Евразийците си мислят, че слагат рога на “невярната” Европа чрез казуса “Шрьодер”

Темата за скъпоплатените западни наемници в източните земи не е нова, но освен за продажността на конкретни хора тя говори и за потвърждаването на една историческа традиция. Поводът за тези разсъждения е бурята от възмущение, която предизвика в родината си бившият германски канцлер Герхард Шрьодер, пристанал на Путин за още един важен пост след като легитимира с присъствието си на върха на проекта “Северен поток” употребата на руското енергийно оръжие за обогатяване на шепа руски олигарски и за нуждите на руското влияние в свързаните с руските енергийни доставки (западни) държави.

Фактът, че Шрьодер ще стане и независим директор на руския концерн “Роснефт” е повод да си припомним колко типично явление за евразийските империи от много векове е било да наемат видни представители на западните народи на високи длъжности в администрацията и армията. Ако за Римската империя е било по-скоро характерно да издига предимно потомци на знатни италийски родове, то в нейното източно евразийско разклонение Византия императори и генерали често са ставали представители на различни народи и царства- като арменците Никифор Фока и Йоан Цимисхий. Последният  убива вуйчо си Никфор след преврат и довършва делото му по присъединяване на България към империята след платения от Фока завоевателен поход на руските варвари на Светослав, нает да разгроми в гръб българското царство.

Не всички империи са търсели и поощрявали издигането на ( условно казано) чужденци. Британската например е по-скоро “национална” от тази гледна точка, макар да се е придържала ( повече от французите, предпочитащи да назначават френски губернатори в отвъдморските си територии) към правилото да възлага управленска роля на подчинениете местни владетели за по-ефективен контрол над наслението. Това се отнася и до другите морски ( отворени към света) по характера на своята експанзия европейски колониални държави, като Холанската, Испанската, Белгийската, Португалската. Изглежда не са изпитвали глад за “ръководни кадри”, кавито сами са изнасяли в големи количества в своите колонии.

Евразийските, предимно сухопътни като форма на разширяване империи, са практикували широко високопоственото наемничество. Османската империя, преди да се превърне в Република Турция след кемалистката революция, дори практически е била управлявана от такива наемници, назначавани за везири и генерали. Знаменателно е, че самото падане на Константинопол в османски ръце става благодарение на унгарски наемник, изобретил достатъчно мощно и далекобойно оръдие, за да срине части от непробиваемите дотогава стени на крепостния мегаполис, за могат през пробойните да нахлуе пехотата и кавалерията на османлиите.

Парадоксално, но колкото и да е била “затворена” за света от гледна точка на онова, което е прието да наричаме прогрес ( в науката, изкуствата, обществените отношения), евразийщината е била отворена за притока на “свежа кръв” на на върха на държавната и военната машина.

В Османската империя приемането на исляма е било условие за съответното издигане на чужденеца, но тя отдавна е отишла в историята. В Съветската империя първоначално продължават руската традиция на приобщавана на чужденци, преклонили коляно пред официалната религия, каквата беше комунистическата идеология. В Червената армия, в репресивните служби и на различни ръководни постове в администрацията и икономиката на тоталитарната държавата са били интегрирани не малко верни на др. Сталин дейци на международното комунистическо движение – наемници по душа ( възнаграждавани с ползване на дачи и други материални привилегии, недостъпни за пролетариите от всички страни), ако може така да се каже.

В късния СССР този феномен се ограничава само до “многонационалното семейство” на представители на различните етноси и народи в империята, управлявана дълго от един грузинец. В днешно време феноменът с употребата на авторитети ( и на тяхното управленско ноухау), като бившият германски канцлер Шрьодер, е по-скоро свързана с удовлетворяването на пропагандните нужди на Кремъл, петимен да покаже, че го “уважават” ( точно като пиян мужик, които изисква това от околните).

Последната империя просто си показва евразийските рога, демонстрирайки на “невярната съпруга” Европа, че има начин да й ги сложи морално, да я омаскари и да се почувства “отгоре”.

НА СНИМКИТЕ: Шрьодер, който през 2004 г. нарече Путин “кристално чист демократ”, обича да демонстрира близостта си с него и днес