Интервюто, което помествам по-долу, е пример за факта, че зад кампанията по възвеличаването на граф Игнатиев, в която вече открито се включи и посланикът на Русия у нас Макаров, се превръща във водеща опорна точка на руската пропаганда в България. Обърната към 19 век, за да компенсира злополучния опит на съветския комунизъм да съветизира напълно България през 20-ти, тази засилваща се вълна е внимателно пресметнат опит на руския империализъм не само да поддържа своето влияние в България, но и да го постави на още по-висок пиедестал. За целта му е нужен герой. Руски имперски герой.
Героизирането на българофоба граф Игнатиев вече преминава границата на обичайното монументално руско нахалство. Разпоредителят с българската съдба е на път да бъде обявен вече за “баща на българската нация”. Това е толкова нагло, че затвърди в мен желаниета да направя повече за разобличаването на този самозван батюшка.
Макар , че за граф Игнатиев е написано не малко- от Захари Стоянов до наши дни (включително и в трилогията ми “Течна дружба”), а историкът Янко Гочев публикува миналата година своя фундаментален труд “Убийството на Васил Левски. Виновниците” , в който граф Игнатиев е посочен като главен съучастник в умъртвяването на Апостола, никой не е разолбичил по-добре граф Игнатиев от …граф Игнатиев.
Руският спекулант Сергей Пинчук, който готви хвалебствена книга за граф Игнатиев като “баща на българската нация”, е цитиран в български сайт Faktor.bg
да споменава “знамените записки” на граф Игнатиев. Да, те наистина са знаменити. На първо място с това, че в България са издадени през 1986 г. по времето на комунизма от издателство “Отечествен фронт” без издадетелите да си дават сметка, че ще идва краят на съветската ера в България и един ден откровенията на графа могат да изиграят лоша шега на борците за русификация на България, която няма да е вече безсловестно ордие на Москва. И на второ място- знаменита е и тяхната апокрифност в България м (частта им от 1875-1878 г.
Само специалистите у нас са чували за тази книга, но малцина я притежават в превод на български. “Някой” след нейното публикуване се е досетил колко неудобни неща си признава граф Игнатиев на цели 843 страници ( по ирония-само с 20 страници повече от страниците и на разобличителната книга на Янко Гочев, макар и в друг формат и шрифт). Да се намери екземпляр от това рядко, почти неотркиваемо днес издание, което е и рядко самопризнание за истинските цели на руската политика на Балканите, се оказа много трудно. Но след дълги издирвания, държа това доказателство в ръцете си.
Очаквайте продължение на “Течна дружба”, в която ще има и други, изплували наскоро от вековна забрава самопризнания за руската българофобия. А дотогава, запознайте се с руската подготовка за 140 години от края на руско – турската война 1877-1878 г. догодина, част от която е изковаването на мита за граф Игнатиев като “баща на българската нация”.
П.С. Не вярвам в чудеса, но провокативното интервю по-долу прочетох буквално часове след като се сдобих с рядката изповед на граф Игнатиев. Оставям на въображението на всеки да интерпретира фантастичното съвпадение, довело до моето решение, взето в условията на натрупан нов материал през последните две години след “Течна дружба 3”, да продължа поредицата по наистина актуален повод.
Faktor.bg
Сергей Пинчук*: Граф Игнатиев е баща на българската нация
Кръстоносното знаме винаги е било символ на руската външна политика
Освобождението на българите или налагането на панславизма са били цел на Русия в руско-турската война? Баща на българската нация ли е граф Игнатиев? Защо Русия сравнява Македония с Крим? Защо руската пропаганда издига отново „кръстоносното знаме“ на Балканите? Какво означава новият термин на руската неоимперска политика – „рускокултурно население“?
За всичко това ще разберете, ако внимателно четете „между редовете“ в това интервю с руския историк, политолог, панславист и привърженик на идеята за „Третия Рим“ Сергий Пинчук. Faktor.bg го публикува, защото е нагледен пример за антибългарска пропаганда и промиване на мозъци чрез православие, християнство и славянство.
– Господин Пинчук, разкажете за новата си книга, посветена на освободителната за България Руско-турска война?
– Книгата ми е посветена на граф Игнатиев. Преди много години, заедно с български дипломати посетихме в Украйна древната руска земя при източниците на река Рос, която е дала името на съюза на славянските племена, по-късно на цял народ и държава. Тук в село Крупнодеринци (в Украйна-бел. ред.) е погребан един от най-големите руски дипломати, човекът, който завинаги е съединил съдбата на Русия с България, граф Николай Игнатиев. Ние дойдохме да се поклоним пред праха му.
На надгробния му паметник освен годината на раждането и смъртта му, са изписани и още две: “Пекин 1860” и “Сан-Стефано 1878”.
През 1878 година завършва поредната руско-турска война, превърнала се за народа на България в освободителна след многовековното робство и моята книга „Граф Игнатиев“ ще излезе за 140 годишнина на това събитие.
– Какво значение има за Вас личността на граф Игнатиев – бащата на българската нация?
– На 29 години той вече е ръководител на Азиатския департамент (отговарящ за Османската империя, респективно за българските земи)на външно министерство, на 32 е назначен за посланик на Руската империя в Османската империя. В ръцете на Игнатиев, по същество, се оказват всички нишки за управление на руската политика на Изток.
От враговете си от Запада Игнатиев е наричан „бащата на лъжата“, „черната лисица“, „Мефистофел на Изтока“, „лъжливият паша“, като всички негови постъпки са тълкувани само в негативна светлина. Но Игнатиев не е банален авантюрист, въпреки, че блъфира и много често играе ва-банк, той е политически играч до мозъка на костите си. Хазартен играч с нетрадиционен темперамент. Самият той отбелязва в свое писмо (и това на мен лично много ми хареса), че той просто притежава чисто „руска съобразителност, която хората възприемат като хитрост и коварство“.
В Европа на него гледат като на главен представител на войнстващ панславизъм, макар, че на първо място Игнатиев е руски патриот и романтик.
Той се „влюбва“ в идеята за освобождението на българите като истински търсач на приключения. Така се случва, че съдбата на този истинно руски православен човек се свързва със съдбата на българския народ. Именно на неговото перо принадлежи Санстефанският договор, благодарение на който на картата на Европа се появява България. (Никъде в Санстефанския договор, както впрочем и в манифеста, с който руския император обявява война на Турция не се споменават „българи“, а „християни“, а в текста на договора България е наречена “Балканска област” или по точно “Руско-дунавска област”. Това упорито се укрива, защото не отговаря на мита за “освободителната мисия” на Русия. В текстовете на договора (френски, руски, български) се използва терминът “окупация”, “окупационен”, “окупационна”, бел. ред). И макар, че след това Берлинският конгрес съвършено пренаписва Санстефанския договор, всички изгодни за Русия точки от него са анулирани, а България отново е раздробена, той създава стабилни предпоставки за възраждането на българската държавност.
– Смятате ли, че договорът от 03.03.1878 г. и идеалите на санстефанска България са актуални и до днес?
– Политическата ценност на този документ, разбира се, е загубена. И всеки опит да бъде възстановена България в неговите граници ще доведе до сериозни етнически конфликти. Да напомня, че в границите на санстефанска България влизат части от Косово и Албания и почти цяла Македония (без най-южните и области), част от Източна Тракия и Южна Добруджа. Но тези планове са успешно „погребани“ от западните държави на Берлинския конгрес заради страха от появата в Европа на голяма славянска държава, съюзник на Русия. (Всъщност още със Сан-Стефанския договор Русия ще награди съюзниците си по изпитания от нея имперски модел за наша сметка чрез откъсване на български земи в Сан Стефано и подаряването им съответно на Румъния (Северна Добруджа с Тулчанска епархия), и на Сърбия (Нишко и Лесковацко с долината на р. Българска Морава с две български епархии Нишка и Нишавска-бел. ред.). Точно по същите причини в началото на XXI век Западът положи колосални политически, икономически и военни усилия, за да ликвидира федеративното обединение на славяните – Югославия.
Идеята за съществуването на суверенни национални държави, изповядващи традиционното православие не се вписва в конструкцията на брюкселския „Вавилон“. Политическият хоризонт за българите, сърбите, черногорците и гърците сега е сведен до рамките на полувасални образувания – „пашалъци“, както е било по времето на Османската империя. Само че имперският център сега не се намира в Истанбул, а в Брюксел и ги управлява не султанът, а еврокомисарите… А на световния хегемон Америка му е изгодна ситуацията на перманентна нестабилност и хаос и в Европа, и на Балканите.
Но на мен ми се струва, че идеалите на санстефанска България не са загубили своята актуалност в сърцата на простите хора, не на управляващите елити.
Аз съм искрено благодарен на тези българи, които излязоха на улиците на София на 3 март и публично изразиха своята признателност към руснаците.
Ще напомня пророческите думи на граф Игнатиев: “Европа се надяваше да отблъсне от нас християните от Изтока и да ги привърже към Запада с морални и материални окови. Гърците, както и румънците, помнете ми думата, ще се върнат при нас разочаровани и разкаяни, защото ние се опираме на нашата обща цивилизационна общност. Гърция, Сърбия, Румъния, Черна гора, и сега и България – разбират, че тяхното национално възраждане зависи от близостта им с нас, нашата история, нашето кръвно и религиозно родство. Мюсюлманите рано или късно ще обърнат взор към нас, а християнските народи, независимо от временните караници, неизбежно ще се обединят под кръстоносното знаме, което Русия винаги е издигала като символ на своята политика. Каквото и да се случи, Русия достойно ще изпълни своята роля, възложена и от самото и минало и от всичката кръв, която е проляла на Изток, а също така и от неизменните и справедливи стремежи…“( Ето обаче тезата формулирана от граф Н. Игнатиев в неговите прословути “Записки”, според която българите са “суров материал, без достатъчно кадри за образуване на самостоятелно княжество. За да бъде властта ни здрава и да не изисква постоянно напрежение от наша страна, е необходимо да държим в нравствено подчинение съседните области и да превърнем българското и гръцкото население, от една страна, и арменското, от друга, в послушно оръдие на руската политика и в постоянни съюзници, като унищожим всякаква възможност за преминаването им към враждебния лагер”.)
– Можете ли да сравните историческата съдба на Крим, който временно беше откъснат от Русия, и откъснатите от България Македония и Тракия?
– Може да се направи сравнение, разбира се. Безусловно може да се намери сходство и разлики в ситуацията свързана с обединението на Крим с Русия и съвременните Македония и Тракия, които част от българското общество и политици смятат за свои изконни територии. Сходството е, на първо място, в това, че тези територии исторически са населявани от множество народи и етноси.
Според мен, сходство има и в първопричините за проблема. Балканските териториални разделения, породени от Берлинския конгрес, не отчитат реалните етнически граници. Тази ситуация „минира“ за столетия напред отношенията между балканските народи. Най-новата им история, дори в рамките на ЕС показва, че тези проблеми продължават да са актуални за балканските народи.
Така беше и в СССР. Затова и Крим, както по-рано и Новорусия бяха предадени на Украйна. Ръстът на украинския национализъм се превърна в катализатор за „кримската пролет“ и присъединяването на полуострова с Русия.
Но има и голяма разлика между Крим и Русия, и Македония и България. Историческите и политически перипетии са довели до формирането на две идентичности на населението – българска, характерна за периода до втората половина на ХХ век, и македонска, характерна за края на ХХ и началото на ХХI век. И до ден днешен съседите на Македония спорят за етническата принадлежност на населението там. В България македонците са подложени на българско и сръбско влияние. А в Сърбия пък смятат, че македонците са сърби.
Но за разлика от Македония, в Крим от края на XIX век се е сформирала руска етническа територия, където абсолютно доминират руснаците, а останалото население е било рускоговорящо или рускокултурно. Украинци малко са се заселвали в Крим, те са били само едно от нациноалните малцинства там, като се заселвали предимно в селските области и практически напълно са асимилирани от руснаците. В началото на XX в. по силата на естествени миграционни процеси, а също така и след сталинската депортация през 1944 година, стават макар и значително, но все пак етническо малцинство.
По този начин в края на XX век Крим окончателно се превръща в руска етническа територия: общността на езиковите, културни традиции, общото съветско минало на народите на Крим и Русия се превръща в доминантата, която предопредели резултатите от референдума за присъединяването ме отново към Русия през пролетта на 2014 г.
*Сергей Пинчук е член на Руското общество „Византийски клуб“, автор на исторически монографии. Работил е в известния Руски институт за стратегически изследвания към Кремъл. Последната му книга е посветена на Руско-турската война.
Източник: EADaily
Превод: Faktor.bg
Притежавам „записките“ на граф Игнатиев, но дали и те не са цензурирани подобно в соц-изданията на нашите „Записки“? Със смесени чувства очаквам продължението на „Течна дружба“. Все някога тази „мазна течност“ трябва да свърши, да се сложи край! Нека не караме г-н Инжев да пише следващи томове.
Преди време в блога се подхвърли една идея да се напише малка книжка от типа „Какво не ви казват в часовете по история?“. Може ли да се изброят 10-12 теми, поднесени по начин всеки сам да намери отговорите на зададените въпроси? Например „Руснак ли е Ал. Невски?“; „Християнин ли е Ал. Невски?“, „Заслужава ли да е светец Ал. Невски?“, „Какъв ни е Ал. Невски?“, „За какво са ни толкова руснаци – толкова ли нямаме българи да тачим?“
ТЪПО съвсем по руски! Боже, колко е обидно, че тези празноглавци си вярват, че са ни “освободили”, а съдя за това по разсъжденията на този идиот Пинчук.
БОГ ДА ПАЗИ БЪЛГАРИЯ!
Академии, славянство, православие, дъги, радуги, жар-птицы… И всичките тези прелести- в гостоприемния административен центр на Болхарско-Задунайската губерния (столици имат независимите държави!) Че и под класическото модераторството на Захарий Захариев, който от любов към Русия и прекомерна употреба на нейните сладости се прекръства на Диабет Диабетович Панславянский- Кагебисткий!
https://www.24chasa.bg/novini/article/6187728
Лягам доброволно под гилотината, протягам си врата и пускам сатъра, ако в ДАНС има и ред за това нагло сборище!
Те сигурно са искали да участват в милата славянска встреча с ведомствения си хор и под съпровод от баян и балалайка да изпълнят ГИМН БОЛГАРСКОТО ЕВРОАТЛАНТИКА- “Железный Джержинский – знамя наше боевое”, но са се отказали, защото солистът хванал грип.
Знам обаче от много сигурен източник, че съществуването на постоянните му местни шайки (газетки, мероприятия за мир и дружба, встречи, пляски) струва годишно около 6 млн долара на Кремъл.
Пак мило тържество… “Happy Birthday!” на една от първите омразници на Америка, емблема и пламенна активистка на холивудския политически кретенизъм…
http://www.dnevnik.bg/photos/2017/04/24/2957458_fotogaleriia_barbra_streizund_na_75_godini/
Да припомня необходимото в случая сравнение от архива с моите АГИТПРОП материали…
https://www.google.bg/search?q=republican+vs+democrat+women&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ved=0ahUKEwieorvxyr3TAhWHbxQKHYWgAfMQ_AUIBigB&biw=1366&bih=643#imgrc=_&spf=196
ПинЧУК е типичен представител на примитивизма на болшевишката пропагадност в областта на националната, етническата и религиозната история. За болшевиките няма нация,религия и етноси – всичко е КЛАСА. по-точно само една една – “пролетарската”! Всичко е подчинено на КЛАСАТА , и всички национални, религиозни и етнически разлики се УНИЩОЖАВАТ, също както и другите класови “врагове”. Класата се използва като “универсална” обединяваща идеология за интернационалсоциализъма. Като сега идеологическите примитиви, като пинЧУК, от възроденият от Путлер Азиаски департамент се опитват да заместят рухналата си “универсална” тоталитарна болшевика пропагадност с някаква форма на религиозно-тоталитарен рашизъм скрит зад фасадата на православието и универсалните християнски ценности. За новото “обединяване” в новата кагебистка империя.
Друг е въпроса ,какъв е приноса и на Московията, и на Руската империя, и на СССР след тях , и към православието, и към християнството изобщо?!?!?
След Петър Първи православието в Русия се оглавява и ръководи от императора. Т.е. църквата няма дори формален духовен водач – патриарх. А след 1917г. църквата е още по-подчинена на интернационалсоциализъма, и директно на неговите чекисти.
И при това вековно положение на църквата в Русия и СССР , за какъв принос в православието претендират сегашните примитивни “православни” чекисти от РИСИ и другите управления на Азиатско-чекисткият департамент на Путлер?!?!?
Освен това на граф Игнатиев договаря заграбването на Приморският край от Китай(сигурно и там е открил “православни християни” и “славяни”?!?) .
П.П. А и тавариш “православен” чекист пинЧУК няма как да оправдае заграбването на Сибирь, Кавказ ,Казахстан, Калининград, Сахалин, Приморието,Курилите , Карелия ….. Средна Азия,…….и безброй ЧУЖДИ територии заграбени от руските колонисти. Защото там е нямало никакво руско население, също както и в Крим!
Руските примитиви не могат да населят и сега пустеещите заграбени през вековете огромни територии на Русия, а искат още да заграбят?!? И докато заграбват чуждите теритирии, без да имат никаква необходимост от това, се чудя как руските примитиви ще намерят правни и морални основания , когато започнат референдумите за независимост , или други държави започнат да заграбват територии от разпадащата се империя на Путлер?!?!?
Здравейте,публикувам текст от миналата година.
20/06/16
Александър Йорданов
Час по история: 10 безспорни факти за Московия
В превод от мокшински език Москва, означава „мръсна вода”, в която днес искат да ни набутат отново
1. Държавата, наричаща се сама Московия, едва цар Петър I през 18 век (1721 г.) преименува в Русия.
2. Племето Мокши е нарекло своята река Москва, което, в превод от мокшински език, означава „мръсна вода”. Нито един друг език на света не може да преведе думата „москва”. Горе долу такава е ситуацията и с думата „кремль”. Тя е от татарски произход и означава укрепено възвишение.
З. Средновековните картографи са определяли границите на Европа като са включвали и днешните граници на Украйна. На изток от нея, това, което се простира го отнасят към територията на Азия.
4. До 1700 г. Московията (бъдещата Русия) плаща данък на Кримския хан, неин Суверен и Господар, правоприемник на Златната орда. Самите руснаци разказват как царят на московитите, когато е посрещал посланика на Крим, му е предоставял коня си, а сам е вървял пеша.
5. През 1610 г. в Московията приключва владеенето на династията на Ченгизидите и трона заема Алексей Кошку от финския род Кобили. Смутена от фамилията му Църквата му дава фамилия Романов, за да изглежда, че някой от Рим е дошъл да управлява Московията.
6. След окупацията на Великото Литовско Княжество през 1795 г. Екатерина II издава указ, с който нарежда угро-финското племе обитаващо Московията да се нарича – великоруси, а
украинците – истинските руси, да бъдат наричани малоруси
7. Никой и никога не е виждал в оригинал договорът за съединяване между Московията и Украина, за който се твърди, че е подписан от Богдан Хмелницки и цар Алексей Романов.
8. От столетия московските археолози търсят артефакти, които да потвърдят т.нар. Куликовска битка, която според легендата се е състояла на Куликовското поле на 8 септември 1380, където обединените войски на повечето руски княжества, водени от Дмитрий Иванович (получил след битката прозвището Донски), велик княз на Москва и Владимир, разгромяват армията на Мамай, един от претендентите за трона на Златната орда. Търсенето на артефакти засега е безуспешно, но затова пък се пеят песни.
9. Псковска, Новгородска, Смоленска области са бивши славяно-руски княжества, но те нямат нищо общо с угро-финската Москва, докато последната не ги окупира съответно през 1462, в 1478 и в 1654 г. В Московията никога не са живели славянски племена и народи.
10. Златната орда и нейната дъщеря – Московията, са единствените държави в света, които са държали в робство собствените си народи. Вероятно това обяснява и вечната изостаналост на богатата на природни богатства Московия от бедните на природни ресурси европейски страни. Очевидно е, че ефективността на труда на свободните хора е по-висока от тази на робите.
По повод наводняването на черноморието с руски собственици на имоти не е зле да си припомним някои исторически факти. Добре би било да се поучим от Турция която забрани на руски граждани да придобиват собственост в 30-километровата крайбрежна черноморска зона.В Хърватска има закон за РЕЦИПРОЧНОСТ на притежаваните имоти,ако руснаци искат да купуват имоти по,да речем Далматинското крайбрежие,то и същото количество хървати трябва да притежава подобни имоти,да речем около Сочи…!! Очевидно нашите съседи са се поучили от руската история за разлика от нас.
( автор Иван Лилов „Освободителни“ мисии на Русия-Съветския Съюз в и около България – издание 2003 год)
8. Азовския завет на Петър I
Към сто исторически факти от последните 500 години показват завоевателните цели на Русия, и техното непрекъснато и упорито преследване. Те показват, че тези цели се преследват не изведнъж, а една по една, защото две и повече дини под мишница мъчно се носят. Сто исторически факти показват, че Западния черноморски брег, Проливите, Мала Азия, трябва да бъдат завладени, и че български народ, и българска държава, не бива да съществуват. Завладяването на България е първа по ред задача.
Ето Азовския Завет на цар Петър I, император от 1721 г., на Петър I Велики. През 1696 г. Русия, чиито граници, и исконни руски земи, са на 400-500 километра на север от Черно море, за първи път превзема от Турция крайбрежния град Азов, загубва го през 1700 г., и го завладява за винаги през 1739 г. Когато цар Петър в 1696 г. превзел Азов, казал на всички присъстващи при превземането следното:
“Сега ние, слава Богу, вече имаме един ъгъл на Черното море, с време, може би, и целото ще го имаме.”
“Страна далечна, господарю, а освен това и трудно нещо е да се завладее туй море.”
“Не изведнъж, а малко по малко.”, отговорил господарат.
“Бог знае, господарю, дали ще бъде туй възможно.”, казали болярите.
“И да видите, че е възможно”, казал Петър, “аз ще ви покажа”.
Той взел посланата в шатрата черга, турил я на средата, подгънал един от четирите ъгли на чергата, стъпил на него, и казал: “Вижте, аз стоя вече, владея този ъгъл. После, може би, ще застанем и на втория ъгъл, така както сме застанали вече на първия.” Той подгънал и втория ъгъл, и го настъпил както и първия. “Виждате ли сега, в нашите ръце е и втория ъгъл, а можем да се сдобием и с третия”, и свил и третия ъгъл, и го настъпил, както останалите два. “Ето трите части на Черно море са в нашите ръце, и след време, ако е Богу угодно, лесно можем да го завладеем и целото.” (страници 122-123 от Достозабележителни разкази от делата и живота на Петър Велики, 1672-1725 г., част I, София, 1880, 223 сс, превод на А.П. Шопов). От стр. 69 на Широкорад, А.Б., Руско-турецкие войны, 1676-1918, (12): “Сега ние, слава Богу, вече имаме един ъгъл от Черното море, с време, може би, и целото ще го имаме.” На забележката, че да се направи това ще бъде трудно, Петър възразил: “Не вдруг, а по маленку”.
9. Гео-политическа карта
И без да имаме предвид Азовския Завет, само като погледнем гео-политическата карта на Черноморския басейн, следва да заключим, че северната държава, щом иска да завладее Проливите, непременно требе да завладее и Западния черноморски брег, а това означава, че не бива да съществуват независима българска държава, и български народ, а трябва да има русифицирано население, или руснаци, и Черно море да стане руско „езеро“. Може да бъдете сигурни, че през последните 500 години, всеки руски монарх е оставал на наследниците си съвети, начертание, наставление, планове, завет, завещание, щото Черно море да стане руско езеро. Само четири от тях са публично достояние: две на Петър Велики, и две на Екатерина Велика. Останалите са засекретени. Може да бъдете сигурни, че всеки руски, и съветски самодържец, с вълнение и благоговене чете тези документи. С това се обяснява непрекъснатото и упорито преследване на завоевателните цели и, вродения, и почти неизкореним, империализъм на руските управници.
Ще си го изкараме баща на нацията, то е ясно, но за нашия лютчик Радавой това ще е събитие! Малко хора в България биха могли като него да кажат, че са били шефове на авио-база, носеща името на бащата на нацията, а в последствие оказали се и шефове на същата (все в неговите стъпки т.е.).. но не бих се изненадал, ако и на някоя улица кръстена на него има къщи. Мн. ч-ло, понеже сигурно във всеки град има улица с това име. Аз съм от Карлово, от където е и Левски, и около 8 години живях на Граф Игнатиев 21, централна улица, водеща до предприятието Теодосий Марков, който бил анти-фашист (да,бе,да)… Иронично, майка ми и баща ми сега живеят на улица Ген. Карцов, където се намира и къщата на Левски, естествено пак кръстена на руски ‘убавец.
АМАН от “граф” та “граф” та “граф!
Николай Игнатиев. И толкоз. Царски офицер бил. После генерал. после военен аташе, значи шпионин (като Решетката), в Британията, там откраднал по време на военна изложба някаква пачка нов модел английски патрони, и за да не стане скандал го върнали обратно в Русията. После го направили посланик. В Китай, в Османията. Станал известен като “големия лъжец”. И тъй нататък. Ама ние си знаем урока – “граф” и “граф”.
“К’во прайш, бе, копеле – мотам се по “Графа, копеле”.”
Не по “АПОСТОЛА”. Или по “ПАТРИАРХА” (Унизен на “Попа”).
“Граф” е втълпено от руската пропаганда, успешно попито от български попивателни мозъци, да им се издигне поредно сияещо руско “величие”в съзнанието, та да засенци български и европейски подобни. Не знаем нито един британски или френски или друг европейски дипломат да го наричаме “графа”, т.е. голяма работа. Наричаме велики само руснаци: “Няма дипломат равен на него в света”, казва Боко, още една българска попивателна, за външния им министър Сергей Лавров.
“Илич” върви Винаги заедно с Владимир и Ленин. Карл Винаги с Маркс. Фридрих Винаги с Енгелс.
“Хитлеризъм” и “фашизъм”, заместват “национал-социализъм”, щото нещо заприличва на “социализъм”-“комунизъм”.
АМАН ОТ РУСОПОПИВАНЕ!
№ 1 сме в света.
Същото при паметниците.
Руските Доминират по брой, Доминират по масивност, Доминират по височина.
Руската задача – изпълнена!
ТЪЖНА ВЕСТ:
Време разделно
on 24/04/2017 5:31 PM
Кафене.нет
Драги приятели, настъпи моментът да се разделим. За съжаление, вече не можем да плащаме сумите за поддръжка на сайта, поради което трябва да прекратим работа. Има още около седмица да бъдем заедно, а след това ще се разделим.
Можете обаче да продължите да следите някои други сайтове, към които имаме някакво отношение (или не).
Важното е, че каквото можахме, направихме и си тръгваме с чувство за неизпълнен дълг.
Корупцията и безхаберието в България продължават. Журналистиката бодро следва примера на политици и олигарси, а понякога дори играе водеща роля, разбира се, срещу добро заплащане за шефовете на медиите.
И така, ето някои от сайтовете, които ние ви препоръчваме, за да не изпадате в черна мъка или под сянката на троловете:
https://kafeneto.wordpress.com
https://asenov2007.wordpress.com
https://ivo.bg
http://www.ivremena.com
http://zaprehoda.blog.bg
Довиждане и ни посещавайте още малко, докато стане ясно, че повече не можете. Успехи, здраве и щастие. Благодарим, че бяхме заедно цели 11 години.
Поклон и… БЛАГОДАРЯ на Иван Константинов! Само Хора като Вас имат право да се наричат Българи!
Когато чета статии като горната и адекватните коментари отдолу винаги се замислям дали е бил прав Големият Българин-Възрожденец Любен Каравелов в края на живота си да направи съдбоносен избор. Първо просвещение и на неговата основа национално-освободителна борба. Всички си даваме сметка, че лудите глави Бенковски и останалите апостоли са били наясно, че с Априлското възстание единствено могат да накарат Европа да се намеси необратимо в рещаването на “Източният въпрос”. Но първо и задължително, част от българският народ трябва да стане курбан. Гледайки от позициите на сегащните ни познания излиза, че след 5 века “турско робство” българинът е бил готов много бързо да се раздели с илюзиите за “освободителката” и да вземе съдбата си изцяло в собствените си ръце. Т.н. русофилство изфирясва до степен да стане пренебрижим фактор. Дори най-видните негови представители или демонстративно се отказват от заблужденията си или сурово осъждат за поведението й към България матушката. Звучи невероятно но днес когато страната ни е част от ЕС и НАТО “руската връзка” е фактор който спъва нормалният ход на страната ни в посока на евроатлантическият й избор. Официално деклариран и поддържан от мнозинството българи.
Защото от друга страна все още са в малцинство публичните фигури които наричат с истинските им имена рецидивите на многовековната течна дружба.
Много показателно наистина за целия кремълски пропаганден бълвоч.
Имам само една фактологична забележка. Оригинала на Сан Стефанския договор се пази от Русия и не е публично достъпен. Обаче преписи на договора (вероятно достоверни) на английски, френски и руски има в няколко университетски библиотеки и са достъпни онлайн. Ето линк към копие на договора от библиотеката на University of Oregon: http://pages.uoregon.edu/kimball/1878mr17.SanStef.trt.htm
Понятията България и българи са споменати съвсем ясно. Наистина договора иска възстановяване на България според териториите на Българската екзархия. За това кремълските служители и петоколонници на лъжат. И е важно ние, които им опонираме да не си служим с постоянно преписвани неверни твърдения, които се появиха преди време (мисля че след интервю с неподготвен политик).
Проблемът със Санстефанския договор (и руснаците са били наясно, че с този текст договора няма да мине и ще доведе до разпарчетосване на България) е тази точка: http://pages.uoregon.edu/kimball/1878mr17.SanStef.trt.htm#BUL.no.TRK.mlt.vrm.RUS.mlt
Тя предвижда, че до 2 години след подписването договора в България ще има до 50 000 руски военни (= 6 пехотни +2 кавалерийски дивизии) под предлог, че е нужно време да се формират местни органи на властта. Такова нещо не се предвижда за никоя от другите държави регламентирани от договора (Черна Гора, Сърбия, Румъния). Е толкова голяма армия, на толкова голяма територия в онези времена е обозначавало ясно, че България ще служи като база за по нататъшни “кръстоносни” завоевателни кампании, и няма как да не е било ясно на опитният дипломат Игнатиев и на помощниците му, че това просто няма да мине започнат ли преговорите между великите сили.
Драги GG
Малко по въпроса тук: http://www.faktor.bg/bg/articles/oshte-okolo-mitovete-za-datata-3-i-mart
Лампосветващо. За мнозина все още у нес.
Драги ПАНЧО С ВИЛАТА,
Материалът в линка Ви е чудесен и достоверен спрямо историята.
Да обобщим:
– Сан-Стефанският договор предвижда българска автономност, българско правителство, избори и т.н. При това Българска държава на 3 морета (следвайки разпространението на българската църква по онова време). Не биваме механично да се повтаря, че изобщо не се споменава България, българин и т.н. защото с това при евентуален спор само се налива вода в мелницата на рублофилите (а и човек изглежда неподготвен и невеж)
– Уловката в договора е, че в продължение на две години предвижда оставане на голяма руска войска, и силно вмешателство във вътрешните работи на България, уж под предлог че това е наложително докато младата държава изгради институциите си. Голям въпрос в този случай е- нима другите споменати държави (Черна Гора, Сърбия, Румъния) не са имали нужда от същата помощ, а пък остават без руски войски на територията си?
– По същество Сан-Стефанският договор предвижда създаване на голяма по територия България, която да бъде сателит на Русия и мощен проводник на влиянието е. Дали Игнатиев е вярвал, че това ще бъде прокарано през великите сили няма как да знаем точно. Но това, което може да се каже със сигурност е, че (1) Русия гони собствения си интерес и (2)Сан-Стефанският договор настройва останалите велики сили срещу българската кауза. Просто е нямало как да оставят да се случи толкова голяма руска “васална” държава на Балканите.
Така, че опитът да ни внедряват прекомерна признателност и да ни убеждават че Русия е мислела изключително за България е безпочвен.
Великите сили винаги са играели собствената си игра. Въпроса е, че малки като територия, но успешни като икономики държави могат да отстоят себе си в нея (Русия разбираемо силно пречи на това навсякъде където може в зоните си на влияние). Ето това бизнес възприемане на проблема е което българина и до сега не може да схване. Вместо това движения рублофили продължават да насаждат митове за добрата матушка и т.н.
Истината е че няма и добър чичо Сам, но голямата разлика между Запада и Евразия, е че със Запада се играе по ясни правила и има уважение към правата на личността, а това прави голяма (огромна!) разлика.
И също друг много важен аспект от Сан-Стефанския договор- предвиждало се е България да плаща заплатите на “временно пребиваващата” Руска армия и Княжество България ще плати 32 тона злато.
Така че, Русия винаги се е опитвала да държи България васал, а по отношение на оказалата се освободителна война, отчитайки ролята на опълченците и 32-та тона злато спокойно може да се каже на рублофилите, че всичко е питао платено и няма нищо за доплащане.
А случилото се след 1944 е чисто завладяване и окупация. За което ако ще се плащат репарации, те могат да бъдат само към България.
GEORGI NIKOLOV,
Скъпи Жорж,
Прав си абсолютно-трябвало е още малко просвета + гениален по смелост жест от- и -към отоманските реформатори като Митхад паша- и елитът ни от Възраждането към 1870-те години – ако не като полския, то в достатъчна степен не би искал и да чуе за Русия и нейните злодейски козни. След МРЪСОТИИТЕ на “графа” по българската църковна независимост дори и платените рубладжии не биха лаели явно).
Говорим за елит в точни статистически параметри, а като ги съпоставим, ще видим, че дори потенциалния баланс руски-европейски е давал надежди за избавление от патологията на русофилството.
ЗНАЕМ С ИМЕНАТА ИМ 9702 обществено изявени българи, за които съществуват биографични данни от края на ХVІІІ в. до 1878 г.
Сред тях има:
Учители – 4888
Свещеници и монаси 3623
Художници 187
Лекари 169
Търговци 160
Чиновници 145
Писатели 123
Висши духовници 78
Занаятчии 76
Редактори 70
Журналисти 63
Издатели,книжари 48
Аптекари 34
Военни 23
Земевладелци 20
Повечето от нашите Възрожденци са получили образованието си в класни и килийни училища, Гимназиите в Болград,Пловдив и Габрово – 119 души
Средни училища :
Семинаристи 339
Медици 76
Занаятчийски и художествени 66
Военни 62
Търговски 39
Висши училища:
Медици 245
Право 51
История и филология 39
Духовна Академия 47
Философия 11
Природни науки 9
Математика 7
Завършили в чужбина :
Русия средно 450
висше 236
Румъния 206
Австроунгария 188
Гърция 126
Чехия 116
Бесарабия 96
Сърбия 87
Франция 75
Германия 42
В Османската империя – 416 от които
Робърт Колеж 48
Френските училища , на католиците в Бебек , Семинарията в Солун и Лицея в Галата Сарай – 200
За българските възрожденци обикновено явление е би и три лингвизма .
Езиците ,които владеят :
Френски 994
Гръцки 877
Руски 803
Турски 755
Древни езици 420
Румънски 403
Немски 284
Сръбски 158
Чешки 148
Английски 118
@ВЕНЦИ СТ.
Въпросът за цензурата винаги е бил основателен…. Стигаме до днешната сталинова Русия на Путин. Но най-забавното е, че дори в един няколкократно цензуриран вариант на дневника, попадате на откровение (цитирах го преди година) като това:
‘9 июля. Бивак на р. Янтре в с. Бела’:
“Toute modestie à part* могу сказать, что я сослужил эту службу России, действуя систематически в том смысле на заблудших овец в течение 12 лет. Никто и не вспомнит и не заметит трудового результата, спасибо мне не скажет, но дело само за себя говорит, и моя совесть меня удовлетворит.
То же самое можно сказать и о болгарах. Старик Суворов заметил намедни, что никогда в прежние войны они пальцем не шевелили, чтобы нам помочь, и стакана воды не давали. Теперь иное. Откуда подъем народного духа, самосознания, убеждения в Солидарности с нами, желание избавиться от турок и идти с нами? Медленная, черная работа продолжалась долго. Экзархат послужил к объединению болгар и сознанию их славянства. Тяжелая борьба, мною выдержанная из-за них с турками, европейцами и греками, приносит плоды. Если их поведут разумно, то окончательные плоды могут быть хороши. Опасаюсь, что события у нас{31} собьют болгар с пути, мною им указанного. Уже и теперь проявляются безобразия своевольства. Первые эшелоны войск наших встречаются везде как избавители. С каждым новым эшелоном болгары заметно охлаждаются: у них отнимают коров, волов, птицу, продукты (недавно казак отрубил в Систове руку болгарину, защищавшему своего вола), врываются в дома, ухаживают за дочками и женами и т.п. Болгары жалуются, расправы не находят. Того и смотри, будут молить Бога, чтобы поскорее избавил от избавителей.”
–
ps1: Между другото, има свидетелства за ролята на нечестивия дипломат и на други места, извън историческата литература. Там не могат да хлорират.
ps2: Предложението за малката книга ми е още в акъла, само заглавието се променя постепенно – ‘Как да оцелеете в часовете по история’
СTAMБО, благодаря ти за статистиката по биографичните данни. Вторачих се в числата; нещо ме задържа там, но още не знам какво.
Граф Игнатиев бил убеден борец за българската независимост от края на 19-ти век, Роберт Шварц нещо се е объркáл:
http://m.dw.com/bg/защо-подгониха-сорос/a-38336963