Кои точно са обратните в България

Най-разпространеното ( и относително “невинно” като обида) определение за хомосексуалните у нас е, че са “обратни”. Кои обаче са наистина обратните в по-широкия смисъл на думата, когато говорим за течения, политически тенденции, нрави и принадлежности към една или друга цивилизация с нейните разбирания и ценности, сред които за едни търпимостта към различния е културно достижение, а според други ( в Евразия и прочее неевропейски пространства) – обратно.

Вече отбелязах, че в българската политика всичко е обратно на британската и това е обяснението защо там не минават българските номера с купуването на гласове. Там, както и навсякъде в страните с демократични традиции и вековен плурализъм на мненията, левите са привърженици на разкрепостеността, включително по въпроса за отношението към хомосексуалните ( за които отдавна е доказано научно, че са такива по хормонални, а не по някакви други причини, каквито им се вменяват).

У нас е обратното. Десните ( от ГЕРБ) , които са на власт, доколкото се заявят като хетеросексуални в дясно, поради животоспасяващата за тях европейска партийна подкрепа, се чувстват принудени да се правят на толерантни. Докато левите не крият, че са на обратното мнение- на обратното спрямо левите в същата тази Западна Европа.

Би било интересно някой да се престраши ( или пресрами) да попита за мнение по въпроса шефа на евросоциалистите Сергей Станишев. Родом е от България,  но духом е заставал не веднъж на проруски позиции- дали и този път споделя руското отношение към хомосексуалността, изразено от Путин в негово интервю за Оливър Стоун, в което изригва “ не бих се изкъпал с Гей” . Не става ясно дали не би се изкъпал от страх, че не би устоял на евентуално изкушение или “само” от нетърпимост към различния, който едва ли се различава по външни белези по нещо съществено от анатомията му. Ако е от страх- ясно…Но ако е от чиста омраза към неизвестното, за такива случаи има германска поговорка: “селянинът не плюска онова, което не познава” ( “was der bauer nicht kennt, frisst er nicht”).

Да повторя: консерваторите по света са скептични към “обратните”, а левите- обратно, приемат ги за сродни души заради схаващането, че са нещо като бунтари по рождение срещу онази природа, която се смята за “правилна” от консерваторите. Тук е обратното.

И понеже основният “аргумент” на самозваните борци срещу “обратните” ( и) у нас е, че те ни навирали тяхната сексулност в очите, да попитам по въпроса за навирането: не са ли точно екземпляри като Путин и Борисов, които комплексарски навират не на някаква шепа зяпачи, а на милиони хора по света своя мачизъм чрез официално разпространяване на своите напомнани с тестостерона на фотошопа снимки “по мускули” ( за Сидеров и неговите ексхибиционистки традиции в това отношение дори не искам да споменавам пак).

Путин например така го пудрят по снимките , че се опитват да измамят аудиторията с евтини трикове от рода на това, че го качват на гърба на малко конче, за да изглежда голям.

За качването му на високи токове, което явно си е негов личен избор и едва ли е “хрумване” на ибрикчиите от свитата му, да не говорим.

Знам едно: който стои здраво на краката си, на позициите си като мъж ( или като жена) и като човек изобщо; който е доказал хетеросексуалността си в живота в това отношение където е най-важно ( чрез възпроизводството си в тандем с любимия партньор), не се притеснява от “обратните”. И обратното: несигурните в себе си, да не кажа латентните обратни, са най яростни в крясъците срещу цветните хора, които веднъж в годината си правят карнавал, за да се присмеят на предразсъдъците, а и на себе си дори ( защото да се накичиш гротекстно в рамките на подобен парад не е обичайното всекидневно състояние на тези хора, които търсят самоиронията и сарказма като отдушник на принудата да се стаяват през останалото време). Иначе казано, веднъж годишно си позволяват да “свиркат в гората”  на враждебността, да се изплезят чрез тяхното си “не на страха”. Да, не всеки е Айнщайн, чиято изплезена снимка се приема за проява на ексцентричността му. Но на кого пречат чак пък толкова неговите подражатели в това отношение в деня на един карнавал?

А, да не забравя най-любимия от любимите упреци срещу шареното шествие: то щяло да разврати децата ( щото ние възрастните няма да се дадем лесно, но дечицата, ах тези глупави създания!). Нима? Наистина ли някой вярва сериозно, че клоунадата, разигравана от едни младежи, ще възхити мигом подрастващите и ще ги накара да си боядисат лицата, да си разбълникат и потиснат хормоналната буря, напираща по естествен начин в телата им , за да станат като онези какички и батковци?

И един съвет от доказания чрез 5-те си деца мъж и проверен чрез многобройните си уволнения като  хетеросексуален автор на този текст към жълтурковците сред писарушките, които просто вият от ярост към общността на хванатите за ръце в деня на техния карнавал “обратни” : когато престанете да плюскате сребърниците, които ви подхвърлят и спрете да ни навирате в очите и ушите обратните ни политици – “по мусукули” или “само” в сладострастни пози на тяхното мнимо величие, тогава ще имате основание да се правите на пазители на морала. Преди това, т.е. сега, сте просто едни объркани, обърнати към копанята с корупционната каша мутри.

Защото, по аналогия с казаното от Антим Първи на граф Игнатиев ( “вие добре ни освободихте, но от вас кой ще ни освободи”, така и в случая с нашите “осбободители” от “еврогейското влияние” може да се перифразира: “ вие добре виете срещу еврогейовете, но от вашия вой как да се спасим, като сте плъзнали навсякъде – далеч по-шумни сте и със сигурност сте несравнимо по-агресивни в рамките на вашия целогодишен карнавал на маршируващата под московска музика путининстки парад на безсрамното чуждопоклоничество”.