Черна гора донесе черен ден за балканската доктрина на Кремъл

Злобата, с която Кремъл посрещна суверенното, упражнено право на Черна гора да се присъедини към най-мощния отбранителен съюз в света – НАТО, повдига въпроса Защо (с главна буква).

Наистина, защо от Москва приеха толкова болезнено едно толкова незначително, трудно забележимо на световната карта териториално разширяване на Алианса, което добавя към него държава с население от мащаба на двумилионен руски град?

Защо на официална огромна Русия, която претендира да е “велика сила”, е нужно да заплашва толкова пренебрежимо малка величина в международните отношения и световната икономика с “равно по сила противодействие”. Противодействие, което според декларацията на руското външно министерство било валидно в дипломацията, както и във физиката?

В родината на болшевизма болшинството винаги е било от водещо значение. Там обичат да боравят с категориите на “по-голямато”. Такава беше и военната тактика на съветските стратези: да трупат смазващо числено превъзходство в хора и техника, за да постигнат успех на бойното поле. А пък територията на страната, макар и 64 на сто от нея да е ненаселена поради вечната замръзналост на почвата, е основният източник за националната гордост на народа, определян като руски (в неговото разнообразие от повече от сто етноса).

Този път обаче не количествените измерения определят руската реакция, която военните биха нарекли “асиметрична” спрямо “заплахата”. Болката на руското самодържие в епохата на Владимир Путин I е от ранената гордост на Русия на символично ниво. На фона на лозунга “Крим наш”, който превърна агресията и присъединяването на една също така пренебрижимо малка чужда територия в руски анклав, и в основен извор на радост от могъществото на Русия спрямо по-слабия съсед, вековното завоевание на Русия на Балканите, какватo беше покровителстваната от Русия Черна гора, е  контрапункт на обратния полюс. Видя се, че Русия не само не е привлекателна за собствените й вековни сателити, но дори някои от тях са готови да скъсат историческата верига. Верига, която ги свързва с “освободителката” и “защитницата” Русия в името на собственото им европейско настoяще и бъдеще.

Сол в тази рана беше решението на Черна гора да се присъедини през 2014 г. към западните санкции срещу списъка от руски велможи, забогатели от близостта си с Кремъл, подкрепящи окупацията на Крим. Това отприщи присъединителния процес в преговирите с НАТО.

Русия, отчаяно нуждаеща се от международно легитимиране на вероломната кримска анексия, осъществена чрез предсказуемия резултат от рекорден в историята на света по неговото светкавично организиране (под руски дула) референдум, получи тежък морален удар. От боксьорче, което смяташе за спечелено завинаги в своя отбор на международния тепих по исторически причини.

Именно “историческите причини” са основното оръжие на руското влияние в няколко балкански държави. Сред тях Черна гора изглеждаше „по-бетонирана” като руска крепост от която и да било друга държав(иц)а в региона.

Да припомня, че Русия никога не е подпомагала българските въстания – Априлското например, граф Игнатиев дори не споменава в мемоарите си по друг начин, освен с неговите последици, довели всъщност до повода за Руско-турската война след координирания отзвук на европейските Велики сили от онова време.

Нещо повече, Русия дори е смазвала опитите на бунтовници, като капитан Мамарчев през 1829 г., да вдигат на бунт българите срещу Турция. Но за черногорските въстаници и сръбската война срещу Турция от 1876 г. не е жалила средства и сили.

Ако граф Игнатиев, пълномощникът на руския император на водените с Турция  преговори в Одрин за подялбата на влиянието между двете евразийски империи след войната им от 1878 г., се бори за нечии териториални и прочее права, предвидени в предварителния Санстефански договор, то това, без съмнение, е Черна гора. Тя изпреварва в неговите предпочитания дори любимата му Сърбия, която Русия спасява от военен разгром с ултиматума към Турция да спре бойните действия в навечерието на неминуемото сръбско поражение на 19 октомври 1876 г.

Разбира се, “сантиментите” на Игнатиев и компания са предизвикани от съзнанието, че от придобивките на балканските народи след откъсването им от Османската империя, дивиденти ще черпи Русия. Специално за бъдеща България Игнатиев откровено пише, че тя трябва да има морски излаз, за да служи за руска база. А не заради някаква въображаема българска независимост и развитие, което се отнася и до Черна гора.

На базата на този исторически капитал, в Москва не могат да повярват, че черногорските “неблагодарници” не желаят повече да обслужват руските интереси въпреки натякванията за дължимите на Русия вечни благодарности. На практика, по този начин рухва цялата конструкция, върху която се крепи доктрината на руските претенции за влияние, ако не и контрол, върху най-знаковата за пълзящата русификация страна от региона.

В контекста на македонските и сръбските очаквания за приемане в ЕС (а и в НАТО някой ден), актът на Черна гора вещае, на принципа на доминото и заразителния пример, “разгром” на остатъчния руски престиж в задния двор на Европа. Където Москва се опитва да се разпорежда за правата на историческиите си връзки и претенции за попечителство.

Особено трагикомични са кремълските вопли с нотки на безсилие в заканата срещу Черна гора за някаква реципрочност. Как точно Москва ще постигне реципрочност срещу “враждебния” ход на тази държавица? Сама  или ще търси международен съюз (заради реципрочността на мярката) с Китай – любимият дракон, използван като плашило в руското геостратегическо ръмжене срещу Запада? Или може би Русия, Китай, Иран и Сирия ще се обединят в обща платформа срещу Черна гора?!

За смях станаха в неадекваността си, но не за друго, а защото нищо сериозно не могат да предложат като алтернатива на европейските народи, които бягат презглава от руската опека. Всички все в една посока бягат – не към някакъв неутралитет, а към съюз със Запада.

Точно като населението на бившите съветски колонии на континента, което отдавна е посочило с краката си разумната, логичната, предпочитаната от нормалните човеци човешка посока на развитие за себе си и за своите държави.

25 мнения за “Черна гора донесе черен ден за балканската доктрина на Кремъл”

  1. Черна гора е евентуален излаз на Сърбия към Адриатическо море. Русия може да иска да пробие по тази линия. Затваряйки Сърбия откъм море, Западът затваря и Русия.

    Някога, след 1908 година, България е Австро-Унгария са действали заедно – ние независимост, а Австро-Унгария Босна. така Сърбия е била затворена откъм морето. Ако не беше затворена, тя щеше да има по-малък стимул да слиза в Македония.

  2. Ясно е защо Рассията мрънкя за Черна гора. Първо и основно, така й се изплъзва поредното “топло море” за морска база. Второ и не малозначително, Рашата вече няма къде да си свре агентурата. Ще трябва да вика Юлиян Семьонов на ново да й пише сценарий за Щирлиц. Смотаната Бълхария за плацдарм става, обаче дотолкова европейски я компрометираха, че по-добре “Троянският кон” да го тургнат другаде. Не иде да е в Скопско, щото македонските коньеве във вид на паметник там са изобилни и направо не се знае кой кон кой е. В Сръбско да разположат “Троянски кон” е все едно да си го заврат в задника. Никога не знаеш кога србете ще се изпонапият, кога ще си скинат ризата и кога ще тръгнат да колят съседите. Абе, яд си е отвсякъде…

  3. Надеждата умира последна….
    И това е вопълът на умиращата надежда, че един ден палачинката в Черна гора може да се обърне така, че Русия да има военноморска база на адриатическото крайбрежие. Край, няма вече ненатовско късче земя в Адриатика…(още един случай в който Путин рие – на главата му пада).

  4. Мястото на една държава на картата определя не географията, а културата. (проф.Николае Йорга)

  5. Руската мечка никога няма да се откаже да отмъщава.И ВИНАГИ ЗА НАЗИДАНИЕ.Широката руска душа се нуждае от мъст.Няма друг народ освен Българския който така искренно да обича и боготвори Русия след рускотурската война от 1878г.За Москва,която не вярва на сълзи, няма понятия изкрнност и любов.РУСИЯ изисква сляпо подчинение. Нейната мярка се нарича камшик.БЛАГОСЛОВЕН ДА БЪДЕ И ЩЕ БЪДЕ ВСЕКИ КОЙТО СЕ УТАРВЕ ОТ НЕЯ.

  6. рускта душичка пак се бута да ни напомни, че е най-мракобесната под небето.

  7. Боже, Боже? В кой век живеем? 18ти?19? Какви геостратегически игри? Какви 5 лева? Нормалния свят трябва да се обедини с всички заплашени слаби народи и да ги защити от държави с мислене на отминалите векове. А всички партии спасили страните си от русия трябва да се обединят с истинските партии които са доказали с дела че се борят против русия. За България партията доказала на дела че се бори против русия е НОВА РЕПУБЛИКА.

  8. Ако Петоколонните лизачи все пак докарат Путин догодина, предлагам от “Годподари на ефира” да му подарят един Златен скункс – за най-абсурдна и нелогична външна политика, за най-нехуманна вътрешна политика, и за най-тъпо управление на икономиката…

  9. Отново блестящ Иво Инджев!
    Отличен 6++++++!

  10. Съжалявам, ще досадя с познати неща, но този коментар е към децата от средните класове, ако сред тях има четящи тук:

    Това, което ще ви кажат в часовете по история за Търновската конституция е, че при нейното обсъждане Консервативната партия настоява, че “българският народ все още не е обществено съзрял, за да получи пълното право да управлява страната”. И “една либерална конституция при неизградени политически навици може да доведе българската държава до анархия и неуправляемост.”

    Това, което няма да ви кажат е, че Търновската конституция преди всичко е била проблем за руската дипломация; за Русия българска конституция ‘по западен модел’ е била заплаха. И ако първоначално конституцията е в някаква степен положително мислена от Русия – като начин да въведе ред в България, а и да се изложи на показ нейния прогрес, то след възстановяването на конституцията от княз Батенберг през 1883 г., руската дипломация (Аксаков, Катков) ожалва този факт с високи децибели. Политическото устройство, от което България се нуждае, по Катков, е “обществена, но цивилизована форма ПОД КОНТРОЛА НА РУСИЯ (курсив мой), и в съглашение с други държави като ‘най-естествена форма’ на управление в българската ситуация”.
    Възстановяването на Търновската конституция е видяно от руските дипломати като укрепване на австрийското влияние т.е. провал на руската дипломация. Аксаков дава за пример смелите действия на Игнатиев в Сан-Стефано по ‘захващането’ на българската държава.

    Тук илюстрацията е една гравюра на “Le Monde illustré” No 1095, 23 Mars, 1878, p. 188

  11. В руските магазини в Тексас има безплатен вестник на руски, който се казва Наш Техас. руската сволоч смята че всичко е нейно, ако можеше таз човешка измет би погълнала вселената.

  12. Ясно е, че става дума за излаз на Адриатика, който ще се затвори трайно. При това положение натиска върху България ще се засили като удобен плацдарм за поредния поход към Босфора. Крим беше първата стъпка към великата цел на руските скотове. Жалко, че Ердоган не може да загрее накъде отиват нещата. Той самият е част от хибридните планове за дестабилизиране на Турция и последваща атака. С Ердоган начело Турция наистина може да изпадне в хаос и да бъде изгонена от НАТО. Ако това стане тя ще се превърне в лесна плячка на Русия. Сега това звучи като фантастика, но мого други събития доскоро изглеждаха направо невероятни и все пак се случиха. Кой можеше да очаква, че с една кибер атака руснаците ще обърнат изборите в Щатите?

  13. Червените Черногорски Къчове, ритани от Русия, показват поне две-три неща.
    Щом се къчиш на НАТО, не може да си друго, освен Враг на свободата и демокрацията.
    Щом се гнявиш така, не може да си никакъв приятел на “православие”, на “славянство” и другите измишльотини. Ти си Единствено техен враг. Ти искаш те да не се развиват Самостоятелно и Свободно, а да си ги погълнал в Червата си, при вечно-влажна топлина, по възможност без изхвърляне навън.
    Щом пръскаш Червени плюнки, ти си единствено върховно ядосан, че не ти минава Поредния Кремълско-Чекистки номер, да направиш онази ПОЛОСА от страни на Балканите, от Македония, Црна Гора, Сърбия, до Босна, чрез която после да опиташ да Изринеш и останалите извън НАТО – включително България.

    Браво на ИВО за добрия коментар! Поздрав!
    Правилно е отбелязано за Николай Игнатиев. Той е бил през цялото си време на посланик в Цариград по-скоро бивш генерал и бивш посланик в Пекин. Но не е бил “граф”. Игнатиев е посланик в Османско от 1864 г. до лятото на 1877 г. През това военно лято той е издърпан в Петербург, заради недоволство на руското правителтство от недостатъчно Големия за руснаците успех във войната, за което е обвинен. Едва към зимата на 1877 г., в Петербург, той е направен “граф”. И като граф идва от Русия в Одрин, после Сан Стефано.

  14. Уважаеми Quest ,
    В края на коментара си от юни 6, 2017, 18:15 , Вие задавате въпроса:
    „Кой можеше да очаква, че с една кибер атака руснаците ще обърнат изборите в Щатите?”, с който внушавате ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЯ отговор- т.е., че Русия е избрала президента на САЩ, т.е. всемогъщият Путин е избрал Тръмп.
    Само, че аз имам още по-прост въпрос.
    Това, че Тръмп е начинаещ и извънсистемен политик е видно.
    Това, че Тръмп като прохождащ Президент направи някои гафове-също.
    Това, че е нестандартен, предстои да видим за добро ли е, или не.
    Ако не е за добро на САЩ, бъдете сигурен, импиичмънта не му мърда. Прочетете конституцията на САЩ и ще видите, че най могъщият президент ,съвсем не може да прави каквото му скимне.В САЩ има МЕХАНИЗМИ за гарантиране спазването на Конституцията и законите, а не както у нас и в Русия да са само на книга- както казват шопите „врАта у пОле”.
    Задаването на въпроси, съдържащи отговора, ми намирисва на нещо друго.
    Имайте малко търпение, да изчакате резултатите от разследващата комисия. Там те не са, както у нас, за парлама или за прикриване на престъпления- доказателство е т.н. „Уотъргейт”.
    От доклада ще се разбере има ли „дял” Русия. А колко е той, ще се разбере след 50г./според закона/, ако доклада бъде засекретен.
    И на мен ще ми бъде любопитно, но всички писания по света и у нас по темата ми приличат/шесто чувство/ по скоро на „активно мероприятие”- волно от едни или неволно от други.
    Та простичкият ми въпрос е : „ Кой си разконспирира агентите? Дори най –незначителните?”
    А какво остава за топ-агента-Президента на САЩ! /Може би ще опонирате с Радев, но какво да му разконспирират, като той не е законспириран!/
    Като гърмян заек, бях 99% сигурен, че това е „активно мероприятие” ,още като пиха шампанско в „Думата на Русия”.
    Въпроса ми е риторичен и по- скоро към всички пишещи и ЧЕТЯЩИ по темата. Та простият въпрос е : „ Кой си разконспирира агентите? Дори най –незначителните?”
    А ОТГОВОРА очаквам от доклада на сенатската комисия. И ще бъде 100% верен- какъвто и да е той!

  15. Коментарът е железен! Четиво за вдяващи, де ги обаче, петоколонци и полезни идиоти.
    Сега, няколко снимки за”историческото” посещение на баце днес при Макрон. Гледайки фотосите виждащ как един до друг могат да “съвместяват” Гений и Карикатура. Безупречен външен вид, облекло за манекен макар, че нито костюмът, нито обувките са кат подарените на франсоа фийон-има-няма за по 10-тина хилки, тези на Макрон са от порядъка на около 400 евраци, а наш баце… Небръснат, все едно е бил път до Париж с международен влак, скъсани копчета на единият ръкав, сако дето виси, неизгладени панталони и нелъснати чепици и едно 30-40 кила свръхнормата.
    Па добре, че е удържал ЕМ да не потегли на секундата за България. “Отложил” е идването за август.
    “Каза ми, че още утре може да дойде. Но аз му предложих да е през август – все пак море, слънце, ваканция.”
    http://www.dnevnik.bg/photos/2017/06/06/2984043_snimka_na_denia_purvata_sreshta_borisov_-_makron/

  16. @Клюкар

    Никъде не съм писал, че Тръм е агент на Кремъл. Може и такъв да се окаже, това ще стане ясно с времето.
    ****
    Това, което е сигурно е, че Русия е хакнала емейлите на демократите. За това са категорични съответните американски служби.
    Също така е ясно, че компроматната информация от емейлите предоставена от руснаците на Уикилийкс, която беше публикувана от Уики точно в критичния момент доведе до това, че привърженици на демократите в щатите където резултатите бяха на кантар се отказаха да гласуват и така Тръмп спечели. Доказателството – ами самият Тръм официално им благодари след изборите, че са си останали в къщи и не са гласували за “мошеничката” Хилари.
    ****
    Защо Русия подкрепи Тръмп? Ами защото за тях той най-малко е по-малката злина. Хилари щеше да запази и твърдия курс и санкциите и т.н. Тръмп дори и да не е марионетка на Москва е това, което в Щатите му викат loose cannon т.е. изцепник, който ще обърка всичко в Щатите и чужбина. И точно това става – правен хаос в Америка, никакви реформи, торпилиране на НАТО и Парижкото споразумение, доразпалване на войната в близкия Изток. Путин може само да черпи, дори и Тръмпи Бой да не му е агент.

  17. Драги GEORGI NIKOLOV:
    Благодаря за интересния текст и снимката на Двамата.
    За Макрон даже има вече Американски коментари, че може да е “френският Роналд Рейгън”. Подобни за него се появиха днес в Австралия и други земи от Този свят.
    Пожелавам само на Емануел да достигне и се подравни по Роналд!
    https://www.wsj.com/articles/has-france-found-its-ronald-reagan-1496702077

  18. Скъпи ЖОРЖ, и от мен шапо за снимките и коментара! Рядко това място е виждало подобна орангутанска картина!

  19. Драги AWACS, Благодарство за добрите пожелания. И за мен ВЕЛИКИЯТ РОНАЛД РЕЙГЪН е образецът към който трябва да се стреми всеки политик-демократ, няма значение етикета-ляв, десен, центрист от евроатлантическото пространство. Когато започна предизборната си кампания за президент, ноември м.г. малцина бяха, в т,ч. и моята прескромна особа които се “осмеляваха” на глас да го “признаят” за гений. Днес числото им нараства стремително. Вкл. и сред най-големите му опоненти-Саркози, Меланшон и др. Дори, убеден съм, че вътрешно, отчаяно борещата се за депутатски имунитет, който само ще отложи явяването й пред следствието- има за какво, нашамаринка го е признала. Независимо, че в последното си интервю преди вторият тур по ТФ1 не намери и една добра дума за него.
    Нито един погрещен значителен ход във външната, а какви събития се случиха в рамките само на 3 седмици откак встъпи в длъжност, нито във вътрешната политика където стартира без да чака резултата от парламентарните избори на 11 и 18 юни, тежки, отдавна назрели, болезнени реформи. За мен е особено важна тази за морализация на политиката. Равнение по англосаксонският и скандинавският модел. Ама Франция била, латинска, южна страна и тук хората гледали с по-друго око на корупцията. Да, ама НЕ! Навсякъде Гражданите са петимни за справедливост, за изпълване със съвременно съдържание на лозунга на Великата Френска Революция:
    Liberté, Égalité, Fraternité
    Духът на първият, най-големият Европеец Наполен Бонапарт е по-жив от всякога.
    Надявам се, че Емануел Макрон няма да ни разочарова. Напротив!
    Ще да видим!

  20. Писал съм го на друго място и преди, но и сега, тук ще го повторя.
    Къса ми се сърцето, когато стане дума за нашта Беломорска Тракия. И все пак, всяко зло са добро. Като знаете какво е влиянието на Русия у нас до момента и колко са й нърсотиите, които ни е сторила, не ми се мисли какво щеше да бъде, ако бяхме останали с излаз на Бяло море.

    ПП. Само погледнете какво прави в Сирия за една кирлива база, която един ден сама ще изостави, когато изпука петродоларите.

  21. По повод някои наши Общи представи, не конкретно заради употребеното в текста от ИВО-:) :

    Преговорите в Одрин, османско-руски, не са точно за подялба на влияние между двете империи след войната.
    Преговорите в Одрин са опит за Примирие във войната и за Спиране на Русия по-далеч и по-рано от Цариград. Те са по настояване от турска страна и чрез подкрепяне от Великобритания, тъй като е станало Подчертано ясно, че ЦЕЛТА на руската война включва Цариград. Русия приема Одринските преговори за примирие само да се ПРЕСТОРИ, че преговаря и спира войната, докато войските й продължават на югоизток.
    Одринските преговори идват след превземането от руските войски на прохода при Саранци, край Горна Малина, после София и особено Пловдив, след което голяма тяхна групировка се съсредоточава и потегля към Одрин – основния град “по пътя” към Цариград. Докато траят Одринските преговори, Русия не изпълнява османско-британското искане да спре войските си, и те продължават към Цариград. Поради това, Великобритания довежда няколко свои военни кораби в Босфора. И като ги дочуват, руснаците спират при Сан Стефано. ЗАТОВА следващите преговори са в Сан Стефано. Ако бяха спрели руските войски по-рано, щеше да се говори за Одрински мир, а не Санстефански мир.
    Също така, преговорите в Одрин не са точно преговори на Игнатиев и Сърбия не е любимка единствено НА ИГНАТИЕВ. Ако е така, излиза, че сред руското правителство може да има противници (кои?) на Сърбия, та дори и самият цар, а пък и ПРИЯТЕЛИ (кои?) на Бълггария.
    ВСИЧКО това се прави от РУСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО. Игнатиев е негов посланик в Цариград или емисар за преговори. Той е САМО дипломатическа пионка-ТРАНСМИСИЯ.

    По подобен начин – в чести публикаци вече – не е точно да бъде Заковаван единствено и изрично изразът “Игнатиева България”. Това означава, че може да има различен руски правителствен проект за България – ТАКЪВ ПРОЕКТ НЯМА. Няма “Александрова България” или пък “Аксакова България”, нито “Горчакова България”, които да са ОБРАТНОТО на друг руски проект, на “игнатиевия”.
    Има “РУСКА България” – проект на РУСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО. Това е “Санстефанска България”. Той представлява ОТДАВНА ПРЕМИСЛЕНА руска военна окупация с 8 (осем) дивизии. Те следва да бъдат издържани от българите, стационирани БЕЗ срок на ограничение, БЕЗ международно наблюдение, да са разположение покрай егейския бряг, по Тунджа и Марица, с военни бази по Черно море за снабдяване и идване на нови войски и т.н. Т.е., тези войски в България са готови за нови авантюри на югоизток. Но те, или пак Руското Правителство, по НИКАКЪВ НАЧИН не желаят Независима България и като такава самостоятелна, обединена. Руската правителство Желае “българска” страна с уж цялостна територия, но реално руска отвъддунавска губерния.

  22. Благодарско и от мен, ЖОРЖ! Снимките са като /не дотам/ скрита картинка от десена “открийте десетте разлики”. Едно копче наистина някога, някъде се е скъсало… Въпреки, че копчето е най-малкият му кусур на говедото!
    СТАМБО, не така – както и да погледнеш, от висотата на банкянската камбанария орангутанът си е интелигентно животно!
    🙂

  23. Към AWACS:

    Приключих с внимателния прочит на повече от 800 страници от записките на Игнатиев за онези събития и твърдя, че основната част на преговорите е уточняването условията на подялбата на разпадащата се част от Османската империя. Иначе за преговорите може да се кажат още много неща – както и за онова, което е било скрита цел зад тях.

  24. @ Клюкар:
    Коментарът Ви е една възможна интерпретация на събитията. Но не бива да се забравя още нещо. Ако течът на информация е неизбежен (знаело се е, че leak-ове от разследване на Тръмп ще започнат да стигат до медиите) поведението на руснаците става напълно рационално. С тези на пръв поглед нелогични показни действия се създават много фалшиви следи, които затрудняват следването на истинската червена нишка. Тръмп е бизнесмен и още от годините преди да се включи в политиката се говори, че е доста посредствен такъв. Един бизнесмен (дори и много добър) е много по-лесен за вкарване в зависимост чрез бизнес мрежи от професионален политик, за който тези механизми са по-трудно приложими.
    За привържениците на глобализма Тръмп е вреден и сам по-себе си, с изолационистките си политики и моделът не света, който предлага. Но това, вече е бизнес гледна точка, която е извън темата на блога.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.