Има(ше) един сайт, който никога не изневери на свободолюбието, на цивилизоваността, на избора да бъдеш в малцинство сред – на пръв поглед- себеподобните.
Сайтът Кафене.нет, създаден от колеги, работили в българската секция на БиБиСи, като на шега ( видно от ироничното заглавие, напомнящо поезията на Ботев и стилистиката на Иван Хаджийски по отношение на бита и душевността на нашия народ) изпроводи в смъртта й починалата от естествена (?) смърт дългогодишна, почти вековна българска традция българите да научават ефирно от Лондон истината, която не могат да узнаят от местни, родни, туземни източници в София.
Демокрацията е като свободата: иска жертви. И ги получава.
Шапки, долу!
|
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Тъжно и жалко.
В същото време обяснението, че сайтът спира работа, защото финансирането му е непосилно някак си не звучи убедително. В днешно време има десетки начини за финансиране, ниско тарифни или дори безплатни платформи за публикуване на онлайн съдържание. Със сигурност дори една сравнително скромна кампания за събиране на средства (дори и подкрепена единствено от редовните читатели) би имала повече от достатъчен спасителен ефект.
Но… никой не набира средства/дарения за техническата поддръжка на платформата. Остава въпросът дали авторите сами не затварят сраницата?! Би било човешко и до някъде разбираемо. Но… Всъщност няма значение – So Long, and Thanks for All the Fish.
Винаги ще помня денят в който си отиде Анатол Голдбърг. Говоря за “такова беше времето”. Той бе един от знаменосците на истината на ББС. Медия което по начало винаги се е славела с обективноста. Рядко минаваще ден в който да пропусна емисия на Радио Лондон. Било е някъде в началото на 80-те години на миналият век. Новината за кончината на великана на журналистика беще придружена с разказ на интересни факти от живота му. Колега на Голдбърг от ББС пътува из глубинката на Русия някъде 60-те години. В затънтена гара на случайно среща железничар му съобщава “голяма новина” която съветската власт би дала всичко от себе си да не се разпространи. Изненадан от информираноста на събеседника си пътникът задава резонняит въпрос за източникът й. Железничарят с тон нетърпящ възражение заявявя: “Каза го Анатол Голдбърг по ББС”.
ШАПО за ББС и всички негови български сътрудници!
Много жалко, че една читава медия се самозакрива и то поради липса на средства.
Сигурно наши сънародници във Великобритания и в частност в Лондон не ги е еня, за случващото се в Родината им.
Не ми се ще да правя алюзия с гласуването им на последните парламентарни избори и за кои приоритетно са дали вотът си.
Ако бе по времето на тоталитаризма, когато само децата на номенклатурата имаха възможност да пребиват и учат в универитетите на демократични държави, бих се съгласил с тези резултати.
Но сега всеки български гражданин има тази възможност и може да се чувства и европеец.
Нима те не могат да отделят малко средства, за да подпомогнат този наистина отварящ очите на заспалите сайт и държащи ги будни за случващото се?
Не ми се мисли, че макар и живеещи, учещи и работещи извън страната си – не е останало нищо свято и милно за нея.
И аз няма да ги призова да дарят по някоя британска лира, за да запазят сайта.
Това трябва да идва от самите тях, ако все още са петимни към Демокрация, Справедливост и отстояване на Човешки ценности.
Лесно е когато си в уредена държава, нали?
С голямо съжаление прочетох горния анонс – kafene.net определено ще ми липсва!
http://www.mediapool.bg/zamuzh-za-putina-da-se-omazhish-za-putin-news263019.html
Надявам се това да е само един от етапите в живота и кариерата на тези професионалисти. Едва ли са останали без идеи как да продължат , затова и аз няма да им давам непоискани “съвети” и “идеи”. Не след много време може да списват и друг – може би по-добър сайт и блог от кафене.нет?!? До скоро!
Така си отиде и вестник Демокрация.
Всичките му директори бяха от Държавна сигурност. Като се почне от Енчо Мутафов, дето се правеше на Алекс Солженицин, със същата брада дори. Да прилепя лапни-мухите към себе си. И се получи. Т.е., задачата, съгласувана с Москва, бе изпълнена.
Така просъществува вестник Атака.
Всичките му директори са от Държавна сигурност…
Към експетесо:
Преди малко узнах от един от “кафеджиите”, че им е порблеснала някаква надежда. Ще видим…
Искрено ще съжалявам!След блога на нашия домакин(и благодарение на него ги открих),четях при тях!
Ежедневно го посещавам. Жалко.
Жалко,много жалко!
И все пак,може би “Не се гаси туй що не гасне…..”!
Към ЕКСПЕРТЕСО
И АЗ ТАКА МИСЛЯ.ДАНО Г-Н ИНДЖЕВ.СТИГА ЛОШИ НОВИНИ.
НАБЛЮДАТЕЛ го е казал точно.
–
GEORGI NIKOLOV ме върна във времето. През 80-те бях още дребосък, но гласовете на BBC London – като изгравирани в ушите ми. Помня как си представях лицата, които принадлежат на гласовете. Не мислех, че е възможно тези хора да бъдат ‘на видело’, камо ли пък да се случи да ги видя.
Ако Dorothy Heathcote, дамата на образователната драма, беше чула навремето за този проблем, вероятно щеше да го включи в училищната програма.
Извинявайте, но какво значи “много жалко и “със съжаление научих…”. Нещата са прости: на тези хора трябва да се помогне. Веднага да изпишат една сметка и всички, които казват /а и които не казват/ “много жалко, да започнат да я пълнят, за да има демокрация и да има “кафене.нет
Аз се включвам с 200 лв., защото съм жалка пенсионерка. Но кой с каквото може учений – с ума…..
Атанасова
О, каква лоша вест!Заедно с блога на г-н Инджев този сайт е най-интелигентният и най-обективният. Сега г-н Инджев остава “и сам войнът е войн”.
Наистина е жалко, но нямаме възможност да плащаме по хиляда долара само за поддръжка на сайта, която и без това не е перфектна. Иначе, наистина борбата за по-добро отразяване на новините в България изглежда почти изгубена пред медии на Кой, които имат тираж от стотици хиляди, телевизии, които показват само боза, за да отвличат вниманието от истинските проблеми и радиостанции, в които няма дори минута новини, както и други в които се разполагат хора като Волгин. Толкова. Иначе, за намеците за ДС, можете да бъдете сигурни, че това не е вярно. Всъщност, троловете са навсякъде, сигурен съм, че Иво също страда от тях. Надежда има и ние ще продължим работа на други места. Що се отнася за демокрацията и свободата на словото – в България те са фасада, зад която ще продължим да надничаме и да ровим. До дупка! Поздрави на всички, които вярват все още.
Към Коста Стефанов (или по-скоро във връзка с теб):
Уточнявам, че коментарът ти е от името на Kafene.net, защото това не става ясно – аз виждам електронния адрес, но читателите -не.
Жалко ще ми липсва тъй като първо минавам през блога на г-н Инджев,а след това на кафене нет.това е всеки ден.