Изчаквателната ми позиция във връзка с озадачаващата липса на медиен интерес у нас към един музикален феномен с български произход във Франция се “изплати”. Бях на път вече да напиша, че в българското медийно пространство цари (почти) пълно мълчание за Венсан Винел, 21 годишния незрящ самоук музикат, който покори сърцата на французите, но не и на българската публика, лишена от възможността да узнае за същестуването му.
НА СНИМКАТА: Венсан Винел като музикант на гарата, където талантът му е забелязан
Все пак една телевизия и едно предаване в България са му обърнали внимание, научавам от сайта Площад Славейков ( добре , че го има, благодарение на което проследих темата за триумфа на Венсан по дни). http://www.ploshtadslaveikov.com/vensan-vinel-v-balgariya-se-chuvstvam-vkashti/
Питам (се) все пак: защо за деца и подрастващи, като Крисия и Кристиан, в българските медии се вдига неистов шум ( основателно или не), докато едно българско момче, изоставено на грижите на българската държава, осиновено във Франция и достигнало наистина единствено със собствените си сили и талант на върха на любовта на народ като френския, не “заслужава” подобно отношение в истинската си родина?
Нима не е “интересно” хората в България да узнаят историята на “сладкия реванш”, който си е извоюювал Венсан, изкачвайки се от дъното на живота като изоставено дете, през перипетиите му на “грозното патенце” във Франция, напуснало училище заради присмеха на съучениците му, преминало пред професията на музикант на една гара, забавляващ пътниците, до върха в представянето си пред многомилионна аудитория като френската?
Самият Венсан ( как ли се е казвал в България- може би Васил?) явно не таи обида към България и българите. А пък българите, които с радост откриват, че един изверг, ритнал и осакатил германка, не бил българин ( а циганин), май не бързат да се разровят в “етнически чистия” произход на Венсан- да не би и той да се окаже циганче…
Както и да е…У нас е така-“ както и да е”…
путин е поканен от радев да посети България…
Скръбна вест, за съжаление…
Пригответе си развалени яйца,домати и табели с надпис – 03.03.1918г. – за подобаващо посрещане…
http://kremlin.ru/events/president/news/54819
И музиката му е оригинална, с темперамент и онова специфично френско “нещо”-за разлика от абсолютния целулоид на нашия масковски маладец от Евровизията.
Нямаме НИКАКВО право да наричаме това дете българче.Нямаме НИКАКВИ основания да искаме от него каквото и да е при положение, че в България е било изоставено като болно животно и е вегетирало,а не живеело.
Можеше да имаме една молекула основание да е българче и България да му е Родина само, ако това дете беше постигнало това което е В България, ПРЕДИ да замине във Франция
Венсан Винел- това се казва талант!
Да впечатлиш слушателите в родината на Шансо́на /на френски: chanson = песен/!
Това много ми напомня историята на Силви Вартанян от софийското село Искрец.
Когато съветската армия окупира България през 1944 година, КЪЩАТА им в Искрец е НАЦИОНАЛИЗИРАНА и семейството се премества да живее в София.
Но и в столицата, както казва Силви : „Комунистите бяха ужасни. Веднъж един от тях зашлеви шамар на майка ми защото не ръкопляскала достатъчно силно на някакъв оратор! Редяхме се в продължение на часове на опашка за парче хляб…”
И седемгодишната Силви, със семейството си успяват да емигрират във Франция.
Години след това животът и се превръща в красива приказка.
С музикалният си талант/и с красотата си/ Силви /вече Вартан/ покорява французите и …сърцето на друга музикална звезда на Франция! На Джони Холидей – известен още като “лошото момче на Франция” и „френският Елвис-Пресли“…
Благодаря на ИВО за чудесния point и message, чудесна публикация!
И, много точни думи на СТАМБО, SIMEON, КЛЮКАР.
Един малък паралел:
Ако си спомняте, имаше подобен “случай” с Децата от Могилино – дома за безпризорни. Който между другото случай, дом и ПРОБЛЕМ бе Отречен от п/резидента Първанов, през 2007 г., като трагедия в България и като британска критика след едни прадавания на една британска журналистка. А маслената министърка Масларова казваше: “Те тези деца, те толкова си могат!”. Имаше и Децата от Добромирци. Имаше едно високо 1 метър, 10 килограма. На друго бе прикована ЖЕЛЯЗНА ШИНА на крака, да стои по-здраво.
Та, едно децата там, Лора, също приличаше на Скелет. Седем-годишна, 7 килограма. Лора дойде да я осинови семейство от Лошата Южна Африка. Отначало не искали да я дадат на семейството, че е с церебрална парализа, и “още утре ще умре”, не знае да говори, само мълчи. Но, семейството я ВЗЕ.
И сега, Лора там Тича и Цъфти, и ЗНАЕ 3 (ТРИ) ЕЗИКА.
Детето един метър умря.
http://www.bgsever.info/br-10_2011/stranici/str-12.htm
AWACS: Да,не знам тъжното или гадното в дозата на отношението на държавата към тези деца преобладава.
Гледах наскоро по една от т.н. “телевизии” /май няма значение коя точно,/ кратко отразяване на успеха на този младеж, и се почувствувах за пореден път като пълен идиот, след като от екрана бе декларирано каква безумна гордост изпитвали водещите, заради това, че Венсан бил българин. Казаха /с информативен тон/, че бил роден в България незрящ, оставен в дом, и осиновен от френско семейство още съвсем малък. /Не стана ясно кога точно са се възгордяли водещите –
при раждането на детето, при даването в дом или при осиновяването/.
Всички сме чували, че има много деца от домове, много често от цигански произход, със сериозни здравни проблеми, осиновени в чужбина, които се развиват добре и се реализират отлично в живота. Винаги в чужбина и почти никога в България.
Когато тъповатите същества, водещи такива предавания /заедно с редактори и
продуценти/, разберат, че в случая трябва да се срамуваме, а не да се гордеем, ще имаме шанс за истинска журналистика.
И за истински патриотизъм.
@Sir Sven: Respect