Изгледах, изслушах и изчаках необичайно търпеливо за самия мен развитието на скандала между бизнесмена Сашо Дончев и главния прокурор Сотир Цацаров, ефектът от който вече рикошира върху организатора му Георги Гергов. Беше ми интересно дали някой журналист, политик или който е да е публично коментиращ ще спомене “малката подробност”, че Гергов е почетен консул на Русия в Пловдив от 2007 г. насам. Темата ми е някак близка до сърцето. Мои роднини успяха в началото на 90-те години да си върнат родната къща, заграбена от съветските окупатри и превърната в тяхно консулство в самия център на Пловдив- една от малкото категорични победи на българи над (пост)светските властелини у нас.
Като чуя “руски консул” си представям новите грабители на България, застанали в позата на нейните нови строители, които подкрепиха проруския пробив във властта на Румен Радев ( антипод на онзи голям българин Симеон Радев, написал “Строителите на нова България”).
Още много скелети щели да излезнат от гардероба, заплаши днес почетният консул на Русия в Пловдив, един от най-видните крепители и “благодетели” на руските интереси у нас Георги Гергов, който подаде оставка от ръководството на БСП заради прекалено явната си роля на близък до главния прокурор Цацаров елемент от тайната власт на службите и прокуратурата. Беше осветен като “явочник” на Цацаров и като инструмент на службите в притискането на български бизнесмен, намиращ се в остро противоборство с руския концерн “Газпром” в битката за българския пазар на природен газ.
С ултиматума си към Георгов, който се увенча с успех, Корнелия Нинова се опита да спре разпространението на пожара. Тя се надява да ограничи разкритията за задкулисието, поради което беше принудена да направи (само)признание, че най-видният червен олигарх в държавата е извършил нещо укоримо и вредно ( за партията). Самият олигарх не признава това, а главният прокурор Цацаров, който ползва офиса и посредничеството му, за да сплашва един български гражданин, потъна в мълчание след първоначалната си контраатака срещу думите на Сашо Дончев, увиснали като доста правдоподобна, но неудобна за него истина в този вакуум.
Къде минава границата между “доброто и злото” в този сюжет?
Социологот Първан Симеонов я посочи пред БНТ тази сутрин витиевато по разделителната линия Изток-Запад: нещо, което авторът на тези редове отдавна откроява като истинският разлом в България. Дончев, независимо от дълго градения си през годините облик на по-скоро ляв човек ( а и вестникът му “Сега” е с такъв профил), се оказа изразител на прозападната линия, обвиняван дори в една от прокурорските атаки срещу него в нещо като заговор с Европейската комисия срещу България (!). Цацаров пък изплува още веднъж ( след като обвини военния министър Ненчев, че е ощетил при една сделка руската държава) по линия на близостта си с отявления проводник на руското влияние у нас Гергов като част от петата колона на Москва.
Поправете ме, ако греша, но вече имам ярко практическо докзателство извън теорията, че не левите и десните убеждения са водещи в битката за изтръгване на България от мечешката прегръдка на Москва, а чувството ни за самосъхранение в рамките на прозападния ни избор на развитие. Откакто пиша на тази тема, т.е. най-малко от 6 години ( ако взема за отправна точка първата ми книга оп поредицата “Течна дружба”), това е първият ясен сигнал за характеристиките на тази слблъсък на цивилизациите у нас.
За политически зрящите, тъкмо тази нишка е най-значимата част от скандала, която дори и споменатият по-горе политолог не пожела (?) да формулира в пълната му яснота, говорейки с намеци. Ограничи се само няколко пъти да наблегне на международната същност на събитието, докато водещата Милена Цветанска поиска от него да се конкретизира. Едва тогава Симеонов “изплю камъчето” за вододела между двете страни в сблъсъка като свързан с проевропейската и проруската тенденция в България- без да спомене Русия, естествено.Макар и доста по-интелигентно като изказ, социалогът постъпва като Борисов, който се изхитрява да се разграничава от руката окупация на Крим без нито веднъж да спомене Русия, Путин или каквото и да било, свързано с думата “руски”.
Равносметката на този етап?
Ръководството на БСП успя днес панически да отреже опашката на динозавъра (си) Георгов, за да не завлече с нея партията в пещерата на основателните подозрения, че е производна на червения капитал, чийто най – видим представител е Гергов. В столетния гардероб обаче има много скелети за вадене, заплаши пострадалият от собственото си самозабравяне руски почетен консул в Пловдив.
Някои от тях вече надничат от интервютата на Сашо Дончев. Разни хора могат да си изберат любим скелет. Онези, които мразят Иван Костов, ще акцентират върху припомнянето на Дончев, че е бил притискан и от премиера Костов. Беше задължително да го каже, за да парира очакваните внушения, че лошият Костов си има маша в негово лице, щом изобличава добрия др. Георги Гергов и се репчи на самия Сотир Цацаров.
Да ми е простено омаловажаването в този смисъл, но историята на антагонизма между Дончев Костов е известна отдавна. Докато Дончев, струва ми се, за първи път повдигна публично завесата на тайно упражняваната от президента Георги Първанов нерегламентирана от конституцията власт във връзка с това, че се е опитал да му наложи за член на борда на директорите в собствената му компания “Овергаз” не друг, а оръжейния търговец Петър Манджуков. Държавният глава направил това през 2005 г., т.е. в края на първия си мандат и година преди да се кандидатира отново, пробутвайки спонсора си, за да го възнагради с нещо повече от орден ( Манджуков е първият от дългия списък с приближени и заслужили лично, когото Първанов помаза със “Стара планина”).
Същият Манджуков година по-късно беше “заподозрян” ( от моя милост), че е подарил два мезонета на Първанов, който обаче реагира на този сигнал с такава ярост, че никоя медия, с изключение на “Капитал”, дори не направи опит да провери посочения адрес с мезонетите, камо ли да се ангажира с истинско разследване на тази следа. “Секелетът” й обаче е оставил отпечатък, както се видя от припомнянето на Дончев.
Изводът?
Залагам надеждите си на Георгов да осъществи заканата си да отмъщава за личното си пропадане от върха на БСП. При толкова успехи в разбиването на проевропейската политическа алтернатива на Борисов в България, който е главният таран в тази дейност, остава да се надяваме да узнаем повече за задкулисните събития в държавана – държана чрез тях на първо място по бедност в ЕС – от един ляв по убеждение, но прозападен бизнесмен и от неговия още по-ляв, но проруски антипод по разделителната линия Изток-Запад. А дано, но дали?
А най-голямата смешка?
Тя по право се полага на артист Номер едно в БСП Стефан Данаилов. Във Варна заявил, че с оставката на Гергов БСП е избегнала “Содомор и Годомор”. Дали е съзнателен каламбурът му със Содом и Гомор или е нещо като ново Збогом ( този път край тленните останки на предполагаемия политически труп Георги Георгов), не е ясно. Дано обаче да не се шегува с украинския Голодомор, при който руските болшевики избиват чрез изкуствено причинен глад между 6 и 9 милиона украинци. Защото ако си прави майтап с тази аналогия, токава никак не е смешно…