„Срещу нас – Грузия. По-вдясно. А Крим е малко наляво“, обясни премиерът Борисов на френския си гост Макрон от своя черноморски балкон. Интересно, ако президентът на Франция не беше толкова тактичен и беше поискал “учителят” (му) по география да продължи с разясненията от балконската си банкянска камбанария, каква ли оценка би заслужил пред черната дъска край Черно море?
Например: дали “атлантикът” Борисов е чувал за Транснистрия ( наричана още “Северна Корея на Балканите” и “Рая на контрабандистите” под руска опека) или “? http://www.168chasa.bg/article/5824211
Транснистрия поставя на терминологично ниво всеки коментатор пред избора на понятията , каквато е дилемата с британските Фолклендски острови, наричани от Аржентина Малвински острови. Само че Транснистрия не е в Атлантическия океан, а на един хвърлей разстояние от България, която няма (публично изразена) позиция по един от най-взривоопасните въпроси в региона и в Европа изобщо. Бас държа, че ако някой се беше осмелил импровизирано да пита нашия Географ за Малвините, той щеше да си помисли ( най-много) за Малдивите, където богати нашенски любовници обичат да си водят любовниците на екзотична разходка в Индийския океан ( дали и океанът би могъл да посочи правилно, понеже Тихият такъв е “наблизо”, това оставям на предположението на читателя).
В българските медии използваното от молдовските ( да не се бълка с малдивските) патриоти название географско понятие Транснистрия е практически непознато. Защото тук царува русофилщината. По нашия край, когато изобщо се споменава най-взривоопасният тлеещ конфликт на континента, се употребява руското название на този практически окупиран от Русия анклав, наричан у нас по тази причина по руски образец Приднестровие. Това ни е познато от времето, когато по съветски образец ни беше наложено да употребяваме“антиимпериалистическото “ название Малвини ( или при споменаването на Фолклендите трябваше задължително да се изписва и аржентинската претенция)
Да припомня разкритието в книгата “Течна дружба” през 2011 г. ( така и не бях цитиран като източник на тази “стара новина”), че при посещението си в Аржентина президентът Георги Първанов се е подмазал на 6 ноември 2008 на домакините по време на среща с президента г-жа Кристина Фернандес де Кирхнер, употребявайки аржентинското название на британското владение. Това обаче стана известно на британците и през миналата 2016 г. година гарантира ветото на Лондон върху кандудатурата на присъствалата на онази подмазваческа среща Ирина Бокова за генерален секретар на ООН. Предизвестената “смърт” на руско-българската кандидатура на Бокова няма как да не е била обяснена на Борисов, но той въпреки това я гушна и употребява до последно, когато лично се убеди, че пак е сгафил. След което удвои гафа си като пусна по международната пързалки Кристалина Георгиева. Изпързаля я толкова успешно, че оттогава тя изчезна от българската публичност и май не иска повече да чуе за нея. Получи му се на Борисов нещо като при онзи в трамвая, който взел да скърца с пръст по прозореца, след като обгазил околността , въобразявайки си, че чрез закъснелия звук може да излъже околните каква е истината за вонята, а всъщност само се обозначил в ролята пора.
Междувременно Молдова си поиска правата от могъщия си агресивен съсед върху Транснистрия и изненадващо за Москва постави въпроса в ООН. С това Кишенев вбеси Москва. Тя задейства молдовската си президентска марионетка Игор Додон, откри стрелба срещу прозападното мнозинството в парламента и правителството на Молдова със заплахата да оглави протести срещу тях. https://www.vesti.bg/sviat/moldova-vbesiava-rusiia-s-iznenadvasht-udar-v-oon-6073091
Феноменът Русия да се сдобива с говорители на руските интереси на президентски позиции в някои от бившите съветски владения в Европа, известен от Чехия, Македония или България, е особено взривоопасен в Молдова. Игор Додон буквално заплаши от бункера на главнокомандващ да свали със сила изпълнителната и законодателната власт в рзделената по остта Изток-Запад в ценностно отношение бивша съветска колония. В нея руското влияние дълбае пропаст между проевропейските и проруските граждани както в Украйна ( и в България, която обаче успя да прескочи в спасителния лагер на ЕС и НАТО, за което от Кремъл не могат да си простят, че са го допуснали).
България не само няма оповестена позиция по тлеещия конфликт в непоследствена близост до нас, но и би се изправила пред истинско предизвикателство да се саморазобличи като клоняща към московското “право” да се разпорежда с малките си съседи от позицията на военната сила ако трябва дори и с две изречение да изрази някакво отношение. Защото ще бъде принудена да избира на треминологично ниво как да формулира шикалкавенето си.
“Учителят по география” Борисов, който в едно интервю за Нова телевезия даде пример с разделения Кипър, че членството му в НАТО (!) не гарантирало сигурността му ( моя милост реагира тогава, но гафът си остана регистран в ivo.bg на 28 октомври 2008 г. https://ivo.bg/2008/10/27/гафологична-експертиза/
Да се надяваме, че събитията няма да накарат Борисов да научи що е и къде е Транснистрия. Защото отсега можем да прогнозираме, че отново ще се подредим сред онези , които уж са големи европейци и атлантици, но са всъщност проруски кибици по въпросите, които биха могли да подразнят Путин, ако не са формулирани по кремълската мода.
Справка от последните дни: българското отсъствие от парада в Киев на 24 август миналата седмица по случай 26 години от независимостта на Украйна от СССР, на който страната ни е била поканена, но ( за разлика от една Черна гора, в която руската пета колона е още по-гласовита, отколкото у нас) , “блестеше” с празното си място на трибуната край 9 военни министри от натовски държави.
На Борисов и компания явно още им държи топло от “приятелския огън”, който в БСП откриха срещу собствения си външен министър Вигенин заради това, че се появи в Киев като жест на съпричастност по горещите следи от бунта на Майдана, докато руските войски превземаха “вежливо” Крим. Не че в ГЕРБ някой би посмял да повтори червения гняв срещу собствения министър, но “лошият пример е заразителен”, както гласи руската поговорка. А и Каракачанов едва ли е истински желан в Киев, както беше Вигенин, чиито цветя пред жертвите на проруския режим на Майдана бяха приети с благодарност като европейски жест на солидарност ( за който Вигенин след това беше накаран да се оправдава многократно пред другарския съд на съпартийците си).
Друго може да не е научил “учителят по география”, но да не се закача с руската мечка е урок, който е усвоил перфектно ( дори не знаем точно с каква пръчка са го дресирали): на сън да го ритнеш, пак ще вика “шайбууу” като типичен руски фен ( “гооол”, в превод на езика на страната , в която царят ни е гол).
Макрон от първата секунда, освен освен всичко останало е чудесен комуникатор. От първата секунда на личното си запознантсво, то е още в битноста му на финансов министър през 2014-15год. в правителсвтвото на Ваис с “Бойко” го е разбрал, че освен да пързаля и взема максимума от срещите им за друго да не го търси. Френският президент дойде за да се поразведри още малко сслед ваканцията преди очертаващата се много ежка политесен в метрополията. Само за протокола, да уточня, че най-слабото място на ЕМ в общата култура, това е и по негово лично признание е географията. Още в предизборната кампания направи сериозне гаф “произвеждайки” размираната тогава френска Гвиана в остров. Та, убеден см, че е слушал с половин ухо напъните на баце да го играе местен географ. И аз кат Иво бас ловя, че най-много да е чул, че има там нещо което не е за коментиране в “Приднестровието”. Едва ли обаче е разбрал, че Молдова съвсем насериозно иска руските “миротворци” да си оберат крушите. Участието на подразделние на молдавската армия в парада на 24 август в Денят на Независимоста на Украина набиващо крак и пред бясното куче, монахът-воин, вефът на Пентагона Джеймс Матис не ще да е останало не само незабелязано но и смислено от факторите във Вашинтон. Както и нащето “блестене” с неу
с неучастие под каквото и да е форма. Но когато си се оставил страхът от североизточният мечок да те обсеби изцяло и да нямаш поне осмислени два хода напред си обречен да подсмърчаш в обоза на планетарният прогрес. Дежа вю!
Първата част се “изплъзна” от контрол и без редакция тръгна. Извинявам се за правописа. И да не си помислите, че след като изложих географският гаф на Макрон разсъжденията ми продължават пак за него. Иде реч естествено за банкянското слънце, чиято геополитическата култура е дори под средното равнище на кръчмарските МУ колеги. Доказан илитерат, с огромен труд, едновременно мърдайки устни на ден достига до страница и то само напечатан текст и то само по специалноста няма как да е светнат и за казуса Транснистрия. Дори и да му обясняват с думи прости, всезнайно е, че особено когато липсва личният МУ интерес, ТОЙ бързо губи концентрация. За туй пък матРияла си го избира вече за трети път за премиерин. И те така, докога?
Извън темата копнато от мрежата.
22 июня – 6 декабря 1941 г. Стратегическое поражение Красной Армии в первом периоде германо-советской войны 1941-45 гг., в т.ч.:
а) 22 июня – 8 июля 1941 г. Разгром Западного фронта в Белостокско-Минской операции. Безвозвратные потери советских войск – 341 тыс.чел., немецких – 8 тыс.чел.;
б) 22 июня – 9 июля 1941 г. Разгром Северо-Западного фронта. Безвозвратные потери советских войск – 75 тыс.чел., немецких – 5 тыс.чел.
в) 23-30 июня 1941 г. Битва за Дубно-Луцк-Броды. Поражение в крупнейшем танковом сражении в мировой истории. Потери Юго-Западного фронта – 2648 танков, немцев – 260;
г) 7 июля – 26 сентября 1941 г. Разгром Юго-Западного фронта; сдача Киева; возможно, крупнейшее поражение в мировой военной истории; пленение 665 тыс.чел., общие безвозвратные потери советских войск – свыше 700 тыс.чел., немецких – 28 тыс.чел.
Само да добавя, че по същото време, доколко има връзка с най-големите поражения в руската история в периода 22 юни-6 декември 1941. е отделна тема, въшливостта в РККА достига почти 100%. Във всички бойни части над 85% а при кандидатите за Гинес-96%.
Попаднах на много показателна статистика. “Двубоят” Оксиморон-Гнойният е гледан в тубата от 3 пъти повече зрители отколкото последният “открит урок” на кремълският гном- “Вие питате-АЗ ви баламосвам”. И то последното по сите федерални канали.
Пак не съм по темата, но не мога да спестя подобна радостна новина:
Собственикът на системата на Сдружението на световните междубанкови финансови канали (SWIFT) отказа да работи с руските банки под санкции. Сега транснационалната корпорация Finastra ще прекъсне връзката между Руската национална търговска банка (RNB) и Темббанк от SWIFT, съобщава в. “Ведомости”, като цитира източник в компанията. Софтуерът ще бъде прекъснат на 31 август, за което и двете кредитни организации вече са били уведомени, съобщиха медиите.”
Не давам линка, понеже по някаква причина не ще да се копира.
Айде хаирлия и сбогом на микро-уйлото.
Общо взето Винету е претворил в “дипломатическата практика” своята житейска “сентенция” – и аз съм геог()аф , и вуз сте геог()афи, ше се панимаем, монсюр Макрон!
Винету е “вещ” геогр()аф , преди всичко, и в лево-десната , горе-долната, монархо-комунистическата, тоталитарно-демокраДическата и етнонационал-социалистическата “политическа” “геог()афия” в НРБ , особено след 2001г..
По същата начин може да покаже на Макрон НРБ отдесно ли се намира на Франция, или е само у лево, от нея.
По-монархорепубликанска ли е НРБ от Франция, или по не е.
По-ТОТАЛитарнорепубликанска ли е , или наабарот.
По-религиозноатеистична ли е, или да.
По-олигарходемокраДична ли е, или е само не съвсем.
По-православосъдна ли е от Франция , или дьо Кабан е само католик.
В НРБ по-парле ву франсе ли от Франция, или там има много фони и малко парлета.
Общо взето едва ли някой може да каже коя геог()афска посока се намира отляво или отдясно на друга(другите). И остава само да дойде на официално посещение в НРБ , за да разбере дали Северният полюс е отдясно на Южният полюс, или Екватора е малко в ляво от Сибирь.
Уви,следващата Транснистрия,която руснаците подготвят е нашето Черноморие.Когато броят на постоянно живеещите в района руснаци превиши този на българското население,Путин ще обяви че те са “дискриминирани и трябва да бъдат защитени от произвола на местните власти”.По този начин говореше преди окупацията на Донбас.
Нямах си и понятие, че има толкова много издания на “Винету”… 🙂
https://i.imgur.com/L263yFm.png
Не е по темата.
А пиндостанци, лъвове, титани-КОГА?????????
Или-“Нас не догонят”
А най-точно, последният да дърпа шалтера. Няма да ни липсва ни най-малко страна която прави тържества за внедряване на базови необходимости в 21-ият век.
http://echo.msk.ru/blog/echomsk/2044460-echo/
Русия си е Винаги Русия.
Като Съветска Русия дори три пъти по-зловеща от Просто русия.
Задачата на Макрон е особено тежка. рейтинга му спрямо юли месец бил спаднал с 14% до критичните 44% според Journal du Dimanche. Има защо да се грижи за трудовия кодекс, понеже там е заровено кучето на конкурентноспособността на френската икономика. Делокализациите намаляха след като източноевропейски работници работят на дъмпинг във фр. предприятия. Което си е удар по синдикализма. Т.е. Европа обслужва бизнеса, така както е било замислено. С което дава шанс и на нашите работници.
С тази си визита по източна Европа обаче, Макрон целеше да сложи френските синдикати на своя страна. И да предотврати големите стачки на есен. Мобилизацията на синдикатурата е много сериозна. И особено на комунистическото CGT.
Иначе идеите ми за опростяване на трудовия кодекс и облегчаване на процедурата по уволнение са това, което е необходимо на предприемаческата класа. И основополагащо за да стане и френската икономика рентабилна, колкото и германската. Фр. трудов кодекс е три пъти по-обемен от немския и сам по себе си пълен с противоречия, дето и юристите си скубят косите.
Тъй, че посещението му и в България си беше малко демагогско. Едва ли е очаквал подкрепа. По-скоро повод да запуши устата на критикарите в самата Франция.
Запомнящо се заглавие: Bulgaria, Moldova elect pro-Russian presidents.