Взимане-давене с давещи се в корупционната среда “неподписани сигнали” в медите

Според неродения антикорупционен орган, предложен в законопроект на министерството на правосъдието, новосъздадената институция ще може да се самосезира по неподписани сигнали в медиите и да прави проверки, каза тази сутрин в интервю за БНТ министърът на правосъдието Цецка Цачева.

Хм…Нека първо кажа по този повод какво не знам във връзка с това заявено намерение.

Не знам дали един блог с 35,794,963 регистрирани към момента посещения минава за медия. Обоснованото ми предположение, базирано на десетилетен опит, е, че ivo.bg  ще продължи да бъде избягван от дяволите, които ненавиждат тамяна ( какво се е променило в държавата, че точно моя милост да очаква внезапно бликнала “милост” – за да не кажа милостиня?).  Пък и май е по-добре блогът да не е медия, за да не трябва да си нямам взимане- давЕне  с претендиращите да ме “регулират” платени от силните на деня “регулатори”.

Не знам дали ще се окаже валидно позоваването на ivo.bg в медиите. В бъдеще или със задна дата – доклокото архивът на блога е достъпен за желаещите да го използват?

Не знам дали някое незнайно сайтче с незнаен собственик, вестниче или телевизийка, признати за медии, могат да “легитимират” някоя “интересна” новина от ivo.bg и тя да се превърне в повод за “проверка” ( или както там му казват уважаемите законодатели).

Не знам дори дали чуждите медии, които не веднъж са цитирали ivo.vg, попадат в категорията на вестносците, достойни за интереса на антикорупционния орган.

Не знам дали политическата корупция, каквато е търгуването с власт ( или дори “само” с изборни бюлетини, което е на практика същото) в особено големи размери, затъмняващи понякога със своя балон хоризонта на “борците с корупцията”, втренчени послушно в краката си върху лесните за смачкавене бизнесбуболечки, попада в категорията на евентуалния изследователския интерес на замисления нов орган за борба с корупцията. Това би бил явен конфликт на интереси. Акушерите на закона нямат интерес от него. Държавата у нас произвежда корупция до такава степен, че България се е превърнала в нарицателно за  корупция сред страните от ЕС – нещо, което не може да се случи без (съ)участието на същата тази държава.

Знам обаче едно: че винаги се подписвам под “сигналите” си ( авторските ми статии само в ivo.bg за изминалите 9 години са повече от 5000 ). А редките случаи, в които се позовавам на анонимни източници, се отличават с това, че подлежат на проверка на твърденията ми- както в случая с въпроса дали президентът Първанов е получил незаконно два мезонета като подарък от виден оръжеен търговец и негов политически спонсор.

Откритостта (ми) обаче се оказва недостатък, а не качество. Когато се подпиша с името си, това е знак за “борците с корупцията” да заглушат сигнала така, както в НРБ се правеше с “чуждите радиостанции” , излъчващи “вражеска пропаганда”. “Вината” за това е – ако не изцяло моя, то поне е споделена от мен ( вкл. с медиите, които се правят, че не знаят същото като мен  или “поне” не са чували конкретното твърдение ).

Моята част от “вината” е в това, че се “хвърлям” на прекално големи теми, като огромната не само за мащабите на България схема ( проточила се назад във времето до няколко правителства, местни феодали, подкупни магистрати и възторжени медийни клакьори, подпечатана накрая от новоизбрания премиер Бойко Борисов на 9 септември 2009 г. с личното му присъствие на откриването на обекта)  като превръщането на природния резерват Камчия в застроен от руския мафиот Лужков и превърнат в резерват на руското “културно-туристическо” проникване, обосновано като продължение на “културно-исторческите връзки между двата народа”.  То с осъществява по стъпките на московската мафия, чиито мечешки лапи са оставили дълбок отпечатъци навсякъде по трасето, но следобърсачите у нас се правят, че не ги виждат – а и не е лесно да прогледнеш, когато очите ти са за(с)лепени с рубли, на обратната страна на които пише: “не питай и не пипай, опасно за живота ( т.е. за корема, доколкото живот на руски е корем)”.

Във връзка с всичко написано по-горе, което далеч не изчерпва темата, очаквам “интересно развитие” на значимостта, която медиите у нас и без това имат ( като маша на властта и  свързаните с нея на пари, вкл. руските). Те и сега се употребяват като бухалки от онези, които ги държат в своя юмрук.

Вместо да “извадят очите” на корупцията, канализаторите на антикорупционния гняв просто ще получат още един легитимиран по законов път начин за пренасочване на  погледите на обществото ( каквото и да се крие зад това определение на омаломощените от марша на популизма и реванша на посткомунизма съпротивителни сили на гражданите) към конкретна набелязана жертва чрез неподписани сигнали, “спуснати” от “когото трябва”. А и, както разбирам, критериите, по които евентуалният орган ще избира дали да се самосезира по “неподписани материали в медиите”, не са разписани. Т.е. , остават си същите плаващи пясъци, в които може да бъде вкарана всяка каруца, обявена за собственост на Андрешко.

Съжалявам ако с песимистичните си очаквания разочаровам търпеливия читател , който си е направил труда да прочете този текст. Но какво друго може да предложи един идиот ( според Бойко Борисов) или безобиден журналист ( според неговия съзаклятник от времето на техния “симбиоз” на върха на държавата Георги Първанов)?