Това са две снимки, между които на пръв поглед няма нищо общо.
На първата премиерът Борисов позира с мъжкарско ръкостискане с руския посланик Макаров вчера на среща между двамата в Трянския манастир. Знаел е , че снимката ще се публикува защото сам е наредил да се похвали с това “бартско” боричкане в стил ” и аз съм борче и ти си богатир, значи ще се разберем”.
На втората снимка, плъзнала във фейсбук, се вижда как е изглеждал като подрастващ днешният величав побойник номер едно на републиката Динко. Ловецът на беззащитни бежанци и на словесни бисери, който обича да бие и жени, се е снимал като “ямболски аристократ” с коса, напомняща френска перука по модата на Луи ХIV – с обеца и визия на овца.
Двамата нашенски герои от снимките обаче днес са с бръснати глави ( а Борисов дефилира често и с бръснати гърди). Не случайно първото изискване в казармата беше да си остриган, за да мязаш на универсален рапон. И са прочути бабаити- всеки в своята пехливанска категория.
Динко чак в английските таблоди го прославиха. За неговия двойник от върха на Министреския съвет (Борисов не веднъж се е хвалил, че обичал да се бие някога) да не говорим- той направо с премиера на Великобритания Камерън даже си беше на “Дейвид”.
Бойко – динковщината е модна тенденция, от която не можем лесно да се отървем Можем само да й се посмеем, ако не посмеем друго…
За кой ли път г-н Инджев ме изумява!
Отново блести бисер:
” Можем само да й СЕ ПОСМЕЕМ, ако НЕ ПОСМЕЕМ друго”
“Бойко – динковщината е модна тенденция, от която не можем лесно да се отървем Можем само да й се посмеем, ако не посмеем друго…” (Иво Инджев)
„Бойко-динковщината”, или съвременната „бай-ганьовщина” предизвиква наистина смях, който е силно оръжие срещу нея. Но доста често тя навява и мъка, и срам, че наши сънародници като Бойко и Динко са така почитани (всеки по своемо) в съвременното българско общество. Но да бяха само те двамата, както се казва „с мед да ги нахраниме”. Но такива май са хиляди.
Ето например един антициганист (а и ксенофоб, и антизападник, и русофил, и какво ли не още) на име Огнян Гърков, се оказва, че бил доктор и дипломат! Който се съмнява, да погледне последното интервю с тази „висококвалифицирана личност” на сайт
https://frognews.bg/inteviu/ognian-garkov-tsiganite-haresvat-balgariia-zaradi-premirenieto-mazohizam-balgarina.html
Срещал съм и други негови „изяви” на путинисткия сайт Инфо-Поглед, от които веднага става ясно, че е от петата колона на русофилите, която има за задача да трови наивното БГ-население със своеобразен патриотизъм – смесица от туркофобия, антициганизъм, ксенофобия, антизападничество, антимакедонизъм и най-вече русофилия.
И все пак, най-известен е О.Гърков със своя антициганизъм, което е странно пред вид на неговия външен вид. От фотоснимката му на горецитирания сайт се вижда, че ако се съди по неговия хабитус, той и за афганец не става (те са с по-фини черти и често пъти по-светли). Расолозите (повечето от тях – расисти) биха му квалифицирали произхода някъде в индийския щат Пенджаб, откъдето са и неговите етнопротивници – ромите. Всеки разумен човек на мястото на О.Гърков не би бил толкова отявлен антициганист. Но къде ти разум в такива като него?! Той е просто от бай-Ганьовската порода на Бойко и Динко.
Да живее Евро-Атлантическа България, ли беше, какво беше…
Краставите магарета през девет дерета се подушват.
ДГД от една долна, мръсна гад!
Убийствен сарказъм, чак ме втриса! Поздравления!
Лицемерие – неискренность во взглядах и суждениях. Лицемерный человек часто меняет свои жизненные взгляды и позицию в зависимости от сиюминутной выгоды.
В словаре Ожегова дается такая трактовка: «Лицемерие – поведение, прикрывающее неискренность, злонамеренность притворным чистосердечием, добродетелью».
А вот в словаре педагога дано следующее определение: «Лицемерие – отрицательное нравственно- эстетическое качество личности. Выражается в способности человека прикидываться добрым, порядочным, нравственно положительным человеком, при этом совершая исподтишка зло».
Синонимами лицемерия являются такие понятия, как лживость, двоедушие, двуличность, криводушие, притворство.
Слово «лицемерие» произошло от слова «актер». Лицемерный человек как бы надевает маску, оказываясь в той или иной ситуации. Он ищет свою выгоду во всем, даже если ему это и не нужно. Часто такой человек груб с подчиненными, но лебезит перед начальством.
Причины лицемерия
Страх. Причины страха могут быть любые, но они заставляют человека приспосабливаться к жизни и лицемерить.
Желание казаться лучше. Лицемерным людям несвойственно проявление личного мнения. Они стремятся угодить своими суждениями кому-то.
Несформированные взгляды на жизнь. Когда у человека нет четких жизненных устоев, он сам не знает, чего хочет, ему приходится проявлять лицемерие.
Опасность лицемерия
В жизни каждому приходится менять поведение в зависимости от ситуации. С кем-то говорить ласково, с кем-то грубо, кем-то пренебрегать, а для других в лепешку расшибаться. Человек не может вести себя одинаково со всеми. Однако, лицемерие заставляет человека надеть «маску», делать и говорить не то, что он в действительности считает нужным. Фактически лицемер предает самого себя, вызывая внутренний конфликт. Это самообман, который ведет в никуда.
Как избежать лицемерия
Жизненные ценности. Человек, у которого четко сформулированы жизненные правила и принципы, не будет лицемерить.
Контроль за поступками и словами. Каждый поступок пропускать через призму своих ценностей, не оставляя места лжи.
Честность. Лицемерие – это проявление сиюминутной слабости. Собственная жизненная позиция отличает сильного духом человека.
Самооценка. Человек индивидуален, со своей точкой зрения. Уверенность в своей правоте не позволяет лицемерить.
Лицемерие – сродни вредной привычке, которая облегчает жизнь в обществе, но в итоге делает человека неискренним и лживым. Отказ от этой привычки, возможно и вызовет некие неудобства на начальном этапе, но со временем даст свободу.
Пословицы и поговорки о лицемерии
Каждый человек искренен наедине с собой. Лицемерие начинается, когда в комнату входит кто-то еще. (Эмерсон)
Лицемер – человек, убивший своих родителей и просящий снисхождения на основании того, что он сирота. (А. Линкольн)
Плохой человек становится еще хуже, когда пытается казаться святым. (Ф.Бэкон)
Лживое лицо скроет все, что задумало коварное сердце. (Шекспир)
Где нет равенства, там неизбежно лицемерие.
На грубое слово не сердись, а на ласковое не сдавайся.
Речи как мед, а слова словно полынь.
С просителем гибко, а с начальством гибко.
Символом лицемерия является древнеримский бог Янус, который имел два лица – молодое и старое. Вообще- то он не был лицемерным и олицетворял начало и конец, и прочие противоположности жизни. Но его имя Двуликий Янус стало нарицательным и стало олицетворять лицемерие.
Все в тази посока
http://www.segabg.com/pic/12545/868111-l.jpg
От снимката като гледам костюмите на двамата виждам ссср в русия(червена вратовръзка) и ссср в европа(синя вратовръзка). А това че синия цвят (на милионерите) почва да се налага като дрескод може да се види в почти всички наши църкви, където иконите, хоругвите и какво ли още не посиняват. Дреболии, както и тези които и Клюкар забелязва и неусетно променят съзнанието на хората.
Не мога да разбера как така медийте дават широка обществена гласност за соловите акции на бабаити като изрусеното момче на втората снимка. По такъв начин те ги превръщат в някакви обществени личности и приковават вниманието върху тях. В едно нормално общество в една нормална държава това са аутсайдери и ако си позволят да изземат функции на държавата на своя глава си носят последствията…без излишен шум