви къщи /отидете и ги вижте, а и в Арбанаси , и в робска Копривщица, където тия дни се вдигна шум/. Предприемчиви и работливи, по –богати и от турците/тогава мързеливи/, изучили и децата си в Европата, но задушени от мъртвата ПОЛИТИЧЕСКА прегръдка на Султаната, хващат „грешният влак” за Русия!
Но българите си нямат помешчици -робовладелци, не искат да живеят в землянки.
Царят се вижда в чудо!
И само заради тях Александър издава специален декрет ,че крепостното право не важи за българите-бежанци. И да не се чуват „революционните” им приказки, ги натиква в блатата при комарите в Бесарабия! След няколко години българите превръщат тази пустош в райска градина. Царят му светнало, че много по евтино и полезно ще бъде , ако и руските крепостни бъдат освободени и години по късно /1861г./ след прецедента с българите, отменил крепостничеството , което му донася прозвището Цар Освободител.
Та затова и моят приятел твърдеше/и аз съм съгласен/, че АКО /как много обича да употребява АКО проф. Пантев/, АКО не са били българите-бежанци от блатата на Бесарабия, нямаше да освободят и мужиците от крепостничеството / робството/!
Но Цар Освободител прави ФАТАЛНА грешка! Оскотелият мужик няма нищо общо с предприемчивият и работлив българин! Което довежда до ВОСР, но за това-друг път…
Зураб Церетели, 83-годишен, е отдавашен Кремълски придворен скулптор и бояджия. Той е от 20 години председател на руската академия на изкуствата, академик и “народен” деятел, иначе казано той е преди всичко комунист, пристанал на Кремъл и прославящ съветкките и руските вождове. Така де, няма да турят непроверен демократ или друг свободомислещ, току взел да извае нещо неправолинейно за смях на Русия пред целия свят.
Зураб е нарочно пробутан нависоко, та да изпъкне, че известната грузинска фамилия Церетели е на руска страна, т.е. едва ли не цялата грузинска аристокрация от време оно и сега си е руска. Зураб е далечен роднина на граф Андрей Церетели, който е участвал в руско-турската война от 1877-1878 г. и опитал да подготви карта за бъдеща България след войната по свой проект. Може и Алексей за княз да са ни го оглеждали, но не е бил толкова промосковски тип, колкото Николай Мингрели, пробутван след Александър Батемберг, но отхвърлен от ПАТРИОТИТЕ-БЪЛГАРИ – в парламент и правителство – единодушно заедно с Европейските сили на същото мнение.
В руските троянско-политически комбинации няма случайни неща!
Попаднах на публикацийка, че Курлелия Нинова била в Америка, при сина си.
Но казала като отива отвъд океана, ДА НЕ ВЗЕМЕ НЯКОЙ ДА СИ ПОМИСЛИ, ЧЕ ТЯ, ПРАВОВЕРНАТА КОМУНИСТКА, МОЖЕ ДА ИЗПОЛЗВА ПОСЕЩЕНИЕТО СИ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИ ЦЕЛИ.
Малко материал за наливане в кухата й глава:
Ами отиди и политически, ма Курлелио, почукай на вратата на Американските ръководители, запознай се с тях, кажи им, че си демократ, а не комунист, че имаш идеи и проекти за България, да вземете да ги обсъдите и току виж нещо направите. Ще те приемат радостно, като съмишленици, те не ядат хора, нито убиват политически както правят руснаците начело с ТВОЯ ПРИЯТЕЛ ПУТИН. Но не, това става САМО с РУСНАЦИ ОТ КГБ, с които се срещаме ПО ХОТЕЛИ И БУДОАРИ, а иначе СМЕ ОТ НАТО И ЕС!
Та, има страх не само от соц-електората, да се разпадне и я обвини в “американизъм”, а и страх за пред братята-руснаци, да не им падне в очите и се откажат от нея. Те това е по-важно от демокрацията и ориентацията на България.
Една нещастна, жалка Крушовска Кобила, повярвала, че Русия е нещо велико и издигнала се със селския си партизанлък, но с хитрото подсъзнание, че нещо не е съвсем така и изпратила синчето си не във великата руска земя, а в проклетата Америка, генерилаща санкции и вражда на Русия.
Да живее “Б”СП…
ПОДЛЕЦИ И НАЦИОНАЛНИ ПРЕДАТЕЛИ!!
https://www.24chasa.bg/Article/5485493
Александър II е император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия (1855 – 1881 г.) от династията Холщайн-Готорп-Романов.
Преди смъртта си султан Сюлейман повикал началника на армията и му казал трите си желания: 1. Той завещава, ковчегът му да бъде носен от най-добрите лекари на Османската империя по това време. 2. Второто му желание било по целия път, по който носят ковчега му, да се разпръсват златни монети и скъпоценни камъни. 3. Той завещава през това време ръцете му да се показват навън и всички да ги виждат. Когато началникът на армията смутено попитал каква е причината за тези желания, Сюлейман обяснил: Нека най-добрите лекари да носят ковчега ми, за да видят всички, че дори и най-добрите лекари са безсилни пред лицето на смъртта. Разпръснете злато, за да могат всички да видят, че богатството, което получаваме в този живот, остава на този свят. Нека всички да видят ръцете Ми и да разберат, че дори и всемогъщият Султан Сюлейман Кануни си тръгва от този живот с празни ръце.
Г-н Инджев,пиша Ви като лично отношение.Този коментар,за този паметник е може би ВЪРХЪТ на всички текстове които съм чел от Вас.Благодаря Ви,че ви има.Вашият блог и коментиращите тук-Стамбо,П.Тинков,Г.Николов,за мен са ХРАНАТА за цял ден,при това всеки ден.
Благодаря ви за известието, че Корни е в Америка. Тъкмо навреме, за да взема билет до Бахамите или Куба за уикенда, един чудесен спринг брек, защото когато и мис петолъчки и аз сме на един континент, се чувствам малко неуютно
Зураб Церетели и Ирина Бокова
ПАМЕТНИЦИТЕ и подобни обекти на една страна в друга са жалони на нейното външно: влияние, присъствие, усещане, налагане.
А липсата на такива паметници – за обратното.
Т.е., колкото повече ги има паметниците, тези нейни особености са по-силни, а приемащата страна пък се оставя да бъде под влияние, губейки и от идентичността си (която тя би следвало да подчертава включително със свои паметници при себе си и навън).
НЯМА ДРУГА СТРАНА НА СВЕТА С ТОЛКОВА МНОГО ЧУЖДИ-РУСКИ ПАМЕТНИЦИ, ПРИ ТОВА НА ТОЛКОВА СРАВНИТЕЛНО МАЛКА ТЕРИТОРИЯ!
Показателно и за самите нас…
(А ве айде дай още една ракия с тройка и стига си дрънкал, а земи кажи на руски един виц за чапаев и оня Остав Мендер ли беше, какъв там, дето сички го знаем…)
Защо кметът на Свищов и общинари играят по свирката на руски шарлатани и наши слуги на Путин
Александър Йорданов
http://www.faktor.bg/bg/articles/politika/hlyab-i-pasti/zashto-kmetat-na-svishtov-i-obshtinari-igrayat-po-svirkata-na-ruski-sharlatani-i-nashi-slugi-na-putin
Почна се с путинизацията — сега паметници,нови по-високи цени.А като ги преглътнем – завой към Москва.То май и ЕС ще си отдъхне от нас.Писна им от кражби, мафиотщини,излагации/дори в ООН/.Каквото сме си надробили,това ще си сърбаме.
До GEORGI NIKOLOV
Интересно четиво.
Благодаря Ви, г-н Инджев!
Вашата статия въоръжава с аргументи родолюбците, които утре ще воюват срещу червената русофилска измет в Свищов. В публичанта дискусия ще участват кавалерът на орден “За храброст”, летецът-герой полк. о. з. Дянко Марков, бивш народен представител; Александър Йорданов и други представители на демократична България.
Ще се опитаме да дадем бой на националните предатели и путински шпиони.
С нами Бог!
Реално погледнато от царска Русия, СССР и от путлериска Русия не сме получили нищо ценно и ценностно. Само рублифилски и болшевишки лумпен-идиоти, и чекистки палачи и бандити. И сега не можем да очакваме нищо друго освен бутафорни чучела на руският цар, зделани от придворните лакеи с мания и самомнението на майстори на “велики шедьоври”. Които могат да “впечатляват” не чрез естетика , а само с уникална грандомания и размери. Които впечатляват и гаделичкат егото и комплексите на имперстващите им гасудари. За които размерът винаги е с предимство, пред съдържанието.
Но явно в този случай грандоманските комплекси на маломерният кагебист не са били задоволени , и сега се налага на няколкото тона метал да им се намери някакво друго местоположение. А пък и задунайските лакеи все пак трябва да оправдаят рублите ,които са взели. И поради невъзможност за някакви съществени икономически и културни връзки между метрополията и нейните платЕнически любофили , се налага да се заместват с такива ерзац заместители. И от една страна гасударите доволни,че са намерили губерния къде да изхвърлят непотребните си вещи,а от друга страна платените им лакеи оправдават получените си деньги и едновременно с това гасударското си предназначение. Изцяло взаимноизгодна връзка. Макар и под формата на взаимоизгодна показуха. Която се налагат да компенсират чрез взаимноизгодният им , и мразен от тях заради това Запад.
Току що ТАСС обяви, че Путин е оглавил протестите срещу корупцията и се присъединява към народа. 🙂
След тази новина, Нинова спешно е отлетяла за Брюксел за да поиска по-строги санкции срещу обкръжението на Путин. 🙂
@Georgi Nikolov!
Благодаря наборе! С много неточности и “свободни” съчинения е статията, но иначе я прочетох с интерес!
Няма да отбелязвам всички волни съчинения, а само едно :
“Землю разделили между крестьянами когда с русской помощью изгнали турок.”:
1) Завалията не знае, че в България и по време на Османската империя Българите са имали собственост – включително и собствена земя!;
2) Никой не е делил земята между селяните – те просто са я закупували от изселващите се турци, макар и твърде изгодно! Даже разполагам с копие от наториален акт на мой съселянин, който е купил едно лозе от изселващ се турчин.;
3) Друг е въпросът, че непосредствено след войната има засилена миграция от едно село в друго, от села към градовете – преселниците са се настанявали в свободни места, които после новата държавна администрация е узаконявала!
Бъди жив и здрав!
Паметници и памет – потисничество чрез пленяване на историята
Илиян Василев
http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/pametnitsi-i-pamet-potisnichestvo-chrez-plenyavane-na-istoriyata
Г-жа Ренета Инджова>бивш служебен премиер: “България е обречена на комунизъм”!!! За съжаление е убийствено права!!!
Koльо,и за още по-голямо и УБИЙСТВЕНО съжаление,тя ЗАВИНАГИ ще си остане права!