Сам ли си пише посланията в интернет премиерът Борисов?
Вероятно го прави понякога. Освен ако онези, които пишат от негово име, са на същото ниво като началника си.
“Честит празник на Съединението и на тържеството на българската воля и дух! “Събития като днешното са най-яркото доказателство, че няма сила, която да спре българския народ, когато защитава национална кауза!”, се казва в поздравление на премиера Борисов, публикувано в профила му във Фейсбук.
“Събития като днешното”? За събитие, състояло се преди 132 години?
По-лошото от тази “неточност” е, че има сила , която спира българския народ да се раздели с миналото и настоящето си на изоставащ участник в състезанието за по-достоен живот на българите сред развитите европейски народи, с които сме се съединили в наши дни по тяхна воля ( за да не кажа милост).
А има ли отговорни за този (не)успех – въпрос на прозападна или ли проруска гледна точка- вътрешни сили, които служат на геополитическата цел на външната сила, която полага големи усилия да вбие хибриден клин между България и нейните западни съюзници?
Борисов бяга от тази тема “за да не дразни Путин”- основен принцип на нашия премиер в двойнствената му политика на “евроатлантик”. (В) медиите не му задават този основополагащ въпрос. Нито дори искат от него да формулира националната ни кауза.
Ако през 1885 г. българите са постигнали терориално съединение, а чрез него и обединение на националния дух ( въпреки съпротивата, бойкота, заплахите, интригите и шантажа на “освободителите” си http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/intervyu/yanko-gochev-saedinenieto-na-balgariya-e-izvarsheno-vapreki-mita-za-ruskata-lyubov), днес трябва да се опитат да направят същото, но без елемента на териториалното Съединение. “Само” духовно ни е нужно, но как да стане, когато духът на Раковски, Захари Стоянов и Стамболов е натикан в бутилка от водка с етикета “Русофоби”? Русофилите искат да я пуснат в Черно море към Крим като един вид “миротворческо послание” с надежда по пътя да потъне, вместо да потънат гемиите на закрилника им Борсов, вживяващ се в ролята на миротворец в региона,.
В първите години на прохождащата по европейската магистрала млада България нашите предци от края на 19 век са водили удивително подобен на днешния дебат: към Запада или към Русия да се ориентира строителството на железницата, тогавашният еквивалент на магистралите. Българите са били разделени на патриоти и русофили. Патриотите победили, но временно- до идването на “двукратните освободители”, обявили без повод война на България ден преди 6 септември през 1944 г.
Датата на вероломното обявяване на тази война, довела до пряка чужда окупация и насилствена десетилетна съветизация на България, продължава да търпи ветото на премълчаването, подпечатано със съветския ботуш. Видя се и от медийното затъмнение на вчерашния митинг пред МОЧА ( снимки от събитието на Нина Денева), характерно за държавата, управлявана от премиера-слънце. http://clubz.bg/57991-protest_otbelqza_godishninata_na_vojnata_na_sssr_sreshtu_bylgariq_snimki
Днес русофилите са се самообявили за патриоти, а евразийските им тежнения минават безнаказано за добродетел, с която се печелят избори. НА
СНИМКАТА НАЙ-ДОЛУ: Лицето на българската русофилщина, управлв
ащо заедно с Борисов днес, се кланя на певеца на руската путинофилия Йосиф Кобзон.
И колкото по-дълго Борисов управлява в съгласие с този абсурд, без да се съпротивява на леталната за българската независимост тенденция, толкова повече ще бъде виновен за опорочаването на националната кауза на България, която не смее да формулира.
Вярно е ,че преди 132 години са се борили 2 тенденции за бъдещето на България:европейско и рускоазиатскитско.Наделяла е първата защото в нейното чело са били изявени радетели споменати от г-нИджев,които народа ни е припознал като водители.
За съжаление в днешния ден липсват таиива и с лозунгите от миналото маструбират сурогати от сорта на Борисов,Р.Радев,така наречените Патриоти.,които зад камуфлажа на евроатлантизъма се домогват да държат Родината ни в “разкрачено положение”между споменатите 2 тенденции.
За “събития като днешното” разбрахме само едно. Баце и пиарчиците му абсолютно не са в час. Тях, освен за “усвояване” на парите от еврофондовете, там са безапелационни шампиони, за друго не ги търсете. Но и на мен ми е по-интригуващо какъв е националният МУ идеал за европейска България да вляза за малко в стилистиката на бочко за “утрешните събития”. Или целта е да избутаме някак си до 2020 год., тогава спират и мънитата от Брюксел. Междувременно, любимият на моделът КОЙ политгуру Путя, чиято първа марионетка е банкянското слънце е спечелил хибридната война срещу Пиндостан и брюкселските зелки и всичко е на 6.
Толкова са прозрачни в майцепродавството си което осребряват на мах нащенските петоколонци, че просто няма накъде повече.
ДГД от една долна, мръсна гад!
Това се случи утре.
http://www.kasparov.ru/material.php?id=59AE9678CAEEB
И за да разберете по-добре на какво се основа опъимситичният сценарий в обозримото бъдеще на Аркадий Бабченко ето мнение изкопано от мрежата на военне спец.
,,,— В каком реальном техническом состоянии сегодня пребывает ядерное оружие?
— Может ли это оружие МП быть приведено в действие?
— Могут ли его производить дополнительно ещё?,,,
————————————
Пардон что вклиниваюсь.
Есть такое мнение, что Уже средства доставки, и сами боеголовки не соответствуют ТУ.
Возможно, это досужие разговоры. Но то, что ударный потенциал падает кратно, это точно. Как по точности, так и по мощности.
Попытка развернуть Гланас, и обеспечить его инерционкой с дискретной коррекцией, умерла не родившись. НЕ РАБОТАЕТ!!!
Теперь подробней. Итак про ГЛАНАС.
Из 24 спутников выведено 6 ть Шесть». Работает аж 4 ре со сбоями, но работают.
Для сравнения, ЖПС спутников аж 237 штук. Все работают.
Далее.
Как выяснилось, ГЛАНАС давится на уровне одного самолёта Подавления помех Флота США,силами одного самолёта РЭБ, всего ГЛАНАСа.
То есть, те 4-ре спутника, давит один самолёт с палубы одного авианосца, самолёт РЭБ. Даже не Хоккай.
Второе: Авиация Одного! флота готова сбивать такие спутники!! То есть , флот ослепляет своими силами весь космический флот РФ.
Это так круто, что в зобу ВАХ!!! Это вилы против пулемёта. Сравнивать нечего.
Если учесть новый Ф-35 на палубе. Хотя бы пару.
Блин, это супер оружие!!!
Корекция на изпъстреното с грешки продукт на бързопис въведение.
И за да разберете по-добре на какво се основава оптимистичният сценарий в обозримото бъдеще на Аркадий Бабченко ето мнение изкопано от мрежата на военен спец.
Механичното обенинение с русофили води до късо съединение…
Половината от моя скромен живот се отрони в Пловдив – митичен град от младостта и съзнателния ми живот,град на
приятели,любов,романтика и покоряваща история.Вероятно дните ми ще свършат там,за което няма и на “оня свят” да
съжалявам.Спомням си как отидох специално на улица “Капитан Райчо” за да почета и се докосна лично до духа на
този герой на Съединението.Да,не може да дишаш въздуха на Пловдив – градът-легенда и да не мислиш за България!
Историята не е само отминала фактология,а дълбока същност,зов на кръвта и майчиното мляко за всеки осъзнат човек.
В последните години често съм се замислял върху духовното Съединение на българите – как да стане,как е възможно?
Винаги съм стигал до единствения възможен отговор:платформата е европейските цивилизационни ценности.Но у нас
водещите културно-образователни институции с дейността си неглижират проблема и даже нехаят.Примерът с натрапените
политически,абсурдни, паметници е само частичен.В историята,в музиката дори,в литературата,в именуването на
институции,улици,училища и ведомства,градове и села е увековечено едно пагубно,грешно минало – идеологически
кинжал,смъртоносен за българското бъдеще и благоприятен за чужди интереси.Не трябва да гледаме на тези неща с
примирение,както и нашите герои-възрожденци не са се примирявали с тогавашното статукво,а да се борим срещу тях.
Чест прави на Иво Инджев,че е един от водачите на тази борба.Не знам дали самият Иво наистина си дава сметка
(независимо от причините,заставили го да отвори блога си),но водовъртежът на събитията неусетно го е превърнал в
еталон,морален стожер,съвест и опора,пример за доблест,чест,родолюбие и хуманност – ДУХОВЕН ВОДАЧ за много
хора.Стигнал е връх,от който път за слизане няма!Това е неговата Голгота и той трябва да я изживее!Ако сме
българи,нека да го подкрепим – кой както може,за да пребъде България!
Малко със закъснение, но във връзка с ОБЯВЯВАНЕТО НА ВОЙНА НА ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ ОТ СССР. и последвалите събития, както и ялтенската среща .
Настолната книга на Роналд Рейгън : WITNESS (СВИДЕТЕЛ). Откъс от предговор на Робърт Новак
Те са, които до днес отказват да приемат, че Олджър Хис – висш служител във Външно министерство, приближен на Рузвелт, ключов участник на конференцията в Ялта и един от техническите създатели на ООН бе лъжец, съветски шпионин и предател. А разобличилият го бе ненавижданият от тях и след смъртта му Уитекър Чеймбърс.
П.п. От ” budha2. blog. bg
Поредно потвърждение за бандитският империализъм в границите на СеСеСеРе , продължаващ от Ленин…през Сталин….Горбачов , и сега при ЕЛьЦИН и Путлер:
http://www.kasparov.ru/material.php?id=59AFDE8A71078
Както се вижда дори и при разпадането на СеСеСеРе Ельцин е заграбил близо половин ТРИЛИОН тогавашни долара. Докато през същите години се договориха и с помощта на техните колониални таварищи в НРБ да преминат от “преводни рубли” към “твърда” валута, и отново НРБ “спечели” от това , както през всичките години след 1944г.
“Печалбата” е по над 5 милиарда долара всяка година, след 1944г, и това е само в “кеш” , а отделно са заводи ,златни запаси и стоки, особено по време на окупацията от РККА 1944-48г..
А и днес над 5 милиарда “преводни” долари всяка година отиват от колонията НРБ за северизточната метрополия.
П.П. Може би поне 1-2 трилиона долара(заедно с лихвите!) са поели от НРБ в посока Сибирь след 1944г.
И тъй като огромната част от тези окупационни “вноски” са отишли за оръжия , трябва да си поискаме от Путлер нашата част от ядрените ракети, защото са правени с наши пари. Отделно давахме безплатно оръжия на “братските режими” по света.
А има и друг вариант – Путлер да си задържи ракетите , но да ни върне тези заграбени средства за последните 73 години. Само неговите “лични средства” са 300 милиарда долара.
Здравей, ЖОРЖ!
Благодаря ТИ за линка към есето на Бабченко! Ювелирно, кратко и безпощадно ясно!Но /без да омаловажавам постижението на безспорно талантливото перо/, не са ли още по-впечатляващи коментарите?! Вярно, немалка част от тях са на украинци /разбираемо/, ала има и от руснаци!
Истинско ЗАВРЪЩАНЕ В БЪДЕЩЕТО!
Какво се чудят още някои кой е “КОЙ”!
Да четат и препрочитат възрожденците ни!
Захари Стоянов още тогава го е казал ясно!
https://frognews.bg/novini/zaharii-stoianov-koi.html
Към преводна “печалба”
Едно уточнение: не е имало договаряне за преминаване от преводни рубли към твърда валута. Описал съм случая в “Течна дружба”.
Русия изненада всички със собщение със задна дата на практика, че вече ще иска да й се плаща само в долари. България осъмна с тази новина в началото на 90-те години, олекнала по този начин със стотици милиони в долари, дължими плащания към “разпадналия се Съветски съюз”.
От бившите сълагерници в съветския лагер в Европа само унгарците са имали явно вътрешна информация и са успели да си превъртят преводните хартийки във валута в навечерието на вероломната руска далавера. За тази гадост обаче не ми е известно някога да е имало протести от страна на София- поне не и официални. За сметка на това, някак си “за благодарност”, Желев подписа нов договор за приятелство с Русия, за което Елцин пристигна специално в София на 2 юли 1992 г.- трябва да му е било много важно да препотвърди българската лоялност към Москва, за да снизходи договорът да се подпише в българската столица. Ако си спомняте, Желев се оказа единственият ( поне така казваше той) чужденец, позвънил на Горбачов по време на домашния му арест след августовския преврат през 91-ва, провален от Елцин. За това, откъде Желев е разполагал със съответния телефонен номер, че се е свързал с Горбачов в момент на предполагаемата му пълна изолация, се носят легенди. Една от тях гласи: от Венцел Райчев ( бащата на Андрей Райчев), близък на Желев и на “когото трябва” в Русия.
„Съединението на българите”? О.К.! Добре е, че наред с българските трибагреници на вчерашния митинг се появи и знамето на ЕС. Поздравления за тези, които се досетиха и за това знаме!
Но все пак, в името на какво трябва да е това „Съединение”? Може би в името на по-нататъшната БЪЛГАРИЗАЦИЯ, така както я разбирт Борисов и „патриотите” – „национален дух”, „славно минало” и прочее атавизми от 19 век ? Това ли е нужно днес на хората живеещи в България? Или е нужно само на русофилите и техните московски приятели, които лелеят мисъл-мечта как да попречет на българската ЕВРОПЕИЗАЦИЯ? Нужно ли е да се перчим, че сме БЪЛГАРИ и непрекъснато да се вторачваме в измислени „исторически геройства, славни дати и национални гордости”, при положение, че нашият жизнен интерес днес е да станем истински ЕВРОПЕЙЦИ? Защо ни е да се връщаме назад в отдавна приключилата БЪЛГАРИЗАЦИЯ, при положение, че на вратата чука необходимостта от пълноценна ЕВРОПЕИЗАЦИЯ?
Тези въпроси са риторични за много хора днес, които разбират, че съвременният истински патриотизъм е коренно различен от този през 19 и началото на 20 век. Защото задачите на съвременното българско общество, не си приличат по нищо с тези от преди 100 години. Тогава христианизацията на Европа (на Балканския полуостров тя е под формата на така наречената „ромеизация (рум миллет)”) отдавна е била приключила (някъде около 17-18 век) и е била заместена от епоха на национализмите на най-различни основи: икономическа, географска, политическа, религиозна (особено важна) и не на последно място – етническа, силно повлияна от вече възхождащия расизъм.
Всички тези процеси на Балканите са протекли по особено драматичен и не по-малко кървав начин, отколкото в останалата част на Европа. Нямало е как дедите и прадедите на днешните българи да направят изключение от тогавашните националистически касапници. Но днес имаме ЕС – гаранция на континенталния мир, и всеки разумен човек разбира, че истинският патриотизъм (в смисъл на любов към родната страна, в която иска да живее) е в добре разбрания интерес на него и неговите съграждани да се „съединят!” в името на ЕВРОПЕИЗАЦИЯТА на принципите и нормите на обществен живот, тук.
Интересите на разумните хора в България налагат на преден план да излезе ЕВРОПЕИЗАЦИЯТА, а споменът за БЪЛГАРИЗАЦИЯТА да заеме полагаемото му се скромно място в обективната история, която отдавна е написана, но пламенните „патриоти” нямат ум да я прочетат.
Така е г-н Инджев. Прав сте!
Пропуснал съм да поставя “договорили” в кавички.
Но поведението на унгарските “братушки” показва,че дори и ДС и БКП да са имали информацията, те не са направили същото ,като унгарците. Фактически няма никаква “разлика” дали са се “договорили” с начальниците си ,и ли НЕ са се “договорили”.
Между другото имало ли е някога “практика” въобще да се подпише някакъв вид “договор” между СеСеСеРе и НРеБе?
Подписваха се само заповеди от метрополията, а не някакви си “договори”!
Към коментара на г-н Инджев в 10:02 ч.
Re: Ж. Желев и приноса му към “демократичното” забатачване на България в т.н. ‘съветско-българската дружба’ (терминът лежи върху копаня)
Ж.Желев: “За будущее советско-болгарских отношений не стоит опасаться”
НА ВНИМАНИЕТО НА ЧИТАТЕЛИТЕ МЕЖДУ 7 И 17 ГОДИНИ
Запись беседы А.Н. Яковлева с Президентом НРБ Ж. Желевым
10.11.1990
ПРЕЗИДЕНТУ СССР
тов. ГОРБАЧЕВУ М.С.
Представляю запись основного содержания беседы с Президентом НРБ Ж. Желевым, находившимся в Москве 10 ноября 1990 года проездом из Софии в Токио.
« » ноября 1990 года
А. Яковлев
* * *
В соответствии с поручением встретился с находившимся в Москве по пути из Софии в Токио Президентом НРБ Желю Желевым.
В машине по пути из аэропорта и при возвращении в аэропорт Ж. Желев настоятельно подчеркивал, что при всей сложности обстановки в Болгарии «за будущее советско-болгарских отношений не стоит опасаться». У связей между нашими странами глубокие исторические, культурные корни, значение их в Болгарии понимают и ценят, и никто даже в новых политических силах не ставит будущее отношений с СССР под вопрос. «Но если бы кто-то и попытался это сделать, он не нашел бы поддержки в народе. Народ Болгарии — на стороне сохранения и развития отношений с Советским Союзом», хотя многое в содержании и конкретных формах этих отношений должно обновиться, а сами отношения пройдут неизбежно через период сложностей, связанный с внутренним развитием НРБ и СССР.
В ходе основной беседы Ж. Желев сосредоточился на текущем положении в Болгарии и ближайших возможных его перспективах. Суть высказываний Президента НРБ по этой теме сводится к следующему.
Положение в стране сложное. Парламент работает, но соотношение в нем сил правящей партии и оппозиции позволяет им блокировать начинания и действия друг друга. Поэтому деятельность законодательного органа и медлительна, и неэффективна.
В стране твердо установилась многопартийность. Ограничений свободы слова, печати нет. Радио и телевидение работают без какой бы то ни было цензуры. То есть в собственно политической области налицо все элементы парламентской демократической структуры. На очереди самое трудное — начало практического перехода к рыночной экономике.
Правящая партия боится начинать этот переход. В принципе с тем, что начинать его необходимо, согласны все. Но у оппозиции есть свои опасения: негативный эффект начального этапа перехода к рынку может смести весь тот авторитет, который она получила пока в народе.
Колебания правящей партии и оппозиции утяжеляются еще и тем, что в отличие от начала перехода к рынку в Польше или Венгрии — которые пошли в этом направлении, когда еще не было ни кризиса в Персидском заливе и его последствий, ни фактического распада структур СЭВа, — на Болгарию все это свалилось. Мы боимся, сказал в этой связи Ж. Желев, что, если зима окажется холодной, в обществе могут возникнуть хаос и насилие. Исключать такую возможность с полной уверенностью нельзя.
Накладывается и то, что страна переживает сейчас правительственный кризис. Правительство Луканова — «одноцветное и однопартийное» — стремится заручиться поддержкой парламентом своих действий. Тот не хочет ангажироваться, да это и не принято в мировой парламентской практике. Поэтому правительство не начинает реформы. Оппозиция не хочет сейчас идти на участие в коалиционном правительстве, опасаясь, что в нем она может потерять в глазах общественности собственное политическое лицо. Крайнее же правительство, составленное на базе любого меньшинства, провалилось бы с любыми реформами.
Я, продолжал Ж. Желев, предложил компромиссный вариант. Парламент мог бы поддержать программу реформ как таковую. В этом случае состав правительства был бы уже не главным вопросом, в него могли бы войти специалисты, деятели второго-третьего эшелонов. Это было бы «служебное правительство», никак не связывающее политическое руководство всех партий. Возглавляться оно могло бы нейтральной фигурой. Идея первоначально не была поддержана оппозицией, но сейчас она обсуждается вновь. Для нас, сказал Президент, этот вариант самый реалистический.
Главное — не допустить насилия, удержать демократический процесс в рамках гражданского мира. В противном случае идеи демократии окажутся в народе надолго дискредитированными. Чтобы этого не произошло, демократическими должны быть не только цели, но и средства их достижения.
В переходе к рынку специфически стоит проблема собственности. Тезис о равноправии всех форм собственности теоретически хорош. Но для этого такие формы должны практически существовать. В Болгарии же их нет, до 96 процентов составляет государственная собственность. Поэтому на практике речь должна идти о поощрении, стимулировании частной собственности, чтобы заинтересовать людей в переходе к рынку, в работе, изъять из оборота излишние деньги. И в то же время не решать за людей, ничего насильно, по команде не навязывать.
В частности, в вопросе о собственности на землю выявились интересные моменты. Оппозиция выступила за «возвращение земли собственникам» и на этом многое потеряла на последних выборах: у цыган, например, в старой Болгарии не было собственности, и они не хотят возвращения к прежнему положению, а потому и выступают сейчас против демократической оппозиции. До 9 сентября 1945 года в сельском хозяйстве Болгарии была развита кооперативная собственность, но как объединение частных собственников. К этому — кооперативное через частное, — видимо, придется вернуться, а для этого основным принципом должно было бы стать возвращение земли собственникам. Но не все захотят сейчас взять землю. Поскольку многое за прошедшие годы изменилось, из невостребованной земли можно было бы создать общинный фонд, и из него выделять земли тем, кто хочет их получить, но не был собственником раньше, кто живет и работает в данной общине. На такое решение ориентируется сейчас парламент. Любое решение окажется на практике очень сложным: можно насильно отобрать землю, собственность, но нельзя их насильно вернуть.
По ходу беседы Ж. Желев заинтересованно и энергично задавал вопросы о текущем положении в Советском Союзе, ходе перестройки, практических проблемах и трудностях, с которыми она сталкивается, о состоянии межнациональных отношений и перспективах обновления федерации, отношениях центра с республиками и между самими республиками, а также относительно перспектив разрешения кризиса в Персидском заливе. В связи с последней темой он сказал, что, по его оценке, вероятность войны в регионе стала выше, а в Болгарии записалось уже около двух тысяч добровольцев на случай возможной отправки их в район конфликта. По всем вопросам Президенту НРБ были даны подробные разъяснения, информация о современном этапе преобразований в нашей стране.
А. Яковлев
13.11.90
До:ПРЕВОДНА “ПЕЧАЛБА”
Особено интересен за нас е случая с проекта “Нева”
При разпадането на СИВ,всички си прибират своя “пай”
Според твърдения на Русия, около 2млрд. са предадени на Огнян Дойнов.Според тогавашния министър на финансите Белчев нито един лев не е постъпвал в хазната!
А НАЙ-ИНТЕРЕСНОТО е, че нито едно правителство на прехода не е потърсило тези пари до сега!Нещо като КТБ-само се констатира факта, но не се търсят парите по веригата.
Президентът срещу Републиката на 11 септември?
(На крак о парии презрени, командвани от олигарсите сплотени)
Светослав Пинтев
http://www.faktor.bg/bg/articles/petak-13/prezidentat-sreshtu-republikata-na-11-septemvri