Не сме народ от мореплаватели и покорители на чужди континенти, поради което мащабът ни на мислене е скромен ( за да не кажа нещо обидно ). Скромността не краси човека – не и в този смисъл.
Живеейки на кръстопътя между Европа и Азия, векове наред главната задача на хората, населяващи днешните български земи, е била оцеляването. Връхна точка в овладяването на това изкуство беше постигната в годините, когато човек трябваше да оцелява като гражданин от селски тип ( дори и да не е бил селяк преди) и като българин в условията на разораването на българската целина от безмилостните вериги на съветската колонизация, поставила си задачата да превърне “населението” в компактна маса от хомо совиетикус.
Подобно на Русия, превърната от страна с 80 на сто селско население в “пролетарска държава” , социалната почва в България се оказа плодотворна за реваншизма на селските ратаи, превърнати в градски “роби на труда” ( кавичките употребявам не от съмнение в основателността на термина, а поради това, че е цитат от комунистическите песнопения, възхваляващи “робите на труда” като носители на прогреса), отмъщаващи си за несправедливостта да се родят бедни и безпросветни на …”интелигенцията” ( както в СССР нарекоха образованото, стремящо се към европейски стандарти на живот малцинство ).
Днес това малцинство е системно обругавано в България като “соросоидно”, “либерастко”, “психодясно” ( все “термини”, дестилирани в московските лаборатории за производство на отровна пропаганда), както и с българското обобщение : “тъмносиньо”, “костовистко”.
В битката за оцеляването си поданиците на Тодор Живков превърнаха “скатаването” в национален манталитет, с който се зарази голямо мнозинство човеци по нашите земи. Мисля, че точно тази специфика е “набарана” добре от днешния водач на скатаващите се нашенци Бойко Борисов. Самият той дава неподражаем дори за подражателите му вождистки пример.
Зададе ли се някаква опасност от недоволство срещу личната му власт над личната му партия, Борисов държи да е в първите редици на борбата срещу врага с партиен билет. Борбата му е безмилостно жестока – по Вапцаров(ски). Но само срещу слабите и падналите ( съпатрийци ). Никога и при никакви обстоятелства срещу големите и силните у нас и в чужбина. Ето защо във всяко отношение Борисов е “полу”: полуобразован, полуевропеец – защото е с руско самосъзнание, полупоклоник напоследък и на Вишеградската четворка, за да не кажа и полуОрбан, на когото се възхищава, но така, че да не ядоса Меркел, радвайки все пак Путин с подкрепата си за унгарската “черна овца” в европейскто стадо.
Борисов е също така е полупрофесионален футболист; полуфен на европейските и американските санкции срещу Русия; полувиновен за издънки от международ мащаб с Бокова и съпруга й Митрев, но само защото, по собствените му думи, е “виновен” от едната толерантност, че е подпомагнал “комунистическите им фамилии”, проявявайки човешка топлота и доброта към тях с факта, че им е позволил да се обогатяват с милиони долари на заеманите от тях постове на Запад.
Такива ни ги пробутва полупроводникът на полудемокрацията в духа на онази закачка с кумира му Живков, който открил завод за полупроводни в Ботевград през 1965 г. и обещал ( според зевзеците) догодина да открие такъв и за цели проводници.
Само във възторга си от споменатия Живков нашият премиер е близко до абсолютното преклонение с многобройните си изказвания, как управлението му ни било спасило от съдбата на кръвопролитията в Чехословакия и Унгария или прекланяйки се пред ролята му на строител , която синовно признава за недостижима от самия него, строителя на магистрали.
НА СНИМКИТЕ : Монументалният Георги Марков часове преди да бъде честван за първи път в това качество на откриването на паметника му в граниката на площад “Журналист” в София на 7 ноември 2014 г. (двете снимки са на автора на блога). Борисов, разбира се, отсъстваше.
Дали Борисов празнува днес рождения ден на човека, който получава като подарък за празника си на 7 септември 1978 г. убийството в Лондон на българския му критик Георги Марков?
Сред “случайните съвпадения” , свързани с рождения ден на Живков, е и фактът, че на тази дата през 1954 г. той открива в София МОЧА, заченат от предшественика му Вълко Червенков ( но свален от пиедестала на партийно-държавното ръководство в крак с премените в СССР). Борисов, който нарича себе си “най-големия демократ” ( защото добродушно позволява да го критикуват някои карикатуристи) се скатава от отговора на въпроса защо при своята свръхдемокрачност отказва да говори по темата за стърчащите стотици жалони на съветското робство в поверената му държава.
Премиерът ни се скатава в удобната ниша на медийния вакуум- никой не го пита за “такива неща”. Нещо като Тодор Живков, за когото някои негови съратници по налагане на комунистическа диктатура саркастично твърдяха, че като нелегален комунист се е криел от полицията без тя да го търси.
Но, достатъчно за Живков и неговото преродено наследство.
Да си спомним главния проблем на България, посочен от убития писател Георги Марков. За целта публикувам отново един мой препис от неговите “Задочни репортажи за България”:
В есето си “Любовта към големия брат”, убитият ( също на рождения ден на Живков) писател Георги Марков описва настроенията на българите преди прекършването на техния дух ( за което именно тържествуват партийно съветските монументи у нас и днес) и настъпилата след това апатия:
“ Струва ми се, не мога да твърдя, единственото масово чувство, изразено от българския народ спрямо друга държава, е това спрямо СССР, и то, най-меко казано, е чувство на неприязън. В своето вътрешно отрицание на всичко съветско българските граждани проявиха неприсъща тям пристрастност. Дори интересни явления в съветското кино през петдесетте години бяха отминавани от българския зрител с ненавист и презрение. Българските читатели показваха пълно пренебрежение към съветската литература. При много мои срещи с читатели почти непрестанно, било открито, било езоповски, ми беше подхвърляно колко неинтересна, долнокачествена била съветската литература. Стигна се до нихилистично отричане дори на на безспорно крупни постижения на съветската класика. Българските власти прикриваха това чувство с отчети за организационни мероприятия, като колективно четене на съветски книги или колективно ходене на съветски филми. В маса училища учиници съзнателно не искаха да учат руски език. Отношението към съветската наука също бе предубедено презрително. За това много допринесе развилнелият се руски шовинизъм при Сталин, когато узнахме, че не Гутенберг бе измислил печатането, че не Лавоазие бе измислил закона за съхранение на веществото, че не Стивънсън бе измислил локомотива, че не Маркони бе направил радиото, а цяла галерия от неизвестни дотогова руски гении бе свършила тая работа много по-рано. Всичко значително на този свят бе измислено от руснаци. И хората в София казваха, че и Адам и Ева сигурно са били руснаци. Великоруският шовинизъм в онези години променяше историческите факти най-произволно, сякаш да докаже някакво расово превъзходство на съветските хора.
Трябва да кажа, че в своите антисъветски чувства мнозина граждани в България не вярваха, че Гагарин наистина е летял в Космоса. Докато не дойде категоричното потвърждение на чуждите радиостанции, чувах множество мнения, че полетът в космоса е бил трик. Точно в годините след развенчаването на култа към личността сякаш всеки даваше израз на своето истинско чувство спрямо СССР.
В производството, според мен съвсем заслужено, лошата слава на съветските машини идваше от тяхното лошо качество.
– Тоя съветски боклук го хвърли в реката!- викаха работниците един на друг и сякаш бяха щастливи , че долнокачествената бормашина или преса им даваше основание да изразят презрението си към СССР. С течение на времето огромното мнозинство от българските специалисти писнаха срещу съветското оборудване на предприятията и до голяма степен наложиха внедряването на западни технологии. Присъствието на съветските съветници в разни области също бе повод за ирония.
– Ако искаш съвет, иди да съветваш със съветския съветник!- тази тавтология беше израз на твърде определено чувство.
Висши служители на външната търговия неведнъж се оплакваха от арогантността на техните съветски партньори. Техническите специалисти не искаха да имат взимане-даване със съветски съветници. Особено силно бе разочарованието на млади комунистически идеалисти, които заминаха да се учат в СССР веднага след войната. Мнозина от тях по-късно ( когато можеше да се говори срещу Сталин), изведнъж изляха напластяваното чувство на горчивина и разочарование. Няма да забравя колко смаян бях, когато видна партизанка ми декларира, че била ужасена и потресена от онова, което е видяла в Москва…
Бил съм на много мачове, футболни, баскетболни, волейболни, когато публиката е освирквала и дюдюкала срещу съветски спортисти дори при не много сериозни нарушения. Стремежът на съветските футболисти, особено в първите години след войната, да постигнат победа на всяка цена и с всички средства доведе до презрението и и ненавистта на цялата българска публика, включително партийната. “Кучкари”, “секирджии”, “касапи” бяха епитети, с които никой друг чужд отбор не е бил удостояван. Българските запалянковци особено ненавиждаха съветските отбори, защото вярваха, че резултатите от мачовете с тях са предварително нагласени. В София дълги години се разказваше, че загубите на българските футболисти от съветските на две последователни олимпиади са били “по заповед”. Поради яркото антисъветско отношение на българската публика се стигна до период, когато гостуванията на съветски отбори бяха напълно прекратени.
Всеобщото антисъветско чувство в България беше най-ярко демонстрирано в пероида след 1956 година. Тогава сякаш единодушно се стигна до отричане на всичко съветско. Дори и в най-партийните среди се смяташе за неуместно да се славослави СССР и да се говорят хубави неща за съветската наука или технология. Спомням си добре, че когато разказвах пред високопоставена партийна компания за чудесния филм на Тарковски “Иваново детство”, всички ме слушаха със снизходителни усмивки, сякаш се опитвах да правя евтина политическа пропаганда. Друг път, когато на връщане от Москва казах, че съм си купил съветско радо, пак партийни другари подметнаха: “Щом искаш да си имаш радиоточка”.
Радиоточки се наричаха високоговорителите, които предаваха програмата само на Радио София.
Но нека тука подчертая, че цялото това отношение се отнасяше до съветската държава и нейнте атрибути, но не и до хората в СССР. Спрямо тях българите обикновено изразяваха чувство на съжаление. Движещите се в стадно единство съветски туристи из България биваха посрещани по-скоро със съчувствие и жал.
– Те са по-големи нещастници и от нас!-казваха хората.
Ето че се мъча да си припомня поне един мой познат от всички хора, с които животът ме беше срещал в течение на толкова много години, за когото мога да кажа, че е обичал искрено СССР. Странно, но може би единственият, у когото имаше проблясъци на пободно чувство, беше моят най-добър приятел, поетът Стефан Цанев.Но струва ми се, че той обичаше някакъв друг, негов си Съветски съюз, който беше много, много различен от истинския. И това се вижда от забранената му поема за Съветския съюз. Освен него не помня нито един ( включително първи партийни ръководители и служители на Държавна сигурност), който да е изразил този вид любов, за която говорим. Слушал съм много славословия за Съветския съюз, добри и лоши оценки за разни неща, декларации за фанатично следване на съветските постижения, клетви за вярност до гроб, но никога не съм доловил чувството на топлота и обич, което характеризира любовта. У най-отявлените привърженици на СССР съм откривал определено чувство на безпокойство и напрежние, когато се е говорело на съветска тема. Нормално всеки я избягваше, което едва ли беше доказателство за любов. Може би най-поривистото обяснение на отношението към СССР бе декларирано от мой познат, важен служител във важно ведомство, който веднъж каза:
– Всичко, което имам, всичко, което съм, го дължа на СССР. И въпреки това някои работи не ги разбирам!…
Постепенно антисъветската вълна стихна и чувството на ненавист премина в апатия. За огромното мнозинство от хората България е “продадена” на СССР завинаги и докато съветската държава съществува, нищо не може да бъде променено. Интересът към СССР, позитивен или негативен, също изчезна, сякаш българите се стараят да забравят съществуването му, както инвалид се мъчи да забрави липващия крак. Но това не е никак лесно, защото СССР е задължителна част от българския живот и твърде осезателно напомня за своето съществуване”.
Георги Марков, “Любовта към големия брат”, “Задочни репортажи за България”, изд. Гутенберг, София, 2005 г., стр. 487-490
Днес,вече спокойно си даваме отговора на въпроса КОЙ?Отговора е на Захари Стоянов в есето му “Кой”.
Препоръчвам на всички недоволни българи,недоволни от всичко и всички,да четат Захари Стоянов,който посочва адреса на “КОЙ”.
Благодарство на Иво за статията, вкл, и най-силният текст в родната литература за истинската същност на отношението на Българина “към “дружбата от векове за векове”.
За щпагатаджията баце още след Освобождението има определение което за мен е ненадминато-полуинтелигент.
Колкото до кумирът МУ Тодор Ж. Томов лакърдията на съпартийците на “първият партиен и държавен ръководител” бе: “Бай Тощо е бил полулегален по време на “съпротивата”. Никой не го търси но той се крие.”
Сега, малко история. Още веднъж за размерът на жертвите през ВСВ дадени от съветска страна.
https://day.kyiv.ua/ru/article/istoriya-i-ya/grif-sekretnosti-snyat-42-milliona-pogibshih
БКП насаждаше страх, лъжа и лицемерие.Mанталитетът сега е цинизъм, тарикатлък, мързел и липса на морал. Представите за добро и зло са преобърнати, а невежеството е фрапиращо. Българите забравиха кои са и какви са, насажда им се русофилство и нихилизъм. Простащината преуспява. И до днес БКП е жива чрез сиамските и близнаци ГЕРбСП и креатурите им!.
“Не сме народ от мореплаватели и покорители на чужди континенти”
А “България на три морета” забравихте ли? А това, че сме втори в света по интелигентност след евреите и то само защото са си купили първото място с пари и връзки, забравихте ли? А че нашия премиер е дипломиран инженер със златен медал от гимназията, доктор на науките,художник, баш майстор на китарата, спортист от най-висока класа и т.н., т.е. като цяло най-пълно отразява качествата на българския народ и именно затова е премиер и лице на страната, забравихте ли?
Чест за всеки един българин е децата му да знаят,помнят и цитират този титан на словото и неговите пророчески сравнения,които му донесоха смъртната омраза на съветофилските плонжори,но му даде безсмъртие и безкрайното уважение на всеки,който се е докоснал до редовете му.
Снимки за носталгици за “какую страну просрали”. Обяснителният текст е на съвеЦкий диалект но може спокойно да се мине и без него.
http://www.kasparov.ru/material.php?id=59B1748E05182
Отскоро в БГ, на село, вчера пристига на гости да се видят с възрастната ми майка неин братовчед, следвал навремето в СССР и завърнал се със съпруга, рускиня, много възрастни и те. Разговорът премина и на политически теми при явно изразената русофилска линия на двамата. Бях ги виждал преди много години още като дете, сега ми беше много интересно да констатирам учудващо сдържаното, възпитано и най-вече правилно говорене на български на рускинята докато братовчедът беше жалка карикатура – много руски думи, завалено говорене, след може би повече от 50 години откакто се е върнал оттам, на всяка трета дума слагаше “въобще“ но казано на руски – “вашшче”. И така вашшче, вашшче, стигнахме и до това дали руснаците са добри хора, на което аз казах че са добри колкото и всички останали, че имам някои приятели даже, че чета често в рускоезичния интернет, но държавата им е много лоша, просто ужасна. Рускинята ме попита дали можело добри хора да имат лоша държава и аз и отговорих че може и че точно русия е доказателството за това, макар да не ми се искаше да го казвам това на тази толкова възпитана и възрастна жена…
Та такива неща се случват в прекрасната ни родина!!!! Онзи ден разбрах и че моя пък братовчедка редовно ходела на Копринка, пътят им бил платен, правели си една екскурзия!!??
Трябва да я попитам дали знае върху какво е забентена водата на тоя язовир и на КОЙ е заслугата за това….
Иначе по въпроса за “робите на труда” и пролетариата ситуацията в дълбоката провинция е трагична и се спасява донякъде като гледам единствено от турското малцинсво, което явно родната партия-кърмилница сметна навремето за неблагонадеждно за идеите на комунизма и бе пренебрегнато по линията на пролетаризирането, та така се спаси отношението му към ТРУДА и това се вижда по селата с невъоръжено око. Там където живеят българи има обаче много много какво да се желае. Отношението към ТРУДА не е това което Е БИЛО и което трябва да бъде.
Вземам един пример с държава от загнилия запад и сравнявам член 1 на конституцията. Какъв беше член 1 на конституцията на НРБ знаем но ще се сравняваме с новата конституция:
“Италия е демократична република БАЗИРАНА НА ТРУДА” гласи първото изречение на член първи на италианската конституция.
В конституцията на РБ след права, привилегии, автономии, партии, социална същност, територии, вероизповедания, семейства, религии, околна среда и разни там всевъзможни категории ТРУДЪТ Е ИЗРИТАН чак на 16-то място в ценностната система на държавата ни…
Сравняваме последните куплети на химните на двете страни. Апотеозът демек.
В химна на РБ в последния куплет се кълнем че сме с Москва в мир и в бой, вече го изтрихме, но на Копринка и на Бузлуджа и не само там се кълнем и още как…
В последния куплет на Италианския Химн се пее че КАЗАЦИТЕ СА КРЪВОПИЙЦИ но ще им изгори гърлото да лочат италианска кръв…
Позволявам да сложа този текст тук, в него става дума за нещо ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО по моя преценка:
https://aig-humanus.blogspot.bg/2017/09/blog-post_83.html
петък, 8 септември 2017 г.
ВНИМАНИЕ: Сигнал за предстоящ “военен преврат” на паравоенните “патреотични” формирования в България, командвани от хора на руското КГБ!!!
Най-новата опорна точка на КГБ-пропагандата е, че в България след 5 септември 1944 г. не били влезли никакви съветски или руски войски, а били влезли само… украински войски, иначе казано, България не била окупирана от СССР или от комунистическа Русия, а била окупирана от… Украйна!!! 🙂 Много умно, а, как ви се струва? Снощи по телефона ми се обади един възмутен другар и ми разясни, че съм бил в “голяма заблуда” като в своето предаване “На Агората с философа Ангел Грънчаров” по Пловдивската обществена телевизия съм говорил за съветска, за комунистическа или за руска окупация на България, нямало било такова нещо, бих съм прегрешавал спрямо “историческата истина”, България била окупирана от войски на Трети Украински фронт, това били украински войски, ерго, окупаторът на Царство България била… Украйна! (А пък аз съм бил чисто и просто “злобен лъжец” като съм говорил за “съветски” окупатор, за руско-съветско-комунистическа окупация на България!)
Предупреди ме да внимавам, щото “тъй правдолюбивите български патриоти” като него имали били обичай сурово, но справедливо да наказват “лъжците” като мен, т.е. заплаши ме с физическа разправа ако не съм бил престанел да “лъжа” в блога си и по телевизията. В краткия телефонен дебат с този правдолюбец той ми каза още нещо, което ме потресе: идвал бил “окончателният край на демокрацията в България”, “истинските патриоти на България”, обединили силите си в безброй паравоенни “патриотични” формирования под командването на руски военни специалисти съвсем скоро щели били да направят военен преврат срещу “изменника на българщината и майкопродавецът Бойко Борисов” и негово “изменническо правителство” (в което патреотите били нищожно малцинство), много кръв щяло да се пролее, но България щяло да бъде върната в “исконното си лоно”, а именно да стане отново придатък на “великата и непобедима Руска империя”!!!
Това чуха ушите ми снощи по телефона от въпросния разпалил се “истински български патреот”, който успях да изнервя дотам, че го доведох до това откровение. Думите му за предстоящ “военен преврат” на паравоенните “патреотични” формирования, командвани от руското КГБ заслужават обаче по-голямо внимание според мен, най-малкото не бива да бъдат подминавани без никакво внимание.
Естествено бях заплашен, че като “изменник” на “вечната братска руско-българска дружба” (лицето знаеше, че съм получил университетско образование в Русия) съм щял бил да си получа “заслуженото”, спрямо такива като мен патреотичното лице благоволи да употреби израза “европейски пачаври”, да, аз съм бил една “европейска пачавра” и като такъв съм бил “изменник” на въпросната дружба и на “истинската национална кауза на България”.
Не за първи път ми се обаждат “разгневени зрители” по телефона, но такива заплахи за живота ми досега не бях получавал. Във вчерашното предаване във връзка с наближаващата дата 9 септември казах някои истини, които до такава степен са разгневили въпросния “патреотичен правдолюбец”, че ето, той хем ме наруга, хем ме заплаши, хем ме информира за “наближаващия удар” на… “истинската българщина” срещу България. Срещу другата България, която не клечи в унизителна поза пред “благодетелката”, пред “освободителката”, пред “Матушката Государиня Русия”…
ДОБАВКА: За малко да пропусна, обадилият ми се снощи по телефона разгорещен “патреотин” също така има добрината да ми заяви, че съм бил също така в “голяма заблуда” спрямо Георги Марков, първо, Георги Марков не бил никакъв дисидент или борец срещу комунизма, а бил “изменник на родината”, бил “мерзавец”, който първо се бил ползвал от облагите на комунизма, пък после избягал при господарите си, а господар на Георги Марков било… ЦРУ, Г.Марков си бил “продал душата” на “западните империалисти”, по-специално на проклетата и тъй коварна американска шпионска централа ЦРУ! Аз отдавна смятах, че тази терминология на комунистическите бетонни глави не се използва, ала ето, използвала се е в дадени среди, ала ние не сме знаели, сега обаче те добиха куража да извадят на показ същината си. Страшна работа: и много зомбирани млади хора вербуват в своите “патреотични военни формирования”, от което може да произлезе ужасна трагедия един ден, знаем на какво са способни комунистите, не трябва да забравяме, че те убиха не само Георги Марков, а и изклаха и разстреляха десетки хиляди българи в злокобните кървави нощи след 9 септември 1944 г., тъй че изобщо не била да се съмняваме в садистичните наклонности на комунистите.
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че е истинско безобразие това, че вие, пловдивчани, гледате безучастно и оставяте 84-годишната баба Марийка да продължава да спи шести месец на улицата, на голата земя! Това е страшен грях, за който ще си платите – ако не се вразумите час по-скоро! Помогнете, моля ви се, на тази стара жена, изпаднала в беда, направете нещичко да й съдействате да си намери подходяща квартира, направете това добро, моля ви се!
Господин Грънчаров! България е пълна с про РУСКИ ПОДЛОГИ, ще видим на 9.9 колко от тях ще си празнуват (ОСВОБОЖДЕНИЕТО) на България ФАШИЗМА . Авие не се притеснявайте от обажданиятя на тези МЕКЕРЕТА – РУСКИ ГЪЗОЛИЗЦИ. С уважение за статиятя на господин Инджев,а вие пишете ДРАЗНЕТЕ ги те нищо не могат да ви направят!IIC…..oIL.
Извинете пропуснал съм (ОТ) на България фашизма!IIC…..oIL.
Предлагам следното решение за МОЧА.
1МОЧА се премахва.
2Паметникът на “Цар Освободител” пред Парламента отива на мястото на МОЧА.
3Пред Парламента се издига паметник на Княз Батенберг.
Във фактор.бг са г-жа Горчева ни е припомнила кореспонденциите и книгата на Артур фон Хун за Съединението:
http://www.faktor.bg/bg/articles/politika/na-vseki-kilometar/artur-fon-hun-balgariya-ne-stana-ruska-guberniya-blagodarenie-ne-na-evropa-a-na-balgarksiya-narod-i-negovite-darzhavnitsi
П.П. Ето с такива ИСТИНСКИ факти написани от СЪВРЕМЕННИЦИ на Съединението, които са странични и неутрални свидетели трябва да се използват срещу ФЕЙК-истЕриографията на рублофилските лумпени и техните рублоплатени гурута ,които се наричат “Хелектуалци”от времето на тато и Л.Живкова.
Ето с такива факти трябва да се оборват промитите мозъци от пропагадността на колониалната банда от ДС и БКП и техните сводници от КГБ,ГРУх и КПСС.
Това трябва да е основата срещу нечленоразделните словоблудства на разни “партийни” лумпени и паразити от АБПФК и бившата партийна паразитура на 45-годишна издръжка на ДС , БКП и КГБ.
Но при управлението на Винету III-ти това е малко вероятно, както се вижда и от обаждащите се на г-н Гранчаров получовекоподобни екземпляри.
Той не иска да изгони 4 бандити и военнопрестъпници от ГРУх ,които са действали и в путлеристкото посолство в Скопие. А щом са останали(все още!) в София , най-вероятно се занимават със същото , с което са правили и в Скопие – бандитизъм и подкупване на рублофилски лумпени и вербуване на шпиони в РУМНО,УБО,ДАНС,МО,милицията,…. и т.н..
Но Винету това не го вижда , макар от Скопие да са му пратили подробни данни за поне 4 шпиони, а и за другите шпиони в София едва ли се досеща, че са пратени от Путлер и срещу него!
Uvajaemi g-n Indjev i komentatori,
izvinjavajte, 4e ne sqm po temata, no mi e interesno da pro4eta mnenieto vi za vojnata, kojato duduka e predpriel sre6tu po4ti vsi4ki vode6ti na politi4eski predavanija po naj-gledanite televizii.
Interesuva me predi vsi4ko KOJ i s kakva zel stoi zad vsi4ko tova i smjatate li, 4e Tzolova, Hekimjan, Krumova i dr. naistina sa priemali pari “pod masata” za opredeleni uslugi.
(Jiveja v Germanija i mi e trudno da prezenja sled kolko godini 4ESTEN jurnalisti4eski trud v 4ASTNI bg televizii moje6 da dade6 6-zifrena suma za jili6te (az sqm vis6ist/ka ot srednata klasa i sled 11 godini rabota v Germanija mojah da si go pozvolja)).
V interes na istinata, dori da sa izpqlnjavali porq4ki, vqprosnite tv-vode6ti maj go pravjat dosta umelo, za da ne go zabeleja, dokato navremeto samijat duduk v btv tolkova prozra4no 4etka6e boyko borisov, 4e me be6e sram da go slu6am.
Dali njaKOJ ne pravi 4istka na svestnite tv-vode6ti, za da naslaga na tehnite mesta poslu6kovzi na prjako pod4inenie na bibliotekarsko-sarajskata grupirovka?