Евразийците си мислят, че слагат рога на “невярната” Европа чрез казуса “Шрьодер”

Темата за скъпоплатените западни наемници в източните земи не е нова, но освен за продажността на конкретни хора тя говори и за потвърждаването на една историческа традиция. Поводът за тези разсъждения е бурята от възмущение, която предизвика в родината си бившият германски канцлер Герхард Шрьодер, пристанал на Путин за още един важен пост след като легитимира с присъствието си на върха на проекта “Северен поток” употребата на руското енергийно оръжие за обогатяване на шепа руски олигарски и за нуждите на руското влияние в свързаните с руските енергийни доставки (западни) държави.

Фактът, че Шрьодер ще стане и независим директор на руския концерн “Роснефт” е повод да си припомним колко типично явление за евразийските империи от много векове е било да наемат видни представители на западните народи на високи длъжности в администрацията и армията. Ако за Римската империя е било по-скоро характерно да издига предимно потомци на знатни италийски родове, то в нейното източно евразийско разклонение Византия императори и генерали често са ставали представители на различни народи и царства- като арменците Никифор Фока и Йоан Цимисхий. Последният  убива вуйчо си Никфор след преврат и довършва делото му по присъединяване на България към империята след платения от Фока завоевателен поход на руските варвари на Светослав, нает да разгроми в гръб българското царство.

Не всички империи са търсели и поощрявали издигането на ( условно казано) чужденци. Британската например е по-скоро “национална” от тази гледна точка, макар да се е придържала ( повече от французите, предпочитащи да назначават френски губернатори в отвъдморските си територии) към правилото да възлага управленска роля на подчинениете местни владетели за по-ефективен контрол над наслението. Това се отнася и до другите морски ( отворени към света) по характера на своята експанзия европейски колониални държави, като Холанската, Испанската, Белгийската, Португалската. Изглежда не са изпитвали глад за “ръководни кадри”, кавито сами са изнасяли в големи количества в своите колонии.

Евразийските, предимно сухопътни като форма на разширяване империи, са практикували широко високопоственото наемничество. Османската империя, преди да се превърне в Република Турция след кемалистката революция, дори практически е била управлявана от такива наемници, назначавани за везири и генерали. Знаменателно е, че самото падане на Константинопол в османски ръце става благодарение на унгарски наемник, изобретил достатъчно мощно и далекобойно оръдие, за да срине части от непробиваемите дотогава стени на крепостния мегаполис, за могат през пробойните да нахлуе пехотата и кавалерията на османлиите.

Парадоксално, но колкото и да е била “затворена” за света от гледна точка на онова, което е прието да наричаме прогрес ( в науката, изкуствата, обществените отношения), евразийщината е била отворена за притока на “свежа кръв” на на върха на държавната и военната машина.

В Османската империя приемането на исляма е било условие за съответното издигане на чужденеца, но тя отдавна е отишла в историята. В Съветската империя първоначално продължават руската традиция на приобщавана на чужденци, преклонили коляно пред официалната религия, каквата беше комунистическата идеология. В Червената армия, в репресивните служби и на различни ръководни постове в администрацията и икономиката на тоталитарната държавата са били интегрирани не малко верни на др. Сталин дейци на международното комунистическо движение – наемници по душа ( възнаграждавани с ползване на дачи и други материални привилегии, недостъпни за пролетариите от всички страни), ако може така да се каже.

В късния СССР този феномен се ограничава само до “многонационалното семейство” на представители на различните етноси и народи в империята, управлявана дълго от един грузинец. В днешно време феноменът с употребата на авторитети ( и на тяхното управленско ноухау), като бившият германски канцлер Шрьодер, е по-скоро свързана с удовлетворяването на пропагандните нужди на Кремъл, петимен да покаже, че го “уважават” ( точно като пиян мужик, които изисква това от околните).

Последната империя просто си показва евразийските рога, демонстрирайки на “невярната съпруга” Европа, че има начин да й ги сложи морално, да я омаскари и да се почувства “отгоре”.

НА СНИМКИТЕ: Шрьодер, който през 2004 г. нарече Путин “кристално чист демократ”, обича да демонстрира близостта си с него и днес

618x345imagesimages-1

2 мнения за “Евразийците си мислят, че слагат рога на “невярната” Европа чрез казуса “Шрьодер””

  1. През 2007 г. другарят Г. Шрьодер бе наречен “Политическа Проститутка” от американския конгресмен Том Лантос.
    БРАВО, ТОМ!
    http://www.dw.com/en/us-lawmakers-prostitute-remarks-provokes-germany/a-2607360

    От решението през май 2015 г. на президента на Украйна П. Порошенко досега в Тази Страна са Премахнати Фсичките 1320 статуи на владимир ленин.
    БРАВО, УКРАЙНА!!
    http://www.independent.co.uk/news/world/europe/lenin-statues-removed-soviet-union-russia-crimea-ukraine-bolshevik-communist-petro-poroshenko-a7903611.html?amp

  2. мечтата на Хитлер и голяма част от висшата прослойка на индустриална Германия преди 90 години е реализирана днес от джуджето Путин без нито една немска жертва – сега Русия е принудена да бъде доброволен доставчик на въглеродни продукти и базови метали (или енергиен апендикс на Европа), а източноевропейците работят благодарение на съветското си минало/окупация за 1/4 от европейското заплащане

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.