Хелмут Кол в моите спомени

Обединителят на Германия Хелмут Кол я съедини също така и с най-проспериращата част от Европа чрез въвеждането на еврото на мястото на марката. Представете си само каква революция беше това за Германия, горда със своята стабилна от “незапомнени времена” национална валута.

Бившият канцлер Хелмут Кол, управлявал цели 16 години Германия, отстъпвайки по този показател само на Бисмарк, почина. Кончината му предизвика вълна от реакции в целия свят- такава, каквато се полага на наистина големите личности, които историята най-често оценява подобаващо посмъртно.

Толкова много е казано и написано за него през последните дни, че ако искам да добавя нещо различно, то може да бъде само лично. Може да не е кой знае какъв принос, но ще опитам…

Канцлерът Хелмут Кол направи официална визита в България на 1 юни 1993 година. Не се наемам да правя “класация” по важност в сравнение с други лидери, но може да се каже, че този “локомотив на Европа” беше най-важният гост за демократизараща се България в онзи начален период на трансформацията на страната ни от съветски на западни релси.

В рамките на своите възможности “обрулената ни държава” посрещна високия гост  колкото се може по-тържествено. Със съответния прием.

Моя милост беше отдавна в немилост като директор на БТА, “скаран” с президнта Желев, с бившия му съветник Беров в качеството му на премиер и с прекроеното парламентарно мнозинство на БСП и ДПС . На 18 февруари правителството на премиера Беров вече ме беше вкарало в списъка за уволнение по политически причини. Но поради опасения от западна интервенция бях временно “пощаден” ( уволниха тогава “само” директора на телевизията Асен Агов и Стефан Софиянски като шеф на Комитета по пощи и телекомуникации – злополучната ми “екзекуция” опитаха да осъществят на 3 юни).

За неудоволствие на българското мултигрупирано по онова време ръководство на държавата обаче бях поканен на прием от германска страна. Ефектът в перспектива беше, че от канцеларията на канцлера Кол проявиха интерес към скромната ми личност.  Година по-късно ми отправиха персонална покана ( вече като “никой” от институционална гледна точка ) да бъде специален гост на германското правителство.

 

НА СНИМКАТА: Високият гост на приема в София в негова чест  в компанията на президента Желев и неговите съветници ( Валентин Стоянов, Ивайло Трифонов и Боян Славенков )

Image_4569656_128

Поводът за поканата бяха тържествата в Германия във връзка с годишнината от атентата на германски офицери срещу Хитлер , извършен на 20 юли 1944 година, начело с полковник Клаус фон Щауфенберг. Бях единственият българин в това качество в компанията на цели делегации от най-много пострадали страни и народи от нацизма, като Беларус и Полша. Особено забележително беше еврейското присъствие: имаше значителна група представители на американската еврейска общност, за която германските домакини ми споделиха, че за първи път се съгласяват да приемат подобна покана.

След обиколка на страната, започнала от Мюнхен – отправна точка за възхода на националсоциализма, нашата международна делегация беше поканена на кулминацията на церемонията в Берлин в памет на жертвите на терора, последвал неуспешния опит за атентат срещу Хитлер на групата на Щауфенберг. Говорител в двора на зловещата сграда, в която са измъчвали и екзекутирали заловените атентатори, беше Хелмут Кол.

Това беше моята втора и последа среща на живо с него.

9 мнения за “Хелмут Кол в моите спомени”

  1. „Моя милост беше отдавна в немилост като директор на БТА, “скаран” с президента Желев, с бившия му съветник Беров качеството му на премиер и с прекроеното парламентарно мнозинство на БСП и ДПС .” … и на „СИНИТЕ МРАВКИ”!
    Понякога се чудя на всички западни приятели, не знаят ли какво е дереджето в България? Като гледам старите снимки с „новите” си очи/и информация/, те всъщност с посещенията си легитимираха хибридната луканова опозиция.
    Та нали т.н. „Клуб за гласност…” на Желев беше създаден да „заглуши” „Дружеството за правата… „ на Илия Минев.
    Но какво ли можеха да направят Кол и другите, при тоталния контрол на медиите и другите държавни структури от комунистите…
    Даваха единствено КУРАЖ на читавите в България!
    СВЕТЛА МУ ПАМЕТ НА ХЕЛМУТ КОЛ!
    Изключителен ДЪРЖАВНИК!
    Голям ДЕМОКРАТ!
    Велик ЧОВЕК!

  2. Ае стига с тоя Кол там – да живее Владимир Владимирович – умното/тъпо население на Урал – ракети, Пакистан и пак ракети – а пари нема и нема – Това е Русия – не разбрахте ли – Е Това Е!:

  3. “Докато другите следваха заповедите, те следваха своята съвест”
    Минута за “Валкирия” и съзаклятниците от 20-и юли 1944-а: “Те искаха да покажат на света, че не всички Германци се подчиняват на Хитлер”.
    Чест на Германците, че имаше такъв заговор и такъв Национален герой като Щауфенберг. Мир на праха му! Ходил съм в музея в Берлин. Преди 4-5 години почина последният от “Валкирия”, останал жив, и разказа за Шпигел какво е било и как вижда сегашна Германия. За всички тях, нацизмът и Хитлер е едно излияние на възможната най-голяма германска низост и простащина, изтраяло 12 (дванайсет) години. И пометено.
    Срещу Хитлер е имало над 10 атентата или опита за атентати, да го ликвидират и премахнат властта на него и нацизма. Чисто собственви.
    Имаше Хитлер и Гьобелс.
    Но имаше Аденауер и Кол.
    Срещу Сталин – не е известно да е имало такова подобно нещо.
    Срещу Живков?…
    Коя власт е по-коварна, и оттук по-дълголетна: на нацизма или на комунизма – аз казвам втората.

  4. Бог да прости Хелмут Кол,ако има рай той е за там.А около марксиста само ченгета от Държавна сигурност,дано и на оня свят да няма покой.Цяла България ще страда още дестки години от неговото”президентстване”Ако страната ни се обезлюди от към млади хора,една от сериозните причини е Ж.Желев.

  5. До Клюкар:Сега разбирам че е имало просветени,, които още тогава са виждали политическото инжинерство да се овладее истинската опозиция на статуквото и да се подмени и постоянно разделя и разбива истинската опозиция. Но в днешни времена картинката се повтаря, потретва и т. н. Сега на прицел са НОВА РЕПУБЛИКА.

  6. “…И чрез бушуващите на руска земя издевателства, и чрез народопсихологията си, която е природно противопоставена на ренесансовото начало, на рационалистичния европейски светоглед, Русия се отчуждава ден след ден от световната общност на държавите. Струва ми се дори, че, доколкото е по-непреходен от политическите фактори, доколкото е завладял и дебрите на душевността, руският национален манталитет е неподвластен на времето, склеротизиран и неприспособим към предизвикателствата на този ускорено интернационализиращ и космополитизиращ се свят. И като такъв – особено опасен за бъдещето не само на Русия, а и на всички по-малки народи, имали неблагоразумието да погледнат към Кремъл с упование.”

    http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/trezvite-dumi-za-rusiya-i-putin-kato-sredstvo-za-obezbolyavane

  7. Хелмут Кол бе държавник от световна величина-умен,точен,смел,решителен,лаконичен,прям.Но малко хора знаят,че той бе и голям кулинар-това си личеше и по килограмите му,впрочем.Кол написа заедно с починалата преди него негова съпруга книгата “Кулинарни пътешествия из германските земи”,в която описваше характерни ястия от германските провинции.Едно съчетание на пътеписи,увлекателни разкази и рецепти.По едно време спазваше и диета,по съвет на лекари.Но диетата му на обяд беше цяло пиле и една голяма салата от марули,зеле-различни видове и др.По време на тези “диети” си позволяваше само едно-две парчета от любимата му сметанова торта.
    Дълбок поклон пред светлата памет на Хер Хелмут Кол-Обединителят на Германия,велик син на велика нация!

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.